№ 407
гр. Сливен, 22.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мария Д. Каранашева
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА К. БЪЧВАРОВА
като разгледа докладваното от Мария Д. Каранашева Гражданско дело №
20242230105932 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК. Образувано е по искова молба на Р. С. С.,
чрез адв. Н. М. от АК - Ямбол, против „КРЕДИ ЙЕС“ ООД, с която са предявени претенции
за признаване за установено по отношение на ответника, че сключеният между тях на
17.08.2024 г. договор за паричен заем е нищожен чл. 26, ал.1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК. Ищцата твърди, че на 17.08.2024 г. сключила с ответника Договор за
паричен заем № 363086 (договора), по силата на който е получила в заем сумата от 800,00
лева при фиксиран месечен лихвен процент 3,330% и ГПР 48,676% и който се е задължила
да погаси на 7 месечни вноски при обща сума за плащане 910.05 лева с крайна падежна дата
16.03.2025 г. Твърди, че съгласно чл. 6 от договора, вр. чл. 10, ал. 2 от Общите условия на
заемодателя заемателят се задължава да предостави в 3-дневен срок едно от изброените
обезпечения: двама поръчители, залог върху движима вещ или безусловна банкова гаранция.
При неизпълнение заемателят дължи неустойка в размер на 538,95 лв., която се заплаща
разсрочено, като се кумулира към месечните вноски. Изразява становище, че не дължи
изпълнение на вземанията за неустойка и договорната лихва по договора. Излага
съображения за нищожност на целия договор на основание чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. чл. 10, ал.
1, вр. чл. 19, ал. 1, и ал. 2, вр. чл. 21 и чл. 22 ЗПК поради неточност на разписаният ГПР, тъй
като в него не е включена скритата под формата на неустойка договорна лихва, освен това
посоченият в договора ГПР нарушава изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Позовава се на чл.
23 ЗПК, като заявява, че дължи връщане само на чистата стойност на паричния заем, но не
дължи лихва и други разходи по кредита. Излага съображения, че в договора не е посочен
реалният годишен лихвен процент, тъй като в него не е включена неустойката. Същата
според ищцата не притежава присъщите на неустойката обезщетителна и обезпечителна
функции, а има характер на възнаградителна лихва. Наименуването й като „неустойка“ е за
1
да се преодолее ограничението по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди, че договорната клауза,
предвиждаща възнаградителна лихва, е неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗПК. 1
Заемателят е бил подведен относно икономическите последици на поетото от него
задължение. Сочи, че кредиторът не е включил в ГПР разходите за заплащане на
неустойката, ако го беше направил – действителният ГПР е щял да надвиши посочения в
договора, което е нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК, водещо до нищожност на целия договор
поради противоречие със закона. Излага съображения, че в случая не е приложима нормата
на чл. 26, ал. 4 ЗЗД. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответната страна взема становище за нередовност и
неоснователност на исковата молба. Не оспорва сключването на процесния договор между
страните на 17.08.2024 г. Оспорва твърденията за нищожност на клаузата на чл. 8 от
договора. Изискването за предоставяне на обезпечение при сключване на договора е
посочено като условие още в общите условия на дружеството, поставени на видно място във
всеки един от офисите на дружеството, както и на интернет страницата му. По този начин
ищцата предварително е била запозната с последиците от непредставянето на исканите от
дружеството обезпечения, освен това клаузата по чл. 8 е индивидуално уговорена с нея.
Клаузата е уговорена под отлагателно условие - в случай на непредставяне на някое от
останалите предвидени обезпечения, едва тогава неустойката ще бъде дължима.
Споразумението за дължимост на неустойката е в съответствие с принципите на свободата
на договаряне. Уговорената неустойка отговаря на присъщите й съгласно чл. 92, ал. 1
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Същата представлява разход, който
заемателят заплаща за неизпълнение на задълженията си за предоставяне на надлежно
обезпечение. В договора за заем, както и в общите условия изрично са посочени правата на
заемателя на отказ от сключения договор, от което право не се е възползвала ищцата.
Оспорва твърденията за заобикаляне на закона. Сочи, че в друг сключен между същите
страни договор за паричен заем от 17.08.2024 г. е предвидена също неустойка в случай на
непредоставяне на обезпечение, но в друг размер. Различните суми по договорите за
неустойка водят до извода, че клаузата е предмет на индивидуално договаряне и зависи от
параметрите по договора и индивидуалните възможности на всеки клиент. Твърди, че
неустойката не представлява разход по управление на кредита, нито е договорна лихва или
допълнителна печалба към договорната лихва. Същата има санкционна функция за
неизпълнение на договорни клаузи. Оспорва и твърдението за накърняване на добрите
нрави. Сочи, че следва да се вземе предвид, че дружеството е небанкова финансова
институция, която отпуска краткосрочни потребителски кредити, като профилът на
клиентите е по-рисков откъм изпълнение на задълженията за плащане. Дружеството е
предоставило предварително цялата преддоговорна информация, изискуема по закон, от
което следва, че не може да се направи извод за незнание на ищцата на конкретни клаузи от
договора. Относно размера на ГПР и формирането му изразява становище, че при
изчисление на ГПР размерът на неустойката не следва да се включва, тъй като тя съставлява
разход, който потребителят заплаща поради неизпълнение на задължението си за
предоставяне на обезпечение по договора за заем и няма характер на лихва, такса или друг
2
разход по кредита. С тези аргументи моли съда да отхвърли изцяло предявения иск като
неоснователен и недоказан. Претендира разноски.
При така изложените твърдения, съдът намира, че е сезиран с установителен иск с
правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за
прогласяване нищожността на сключения между страните договор за паричен заем № 362086
от 17.08.2024 г.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК по делото като признати и ненуждаещи се
от доказване следва да се отделят обстоятелствата, че между страните в производството на
17.08.2024 г. е сключен Договор за паричен заем № 363086.
В тежест на ищцата е да установи при условията на пълно и главно доказване
наведените доводи за нищожност на процесния договор.
Предвид факта, че се касае за установителен иск, в тежест на ответника е да докаже
действителността на договора и конкретно посочените от ищеца клаузи като противоречащи
на закона и добрите нрави. В съдебно заседание ищецът редовно призован не се явява, в
писмено становище, подадено от адвокат пълномощника му се моли, да бъдат уважени
предявените искове и да бъдат присъдени направените по делото разноски.
Обявено е за безспорно между страните, че същите на 17.08.2024 г. са сключили
Договор за паричен заем № 363086.
В съдебно заседание ищецът редовно призован не се явява, в писмено становище,
подадено от адвокат пълномощника му се моли, да бъде уважен предявения иск и да бъдат
присъдени направените по делото разноски.
В съдебно заседание ответното дружество Креди Йес ООД, редовно призовано,
представител не се явява. От тяхно име е постъпило писмено становище, да бъдат отхвърлен
предявения иск и да им бъдат присъдени направените по делото разноски.
Съдът приема за установено от фактическа страна следното:
С договор за паричен заем от 17.08.2024г., сключен между Креди Йес ООД, като
заемодател, и Р. С. С., като заемополучател е уговорено отпускането на заем в размер на
800лв,, с месечен лихвен процент в размер на 3.330%, с размер на погасителната вноска
130.01лв, плащане на 16 число от месеца, като първото плащане е на 17.09.2024г., седем
месечни погасителни вноски.Като срок на договора е посочено 18 месеца, обща сума за
плащане 910.05лв, ГПР 48.676%.В договора е посочено, че ГПР е изчислен при вземане на
предвид на следните допускания заемополучателя не трябва да прави и не дължи никакви
допълнителни плащания /лихви, такси, комисионни, застрахователни премии и др./, които не
са посочени в договора за заем при неговото сключване, дори те да са поискани от лице, за
което е известно, че е оторизиран представител на заемодателя. В чл.6 от договора е
предвидено, че страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с гарант/и,
отговарящ/ и на условията на чл.10, ал.2,т.1 от Общите условия към договорът за заем и още
едно от посочените по-долу обезпечения по избор на заемодателя ценна книга, издадена в
3
полза на заемодателя.В чл.8 от договора за заем е посочено, че с подписването на договора
за заем заемателя декларира, че му е известно и се счита за уведомен, че в случай, че
заемателя не предостави договореното в чл.6 от договора, 3дневен срок от сключването му
или предоставеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в чл.10, ал.2,т.1 и т.4 от
ОУ към договора за заем, заемателя дължи на заемодателя неустойка в размер на 538.95лв, с
начин на разсрочено плащане, подробно посочен в погасителния план към договора за заем.
Договора за заем е подписан на 17.08.2024 г. от представител на заемодателя и от Р. С. С..
Към договора за заем е представен погасителен план, в който е посочена погасителна
вноска без неустойка по чл.8 от договора в размер на 130.01лв,разсрочена неустойка по чл.8
от договора в размер на 76.99лв и общ размер на погасителната вноска с включена
неустойка по чл.8 от договора 207 лв.
В чл.10,ал.2,т.1 от Общите условия към договорът за заем е предвидено, че страните
имат право на обезпечаване на изпълнението на договора за заем да уговорят в самия
договор учредяването на гаранти, две физически лица, всяко от които да отговаря на
следните условия да има нетен размер на осигурителния доход над 1000лв, съгласно
справочните данни на НОИ;да работи по безсрочен трудов договор, да не е заемател по
договор за заем, сключен със заемодателя, да няма неплатени осигуровки за последните две
години, да няма кредити или заеми към банки или финансови институции с класификация
различна от редовен, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно
справочните данни на ЦКР към БНБ.В чл.14,ал.2 от ОУ е предвидено, че в случай, че
заемодателя поиска, а заемателя не представи годно обезпечение по договора за заем,
съгласно чл.10,ал.2 от ОУ, в срок до три дни, считано от подписването на договора за заем,
заемателя държи на заемодателя неустойка , индивидуализира в договора за заем.
От изготвената по делето съдебно счетоводна експертиза се установява, че в ГПР и
лихвения процент не е включена неустойката , а при включването на неустойката ГПР се
променя на 593%.Постъпилата сума по договора за паричен заем е в размер на 207лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
По предявения иск с правно чл.26, ал.1, пр.1, 2 и 3 от ЗЗД. Безспорно се установи в
процеса, че ищецът е сключил договор за кредит от разстояние с ответното дружество на
17.08.2024 г., по силата на който ответното дружество Креди Йес ООД му е предоставило
сумата от 800 лв.
Съдът констатира,че съдържанието на договора за потребителски кредит е в
нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. В договора за кредит е посочен годишен процент на
разходите в размер на 48.32%.. Този годишен процент на разходите е неточен и заблуждава
потребителя с оглед задължението в договора, потребителя да осигури две физически лица,
всяко от които да отговаря на следните условия да има нетен размер на осигурителния доход
над 1000лв, съгласно справочните данни на НОИ;да работи по безсрочен трудов договор, да
не е заемател по договор за заем, сключен със заемодателя, да няма неплатени осигуровки за
4
последните две години, да няма кредити или заеми към банки или финансови институции с
класификация различна от редовен, както по активни, така и по погасени задължения,
съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ и уговорената и посочена в чл.8 от договора за
заем неустойка, води до това, че реално в настоящото производство има драстична разлика
между посочения в договор ГПР и реално приложения от ответното дружество. По този
начин ответното дружество е извършило нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като не е
посочено реално ГПР 593% Това е в нарушение на императивната норма на чл. 19, ал. 4 от
ЗПК, която предвижда, че ГПР по договора за потребителски кредит не може да бъде по
висок от 5 пъти размера на законната лихва.Договора за паричен заем е недействителен и
кредитополучателя дължи само връщането на чистата сума по кредита и не дължи
заплащането на лихви, неустойки и други разходи по кредита. В производството се
установи, че ищецът е заплатил по сметка на ответното дружество Креди Йес ООД сумата от
207лв. С оглед изложеното, съдът приема, че предявения иск за прогласяване на нищожност
на ДПК от 17.08.2024 г. е основателен и следва да бъде уважен.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ще следва да бъдат присъдени на ищеца
направените по делото разноски и да бъде осъдено Креди Йес ООД да му заплати сумата от
503.98лв., представляваща заплатена държавна такса и заплатено адвокатско
възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по отношение на Креди Йес ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление **** и Р. С. С., ЕГН **********, от ****, че сключеният
договор за заем № 363086 от 17.08.2024 г. е нищожен, тъй като противоречи на чл.26, ал.1,
пр.1 и 2 от ЗЗД чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
ОСЪЖДА Креди Йес ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***
ДА ЗАПЛАТИ на Р. С. С., ЕГН **********, от **** на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
направените по делото разноски в размер на 503.98лв., представляваща заплатена държавна
такса и заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните
с въззивна жалба пред СлОС.
Препис от решението да се връчи на страните!
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
5