РЕШЕНИЕ
№ 938
гр. София, 20.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА
при участието на секретаря МАГДАЛЕНА ИВ. РАНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА Гражданско дело №
20221110101470 по описа за 2022 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.405, ал.1 КЗ.
Ищецът Д. И. И. твърди, че на 04.08.2020 г. паркирал управлявания от него, застрахован при
ответното дружество по застраховка „пълно каско“ МПС м...................... с рег.№
СВ.................НА, и на следващия ден установил, че автомобилът е надран с остър предмет.
На следващия ден уведомил застрахователя, който извършил оглед, и му било заплатено
обезщетение в размер 608,64 лева. Ищецът твърди, че средната пазарна стойност на
ремонта възлиза на 3195,80 лева. Счита, че ответникът следва да му доплати сумата от още
2587,16 лева, като предявява частичен иск за 100 лева, чийто размер е увеличен на 1011,36
лева, като частичен от 2587,16 лева, като увеличението е допуснато с протоколно
определение от 29.6.2022г.
Ответникът ЗДз..............................“ АД, в срока за отговор сочи, че не оспорва
наличието на застрахователно правоотношение с ищеца, като сочи, че поради техническа
грешка полицата, цитирана в исковата молба, е прекратена и е издадена нова – с №
00500100348303, като договорът е сключен при действието на ОУ. Оспорва се твърдението
на ищеца, че е собственик на л.а., твърдението за настъпило застрахователно събитие,
причинната връзка между събитието и вредите, включително твърдението, че увреждането е
от едно събитие. Оспорва се размерът на претенцията. Прави се възражение, че съгласно
чл.10,ал.2 и 3 ОУ, отговорността му е ограничена до 10 % от застрахователната сума за
периода, но не повече от 3000лева. Сочи се, че застрахователната сума е 16200лева, поради
което и отговорността му е ограничена до 1620лева.
1
От фактическа страна, съдът намери следното
От представената по делото полица 00500100348303, е видно, че между страните за период
от 12.2.2020г. до 12.2.2021г. е налице застрахователно правоотношение по застраховка
„автокаско“ за л.а., при застрахователна сума 16200лева, при застрахователно покритие – А
– „Пълно каско“. Застрахователната премия е платима на една вноска, като ищецът е
представил доказателства за плащането й. Ответното дружество е представило по делото
копие на ОУ, с подпис на ищеца, и доказателства, че на 11.2.2020г. копие му е предадено.
Съгласно разпоредбата на чл.10,ал.2 ОУ, когато е договорено покритието по застраховката
да бъде съгласно клауза „А“ – Пълно каско /…/, застраховката се смята сключена с уговорка
застрахователят да покрива за всеки застрахователен период,включен в нейния срок, до две
застрахователни събития общо, които са: 1. Възникнали по който и да е от рисковете по
чл.4,ал.2, т.2 и/ ил 2.настъпили, когато застрахованото МПС е било в паркирано състояние
и/или 3. Установени само с декларация на застрахования или лице, което го представлява, а
съгласно чл.10,ал.2 ОУ, освен ако е уговорено друго, за всяко от двете събития по ал.2 ,
отговорността на застрахователя е ограничена до 10 на сто от застрахователната сума за
съответния застрахователен период, но не повече от 3000лева.
Ищецът е представил по делото свидетелство за регистрация – част І, от която е видно, че
ищецът Д. И. е вписан като собственик на МПС, а ответникът е представил свидетелство за
регистрация - част І, от което е видно, че считано от 10.2.2021г., като собственик на МПС е
вписан Яни Георгиев.
По делото е изслушана и приета неоспорена от страните съдебно–автотехническа
експертиза.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл.
235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника,
намира от правна страна следното:
Разпоредбата на чл.498, ал.3 КЗ /2015г./ предвижда, че увреденото лице може да предяви
претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл.
496, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на
определеното или изплатеното обезщетение. По делото е безспорно получаването на
извънсъдебната покана от ищеца до ответника за заплащане на обезщетение, както и
плащането, от страна на ответното дружество, на сумата от 608,64 лева. По делото е
представен опис – заключение, от който е видно, че към 6.8.2020г., ищецът е заявил пред
ответника щетата.
Разпоредбата на чл.413 КЗ, идентична с чл.19 ОУ, предвижда, че когато застрахованото
имущество бъде прехвърлено в срока на действие на имуществената застраховка,
приобретателят встъпва в правата на застраховано лице по застрахователния договор. По
силата на §1 ДР към КЗ, „застрахован“ е лицето, чиито имуществени блага са обект на
застраховката. Прехвърлянето на имуществото на 10.02.2021г., два дни преди изтичане на
срока на застрахователното покритие, което е за период от 12.2.2020г. до 12.2.2021г. , не е
2
довело до правото на приобретателя Яни Георгиев да встъпи в правото на ищеца –
застраховано лице, да получи обезщетение. Разпоредбата на чл.413 КЗ е приложима относно
застрахователни събития настъпили след прехвърлянето на правото на собственост на МПС.
Ето защо, възражението на ответното дружество е неоснователно.
Оспорванията на ответника за настъпило застрахователно събитие, причинната връзка
между събитието и вредите, включително твърдението, че увреждането е от едно събитие, са
неоснователни, поради извънсъдебното плащане от страна на ответника на обезщетение за
имуществени вреди. В срока за отговор, това плащане не се оспорва като платено без
основание, поради което с извършването на плащането, всички твърдения на ищеца, с
изключение на подлежащия на възстановяване размер на претенцията, се считат признати от
ответното дружество.
Относно твърдението на ответника за приложимост на разпоредбата на чл.10,ал.2 и 3 ОУ,
която предвижда ограничение на отговорността му до 10 % от застрахователната сума за
периода, но не повече от 3000лева, съдът съобразява, че разпоредбата е нищожна, тъй като
противоречи на императивна разпоредба на чл.чл.408 КЗ, предвиждаща основанията, при
които може да се откаже заплащане на застрахователно обезщетение.
Относно възражението на ответника, че има правото да плати обезщетение в намален
размер. Клаузата е валидна, тъй като е приложима само за такова събитие, чието настъпване
не е достоверно доказано. С допускането на обезщетяване на повреди, причинени на
паркинг, без каквото и да е независимо потвърждаване на фактите, застрахователят е
освободил ползващия се от застраховката потребител от тежест да докаже основен елемент
от правопораждащия обезщетението фактически състав- събитие, покрито изрично като
риск. Според установената практика, намаляването на обезщетението е между 30 и 50 %,
средно с 40 %.
Съгласно разпоредбата на чл. 386, ал. 1 и ал. 2 КЗ, при настъпване на застрахователно
събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което не може да
надхвърля застрахователната сума (лимита на отговорност), както и следва да е равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието.
Съгласно чл. 400, ал. 3 КЗ, когато друго не е уговорено, приема се, че застрахователната
сума по договора е определена съгласно действителната стойност на имуществото.
Следователно, предвиждането, че по общото застрахователно покритие от 16200лева,
застрахователят ще покрива общо 10 % от застрахователната сума, съставлява недопустимо,
едностранно намаляване на застрахователната сума, едностранно от застрахователното
дружество, поради което и разпоредбата на ОУ е нищожна като неравноправна, на
основание чл.143 ЗЗП. Отделно, на собствено основание, възражението е неоснователно,
защото ответникът не доказа претенцията да втора, или следваща. Следователно, ако се
приеме доводът на ответника, и при първа претенция, застрахователят би дължал
единствено до 10% от застрахователната сума, което от своя страна обосновава
неоснователното му обогатяване за сметка на потребителя.
3
От неоспорената от съда, и приета САТЕ, се установява, че посочените вреди могат да бъдат
причинени по посочения от ищеца начин, като средната пазарна стойност на ремонта
възлиза на 2012,16 лева. Ето защо, платеното от ответника обезщетение е недостатъчно да
покрие възстановителния размер на щетата, включително и на основание разпоредбата на
чл.400,ал.2 от КЗ, съгласно която подлежат на възстановяване действително причинените
вреди. Съгласно цитираната разпоредба, „възстановителна застрахователна стойност“ е
стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число
всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на
обезценка. Поради изложеното, не следва да се прилага т.нар. „корекционен коефициент”,
който по същество съставлява „обезценка”, изрично забранена от КЗ. Ето защо, на ищеца се
следва общата сума 2012,16 лева, от която да се приспадне платената извънсъдебно сума от
608,64 лева, или останалата неплатена сума възлиза на 1403,52 лева. Искът е основателен за
пълния му предявен размер от 1011,36 лв, като частичен от сумата 2587,16 лева.
При този изход на спора, право на разноски има само ищецът, който доказва разноски от 50
лева държавна такса, сумата от 300 лева депозит за вещо лице, сумата от 360 лева
адвокатско възнаграждение с ДДС.
Воден от изложеното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „м........................ АД с ЕИК да заплати на Д. И. И. с ЕГН **********
сумата 1011,36 лева, по частичния иск с правно основание чл.498, ал.3 от КЗ във връзка с
чл.432, ал.1 КЗ (от претенция в пълен размер 2587,16 лева като твърдян остатък от
обезщетението) за имуществени вреди, причинени на л.а. м...................... с рег.№
СВ.................НА, дължимо по застраховка „автокаско“ по полица 00500100348303 със
застрахователно покритие от 12.2.2020г. до 12.2.2021г. , за застрахователно събитие,
настъпило на 04.08.2020г., ведно със законната лихва от датата 13.01.2022г.. до датата на
окончателното плащане, както и сторените по делото разноски в размер на 710 лева.
ОБЕЗЩЕТЕНИЕТО е платимо по банкова сметка с IBAN BG84UBBS88881000853130.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред
СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4