№ 6072
гр. София, 16.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА
Сложи за разглеждане докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
Гражданско дело № 20221110141363 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
ИЩЕЦЪТ – М. И. В. - редовно уведомена от предходното съдебно
заседание, не се явява, представлява се от адв. К. с пълномощно по делото.
ОТВЕТНИКЪТ – С.О. - редовно уведомен от предходното съдебно
заседание, представлява се от юрк. Х.а с пълномощно по делото.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ д-р М. Х. М. - редовно призован, явява се.
Процесуалните представители на страните(поотделно): Да се даде ход
на делото.
С оглед редовното уведомяване на страните, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ДОКЛАДВА, че същото е отложено за изясняване на спора от
фактическа страна, а именно за изслушването на съдебно-медицинска
експертиза, изготвена от вещото лице д-р М. и разпит на допуснатия на
ищеца един свидетел при режим на довеждане.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпило в срока по чл. 199 ГПК заключение на
съдебно - медицинската експертиза.
ПРИСТЪПВА към изслушване на заключението.
СНЕМА самоличността на вещото лице: М. Х. М., 61 г., българин,
български гражданин, неосъждан, без родство и дела със страните.
Вещото лице М.: Запознат съм с наказателната отговорност по чл. 291
от НК, която нося. Представил съм заключение в срок, което поддържам.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ М. на въпроси на адв.К.:
Симптоматиката при подобна травма е строго индивидуална.
1
Обикновено тя отзвучава бавно, защото реканализацията на венозната
система е по-бавен процес и при някои хора става за около една години, при
други за две години, но като цяло няма причини тази симптоматика да
персистира за период над две години. Не открих в документацията и по време
на клиничния преглед на пациента нарушения в лечебния и възстановителния
режим и нямам основание да мисля, че тя не е изпълнявала нарежданията на
колегите. Според мен приложеното лечение е било адекватно.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ М. на въпроси на юрк. Х.а:
Прагът на болка при всеки човек естествено е различен, но моето
наблюдение е, че острата травма с фрактура, като процесната, с разкъсване на
периоста със сублуксация на ставата е болезнена при всички. Лечебно-
възстановителният процес в случая е протекъл поетапно. Направени са три
оперативни интервенции. Между тези оперативни интервенции опериращите
лекари съветват пациентите си какво да правят, дори да не постъпят във
физиотерапевично или рехабилитационно звено, те извършват определени
движения, които лекарят им е позволил. Например след шейсетия ден, когато
е отстранен супрасиндесмалният винт и плаката, от глатералната страна се
освобождава връзката между големия и малкия пищял и тогава пациентът се
насърчава да прави тези движения в плантарна и дорзална флексия. Тоест, до
този момент тези движения е би трябвало да се щадят, да не се извършват в
крайни фази, а след махането на винта, когато се освобождава това движение
на фибулата, те се насърчават. Така че всеки колега, който води пациента, го
инструктира какво да прави.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ М. на въпроси на СЪДА: От наша гледна точка
рехабилитацията започва още на следващия ден след операцията. Пациентът
се изправя, започва да ходи, това пак е вид рехабилитация. Излиза от
постелния режим и започва движение - насърчава се да сгъва и разгъва
коляното, да движи пръстите максимално, за да може да се подобри
трофиката на крайника. Това пак е вид рехабилитация. Направил съм няколко
снимки, в които са демонстрирани, тук на снимка № 4 и на снимка № 2 се
вижда, че е възстановена плантарната флексия. Това означава, че свалянето на
ходилото надолу е абсолютно еднакво с другото, както се вижда на снимката.
Повдигането на ходилото нагоре на снимка №3 се вижда, че е еднакво с
другото. Тоест рехабилитацията е била ефективна, защото функцията е
възстановена напълно.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ М. на въпроси на юрк. Х.а:
Когато се появи оток след например шест часа в изправено положение,
този оток малко или много възпрепятства крайните фази на движение и се
получава болка, защото отокът е изливане на плазмена течност в
интерстициума, което в дренажно положение изчезва, а когато е натоварен
крайникът се появява. Тогава е нормално при този лек оток, който се е развил,
да има леко ограничение и болка в крайните фази. Провеждана е
рехабилитация, казвам Ви, че от първия ден започва рехабилитационния
2
процес. В отговор на седми въпрос първо съм определил каква е целта на
лечението. Крайната цел на лечението, освен анатомичното наместване и
фиксация, е функционално възстановяване най-близко до нормата и за най-
кратки срокове. В постигането на тази цел освен оперативните интервенции
се е провеждала абсолютно задължително и рехабилитация. В момента може
да не разполагаме с документ, че е провеждана рехабилитация в дадено звено,
но рехабилитация е имало и клиничният преглед показва, че в резултат на
приложените методи, оперативни и неоперативни, функцията е възстановена
най-близко до нормата и в най-кратки срокове. Това е постигане на целта на
лечението и адекватност на лечението. От гледна точка на временната
нетрудоспособност опериращите и инспектиращите лекари са определили, че
на 180-ия ден след тази травма пострадалата е трудоспособна, но това не
значи че тя няма последици от счупването и след този момент. Последиците
от счупването са отокът, който се появява при ортостатично натоварване и
тази лека болка, която тя би имала при максимално физическо натоварване.
Това са последици, които отзвучават по-късно. Затова давам срок от две
години, в който тези последици с реканализацията на венозната система, с
подобряване на функцията на глезена и ставите около глезена, ще доведат до
изчезване на оплакванията. Строго индивидуален процес е и всичко може да
има отношение, в т.ч. и теглото, сърдечната функция и придружаващи
заболявания. Лицето е било трудоспособно след тези 180 дни, така както са
преценили и колегите.
СЪДЪТ, с оглед изчерпването на въпросите към вещото лице,
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА заключение на СМЕ, изготвено от вещото лице д-в М..
ДА СЕ ИЗПЛАТИ възнаграждение на вещото лице от бюджета на съда
в общ размер на сумата от 400 лв.
Издаде се 1 бр. РКО, който се връчи на вещото лице.
Съдът освободи вещото лице от залата.
ЮРК. Х.А : Моля съдът да съобрази възраженията ми срещу приетото
заключение по Въпросите № 4 и № 7. Считам, че отговорите не са обективни
и не дават конкретна и достоверна информация относно поставените въпроси.
Те са общи и не са базирани на материали по делото. Моля експертизата да не
се кредитира от съда в тази част.
СЪДЪТ ПРИСТЪПВА КЪМ РАЗПИТ на водения от ищеца свидетел.
Свидетелят беше въведен в съдебната зала.
СЪДЪТ снема самоличността на свидетеля по ЛК №: ********,
3
издадена на 22.02.2022 г. от МВР- София : А.И.В., на 20 г., роден в гр. София,
живее в гр. София, неосъждан, син на ищцата. Без дела със страните и
служебни правоотношения със С.О..
Съдът разясни на свидетеля, че в качеството си на син на ищцата има
право да откажете да свидетелства, а в случай че желае да свидетелства
следва да даде обективни и безпристрастни показания.
Предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 НК, свидетелят
обеща да говори истината и заяви, че желае да свидетелства в настоящото
производство.
СВИДЕТЕЛЯТ на въпроси на адв. К.:
След инцидента майка ми не се чувства добре, изключително
депресирана е от това, което се случи. Изключително много я боли самият
крак. Аз я видях още в самия ден след инцидента. Тогава много я болеше
крака - до такава степен, че започна да плаче и аз се притесних. До момента
на операцията тя беше изключително притеснена, защото не знаеше какво ще
се случи, дали ще може да се оправи. След първата операция всеки ден имаше
болки в крака, беше много уплашена и стресирана от цялото случващо се
нещо. При всяка следваща операция това нещо се повтаряше. Претърпя общо
три операции. След всяка операция имаше болки и й беше много трудно да се
подложи на следващата операция, тъй като престоят в болницата не й
влияеше много добре психически. Понастоящем кракът продължава да се
подува, продължава да я боли. Използва всякакви мехлеми и мазила, за да се
опитва да спада отока и да намали болката. Във всяко едно положение кракът
й е отекъл.
През периода на възстановяване аз и баща ми бяхме непрекъснато до
нея и й помагахме с всичко, с каквото можем, защото тя беше неподвижна.
Помагахме й да стане от леглото. Някак си тя се чувстваше в тежест на
семейството. Живеехме в едно домакинство преди инцидента и продължихме
така и след него. Първоначално майка ми се опита да използва проходилка, но
тя е много широка и не може да минава внимателно през стаята. Налагаше да
използва патерици, но и с тях й беше много трудно самото ходене. През
възстановителния период не си и помисляше да излиза, защото просто не
можеше. Излизаше само за операциите или за прегледи, като аз с баща ми и с
патериците й помагаме да слиза надолу по стълбите. Беше много труден
процес да слезем 4 етажа надолу, а връщането беше още по- трудно.
След последната операция може би около 2-3 месеца, ние я карахме на
работа всеки божи ден и не й се налагаше да използва патерици. 2-3 месеца
след третата операция тя вече ходеше сама. През тези 6 месеца след
инцидента, майка ми не работеше. Чувстваше се зле от това, поради
причината, че тя е основният доходоносител вкъщи. Тя имаше чувството, че
не можеше да се грижи за семейството, както се е грижила до момента, да
помага изцяло финансово и да сме възможно най-добре. Много съжаляваше и
се чувстваше виновна, че е в такова положение. Забелязах промени в
психичното й състояние - стана по-нервна и избухлива, доста по-ядосана, и
дори има случаи, в които избухваше в сълзи. Преди инцидента ходеше на
плуване, но след случката й стана невъзможно да го прави. Тя остана вкъщи и
не излиза абсолютно никъде. Сега не спортува, не може след операцията. Бих
казал, че беше активен спортист преди инцидента. Беше много подвижна,
движеше се пеша, ходеше на групови и спортни занимания. След инцидента
покачи килограми видимо. Тя ми каза, че са около 10 кг. и аз мисля, че е така.
Има белези на крака, тя дори се опитва да ги прикрива, защото малко или
4
много изпитва срам от това. Изпитва тревога, когато излиза навън. Внимава
къде ходи, стреми се да ходи по възможно най-равно и по възможно най-
правилния начин.
СВИДЕТЕЛЯТ на въпроси на юрк. Х.а:
Този оток на крака го има постоянно, макар и да не съм постоянно с нея.
През периода от шест месеца след инцидента беше вкъщи на легло.
Единствено и само с наша помощ се движеше. По време на операциите й
казаха, че е забранено раздвижване. В периода между втората и третата
операция не е правила нищо. Не се е раздвижвала. Нямам спомен да е
посещавала рехабилитатор или някой да е идвал вкъщи да й прави
рехабилитация. Максимално се опитваше да използва патерици, но без чужда
помощ не успяваше. Не ми е известно да е спазвала хранителен режим във
връзка със застояването си в резултат на инцидента. След 6-тия месец се
върна на работа, след като изтече болничният. След това ходеше редовно на
работа. Имаше болки, но с много мазила се опитваше да се почувства по-
добре и въпреки болките пак ходеше на работа. Заради болките в крака не се
чувстваше добре и не си помисляше да прави нещо различно от ежедневното
необходимо движение. Не ми е известно да се е консултирала с лекар относно
това какви спортни дейности може да извършва.
С оглед изчерпване въпросите към свидетеля, СЪДЪТ върна на личната
му карта и го освободи от залата.
АДВ. К.: Поддържам искането за допускане на съдебно-психиатрична
експертиза.
ЮРК. Х.А: Поддържам становището си относно съдебно-
психиатричната експертиза и моля да не я допускате. Няма да сочим други
доказателствени искания.
СЪДЪТ приема, че към настоящия момент са налице предпоставките
на чл. 97, ал.1 от ГПК във връзка с уваженото искане на ищцата да бъде
освободена от държавни такси и разноски в производството.
По делото е установено, че в представената за целите на производството
по чл. 83, ал. 2 ГПК декларация, ищцата, освен че не е декларирала надлежно
участието си в търговското дружество, което се явява и неин работодател,
също не е отразила надлежно имущественото си състояние, касателно
притежаваните от нея недвижими имоти. По делото е изготвена справка, чрез
отдалечения достъп до Агенцията по вписванията, относно данни за
притежавано от ищцата недвижимо имущество, съдържащи се във всички
Служби по вписванията. От същата е установено, че М. В. е собственик на
редица недвижими имоти, находящи се на територията на ********* Също
така са налице данни, че в периода 2011 г.- 2021 г. ищцата като собственик на
тези имоти е била арендатор, т.е. отдавала е същите по силата на договори за
аренда за период от 10 стопански години. Установено е също така, че в
периода 2015 г. -2020 г. ищцата е отдавала под наем други недвижими имоти,
находящи се в землището на ********** Установено е, че през 2020 г.
ищцата е придобила гараж в сграда, жилище /апартамент/, ведно с идеални
части от поземлен имот, находящи се на ул. Златен клас в ********. Видно е,
че през 2018 г. ищцата се е разпоредила с недвижим имот, представляващ
жилище /апартамент/ с площ 117 кв.м. в ******, като е продала същия. През
2016 г. пък е заличена договорна ипотека върху собствения на ищцата друг
апартамент, находящ се в гр. София, ********, за който съдът предполага, че
е единственият деклариран като собствен на ищцата апартамент в
представената по делото декларация.
С оглед така установеното имуществено състояние на ищцата, което не
5
е било надлежно отразено в представената по делото декларация за
материално и гражданско състояние, съдът приема, че са налице
новоустановени данни въз основа, на които материалното състояние на
лицето не може да бъде определено като затруднено, още повече предвид
данните за реализирани приходи от продажби на имоти, от договори за
аренда и наем, които представляват възмездни сделки, по силата на които
ищцата е реализирала приходи. Ето защо съдът приема, че следва да ревизира
преценката си по отношение на имущественото състояние на ищцата и да
отмени определението си, с което е освободена от държавна такса и разноски
за производството.
Така мотивиран и на основание чл. 97, вр. чл. 253 от ГПК, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Определение №27082/12.10.2022г., с което е уважено
искането по чл. 83, ал. 2 от ГПК на ищцата М. В. за освобождаването й от
държавна такса и разноски в производството.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцата за освобождаване от
задължението й за внасяне на такси и разноски по делото.
Определението подлежи на обжалване от ищцата в едноседмичен срок
от днес с частна жалба пред Софийски градски съд.
СЪДЪТ указва на ищцата, че по искането й за допускане на съдебно-
психиатрична експертиза ще се произнесе след стабилизиране на
определението, с което искането й да бъде освободена от такси и разноски се
оставя без уважение, с оглед необходимостта от извършване на преценка
относно възлагането на разноските за изготвяне на заключение.
Делото ДА СЕ ДОКЛАДВА в едноседмичен срок от заседанието за
преценка дали са налице предпоставките за произнасяне с разпореждане по
реда чл. 129, ал. 4 от ГПК относно дължимата за производството по
предявените искове държавна такса и разноските, сторени към настоящия
момент по делото.
За стабилизиране на днес произнесеното определение и изясняване на
спора от фактическа страна, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА делото и го НАСРОЧВА за 11.05.2023 г. от 11:00ч., за когато
страните са редовно уведомени от днешно съдебно заседание, като
заседателният ден е съгласуван с графиците на процесуалните представители
на страните.
Съдебното заседание приключи в 11:16 часа.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
6