№ 114
гр. Разград, 02.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Емил Д. Стоев
Членове:Пламен М. Драганов
Петър М. Милев
при участието на секретаря Светлана Л. Илиева
в присъствието на прокурора Сезгин Сеидов Османов (ОП-Разград)
като разгледа докладваното от Емил Д. Стоев Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20213300600275 по описа за 2021 година
Въззивното производство е образувано по протест от прокурор при РП
Разград, Териториално отделение Исперих против присъда
№260013/07.07.2021 г. по нохд №160/2020 г. на РС Исперих.
Постъпил е протест (вх. №261646/0.07.2021 г. на РС Исперих) на
прокурор от РП Разград, ТО Исперих против присъда №260013/07.07.2021 г.
по нохд №160/2020 г. на РС Исперих.
Оплакванията са, че присъдата е неправилна.
Искането е за отмяна на присъдата, с която подс. В. Б. П. е призна за
невиновен и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде осъден по
предявеното обвинение, алтернативно се иска връщане на делото за ново
разглеждане.
Няма направени доказателствени искания.
В допълнителни съображения от 05.08.2021 г. се излагат доводи в
подкрепа на оплакванията в протеста за неправилност на присъдата.
Според прокурора изводите на съда, че не е доказано авторството на
деянието от В.П., са резултат на това, че необосновано и без мотиви не е
кредитирал показанията на св. Ф.Х., Г.Х., Райме Мехмед и Нурдан Чете.
Направено е доказателствено искане за повторен разпит на св. Ф.Х. и
св. Г.Х., относно отношенията им с подс. В. П. по време на деянието и за
1
изискване на справка от ОД МВР Разград от база данни на „Гранична
полиция“ за пътуванията зад граница на В. П., за да се съпоставят с времето и
мястото от където са проведени разговори с отправени заплахи.
В съдебно заседание прокурорът от ОП Разград заявява, че
обвинението и след проведеното въззивно съдебно следствие е недоказано,
поради което не поддържа протеста. Намира, че са установени закани,
спрямо пострадалия, но те не са за убийство. Съответно няма закана за
убийство, която да е в състояние да възбуди основателен страх у него.
Заключението на прокурора е, че присъдата на ИРС следва да бъде
потвърдена.
Постъпило е писмено изложение вх. №261833/01.09.2021 г. от адв.
П.М. – повереник на Ф.Х., конституиран като граждански ищец, в което
изразява подкрепа към подадения протест и искане да бъде уважен
предявения граждански иск в пълен размер.
В съдебно заседание повереника на Ф.Х. адв. П.М. излага становище,
че обвинението е доказано по непротиворечив начин. Повереникът изтъква,
че е установено по делото, следствие на техническата експертиза и превода на
получените на телефона от пострадалия съобщения, че съобщения с текст,
които което касаят, както закана, така и обидни думи и изрази по отношение
на пострадалия, предизвикват страх в пострадалия. Според адв. Манев е
доказано, че тези текстови съобщения са подадени от телефона на
подсъдимия. Закани са отправяни и чрез телефонни разговори, като свидетел
на тези закани е съпругата на пострадалия.
Повереникът намира, че подсъдимият не е искал паричната сума да бъде
възстановена на пострадалите и след като превел сумата, недоволен от всичко
това е започнал тази агресия в телефонни разговори и с текстови съобщения.
Адв. Манев твърди, че при отправянето на закани, като гласови, така и
текстови чрез СМС, е съществувала реална опасност подсъдимият да
извърши това, с което се заканва и тези закани са възбудили основателен
страх. Счита, че е доказан по основание и размер предявения граждански иск
в размер на 1000 лв. и моли да бъда уважен.
Искането е съдът да признае подсъдимия за виновен.
Препис от протеста е връчен на защитника на подсъдимия и не са
постъпили писмени възражения по чл. 322 НПК.
Защитникът на подс. П. – адв. С. заявява, че присъдата на РС Исперих
е правилна и законосъобразна и следва да бъде потвърдена. Излага доводи, че:
- деянието, извършено от подсъдимия, не осъществява състав на
престъпление по чл. 144, ал. 3 НК;
- няма доказателства за провеждани телефонни разговори между
2
подсъдимия и пострадалия;
- в приложените по делото текстови съобщения на турски език,
преведени на български език, според адв. С., се съдържат различни закани
към пострадалия, към негови близки, за отнемане имущество като и обидни
квалификации и би могло да се твърди, че тези закани и обиди могат да бъдат
квалифицирани като престъпление по чл. 144, ал. 1 НК или чл. 146, ал. 1 НК,
които са от частен характер.
Защитата изтъква, че подсъдимият и пострадалият са уредили
отношенията си още в края на 2019 г. и няма установени други конфликти
между тях, които да са причина за подобни действия на подсъдимия.
Според адв. С. няма предпоставки, които да налагат отмяна на
присъдата, постановяване на нова или нейното изменение или връщане на
делото за ново разглеждане. Моли съда да потвърди присъдата.
Съставът на въззивния съд, след запознаване с делото, с оглед
характера на въззивната проверка, съобразно обхвата й по чл. 314 от НПК,
установи:
Протестът е подаден против подлежащ на въззивна проверка съдебен акт,
в срока по чл. 319 НПК и от лице, което е оправомощено, съгласно чл. 318,
ал. 1 НПК.
С обжалваната присъда РС Исперих признал подсъдимия В. Б. П. за
невиновен в това, че за периода от 02.11.2019 г. до 12.11.2019 г., в село
Богомилци, от мобилен телефон се е заканил на другиго – на Ф. Н. ХЮСМ.,
56 годишен от село Богомилци, област Разград с убийство и това заканване
би могло да възбуди у Ф.Х. основателен страх за осъществяването му и го
оправдал по обвинението за престъпление по чл. 144, ал. 3 във вр. с ал. 1, във
вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
Съдът отхвърлил предявения, на основание чл. 45 от ЗЗД, от Ф. Н.
ХЮСМ. против подсъдимия В. Б. П., граждански иск за сумата 1 000 лева,
съставляваща обезщетение за причинени в резултат на деянието
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на довършване на
деянието – 12.11.2019 г.
Установена е следната фактическа обстановка:
Подсъдимият В. Б. П. е български гражданин, роден на 27.05.1979 г. в
град Русе, живущ в град Ветово, с основно образование. П. е женен и има
едно дете. Не е осъждан.
Ф.Х. живеел в с. Богомилци и бил кмет на селото. Х. често пътувал до
Германия.
П. и Х. не се познавали и не били контактували до септември 2019 г.,
3
когато Х. потърсил П. по телефона. През 2019 г. негови познати предплатили
част от цената на автомобил в Германия и Х. поел ангажимент да намери
превозвач, който да докара автомобила в България. Намерил телефонен номер
на подс. В.П. и се свързал с него. Х. знаел следните телефонни номера на П. –
български - ********** и немски - +4915775936818. Разбрали се П. да докара
автомобила с платформа срещу възнаграждение от 500 евро. Х., съгласно
уговорката между двамата, тъй като щял да пътува в този ден, оставил сумата
3300 евро, която следвало да бъде предадена на подс. П., за да плати
автомобила, в ресторант „Момин рид“. По-късно П. получил тази сума. В.П.
не доставил автомобила. Х. твърди, че след това комуникацията между тях
била затруднена. П. твърдял, че изпраща сумата чрез платежни системи за
парични преводи, но не му изпратил код, за да може да ги получи.
Известно време П. обещавал да изпрати парите, но не изпълнявал
уговорката със св. Х.. След проведена среща между двамата в гр. Варна
парите били преведени на Х. на 29.10.2019 г.
След това Х. твърди, че почнал да получава заплахи по телефона и на
30.10.2019 г. подал жалба до РП Исперих (л. 8 от ДП), че е заплашен от В. Б.
П., че ще бъде убит, ще бъдат запалени къщите и колите му.
След това през месец ноември 2019 г. Х. твърди, че продължил да
получава, по телефона, заплахи от телефонен номер - **********, чрез който
се свързвал преди това с В.П..
Телефон с номер ********** е бил регистриран на ЕТ „Самир Мехмедов
– Серджо“ и е използван с телефон с IMEI 35577408351866. Същият се е
ползвал и със сим карта с номер +4915775936818.
Заплахите били отправяни на номер **********, който Х. твърди, че е
ползвал. Видно от извършената справка този номер е регистриран на ЕТ
„МЕРТ – Г.Х.“. Х. твърди, че заплахите били с убийство, изнасилване и
палежи. Твърди, че ги записал и предал на органите на МВР, но обвинението
не твърди наличие на такива записи. Известно време Х. не казал на съпругата
си за заканите, но след това я уведомил, че получава заплахи. Съпругата на Х.
– св. Х. твърди, че чувала отправените по телефона заплахи, като те били за
изнасилване, че ще им запалят къщата, че ще убият, застрелят съпруга .
Твърди, че и тя получавала заплахи от различни телефонни номера и
различни лица.
Според извършения анализ от служител на МВР на информацията от
справките, обхващащи период от 29.10.2019 г. до 29.11.2019 г., представени
от предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи
и услуги, на проведените разговори между твърдяните от Х. мобилни номера,
по които се извършвала комуникацията с подсъдимия, са установени:
- комуникация на 29.10.2019 г. и 30.10.2019 г. между номер, който Х.
твърди, че е ползвал – +359********* и друг номер, който Х. твърди, че е
ползван от подсъдимия - +4915775936818;
- комуникация на номер +359*********, ползван от пострадалия и номер
**********, който пострадалия твърди, че е ползван от подсъдимия на
4
29.10.2019 г. и 1 повикване от 23.05 ч. на 31.10.2019 г.;
- комуникация между номер **********, който пострадалия твърди, че е
използван от подсъдимия и номер 00491637562168, който пострадалия
твърди, че е използвал, съответно на:
- 31.10.2019 г. продължителност 8 секунди и 2 секунди;
- 01.11, 04.11, 18.11, 19.11, 21.11, 22.11 като разговорите са провеждани
през деня в периода 09 часа – 19 часа и са с продължителност от 8 секунди
до 2 минути и 45 секунди. Комуникацията е инициирана от номер
**********, а на 01.11.2019 г. от номер 00491637562168 в 21,13 часа и е с
продължителност 11 секунди.
Били получавани и съобщения на мобилния телефон на пострадалия Х..
По делото са приложени разпечатки на текстови съобщения, разменени в чат
програма и извлечени от представен от пострадалия Х. телефон. Отразено е,
че са изпратени от потребител с профил „Veli Gr“. Съобщенията съдържат
цинизми и заплахи с изнасилване. Няма закани еднозначно сочещи на заплаха
за убийство.
Ф.Х. се притеснил от тези заплахи за себе си и семейството си. Страдал
от безсъние, не бил пълноценен в работата си. Станал раздразнителен,
затворен в себе си, мълчалив. Оплаквал, че има здравословни проблеми –
диабет, високо кръвно.
Видно от изисканите от предприятията, предоставящи обществени
електронни съобщителни мрежи и услуги: „Теленор България“ , „Виваком“,
„БТК“ и „А1 България“, справки В.П. е абонат на „А1 България“ и ползва
№**********.
Видно от представената във въззивното производство справка от ОД
МВР Разград, постъпила с вх. №3366/01.11.2021 г., за пътуванията извън
страната на подс. П., отразено е:
- влизане в България на 28.10.2019 г. през ГКПП Дунав мост и излизане
на 03.11.2019 г. в 16, 37 часа;
- влизане в България на 11.11.2019 г. през ГКПП Дунав мост и и и
излизане на 14.11.2019 г. в 18, 19 часа.
Описаната фактическа обстановка е установена от показания на
свидетелите Ф.Х. и Г.Х., дадени в съдебно заседание пред
първоинстанционния и въззивния съд и от досъдебното производство, както
и от показанията на св. Райме Мехмед. Установено е, че Х. е получавал
обаждания и текстови съобщения, които предизвикали у него безпокойство и
страх за семейството му. От показанията на Ф.Х. се установява, че свидетелят
е възприел, че лицето което му се обажда е подс. П. и също той е подателя на
получените текстови съобщения. Фактическите изводи на съда се основават и
на писмените доказателства: жалба от Ф. Н. ХЮСМ. (лист 8); разпечатка от
общо потребление за мобилен/фиксиран номер (лист 16); биографична
справка (лист 33); декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние (лист 34); разпечатки на съобщения (лист 44); справки от „А1
5
България“ ЕАД гр.София (лист 62), „Теленор“ ЕАД (лист 66), „Виваком“,
„БТК“ ЕАД (лист 70); анализ на справки от мобилни оператори „Теленор“
ЕАД и „А1 България“ ЕАД (лист 75); характеристични данни на подсъдимия
(лист 91); справка за съдимост рег. №69/04.02.20 г. РС – Исперих (лист 98).
Обвинителният акт определя рамките, пределите на доказване в
съдебното производство по отношение на извършените престъпления,
авторството и предмета на доказване. Съдът се произнася в рамките на
възведеното от прокурора обвинение. Производството пред първата
инстанция е образувано по реда на чл. 247, ал. 1 НПК – по внесен
обвинителен акт срещу подсъдимия П. в това, че за периода от 02.11.2019 г.
до 12.11.2019 г., в село Богомилци, от мобилен телефон, се е заканил на Х. с
убийство и това заканване би могло да възбуди у Х. основателен страх за
осъществяването му. Съдебните състави, които разглеждат обвинението,
могат и следва да се произнесат в рамките, зададени от обвинителния акт. От
събраните доказателства не се установява по несъмнен начин, че в периода
02.11.2019 г. – 12.11.2019 г. подс. П. е отправил към Х. закана с убийство и
това заканване да би могло да възбуди основателен страх за осъществяването
му.
Показанията на Ф.Х. и Г.Х. не са ясни и категорични. Времето и вида на
заканите не са опредени и по най-общ начин. Свидетелите не поясняват и
колко време сред получаване на заплахите, Х. е уведомил съпругата си за тях.
Св. Х. твърди, че заплахите са започнали след като получил дължима парична
сума от подс. П.. Превода на парите е от 29.10.2019 г., а още на 30.10.2019 г.
Х. е подал жалба, съдържаща твърдения, че системно е заплашван от В.П..
Свидетелите Ф.Х. и Г.Х. твърдят, че закани са постъпвали през октомври и
ноември от различни телефони, от различни лица. Действително те сочат, че
са разпознали подс. П., като едно от лицата, което отправя различни закани,
но не конкретизират ясно по време и съдържание, отправените закани. Те не
сочат с какви конкретни изрази, при всяко от деянията, е отправена заканата с
убийство. Не посочват кога е отправена. Свидетелят може да не е в състояние
да посочи точния час на комуникацията с подсъдимия, но би следвало да е
наясно дали това е станало късно през нощта или сутринта в 9 часа.
Твърденията са, че заканите са отправяни „в късните часове“, а според
регистрираните комуникации в периода, разговорите са били между 9 часа и
19 часа. Показанията на Х. са житейски нелогични, тъй като твърди, че
получавал заплахи от подсъдимия, след като вече са уредили финансовите си
взаимоотношения, без да се иска каквото и да е действие от него. В
представените по делото текстови съобщения не се съдържат закани с
убийство, а с посегателства срещу половата неприкосновеност. Св. Х. посочва
подс. П., като автор на неуточнени по време и съдържание закани, тъй като е
посочен от св. Х.. Уговорки, спорове, отношения и комуникация с
подсъдимия, преди 30.10.2019 г., е имал само св. Х., според дадените
показания. Свидетелите Х. и Х. не посочват кога Ф.Х. е запознал съпругата си
с получаваните закани и кога заедно са прослушвали заканите, които твърдят
че е отправял подсъдимия по телефона. И двамата свидетели заявяват, че
продължително време Ф.Х. не е съобщил на съпругата си за заканите, за да не
6
я тревожи, а тя го виждала, че е притеснен и излиза навън да разговаря.
Според твърденията на св. Х. и доказателствата по делото първите закани са
отправени след 29.10.2019 г. В показанията си пред РС (л. 44) Х. твърди, че
заплахите започнали след връщане на парите през ноември и продължили до
февруари – март, че подсъдимият преустановил заканите, след като подал
жалба в полицията, същевременно твърди, че подал жалбата късно, тъй като
мислел, че ще спре със заплахите. Жалбата е подадена на 30.10.2019 г. (л. 8).
Неяснотите, противоречията и липсата на конкретика в показанията на
свидетелите не дават възможност да се направят категорични изводи, че е
налице деяние, извършено в посочения период, което осъществява състав на
престъпление по чл. 144, ал. 3 НК и че негов автор е подсъдимият.
Съгласно ТР №53/18.IX.1989 г. по н. д. № 47/89, ОСНК с чл. 144, ал. 3
НК не се защитава живота на гражданите, а личната свобода и с извършване
на престъплението се цели промяна на поведението и действията на
заплашения, противно на волята му, в исканата от дееца насока. В случая св.
Х. не твърди да е отправено каквото и да е искане към него от подсъдимия
или от лицата, отправили заканите.
За да се приеме, че е осъществено престъпление по чл. 144, ал. 3 НК
деецът следва да съзнава съдържанието на заканата - с убийство и че тя е
възприета от заплашения като действителна заплаха. В приложените по
делото текстови съобщения отправените закани не сочат на такова съзнание у
дееца – че пострадалия ще възприеме, че е заплашен с убийство, тъй като
заплахите са относими към половата неприкосновеност, към унижение на
жертвата и причиняване на страдания, а не към лишаване от живот.
От събраните доказателства не се установява безспорно и по несъмнен
начин, че в периода 02.11.-12.11.2019 г. подс. П. е отправил закани с убийство
спрямо св. Х..
Съгласно чл. 303 НПК присъдата не може да почива на предположения.
Съдът може да признае подсъдимия за виновен само, когато обвинението е
доказано по несъмнен начин, а това в случая не е така.
Протестът е неоснователен. Изводите на първоинстанционния съд се
основават на пълен и верен анализ на доказателствата. Установената
фактическа обстановка от районния съд е идентична с възприетата, след
самостоятелен анализ на доказателствата и след проведеното съдебно
следствие, от въззивния съд. Съдът е подложил на анализ показанията на
свидетелите Х. и Х. и приел, че не са достатъчни, за да се приеме, че
подсъдимият е извършил престъплението, в което е обвинен. Показанията на
св. Райме Мехмед имат отношение към изясняване на състоянието на св. Х.,
че бил мълчалив, затворен в себе си, неспокоен и имал оплаквания от
здравословното си състояние. Тези обстоятелства се приети от съда за
установени. Показанията на свидетеля нямат пряко отношение към
установяване на деянието, още по-малко за установяване на извършителя.
Нурдан Чете е извършила превод на тестовите съобщения.
Разградски окръжен съд намира правните изводи на първоинстанционния
7
съд за правилни и обосновани, изведени след установена, в съответствие със
събраните доказателства, фактическа обстановка. При проверка на
законността, обосноваността и справедливостта на обжалваната присъда не се
установяват нарушения, предполагащи отмяната й. Присъдата следва да бъде
потвърдена. Поради това, на основание чл. 338 НПК съдът,
РЕШИ:
Потвърждава присъда №260013/07.07.2021 г. по нохд №160/2020 г. на
Районен съд - Исперих.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8