№ 100
гр. Сливница, 06.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Невена Пл. Великова
при участието на секретаря Ивана Б. Петрова
като разгледа докладваното от Невена Пл. Великова Гражданско дело №
20231890100689 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано с молба вх. № 3994/15.09.2023 г. по описа на
РС – Сливница, подадена от С. В. Т. срещу С. И. А., с която се иска съдът на основание чл.
127, ал. 2 СК да определи подходящ режим на лични отношения на детето Б. С. Т.а с бащата
в разширен режим, но без преспиване в определените дни и периоди, а именно: всяка първа
и трета събота и неделя за времето от 09.00 часа до 18.00 часа в събота и от 09.00 часа до
18.00 часа в неделя без преспиване, както и двадесет дни през лятото, които да не съвпадат с
отпуска на майката, два дни по време на Великденските празници на нечетна година, два
дни на Коледните празници четна година, както и за датата на рождения ден на детето на
четна година и на следващия ден след рождения му ден на нечетна година.
С молба вх. № 5777/20.12.2023 г., по описа на РС – Сливница, подадена в изпълнение
на указанията, дадени с определение № 576 от 08.12.2023 г., ищецът е посочил, че с исковата
молба е предявен иск с правно основание чл. 135, ал. 1 СК, като счита, че в ДП № 237/2021 г.
основанието, поради което С. Т. е бил с ограничени родителски права, е не само отпаднало,
но и никога не е съществувало. Към молбата е представена и допълнителна молба във връзка
с констатираните от съда противоречия.
В срока по чл. 131 ГПК и след направеното уточнение на правното основание на
предявения иск (съдебните книжа са връчени на ответницата на 15.01.2024 г.) по делото е
постъпил писмен отговор вх. № 956/15.02.2024 г. по описа на РС – Сливница, с който искът с
правна квалификация по чл. 135, ал. 1 СК е оспорен. Наред с това и доколкото определената
от съда издръжка не е била променяна от 2020 г., с отговора е предявен от името на детето Б.
С. Т.а, действащо чрез своята майка С. И. А., и насрещен иск, с правно основание чл. 150,
вр. чл. 146, ал. 2, вр. чл. 143, ал. 1 СК за изменение на определената издръжка и нейното
увеличение до сумата в размер на 234.00 лв. месечно.
В срока по чл. 131 ГПК (съдебните книжа са връчени на процесуалния представител
на ответника по насрещния иск на 26.06.2024 г.) по делото е постъпил отговор на
насрещната искова молба вх. № 3981/25.07.2024 г., с който предявеният насрещен иск не е
оспорен, като ответникът заявява, че е съгласен да заплаща издръжка в размер на 240,00 лв.,
1
месечно.
В последно проведеното открито съдебно заседание ищецът С. Т. се явява лично и с
адв. А., като заявява, че оттегля предявения иск с правно основание чл. 135, ал. 1 СК и желае
да се запази старият режим на лични отношения с детето Б..
В последно проведеното открито съдебно заседание ответницата и ищца по
насрещния иск – С. А., се явява лично и с адв. К., като дават съгласие производството да
бъде прекратено поради оттегляне на иска. Правят искане за увеличение на размера на
предявения иск с правно основание чл. 150, вр. чл. 146, ал. 2, вр. чл. 143, ал. 1 СК от 234 лв.
на 270 лв., считано от 01.01.2025 г., като претендират разноски в производството, както и
адвокатско възнаграждение за предоставената безплатна правна помощ от страна на адв. К. в
производството по главния и по насрещния иск, за които е представен списък по чл. 80 ГПК.
С протоколно определение от 09.04.2025 г., влязло в сила на 17.04.2025 г., съдът по
искане на ищеца по главния иск по чл. 135, ал. 1 СК и със съгласието на ответната страна, е
прекратил производство поради оттегляне на иска и десезиране на Районен съд – Сливница.
С определението си за прекратяване на производството съдът е пропуснал да се произнесе
по дължимите на ответната страна адвокатско възнаграждение за предоставената от адв. К.
безплатна правно помощ и разноски в производството, касаещи иска с правно основание чл.
135, ал. 1 СК.
Със протоколно определение от същото съдебно заседание съдът е уважил искането
за изменение на предявения насрещен иск (останал единствен в настоящото производство) с
правно основание чл. 150, вр. чл. 146, ал. 2, вр. чл. 143, ал. 1 СК, чрез увеличение на размера
му считано от 01.01.2025 г., като ответникът бъде осъден да заплаща на месечна издръжка на
детето Б. за периода от предявяване на иска до 31.12.2025 г. в размер на по 234,00 лв.
месечно, а считано от 01.01.2025 г. – в размер на по 270,00 лв. месечно, до навършване на
пълнолетие или настъпване на обстоятелства, водещи до отпадане или изменение на
задължението за заплащане на издръжка.
Ответникът в съдебно заседание признава и увеличения размер на иска, като не се
противопоставя и на искането за присъждане на разноски.
Предвид заявеното в отговора и заявеното в последно проведеното открито съдебно
заседание, адв. К. прави искане за постановяване на решение при признание на иска по чл.
237 ГПК.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Районен съд – Сливница е сезиран с иск с правно основание чл. 150, вр. чл. 146, ал. 2,
вр. чл. 143, ал. 1 СК.
Основателността на предявения насрещен иск (станал главен предвид прекратяването
на производството по иска с правно основание чл. 135, ал. 1 СК) за изменение на
определената издръжка и нейното увеличение от 170,00 лв. до сумата в размер на 234.00 лв.
месечно до 31.12.2024 г., респ. 270,00 лв. месечно, считано от 01.01.2025 г. предполага
установяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1. ответникът
по насрещния иск да е баща на детето Б. С. Т.а; 2. същото да се нуждае от издръжка в
посочения от майката размер – 234,00 лв., респ. 270,00 лв.; 3. ответникът да има възможност
да я заплаща, като доказателствената тежест, т.е. задължението да установи посочите
обстоятелства, на основание чл. 154, ал. 1 ГПК е върху ищцата по насрещния иск.
Доколкото в проведеното открито съдебно заседание ответникът призна иска с
правно основание чл. 150, вр. чл. 146, ал. 2, вр. чл. 143, ал. 1 СК за осъждането му да
заплаща на малолетната Б. С. Т.а, ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 234,00 лв.
месечно, за периода от предявяване на исковата молба – 15.02.2024 г. до 31.12.2024 г. и в
размер на 270,00 лв. месечно, считано от 01.01.2025 г. до навършване на пълнолетие или
2
настъпване на обстоятелства, водещи до отпадане или изменение на задължението за
заплащане на издръжка, ведно със законната лихва за забава на всяка просрочена издръжка,
съдът, съобразявайки, че признатото право не противоречи на закона и на добрите нрави,
както и че страната може да се разпорежда с него, счете делото за изяснено от фактическа
страна и не прекрати на основание чл. 237 ГПК съдебното дирене, тъй като по делото вече
бяха събирани доказателства, свързани и с двата предявени иска – този по чл. 135, ал. 1 СК и
този по чл. 150 СК.
Въпреки това и предвид заявеното признание, съдът на основание чл. 237, ал. 1 ГПК
и с оглед изрично направеното в този смисъл искане на процесуалния представител на
ищцата, намира, че следва да се произнесе с решение при признание на иска, поради което
исковата претенция следва да бъде уважена изцяло, без решението да се мотивира по
същество – арг. чл. 237, ал. 2 ГПК.
Само за пълнота следва да се посочи, че съгласно чл. 143, ал. 2 СК „родителите
дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са
работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си“, като размерът на
дължимата издръжка се определя „според нуждите на лицето, което има право на издръжка,
и възможностите на лицето, което я дължи“ съгласно чл. 142, ал. 1 СК, но издръжката на
едно дете не може да бъде по-ниска от 1/4 от минималната работна заплата (чл. 142, ал. 2
СК). Изискването на чл. 139 СК претендиращият издръжка да е неработоспособен и да не
може да се издържа от имуществото си не се прилага спрямо ненавършилите пълнолетие
деца, доколкото чл. 143, ал. 2 СК е специална норма по отношение на чл. 139 СК и изключва
неговото приложение. Освен това, децата, с оглед ниската си възраст, са дефинитивно
неработоспособни, поради което имат право на издръжка от родителите си, които са лица от
втори ред на задължените да дават такава (чл. 140, ал. 1, т. 2 СК), поради липса на лица от
първи ред.
Нуждите на детето Б. С. Т.а (навършило 6-годишна възраст), обичайни за деца на тази
възраст (за храна, дрехи), както и общите разходи за издръжката на домакинството на
майката, в което то се отглежда, се установяват от самия факт на биологичното му
съществуване и не е необходимо да се обосновават специално, като минимално
необходимата за детето издръжка, дължима от неотглеждащия го родител възлиза в размер
на ¼ от минималната работна заплата.
За периода от подаване на исковата молба до 31.12.2024 г. определената с ПМС №
193/12.10.2023 г. минимална работна заплата за страната, считано от 01.01.2024 г. до
31.12.2024 г., възлиза в размер на 933,00 лв., а считано от 01.01.2025 г. с ПМС №
359/23.10.2024 г. е определена МРЗ за страната в размер на 1077,00 лв. Съобразявайки
разпоредбата на чл. 142, ал. 2 СК, минималният размер на дължимата от родителя издръжка
за периода от подаване на исковата молба до 31.12.2024 г. възлиза на 233,25 лв., а считано от
01.01.2025 г. – на 269,25 лв., което е съответно и на признатите искови претенции.
Съгласно чл. 242, ал. 1 ГПК, съдът постановява предварително изпълнение на
решението, когато присъжда издръжка, поради което съдът е задължен да допусне служебно
предварително изпълнение, дори и без искане на страните.
По отговорността за разноските:
На основание чл. 78, ал. 4 ГПК, предвид прекратяването на производството по
главния иск, поради оттеглянето му на основание чл. 232 ГПК, правото на разноски се
поражда за ответницата по този иск. Доколкото в открито съдебно заседание съдът пропусна
да се произнесе по дължимостта на разноските на ответницата, това следва да бъде сторено с
настоящото решение, имащо характер в тази си част на определение по чл. 248 ГПК.
Ответницата по главния иск е доказала направата на разноски, касаещи последния, в
общ размер на 405,00 лв. – 400,00 лв. за допуснатата съдебно-психологическа експертиза и
3
5,00 лв. за издаване на поисканото съдебно удостоверение, поради което тази сума следва да
бъде възложена в тежест на ищеца по главния иск.
В съдебно заседание адв. К., в качеството си на процесуален представител на
ответницата по главния иск, претендира възнаграждение за предоставената й безплатна
правна помощ по чл. 38 ЗАдв. Действително при учредяване на представителството от С. А.,
а също и при сключване на договора за правна защита и съдействие, не е посочено, че се
предоставя безплатна правна помощ, по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, но предвид
осъщественото представителство и липсата на данни за заплатено адвокатско
възнаграждение, от представляваната на представлявалия я адвокат, следва да се приеме, че
е налице основание за присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат К. по реда на
чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. Същото се дължи както поради предоставянето на безплатна правна
помощ, така и с оглед правото на разноски на представляваното лице, на основание чл. 78,
ал. 4 ГПК. Съгласно трайната практика на ВКС, изразена в Определение № 515 от 02.10.2015
г. по ч. т. д. 2340/2015 г. по описа на ВКС, II т. о., ТК, възприета и в Определение № 145 от
25.05.2022 г. на ВКС по т. д. № 915/2021 г., II т. о., ТК, в хипотезата на представителство от
пълномощници, при представено пълномощно, без вписване на безплатно процесуално
представителство и липса на доказателства за заплатена сума за адвокатско възнаграждение,
искането за присъждане на адвокатско възнаграждение, съобразно правото на разноски на
представляваните лица, не може да е неоснователно, поради принципа на възмездност на
адвокатския труд и следва да бъде определено възнаграждение на осъществилия
представителството адвокат, не по-ниско от минималния размер на адвокатските
възнаграждения, така както е определен в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения (Наредбата).
Тези определения са постановени преди Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-
438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, с което е прието,
че чл. 101, § 1 ДФЕС във връзка с чл. 4, § 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се
установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения
и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на
посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и че
национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да
договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета
от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна,
съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния,
трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази
разпоредба от ДФЕС. Изрично е посочено, че при наличието на посочените ограничения не е
възможно позоваването на легитимни цели, както и че националният съд е длъжен да
откаже да приложи тази национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски,
включително и когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните
пазарни цени на адвокатските услуги.
Решенията на Съда на Европейския съюз по преюдициални запитвания са
задължителни за всички съдилища на основание чл. 633 ГПК. След постановяване на
посоченото решение на СЕС е постановено и Определение № 50015/16.02.2024 г. по т. д. №
1908/2022 г. на ВКС, I т. о. в което е застъпено становище относно несъответствие с правото
на ЕС на нормата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв, препращаща към регламентираните от Наредба №
1/2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения, и се приема, че същите не
представляват обвързващи съда правила. Въведеният праг на разноските за адвокатско
възнаграждение – в размер не по-нисък от минималния, определен в Наредбата, следва да се
счита за ограничение на конкуренцията с оглед на целта му по смисъла на чл. 101, § 1
ДФЕС. Посочените в Наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат
единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са
обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в
4
НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги. При
определяне на действителната правна и фактическа сложност на делото съдът следва да се
ръководи от следните примерно изброени критерии: предмета на правния спор (дали се
касае до типично производство или до специфично такова, предполагащо задълбочено
познание на законови и подзаконови нормативни актове, касаещи специфичен кръг
обществени отношения); вида и броя на извършените процесуални действия, вкл. и броя и
вида на съдебните заседания, в които процесуалният представител на страната е участвал;
действително вложените процесуални усилия за защита на поддържаната от страната теза,
респ. за опровергаване на правното съждение на насрещната страна; защитавания
материален интерес на жалбоподателя (в този смисъл Определение № 1396 от 29.05.2024 г.
на ВКС по ч. т. д. № 802/2024 г., I т. о., ТК, Определение № 1679 от 19.06.2024 г. на ВКС по т.
д. № 1601/2023 г., II т. о., ТК и Определение № 2388 от 11.09.2024 г. на ВКС по ч. т. д. №
1499/2024 г., II т. о., ТК, а в този смисъл и Определение № 50015 от 16.02.2024 г. по т. д. №
1908/2022 г. по описа на ВКС, I т. о. и др.).
В конкретния казус производството е образувано по предявен от С. В. Т. срещу С. И.
А. иск с правно основание чл. 135, ал. 1 СК, по който адв. К. е подал отговора на исковата
молба и е участвал в проведените три от четири открити съдебни заседания, като следва да
се отбележи, че производството не се отличава с фактическа или правна сложност. Съгласно
разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата, която именно следва да намери приложение,
адвокатското възнаграждение възлиза в размер на 1000,00 лв. Както бе посочено, в
настоящия случай процесуалното представителство, осъществено от адв. К. се е изразило в
подаване на отговор на исковата молба и явяване за три открити съдебни заседания. Тъй
като Наредбата служи като ориентир за стойността на осъщественото процесуално
представителство, именно това възнаграждение съдът намира за съответно на
осъщественото процесуално представителство, изразило се както в подготовка и подаване
на отговор на исковата молба, така в процесуално представителство пред съда.
Съобразявайки, че по делото не са представени доказателства за регистриране на адв. К. по
ЗДДС, то върху тази сума не следва да се начислява ДДС по реда на § 2 от Наредбата.
На основание чл. 77 ГПК ищецът по иска с правно основание чл. 135, ал. 1 СК, във
връзка с който е допусната съдебно-психологическата експертиза, следва да бъде осъден да
заплати в полза на държавата по сметка на Районен съд – Сливница и разликата над
внесения депозит до изплатеното на вещото лице възнаграждение в размер на 1007,64 лв.
съгласно представената справка-декларация, а именно сумата в размер на 607,64 лв.,
заплатена от бюджетните средства на съда.
На ответницата и ищца по насрещния иск обаче не се дължат разноски по иска с
правно основание чл. 150, вр. чл. 146, ал. 2, вр. чл. 143, ал. 1 СК, тъй като ответникът е
признал иска за издръжка още с отговора на исковата молба, признал е и увеличението му и
в този смисъл не може да се приеме, че с поведението си е дал повод за завеждане на делото.
Поради това разноските по насрещния иск следва да се възложат на основание чл. 78, ал. 2
ГПК на ищцата по този иск. С отговора на исковата молба, подаден от адв. А. по предявения
насрещен иск, а и в хода на делото, не се представени доказателства за направени във връзка
с насрещния иск разноски, като не е направено и искане за присъждането им, поради което
на ответника по насрещния иск не следва да бъдат присъждани разноски.
Ответникът по насрещния иск, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, дължи в полза на
държавата по сметка на Районен съд – Сливница държавна такса върху увеличението на
издръжката за период от 3 години, възлизащо в размер на 3222,00 лв., или общо държавна
такса размер на 128,88 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 237 ГПК, Районен съд – Сливница
РЕШИ:
5
ИЗМЕНЯ на основание чл. 150 СК, издръжката, определена с протоколно
определение, с което е утвърдена постигнатата между страните спогодба по чл. 234, ал. 1
ГПК от 04.03.2020 г. по гр. д. № 627/2019 г. по описа на Районен съд – Сливница, влязло в
законна сила на 04.03.2020 г., като:
ОСЪЖДА на основание чл. 150, вр. чл. 146, ал. 2, вр. чл. 143, ал. 1 С. В. Т., ЕГН
**********, да заплаща на малолетното си дете Б. С. Т.а, ЕГН **********, чрез нейната
майка и законен представител С. И. А., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на
234,00 лева месечно, считано от датата на предявяване на иска – 15.02.2024 г. до 31.12.2024
г., и в размер на 270,00 лева месечно, считано от 01.01.2025 г., дължима до 10-то число на
текущия месец, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до навършване на
пълнолетие или настъпване на обстоятелства, водещи до отпадане или изменение на
задължението за заплащане на издръжка.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение на
решението в частта за присъдената в полза Б. С. Т.а издръжка.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 4 ГПК С. В. Т., ЕГН **********, да заплати на С.
И. А., ЕГН **********, сумата в размер на 405,00 лева – представляваща сторени разноски
в хода на първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв С. В. Т., ЕГН
**********, да заплати на адв. Х. Ц. К. от САК, с личен № **********, с адрес гр. С., ул.
„П.“ № 56, ет. 3, ап. 5, сумата в размер на 1000,00 лева, представляваща възнаграждение за
оказана на ищцата безплатна правна помощ в производството на първа инстанция (гр. д. №
689/2023г. на Районен съд – Сливница).
ОСЪЖДА на основание чл. 77 ГПК С. В. Т., ЕГН **********, да заплати в полза на
държавата по сметка на Районен съд – Сливница сумата в размер на 607,64 лева,
представляваща заплатена от бюджетните средства на съда възнаграждение на вещото лице
по съдебно-психологическата експертиза.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК С. В. Т., ЕГН **********, да заплати в
полза на държавата по сметка на Районен съд – Сливница сумата в размер на 128,88 лева,
представляваща държавна такса върху увеличението на издръжката.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд – С. в
двуседмичен срок от връчването му на страните, а в частта му относно допуснатото
предварително изпълнение и в частта относно разноските по иска с правно основание чл.
135, ал. 1 СК, решението, имащо характер на определение, подлежи на обжалване пред
Окръжен съд – С. с частна жалба по реда на Глава Двадесет и първа ГПК в едноседмичен
срок, считано от получаване на препис от същото от страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните (чл. 7, ал. 2 ГПК).
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
6