Р Е Ш Е Н И Е №973
град Бургас, 01.07.2021 година
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, четвърти
състав, на втори юни през две хиляди
двадесет и първа година, в публично заседание, в състав:
СЪДИЯ: Галина
Радикова
при секретаря С.А.,
като разгледа докладваното от съдия Радикова административно дело № 366 по
описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 215, ал. 1 от ЗУТ във връзка с чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба, подадена от "ЕС ЕНС
ЕЙ" ООД, гр. Несебър, ЕИК *********, представлявано от управителя А.А.,
против Заповед № 1673/08.12.2020г., издадена от
заместник кмет „Правно обслужване
и общинска собственост“ на Община Несебър, с която на жалбоподателя, в
качеството му на собственик, е наредено да премахне/демонтира преместваем обект
с неправилна форма, изпълнен от метална конструкция, обшита с ОСБ плоскости,
гипсокартон и метални ролетни щори, с приблизителна площ от 8о кв.м и височина
около 3,00 м, с обособени 4 клетки, същите с предназначение за търговска и/или
обслужваща дейност, намиращ се в източната част на ПИ с идентификатор
51500.506.628 по КККР на гр. Несебър, община Несебър /к.к. Сл. бряг - запад/,
на границата с ПИ с идентификатор 51500.505.316 (второстепенна улица) и да разчисти терена.
Жалбоподателят счита, че заповедта е
неправилна и незаконосъобразна, издадена при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Оспорва фактическите констатация на административния
орган, послужили като основание за издаване на оспорената заповед, като твърди,
че дружеството не е поставило процесния преместваем обект, а е заварило същия
при придобиване на собствеността над поземления имот. Сочи, че поземленият
имот, в който се намира процесния обект е съсобствен между няколко лица, сред
които и "ЕС ЕНС ЕЙ" ООД. Излага доводи, че административният орган е
издал заповедта без да изясни всички факти и обстоятелства от значение за
случая, а именно наличието на документи за преместваемия обект от периода преди
влизане в сила на Закона за устройство на територията. В жалбата се твърди още,
че не са спазени процесуалните норми, регламентиращи начина на връчване на
констативния акт. Иска се отмяна на оспорения административен акт.
В съдебно заседание, чрез пълномощника си адв. Т.,
поддържа жалбата на сочените в нея основания. Претендира присъждане на
разноски.
Ответникът, чрез процесуалния си представител
юрисконсулт П., намира оспорването за неоснователно. Подробно аргументира
тезата си в писмени бележки. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Жалбата е подадена против индивидуален
административен акт, подлежащ на съдебен контрол, от лице с доказан интерес от
оспорването – адресат на заповедта, в срока по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ, поради
което е процесуално допустима.
І.ФАКТИТЕ:
Производството по издаване на оспорената заповед, е
било инициирано със сигнал, подаден от Р.Х.(л.139), съдържащ искане за
извършване на проверка на строителните книжа за временна постройка, находяща се
в съсобствения му поземлен имот с идентификатор 51500.506.628 по КККР на гр.
Несебър.
На 12.09.2018г. служители в отдел "Контрол
върху строителството" при Община Несебър извършили проверка на преместваем
обект с неправилна форма, изпълнен от метална конструкция, обшита с ОСБ
плоскости, гипсокартон и метални ролетни щори, с приблизителна площ от 8о кв.м
и височина около 3,00 м, с обособени 4 клетки, същите с предназначение за
търговска и/или обслужваща дейност, намиращ се в източната част на ПИ с
идентификатор 51500.506.628 по КККР на гр. Несебър, община Несебър /к.к. Сл.
бряг - запад/. При проверката било установено, че се използват само клетки 2 и
3, за осъществяване на търговска дейност, от „Ванката 711“ ЕООД, въз основа на
сключен договор за наем между дружеството и А.А.. За резултатите от проверката
бил съставен констативен протокол (л.130).
С писмо до
главния архитект на Община Несебър (л.170) била изискана информация за наличие
на издадени разрешения за поставяне на преместваеми обекти в ПИ с идентификатор
51500.506.628 по КККР на гр. Несебър.
В връзка с това писмо, гл. специалист в отдел „УТ“
на Община Несебър отговорил (л.169), че съгласно регистрите от 2014 до
20.09.2018г., съхранявани в Община Несебър, не са издавани разрешения за
поставяне на преместваеми обекти в процесния имот.
На
05.10.2018г. служители в отдел "Контрол върху строителството" при
Община Несебър извършили повторна проверка на обекта, за която съставили
констативен акт №23 (л.82).
С
този документ били констатирани факти, идентични с отразените в констативен
протокол от 12.09.2018г. Като собственик на имота и преместваемия обект била
посочена А.А., а ползвател - „Ванката 711“ ЕООД. По време на проверката не били
представени книжа и документи, удостоверяващи законосъобразното поставяне на
обекта.
При
тези констатации била извършена преценка за нарушение на нормата на чл.13, ал.3
от ЗУЧК и чл. 56, ал.2 от ЗУТ и поставено начало на производство по чл. 57а,
ал.1,т.1 от ЗУТ във вр. с чл.13, ал.6 от ЗУЧК.
За
издадения констативен акт на
02.11.2018г. по реда на §4, ал.2, изр.2 от ДР на ЗУТ чрез залепване на
информационното табло на Община Несебър и върху процесния обект, били уведомени
А.А., С.З., „Ванката 711“ ЕООД и РДНСК – Бургас (л.116-126).
На
12.10.2018г. А.А. подала възражение № Н2-УТ-6533 (л.77), с което заявила, че не
е собственик на ПИ с идентификатор 51500.506.628 по КККР на гр.Несебър, а само
управител на съсобственик - "ЕС ЕНС ЕЙ" ООД и не е поставяла
процесния преместваем обект, като посочила, че съгласно съдебно решение,
поземленият имот е съсобственост между няколко лица.
На
23.10.2018г. С.З. подала становище (л.75), в което посочила, че поддържа
издадения констативен акт. Уточнила, че никога не е имала достъп до процесния
имот, тъй като владението й е било отнето от А.А., която упражнявала правото на
собственост върху него в пълен обем, във връзка с което се водят съдебни дела.
Отново било посочено, че съгласно съдебно решение поземленият имот е
съсобственост между няколко лица.
Във
връзка с твърденията, изложени в становището и възражението, с писмо от
20.02.2019г. (л.177) Община Несебър изискала от А.А. и С.З. заверено копие на
влязъл в сила съдебен акт относно собствеността на поземлен имот с идентификатор 51500.506.628 по КККР на гр.
Несебър.
Със
заявление от 19.03.2019г. (л.180), Здравчева представила изисканите доказателства. На
09.05.2019г. служители в отдел "КС" при Община Несебър съставили констативен протокол (л.85), в който отразили
актуализираната, с оглед представените съдебни актове, информация за
собствениците на ПИ с идентификатор
51500.506.628.
С
писмо от 09.05.2019г. (л.95) били уведомени всички съсобственици на ПИ с идентификатор 51500.506.628 за започналото
административно производство, като им бил предоставен срок за възражения и
представяне на доказателства.
В
тази връзка, в Община Несебър постъпили становища от С.З. (л.70), Н.Г.и Е.Г.(л.72),
в които било посочено, че имотът се владее от А.А. и всички действия по
премахване на процесния обект следва да бъдат насочени към нея.
С
писмо № Н2-УТ-6533-001/13.02.2020г. (л.65) административният орган отправил
запитване до „Корал 2000“ ЕООД, в качеството му на бивш собственик на ПИ с
идентификатор 51500.506.628 по КККР на гр.Несебър, относно информация, респ.
документи, удостоверяващи законността на преместваемия обект, предмет на
проверката.
В
тази връзка, на 15.05.2020г. било подадено възражение (л.62) от К.А., в
качеството му на управител на „Корал 2000“ ЕООД, в което същият посочил, че в
архива на дружеството не се съхраняват документи за поставяне на преместваемия
обект. Според него, обектът е бил наличен в поземления имот поне от
2000г.-2001г. и същият е бил поставен след съответните разрешения.
На
08.12.2020г. заместник – кмет „Правно обслужване и общинска собственост“ на
Община Несебър издал оспорената заповед
№ 1673/08.12.2020г. (л.13), като на осн. чл. 57а, ал.3 от ЗУТ във вр. с
чл.29 и сл. от Наредба № 10, разпоредил премахване на обекта. При
възпроизвеждане на фактите установени с констативния акт, приел че преместваем
обект, с неправилна форма, изпълнен от метална
конструкция, обшита с ОСБ плоскости, гипсокартон и метални ролетни щори, с
приблизителна площ от 8о кв.м и височина около 3,00 м, с обособени 4 клетки,
същите с предназначение за търговска и/или обслужваща дейност, намиращ се в
източната част на ПИ с идентификатор 51500.506.628 по КККР на гр. Несебър,
община Несебър /к.к. Сл. бряг - запад/, на границата с ПИ с идентификатор
51500.505.316 (второстепенна улица), е поставен без разрешение за поставянето
му, издадено по реда на наредбата по чл. 56, ал.2 от ЗУТ. Обсъдил подробно
събраните в хода на административното
производство доказателства, както и представените възражения и становища, като приел,
че безспорно е установен собственика на обследвания преместваем обект –
дружеството жалбоподател, на което било вменено и задължението за премахване на
преместваемия обект.
Процесната
заповед била съобщена с писмо № Н2-УТ-6484-002/18.01.2021г. (л.20) и получена
от жалбоподателя на 19.01.2021г.
ІІ.ПРАВОТО:
Обжалваната
заповед е издадена от компетентен орган по см. на чл.57а, ал.3 от ЗУТ- зам.кмет
на Община Несебър, упълномощен със Заповед № 8/09.01.2020г. Спазена е
изискуемата от закона писмена форма.
В хода на
административното производство не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила.
Констативен акт
№ 23 е бил съобщен на А.А., която е подала възражение по
изложените в него, констатации.
Вярно е, че
съобщаването на Айтова е било извършено в качеството й на физическо лице, но
впоследствие е установено, че тя е и управител на дружеството жалбоподател. При
това положение е очевидно, че и "ЕС ЕНС ЕЙ" ООД е било запознато с
установените факти.
Дори да се приеме
обратната теза, невръчването на констативния
акт не представлява нарушение от категорията на съществените, тъй като
възможността за защита срещу установените с акта, факти не е преклудирана. Тя
може да бъде реализирана в пълен обем в производството по оспорване на
законосъобразността на заповедта, издадена въз основа на констативния акт,
което е и сторено.
Материалния закон е
приложен правилно.
По делото няма спор,
че процесния обект е преместваем по см. на § 5, т. 80 и чл.56, ал.1, т.2 от ЗУТ.
Разпоредбата на
чл.57а, ал.1 от ЗУТ, регламентира случаите, в които преместваемите обекти
подлежат на премахване, като една от хипотезите е за обекти, поставени без правно основание.
Тук следва да
се отбележи, че разпоредбата на чл.29, ал.1 от Наредба
№ 10 – за реда и условията за поставяне и премахване на преместваеми обекти,
рекламно-информационни и монументално-декоративни елементи на територията на
Община Несебър, на която се е позовал издателя на оспорената заповед изцяло
преповтаря тази на чл.57а, ал.1 от ЗУТ.
По делото няма
доказателства за процесния обект да е издадено разрешение за поставяне по
одобрена схема.
Този констатиран от
административният орган отрицателен факт, може да бъде оборен само с
представяне от страна на жалбоподателя на издадено разрешение за поставяне, но
не и с твърдения, както е в случая.
Всъщност,
в подобна насока във възражението на К.А., е било изразено единствено
предположение.
Дори да се приеме, че
обекта е бил поставен през 2000-2001г., както твърди А., и че за поставянето ме
е било издадено разрешение, то към датата на издаване на оспорената заповед
срокът му на действие е изтекъл.
Според чл.56, ал.2 от ЗУТ, условията и редът за издаване на разрешението за поставяне на обектите, за
одобряването и за изискванията към схемата и проектната документация се
определят с наредба на общинския съвет.
В приложимия, в
случая, подзаконов нормативен акт- Наредба № 10 максималния срок на действие на
издадено разрешение за поставяне на преместваем обект в имоти частна
собственост не може да бъде по- дълъг от 5 години- чл.25, ал.2.
След като е доказано
поставяне на преместваем обект без разрешение, то той подлежи на премахване.
Без значение за спора
е обстоятелството от кого е бил поставен обекта. Разпоредбата на чл. 57а, ал.4
от ЗУТ сочи, че когато собственикът на обект по ал. 1, поставен в чужд имот, е
неизвестен, констативният акт се връчва на собственика на имота. В този случай
със заповедта по ал. 3 кметът на общината, съответно началникът на Дирекцията
за национален строителен контрол или оправомощено от него длъжностно лице
задължава собственика на имота да го премахне за своя сметка.
По делото е
доказано, че дружеството- адресат на оспорената заповед има права на
собственост върху ПИ с идентификатор 51500.506.628 по КККР
на гр. Несебър, поради което правилно задължението за премахване на
преместваемия обект е възложено на него.
Този извод не може да
бъде променен и от факта, че права на собственост върху имота имат и други
лица.
Не съществува
никаква пречка отношенията между тях и жалбоподателя, след премахване на обекта,
да бъдат уредени по общия гражданскоправен ред.
Предвид
изложеното съдът намира жалбата за неоснователна, поради което същата следва да
бъде отхвърлена.
С оглед изхода
на спора следва да бъде умажено искането на ответника за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 100лв.
Мотивиран от
изложеното и на основание чл.172 АПК, Административен съд – град Бургас, ІV
състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на "ЕС ЕНС ЕЙ" ООД, гр. Несебър, ЕИК *********,
представлявано от управителя А.А., против Заповед № 1673/08.12.2020г., издадена
от заместник кмет „Правно обслужване и общинска
собственост“ на Община Несебър.
ОСЪЖДА "ЕС ЕНС
ЕЙ" ООД, гр. Несебър, ЕИК *********, представлявано от управителя А.А. да
заплати на Община Несебър сума в размер на 100лв., представляваща разноски по
делото.
Решението, на
осн. чл.215, ал.7, т.4 от ЗУТ, е окончателно.
СЪДИЯ :