Номер 358702.11.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаII състав
На 02.11.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
Лазар К. Василев
като разгледа докладваното от Лазар К. Василев Въззивно гражданско дело
№ 20203100502914 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Въззивното производство е образувано по повод въззивна жалба с вх. № 17652/28.02.2020 г.,
депозирана от Б. М. М. с ЕГН **********, с адрес в гр. Варна, ул.”Евлоги Георгиев” бл. 25,
вх. Б, ет. 1, ап. 12, против Решение № 465/03.02.2020 г., постановено по гр. д. №
19269/2018г. по описа на РС Варна, ГО, 24 съдебен състав, с което е отхвърлен
предявеният от него срещу С. А. М. с ЕГН **********, гр. Варна, ул. ”Никола Козлев” №
26, ет. 2, ап. 4, иск за установяване в отношенията между страните, че Борис Маринов е
собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 10135.2554.24.1.25 по
КККР, одобрени със Заповед № РД – 18 – 92/14.10.2008г. на Изпълнителния директор на
АГКК с площ от 79, 89 кв.м., представляващ апартамент, находящ се в гр. Варна, ул.”Евлоги
Георгиев” бл. 25, вх. Б, ет. 1, ап. 12, състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения,
ведно с избено помещение с площ от 3,36 кв.м. и 0, 8669 % идеални части от общите части
на сградата и от правото на строеж при граници: на същия етаж: обект с идентификатор №
10135.2554.24.1.26, 10135.2554.24.1.43, под обекта: няма и над обекта: 10135.2554.24.1.27,
на основание договор за дарение от 08.06.1984г., инкорпориран в НА № 85, том VII, дело №
2602/1984г. и за предаване на владението, на основание чл. 108 ЗС. Отхвърлен е и
предявения от ищеца в условията на евентуалност иск с правно основание давностно
владение, осъществено от деня на раждането на ищеца - 20.10.1983г. до 2014г. и за
предаване на владението, на осн. чл. 108 ЗС.
Жалбоподателят намира постановеното решение за нищожно, недопустимо,
незаконосъобразно, необосновано и неправилно, като моли за неговата отмяна, за уважаване
на предявените искове и за присъждане на разноските по делото.
Според Борис Маринов нищожността на съдения акт се основава на противоречие между
мотиви и диспозитив. Недопустимостта се изразява в липсата на посочени три имена на
съдията, постановил акта, както и поради съдът се е произнесъл по непредявен иск на
ответника по реда на чл. 135 от ЗЗД. Въззивникът сочи, че голословно и неправилно съдът е
приел, че развалянето на договор за прехвърляне на недвижим имот връща имота в
патримониума на прехвърлителя, като твърди, че развалянето само дава права на
развалящия договора, но тези права следва да се реализират чрез искове. Твърди, че
1
собствеността му по отношение на процесния имот е доказана с нотариален акт за дарение.
Намира за неправилно решението на РС Варна и относно предявения от него иск в
условията за евентуалност, че е придобил имота по давност. Твърди, че от свидетелските
показания ясно се е установило, че имотът е негов, като без значение за това обстоятелство е
колко време е пребивавал в апартамента, а е важно намерение, с което е пребивавал там.
Намира за неясни изводите на съда относно СМР в имота, извършени от ответника. Твърди,
че той е бил недобросъвестен и не е следвало да предприема никакви ремонтни дейности,
тъй като още през 2013г. е бил уведомен за претенциите на ищеца към имота. Предвид това
счита, че ответникът не може да черпи никакви права от тези се действия.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор от Сабахатин Махмуд, с който
въззиваемият изразява несъгласие с изложените в жалбата твърдения, становища и изводи,
като оспорва изцяло същата и моли за потвърждаване на атакуваното решение. Сочи, че
съдът последователно и аргументирано е проследил фактологията относно историята на
процесния имот, като е извел правилни и логично непротиворечащи си правни изводи за
неоснователност на предявения ревандикационен иск по чл. 108 от ЗС. По отношение на
предявения в условията на евентуалност иск по чл. 108 от ЗС с претенция за право на
собственост вследствие на давностно владение, намира, че съдът правилно е определил
давностния срок за периода от 21.10.1997г. до 2014г., като от събраните по делото
доказателства (писмени и гласни) не се е установило, че Борис Маринов е осъществил
фактическата власт върху процесния имот постоянно, непрекъснато, явно и спокойно.
Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл. 260 ГПК –
подадена е от надлежна страна, срещу акт подлежащ на обжалване и съдържа останалите
необходими приложения. Представени са доказателства за платена държавна такса.
Жалбоподателят е посочил, че към въззивната жалба прилага адресна карта. Същата не е
приложена към жалбата, а в първоинстанционното производство е извършена и приложена
(л.8) справка НБД Население, от която е виден постоянния му и настоящ адрес.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 17652/28.02.2020 г., депозирана от
Б. М. М. с ЕГН **********, с адрес в гр. Варна, ул.”Евлоги Георгиев” бл. 25, вх. Б, ет. 1, ап.
12, против Решение № 465/03.02.2020 г., постановено по гр. д. № 19269/2018г. по описа
на РС Варна, ГО, 24 съдебен състав.
НАСРОЧВА производството по в. гр. д № 2914/2020 г. на ВОС за 25.11.2020 г. от 10:30 ч. ,
за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото определение, като
на въззивника да се връчи и препис от отговора на въззивната жалба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
2
1._______________________
2._______________________
3