Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260445 24.11.2021 Година Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Окръжен съд, Търговско отделение, ХVІІ състав
На 21.10.2021 Година
В публично заседание в следния
състав:
Председател: ТАНЯ
ГЕОРГИЕВА
Секретар:
Боряна Козова
като разгледа докладваното от
СЪДИЯТА
търговско дело номер 611 по описа за 2019
година
намери за установено следното:
Обективно съединени искове с правно основание чл. 432 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД.
Ищците С.Ю.М. ЕГН ********** ***,
С.Ю.Ш. ЕГН ********** ***, С.Ю.Ш. ЕГН ********** *** и Х.С.Ю. ЕГН ********** *** , действащи чрез
адв. С.С.,***“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София,
1407, район Лозенец, ул. „Джеймс Баучер“ № 87 да бъде осъдено да им заплати обезщетение за неимуществените
вреди – болки и страдания, претърпени вследствие смъртта на Ю.Ш.Ю. – баща
на първите трима ищци и съпруг на последната ищца, която смърт е резултат
от ПТП, настъпило на 20.07.16 г., виновно причинено от А.А.С. ЕГН **********
като водач на МПС – лек автомобил „Фолксваген голф“ с рег. № ***, за който е
сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ по
застрахователна полица BG 02 1150002246616, валидна към датата на ПТП, в размер на 150 000 лв. за всеки един от ищците,
ведно със законна лихва върху сумите, считано от 20.07.2016 до окончателното й
изплащане.
Твърди
се в исковата молба, че на 20.07.16 г. около 8 ч. на Главен път 1-6 от републиканската пътна
мрежа км 240 + 560 от републиканската
пътна мрежа, в землището на с. Кърнаре, Пловдивска област, е настъпило ПТП между лек автомобил лек
автомобил „Фолксваген голф“ с рег. № *** управляван от А.А.С., и лек автомобил
марка „ВАЗ 2105“ рег. № ***, управляван
от Ю.Ш.Ю. – баща на първите трима ищци и съпруг на последната ищца, в
резултат на което настъпила смъртта на Ю.Ш.Ю..
С присъда № 24 от 22.02.18 г.
по НОХД № 25/18 г. на ПОС А.А.С. бил признат за виновен в това, че на 20.07.16
г. около 8 ч. на Главен път 1-6 от
републиканската пътна мрежа км 240 + 560
от републиканската пътна мрежа, в землището на с. Кърнаре, Пловдивска област,
при управление на лек автомобил „Фолксваген голф“ с рег. № ***, е нарушил
правилата за движение чл. 5,, ал.3, т.1, чл. 20, ал.2, чл.21, ал.1, всички от ЗДвП и по непредпазливост е
причинил смъртта на Ю.Ш.Ю., като деянието е извършено в пияно състояние с
концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 промила, а именно 2.54 промила,
установено по надлежния ред.
За автомобила, управляван от А.А.С.,
била налице валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ с ответното застрахователно дружество по застрахователна
полица BG
02 115002246616 валидна към датата на ПТП.
Смъртта на Ю.Ш.Ю. била
преживяна изключително тежко от ищците като негови деца и съпруга, като същите
претърпели и продължавали да търпят неимуществени вреди, изразяващи се в силна
психоемоционална болка и страдание вследствие смъртта на техния близък; дъщерята
С.М. развила и умерено тежък депресивен епизод, което наложило хоспитализацията
й в Център за психическо здраве „Проф. д-р Ив. Темков – Бургас“ ЕООД за периода
3.11.16- 25.11.16 г.
На 06.06.2018 г. ищците
предявили пред застрахователя претенция за изплащане на застрахователно
обезщетение, като на 03.04.2019 г. били сключени четири споразумения между
ответното застрахователно дружество, от една страна, и всеки един от ищците, от друга, по силата на които
ответникът се задължил да заплати обезщетение за претърпените неимуществени
вреди в размер на 100 000 лв. на всеки един от ищците, включително лихви
за забава, пропуснати ползи и въобще всякакви вреди, които са пряка и
непосредствена последица от ПТП, в срок
от три месеца. Ищците заявили, че след изплащане на обезщетенията, нямат
никакви претенции към застрахователното дружество или към виновния водач за претърпените от тях вреди /имуществени и
неимуществени/, включително и бъдещи такива, както и вреди, произтичащи от
лихва за забава, вследствие на ПТП, и каквито и да било вреди, които са пряка и
непосредствена последица от ПТП.
В тримесечния срок от
подписване на споразуменията уговореното обезщетение не било изплатено, при
което ищците изпратили покани за изплащането му, въпреки което обезщетенията
оставали неплатени – обстоятелство, с което ищците мотивират интереса си от
подаване на настоящата искова молба.
Предвид така изложените обстоятелства ищците претендират
присъждане на обезщетение в размер на 150 000 лв. за всеки от тях ведно
със законна лихва, считана от датата на настъпване на ПТП – 20.07.2016 г.
Ответното
застрахователно дружество е подало отговор, в който не оспорва допустимостта
на исковете, но оспорва същите като неоснователни.
Не се спори, че е налице
влязла в сила присъда, с която прекият причинител на ПТП е признат за виновен в причиняване смъртта на Ю.Ш.Ю.,
която следва да бъде зачетена на основание чл. 300 от ГПК по отношение
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
Възразява се обаче, че е
налице съпричиняване от страна на
пострадалия Ю.Ш.Ю. като водач на лек автомобил марка „ВАЗ 2105“ рег. № ***,
изразяващо се в:
-
непоставяне на предпазен обезопасителен колан,
с какъвто автомобилът е бил оборудван фабрично;
-
управление
на лекия автомобил „ВАЗ 2105“ със скорост по-висока от разрешената /90 км/ч. В
тази връзка се навеждат доводи, че по наказателното дело не е изследвана скоростта
на автомобила непосредствено преди настъпване на сблъсъка, а само тази в
момента на удара – 88 км/ч. Ответникът счита, че скоростта на автомобила е била
над разрешената от 90 км/ч;
-
управление
на автомобила след употреба на алкохол – 0.33 промила; макар и тази
концентрация да е под минималната, определена в чл. 5, ал.3 от ЗДвП, ответникът
счита, че същата е повлияла на концентрацията на пострадалия и способността му
своевременно и адекватно да реагира при създалата се пътна ситуация.
Във връзка с твърдението за
съпричиняване, счита, че е налице хипотеза по чл. 51, ал.2 от ЗЗД и обезщетението следва да бъде
намалено.
Оспорва се размера на претендираните обезщетения като
прекомерно високи и несъобразени с принципа на справедливост предвид действително
понесените болки и страдания от ищците в светлината на икономическата и
социална действителност в страната. Наведени са доводи, че следва да се
съобрази обстоятелството, че починалият е бил на ** години – възраст, близка до
средната продължителност на живота в страната.
По отношение претенцията за лихви се възразява по отношение
началната дата, от която се претендират – 20.07.2016 г., като ответникът се
позовава на нормата на чл. 429, ал.3 от КЗ, предвиждаща, че лихви се дължат от
застрахователя считано от датата на уведомяването от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или
от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице, която от датите е най-ранна.
В допълнителната искова молба ищците оспорват като
неоснователни възраженията за наличие на съпричиняване от страна на починалото
лице.
По отношение поставянето на обезопасителен колан се
позовават на констатациите в Протокол за оглед на ПТП и на трупа на Ю.Ш.Ю., в който изрично е отразено, че предпазният
колан е сложен. Наведени са доводи, че се касае за официален документ, съставен
от длъжностно лице в кръга на задълженията му в рамките на досъдебното
производство, който се ползва с материална доказателствена сила по отношение на
удостоверените в него обстоятелства.
По отношение твърдението за наличие алкохол в кръвта, се
възразява, че се касае за концентрация на алкохол в размер на 0.33 промила,
т.е. в рамките на законово допустимите норми.
По отношение скоростта, с която пострадалият е управлявал
лекия автомобил „ВАЗ 2105“ , ищците
считат, че същата е установена в хода на наказателното производство и към
момента на удара тя е била от 88 км/ч, т.е. в рамките на разрешената скорост от
90 км/ч
Оспорват се като неоснователни възраженията по отношение
размера на претендираните обезщетения, като ищците считат, че тези размери
отговарят на принципа на страведливостта, както и на трайно установената
съдебна практика.
В допълнителния отговор ответното застрахователно дружество
поддържа всички наведените възражения в
отговора за наличието на съпричиняване, както и по отношение размера на
обезщетенията и началния момент на дължимост на лихва.
По искане на ответника е
привлечен като трето лице-помагач деликвента А.С., който не е взел
становище по исковете.
Страните ангажират доказателства. Претендират
направените деловодни разноски.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и взе предвид становищата, доводите и възраженията на страните, прие следното:
Представено е уведомление
от ищците до ответника, депозирано на 07.06.2018 г., / видно от представената в
оригинал обратна разписка / л.202/, с което застрахователят е уведомен съгласно
чл. 429, ал. 3, изр. второ от КЗ за настъпилото застрахователно събитие и с което, на
осн.чл.380, ал.1 КЗ, са заявени претенции за заплащане на застрахователно
обезщетениие. Ответникът, с писма от 28.06.2018 г. от своя страна ги уведомило,
че са образувани преписки по щети с номера **********, ********** , ********** и **********.
Представени са
четири споразумения- всички от 03.04.2019 г., сключени между ответния
застраховател и всеки от ищците, с които ответникът се задължил да заплати обезщетение за
претърпените неимуществени вреди в размер на 100 000 лв. на всеки един от тях,
включително лихви за забава, пропуснати ползи и въобще всякакви вреди, които са
пряка и непосредствена последица от ПТП,
в срок от три месеца. Ищците заявили, че след изплащане на
обезщетенията, нямат никакви претенции към застрахователното дружество или към
виновния водач за претърпените от тях
вреди /имуществени и неимуществени/, включително и бъдещи такива, както и вреди,
произтичащи от лихва за забава, вследствие на ПТП, и каквито и да било вреди,
които са пряка и непосредствена последица от ПТП.
Не е спорно, че от дружеството
не са изплатени уговорените обезщетения както в тримесечния срок, така и след
отправените от ищците покани.
Изложеното сочи , че са
налице предпоставките по чл.380 КЗ за допустимост на предявените преки искове
по чл.432 КЗ.
Разгледани
по същество, исковете са честично основателни.
С влязла в сила присъда, постановена по приложеното НОХД
№ 25/2018 г. по описа на ПОС водачът А.А.С. е признат за виновен в това, че на 20.07.16 г. около 8
ч. на Главен път 1-6 от републиканската
пътна мрежа км 240 + 560 от
републиканската пътна мрежа, в землището на с. Кърнаре, Пловдивска област, при
управление на лек автомобил „Фолксваген голф“ с рег. № ***, е нарушил правилата
за движение чл. 5,, ал.3, т.1, чл. 20, ал.2, чл.21, ал.1, всички от ЗДвП и по непредпазливост е
причинил смъртта на Ю.Ш.Ю., като деянието е извършено в пияно състояние с
концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 промила, а именно 2.54 промила,
установено по надлежния ред..
Съгласно чл. 300
от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно
това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца. Следователно установено е по делото противоправното поведение на водача
на МПС А.А.С., довело до настъпване на ПТП, в резултат на което е причинена
смъртта на Ю.Ш.Ю..
Не се спори по делото, че към датата
на настъпване на ПТП за лекия автомобил, управляван от А.С. е имало действаща
задължителна застраховка «Гражданска отговорност» при ответния застраховател, сключена
с полица № BG/02/115002246616 със срок на действие 02.09.2015г.- 01.09.2016 г., което се потвърждава от приложената
Справка от базата данни на информационния център към Гаранционен фонд.
Съгласно чл. 429 от КЗ с договора за застраховка "Гражданска
отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на
определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени
вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие.
Безспорна е и родствената връзка на
ищците със загиналия при ПТП Ю.Ш.Ю., което се установява и от представеното
удостоверение за наследници изх.№ 92-92/03.05.2018 г., издадено от Община Айтос,
с.***.
Установява се от събраните гласни
доказателствени средства , че ищците са претърпели и продължават да търпят
значителни по обем страдания от смъртта на своя баща и съпруг. Така в
показанията си разпитаните свидетели- всички близки родственици на ищците, сочат,
че пострадалият и съпругата му живели повече от ** г. в обич ,
разбирателство и взаимна подкрепа. Постоянно били заедно, работели заедно
земеделие. Връзката помежду им била като на истински приятели. Пострадалият бил
стожер на семейството, обичан и уважаван от съпруга и деца. Семейството било
сплотено, задружно. Мъката на ищците била непреодолима. Съпругата не била в
състояние да прежали липсата на съпруга си след дългогодишен семеен живот,
отчаяла се. Влошило се здравословното й състояние, което преди това било добро. Не можела вече да
работи. Останалите ищци също имали силна връзка с баща си основана на обич и
уважение. Мъчително преживявали загубата му. Ищецът С.Ш. се променил след
смъртта на баща си, отслабнал драстично, повече стоял вкъщи. Дъщерята С.М. била много близка с баща и след
загубата му започнала да получава нервни кризи, които наложили прием на
медикаменти и лечение. Синът С.Ш. също се променил след смъртта на баща си, с
който били като приятели. Ищецът много разчитал на него и бил съсипан, станал
нервен. Поел цялата отговорност за къщата и за майка си.
Относно размера на обезщетението за неимуществени
вреди.
При определяне на размера на обезщетението съдът , изхождайки от принципа за справедливост,
въведен с разпоредбата на чл.52 ЗЗД , отчете обстоятелството, че
се касае за смърт на
съпруг и родител, което е едно от най-тежките събития в живота на преживелите
сродници, както и обстоятелството,
че мъката от смъртта ще остане до края на живота на ищците, загубата за тях е
невъзвратима и не може да бъде измерена материално. Установи се, че между пострадалия
и всеки от ищците са съществували топли и близки отношения. Независимо, че починалият е бил в напреднала възраст към момента на ПТП съдът
отчита обстоятелството, че се касае за внезапна и неочаквана
смърт, който факт сам по
себе си има изключително травматично отражение върху психиката на ищците. Като съобрази всички тези обстоятелства, на
основание чл. 52 от ЗЗД, съдът прие, че следва да определи обезщетение за
неимуществени вреди по справедливост, в размер на 100 000 лв. за всеки от ищците. Това именно е справедливият
паричен еквивалент на претърпените от ищците болки и страдания. Тук съдът отчете и
обстоятелството, че именно за този размер страните са били постигнали и
извънсъдебно съгласие с подписаните споразумения. До пълния претендиран размер
от 150 000 лв. исковете са недоказани.
Неоснователно е възражението на
ответника за съпричиняване на вредоносния резултат по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД, тъй като се установи по делото, че пострадалият е бил с поставен предпазен
колан. В тази насока са както показанията на свид.Х.С.Ю., която е пътувала в
автомобила по време на произшествието, така и от заключението на СМАТЕ,
изготвено въз основа на материалите от досъдебното производство- оглед на
местопроизшествието и фотоалбум. Освен това този факт е без значение за
причинените увреждания, тъй като обезопасителният колан е нямал влияние за ограничаване
на травмите на пострадаля. В този смисъл е заключението на комплексната съдебна
експертиза, която съдът напълно кредитира като компетентна и обоснована и
неоспорена от страните. Не се
установява също така установената концентрация на алкохол в кръвта на
пострадалия- 0,33 промила , да е оказала влияние на поведението му и
способността за адекватна реакция, в която насока е обоснованото мнение на
вещото лице, напълно кредитирано от съда като компетентно и неоспорено.
Следователно предявените искове се явяват изцяло основателни и ще се уважат в
пълен размер.
С оглед
на това и предвид уважаването на главния иск, следва да бъде уважено и искането
на ищците за заплащане на законната лихва върху
присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Съгласно чл. 429, ал. 3 КЗ лихвите за забава, за които отговаря застрахователят,
се дължат от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице,
която от датите е най-ранна. В случая ищците са уведомили застрахователя за настъпилото застрахователно
събитие на 07.06.2018 г., считано от която дата следва да се присъди и
законната лихва за забава. За предходния заявен период от датата на деликта-
20.07.2016 г. до 06.06.2018 г. претенцията ще се отхвърли като неоснователна.
На осн.чл.78, ал.6 ГПК ответникът
следва да заплати ДТ в полза на съда съобразно размера на уважените искове ,
възлизаща на 16 000 лв., както и направените от бюджета на съда разноски
за превод от английски на български език са събраните по реда на Регламент /ЕО/
№ 1206/2001 гласни доказателствени средства на стойност 92,40 лв.
На осн.чл.38, ал.2 ЗА на процесуалния
представител на ищците адв.С.Х.С. *** ще се присъди адвокатско възнаграждение
за осъщественото безплатно процесуално представителство в размерите, уредени с
Наредба № 1 /2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаградения.
Дължимото такова за всеки от субективно съединените искове възлиза на стойност 3530
лв. на осн.чл.7, ал.2, т.5 от Наредбата.
Ищците не са направили разноски по
делото, поради което такива не им се присъждат.
На осн.чл.78, ал.3 ГПК на ответника се
следват разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете. Такива се констатираха
в общ размер от 890 лв. възнаграждение за вещите лица. Липсват доказателства за
заплащане на договореното адвокатско възнаграждение. От посочената сума на
ответника се присъждат 296,67 лв. по съразмерност.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА ЗД
„БУЛ ИНС“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, 1407,
район Лозенец, ул. „Джеймс Баучер“ № 87 да заплати на осн. чл.432 от КЗ на С.Ю.М. ЕГН ********** ***, С.Ю.Ш. ЕГН ********** ***, С.Ю.Ш. ЕГН **********
*** и Х.С.Ю. ЕГН ********** *** сумата от по 100 000лв. /сто хиляди лева/ на всеки от тях, представляваща
обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за причинените
им неимуществени вреди, преживени болки и страдания вследствие смъртта на Ю.Ш.Ю.,
починал при ПТП на 20.07.2016 год., реализирано по вина на водача на застрахования лек автомобил Фолксваген
Голф с рег.№ ***, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 07.06.2018г. до окончателното им
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ исковете до
пълния предявен от всеки от ищците размер от 150 000 лв., както и
претенцията за присъждане на законната лихва за забава за периода от 20.07.2016
г. до 06.06.2018 г .
Решението е постановено при участието на А.А.С. с ЕГН **********, с ***
като трато лице-помагач на ответника ЗД
„БУЛ ИНС“ АД ЕИК *********, гр.София.
Банкови сметки, по която да
се преведат присъдените суми:
за С.Ю.М., ЕГН **********- по собствената й банкова сметка, ***: *** С.Ю.Ш.,
ЕГН ********** - по собствената му банкова сметка, ***: *** С.Ю.Ш.,
ЕГН ********** - по собствената му банкова сметка, ***: *** Х.С.Ю.,
ЕГН **********- по собствената й банкова сметка, ***: ***.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. София, 1407, район Лозенец,
ул. „Джеймс Баучер“ № 87 да
заплати на осн. чл.38, ал.2 от ЗА на адвокат С.Х.С. *** сумата от общо 14120
лева / четиринадесет хиляди сто и двадесет лева/ възнаграждение за осъществено
безплатно процесуално представителство на ищците С.Ю.М., С.Ю.Ш., С.Ю.Ш. и Х.С.Ю..
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. София, 1407, район Лозенец, ул. „Джеймс Баучер“ № 87
да заплати ДТ в размер на 16 000 лева / шестнадесет
хиляди лева/, както и направените
разноски в размер на 92,40 лв. в полза на бюджета на съдебната власт по сметка
на Пловдивския окръжен съд.
ОСЪЖДА С.Ю.М. ЕГН ********** ***, С.Ю.Ш.
ЕГН ********** ***, С.Ю.Ш. ЕГН ********** *** и Х.С.Ю. ЕГН ********** *** да заплатят на ЗД „БУЛ ИНС“ АД ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр. София, 1407, район Лозенец, ул. „Джеймс
Баучер“ № 87 сумата от 296,67 лв. деловодни разноски.
Решението подлежи на
обжалване пред ПАС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: