Р Е Ш
Е Н И Е
№ 4439 20.11.2019 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, I граждански състав, в
публично заседание на тринадесети ноември
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНЕТА ТРАЙКОВА
при участието на секретаря Цвета Василева,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 6007 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Ищецът Т.С.С. с ЕГН **********, чрез пълномощника си адв. ***, е предявил иск
против „Фронтекс Интернешънъл“
ЕАД с ЕИК ********* за установяване недължимостта на
сумата от 6917,56 лева, представляваща неиздължен остатък от отпуснат паричен
заем по договор № PLUS -***/**, сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и прехвърлен с договор за продажба на вземания
от ***. на ответника. Претендират се разноски.
Ищцата
твърди, че е страна по договор за паричен заем, сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД на 29.02.2008 година, по силата на който
договор й е бил отпуснат потребителски кредит в размер на 4000 лева и кредит за
покупка на застраховка „сигурност на плащания” в размер на 187,20 лева при
46,03% ГПР. Кредитът е следвало да бъде върнат на 36 броя погасителни вноски с
месечен размер на погасителната вноска в размер на 197,71 лева, като последната вноска на
кредита е следвало да се изплати на 28.02.2011 година. Ищцата твърди, че е
платила по кредита четири вноски от по 50 лева. Твърди се, че вземането на
ответника е погасено по давност, доколкото давността е започнала да тече от
01.03.2011 година, като е била изтекла на 01.03.2016 година, преди завеждане на
настоящото дело, като давността не е била прекъсвана и спирана.
Възраженията
на ответника в отговора са следните:
Изразява
се становище за недопустимост на иска и за прекратяване на производството,
доколкото за ищцата нямало правен интерес от установяване на обстоятелството,
че задължението й е било погасено по давност, защото ответникът не е правил
опити да събере задължението.
Излагат
се доводи за неоснователност на иска, доколкото процесното вземане не било погасено по давност, понеже
давността била многократно прекъсвана, с извършени от ищцата признания на
задължението, както и с извършени от нея действия по договаряне на условия за
разсрочено погасяване. Твърди се, че „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД е
прехвърлила вземането си на „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД - София с договор за цесия от ***, като
цесията е била съобщена на ищцата на ***.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията
на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта на
иска.
Правният интерес, като
абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска, се преценява на
базата на фактическите твърдения на страните, по които те спорят. Спорът не е
за това дали изначално е имало основание за възникване на това задължение, а за
това, че същото е погасено поради изтичане на давността.
Тезата на ответника е,
че интерес от иска ще възникне едва когато направи опит да събере това вземане,
или казано по друг начин, когато пристъпи към принудителното събиране на дълга.
Освен това в отговора на исковата молба ответникът изрично е оспорил предявения
иск, като е заявил, че вземането му не е
погасено по давност.
Относно принципният
въпрос за допустимостта на отрицателния установителен иск като средство за
защита, независимо от възражението, следва да се държи сметка и за функциите на
погасителната давност, изяснени в ТР № 3/2011 г. на ОСГТК на
ВКС, в което е прието, че „Погасителната давност е установена в обществен
интерес. … В правната наука погасителната давност се разглежда като правен
институт, юридически факт и субективно право. Правните норми, които я уреждат,
са императивни. …. Това става, след като длъжникът упражни правото си да погаси
с волеизявление пред съд правото на иск или правото на принудително изпълнение
на кредитора поради това, че то не е упражнено в определен от закона срок от
време. Тя служи за гарантиране на правната сигурност като допринася за бързото
развитие и уреждане на гражданските правоотношения, което е в интерес на
всички.“ Ето защо съдът намира, че предявеният установителен иск е допустим.
По
същество:
Страните
не спорят относно обстоятелствата, че между ищцата и „БНП Париба
Пърсънъл Файненс” ЕАД е
имало сключен договор за паричен заем, по силата на който на ищцата е била
предоставена в заем парична сума, както и че вземането по договора е било
прехвърлено на ответника. От представения договор за паричен заем се
установява, че последната погасителна вноска е с падеж на ***, от която дата
започва да тече и погасителната давност за целия остатък от неплатения кредит.
Възражението
на кредитора, че след тази дата давността е била прекъсвана, тъй като ищцата е извършвала частични плащания по
кредита, е неоснователно. Частичното плащане на дълга не е в състояние да
прекъсне давността за цялото вземане, защото само признанието на вземането от
длъжника може да прекъсне давността. Признание на вземането е изричното
волеизявление на длъжника, отправено към неговия кредитор, с което длъжникът
признава цялото задължение.
От
заключението на вещото лице **, което не
е било оспорено от ответника, и което съдът цени като обективно и
безпристрастно се установява, че дължимата главница по кредита е в размер на
3214,82 лева; главница застраховка е 150,47 лева, лихвата по кредита е размер
на 1506,81 лева, лихвата по застраховка е 70,49 лева, а лихвата за забава е в размер на 1149,85 лева или общо 6092,44
лева.
С
оглед изложеното по-горе, искът за недължимостта на
сумата по договора за паричен заем следва да се уважи до размера по
заключението, като за разликата следва да се отхвърли като недоказан и
неоснователен.
По отговорността за
разноски:
С оглед изхода на делото, на ищеца
следва да бъдат присъдени по съразмерност
направените от него разноски в производството – 598,89 лева за адв. възнаграждение и 243,76 лева за държавна такса, а на
ответника разноски от 22 лева юрк. възнаграждение и
18 лева за ССЕ.
Така
мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл. 124, ал. 1 ГПКq в отношенията
между страните, че ищецът Т.С.С. с ЕГН **********, не дължи на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД с ЕИК
*********, сумата от 6092,44 лева, представляваща неиздължен остатък от
отпуснат паричен заем по договор № PLUS -***/**, сключен между Т.С.С. с ЕГН ********** и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, прехвърлен
с договор за продажба на вземания от ***. на ответника, като
отхвърля иска за разликата над сумата от 6092,44 лева до пълния предявен размер
от 6917,56 лева като недоказан и неоснователен.
ОСЪЖДА „Фронтекс
Интернешънъл“ ЕАД с ЕИК ********* да заплати на Т.С.С.
с ЕГН ********** разноски от 842,65 лева.
ОСЪЖДА Т.С.С. с ЕГН **********, да
заплати на „Фронтекс Интернешънъл“
ЕАД с ЕИК ********* разноски от 40 лева.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен
съд- гр. Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Анета Трайкова
Вярно с оригинала: Ц.В.