Мотиви към присъда по НОХ Д № 153/2012 година по описа на ЛРС
Районна
прокуратура, гр. Лом е повдигнала обвинение против подсъдимият, С.А.В., в това,
че за
времето от 22.10. 2008 година до 30.06. 2011 година, след като е осъден с влязло
в сила решение по гр. дело № 1170/2008 година по описа на Районен съд, гр. Лом,
да заплаща издръжка в размер на 60 лева на свой низходящ- малолетния Я.С.А. и
издръжка в размер на 50 лева на свой
низходящ малолетната С.С.А., чрез тяхната майка и законна представителка Л.Ц.Г.
от гр. Лом, съзнателно не е изпълнил
това свое задължение в размер на повече от две месечни вноски, а именно за 32
месеца и 10 дни, като общата сума на неизплатената издръжка възлиза на
3 555.49 лева, престъпление по чл.
183, ал. 1 НК.
В
съдебно заседание подсъдимият, С.А.В. и служебния му защитник, се съгласяват делото
да бъде разгледано по реда на глава 27 НПК и в частност по реда на чл. 371, т.
2 НПК.
С
протоколно определение съдът е допуснал такова предварително изслушване, като е
обявил, че при постановяване на присъдата си ще се ползва от приобщените в
досъдебното производство доказателства, без да събира такива за фактите и
обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Представителят
на Районна прокуратура, изцяло поддържа обвинението, като предлага, по отношение на подсъдимия, след като бъде
признат за виновен, да се наложи наказание, при предпоставките на чл. 58а, ал.
4 НК, и при предпоставките на чл. 55, ал. 1, т. 2, б”б” НК, се определи наказание пробация, при първите
две задължителни мерки.
Подсъдимият, С.А.В. се признава за виновен. Желае делото да
приключи чрез предварително изслушване, както и, че не оспорва фактите и
обстоятелствата изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и
изразяват съгласие да не се събират доказателства за тези факти.
Съдът
като прецени събраните по делото доказателства, в тяхната логическа
последователност с оглед на направените самопризнания и събраните в хода на
досъдебното производство, доказателства по реда на чл. 13 и чл. 14 НПК, намира
за установено следното:
От
фактически страна:
Подсъдимият, С.А.В. е
роден на *** ***, жител ***, българин, български
гражданин, с основно образование, разведен, безработен, не осъждан, ЕГН: **********.
Подсъдимият, С.А.В. е
имал сключен граждански брак с Л.Ц.Г.
от гр. Лом от 27.06. 1990 година и от брака си има две деца, Я.С. А., роден на ***
година и С.С.А., родена на *** година.
С решение постановено
по гр. д. № 1170/ 2008 година по описа
на Районен съд гр. Лом, подсъдимият С.А.В. е осъден да заплаща чрез свидетелката
Л.Ц.Г. от гр. Лом, обл.Монтана, като майка и законен представител на родените
от брака им деца, съответно, за Я.С.А. по 60 лева
месечна издръжка и за С.С.А. по 50 лева
месечна издръжка.
Решението е влязло в
законна сила от 22.10.2008 година.
При ДСИ към Районен
съд гр. Лом е образувано изпълнително дело №43/2010 година срещу подсъдимия С.А.В.
по което няма постъпили вноски, в изпълнение на задължението
му.
Въпреки
че е знаел за задълженията си, свързани с издръжката на родените им деца- Я.С.А.,
роден на *** година и С.С.А., родена на *** година, подсъдимия С.А.В., не е заплащал дължимата
издръжка за периода от влизане в сила на решението на Районен съд гр. Лом т.е.
от 22.10. 2008 година.
Видно от изготвената
на досъдебното производство съдебно - счетоводна експертиза /л.38 от ДП./,
дължимата издръжка, за периода от 22.10. 2008 година до 30.06. 2011 година, за
непълнолетния Я.С.А. и малолетната С.С.А., възлиза на общата сума от 3 555.49
лева.
По доказателствата:
Така
изложената фактическа обстановка се установява по един безспорен и категоричен
начин от една страна от обясненията на подсъдимият, С.А.В., а от друга от събраните гласни доказателства,
показанията на разпитаната в хода на досъдебното производство, свидетелка, Л.Ц.Г.,
от писмените доказателства: Решение по
гр.д № 1170/2008 година по описа на ЛРС, Решение на ЛРС, справка от СИС при ЛРС
относно размера на дълга, удостоверение за декларирани данни на лист 32,
отговор от ОД на МВР Монтана на лист 33, удостоверение от Община Лом на лист
34, удостоверения за раждане на двете деца Я.на лист 35 и С. на лист 36 по
делото, ССЕ, актуална справка за съдимост, както и представените служебна
бележка от лекар вътрешни болести М.Г. и амбулаторен лист от 28.03.2012 година.
Съдът
изцяло кредитира обясненията на подсъдимият,
изразили се в направените от него самопризнания по делото и показанията
на посочената по- горе свидетелка, като счита същите за обективни, логични,
последователни, вътрешно непротиворечиви, незаинтересовани, в съответствие
помежду си и с писмените доказателства по делото.
Съдът
възприема изцяло заключението на изготвената в досъдебното производство,
оценителна експертиза, като намира същата за обективна и незаинтересована.
С
оглед реда на проведеното по делото производство по чл. 371, т. 2 НПК, между
страните не се спори относно верността на изложената в обвинителния акт
фактическа обстановка и извършеното от подсъдимия, деяние. Това се потвърждава
и от направените от подсъдимия, самопризнания, по реда на глава 27 НПК, в които
той изцяло признава гореописаната обстановка.
От правна страна:
При така установената
фактическа обстановка, съдът приема, че подсъдимият, С.А.В. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпление по чл.183, ал.1 от НК.
От обективна и субективна страна, подсъдимият е
осъден да издържа своите низходящ син- Я.С.А., роден на *** година и С.С.А.,
родена на *** годишна, но съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на
повече от две месечни вноски.
Налице е съзнателно неизплащане на дължимите месечни
вноски през инкриминираният период от време, тъй като с влязъл в сила съдебен
акт осъденото лице е задължено да заплаща издръжка, поради което С.А.В. следва
да понесе наказателна отговорност.
Разпоредбата на чл. 183, ал. 1 НК изрично
постановява, че се държи наказателно отговорен този, който, като е осъден да
заплаща издръжка на свой низходящ, съзнателно не изпълни задължението си в
размер на две или повече месечни вноски. Изпълнителното деяние на престъпния
състав по чл. 183, ал. 1 НК се свързва с наличието на съдебно решение, без да
съществува изискване да е образувано изпълнително производство
за събиране на вземанията или наказателната отговорност да е обвързана с
гражданскоправната погасителна давност.
Съдебните решения
относно заплащане ежемесечна издръжка на низходящ се изпълняват доброволно от
родителя, който е задължен да намери начин за престиране на сумите, при
условията, посочени в решението на съда.
С чл. 183, ал. 1 НК
са създадени допълнителни гаранции за своевременно изпълнение на съдебните
решения относно заплащане на издръжка от родител на дете. Осигурена е
наказателноправна защита на интересите на низходящите с цел да се създадат
възможно най-благоприятни условия за тяхното
отглеждане и получаване на образование. Защитено е и правото на родителя за
принос и оказване материална подкрепа на неговите деца. Законът изрично не
изисква като задължителен признак на престъплението наличието на изпълнително
производство. Такъв извод не се налага и при тълкуването на състава. Аргумент
за такова тълкуване може да се изведе и от разпоредбата на чл. 183, ал. 3 НК, в
която изрично е посочено, че деецът не се наказва, ако преди постановяване на
присъдата от първата инстанция изпълни задължението си и не са настъпили други
вредни последици за пострадалия, както е в конкретния случай. Това означава, че
освобождаването от отговорност е свързано с доброволно изпълнение на съдебното
решение. С оглед на изложеното следва да се приеме, че наказателна отговорност
по чл. 183, ал. 1 НК възниква, независимо от това дали е образувано
изпълнително производство за изпълнението на съдебното решение относно
заплащане издръжка на низходящ.
За да е съставомерно
едно деяние по чл.183, ал.1 от НК е необходимо от обективна страна, издръжката
на лицата от кръга на посочените в нормата да е дължима съгласно влязло в сила
решение на граждански съд, да не е
платена за период не по-малко от два месеца, а от субективна страна това
задължение да не е изпълнено съзнателно от дължащото лице. Престъплението по
чл.183 от НК е продължено престъпление, което се осъществява с едно деяние във форма
само на бездействие и то трайно и непрекъснато в определен период от време.
Началото на престъплението по чл.183 от НК е след изтичане на срока, от който
нататък осъденият да издържа свой съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра,
става неизправен длъжник най-малко за две месечни вноски. Същото престъпление
се явява довършено в момента, в който по-нататък деецът изпълни задължението си
за издръжка или пък то бъде погасено, при хипотезите, посочени в Семейния
кодекс.
Необходимият минимум
от неплатени, поне две месечни вноски, за да възникне отговорността по чл.183,
ал.1 НК, е налице, с оглед отразения в обвинителния акт / в рамките на който
съдът е обвързан да се произнесе / краен период на неплатена месечна издръжка- 22.10.
2008 година до 30.06. 2011 година, присъдена съгласно влязлото в сила на 22.10.2008
година решение, постановено по гр. дело
№ 1170/2008 година по описа на РС, гр. Лом.
Подсъдимият С.А.В. е извършил деянието при условията на пряк
умисъл – същият е съзнавал общественоопасния характер, предвиждал е
общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване.
Налице е умисъл на дееца – при осъществяването на
действията си е имал съзнанието, че извършва престъплението, като е искал от тази дейност да настъпят желаните
общественоопасни последици.
По отношение на
наказанието.
На подсъдимият, С.А.В.,
съдът определи наказание, при
предпоставките на чл. 58а, ал. 4, във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 2, б”в” НК, а
именно определеното наказание пробация, бе заменено с глоба в размер на минимално определения в нормата на
закона, от 100 лева / сто лева/ в полза на Държавата по Бюджета на съдебната
власт.
За да определи това наказание,
съдът взе предвид многобройните смекчаващи вината обстоятелства- чистото съдебно
минало, съдействието което е оказал за разкриване на обективната истина в
процеса, съжалението и поведението му в процеса, възрастта му, здравословното
му състояние, поради което и определи наказание при предпоставките на чл.
58а, ал. 4 НК, поради което и съдът
намира, че с така определеното наказание
ще бъдат постигнати целите на чл. 36 НК.
Освен
това, така наложеното наказание ще окаже своето възпитателно и предупредително
въздействие по отношение на обществото, като от една страна се покаже, че на
подсъдимия е наложено наказание за извършеното от него престъпление, каквато е
и основната функция на съда, но от друга страна вида и размера на наложеното
наказание е съобразено с всички допълнителни факти, свързани с личността на
дееца с оглед на неговата справедливост.
На основание чл. 189 НПК, съдът осъди подсъдимият С.А.В., да заплати по
сметка на ВСС направените по делото разноски: 70.00 лева съдебно счетоводна експертиза от
досъдебното производство, и 5 лева за служебно издаване на изпълнителен лист, а
по сметка на НБПП- хонорар на адв. Иванова- служебен защитник.
Водим
от горните съображения, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :