Решение по дело №5243/2022 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: 391
Дата: 11 май 2023 г. (в сила от 11 май 2023 г.)
Съдия: Мария Димитрова Каранашева
Дело: 20222230105243
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 ноември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 391
гр. Сливен, 11.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Мария Д. Каранашева
при участието на секретаря МИРЕЛА ИВ. КАРЕВА-С.
като разгледа докладваното от Мария Д. Каранашева Гражданско дело №
20222230105243 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

В исковата молба ищецът твърди, че на 31.12.2020г. срещу 1.01.2021г. в ****
ответникът се е заканил с убийство и тази закана възбудила основателен страх в ищеца.Сочи
се, че ответникът е причинил на ищеца лекща телесна повреда, изразяваща се в разкъсно-
контузна рана на дистална фаланга на четвъртия пръст на лявата ръка и върхова ампутация
на дистална фаланга на четвъртия пръст на лявата ръка с липса на част от нокътната
плочка.Сочи се, че за извършените престъпления на ответника са наложени съответните
наказания и е одобрено споразумение.
Поискано е да бъде осъден ответникът, да заплати на ищеца сумата от 300лв,
представляващи стойността на нанесените му имуществени вреди в резултат на
непозволеното увреждане и сумата от 13 000лв, представляваща стойността на нанесените
му неимуществени вреди в резултат на непозволеното увреждане,ведно със законната лихва
за забава от 31.12.2020г. и разноските по делото.
Съдът е квалифицирал предявения иск за имуществени вреди, като такъв с правно
основание чл.45, ал.1 от ЗЗД.
Съдът е квалифицирал предявения иск за неимуществени вреди, като такъв с правно
основание чл.45, ал.1 от ЗЗД вр. чл.52 от ЗЗД
Указано е на ищеца, че доказателствената тежест по отношение на фактите, че
ответникъ му е причинил описаните в исковата молба телесни увреждания, периода за
1
възстановяването му, причинените му болки и страдания, причинения психически и
емоционален стрес на ищеца вследствие на непозволеното увреждане, причинната връзка
между непозволеното увреждане и претърпените вреди, стойността на заплатената сума за
адвокатски хонорар, е негова .
Указано е на ищеца, че не сочи доказателства по отношение на твърденията си за
причинените му болки и страдания, причинения психически и емоционален стрес на ищеца
вследствие на непозволеното увреждане.
В едномесечния срок за отговор, отговор от ответника не е постъпил.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован се явява лично и с адв. П.,която моли
да бъде постановено неприсъствено решение по делото, с което уважени предявените
искове и да бъдат присъдени направените по делото разноски.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се явява, не взема становище
по предявения иск.
С протоколно определение от 28.04.2023г. съдът е обявил, че ще произнесе
неприсъствено решение по делото.
Съдът като взе предвид доводите на страните, събраните по делото доказателства
приема за установено от фактическа страна следното:
С протокол от 16.06.2022 г. по НОХД №661/2022г. на СлРС е одобрено
споразумение, сключено между Й. А. Т. и РП – Сливен, по силата на което обвиняемия Й.
А. Т., се е признал за виновен в това, че на 31.12.2020 г. срещу 1.01.2021г. в ****,
общ.Сливен се е заканил с убийство на С. П. Д. с думите „ Шпинга, ще те убия и ще те
изям!“ и това заканване би могло да възбуди у Д. основателен страх за осъществяването му -
престъпление по чл.144, ал.З, вр.ал.1 от НК.На 31.12.2020 г. срещу 01.01.2021 г. в ****,
общ.Сливен, причинил лека телесна повреда на С. П. Д. от ****, изразяваща се в разкъсно-
контузна рана на дистална фаланга на IV пръст на лява ръка и върхова ампутация на
дистална фаланга на IV пръст на лява ръка с липса на част от нокътната плочка, довели до
„Временно разстройство на здравето, неопасно за живота“, като деянието е извършено по
хулигански подбуди- престъпление по чл.131, ал.1, т.12, вр.чл.130, ал.1 от НК.На
подсъдимия Й. А. Т. за извършеното от него престъпление на основание чл.144, ал.З,
вр.ал.1, вр.чл.54, ал.1 от НК, е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три
месеца, чието изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК се отлага за изпитателен срок от
три години.На подсъдимия Й. А. Т. за извършеното от него престъпление на основание
чл.131, ал.1, т.12, вр.чл.130, ал.1, вр.чл.54, ал.1 от НК, е наложено наказание лишаване от
свобода за срок от три месеца за срок от три месеца, чието изпълнение на основание чл.66,
ал.1 от НК се отлага за изпитателен срок от три години.На основание чл.23, ал.1 от НК се
определя едно общо наказание на подсъдимия Й. А. Т., а именно най-тежкото от тях -
лишаване от свобода за срок от три месеца, чието изпълнение на основание чл.66, ал.1 от
НК се отлага за изпитателен срок от три години.
От съдебно медицинско удостоверение, издадено на С. П. Д. се установява на
2
31.12.2020г. е получил рана от ухапване, изразяваща се в разкъсно-контузна рана на
дистална фаланга на IV пръст на лява ръка и върхова ампутация на дистална фаланга на IV
пръст на лява ръка с липса на част от нокътната плочка.
От епикриза, издадена на С. П. Д. се установява, че на 1.01.2021г. е приет в МБАЛ Д-
Р Иван Селимински в Отделение по ортопеия и травматология, като обективно съС.ие е
посочено върхова ампутация на дистална фаланга на IV пръст на лявата ръка с липса на
част от нокътната плочка.В оперативен протокол е посочено, че са отстранени костни
фрагменти на дисталната фаланга и се е оформил ампутационен чукан на ниво дистална
трета.
На 10.02.2021г. е сключен договор за правна защита и съдействие между С. П. Д., в
качеството на клиент и адвокат Е. П. за процесуално представителство пред Районна и
Окръжна прокуратура по преписката въз основа, на която е образувано досъдебно
производство, а впоследствие НОХД №661/2022г. на СлРС.В договора е отразено
договорено и платено в брой възнаграждение в размер на 300лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:
По предявеният иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД, предявен от С. П. Д. срещу Й.
А. Т. за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания, в следствие на нанесените леки телесни повреди от Т. на Д.
на 31.12.2020г. срещу 1.01.2021г в ****, в размер на 13 000 лв.
Налице предпоставките на чл. 238, ал. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено
решение, а именно: първо-ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба,
като е предупреден за последиците от не представянето на отговора, със съобщение от
18.01.2023 г. му е връчен препис от исковата молба, писмените доказателства и
разпореждането от 25.11.2023 г.; второ-ответникът не се явява в първото заседание по
делото; трето - не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие и четвърто
- ищецът, чрез процесуалния си представител е поискал постановяване на неприсъствено
решение по делото. Налице са и предпоставките на чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК – на ответника
са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа с разпореждането,
връчено му на 18.01.2023 г. са му указани последиците от неявяване в съдебно заседание.
Налице са и предпоставките на чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК, а именно - искът е вероятно
основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените към нея
писмени доказателства.
За да е налице състава на непозволеното увреждане следва да са налице следните пет
елемента: първо – деликт; второ - вреда, в конкретния случай неимуществени вреди,
претърпени болки и страдания; трето- противоправност на деянието, четвърто – причинна
връзка между деянието и вредата и пето – вина.
На основание чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието,
относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на
3
дееца. В настоящия случай задължителна сила има споразумението на Сливенски районен
съд по НОХД №661/2022 г. на СлРС, относно деянието, противоправността, вината на Й. А.
Т.. В разпоредбата на чл. 300 от ГПК се има предвид не само и единствено присъда в тесния
смисъл на понятието, но също така и решение на наказателен съд с признание на дееца за
виновен и освобождаване на дееца от наказателна отговорност с налагането на
административно наказание,както и одобрено от съда наказателно споразумение каквото е
в конкретния случай в посоченото решение. По отношение на вредите и с оглед на
представените по делото доказателства, безспорно се установени в настоящото
производство, че ищецът Й. А. Т. и към настоящия момент се е възстановява от
причинените леки телесни повреди за период от около месец. Съдът намира, че в настоящия
случай, с оглед причинените травматични увреждания- лека телесна повреда, както и
периода, необходим за възстановяването на ищеца, както и факта, че и към настоящия
момент ищеца се страхува от ответника обезщетението за неимуществени вреди следва да се
определи в размер на 13 000 лв.
По предявената акцесорна претенция с правно основание чл. 86 от ЗЗД за
присъждане на законната лихва върху обезщетението за причинени неимуществени вреди,
считано от датата на непозволеното увреждане до окончателното изплащане на главницата.
Съдът намира, че акцесорната претенция за присъждане на мораторна лихва върху
обезщетението за неимуществените вреди считано от 31.12.2020 г. до окончателното
изплащане на обезщетението се явява основателна и доказана и следва да бъде уважена.
По предявеният иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД, предявен от С. П. Д. срещу Й.
А. Т. за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в
заплатен адвокатски хонорар по досъдебното производство, в следствие на нанесените леки
телесни повреди от Т. на Д. на 31.12.2020г. срещу 1.01.2021г в ****, в размер на 300 лв.
Налице са предпоставките на чл. 238, ал. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено
решение, а именно: първо-ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба,
като е предупреден за последиците от не представянето на отговора, със съобщение от
18.01.2023 г. му е връчен препис от исковата молба, писмените доказателства и
разпореждането от 25.11.2023 г.; второ-ответникът не се явява в първото заседание по
делото; трето - не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие и четвърто
- ищецът, чрез процесуалния си представител е поискал постановяване на неприсъствено
решение по делото. Налице са и предпоставките на чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК – на ответника
са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа с разпореждането,
връчено му на 18.01.2023 г. са му указани последиците от неявяване в съдебно заседание.
Налице са и предпоставките на чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК, а именно - искът е вероятно
основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените към нея
писмени доказателства.
За да е налице състава на непозволеното увреждане следва да са налице следните пет
елемента: първо – деликт; второ - вреда, в конкретния случай неимуществени вреди,
претърпени болки и страдания; трето- противоправност на деянието, четвърто – причинна
4
връзка между деянието и вредата и пето – вина.
На основание чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието,
относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца. В настоящия случай задължителна сила има споразумението на Сливенски районен
съд по НОХД №661/2022 г. на СлРС, относно деянието, противоправността, вината на Й. А.
Т.. В разпоредбата на чл. 300 от ГПК се има предвид не само и единствено присъда в тесния
смисъл на понятието, но също така и решение на наказателен съд с признание на дееца за
виновен и освобождаване на дееца от наказателна отговорност с налагането на
административно наказание,както и одобрено от съда наказателно споразумение, каквото е
в конкретния случай в посоченото решение. По отношение на вредите и с оглед на
представените по делото доказателства, безспорно се установени в настоящото
производство, че ищецът С. П. Д. е заплатил на 10.02.2021г. сумата от 300лв на адв.П..
Съдът намира, че в настоящия случай, с оглед причинените имуществени вреди, са доказани
в размер на 300лв и следва да бъде уважен предявения иск и да бъде осъден ответника да
заплати сумата на ищеца, ведно със законната лихва от 10.02.2021г.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и с оглед на направеното искане за присъждане на
направените по делото разноски, ще следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца
направените по делото разноски в размер на 1600 лв., съразмерно на уважената част от
исковете.
Така мотивиран, СлРС
РЕШИ:
ОСЪЖДА Й. А. Т., ЕГН ********** от ****, общ.Сливен ДА ЗАПЛАТИ на С. П. Д.,
ЕГН **********, ****, общ.Сливен сумата от 13 000 лв. на основание чл. 45 от
ЗЗД,вр.чл.51,ал.1 от ЗЗД вр. чл. 52 от ЗЗД, представляваща обезщетение за претърпени от Д.
неимуществени вреди в резултат на непозволеното увреждане, причинени леки телесни
повреди на 31.12.2020 г. срещу 1.01.2021г, ведно с обезщетение за забава в размер на
законната лихва, считано от датата на увреждането от 31.12.2020 г. до окончателното
изплащане на главницата.
ОСЪЖДА Й. А. Т., ЕГН ********** от ****, общ.Сливен ДА ЗАПЛАТИ на С. П. Д.,
ЕГН **********, ****, общ.Сливен сумата от 300 лв. на основание чл. 45 от ЗЗД,
представляваща обезщетение за претърпени от Д. имуществени вреди в резултат на
непозволеното увреждане, причинени леки телесни повреди на 31.12.2020 г. срещу
1.01.2021г, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от
10.02.2021 г. до окончателното изплащане на главницата.

ОСЪЖДА Й. А. Т., ЕГН ********** от ****, общ.Сливен ДА ЗАПЛАТИ на С. П. Д.,
5
ЕГН **********, ****, общ.Сливен на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 1600 лв,
представляваща, направени по делото разноски, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ОСЪЖДА Й. А. Т., ЕГН ********** от
****, общ.Сливен ДА ЗАПЛАТИ по сметка на СлРС сумата от 570, представляваща
държавна такса върху уважените размери на предявените искове.
На основание чл. 239, ал.4 от ГПК настоящото неприсъствено решение не подлежи на
обжалване.
На основание чл. 240, ал.1 от ГПК препис от неприсъственото решение да се връчи на
страните, като УКАЗВА на страната, срещу която е постановено Й. А. Т., ЕГН **********
от ****, общ.Сливен, че може да поиска от СлОС неговата отмяна в едномесечен срок от
връчването на препис от неприсъственото решение.
Препис от решението да се връчи на страните!
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
6