Р Е Ш Е Н И Е
№
………./ .04.2020 г.
гр.
Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV с-в, в публично заседание на девети март две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА
СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАЯ НЕДКОВА
мл.с.: ИВАН СТОЙНОВ
при секретар Петя Петрова
като разгледа докладваното от младши съдия Стойнов
въззивно
гражданско дело № 42 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл. 268 ГПК, образувано по подадена въззивна жалба от „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, гр.
Варна, чрез адв. Н.Г., срещу Решение № 1869 от 03.05.2019 г., постановено по гр.д. № 18631/2018 г. по описа на ВРС, 50 с-в, с което първоинстанционният съд е
ПРИЕЛ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс -
Г, че Д.О.К., ЕГН **********, с адрес ***, не дължи сумата от 8340,19 лв. (осем
хиляди триста и четиридесет лева и деветнадесет стотинки), представляваща
начислена в резултат на извършена корекция на сметката на потребителя стойност
на ел. енергия за обект, находящ се в гр. Варна, м-ст
„Изгрев“ № 2646, с абонатен номер ********** и клиентски номер **********, за
която е издадена фактура № **********/06.12.2018 г., на основание чл. 124, ал.
1 ГПК.
Жалбоподателят
„ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД счита постановеното решение за незаконосъобразно и
неправилно, като моли за неговата отмяна и присъждане на разноски. Сочи, че е
налице правно основание за съществуването на вземането на ответника, а именно
чл. 50 ПИКЕЕ, вр. чл. 200, ал. 1 ЗЗД. Излага, че са изпълнени всички
предпоставки за възникване на правопораждащия фактически състав – наличието на
договорно отношение между страните, изпълнение от страна на ответника на
задълженията му по договора, надлежно извършена проверка на СТИ на ищеца и
документирането и́, законосъобразно изчисляване на количеството потребена
ел.енергия, остойностяването и фактурирането и́. Твърди, че към момента на
проверката електромерът е бил в метрологична годност и правилно е отчел
изразходваната електрическа енергия в скрития регистър 1.8.4. в размер на 51040
квтч, на стойност 8 340,19 лв. В съдебно заседание поддържа жалбата.
В срока
по чл. 263 ГПК въззиваемата Д.О.К. депозира писмен
отговор, с който оспорва жалбата като неоснователна, моли за потвърждаване на
първоинстанционното решение и за присъждане на разноски. Твърди, че чл. 50
ПИКЕЕ, на която разпоредба дружеството основава вземането си, е неприложим.
Излага подробни съображения в този смисъл. В съдебно заседание поддържа
отговора.
По предмета на така предявения иск се излагат следните
твърдения от страните:
Твърди
се в исковата молба, че ищецът е потребител на ел. енергия, клиент на ответното
дружество за консумираната от него ел. енергия в посочения недвижим имот.
Служители на „Енерго – Про
Мрежи“ АД съставили констативен протокол, въз основа на който начислили
процесната сума, чиято дължимост ищецът оспорва. Твърди се, че ищецът не е
ползвал енергията, която му е начислена. Оспорват се начинът и методиката, по
които е начислена сумата. Поддържа, че СТИ е собственост на преносното
предприятие, поради което последното следвало да носи отговорност за
изправността на измервателните уреди. Счита, че констатациите обективирани в КП
№ 1104097/17.11.2017 г. от служители на „Енерго-Про Мрежи“ АД, са неверни, тъй
като липсвала информация как са извлечени показанията на съответните регистри,
записани в процесния КП, а именно, записаните показания на регистъра 1.8.1.,
регистър 1.8.2., регистър 1.8.3., регистър 1.8.4 и регистър 1.8.0. Излага се,
че констативният протокол, съставен от служители на „Енерго-Про Мрежи“ по своя
характер е частен свидетелстващ документ, защото не е издаден от орган на
държавната власт и защото материализира удостоверително изявление на своя
издател. Сочи, че частният свидетелстващ документ не се ползва с никаква
доказателствена сила, ако с него издателят му удостоверява изгодни за себе си,
факти какъвто е и настоящия случай. Твърди се, че този документ по своя
характер представлява извънсъдебно писмено твърдение на заинтересованата
страна, в случая „Енерго-Про Мрежи“ АД. Поддържа, че подписаните лица в КП на
„Енерго-Про Мрежи“ АД, не притежават правомощие да извършват такива проверки,
тъй като не са изрично упълномощени от Председателя на Държавната агенция за
метрологичен и технически надзор, каквито са изричните изисквания на закона. Твърди се, че „Енерго-Про Мрежи“ АД е длъжно
да осигури измерване и отчитане на ел. енергия чрез монтиране и поддържане в
изправност на средствата за търговско измерване, както и е задължение на
посоченото дружество по силата на Закона за измерванията - чл. 44 от същия, да
осигурява техническата изправност на СТИ, да ги заявява и представя за
последваща проверка, като такова задължение - да извършва периодични проверки.
Навежда се довод, че всяко претендиране и получаване на суми, начислени въз
основа на презумирани неизправности на измервателните
средства е неоснователно и представлява злоупотреба с монополно
положение. Твърди се, че размерът на начислената сума по корекцията е
произволно определена от лице без пълномощия за това. Към датата на извършване
на проверката, в правната действителност не е съществувал нормативен акт, който
да регламентира правото на електроразпределителните дружества да коригират
едностранно обема и стойността на доставената ел. енергия на потребителя за
минал период от време. Счита, че съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 във
връзка чл. 80 от ЗЕ, длъжностните лица, компетентни да извършват проверки
относно техническото състояние и експлоатацията на енергийните обекти и да
съставят протоколи за резултатите от тях, се определят със заповед на Министъра
на икономиката, енергетиката и туризма или на представителя на ДКЕВР. Не било
ясно по какъв начин и въз основа на каква методика е извършена служебна
корекция на сметките на потребителя – ищец, а разпределителното дружество
нямало право да иска заплащане на ел. енергия, която не е била доставена,
употребена с оглед изискванията на чл. 120 ЗЕ и чл. 28 от Наредба №
6/09.06.2004 г. за ПППЕЕРЕМ. Счита, че след отмяна на правилата, регулиращи
принципите, условията, реда и методиката за извършване на корекции на сметките
на абонатите при констатирано неизмерване или неточно измерване на доставената
от доставчика и потребена от абоната ел. енергия за минал период, съгласно
Решение № 1500 от 06.02.2017 г. по адм.д. № 2385/2016
г. на ВАС, липсвало нормативно уредена възможност за доставчиците да начисляват
ел. енергия на това основание. Поддържа, че потребителите при общи условия
дължат на доставчика продавач ел. енергия като движима вещ, само стойността на
месечно доставена, потребена и измерена ел. енергия, посредством законно
монтиран и сертифициран електромер. Оспорва справка за корекция на база
аналогичен предходен период, с която е изчислено количеството ел. енергия, тъй
като за периода на фактурата нямал неплатени задължения. Счита, че на практика
корекционната процедура въвежда безвиновна отговорност на потребителите, което
е в пълно противоречие с изискването на императивната разпоредба на чл. 82 ЗЗД.
Не било ясно и по кой член от ПИКЕЕ в конкретния случай е начислено
допълнителното количество ел. енергия за сумата от 8340,19 лв., нито за какво
точно количество квтч. Твърди, че в случая нямало
реално предаване на вещ-електрическа енергия в количеството, индивидуализирано
съгласно фактурата от 06.12.2018 г. от продавача към купувача по договор за продажба
на електрическа енергия. Излага се, че
доставчикът на електроенергия дължи да полага грижа, която се очаква от добрия
търговец (чл.302 от ТЗ), поради това, че за него доставянето на електроенергия
се явява търговска сделка, по която дължи да гарантира качество и надлежен
отчет на изпълнението. Твърди се, че на ищеца не е предоставен нито протокол на
първоначална проверка на електромера, за който се твърди, че измерва
консумираната от ищеца електрическа енергия, нито протокол от последваща
проверка. Излага аргумент за основателността на иска и обстоятелството, че при
подобен род корекции остава неизяснено към коя дата е налице неотчитане на ел.
енергия, което от своя страна би довело до евентуално обогатяване на ответното
дружество. При тези съображения моли за уважаване на предявения иск и
присъждане на сторените разноски.
В
срока по чл. 131 ГПК ответникът „Енерго – Про Продажби” АД е депозирал писмен отговор, в който се
оспорва предявеният иск като неоснователен. Поддържа се, че е налице основание
за възникване на вземането на ответното дружество за потребена електроенергия.
Излага се, че между страните е налице облигационно правоотношение по договор за
доставка на ел. енергия. Твърди се, че ответното дружество изпълнява
задълженията си добросъвестно и точно. В резултат на извършена техническа
проверка, замервания с еталонен уред, е установено, че в невизуализирания
регистър има показания за отчетена ел. енергия, която не е визуализирана на
дисплея. В БИМ е установено, че е осъществявана намеса в софтуера на
електромера. Съставено е Становище за начисляване на ел. енергия, което
отразява точното количество неотчетена ел. енергия след прочитане на регистър
1.8.4. Сочи се, че процесната сума се дължи на основание чл. 50 ПИКЕЕ. Моли се
за отхвърляне на предявения иск и се претендират сторените по делото разноски.
Съставът на Варненския окръжен съд, въз основа на
твърденията и възраженията на страните, с оглед събраните по делото
доказателства и по вътрешно убеждение, формира следните фактически
изводи:
Не е
спорно по делото и от събраните доказателства се установява, че страните са в
продажбено правоотношение, по силата, на което ответникът продава на ищеца
електрическа енергия, за която услуга последният заплаща цена. На 17.11.2017 г.
служители на „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ“ АД са извършили проверка на СТИ фабр. № 1114171563967448 на обект на ищцата Д.О.К.,***, м-ст „Изгрев” №
2646. Електромерът е демонтиран, пломбиран и е изпратен за проверка в БИМ при
показания в регистър 1.8.4 от 051040 кВТч. Тези
обстоятелства са обективирани в Констативен протокол № 1104097, който е подписан
от служителите на „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ“ АД и представител на клиента – О. М.к.. От
Констативен протокол № 2330/04.12.2018 г.-АУ-Е-000029-69436/21.11.2017 г. на
Българския институт по метрология се установява, че при софтуерно четене е
установена намеса в тарифната схема на електромера, която за типа електромер
трябва да се състои от три тарифи Т1, Т2 и Т3.
Действително потребената енергия се разпределя и върху невизуализираната
тарифа: Т4 – 051040,6 kWh. Не е осъществяван достъп до вътрешността на
електромера. Електромерът съответства на метрологичните характеристики,
отговаря на изискванията за точност при измерване на електроенергия. На основание
извършената проверка от ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР АД /старо наименование
„ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ“ АД/ е изпратено уведомление до ищцата, с която я уведомяват,
че е направено преизчисление на количеството потребена електрическа енергия. От
представеното становище за начисление на електрическа енергия от 05.12.2018 г.
се установява, че е начислена общо 51040 кВТч енергия
за периода 18.11.2016 г. – 17.11.2017 г. на обща стойност 8 340,19 лв.,
съобразно Фактура № ********** от 06.12.2018 г., която е изпратена на ищцата. От
Констативен протокол № 11126097/04.05.2015 г. се установява, че процесният
електромер е монтиран с нулеви показания за дневна, нощна и върхова тарифи.
От заключението на допуснатата по
делото СТЕ се установява, че СТИ е било в метрологична годност. Количеството
ел.енергия записано в Т4 е преминало през измервателната схема на СТИ. Извършените
изчисления са математически точни.
Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият
състав на Варненски окръжен съд формира следните правни изводи:
Няма
твърдения в тази насока, а и от служебната проверка на въззивния съд по чл. 269 ГПК се установява, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо, поради което предметът на проверка следва да се ограничи съобразно
изложените във въззивната жалба оплаквания по правилността му.
Предявен
е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че ищецът
не дължи процесната сума, представляваща стойността на служебно начислена
електроенергия, за извършена корекция на сметка при неизмерване или
неправилно/неточно измерване на електрическа енергия. Съобразно разпределената
в процеса от първоинстанционния съд доказателствена тежест ищецът е следвало да
установи, че с ответника се намират в договорни отношения за доставка на електроенергия,
т.е., че последният е материалноправно легитимиран да
получи процесната сума. В тежест на ответника е било да докаже дължимостта на
сумата по корекцията, а именно да установи основанието и размера на вземането
си. В тази връзка той е трябвало да докаже, че в резултат на извършената
проверка законосъобразно е коригирал сметката на абоната и е начислил сумата,
предмет на иска, в правилен размер.
Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката
/в редакцията и́ след измененията в ДВ, бр. 38 от 08.05.2018 г./, устройството и експлоатацията на
електроенергийната система се осъществява съгласно норми, предвидени в
правилата за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи
принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за
тяхното обслужване, включително реда и начините за преизчисляване на
количеството електрическа енергия при установяване на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия или за която има измерени показания
в невизуализиран регистър на средството за търговско измерване, реда и начина
за обслужване на средствата за търговско измерване, както и създаването,
поддържането и достъпа до регистрираните от тези средства база данни.
Преди това изменение на Закона
за енергетиката в разпоредбата на чл. 83 не е фигурирала възможност в ПИКЕЕ да
бъдат уредени хипотези за измерване на показания в невизуализиран регистър на
СТЕ.
Доколкото към настоящия момент разпоредбите на Правила за измерване на
количеството електрическа енергия, приети от ДКЕВР с Протокол № 147/14.10.2013
г. /ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г./., са отменени изцяло с Решение № 1500 от
06.02.2017 г. на ВАС по адм.д. № 2385/2016 г. и
Решение № 2315 от 21.02.2018 г. по адм.д. № 3879/2017
г. на ВАС /обнародвано в бр. 97 от 23.11.2018 г., в сила от 23.11.2018 г./, то
настоящият състав приема, че изменението на разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6
ЗЕ касае бъдещите ПИКЕЕ, които КЕВР ще одобри упражнявайки делегираните си
законови правомощия. След
измененията на ЗЕ и отмяната на ПИКЕЕ от 2013 г. КЕВР е издала нови ПИКЕЕ (обн., ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г.), в които вече фигурира
ред за преизчисляване на количеството електрическа енергия, за която има
измерени показания в невизуализиран регистър /чл. 1, ал. 1, т. 7, чл. 47, ал.
1, чл. 55/.
В отменените ПИКЕЕ не се съдържат разпоредби, които да уреждат реда и
начините на преизчисляване при неправилно и/или неточно измерена електрическа
енергия, за която има измерени показания в невизуализиран регистър на
средството за търговско измерване. Да се приеме обратното би означавало, че
законодателят с новата редакция на разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ
урежда нещо, което вече е уредено, което би било израз на лоша законодателна
техника при нарушаване на принципите за необходимост и стабилност, уредени в
чл. 26 от Закона за нормативните актове.
Все още действащият към датата на проверката чл. 50 ПИКЕЕ предвижда,
че при установено несъответствие между данните за параметрите на измервателната
група и въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно
изчисляване на използваните от клиента количества електрическа енергия,
операторът на съответната мрежа коригира количествата електрическа енергия като
разлика между отчетеното количество електрическа енергия и преминалите
количества електрическа енергия за времето от допускане на грешката до
установяването й, но за период, не по-дълъг от една година.
Съдът приема, че този текст е неприложим по отношение на отчетените
показания в скритите регистри, а касае други хипотези на несъответствие на
данните. В Решение № 21 от 01.03.2017 г. по т.д.№ 50417/2016 г., I г.о. на ВКС
е прието, че и и преди измененията в чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 98а, ал. 2, т. 6
ЗЕ /ДВ бр. 54/2012 г./ и приемането на ПИКЕЕ от 2013 г. е допустимо операторът
на съответната мрежа да преизчислява сметките за потребената електрическа
енергия за минал период, когато действително доставената електрическа енергия
погрешно е отчетена и заплатена в по-малък размер поради грешно въведени в
информационната база данни за техническите параметри на средството за търговско
измерване. В мотивите към решението се изследва въпросът, че разпоредбата на
чл. 50 ПИКЕЕ се прилага в хипотези на грешно отчитане на действителното
потребление на електрическата енергия, когато грешката се дължи на дефект в
измервателното устройство. ВКС приема, че хипотезата на неправомерна намеса в
СТИ, когато доставчикът е доказал реалното количество на доставката и разликата
между заплатеното и действително дължимото, е сходна, но в този случай не се
прилага чл. 50 ПИКЕЕ, а корекцията се извършва по реда на някоя от другите
разпоредби.
В настоящия казус не се установява дефект в измервателното устройство,
а точно обратното. Според протокола от БИМ и становището на вещото лице СТЕ е
било технически изправно, поради което правилно е отчитало преминалата през
него електрическа енергия. Не беше доказано и наличието на грешно въведени в
информационната база данни технически параметри на електромера.
Дори да се приеме, че чл. 50 ПИКЕЕ може да служи за основание за
служебно коригиране на сметката на потребителя, то същият не може да се
приложи, защото останалите действащи разпоредби на ПИКЕЕ към датата на
проверката не могат сами по себе си да покрият всички изисквания за надлежно
извършване на процедурата за корекция. На основание чл. 195, ал. 1, вр. чл. 194 АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за
отменен от деня на обнародване на съдебното решение, което в случая за ПИКЕЕ е
сторено в ДВ, бр. 15 от 14.02.2017 г. Следователно разпоредбите на чл. 1 – 47 и
чл. 52 – 56 ПИКЕЕ са неприложими към настоящия случай, доколкото техническата
проверка в обекта на потребление е извършена на 17.11.2017 г. В отменените разпоредби се съдържат процедурни
правила за надлежно извършване на проверката, която служи като основание за
коригиране на сметката. След отмяната на чл. 41-44 и чл. 47 ПИКЕЕ липсва ред и
предпоставки за извършване на проверка за метрологичната, функционална и
техническа изправност на СТИ, както специални изисквания за установяване на
случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия.
Извършените от ответника в тази връзка действия към този момент не са изрично
регламентирани, поради което и не са основани на закона. Дори да не е отменен
законовия текст, който предвижда коригирането на сметката по определена
методика, то след отмяната на текстовете, които уреждат процедурата за
констатиране на отклоненията в нормалното отчитане, е изключена възможността за
прилагането му. Доколкото законодателят не е предвидил друг ред, освен този по
ПИКЕЕ, по който да се извърши проверката и коригирането на сметката, то
доставчикът няма правомощия да извършва такива действия и извършването им няма
юридическа стойност. Този извод се налага и предвид строгата регулация и
държавен контрол над енергийния сектор с цел да бъдат защитени потребителите от
неправомерни действия на монополистите.
Предвид горното съставения от служителите на „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ“ АД
констативен протокол следва да се цени от съда единствено като частен документ,
който в случая не носи подписа на потребителя, поради което установените в него
факти не го обвързват.
По отношение на коригирането на сметката на потребителя въз основа на
показания в невизуализиран регистър съдът приема, че принципите на измерване на
преминалото количество електрическа енергия също се регулират от ПИКЕЕ,
съобразно чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. С договора за присъединяване към
електрическата мрежа клиентите от дадената група избират тарифността
на измерване количеството електрическа енергия, като операторът на съответната
мрежа е длъжен да монтира измервателни уреди, които да съответстват на писмено
заявения избор на клиента. /чл. 11, ал. 1 ПИКЕЕ (отм.)/ Съобразно чл. 19, ал.
1, т. 5 от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и
клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните
електрически мрежи, в договора за присъединяване се включват клаузи за тарифите
за измерване на електрическата енергия. В случая, видно от доказателствата по
делото, на ищеца битов потребител е монтиран електромер, който измерва
преминалата ел.енергия с две скали при зони в денонощието – дневна и нощна.
Цената на преминалата и употребена електрическа енергия се определя съобразно
конкретната тарифа, според месеците и часовете когато е била използвана.
В противоречие с уговорените между страните и регулираните от КЕВР
тарифи и способи на отчитане на преминалата ел.енергия ответникът претендира
цена за технологични разходи по отчетена в „скрит“ /невизуализиран/ регистър
енергия. От данните по делото не се събраха доказателства ищецът да се е
съгласявал с такъв начин на отчитане и остойностяване на енергията, а и такъв
не е законово регламентиран. Именно право на ползвателя на мрежата е да избира
начина на измерване на ползваната електрическа енергия между утвърдените
тарифи, съобразно предвиденото в чл. 15, т. 2 от действащите Общи условия на
договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните
мрежи на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД /Одобрени с Решение №
ОУ-060/07.11.2007 г. на ДКЕВР. Изменени и допълнени с Решение №
ОУ-004/06.04.2009 г. на ДКЕВР/.
В чл. 10, ал. 1 ПИКЕЕ /отм./ и чл. 32, ал. 2 от Наредба № 6 от
24.02.2014 г. е предвидено, че операторът на съответната мрежа е длъжен да
осигурява на страната, която купува електрическа енергия, възможност за контрол
на показанията на средствата за търговско измерване. Същевременно, според чл.
662 от Наредба за
средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол /Изм., ДВ, бр.
86 от 27.10.2017 г./ електромерът трябва да има показващо устройство -
електромеханичен регистър или електронен дисплей. Когато е възможно,
показващото устройство трябва да е видимо за потребителя и действащата в
момента тарифа трябва да е показана (индикирана). В случаите на няколко стойности,
представяни от единичен дисплей, трябва да е възможно показване на съдържанието
на всички съответни памети. При изобразяване на паметта трябва да е възможно
идентифицирането на всяка използвана тарифа.
Отчитането в скрития регистър е в противоречие с подзаконовите
нормативни актове. След като показанията се отчитат в „скрит“ регистър няма как
потребителят да бъде информиран за консумираната от него ел.енергия и за
цената, която дължи за нея. Задължението за предоставяне на информация на
потребителя (за отчетената стойност на ел.енергията и за нейната цена) от
страна на доставчика е от ключово значение за този вид правоотношения и
нарушаването му винаги води до опорочаване на процедурата по ценообразуване и
корекция на сметка.
Ако целта на „скрития“ регистър е да отчита преминала ел.енергия,
която поради манипулиране на електромера не е отчетена от редовните регистри,
то способите и процедурите, чрез които тази енергия впоследствие следва да се
заплати от потребителя и на какви цени, следва да са изрично законово
регламентирани. Такава законова уредба е липсвала към момента на проверката,
поради което ответникът няма право да преизчислява дължимите от потребители
суми на база на стойностите в невизуализиран регистър, без значение кога и как
енергията е преминала през електромера, дори и да се установи, че е реално
потребена.
По делото не се установи безспорно, че към момента на монтирането на
СТИ показанията в скрития регистър са били нулеви. Твърдението, че при нулеви
показатели на другите тарифи, не е възможно в скрития регистър показателите да
са други, е невярно. Това е така, защото достъп до софтуера преди монтирането
имат само служителите на ответното дружество и производителя чрез съответните
пароли и е технически възможно да се извърши манипулация и начисляване без потребителя
да може да разбере за това, доколкото показанията на тарифите, по които
нормално се отчита използваната от него ел.енергия, са нулеви при монтирането.
Именно, за да се избегне начисляването на суми и заплащането на ел.енергия,
която потребителят не е могъл да проследи, че е изразходвал, СТИ са
конструирани така, че да има възможност на видим дисплей да се изобразяват
съответните стойности. Този извод се потвърждава и от разпоредбите на Наредбата за средствата за измерване,
които подлежат на метрологичен контрол. Електромерите технически притежават повече
тарифи за отчитане на положителна активна енергия, в случай, че се въведе
допълнителна тарифа (извън върхова, дневна и нощна), която да може да бъде
използвана без да се налага смяна на устройството. В този смисъл този „скрит“
регистър не се използва по техническото му предназначение и по този начин
създава предпоставки за манипулиране, като негативните последиците от това
следва да се възложат в тежест на по-силната страна в правоотношението –
доставчика на ел.енергия.
Към горното следва да се добави и това, че за да се манипулира
електромерът по този начин е необходим специализиран софтуер, до който имат
достъп само дружеството, което стопанисва СТИ и БИМ. Също така, за да се
оперира с този софтуер до степен, която би позволила манипулация на регистрите,
са необходими специални технически и компютърни познания, които средният
потребител не притежава.
Предвид гореизложеното, настоящият състав намира предявения
отрицателен установителен иск за основателен. Обжалваното първоинстанционно
решение е правилно и следва да се потвърди изцяло.
С оглед изхода
на спора въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна
разноските извършени в хода на въззивното производство в размер на 897 лв.
адвокатско възнаграждение, за която са представени списък с разноски и
доказателства за плащане.
Водим от горното,
настоящият състав на Варненския окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1869 от 03.05.2019 г., постановено по
гр.д. № 18631/2018 г. по описа на ВРС, 50 с-в.
ОСЪЖДА
„ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, „Варна Тауърс –Г“, бул. „Владислав Варненчик”
258, ДА ЗАПЛАТИ на Д.О.К., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 897 лв. /осемстотин деветдесет и седем
лева/, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски за адвокатско
възнаграждение пред въззивната инстанция, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението
подлежи на касационно обжалване с касационна жалба пред Върховния касационен
съд в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл. 280 ГПК.
ПРЕПИС
от решението да се
обяви в регистъра по чл. 235, ал. 5 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.