№ 3892
гр. София, 28.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Михаела Касабова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20241100503794 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на „С.“ ЕООД срещу решение №
14882/11.09.2023 г. по гр.д. № 70456/2022 г. по описа на СРС, 51 състав, с което
жалбоподателят е осъден да заплати в полза на ищеца К. Т. К. на основание чл. 49, вр.
чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 2000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, вследствие изнесени клеветнически твърдения и
обидни думи в статия със заглавие: „Кощунство! Протежето на И. и А. мърсува с и за
мъже, а работи с деца“ и подзаглавие: „К. Т. е с бурно гей минало, което се опитва да
заличи!“, публикувана на 13.10.2022 г. в уебсайт „www.kliuki.bg“, претендирана като
частична претенция от сума в общ размер от 10000 лева, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на увреждането – 13.10.2022 г. до окончателното
изплащане на вземането.
Жалбоподателят – „С.“ ЕООД, твърди, че решението е неправилно. Твърди, че
източник на статията е в. „Уикенд“, поради което не следва да носи отговорност за
изнесеното в същата съдържание. Сочи, че в процесната статия не са изложени нито
клеветнически, нито обидни твърдения за ищеца по делото, поради което не е налице
1
противоправно поведение. Счита също така, че по делото не е доказано ищецът да е
претърпял сочените от него неимуществени вреди, а освен това оспорва размера на
присъденото обезщетение. Ето защо, моли решението да бъде отменено и искът да
бъде отхвърлен.
Ответникът по жалбата – К. Т. К., оспорва жалбата и моли решението в
обжалваната част да бъде потвърдено. Претендира разноските по производството.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от К. Т. К. с осъдителен иск с правно
основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД за осъждането на ответника „С.“ ЕООД да заплати в
полза на ищеца сумата в размер на 2000 лв. – частичен иск от сумата в размер на 10000
лв., представляваща обезщетение за нанесени неимуществени вреди – накърняване на
честта, достойнството и доброто име, претърпени от противоправно поведение на
служители при ответника, осъществено чрез клеветнически твърдения и обидни думи в
статия със заглавие: „Кощунство! Протежето на И. и А. мърсува с и за мъже, а работи с
деца“ и подзаглавие: „К. Т. е с бурно гей минало, което се опитва да заличи!“,
публикувана на 13.10.2022 г. в уебсайт www.kliuki.bg.
С обжалваното решение частичният иск е уважен изцяло.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно
и допустимо. Разгледано по същество същото е ПРАВИЛНО.
Спорен пред въззивната инстанция е въпросът, дали е налице противоправно
поведение, изразяващо се в изнасяне на обидни и клеветнически твърдения за К. Т. К.,
за които ответникът да носи отговорност, в качеството на възложител на работата, а
именно - противоправно поведение на лице, на което ответникът е възложил
изготвянето на процесната статия, която съдържа неверни и позорни обстоятелства за
ищеца.
Първоинстанционното решение съдържа подробни мотиви от фактическа и
правна страна за наличието на основание за ангажиране на отговорността на ответника,
тъй като в процесната статия са изложени обидни и клеветнически твърдения по
отношение на ищеца К., които настоящата съдебна инстанция споделя и на основание
чл. 272 ГПК препраща изцяло към тях.
По делото се претендира обезщетение за неимуществени вреди, причинени от
изнесени в статия от 13.10.2022 г., публикувана на сайта „www.kliuki.bg“, собственик и
издател на който е ответникът, клеветнически твърдения. Трайноустановена е
съдебната практика във връзка с отговорността за разпространени чрез печатно
произведение твърдения и оценки, обективирана и в постановените по реда на чл. 290
2
ГПК - решение № 62 от 6.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1376/2011 г., IV г. о., ГК,
решение № 209 от 27.09.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2013 г., III г. о., ГК, решение
№ 581 от 30.09.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1019/2009 г., III г. о., ГК и др., че когато не се
касае за превратно упражняване на правото по чл. 39, ал. 1 от Конституцията на
Република България (КРБ) и свободата на мнение не е използвана, за да се увреди
доброто име на другиго, твърдения и оценки чрез печатно произведение могат да се
разпространяват свободно. Не е противоправно поведението при изказани мнения с
негативна оценка, пряко или косвено засягащи конкретно лице, когато името му се
коментира или се предполага във връзка обществен въпрос, свързан с неговия пост,
дейност или занятие. Свободата на изразяване на мнение е изключена в случаите,
визирани в чл. 39, ал. 2 КРБ, но във всеки друг случай издателите на печатни
произведения могат да разпространяват правомерно свои или чужди оценъчни
съждения. Негативните оценки за определена личност, открояваща се по една или
друга причина в обществения живот, не пораждат отговорност, ако не засягат
достойнството на личността (т.е. ако не осъществяват състав на престъплението
обида). Оценъчните съждения не могат да се проверяват за тяхната вярност - те
представляват коментар на фактите, а не възпроизвеждане на обстоятелства от
обективната действителност. За вярност могат да бъдат проверявани фактическите
твърдения, разпространени с печатно произведение. Ако те са верни, издателят не носи
отговорност, дори да позорят адресата на публикацията, а ако не са верни, издателят
носи отговорност, доколкото засягат неблагоприятно адресата и само доколкото
издателят не е положил дължимата грижа преди отпечатването им да провери
достоверността на разпространената информация.
По делото е представена разпечатка от процесната статия, неоспорена от
ответника, видно от която заглавието на статията е следното: „Кощунство! Протежето
на И. и А. мърсува с и за мъже, а работи с деца“ и подзаглавие: „К. Т. е с бурно гей
минало, което се опитва да заличи!“.
Въззивникът оспорва авторството на процесната статия, като твърди, че същата
се позовава на по-стара публикация в друг източник „Уикенд“. Същият обаче нито в
рамките на първоинстанционното производство, нито пред въззивната инстанция е
доказал посоченото твърдение. Точно обратното, съгласно удостовереното от
помощник-нотариус Б.-М., статия с такова заглавие и съдържание, съгласно
приложената към исковата молба разпечатка на хартиен носител, е публикувана на
13.10.2022 г. в интернет страница „www.kliuki.bg“.
Видно от удостовереното от помощник-нотариус Б.-М. в процесната статия е
поместено следното съдържание, предмет на заявената претенция, а именно –
„Актьорът К. Т., известен в обществото като протежето на И. и А., иска да избяга от
биографията си, но не може. Неслучайно той си е сменил фамилията и вече не се
3
подвизава с рождената си К., надявайки се, че така ще се забравят гей подвизите му.
„К. е от неуспешните актьори и затова се принуждава да изкарва прехраната си с
работа, която е малко встрани от професията му. Ето защо той работи като аниматор в
детски лагери. Родителите на децата обаче нямат представа, че поверяват децата си на
човек с бурно сексуално минало.“ „Кокера, както е известен в хомосексуалното
общество аниматорът, се е снимал чисто гол за календари за мъже. Същият човек, след
като прави скандалните снимки, отива и забавлява деца.“ „Недопустимо е човек с
подобно минало да има изобщо достъп до непълнолетни, а да не говорим за малки
деца. Най-малкото родителите трябва да са наясно при кого оставят децата си.“
„Кокера е бил многократно забелязван с известни гей личности на обществени места.
Не се знае дали е имал връзка с някоя от тях и дали това му е помогнало в кариерата.
Факт е обаче, че човек, който се снима за голи календари, няма място сред деца.“.
„Припомняме, че Т. участва в „Мастър шеф“, за да придобие популярност. Освен това
той всячески се опитва да прилича на Я.Б., за да го забележи някой, но всичките му
усилия са без успех.“
От цитираното съдържание на процесната статия става ясно, че авторът на
статията изнася информация в негативен аспект за ищеца, като сочи, че същият в
миналото е имал „гей подвизи“, поради което е сменила фамилията си. Посоченото е
също, че работи с деца, въпреки сексуалната му ориентация, „бурно сексуално
минало“, както и факта, че се е снимал на „скандални“ снимки „чисто гол за календар
за мъже“, за което родителите на децата не са уведомени. В съдържанието на статията е
развито оценъчното твърдение на автора, че е недопустимо човек с подобно минало да
има изобщо достъп до деца.
Следователно, смисълът и целта на публикуваното е да покаже ищеца като
негативна личност, сексуалната ориентация на която влияе негативно върху деца, с
които ищецът работи, за което родителите на децата нямат информация, поради което
поверяват децата си на ищеца.
Посоченият смисъл на статията може да се изведе изцяло както от заглавието ,
така и от съдържанието , в което авторът на статията е свързал твърдяната минало на
ищеца и сексуалната му ориентация с работата му с деца, което може да доведе до
негативни последици за децата, без родителите на децата да имат представа за
личността на ищеца.
Безспорно, изложените факти спрямо ищеца К., имат клеветнически характер и
доколкото по делото не са събрани никакви доказателства за истинността на
изложеното в процесната статия, то издателят на статията – „С.“ ЕООД, следва да носи
деликтна отговорност пред пострадалото лице.
Ето защо и във връзка с изложеното настоящата съдебна инстанция намира, че е
налице противоправно поведение на автора на процесната статия, изразяващо се в
4
изнасянето на клеветнически твърдения за ищеца, поради което ответникът, в
качеството на издател на статията, носи отговорност за причинените вреди на К. на
основание чл. 49 ЗЗД.
Неоснователни са доводите във въззивната жалба за неправилност на решението
в частта, касаеща определеното обезщетение за неимуществени вреди.
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда
по справедливост. Критериите за определяне на този размер са вида и обема на
причинените неимуществени вреди, интензивността и продължителността на
претърпените болки и страдания и битови неудобства. (така Постановление № 4 от
23.XII.1968 г., Пленум на ВС).
При определяне на обезщетението за претърпени неимуществени вреди,
вследствие на изнесените в процесната статия клевети за ищеца, следва, на първо
място, да се отчете обстоятелството, че същите касаят професионалната дейност на К..
Ищецът е определен като негативна и неморална личност, въпреки което работи с деца.
Посоченото несъмнено води до накърняване на професионалната репутация на ищеца,
предвид обстоятелството, че същият е и публична личност, съдейки от събраните по
делото гласни доказателства.
На следващо място, съгласно показанията на свидетелите Н.Д.П. и Н.Е. К. –
колеги и приятели на ищеца, след като е узнал за статията ищецът е бил разстроен и
притеснен как изнесеното в статията ще се отрази на работата му, както и на
родителите му. Според показанията на свидетеля П. – колега на ищеца, след
публикуване на процесната статия между работодателя и родители на деца, с които
ищецът е работил, е имало връзка, като родителите са изразили силно притеснение от
изнесената информация на ищеца, което се е отразило негативно на ищеца. В първите
няколко месеца след публикуване на статията ищецът е изглеждал унил, не е бил
толкова комуникативен и деен в сравнение с преди, съгласно показанията на свидетеля
К..
Отчитайки посочените обстоятелства настоящата съдебна инстанция намира, че
справедливото обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди се явява
сумата в размер на 5000 лв., поради което претендираната сума в размер на 2000 лв.
отговаря на критериите, посочени в чл. 52 ЗЗД.
Ето защо и при посочените мотиви обжалваното решение е правилно и следва да
бъде потвърдено.
По разноските:
На основание чл. 38, ал. 2 ЗА в полза на адв. Г. В. З. – процесуален представител
на ответника по жалбата, следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на
500 лв.
5
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 14882/11.09.2023 г. по гр.д. № 70456/2022 г. по
описа на СРС, 51 състав.
ОСЪЖДА „С.“ ЕООД да заплати в полза на адв. Г. В. З. на основание чл. 38, ал.
2 ЗА сумата в размер на 500 лв. – адвокатско възнаграждение за въззивното
производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6