Определение по дело №1843/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 4178
Дата: 22 ноември 2019 г.
Съдия: Диана Стоянова
Дело: 20193101001843
Тип на делото: Въззивно частно търговско дело
Дата на образуване: 7 ноември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                       

                                          О П Р E Д Е Л Е Н И Е

 

 

№…………/…..11.2019г.

 

 

гр. Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, първи въззивен състав, в закрито съдебно заседание, в състав:

 

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН МАРИНОВ

                                                           ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА СТОЯНОВА

                          ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА

 

 

като разгледа докладваното от съдията Стоянова

ч.търг. дело № 1843 по описа за 2019г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по частна жалба вх. №66558/13.09.2019г. от „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Московска“ № 19 срещу разпореждане №38065/28.08.2019г., постановено по ч.гр. дело №13582/2019г. по описа на Районен съд – Варна, с което е отхвърлено заявление вх. №62533/27.08.2019г. за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на документ по чл. 417 ГПК срещу длъжника С.Д.С., ЕГН **********,*** за следните суми: сумата от 3442.29 лева, представляваща главница по договор за кредит за текущо потребление от 10.02.2011г., сумата от 868.54лв., договорна лихва за периода 07.11.2017г. до 25.06.2019г., сумата от 105.63лв., лихва за забава за периода 08.12.2017г. до 25.06.2019г., сумата от 59.29лв., лихва за забава за периода 26.06.2019г. до 27.08.2019г.сумата от 120.00лв., неустойка за обезпечаване на разходи по изискуем кредит, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 27.08.2019г. до окончателното изплащане на задължението.

В жалбата се излага, че разпореждането е неправилно и незаконосъобразно. Навеждат се доводи, че волеизявлението за предсрочна изискуемост е надлежно връчено на длъжника, като е спазена процедурата по чл.47 от ГПК. Сочи се, че ЧСИ не разполага с правомощия да извършва справка в НОИ за работодателите на длъжника, поради което фактите обуславящи фикцията по чл.47, ал.5 от ГПК са налице.

По изложените съображения моли съдът да постанови определение, с което да отмени разпореждането и да постанови издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед на своето вътрешно убеждение, намира за установено следното:

Частна жалба вх. №66558/13.09.2019г. е подадена в срока по чл.418, ал.4 от ГПК, редовна е, тъй като изхожда от легитимирано лице чрез пълномощник с надлежна представителна власт. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

Заповедният съд е бил сезиран с подадено е заявление по чл.417 от ГПК от „Банка ДСК“ ЕАД за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника С.Д.С., в качеството му на наследник на Радка Йорданова Петлеева, кредитополучател за следните суми: сумата от 3442.29 лева, представляваща главница по договор за кредит за текущо потребление от 10.02.2011г., сумата от 868.54лв., договорна лихва за периода 07.11.2017г. до 25.06.2019г., сумата от 105.63лв., лихва за забава за периода 08.12.2017г. до 25.06.2019г., сумата от 59.29лв., лихва за забава за периода 26.06.2019г. до 27.08.2019г.сумата от 120.00лв., неустойка за обезпечаване на разходи по изискуем кредит, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 27.08.2019г. до окончателното изплащане на задължението.

Към заявлението е представен документ по чл.417, т.2 от ГПК, а именно оригинал на извлечение от счетоводни книги от 27.08.2019г. по договор за кредит за текущо потребление от 10.02.2011г.

След запознаване с депозираното заявление и доказателствата към него съдът намира, че представеното извлечение от счетоводна книга е редовно от външна страна. В същото е вписано минималното изискуемо съдържание по чл.60, ал.2 от Закона за кредитните институции, като включва броя на вноските, които не са издължени /20 бр. за главница и договорна лихва/, общият размер на просрочената сума от 2256.53лв., посочен е и общият размер на непогасената част, в това число главници, договорни лихви, неустойки и такси.  

Заявителят/банката се е позовал на предсрочна изискуемост на целия остатък от кредита, поради което и съгласно т. 18 от ТР №4/2013г. на ОСГТК, неговото волеизявление, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем следва да е достигнало до длъжника – кредитополучател.

Волеизявлението за предсрочна изискуемост е писмено оформено, като банката се е възползвала от реда по чл.18, ал.5 от Закона за ЧСИ за връчването му чрез частен съдебен изпълнител.

Следователно за да е редовно връчено уведомлението за предсрочна изискуемост е необходимо да е спазен реда на чл.47 от ГПК.

Според правилото на чл.47, ал.1 от ГПК в хипотезата, в която адресът живее на адреса, но не може да бъде намерен, връчителят следва да проведе три посещения в продължение на един месец, едно, от които в неприсъствен ден, след което да се залепи уведомление и пусне такова в пощенската кутия при осигурен достъп. В хипотезата, в която адресатът е напуснал адреса и това е надлежно удостоверено, връчителят само залепя уведомление.

И при двете хипотези, ако адресатът не се яви да получи книжата след изтичане на двуседмичния срок е необходимо да бъде продължено връчването по месторабота по чл.47, ал.3 от ГПК.

В настоящия случай доказателствата не сочат на редовно проведена процедура по връчване на уведомлението за предсрочна изискуемост.

Видно от приложения по делото констативен протокол за извършени действия относно връчването от частния съдебен изпълнител, е осъществено посещение на постоянния и настоящия адрес на длъжника - гр. Варна, ул. „Евлоги Георгиев“ № 21, вх.А, ет.2, ап.68 / на 13.10.2018г. в 11.00ч, на 21.10.2018г. в 16.00ч. и на 30.10.2018г. в 10.00ч./ На посочения адрес, адресатът не е бил намерен. Залепено е уведомление на входната врата на апартамента и е пуснат екземпляр в пощенската кутия. Предвид изложеното, съдът приема, че част от процедурата е изпълнена, доколкото посещенията са извършени в продължение на един месец.

След изчерпване на процедурата по връчване на постоянния и настоящия адрес и изтичане на срока за получаване на уведомлението, частният съдебен изпълнител е следвало да предприеме връчване чрез работодател за да е налице фикцията на чл.47, ал.5 от ГПК.

Такива действия същият не е извършил, като на 15.11.2018г., въпреки непълно проведената процедура по чл.47 от ГПК е направил удостоверяване в констативния протокол, че след като адресатът не се е явил за получаване на книжата след изтичане на двуседмичния срок, изявлението е връчено.

Според чл.18, ал.5 от ЗЧСИ /след изменението й с ДВ, бр.86/2017г./ съдебният изпълнител може да връчва всякакви покани и отговори във връзка с гражданскоправни отношения, а по разпореждане на съда – съобщения и призовки по граждански дела, като при връчването им става отново при условията на и по реда на чл. 37 - 58 от Гражданския процесуален кодекс”. Съгласно в чл.431, ал.3 на ГПК /след изменението й с ДВ, бр.86/2017г./ съдебният изпълнител има право на достъп до информация в съдебните и административните служби, в това число органите на НАП, поделенията на НОИ, на Централния депозитар, на лицата, водещи регистър на държавни ценни книжа, на контролните органи по ЗДвП и др.лица, които водят регистри за имущество или разполагат с данни неговото имещуство. По силата на чл.74, ал.1, т.4 от ДОПК съдебният изпълнител има право да поиска осигурителна информация от НАП досежно местоработата на длъжника. Изложеното обуславя законова обезпеченост на съдебния изпълнител да довърши в цялост процедурата по връчване чрез работодател, а от това следва и неоснователност на възражението на частния жалбоподател в тази насока.

При липса на надлежно връчване на изявлението на банката, кредитът не е станал предсрочно изискуем.

По изложените съображения съдът намира, че не е изпълнен фактическият състав на чл.417, т.2 от ГПК и чл.418 от ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника, като първоинстанционния акт постановил същият резултат следва да бъде потвърден.

Предвид изходът от спора разноски на жалбоподателя не се следват.

По изложените правни съображения съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПОТВЪРЖДАВА  разпореждане №38065/28.08.2019г., постановено по ч.гр. дело №13582/2019г. по описа на Районен съд – Варна.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:           

 

 

               

 

 ЧЛЕНОВЕ: 1.        

          

 

 

 

 

2.