Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер /20.01.2023 год., гр. Варна
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХVІ състав, в публичното
заседание на осми ноември две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА АНДОНОВА
при секретаря Ангелина Георгиева, разгледа
докладваното от съдията адм.д. № 676 по описа за 2022 год., и за да
се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на
чл.215 ал.1 вр.чл.210 ал.3 от ЗУТ вр.чл.145 и сл. от АПК и е образувано по жалба
от „Протект“ ООД – Варна, представлявано от управителя И.Т. С., чрез пълномощника й адв. П.Г. ***, против решение по Протокол
№3/10.03.2021г на Комисията
по чл.210 от ЗУТ, назначена със Заповед
№581/27.09.20217г на кмета на Община Аксаково,
в частта, с която е определено еднократното обезщетение в размер на 4001 лв. по чл.83а ал.1 от ЗУТ за безсрочния сервитут
на засегнатата от изграждане на
обект: „Участък от деривация Китка-Варна,
площадка Игнатиево, м/у 36,
37 и 38 дюкер“ част с площ 0.925 дка от собствения на
жалбоподателите имот с идентификатор ****, в землището на с. Игнатиево, общ. Аксаково, обл. Варна.
В жалбата се излагат съображения, че лицензираната оценка, която е част от
административната преписка, не е изготвена от лицензиран консултант, доколкото
„Велинов консулт“ ЕООД не притежава сертификат за оценка на поземлени имоти -
част от урбанизирана територия. Сочат, че адекватната пазарна стойност на
учредения безсрочен сервитут следва да бъде не по – малко от 31 евро/кв. м.
съгласно справка от интернет сайт www.imot.bg, което означава, че обезщетението следва да бъде 28 675 евро.
Твърдят, че в имота има сгради, които са свързани с електроразпределителната
мрежа и с ВиК мрежата, както и че същият граничи с асфалтов път. Отправят
искане до съда решението да бъде
отменено, като претендират и присъждане на разноските в производството.
В съдебно заседание дружеството поддържа жалбата чрез процесуалния си
представител адв.Г.. Поддържа, че при постановяване
на решението си съдът следва да вземе предвид заключението по първата съдебно –
оценителна експертиза, тъй като вещото лице е подбрало най – удачно
използваните аналози, съответно метод на оценяване. Счита тройната съдебно –
оценителна експертиза за необоснована. В заключение моли процесното решение да
бъде отменено и обезщетението да бъде изменено съобразно актуалната и
справедлива пазарна цена.
Ответната страна – Община Аксаково чрез процесуалния си представител
юрисконсулт Ю. оспорва жалбата, счита решението за правилно и законосъобразно,
а определеното обезщетение за справедливо. Моли при постановяване на решението си
съдът да не взема предвид заключенията по допуснатите съдебно – оценителни
експертизи, тъй като размерът на обезщетенията са завишени. В условия на
евентуалност счита, че ако все пак размерът на обезщетението следва да се
измени, то това следва да е съобразно оценката, дадена от тройната съдебно –
оценителна експертиза. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и
прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско
възнаграждение.
В качеството на заинтересована страна в процеса е конституирано дружеството
„Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД. С депозиран писмен отговор оспорва
жалбата като недопустима поради просрочие, а в условие на евентуалност счита
същата за неоснователна. Оспорва твърдението, направено с жалбата, че
адекватната пазарна стойност на учредения сервитут не следва да е по – малка от
31 евро/кв.м, като сочи, че жалбоподателят е закупил
процесния имот на цена 11,47 лв./кв. м. Излага съображения, че пазарната оценка
е била изготвена към 13.11.2020 г. и е със срок на валидност 1 година, т.е. към
момента на издаване на оспореното решение е била актуална. Счита, че
определената от оценителя оценка в размер на 4,32 лв./кв.м.
е справедлива. Моли жалбата да се отхвърли като неоснователна, вкл. и
възражението на жалбоподателя относно компетентността на оценителя. В съдебно заседание чрез процесуалния си
представител юрисконсулт В. моли жалбата да бъде оставена без уважение. По
същество на спора сочи, че в хода на производството не са представени
доказателства за търговския потенциал на имота, каквито са били съображенията
на жалбоподателя. Сочи, че преминаващите през имота на жалбоподателя съоръжения
са отразени в публично достъпни регистри и жалбоподателят е можел да се
информира за тяхното наличие. В условия на евентуалност моли ако жалбата се
приеме за основателна, то пазарната оценка да бъде преценена към 09.2020
година. Моли за присъждане на сторените по делото разноски и прави възражение
за прекомерност на адвокатския хонорар.
След преценка на събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Дружеството-жалбоподател се легитимира като собственик на ПИ с
идентификатор **** в землището на с.Игнатиево, община
Аксаково, обл.Варна, по силата на Договор
ВИ-42-8/03.09.2020г. Имотът е придобит посредством търг, проведен от
Министерството на отбраната за продажба на недвижим имот– частна държавна
собственост; намира се на около 2 км западно от гр.Игнатиево
и на около 6 км. северозападно от изхода за гр.Варна
по АМ Хемус.
Видно от изложеното в писмо изх.№ВП-154/31.01.2022г от управителя на „ВиК –
Варна“ ООД за предоставяне на достъп до обществена информация по повод
заявление от „Протект“ ООД, през собствения им ПИ ****
преминават захранващи водопроводи – Харамийски водопровод, водопровод Девня –
Варна ІІ етап, и Деривация Китка – Варна, осигуряващи водоснабдяването на гр.Варна и населени места в областта. И трите активи са
изградени в различно време в периода 1972г – 1985г по действащото
законодателство и с необходимите строителни книжа, като „ВиК Варна“ ООД не е
техен собственик, а само ги експлоатира по силата на сключен договор с АВИК.
„Проект“ ООД е придобило имота през 2020г със съществуващите в него ВиК
съоръжения, представляващи водопроводи – публична държавна собственост, след
чието изграждане по силата на чл.103 и сл. от ЗВ е налице учреден сервитут в
обществена полза. В писмото е посочено, че по отношение на Деривация Китка – Варна
„ВиК Варна“ ООД е бенефициент по Оперативна програма „Околна среда 2014-2020г“
с административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за
проект „Изграждане на ВиК инфраструктура на обособена територия, обслужвана от
„ВиК – Варна“ ООД, финансирана по ОПОС. Част от проекта е „Реконструкция на
участък от Деривация Китка – Варна – Площадка „Игнатиево“, а част от трасето,
предвидено за реконструкция, преминава през собствения на
дружеството-жалбоподател ПИ ****. Трасето на новопроектирания водопровод е част
от идеен проект, одобрен от МРРБ и МОСВ.
С решение № 54.17/24.09.2019г на Общински съвет Аксаково е одобрен ПУП-ПП
за обект „Участък от деривация Китка – Варна, площадка „Игнатиево“, между 36,
37 и 38 дюкер“, обнародвано в ДВ бр.78 от
04.10.2019г, което е влязло в сила. В тази връзка с писмо рег.
№ИП-1775/14.11.2019г управителят на „ВиК – Варна“ ООД е отправил искане до
кмета на Община Аксаково да назначи комисия по чл. 210 от ЗУТ, която да
определи размера на дължимото обезщетение за учредяване на сервитутно право на
прокарване на магистрален водопровод през засегнатите имоти, като е посочено,
че пазарните оценки ще бъдат изготвени от сертифицирани оценители, наети и
заплатени от „ВиК – Варна“ ООД.
С писмо изх. №ИП-1465/25.11.2020г. „ВиК – Варна“ ООД са депозирали пред
Община Аксаково доклади за определяне на справедлива пазарна стойност на еднократните
обезщетения на собствениците на засегнатите части от имотите, попадащи в
границите на сервитутните ивици на осн.чл.83а ал.2 от ЗУТ. Видно от приложения
към писмото доклад, по отношение на имота на жалбоподателите е определена
справедлива пазарна стойност в размер на 4001 лева. Докладът е изготвен от
„Велинов консулт“ ЕООД – Варна, притежаващо Сертификат № *********/15.07.2020г
на Камарата на независимите оценители в България за оценителска
правоспособност за оценка на недвижими имоти, машини и съоръжения и пр.
На проведеното на 10.03.2021г. заседание Комисията по чл.210 от ЗУТ,
назначена със Заповед № 581/27.09.2017г. на кмета на Община Аксаково, е
разгледала и обсъдила предложените от „ВиК – Варна“ ООД пазарни оценки и
еднократни обезщетения за сервитутите, които възникват в засегнатите от трасето
на деривацията имоти. С оспореното решение, без възражения по отношение на
методиката на оценяване и определените стойности и обезщетение, Комисията приела
за справедливи представените оценки за определяне на пазарната стойност на
безсрочен сервитут върху части от поземлени имоти в землищата на с. Припек и
гр. Игнатиево, засегнати от изграждането на обекта. Видно от решението, по
отношение на имота на дружеството-жалбоподател Комисията е определила
обезщетение в размер на 4001 лева. Решението е надлежно съобщено на „Протект“ ООД, и по повод жалбата им против същото е образувано
настоящото съдебно производство.
В хода му по искане на страните бе допусната съдебно-оценителна експертиза,
според чието заключение с.д.№7644/16.05.2022г. (стр.57-59 по делото), при използване на същите методи като тези в
административното производство, експертът достига заключение, че пазарната цена
на безсрочния сервитут на засегната от изграждане на обект „Участък с деривация
Китка – Варна, площадка Игнатиево, между 36, 37 и 38 дюкер“,
част с площ 0,925 дка от собствения имот на жалбоподателя, е в размер на
27 504,97 лева. Разпитана в съдебно
заседание в.л.Н.М. посочи, че за изготвяне на
заключението си за пазарната стойност на обезщетението, тя е използвала реални
пазарни аналози – продажби в Службата по вписвания. По отношение на използвания
коефициент от 0,9 експертът сочи, че имотът има бизнес характеристики, които
биват нарушени от сервитута и комуникацията през имота, и имат значение за
бъдещата икономическа стойност на имота и за реализацията на доходи. Сочи, че
коефициентът е нормативно определен в границите от 0,5 до 1, като при
приложението му се съобразяват всички характеристики на имота. В ползваните като аналози имоти вещото лице
сочи, че няма сервитутни ограничения. Експертът твърди, че при изготвяне на
оценката си е взел предвид преминаването на водопроводи през имота, като именно
това е причината цената от 33 965,75 лева да бъде намалена на 27 504,97
лева. Вещото лице сочи, че оценката е изготвена към момента на възлагане на
експертизата, а не към закупуване на имота, като е намалила оценката достатъчно
и по този начин е съобразила всички фактури, които влияят при определянето й.
Поради факта, че така изготвеното заключение не съдържа аргументация на
използваните коефициенти и е оспорено от ответната страна, съдът е допуснал
повторна съдебно-оценителна експертиза по този въпрос, изготвена от в.л. М.С., според нейното заключение с.д.№10046/27.06.2022г.
(стр.92 – 93 по делото), пазарната стойност на безсрочния
сервитут на засегнатата от изграждането на обект: „Участък с деривация Китка – Варна, площадка
Игнатиево, между 36, 37 и 38 дюкер“, част с площ 0.925
дка от собствения на жалбоподателя имот възлиза на 18 451.16 лева. В
съдебно заседание вещото лице уточнява, че е взела под внимание продажните цени
на имотите, но доколкото не съществува нормативна уредба за сервитутните права
и начина, по който се определя тяхната пазарна стойност, е използвала метода на
пазарните аналози, като е взела предвид учредените права на ползване. Признава,
че върху използваните аналози няма учредени сервитутни права. Вещото лице
уточнява, че при изготвяне на оценката е определила стойността на сервитутните
права, а не е разгледала сервитутните права като фактор, който намира отражение
върху оценката. Експертът пояснява, че в случая стойността на имота би била
пазарната стойност на имота минус стойността на сервитутното право, като сочи,
че не може да се вземе аналог на имот, върху който има учредено сервитутно
право, без да е ясно какво е това сервитутно право, защото това би довело до
двойно дисконтиране. Вещото лице сочи, че е
определила коефициент 0.9 върху оценката, защото имотът е с голяма площ и
ограничението върху площ от само 0.925 дка от него не оказва голямо влияние
върху цената му. Експертът не е съобразявала скока в цените на недвижимите
имоти между 2019-2022 година, тъй като оценката е правена към датата на
предходното заключение.
Процесуалните представители на ответната страна и на заинтересованата
страна са оспорили заключението на вещото лице като субективно дадено и
необосновано. Поради факта, че вещото лице не дава изчерпателно обяснение за
стойностите на използваните от него коефициенти, по делото е допусната тройна
съдебно – оценителна експертиза, изготвена от в.л. А.В.,
М.С. и Й.А.. Според тяхното заключение с.д.№16065/28.10.2022г. (стр.183 – 190 по делото), пазарната стойност на
безсрочния сервитут на засегнатата от изграждането на обект: „Участък с деривация Китка – Варна, площадка
Игнатиево, между 36, 37 и 38 дюкер“, част с площ 0.925
дка от собствения на жалбоподателя имот възлиза на 7 958.70 лева към м.
09.2020 (когато е извършена оценката в административното производство), а към
м. 10.2022г. (при изготвяне на тяхното заключение в съдебното производство)
възлиза на 9 573.75 лева. В съдебно заседание вещото лице В. сочи, че те
не са определяли стойност на сградите, понеже в площта на сервитута такива
няма, а само тази на земята, и са възприели стойност от 9.56 лв./кв.м. Вещите лица са констатирали, че няма застъпване на сервитутите,
преминаващи през площта на имота на дружеството-жалбоподател. Вещото лице С.
сочи, че в кадастъра са нанесени трасетата и на трите водопровода, като единият
е показан като неработещ – Харамийският, докато другите два са действащи. Вещото лице А. пояснява, че
трасето на водопроводите е възможно да не е точно на мястото, отбелязано на
картите, и поради тази причина е добре да се извърши ново заснемане. Вещото
лице С. пояснява, че са приели за пазарна стойност на имота постигната между
страните по договора за продажба и заплатена от дружеството-жалбоподател цена, като
уточнява, че стойността на обезщетението за 0.925 дка не може да надхвърля
стойността на придобиване на земята. Вещите лица сочат, че не са открити
подходящи аналози, тъй като имотът е много специфичен. Заключението на тройната
съдебно – оценителна експертиза е оспорено от процесуалния представител на жалбоподателя
като необосновано и изготвено в противоречие с българските стандарти за
оценяване съобразно Закона за лицензираните оценители. Излагат се твърдения, че
вещите лица не са отговорили на поставената задача и са дали отговори на правни
въпроси. Във връзка с оспорването не са направени доказателствени искания.
Съображения кое заключение, в кои части и по какви причини кредитира съдът
ще изложи по същество.
Горната фактическа обстановка, принципно безспорна между страните, съдът
приема за установена въз основа на писмените доказателства по административната
преписка, тези, представени от страните в хода на производството, приобщени
като доказателства по делото, и от заключенията на двете оценителни експертизи,
които са последователни, взаимно обвързани и допълващи се, и съвкупният им
анализ не налага различни изводи.
При така установената фактология съдът прави следните правни изводи:
„Протект“ ООД – Варна е узнало за Решение по
Протокол №3/10.03.2021 г., с което е определена пазарната стойност на безсрочен
сервитут, с връчването на Решение № ДОИ1-3(2)/22.02.2022 г. (л. 1-2 от адм.
преписка), получено от процесуалния представител на жалбоподателя на 22.02.2022
година. Следователно именно на тази дата оспорващото дружество е уведомено за
постановеното решение. Жалбата е депозирана пред административния орган на
04.03.2022 г., т.е. в срока по чл.215 ал.4 от ЗУТ. С оглед на изложеното не се
споделят възраженията, направени от заинтересованата страна за просрочие на
жалбата, още повече, че открито съдебно заседание, проведено на 26.05.2022 г.,
процесуалният представител на ответната страна прави изявление, че жалбата не е
просрочена, тъй като дружеството е било уведомено за постановеното решение с
решението за достъп до обществена информация. В тази връзка е и представено
писмо от 16.02.2022 г., с което е изпратен препис от Протокол №3/10.03.2021 г.,
получено от представител на дружеството на 24.02.2022 година. Жалбата е
подадена от легитимиран субект – адресат на оспорения акт, при наличие на
правен интерес, насочена е срещу подлежащ на оспорване акт съгласно изричната
разпоредба на чл.210 ал.3 от ЗУТ, поради което е процесуално допустима, а
разгледана по същество се преценява като основателна.
Съгласно
разпоредбата на чл.83а ал.1 от ЗУТ правата на лицата, които изграждат и
експлоатират водоснабдителни и канализационни проводи (мрежи) и съоръжения
възникват, когато: 1. с влязъл в сила парцеларен план
се определи разположението и размерите на сервитутните ивици на
водоснабдителните и канализационни проводи (мрежи) и съоръжения в засегнатите
имоти, и 2. е изплатено или внесено еднократно обезщетение по реда на ал.2 на
разположение на собственика и на носителите на други вещни права върху
засегнатия имот. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба определянето на размера и
изплащането на еднократните обезщетения се извършват по реда на чл.210 и чл.211
от ЗУТ. Обжалването на размера на обезщетението от заинтересованите лица не
препятства упражняването на правата по чл.83 ал.6 от лицата по ал.1.
Разпоредбата на ал.3 изброява критериите, според които се определя
обезщетението, а именно 1. площта на засегнатия поземлен имот, включена в
границите на сервитутните ивици; 2. видовете ограничения на ползването; 3.
срока на ограничението; 4. справедливата пазарна оценка на имота или на частта
от него, която попада в границите на сервитутните ивици.
От доказателствата
в настоящия казус се установява, че приложимата процедура в случая е спазена.
Производството е започнало по искане на заинтересованото лице – „Водоснабдяване
и канализация – Варна“ ООД, което е бенефициент по проект BG16М1ОР002-1.016-0009 „Изграждане на водоснабдителна
канализационна структура на обособена територия, обслужвана от „ВиК- Варна“
ООД“. С проекта са предвидени доизграждане и реконструкция на водоснабдителна и
канализационна мрежа в населените места, като един от засегнатите имоти е
именно този на дружеството-жалбоподател. Комисията по
чл.210 ал.1 от ЗУТ е назначена със Заповед №581/27.09.20217г на кмета на Община
Аксаково. Оценката е изготвена от лицензиран оценител, видно от представения в
хода на съдебното производство Сертификат за оценителка правоспособност рег. №
********* от 15.07.2020 г., ведно със списък на независимите оценители и
сертификатите, които те притежават (л. 42 – 43 от делото), поради което
възраженията в жалбата в тази насока се преценяват като неоснователни. Решението
за одобряване на оценката е взето от компетентната Комисия, заседавала в законен
състав, след което е съобщено на жалбоподателя. Предвид изложеното съдът счита,
че оспореният ИАА не е нищожен поради липса на компетентност на издателя си,
издаден е в изискуемата за валидността му писмена форма, а в производството по
издаването му не са допуснати съществени процесуални нарушения – такива, чието
избягване би резултирало в различно произнасяне по
същество на административния орган.
Спорният в настоящото производство въпрос е концентриран върху пазарната
цена на безсрочния сервитут на засегната от изграждане на обект „Участък от диривация Китка – Варна, площадка Игнатиево, между 36, 37 и
38 дюкер“.
От съдържанието на изготвената в хода на
ревизионното производство експертиза е видно, че при извършения сравнителен
подход са използвани данни, представляващи публична информация от
специализирани сайтове и брокерски агенции за реализирани сделки на наемния
пазар – www.imot.bg. Следователно при използването на метода на
сравнимите неконтролирани цени от вещото лице е допуснато нарушение на чл.5 от Наредба № Н-9/14.08.2006г., съгласно който методите за определяне на пазарните цени се прилагат
въз основа на сравнение между контролирана и съпоставима неконтролирана сделка.
В случая в експертизата липсват данни за сделките, въз основа на които са
извършени оценките – както за контролирани сделки, така и съпоставка с
неконтролирани сделки. Посочени са единствено данни за обекти, за които е
отбелязано, че са взети от публикации в интернет сайт – www.imot.bg, без да са приложени доказателства за параметрите на сравняваните
обекти. Тоест в изготвената в хода на административното производство техническа
експертиза вещото лице не е използвало за реални аналози подобни сделки между
несвързани лица, а единствено оферти за такива. След като приетата от административния орган експертиза
е изготвена, без да са съобразени конкретни реални пазарни аналози, тя очевидно
не е изготвена по никой от методите по Наредба № Н-9/14.08.2006 г. – метод на сравнимите
неконтролирани цени, метод на пазарните цени и метод на увеличената стойност, и
в тази връзка е необоснована. Съгласно константната и
непротиворечива практика на ВАС при определянето на пазарни цени следва да
се вземат предвид реално извършени сделки, а не офертни цени или обобщени данни
от сайтове на агенции за недвижими имоти. Ето защо изготвената в хода на административното
производство експертиза не представлява годно доказателство за определяне на
пазарни наемни цени на процесните недвижими имоти.
Съдът намира, че не следва да кредитира и
заключението на първата единична съдебно
– оценителна експертиза, изготвена от в.л. Н.М.. При
изготвяне на заключението си тя е посочила, че е анализирала два аналогични
имота, с цитирани номера на нотариалните актове, копия от които обаче не са
представени в хода на съдебното производство. Поради това съдът приема, че
сделките, ползвани като аналози, не могат да бъдат проверени и съпоставени със
сделката – предмет на настоящото производство, отделно от това използваните за
аналог цени са недоказани. Освен това в уточненията, дадени от вещото лице в о.с.з., е посочено, че за имотите, ползвани като аналози,
няма сервитутни ограничения, т.е. те съществено се различават от процесния
имот. Освен това и приетият и приложен от вещото лице коефициент е необоснован,
понеже нито в заключението, нито при разпита си експерта не посочи начина на
определянето му.
Съдът счита, че не следва да се кредитира и
повторната съдебно – оценителна експертиза, изготвена от вещото лице М С.. По делото
не са представени нотариалните актове, въз основа на които е изготвено
заключението на този експерт, поради което съдът приема, че то се явява
необосновано по отношение на определената цена на безсрочния сервитут. Освен
това разгледаните аналози не са близки по характеристики имоти – както по площ,
така и по местонахождение и предназначение. Разгледаните аналози в таблица прил. № 1 са със значително по – малка площ от процесния,
освен това един от имотите представлява земеделска земя, с който не следва да
се прави аналог, тъй като процесният имот е в урбанизирана територия. Един от имотите, разгледани в таблица прил. № 2, се намира в гр. Варна, а друг се намира в с.
Бенковски, общ. Аврен, за разлика от процесния, който се намира в Община
Аксаково. Освен това в заключението на вещото лице липсва обосновка на всеки
един от коефициентите в съответствие с изискванията при поставянето на задачите
на съдебно – оценителната експертиза, такава не е дадена и при разпита на вещото
лице в открито съдебно заседание. Освен изложеното съдът счита, че е
основателно възражението на процесуалния представител на ответната страна, че в
случая не следва да се изследва сервитутното право, а пазарната цена на имота.
Съдът в настоящия си състав намира, че при определяне на пазарната цена
на сервитута следва да се вземе предвид оценката от тройната съдебно –
оценителна експертиза, а не тази по първоначалната и по повторната съдебно –
оценителна експертиза, при изготвянето на които вещите лица са използвали
пазарни аналози в населени места с неподходяща квадратура.
При изготвянето на заключението по назначената от
съда тройна СОЕ, което следва да бъде определено като обективно, компетентно
дадено и безпристрастно изготвено, кореспондиращо с останалите доказателства по
делото, вещите лица при определяне на пазарната цена на безсрочния сервитут са
извършили проучване в Служба по вписванията – Варна, но не са открили пазарни
аналози, поради което в заключението си са посочили, че пазарната стойност
следва да се определи на база пазарната стойност, на която е закупен имотът. Съдът
счита, че след като по делото са работили четири съдебно – оценителни
експертизи с пет вещи лица, които не са открили аналози, подходящи за
определяне на цената на безсрочния сервитут, същата следва да се определи на
база пазарната стойност, на която е закупен имотът, т.е. 9.56 лв./кв.м. (В същия смисъл
Решение №16230/28.11.2019 г., постановено по адм. дело № 5349/2019 на ВАС).
Настоящият съдебен състав приема, че цената на обезщетението не може да бъде по
– висока от цената за придобиване на земята, в какъвто смисъл е и становището
на вещите лица по тройната СОЕ – в този смисъл съдът възприема изцяло
заключението им, че пазарната стойност е цената, постигната при продажбата на
имота. По отношение на приложените коригиращи коефициенти експертите са
обосновали определения коефициент, отразяващ срока, за който се учредява
сервитутът, като са посочили, че възприемат коефициент 0.9, тъй като правото на
преминаване е безсрочно. Обосновано е и определянето на коефициент, отразяващ
ограниченията, налагани от сервитута, а именно - 1. Вещите лица са посочили, че
освен процесния водопровод, през имота на дружеството-жалбоподател преминава и
друг функциониращ водопровод, а именно Девня – Варна, който пресича имота по
диагонал, и така разделя имота на три части. Освен това има водопроводно
отклонение по границата на имота, стигащо до шахта в ляво от входа, осигуряващо
вода за с. Игнатиево. С оглед на изложеното съдът счита, че заключението на
тройната съдебно – оценителна експертиза е обосновано и в тази му част и следва
да бъде изцяло кредитирано.
С
оглед разпоредбата на чл.142 ал.2 от АПК настоящият съдебен състав счита, че
следва да се приеме заключението на тройната съдебно – оценителна експертиза,
във варианта, изчислен към момента на изготвянето й, т.е. стойността на
процесния сервитут е 9 573.75 лева. При определяне на тази цена вещите
лица са използвали хармонизирания индекс на потребителските цени, който към м.
октомври 2022 г. са изчислили в размер на 1.2025, т.е. стойността на индекса в
процентно изражение за посочения период е бил увеличен с 20.25 %.
При
тези параметри на елементите, които участват при формиране на размера на
обезщетението за сервитутното право, възприети от съда, последното изглежда по
следния начин: 9.56 лв. х 20.25 % = 1.94 лева; 9.56 + 1.94 = 11.50 лева/кв.м.
Сземя=925.00 кв.м. х 11.50 лв. кв./м= 10 637.50 лева; Серв. = Сземя х Ксрок х Корг.; Серв. = 10 637.50 лв. х 0.9 х 1= 9 573.75 лева – стойност
на сервитута към датата на изготвяне на експертизата.
Предвид
горепосоченото съдът намира, че следва да се измени решението на Комисията по
чл. 210, ал. 3 от ЗУТ, и обезщетението за сервитутното право да бъде определено
в размер на 9 573.75 лева.
При този изход на делото претенциите за разноските на жалбоподателя са частично основателни. Разходите, направени от
жалбоподателите, са в размер на 5259.50
лева (50лв. ДТ + 250.00 възнаграждение
за в.л. Н.М. + 4 800лв. адвокатско възнаграждение +
159.50 лева за други разходи) по списъка по чл.81 от ГПК на
стр.176 по делото. Заплащането на адвокатското възнаграждение в уговорения
размер съдът счита за доказано с представената по делото фактура
№**********/25.03.2022г., но преценява като основателни възраженията на
ответната и на заинтересованата страна за неговата прекомерност. Минималният
размер на дължимото адвокатско възнаграждение съобразно материалния интерес по
делото (уважената част от жалбата в размер на 5 572.75 лева, с която сума е
увеличена извършената от органа оценка), изчислено съобразно чл.8 ал.1 т.3 от
Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
(в редакцията, действаща към датата на заплащане на възнаграждението, изм. и
доп. – ДВ, бр. 68 от 2020 г.) е 608.64 лева. С оглед горното и предвид липсата
на фактическа и правна сложност на делото искането за присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение над този размер е неоснователно. По отношение на
искането за присъждане на други разходи, посочени в представения списък, за
които са представени фактури за копирни услуги на обща стойност в размер на 159.50
лева, съдът счита, че от съдържанието им не може да бъде установено по
категоричен начин, че са извършени във връзка с производството по адм. дело №
676/2022г., поради което не следва да бъдат присъждани на жалбоподателя. С
оглед на изложеното съдът счита, че следва ответната страна да бъде осъдена да
заплати на жалбоподателя сторените в производството разходи в общ размер на 908.64
лева, от които 50.00 лева – ДТ, 250.00 лева – депозит за вещо лице и адвокатски
хонорар в размер на 608.64 лева.
Претенциите на ответната и на заинтересованата страна за присъждане
на разноски са неоснователни.
Мотивиран от
изложеното и на осн.чл.173 ал.2 от АПК съдът
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ Решение по Протокол №3/10.03.2021г. на Комисията по
чл.210 от ЗУТ, назначена със Заповед №581/27.09.20217г на кмета на
Община Аксаково, в частта, с която е определено еднократното обезщетение по чл.83а ал.1 от ЗУТ за безсрочния
сервитут на засегнатата от изграждане на обект:
„Участък от деривация Китка-Варна, площадка Игнатиево, м/у 36, 37 и
38 дюкер“ част с площ 0.925 дка от собствения на
„Протект“ ООД имот с идентификатор ****,
в землището на с. Игнатиево, общ. Аксаково, обл. Варна, като го увеличава от
4001 лева на 9 573.75 лева (девет хиляди петстотин седемдесет
и три лева и седемдесет и пет стотинки).
ОСЪЖДА Община Аксаково да
заплати на „Протект“ ООД – Варна,
ЕИК *****, сторените в производството разноски в размер на 908.64 (деветстотин и осем лева и шестдесет и четири стотинки) лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните
пред Върховния административен съд на РБ.
Преписи от
решението да се връчат на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :