О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 464/2.12.2022 г.
гр. Ямбол
ЯМБОЛСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори
касационен състав, в закрито заседание на
втори декември две хиляди
двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЪЛКО
ДРАГАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ВАНЯ СТОЯНОВА
2. ВАНЯ БЯНОВА-НЕЙКОВА
при Секретаря Велина Митева, разгледа докладваното от
Съдия Ваня Стоянова ЧКАД № 302 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 229 и следващите от АПК, вр. чл. 281 от ЗИНЗС.
Образувано е въз
основа на Определение № 10358 от 16.11.2022 г. по адм.
д. № 10461/2022 г. по описа на ВАС, с което образуваното адм.
д. № 1631/2022 г. по описа на БАС по частните жалби на И.Н.Р., изтърпяващ
наложено му наказание „лишаване от свобода“ в Затвора в гр. Бургас, и на
неговия процесуален представител – адвокат К.С.А. от БАК, срещу Разпореждане №
3301 от 18.08.2022 г. по адм. д. № 1063/2022 г. по
описа на Административен съд – Бургас, е изпратено за разглеждане от
Административен съд – Ямбол.
С процесното разпореждане съдът е отхвърлил искане с правно
основание чл. 276 от ЗИНЗС, предявено от Р. против бездействие на Началника на
Затвора-Бургас да организира дейността на библиотеката в Затвора в гр. Бургас,
която да съдържа всички необходими национални и международни правни актове. В
частните жалби се излагат съображения, че оспореният съдебен акт е
незаконосъобразен, неправилен, постановен при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, при липса на мотиви, в разрез
с материалния закон и в противоречие със събрания по делото доказателствен
материал. Твърди се, че съдът не е взел предвид показанията на разпитания по
делото свидетел, които недвусмислено сочат, че в библиотеката липсва каквато и
да е правна литература, в същата са налични само книги – художествена литература.
Излагат се и твърдения, че обособеното в затвора като библиотека помещение не
отговаря на заложените в Закона за обществените библиотеки изисквания, както и
че изготвеният график за посещението ѝ системно не се спазва; наличната в
затвора правна литература се съхранява в т. нар. „методически кабинет“ и същата
е само и единствено за служебно ползване за подготовка на служителите на
затвора и СДВР към него. По тези съображения се претендира отмяната на
атакуваното разпореждане и уважаване на направеното искане по чл. 276 от ЗИНЗС с
присъждане в полза на оспорващия на сторените в производството разноски. С
жалбата е направено и искане на основание чл. 628, вр.
чл. 629, ал. 3 и ал. 4 от ГПК, вр. чл. 144 за преюдициално запитване до ЕСПЧ досежно
приложението на чл. 6 от КЗПЧОС, което се обосновава с наличие на съществено
противоречие между мотивите на оспореното разпореждане и актовете на ЕСПЧ, като
се сочи, че изясняването му е обуславящо за крайния акт на националната
юрисдикция и е от значение за правилно решаване на настоящото дело.
Ответната
страна – Началникът на Затвора в гр. Бургас, в депозиран от надлежно оправомощен процесуален представител писмен отговор по
частната жалба я оспорва като неоснователна, отричайки изцяло твърденията на жалбоподателя
и иска потвърждаване на обжалваното разпореждане с присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Административен
съд – Ямбол, като взе предвид процесуалните
предпоставки за допустимост на жалбата и обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:
Частната жалба е
подадена в рамките на законоустановения срок и при
наличието на правен интерес, поради което същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по
същество, същата се преценя като неоснователна
по следните съображения.
Административен
съд – Бургас е бил сезиран с искане по реда на чл. 276 от ЗИНЗС, предявено от И.Н.Р., изтърпяващ към момента на искането наложено му
наказание „лишаване от свобода“ в Затвора в гр. Бургас, против бездействие на
Началника на Затвора-Бургас да организира дейността на библиотеката в Затвора в
гр. Бургас, която да съдържа всички необходими национални и международни правни
актове.
Неоснователни са
наведените в жалбата доводи. При извършената проверка не се установиха допуснати
съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон.
Определението е обосновано. При правилно установена фактическа обстановка съдът
е изложил подробно и аргументирано изводите си, които напълно се споделят от
настоящата инстанция.
За да приеме
предявеното искане за неоснователно, първоинстанционният
съд е разгледал делото в производство по чл. 276 от ЗИНЗС, като по съществото на спора съдът е изложил подробни съображения.
Съобразно
разписаното в чл. 276 от ЗИНЗС всеки лишен от свобода или задържан под стража
може да иска прекратяването на действия и бездействия на орган по изпълнение на
наказанията или на длъжностно лице, представляващи нарушение на забраната по
чл. 3 от с.з., както и извършването на действия с цел прекратяване или
предотвратяване на нарушение на забраната по чл. 3 от с.з. Следователно, както
правилно е приел и БАС в своя акт, основателността на искането по чл. 276 от ЗИНЗС се обуславя от установяване по делото, че ответникът извършва действия
или бездействия, които съставляват нарушение на забраната по чл. 3 от ЗИНЗС и същите
не са преустановени, респективно не са извършени до момента на приключване на
устните състезания.
По силата на чл.
165, ал. 1 от ЗИНЗС, във всеки затвор, затворническо общежитие и поправителен
дом се създава библиотека, до която се осигурява достъп на всички лишени от
свобода, като ал. 2 на посочената норма е предвидено, че библиотечният фонд се
попълва и обновява периодично, като в библиотеката се подреждат и предоставят
за ползване националните и международните правни актове, които уреждат
наказателно-изпълнителната дейност. Чл. 154, ал. 1 от ППЗИНЗС пък предвижда в
затворите, поправителните домове и затворническите общежития да се поддържат
библиотеки съгласно установения ред и практика на гражданските библиотеки, като
съгласно ал. 2 лишените от свобода имат право на достъп до библиотеките
най-малко един път седмично.
Доказателствата по
делото недвусмислено сочат, че в Затвора в гр. Бургас е обособена библиотека,
до която лишените от свобода, включително и И.Р., имат достъп веднъж седмично
съобразно утвърдения график. Видно от представените по делото договори за
дарения, фактури за закупуване и свидетелските показания на назначения
библиотекар, библиотечният фонд се поддържа посредством дарения и закупуване на
книги; библиотеката съдържа художествена литература, като спорът е относно това
налице ли е бездействие да се осигурят националните и международните правни
актове. Несъмнено, както сочи и първоинстанционният
съд в своя акт, следва да се има предвид, че администрацията на затвора няма задължението
да осигури всички национални и международни правни актове, а само уреждащите
наказателно-изпълнителната дейност, поради което незаконосъобразно бездействие
от страна на администрацията на затвора няма да е налице при липсата в
библиотеката на затвора на правни актове извън посочените. В случая правилен и
напълно съответен на доказателствения материал по
делото е изводът на БАС, че не е налице твърдяното бездействие да се осигурят и
предоставят национални правни актове, уреждащи наказателно-изпълнителната
дейност, тъй като от приобщените доказателства - фактурите и свидетелските
показания на библиотекаря, по безспорен начин се установява, че към момента на
приключване на устните състезания по делото са закупени и предоставени за
ползване ГПК, НПК, НК и ЗИНЗС.
В конкретния казус
бездействие се установява единствено по отношение на задължението да се
осигурят международните правни актове, уреждащи наказателно-изпълнителната
дейност, като в хода на съдебното производство от ответника не са представени
доказателства за тяхното осигуряване чрез закупуването им или чрез получени
дарения; осигуряването на тези правни актове от страна на администрацията в
затвора не се установява и от свидетелските показания на библиотекаря. От друга
страна, видно от приобщените по делото докладни записки от инспектор СДВР от 01.08.2022
г. и от 08.08.2022 г., когато бъде установена липса на
съответния правен акт или правна литература, е предвидена възможност за
извършването на справки по нормативни документи, закони и друга правна
литература и чрез интернет, чрез съдействието на инспектор социална дейност и
възпитателна работа. Това обаче, както правилно е посочил първоинстанционният
съд, не води до извода, че законовото задължение библиотечният фонд да се
попълва с изискващите се международни правни актове е изпълнено, поради което следва
да се приеме, че е налице незаконосъобразно бездействие на органите на
затворническата администрация, но само и единствено по отношение на
задължението им да осигурят международните правни актове, уреждащи
наказателно-изпълнителната дейност.
Независимо от
посоченото до тук, ЯАС в настоящия си състав намира за правилен извода на първоинстанционния съд, че така установеното бездействие не
представлява нечовешко и унизително отношение по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС, както се твърди в отправеното до БАС
искане и в депозираната касационна жалба. Според конкретните оплаквания на Р. нарушаването
на посочената в цитираната норма забрана се изразява в това, че библиотеката и
библиотечният фонд не се осигуряват, не се поддържат и не се обновяват, не се
осигуряват всички национални и международни правни актове, което цели и създава
чувство за незащитеност, малоценност, обосноваващи унизително отношение, чрез
което се уронва човешкото му достойнство.
Съобразно
разписаното в чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС осъдените и задържаните под стража не могат
да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение,
а следващата ал. 2 сочи, че за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ или „задържането
под стража“, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло,
отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за
двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване,
необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия,
бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат
чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Анализът на
цитираната нормативна уредба сочи на правилност и обоснованост на извода на първоинстанционния съд, че липсата на международните правни
актове, уреждащи наказателно-изпълнителната дейност в библиотеката в Затвора-Бургас,
не би могла да се характеризира като поставяне на И.Р. в неблагоприятни условия
за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ по смисъла на чл. 3, ал. 2
от ЗИНЗС, доколкото не се касае за липса на достатъчно жилищна площ, храна,
облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за
двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване,
необоснована употреба на помощни средства. Както се посочи по-горе, в затвора
има обособена библиотека и е осигурена възможност за нейното посещение от
всички лишени от свобода съобразно изготвен график. Безспорно е установено по
делото, че библиотеката разполага с художествена литература и национални правни
актове, уреждащи наказателно-изпълнителната дейност, като липсата само на
международни правни актове не би могла да се характеризира като израз на
жестоко, нечовешко или унизително отношение, респ. - тя не представлява
изтезание по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, както правилно е посочил в своя
акт БАС. От своя страна бездействието да се осигури посочената правна
литература не би могла да доведе до уронване на човешкото достойнство и да
породи чувство на страх, незащитеност или малоценност, поради което това
бездействие не представлява нарушение на забраната по чл. 3 от ЗИНЗС и в този
смисъл не би могло да обоснове основателност на отправеното до съда искане.
Съдът обосновано и законосъобразно въз основа на събраните и анализирани по
делото доказателства е приел, че в случая соченото бездействие не представлява
нечовешко и унизително отношение по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС.
С оглед на
изложеното настоящият съдебен състав намира, че обжалваното разпореждане е валидно,
допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила като
постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна.
В производството е
направено особено искане на основание чл. 628, вр.
чл. 629, ал. 3 и ал. 4 от ГПК, вр. чл. 144 за преюдициално запитване до ЕСПЧ досежно
приложението на чл. 6 от КЗПЧОС, което се обосновава с наличие на съществено
противоречие между мотивите на оспореното разпореждане и актовете на ЕСПЧ, като
се сочи, че изясняването му е обуславящо за крайния акт на националната
юрисдикция и е от значение за правилно решаване на настоящото дело.
Съгласно чл. 628
от ГПК, когато тълкуването на разпоредба от правото на Европейския съюз или
тълкуване валидността на акта на органа на ЕС е от значение за правилното
решаване на делото, българският съд прави запитване до Съда на Европейските
общности (сега СЕС). По смисъла на цитираната разпоредба българският съд прави
запитване до Съда на Европейските общности, когато следва да се извърши
тълкуване на разпоредба на правото на ЕС или тълкуването валидността на акт на
органите на ЕС, когато това е от значение за правилното решаване на делото.
Съгласно чл. 629, ал. 3 от ГПК съдът, чието решение не подлежи на обжалване,
винаги отправя запитване за тълкуване, освен когато отговорът на въпроса
произтича ясно и недвусмислено от предишно решение на Съда на Европейските
общности или значението и смисълът на разпоредбата или акта са толкова ясни, че
не будят никакво съмнение. В процесния случай
искането няма за предмет тълкуване на конкретна разпоредба от правото на
Европейския съюз, относима към правилното решаване на
спора по процесното дело, респ. - не се съдържа
твърдение за несъответствие на разпоредба/и от националното законодателство с
разпоредба/и от европейски норми. От друга страна, освен, че не визират
тълкуване на конкретна разпоредба от правото на Европейския съюз, с отправеното
искане се цели произнасяне от СЕС по законосъобразността и правилността на
обжалваното разпореждане, което е предмет за разглеждане в настоящото
производство, а това е недопустимо. Не са налице предпоставките за преюдициално запитване, като не се налага тълкуване на
правото на ЕС, поради което искането следва да се остави без уважение.
С
оглед изхода на спора и своевременно направеното искане от процесуалния
представител на ответника за присъждане на разноски, съдът следва да осъди
жалбоподателя да заплати сума в размер на 80 лева, представляваща направени по
делото разноски за юрисконсултско възнаграждение,
съобразено с чл. 27ж от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Предвид
гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА
Разпореждане № 3301 от 18.08.2022 г. по адм. д. №
1063/2022 г. по описа на Административен съд – Бургас.
ОСЪЖДА И.Н.Р.,***
да заплати на Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ , София разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80/осемдесет/ лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за преюдициално запитване
до ЕСПЧ, направено в жалба с вх. № 7925 от 25.08.2022г. по описа на БАС.
По
аргумент от чл. 281, ал. 2
от ЗИНЗС определението е окончателно и не подлежи на обжалване
и протест.
На
основание чл. 138, ал. 3
от АПК
препис от настоящото определение да се изпрати на страните по реда на чл. 137 от АПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:П /НЕ СЕ ЧЕТЕ/
ЧЛЕНОВЕ:1.П /НЕ СЕ ЧЕТЕ/
2.П /НЕ СЕ ЧЕТЕ/