№ 1709
гр. София, 31.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20231110120576 по описа за 2023 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 493, ал. 1 КЗ вр.
чл. 432, ал. 1 КЗ.
Производството е образувано е по искова молба с вх. №
109320/20.04.2023 г., предявена от Т. М. С., ЕГН ********** против ЗД „--“
АД, ЕИК --.
В исковата молба се твърди, че на 13.04.2022 г., около 18:00 часа, в гр.
София, ищцата Т. М. С. е управлявала мотоциклет -, рег. № ---, като се
движела от Околовръстен път към бул. -. Поддържа се, че по същото време
лек автомобил -, рег. № ---, управляван от Б. Б. П., се движел по ул. Без име, с
посока на движение от сграда на фимра Смарт ЕС към бул. Д-р Петър
Дертлиев, като на кръстовището, образувано от ул. Без име и бул. Д-р Петър
Дертлиев, Б. Б. П. предприела маневра за ляв завой, като не пропуснала
движещия се по път с предимство мотоциклет -, рег. № ---, управляван от Т.
М. С., в резултат от което между лек автомобил -, рег. № --- и мотоциклет -,
рег. № --- бил реализиран удар, при който на Т. М. С. били причинени
травматични увреждания, изразяващи се в: множество увреждания по цялото
тяло, в това число охлузвания в областта на дланите на двете ръце;
охлузвания по дясна предмишница; охлузвания по ляво бедро; охлузвания по
1
ляво коляно и дясна подбедрица; кръвонасядания по 4-ти пръст на дясна ръка;
по гърба на лявата ръка; по ляво бедро и лява подбедрица; дискови хернии на
нива C4-C5, C5 и C6, както и травма на нервните коренча в шийния отдел с
изтръпване и ограничен обем на движенията на двата горни крайника.
Поддържа се, че на 19.04.2022 г., във връзка с болките, които изпитвала
в шийния отдел на гръбначния стълб, на ищцата било извършено магнитно-
резонансно образно – диагностично изследване в областта на лявата коленна
става и шийния отдел на гръбначния стълб.
Поддържа се, че във връзка с лечението си ищецът е извършил
разходи, както следва: на 19.04.2022 г. – сумата от 640,00 лева за извършен
ЯМР преглед на шиен отдел и на ляво коляно; на 20.04.2022 г. – сумата от
70,00 лева, за закупуване на шийна яка. Твърди се, че във връзка с процесното
ПТП било аднминистративно производство.
Поддържа се, че към датата на увреждането, ответникът е застраховал
гражданската отговорност на лицата, управляващи правомерно лек автомобил
-, рег. № ---, включително и на водача Б. Б. П. . Застрахователната полица
била със срок на застрахователно покритие 05.11.2021 г. – 04.11.2022 г.
Поддържа, че от името на ищеца е депозирана молба при ответното
дружество, с която е заявена претенция за заплащане на обезщетение за
претърпените от ищец имуществени вреди във връзка с процесното ПТП, но
от ответника не било заплатено претендираното застрахователно
обезщетение.
Предвид изложеното, ищецът моли да бъде постановено решение, с
което ответникът да бъде осъден да му заплати: сумата от 710,00 лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в
извършени от ищеца Т. М. С. разходи за лечение /от които сумата от 640,00
лева за извършен ЯМР преглед на шиен отдел и на ляво коляно и сумата от
70,00 лева, за закупуване на шийна яка/, претърпени в резултат от ПТП,
реализирано на 13.04.2022 г., по вина на водача на лек автомобил -, рег. № ---,
чиято гражданска отговорност към датата на ПТП, била застрахована при
ответника, ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано от
02.06.2022 г. /датата на предявяване на претенция за заплащане на
застрахователно обезщетение пред ответното дружество/ до окончателното
изплащане. Ищецът претендира и направените по делото разноски.
2
В срока за отговор на исковата молба, ответникът ЗД „--“ АД, чрез
юрисконсулт Георги Илиев е депозирал отговор на исковата молба, с който се
оспорва предявеният иск. Ответникът не оспорва, че към 13.04.2022 г.
гражданската отговорност на водачите на лек автомобил -, рег. № --- е била
застрахована при ответното дружество. Оспорва се твърдения в исковата
молба механизъм на ПТП. Оспорва се вина за реализиране на инцидента да
има водачът на лек автомобил -, рег. № --- – Б. Б. П.. Прави се възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца Т. С., като се
излагат подробни съображения в тази връзка. Поддържа се, че ищцата е
управлявала процесния мотоциклет с превишена скорост, с което е нарушила
императивни разпоредби на ЗДвП и е създала предпоставки, както за
настъпване на самия инцидент, но и за реализирания вредоносен резултат.
Оспорва се претендираните разходи за лечение да са извършени във връзка с
претърпени при процесния инцидент увреждания от ищцата. Излагат се
подробни съображения в този смисъл.
Моли се за отхвърляне на предявения иск, евентуално за присъждане
на обезщетение в по-малък от предявения размер, предвид направените с
отговора на исковата молба възражения. Претендират се разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 493, ал. 1 КЗ вр. чл.
432, ал. 1 КЗ.
По иска с правно основание чл. 493, ал. 1 КЗ вр. чл. 432, ал. 1 КЗ:
По предявения иск в тежест на ищеца е да установи наличието на По
предявения иск в тежест на ищеца е да установи наличието на валидно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между ответника -
застраховател и делинквента относно управлявания от последния автомобил,
настъпването на посочените в исковата молба вреди, техния размер, както и
причинната връзка с противоправно виновно поведение на деликвента.
Вината се предполага – чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, като опровергаването на тази
презумпция е в тежест на ответника при условията на обратно пълно
доказване.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да
3
докаже, че е погасил претендираното вземане.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
правопогасяващи претендираното от ищеца вземане факти, включително и
релевираното с отговора на исковата молба възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на водача на мотоциклет -, рег. № ---.
С оглед твърденията и изявленията на страните и на основание чл. 146,
ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от
доказване в производството, че към датата на реализиране на процесното
ПТП /13.04.2022 г./ гражданската отговорност на водачите на лек автомобил -
, рег. № --- е била застрахована при ответното дружество.
Настъпването на процесното ПТП и участието на лицето, чиято
гражданска отговорност е застрахована при ответника се установяват от
събраните по делото доказателства, в това число Протокол за ПТП № 1865004
от 13.04.2022 г., Акт за установяване на административно нарушение №
602334 от 13.04.2022 г., съставен на лицето Б. Б. П., в качеството му на водач
на лек автомобил „-“, рег. № ---, Наказателно постановление № 22-4332-
007330 от 26.04.2022 г. съставен на лицето Б. Б. П., разпита на свидетелите Г.
и И. и заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена и приета в
производството съдебна автотехническа експертиза. От горепосочените
събрани по делото доказателства се установява следния механизъм на
процесното ПТП: на 13.04.2022 г., около 18:00 часа, лек автомобил „-“, рег. №
---, управляван от водача Б. Б. П., се движи в гр. София, по ул. Без име, с
посока на движение от обект на дружеството „Смарт С Фарма“ към ул. 501,
като на кръстовището с бул. Петър Дертлиев, при наличието на пътен знак Б2
„Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство”, водачът не пропуска
и реализира ПТП с движещия се по трамвайните релси срещу пътен знак Б3
„Път с предимство”, мотоциклет -, рег. № ---, управляван от Т. М. С..
Относно механизма на реализиране на проишествието събраните по
делото доказателства са еднопосочни и разкриват именно описания по-горе
механизъм на реализиране на процесното ПТП.
От заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена и приета в
производството съдебна автотехническа експертиза се установи в
производството, че от техническа гледна точка причина за настъпване на
процесното ПТП е поведението на водача на лек автомобил -, рег. № ---,
4
доколкото същият е управлявал автомобила със скорост и дистанция, които
не са му позволили да спре в рамките на опасната зона, без да настъпи
съприкосновение с намиращия се пред него товарен автомобил „Дачия
Докер“, рег. № СВ3955АС.
Следователно от събраните по делото доказателства се установява в
производството, че от техническа гледна точка, причина за настъпване на
процесното ПТП е поведението на водача на лек автомобил „Фолксваген
Битъл“, рег. № СВ8955СК, доколкото същият, при наличието на пътен знак
Б2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство”, не пропуска и
реализира ПТП с движещия се по трамвайните релси срещу пътен знак Б3
„Път с предимство”, мотоциклет -, рег. № ---, управляван от Т. М. С..
Предвид гореизложеното и съобразявайки събраните по делото
доказателства, в това число Протокол за ПТП № 1865004 от 13.04.2022 г., Акт
за установяване на административно нарушение № 602334 от 13.04.2022 г.,
съставен на лицето Б. Б. П., в качеството му на водач на лек автомобил „-“,
рег. № ---, Наказателно постановление № 22-4332-007330 от 26.04.2022 г.
съставен на лицето Б. Б. П., разпита на свидетелите Г. и И. и заключението на
вещото лице по допуснатата, изготвена и приета в производството съдебна
автотехническа експертиза, съдът намира, че са установени по делото, при
условията на пълно и главно доказване, настъпването на процесното ПТП,
неговият механизъм, участието на лицето, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника и вината на същото за настъпване на процесното
ПТП от 13.04.2022 г.
Предвид горното, настоящият съдебен състав намира, че
застрахователното събитие, предмет на настоящото производство, е
настъпило в резултат на виновно и противоправно поведение на
застрахования при ответника водач на МПС.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства и от
заключението по повторната съдебно-медицинската експертиза, което не е
оспорено от страните и което съдът кредитира изцяло, се установява, че в
резултат на процесното ПТП Т. М. С. е претърпяла гръбначно-мозъчно
увреждане на шийната област, съчетано със сътресение на мозъка; множество
охлузвания в областта на дланите на ръцете, по лявата предмишница, по ляво
бедро, ляво коляно и дясна подбедрица, кръвонасядания по 4-ти пръст на
5
дясната ръка, по гърба, ляво бедро и лява подбедрица; дискови хернии на нива
C4-C5 и C-5-C-6, травма на нервните коренчета в шийния отдел, изтръпване и
ограничен обем на движенията на двата горни крайника. Установява се, че
извършеното ранно образно изследване ЯМР на шийните прешлени е било
необходимо за своевременно диагностициране и предприемане на адекватно
лечение по отношение на ищцата, пострадала при процесното ПТП. Това
обстоятелство се установява от събраните по делото гласни доказателства,
чрез разпит на свидетелите Стефан Николаев Николов и Виолета Стефанова
Арнаудова, както и от заключението на вещото лице по неоспорената от
страните и приета по делото повторна съдебно-медицинска експертиза,
извършена от специалист - неврохирург. Установи се, че като част от
лечението се е наложило носенето на шийна яка.
От събраните в производството доказателства, в това число
заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена, приета и неоспорена
от страните съдебно-медицинска и повторна съдебно-медицинска експертиза,
медицинска документация и разходно-оправдателни документи, се
установява в производството, че всички посочени от ищеца в исковата му
молба разходи, са направени във връзка с лечението на травматичните
увреждания, получени в резултат от процесното проишествие, включително
извършен ЯМР преглед на ляво коляно, независимо, че при извършването на
същия е установено „Нормална МРТ находка“. Това е така, тъй като
безспорно се установи в производството, че в резултат от процесния
инцидент ищцата е претърпяла и множество охлузвания в областта на дланите
на ръцете, по лявата предмишница, по ляво бедро, ляво коляно и дясна
подбедрица, кръвонасядания по 4-ти пръст на дясната ръка, по гърба, ляво
бедро и лява подбедрица, тоест и увреждания в изследваното при ЯМР
преглед ляво коляно, което безспорно се установи, че е било увредено при
процесното ПТП, поради което и съдът намира, че така извършения разход е
именно във връзка с процеса на провеждане на лечение на травмите, получени
в резултат от процесния пътен инцидент. Обстоятелството, че от
изследването е установено „Нормална МРТ находка“, не може да обуслови,
само по себе си, извод за липса на необходимост от извършване на този
разход, още повече, че на изследване е подложено ляво коляно на ищцата,
което безспорно е увредено при процесния пътен инцидент.
Обстоятелството, че по делото липсват доказателства от кого ищцата е
6
била насочена към извършване на процесните образни изследвания – ЯМР, е
ирелевантен за производството и правилното решаване на делото. От
значение е, дали разходите са извършени във връзка с предприето и
проведено лечение на травматичните увреждания, получени от ищцата при
процесния инцидент и дали извършването на същите е било необходимо. От
събраните по делото доказателства категорично се установи, че извършените
разходи са във връзка с предприето лечение на получените в резултат от
процесния пътен инцидент травматични увреждания по ищцата, както и че са
били необходими са своевременното диагностициране и адектватно лечение.
При така установените факти, съдът приема, че се установяват всички
елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, а презумпцията по чл. 45,
ал.2 от ЗЗД не беше опровергавана.
В заключение, съдът приема, че събраните по делото писмени и гласни
доказателства и доказателствени средства установяват предпоставките от
фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД и на основание чл. 432, ал. 1 КЗ,
застрахователят по застраховка "Гражданска отговорност" дължи да заплати
обезщетение за доказаните имуществени вреди на увреденото лице, каквото
като пострадал се явява Т. М. С..
Следователно предявеният иск се явява основателен и доказан за
пълния предявен размер.
Предвид горното, настоящият съдебен състав намира, че следва да
разгледа направеното в условията на евентуалност възражение на ответника
за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на мотоциклет
-, рег. № ---. По обективния характер на съпричиняването е налице
задължителна за съдилищата съдебна практика – т.7 от ППВС № 17/1963г. В
константната си практика по приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а и в
създадената по реда на чл. 290 ГПК практика (решение № 45 от 15.04.2009г.
по т. д. № 525/2008г. на ІІ т. о., решение № 159/24.11.2010г. по т. д. №
1117/2009г. на ІІ т. о., решение № 206 от 12.03.2010г. по т. д. № 35/2009г. на ІІ
т. о., решение № 58/29.04.2011г. по т. д. № 623/2011г. на ІІ т. о., решение № 59
от 10.06.2011г. по т. д. № 286/2010г. на І т. о., решение № 153/31.10.2011г. по
т. д. № 971/2010г., решение № 169/28.02.2012г. по т. д. № 762/2010г. на ІІ т.
о., решение № 54 от 22.05.2012г. по т.д. № 316/2011г., на ВКС, ТК, ІІ ТО и
др.) Върховният касационен съд последователно е застъпвал становище, че
7
намаляването на обезщетението за вреди от деликт на основание чл. 51, ал.2
ЗЗД е обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на
пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване от
пострадалия по смисъла на чл. 51, ал.2 ЗЗД, следва неговото поведение
обективно да е в причинна връзка с настъпването на вредите, т.е.
пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат,
създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване,
като вина на пострадалия в тази насока не се изисква. Или, от съществено
значение е конкретното проявление на действието или бездействието на
пострадалия, което съставлява пряка и непосредствена причина за
причинените вреди. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на
чл.51, ал.2 ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без
който не би се стигнало (наред с неправомерното поведение на деликвента)
до увреждането като неблагоприятен резултат. Правните последици от
съпричиняването и значението му за размера на обезщетението, което
увреденият има право да получи като паричен еквивалент на произлезлите от
деликта вреди, изключват допустимостта съдът да обосновава изводите си за
съпричиняване с вероятности или с предположения. Във всички случаи
съпричиняването подлежи на доказване от ответника, който с позоваване на
предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към
правоимащото лице.
В отговора на исковата молба своевременно е релевирано възражение,
че водачът на мотоциклет -, рег. № --- е допринесъл за реализиране на
вредоносния резултат, доколкото същата е управлявала процесния
мотоциклет с превишена скорост, с което е нарушила императивни
разпоредби на ЗДвП и е създала предпоставки, както за настъпване на самия
инцидент, но и за реализирания вредоносен резултат, както и че е управлявала
мотоциклет -, рег. № --- без необходимата за това правоспособност, с което е
нарушила разпоредбите на чл. 150А, ал. 1 от ЗДвП и чл. 100, ал. 1 и чл. 100,
ал. 2 от ЗДвП.
Действително по делото се установи, че при реализиране на процесния
пътен инцидент, ищцата Т. М. С. е управлявала мотоциклет -, рег. № --- без
необходимата за това правоспособност, с което безспорно е нарушила
разпоредбите на ЗДвП. Както се посочи по-горе, за да е налице
съпричиняване от пострадалия по смисъла на чл. 51, ал.2 ЗЗД, следва
8
неговото поведение обективно да е в причинна връзка с настъпването на
вредите, т.е. пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния
резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото
настъпване, като вина на пострадалия в тази насока не се изисква; от
съществено значение е конкретното проявление на действието или
бездействието на пострадалия, което съставлява пряка и непосредствена
причина за причинените вреди, т.е. релевантен за съпричиняването и за
прилагането на чл.51, ал.2 ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на
пострадалия, без който не би се стигнало (наред с неправомерното поведение
на деликвента) до увреждането като неблагоприятен резултат. По делото не
се събраха доказателства, от които да се установи, при условията на пълно и
главно доказване, че обстоятелството, че ищцата Т. М. С. е управлявала
мотоциклет -, рег. № --- без необходимата за това правоспособност е улеснило
настъпването на вредоносния резултат, респективно, че е допринесло за
настъпването на вредите.
Не се събраха и доказателства, че ищцата Т. М. С. е управлявала
мотоциклет -, рег. № --- с превишена скорост, с което да е допринесла за
вредоносния резултат. Дори напротив, от събраните в производството
доказателства се установи, че същата е управлявала мотоциклета със скорост
от около 40 км/ч, която е под максималната предвидена за движение в
населено място. Не се ангажираха доказателства, че на мястото на
реализиране на проишествието е имало пътни знаци ограничаващи
максимално допустимата скорост за движение до под 40 км/ч.
При спазване на принципа на диспозитивното начало в гражданския
процес, залегнал в разпоредбата на чл. 6, ал. 2 ГПК, съдът не може да се
произнася по ненаведено от страната възражение.
Предвид горното и доколкото по отношение на релевираните
своевременно от ответника възражения за съпричиняване съдът достигна до
извод за неоснователност на същите, то направеното с отговора на исковата
молба от ответника възражение за съпричиняване се явява неоснователно.
Предвид гореизложеното предявеният иск с правно основание чл. 493,
ал. 1 КЗ вр. чл. 432, ал. 1 КЗ, следва да бъде уважен за пълния предявен
размер от 710,00 лева.
По отношение претенцията за присъждане на законна лихва върху
9
претендираното застрахователно обезщетение от 02.06.2022 г. до
окончателното изплащане на същото, съдът намира следното:
Съгласно чл. 386, ал. 1 КЗ по договорите за застраховане срещу вреди
при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да
плати застрахователно обезщетение, което не може да надхвърля
застрахователната сума /лимита на отговорност/, освен когато това е
предвидено в КЗ, а според чл. 346 КЗ застрахователната сума представлява
договорената между страните или определената с нормативен акт и посочена
в застрахователния договор парична сума, представляваща горна граница на
отговорността на застрахователя към застрахования, третото ползващо се
лице или към третото увредено лице. Спрямо договорите за застраховка на
гражданската отговорност са предвидени специални правила, съобразно
които застрахователят се задължава: на основание чл. 429, ал. 1, т. 1 КЗ - да
покрие в границите на определената в застрахователния договор
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от
последния на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк
и непосредствен резултат от застрахователното събитие, а на основание чл.
429, ал. 1, т. 2 КЗ – да покрие отговорността на застрахования за
неизпълнение на негово договорно задължение. И в двата случая изрично чл.
429, ал. 2, т. 2 КЗ предвижда, че в застрахователното обезщетение се
включват и лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното
плащане пред увреденото лице при условията на чл. 429, ал. 3 КЗ.
Следователно от една страна отговорността на застрахователя спрямо
увреденото лице е функционално обусловена от отговорността на
застрахования, включително и по отношение на лихвите за забава, които
последният дължи на увредения. От друга страна за разлика от КЗ / отм. /
новият КЗ /в сила от 01.01.2016г./ в чл. 429, ал. 3, изр. 2 изрично лимитира
включените в застрахователното обезщетение, а оттам и в застрахователната
сума, лихви за забава като ги ограничава до тези, които текат от момента на
по-ранната от следните дати: датата на уведомяване на застрахователя за
настъпване на застрахователното събитие от застрахования на основание чл.
430, ал. 1, т. 2 КЗ или от датата на уведомяване на застрахователя за
настъпване на застрахователното събитие от увреденото лице или от датата
на предявяване на претенцията на увредения пред застрахователя за
заплащане на застрахователно обезщетение, но не и от датата на настъпване
10
на застрахователното събитие.
По отношение на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите в чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ е предвидено, че застрахователят
покрива отговорността на застрахования за лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ,
т.е. при ограниченията на чл. 429, ал. 3 КЗ - само в рамките на
застрахователната сума и за периода с начало от уведомяване на
застрахователя за настъпване на застрахователното събитие, респ.
предявяване на претенция от увреденото лице. В чл. 494, т. 10 КЗ изрично се
изключват от застрахователното покритие всички разноски и лихви извън
тези по чл. 429, ал. 2 и ал. 5 КЗ при спазване на условията по чл. 429, ал. 3 КЗ,
т.е. не се покриват лихви за периода от датата на деликта до датата на
уведомяване на застрахователя.
Разликата в периодите по отношение на дължимото спрямо увреденото
лице обезщетение за забава от делинквента на основание чл. 86 вр. чл. 84, ал.
3 ЗЗД и от застрахователя по застрахователния договор се извежда не само с
оглед изричното правило на чл. 429, ал. 3, изр. 2 КЗ, но и предвид въведената
с новия КЗ абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на прекия
иск на увреденото лице спрямо застрахователя на делинквента по застраховка
«Гражданска застраховка» на автомобилистите на основание чл. 498, ал. 3 вр.
чл. 432, ал. 1 КЗ - отправянето на писмена застрахователна претенция спрямо
застрахователя по реда на чл. 380 КЗ.
След предявяване на претенцията по чл. 498 КЗ за застрахователя е
налице нормативно предвиден срок за произнасяне по чл. 496 КЗ, като
непроизнасянето и неизплащането в срок на застрахователно обезщетение е
свързано с: 1/ изпадане на застрахователя в забава – чл. 497, ал. 1, т. 1 и т. 2
КЗ, в който случай той дължи лихва за собствената си забава, и 2/ с
възможност увреденото лице да предяви пряк иск срещу застрахователя в
съда на основание чл. 498, ал. 3 вр. чл. 432, ал. 1 КЗ.
Предвид така изложеното се налага извод, че в хипотезата на пряк иск
от увреденото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“ в застрахователната сума по чл. 429 КЗ /в сила от 01.01.2016 г./
се включва дължимото от застрахования спрямо увреденото лице
обезщетение за забава за периода от момента на уведомяване на
застрахователя, респ. предявяване на претенцията от увреденото лице пред
11
застрахователя, а не и от момента на увреждането /в този смисъл Решение №
128/04.02.2020 г. по т.д. № 2466/2018 г. по описа на ВКС, ТК, I т.о./
Процесното ПТП е реализирано на 13.04.2022 г. Ищецът е заявил
писмена претенция пред застрахователя на 02.06.2022 г. С оглед изложеното
по-горе за периода от датата на деликта 13.04.2022 г. до предявяване на
претенцията пред застрахователя обезщетението за забава върху
обезщетението за претърпените от ищеца вреди се дължи от делинквента на
основание чл. 86 ЗЗД, но не се покрива от застрахователното обезщетение,
дължимо от застрахователя на основание застрахователния договор, като на
основание чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ застрахователят следва да покрие спрямо
увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава
от датата на предявяване на претенцията от увреденото лице, т.е. от
02.06.2022 г., а след изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ и при липса на
произнасяне и плащане на обезщетение от застрахователя, дължи законната
лихва върху обезщетението за имуществени вреди за собствената си забава
/какъвто е и процесния случай/. Ето защо за периода от 02.06.2022 г. до
окончателното изплащане на обезщетението за претърпените имуществени
вреди искането за заплащане на обезщетение за забава е основателно,
доколкото се претендира лихва за самата забава на застрахователното
дружество, предвид липсата плащане на обезщетение от застрахователя в
срока по чл. 496, ал. 1 КЗ.
По отношение разпределението на отговорността за разноски в
настоящото производство:
Предвид изхода на спора право на разноски в настоящото производство
има ищецът.
От страна на ищеца се претендират разноски за заплатена държавна
такса в размер на 50 лева, за заплатен депозит за вещо лице по допуснатата,
изготвена и приета в производството съдебна автотехническа експертиза в
размер на 150 лева, за заплатен депозит за вещо лице по допуснатата,
изготвена и приета в производството съдебно-медицинска експертиза в
размер на 150 лева, за депозит за свидетели при режим на призоваване в
размер на 270 лева и за заплатен депозит за вещо лице по допуснатата,
изготвена и приета в производството повторна съдебно-медицинска
експертиза в размер на 350.
12
С оглед гореизложеното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът
„Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД,
ЕИК *********, следва да бъде осъден да заплати в полза на ищеца Димитър
Николаев Василев, ЕГН **********, сумата от 970,00 лева, представляваща
разноски в производството пред СРС.
От името на ищеца се претендира и адвокатско възнаграждение за
предоставена безплатна правна помощ и съдействие в настоящото
производство.
Видно от представения по делото договор за правна защита и
съдействие от 07.06.2023 г., сключен между Т. М. С. и адвокат В. В. О., за
изпълнение на възложената работа адвокатът ще осъществява безплатна
правна помощ на възложителя на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закон за
адвокатурата. Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА, когато адвокатът е оказал безплатна
правна помощ, при постановяване на благоприятно решение по спора за
представлявания, съдът осъжда насрещната страна да заплати на адвоката
възнаграждение в размер, не по-нисък от предвидения в наредбата на Висшия
адвокатски съвет по чл. 36, ал. 2 ЗА. Предвид горното и на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК във вр. чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3 от Закон за адвокатурата вр. чл. 7,
ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, ответникът ЗД „--“ АД, ЕИК --, следва да бъде
осъден да заплати в полза на адвокат В. В. О. сумата от 480,00 лева с ДДС,
представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена на ищеца
безплатна правна помощ и съдействие в производството пред СРС.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „--“ АД, ЕИК --, със седалище и адрес на управление: ---
да заплати в полза на Т. М. С., ЕГН **********, с адрес: ---, на основание чл.
493, ал. 1 КЗ вр. чл. 432, ал. 1 КЗ, сумата от 710,00 лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в извършени от ищеца Т.
М. С. разходи за лечение /от които сумата от 640,00 лева за извършен ЯМР
преглед на шиен отдел и на ляво коляно и сумата от 70,00 лева, за закупуване
на шийна яка/, претърпени в резултат от ПТП, реализирано на 13.04.2022 г.,
по вина на водача на лек автомобил -, рег. № ---, чиято гражданска
13
отговорност към датата на ПТП, била застрахована при ответника, ведно със
законната лихва върху горепосочената сума, считано от 02.06.2022 г. /датата
на предявяване на претенция за заплащане на застрахователно обезщетение
пред ответното дружество/ до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ЗД „--“ АД, ЕИК --, със седалище и адрес на управление: ---
да заплати в полза на Т. М. С., ЕГН **********, с адрес: ---, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, сумата от 970,00 лева, представляваща разноски в
производството по гр.д. № 20576/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
ОСЪЖДА ЗД „--“ АД, ЕИК --, със седалище и адрес на управление: ---
да заплати в полза на адвокат В. В. О.,, ЕГН ********** с адрес: ---, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3 от Закон за
адвокатурата вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, сумата от 480,00 лева
с включен ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена
безплатна правна помощ и съдействие на Т. М. С. в производството по гр.д.
№ 20576/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14