Р
Е Ш Е Н И Е
№ 269
19.02.2021
г., гр. Бургас
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският
административен съд, трети състав, на двадесети януари две хиляди двадесет и
първа година, в публично заседание в следния състав:
Председател: Чавдар Димитров
при
секретаря Ирина Ламбова, като разгледа докладваното от съдия Димитров
административно дело № 2635 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Образувано е по жалба
на И.П.Т., ЕГН ********** *** против заповед № 3282з-2340/31.08.2020г.
на директора на Главна дирекция „Гранична полиция“ при Министерство на
вътрешните работи (ГД“ГП“ при МВР), с която на жалбоподателя е наложено
дисциплинарно наказание "уволнение", за извършено от него нарушение
на служебната дисциплина по смисъла на чл.
203, ал. 1, т. 13, чл. 204, т. 3, вр. чл. 194, ал. 2, т. 4, чл. 197, ал.
1, т. 6 от ЗМВР и на основание чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР е прекратено
служебното му правоотношение. На основание чл. 173, ал. 3 и чл. 174, ал. 3
от ЗМВР е задължен жалбоподателят да възстанови на МВР всички разходи,
направени по време на обучението му, пропорционално на времето за неизслужен
стаж.
В съдебно заседание
жалбоподателят се явява лично и с адвокат К., който поддържа жалбата. Посочва,
че доказателствата послужили за издаване на заповедта не са събрани от органа,
а в наказателно производство по следствено дело. Заповедта е немотивирана и
постановена в нарушение на материалния закон.
Ответникът, Директорът на Главна дирекция „Гранична полиция“
(ГДГП) МВР, редовно и своевременно призован не изпраща представител. По делото
е подадена молба от процесуалния представител на ответника, с която се оспорва
жалбата като неоснователна и недоказана. Излага съображения за
законосъобразност на оспорения акт, като издаден при спазване на
административнопроизводствените правила и правилно прилагане на материалния
закон. Представя административната преписка и служебното досие на жалбоподателя. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Бургаският административен съд, след като се запозна с
приложените по делото доказателства и извърши цялостна проверка относно
законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.
1, във вр. с чл. 146 от АПК, намира за установено от фактическа страна
следното:
Съгласно представената кадрова справка (л.169) И.Т. е
назначен на работа в МВР като държавен служител - стажант в МВР, със заповед
рег. № К-3282з-1868/27.07.2015 г., считано от 04.08.2015г. до 20.01.2016г. След
това заема длъжността полицай от Гранично полицейско управление – Малко Търново
при Регионална дирекция „Гранична полиция“ - Елхово от 21.01.2016г. Със заповед
рег. № 3282з-2665/19.09.2017 г. на директора на ГДГП Бургас е назначен на
длъжност старши полицай в Мобилен граничен полицейски взвод на Гранично
полицейско управление – Малко Търново при Регионална дирекция „Гранична
полиция“ - Елхово. Посочената длъжност Т. заема и към момента на постановяване
на оспорената заповед.
И.Т. е запознат с Етичният кодекс с протокол № УРИ
4069р-5132/06.08.2015 г. и Протокол № 4069р-11993/16.05.2018 г. срещу подпис
(л.173).
На 23.05.2019г. около 07.30 часа в гр. Малко Търново
след получен оперативен сигнал за производство и разпространение на наркотични
вещества и проведени съвместни оперативни и явни мероприятия от служители на
Сектор КП при ОДМВР гр.Бургас, ДВС-МВР и група КП при РУ град Малко Търново на
територията на РУ гр. Малко Търново, комплекс “Майор Вишняев” е задържан младши
инспектор И.П.Т.- старши полицай в Мобилен граничен полицейски взвод на
Гранично полицейско управление - Малко Търново към Регионална дирекция “
Гранична полиция“ Елхово. В хода на проведените процесуално - следствени
действия и направените от него самопризнания е установено, че служителят е
съпричастен към производство на канабис в апартамент, находящ се в гр. Малко
Търново, ж.к “Майор Вишняев“, бл.2, вх.1, ет.4, собственост на Белчо Атанасов
Димитров ЕГН **********, който към онзи момент е извън пределите на страната.
При претърсването на апартамента в коридора и една от спалните са открити и
иззети части на сухи стебла и листна зелена маса с неустановено тегло, към
момента на извършване на процесуално- следствените действия, която е реагирала
при полевия тест на канабис.
За констатираните обстоятелства е образувано Сл. дело № 104/2019г. по
описа на ОСлО при ОП гр. Бургас за престъпление по смисъла на чл.354в от НК.
За инцидента е изготвено предложение рег. № 4070р-7191/28.05.2019г. на
Директора на РД „Гранична полиция“ Елхово (л.201), за образуване на
производство за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина.
Въз основа на предложението,
със Заповед № 3282з-1679/04.06.2019г. (л.56), е образувано дисциплинарно
производство по чл.207, ал.1 от ЗМВР срещу мл. инсп. И.П.Т. – старши полицай
при ГПУ Малко Търново и е открито дисциплинарно дело. Със същата заповед е
определен и дисциплинарно-разследващ орган, който да проведе дисциплинарното
производство.
Заповедта е
връчена на Т. на 01.07.2019г., 14:15 ч., видно от отбелязването върху нея. В
заповедта е определен срок за провеждане на
разследването на случая – до 02.09.2019г. С допълнителни заповеди № 3282з-2454/15.08.2019г.,
№ 3282з-3190/25.10.2019г., № 3282з- 3729/18.12.2019г., № 3282з-
3769/19.12.2019г., № 3282з- 412/12.02.2020г., и № 3282з-3898/14.04.2020г. е
удължен срокът за разследване на дисциплинарното производство срещу Т. с краен
срок до 19.06.2020 г. Същите са връчени надлежно на жалбоподателя.
На
основание чл.206, ал.1 от ЗМВР, с покана рег. № 4069р-15902/01.07.2019г. от
дисциплинарно-разследващия орган Т. е поканен да даден писмени обяснения в срок
до 08.07.2019 г. (л.81). Поканата е връчена на служителя на 01.07.2019г.
В рамките на указаният на служителя срок, същият не депозира
обяснения, за което обстоятелство е изготвено уведомление с УРИ №
4069р-17007/11.07.2019 г.
Изготвен е протокол с УРИ 4069р-17039/11.07.2019 г. за
отказ от даване на писмени обяснения от служителя, извършил дисциплинарното
нарушение.
С УРИ 4069р- 22592/04.09.2019 г. в деловодството на ГПУ Малко Търново постъпва
обяснение (л.89), с прикрепено към него становище от И.Т., в което заявява, че
не е съпричастен към производството и разпространението на наркотични вещества,
както се твърди в поканата. Няма направени самопризнания в хода на провежданите
процесуално-следствени действия и не е извършено престъпно деяние, с което да е
нарушен Етичния кодек за поведение на служителите в МВР.
В хода на дисциплинарното
производство са събрани Сведения от И.П.Т., Яни Павлинов Янев, Станка Василева
Георгиева, Валиана Ганчева Златева, Слави Стоянов Златев, мл. инспектор Живко
Сивенов Сивенов, мл. експерт Тони Димов Шумков, мл. експерт Кирил Георгиев
Димитров.
Дисциплинарно-разследващия орган изисква информация от
Дирекция „Вътрешна сигурност“ с УРИ № 4069р-14123/10.06.2019 г., като са
изискани всички налични документи по случая. В отговор с писмо с рег.№
9584р-247/25.06.2019 г. постъпват копия на служебна документация, както следва:
Заповед за задържане на лице с рег.№ 7855зз- 12/23.05.2019 г., Заповед за
задържане на лице с рег.№ 7855зз-11/23.05.2019 г., Декларация за правна
помощ (л.105) , Фиш за консултации и лечение от стационарен екип, сведения
от Яни Павлинов Янев, сведения от И.П.Т..
Изискана е информация и от Районна прокуратура гр. Малко
Търново с писмо УРИ 406900-460/10.06.2019 г. и от Окръжен следствен отдел към
Окръжна прокуратура гр. Бургас 406900-457/10.06.2019 г.
С оглед на наличието на обективни пречки за приключване
на дисциплинарното производство в срок, поради липсата на представени от РП
Малко Търново и ОСлО към ОП Бургас писмени документи, комисията е направила
предложение за удължаване на срока за проверка.
На 03.02.2020 г. са изпратени писма до Окръжна
прокуратура гр. Бургас ОСлО с УРИ 406900-78/03.02.2020 г. и до РП гр. Малко
Търново с УРИ 406900-79/03.02.2020 г., с които са изискани повторно да бъдат
предоставени всички налични материали и събрана информация във връзка с
образуваното дисциплинарно производство.
Към 10.02.2020 г. все още не са били предоставени
исканите материали, въпреки водените телефонни разговори от председателя па
комисията с прокурор към РП- Малко Търново и въпреки изпратените писма.
На 22.05.2020 г. в ГПУ Малко Търново с писмо с УРИ
406900-291/22.05.2020 г. /изходящ номер СлО-05344/2019 от 19.05.2020 г./ са
предоставени следните материали от Окръжен следствен отдел към Окръжна
прокуратура гр. Бургас, както следва: Разрешение от 12.05.2020 г. на РП Малко
Търново, Постановление за привличане на Яни Павлинов Янев в качеството на
обвиняем, Протокол за разпит в качеството на обвиняем на Яни Павлинов Янев,
Протоколи за разпити на свидетелите - Яни Павлинов Янев, И.П.Т., Динко Белчев
Димитров, Никола Костадинов Николов, Калоян Т. Джемилев. Пламен Проданов
Воденичаров и Георги Георгиев Лудиев, Протокол № 61 от съдебно-балистическа
експертиза. Заключение на агро- техническа експертиза, Протокол № 368 и № 437 на химическа експертиза.
Дисциплинарно-разследващия
орган на 17.06.2020 г. излиза с обобщена справка (л.74) , с която предлага на
основание чл. 194, ал. 2, т. 4, чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР на мл. инспектор И.Т.,
да бъде наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и да бъде прекратено
служебното му правоотношение, поради нарушение на т. 19
/Държавният служител пази доброто име на институцията, която представлява/ и т.
20 /Държавният служител насърчава хората да спазват закона, като дават личен
пример с поведението си/ от Етичен кодекс за поведение на държавните служители
в МВР.
За
запознаване с обобщената справка и даване на допълнителни обяснение е изпратена
покана до лицето на 18.06.2020г., която лицето отказва да подпише. (л.83) Въпреки
това справката е връчена на служителя на 17.08.2020г. (л.79 гръб).
В
рамките на срока за запознаване със справката, служителят не се явява и не
представя обяснение, за което е изготвен протокол (л.86).
Въз
основа на обобщената справка е изготвено становище от дисциплинарната комисия
на 19.06.2020г., с която се възпроизвежда предложението за налагане на
дисциплинарно наказание „уволнение“ на служителя И.П.Т..
С
утвърдителна резолюция на Директора на ГД „Гранична полиция“ е одобрено
Становище с УРИ № 3282р-14921/09.07.2020г., с което правно-нормативния отдел
предлага на основание чл. 56, т. 3 от Инструкция №8121з-470 от 27 април 2015 г.
дисциплинарно-разследващия орган да събере допълнителни доказателства по
дисциплинарното производство.
В
изпълнение на указанията са събрани допълнителни доказателства, изискани са
допълнителни материали от РП-Малко Търново, ОСлО при ОП-Бургас и от Районен съд
Малко Търново. Приобщени към доказателствата са сведение от Георги Николов
Пелтеков, протоколи за претърсване и изземване при задържането на мл. инспектор
И.Т..*** е изпратено писмо, в което е посочено, че по следствено дело №
104/2019 г. е внесен обвинителен акт срещу мл. инспектор Яни Павлинов Янев на
15.06.2020 г., но на мл. инспектор И.П.Т. не е повдигнато обвинение, същият е
разпитан в качеството му на свидетел.
Изготвена е нова обобщена справка от
извършената допълнителна проверка с № УРИ 4069р - 21003/31.07.2020 г., в която дисциплинарно-разследващият орган, след като е
изложил установената при дисциплинарното разследване фактическа обстановка е
направил извод, че с действията си мл. инсп. Т. виновно е
нарушил дължимото поведение съгласно т. 19 /Държавният служител пази доброто
име на институцията, която представлява/ и т. 20 /Държавният служител насърчава
хората да спазват закона, като дават личен пример с поведението си/ от Етичен
кодекс за поведение на държавните служители в МВР, като с бездействието си е нарушил
и т. 83 /Държавният служител не прикрива доведеното му до знанието му
правонарушение или такова, на което е станал свидетел, като предприема
необходимите действия за неговото предотвратяване, пресичане и разкриване/ от
същия кодекс.
Тези деяния са определени, като
съставомерни по чл. 203,ал.1,т. 13 от ЗМВР /деяния, несъвместими с етичните
правила на поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на
службата/, за което се налага дисциплинарно наказание “уволнение”,
поради което е предложено за допуснатото нарушение на служебната дисциплина, на
основание чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР, да бъде наложено дисциплинарно наказание
“уволнение” и на основание чл.226, ал.1,
т.8 от ЗМВР, служебното правоотношение на държавния служител да се прекрати.
До директора на ГД
„Гранична полиция“ е изпратено становище от председателя на дисциплинарната
комисия, в което се указва, че служителят Т. е в законоустановен отпуск за
временна неработоспособност от 22.06.2020г. до 12.08.2020г. и е невъзможно запознаването
му с обобщената справка и с материалите от производството. Своевременно след
завръщането му, същият ще бъде уведомен.
На 13.08.2020 г. е
изготвена покана с УРИ 4069р-22291/13.08.2020 г., за запознаване с обобщената
справка и даване на допълнителни обяснения или възражения.
На 14.08.2020 г. в 09.10
часа поканата е връчена на младши инспектор И.Т..
Младши инспектор
И.Т. е запознат срещу подпис на 17.08.2020г. с обобщена справка УРИ №
4069р-2003/31.07.2020 г. и материалите от дисциплинарното производство, и в
дадения му 24-часов срок
предоставя възражения с УРИ 4069р- 22819/18.08.2020 г. -
протокол УРИ 4069р- 22822/18.08.2020 г. по описа на ГПУ - Малко Търново.
Със становище рег. № 4069р-
2283/18.08.2020 г. на дисциплинарно-разследващия орган
до Директора на ГДГП, на основание чл.207, ал.12 от ЗМВР, комисията е
предложила за допуснатото тежко нарушение на служебната дисциплина на основание
чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР, на Т. да бъде наложено дисциплинарно наказание
“уволнение” и на основание чл.226, ал.1, т.8 от ЗМВР служебното правоотношение
да бъде прекратено.
Това деяние е квалифицирано от дисциплинарно-наказващия орган
като нарушение на дължимото поведение съгласно т. 19 (държавният служител пази
доброто име на институцията, която представлява), т. 20 (държавният служител
насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си) и
т. 83 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, което е
нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР –
деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в
МВР, и с което се уронва престижа на службата по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, поради което на Т.
е наложено наказание "уволнение" и е прекратено служебното му
правоотношение с ГДГП.
Заповедта е връчена на
жалбоподателя на 23.11.2020г.
Към доказателствата са
приобщени копия от болнични листи на И.Т., видно от които същият е в отпуск за
временна неработоспособност за периода от 22.06.2020г.-06.07.2020г.;
07.07.2020г.-24.07.2020г.; 25.07.2020г.-12.08.2020г. (л.50-52)
При тази фактическа обстановка, съобразно разпоредбата на чл.
168, ал.1 от АПК, съдът прави следните правни изводи:
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Видно от кадровата справка
за жалбоподателя (л.169), същият е заемал младша инспекторска длъжност “старши полицай”.
Нормата на чл. 204, т. 3 от ЗМВР определя компетентния орган, който може да
наложи дисциплинарно наказание на лице, заемащо посочената длъжност, а именно
директорът на Главна дирекция „Гранична полиция“, който е ръководител на
структурата по чл. 37, ал.1, т.1 от ЗМВР и в правомощията му да налага всички
наказания по чл. 197 от ЗМВР за служителите на младши изпълнителски длъжности,
каквато е заеманата от жалбоподателя, доколкото изискването за заемането й е за
наличие на средно образование. Следва, че оспорената заповед е издадена от
материално компетентен административен орган в рамките на неговите правомощия.
При издаване на
оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Дисциплинарното производство е
започнало въз основа на Заповед № 3282з-1679/04.06.2019г, издадена от
компетентния орган, съгласно нормата на чл. 207, ал. 1, т. 2 от ЗМВР – Директор
на Главна дирекция „Гранична Полиция“, с която е определен и дисциплинарно
разследващ орган.
От
формална страна оспорената заповед не страда от пороци. Заповедта е изготвена в писмена
форма и съдържа изискуемите от закона реквизити съгласно нормата на чл. 210,
ал.1 от ЗМВР, а именно: извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при
които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата,
въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се
налага; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта.
Дисциплинарното нарушение, за извършването на което е
санкциониран жалбоподателят И.Т., е индивидуализирано в достатъчна степен от
фактическа страна, както и са посочени правните основания, довели до налагане
на най-тежкото наказание "уволнение". Конкретните обстоятелства,
съставляващи хронологичното описание на събитията, поведението на служителя, както
и последователността на предприетите действия за установяване на обективната
истина, довели до извод за извършено нарушение на Етичните правила от
жалбоподателя, са изложени подробно в изготвените обобщени справки и становища,
на надлежно определения дисциплинарно разследващ орган, към които заповедта
също препраща, а доказателствата въз основа на които същите са изготвени се
съдържат в дисциплинарната преписка.
Видно от разпоредбата на чл.195, ал.1 ЗМВР продължаването на
срока на разследване на данните за допуснато дисциплинарно нарушение не е
недопустимо, като релевантни за производството са единствено сроковете,
установени в тази норма. Изготвена е обобщена справка, в изпълнение нормата на
чл. 207, ал. 7 от ЗМВР. На жалбоподателя е дадена възможност да участва в
производството, като представи писмени обяснения, и да се запознае с
доказателствата по преписката, вкл. такива изготвени или събрани от органи
различни от наказващия, както и с изготвената обобщена справка.
Дисциплинарното
производство е приключило в предвидените от чл. 195, ал. 2 от ЗМВР срокове. Съгласно нормата на чл. 196 от ЗМВР дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът,
компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното
нарушение и самоличността на извършителя, а според ал. 2 дисциплинарното
нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство
постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган. В случая не е посочена
датата, на която материалите са постъпили за първи път при Директора на ГДГП в
МВР, но доколкото справката, адресирана до Директора на ГДГП е с дата 19.06.2020г.,
съдът приема, че едва от този момент най-рано нарушението следва да се счита
открито от компетентния орган, респ. от този момент започва да тече
двумесечният срок за издаване на заповед за налагане на дисциплинарно наказание
(чл. 195, ал. 2 от ЗМВР). Същият не е изтекъл към 31.08.2020г. доколкото през периода от
подписването на новата обобщената справка УРИ4069р-21003/31.07.2020г. до
12.08.2020г. служителят е бил в отпуск по болест в общ размер над 50дни (по
данни от представените болнични листи на л. 50-52), а на основание чл. 195, ал. 3 от ЗМВР сроковете по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР не текат през периода на законоустановен отпуск. Не е изтекъл и
предвиденият в нормата двугодишен срок от момента на извършване на нарушението.
Спазено е и изискването на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, т.е. преди
налагане на дисциплинарното наказание наказващият орган да е приел писмените обяснения
на жалбоподателя (л.31), предоставени въз основа на покана с рег. № УРИ 4069р-22291
от 13.08.2020г. (л.29).
С оглед
изложеното съдът приема, че при образуването и провеждането на дисциплинарното
производство са спазени
административно-производствените правила и изисквания, поради което по
отношение на обжалваната заповед не са налице отменителните основания на чл. 146,
т.3 от АПК. Оплакванията на
жалбоподателят за допуснати процесуални нарушения, са неоснователни.
Необосновани и
недоказани са наведените доводи в жалбата, че дисциплинарно разследващият орган
не е провел собствена проверка и анализ на
доказателствата, а директно се е позовал на тези, събрани в хода на
образуваното следствено дело. Безспорно по делото се доказа, че дисциплинарно
разследващият орган е провел собствено разследване, извършил е необходимите
действия и е събрал относимите доказателства. Не се установи смесване на
дисциплинарно и наказателно производство, които по своя характер са независими
едно от друго и нормативно е допустимо да се развиват успоредно, тъй като
ангажират различна по вид отговорност на държавния служител. Твърдението, че
първо трябва в наказателно производство да се установи дали Т. е съпричастен
към извършеното от Янев престъпление или че е прикривал същото, е несъстоятелно.
Неоснователно
е и възражението за недопустимо позоваване на разпита му в качеството му на
свидетел. Доводът е във връзка с приобщеното като писмено доказателствено
средство разпит на свидетел И.Т. по сл. Дело 104/2019 г. по описа на ОСлО при ОП
Бургас. Според трайно утвърдената практика на ВАС разпоредбата на чл. 206, ал.3 от ЗМВР е препращаща и допуска обективната истина
да бъде установена с всички начини и средства, допустими от закон. Този текст
кореспондира с общата норма на чл. 39, ал.1 от АПК, която предвижда, че фактите и
обстоятелствата се установяват с всички средства, които не са забранени със
закон и които са събрани по реда, предвиден в кодекса или в специалните закони.
Анализът на разпоредбите налага извода, че в дисциплинарното производство могат
да се използват и редовно събраните по реда на НПК доказателства, каквото
доказателство се явява посоченият по-горе разпит. Следователно, няма пречка разпитът
да установява релевантни за административното производство факти и
обстоятелства. Разпитът на Т. е проведен
в качеството му на свидетел, в отсъствието на адвокат. Цитираната от защитата
на Т. Директива 2013/48 на ЕП и ЕС, касае правата на заподозрените и
обвиняемите по наказателни дела. Тя би била приложима в случая на Т., ако в
даден момент при разпита би се инкриминирал и превърнал в заподозрян или
обвиняем. Видно от показанията му, не се установява инкриминиране или съучастие
на Т. в извършено престъпление. Следователно не е налице нарушение от страна на
дисциплинарно-наказващия орган при ползването на показанията на Т., дадени по
следствено дело 104/2019г.
Съдът не
споделя твърденията на жалбоподателя, че нарушението на служебната дисциплина не
е доказано. Настоящият съдебен състав счита, че от доказателствата събрани в
производството пред административния орган, които имат сила и пред съда по
силата на чл. 171, ал.1 от АПК, по
несъмнен начин се установява описаната в заповедта фактическа обстановка и
поведението на наказаното лице.
Жалбоподателят е санкциониран за неспазване на етичните
правила за поведение на държавния служител в МВР, обективирани в т. 19, т. 20 и
т. 83 от Етичен кодекс за поведение на държавните служители в МВР, с което се
уронва престижът на службата, съставляващо дисциплинарно нарушение по чл. 194,
ал.2, т.4 от ЗМВР, квалифицирано като тежко нарушение на служебната дисциплина
по смисъла на чл. 203, ал.1, т.13 от ЗМВР,
за което се следва налагане на дисциплинарно наказание "уволнение".
Съгласно описаното в обстоятелствената част на оспорената
заповед, както и в обобщената справка, поведението на наказаното лице се
изразява в това, че на 23.05.2019г. около 07.30 часа в гр. Малко Търново в хода
на проведени оперативни мероприятия от служители на сектор „Криминална полиция“
при ОД на МВР Бургас и Дирекция „Вътрешна сигурност“ е задържан младши
инспектор И.П.Т. - старши полицай в Мобилен граничен полицейски взвод на
Гранично полицейско управление - Малко Търново към Регионална дирекция “
Гранична полиция“ Елхово по време на изпълнеие на служебните му задължения,
т.е. през работно време, когато същият е носел униформата на длъжността и е
следвало да изпълнява функции на службата, във връзка с производство и
разпространение на наркотични вещества.
След задържането в снетото сведение Т. заявява че знае,
че преди три месеца колегата му Янев е засял растения от вида на марихуаната. В
сведението признава участие в дейности съвместно с Янев, изразяващо се в
закупуване на саксии за растенията и оказване на помощ от приятелска гледна
точка. От личните показания на Т., дадени в качеството му на свидетел по
следственото дело става ясно, че същият е запознат с извършваните незаконни
дейности по отглеждане и производство на канабис от колегата му и е съпричастен
към набавяне, закупуване и монтаж на съоръженията.
Както бе посочено и по-горе Съдът намира, че от събраните в
производството пред административния орган, както и тези в съдебното производство
доказателства, по несъмнен начин се установява описаната в обобщената справка
фактическа обстановка.
Инспектор И.Т. при задържането си е с униформено облекло.
Отведен е в РУ Малко Търново, където е снето сведение от него и Яни Янев (л.88). Същият
собственоръчно записва, че знае от около 3 месеца, че Янев е засял в апартамент
в гр. Малко Търново растение от вида на марихуаната и семената са поръчани по
интернет. Купили заедно саксии и ги пренесли до апартамента, като целта му била
след продажбата на растенията да получи нещо в замяна. При задържането му на
23.05.2019г. Т. подписва декларация, че не желае да ползва услугите на адвокат
/л.105/.
Яни Янев, в сведение от 23.05.2020г. заявява, че заедно с Т.
решили преди около 2 месеца да отглеждат марихуана, като за целта Т. закупил
семената от интернет. Разходите по закупуването и отглеждането си ги поделили.
При проведения разпит на Янев, като свидетел, заявява че с Т.
са имали намерение да отглеждат канабис, с цел да го предлагат на двама
приятели срещу възнаграждение. И.Т. е поръчвал семената и растенията по
интернет. Посочва, че Т. не е ходил да полива растенията.
При разпита на И.Т., като свидетел, същият заявява, че от
около 2-3 месеца знае за намерението на Яни Янев да отглежда растения от
рода на канабиса в един апартамент. В деня на задържането, не се е качил в
апартамента защото знае какво има вътре. Нищо общо нямал с растенията,
не ги е поливал, нито отглеждал, нито засаждал. Купувал е неща, които ги няма в
Малко Търново – разни удължители и разклонители. Признава, че заедно с Янев са
гледали разни уебсайтове за семена, ДВД инструкции как се отглеждат растения,
торове, но нищо не е поръчвал.
При разпита на Георги Лудиев (л.155), който е помагал
при отглеждането на растенията, същият заявява, че от разговор с Янев знае, че негов
колега И. е вложил също пари в марихуаната. Също така тримата ходили до Долни
Чифлик за да закупят специална лампа за марихуаната.
От съвкупната оценка на доказателствата безспорно се
установява, че мл. инспектор И.Т. е знаел за извършваната незаконна дейност от
колегата му Янев, като дори е спомагал за осъществяването й. Дори да се
изключат показанията му като свидетел, дадени пред разследващите органи, цялата
съвкупност от доказателства подкрепя изводите на дисциплинарно-наказващия орган
за извършени нарушения по т. 19, т. 20 и т. 83 от Етичния кодекс на държавните
служителите в МВР /ЕК/. Не е необходимо да бъде доказано съучастието му в
извършваната незаконна дейност по отглеждане на марихуана, за да бъде
реализирана дисциплинарната отговорност на служителят.
Съгласно т. 19 от ЕК – държавният служител пази доброто име
на институцията, която представлява, а с действията си по затаяване на знанието
за извършване на незаконна дейност, Т. уронва името на МВР.
Съгласно т.20 от ЕК – държавният служител насърчава хората да
спазват закона, като дава личен пример с поведението си, а личният пример на Т.
е да подкрепя отглеждането на марихуана, дори само с това, че не докладва на
компетентните органи.
И трите посочени като нарушение правила от ЕК са виновно
нарушени от Т..
С поведението си Т. не е дал добър личен пример, не е проявил
уважение към останалите представители на обществеността и не е опазил доброто
име на институцията, която представлява. С оглед задачите и дейността на МВР
законодателят е разширил дисциплинарната отговорност на държавните служители в
МВР и изисква определено поведение от тях не само във връзка с изпълнение на служебни
задължения, а и в обществения живот, в работно и в извънработно време и извън
местоработата. Следователно, дисциплинарна отговорност се ангажира и в случаите
на действия, с които са допуснати правонарушения по други действащи в държавата
закони (извън ЗМВР) или са морално укорими, дори когато деянието не е свързано
с изпълнение на служебни задължения.
Така отговорността на държавните служители в МВР е различна
от дисциплинарната отговорност по Кодекса на труда или по Закона за държавния
служител, като нарушенията на Етичния кодекс представляват нарушение на
служебната дисциплина и са основание за дисциплинарна отговорност, независимо
от това дали е налице основание и за наказателна или административно-наказателна
отговорност. В този смисъл са мотивите на Тълкувателно постановление №
3/07.06.2007 г. на Върховния административен съд по тълкувателно дело №
4/2007г., според което: „Под „престиж на службата” следва да се разбира
авторитетът на полицията пред обществото, на което тя служи за да защитава
живота, здравето и имуществото на гражданите, да опазва обществения ред, да
противодейства на престъпността при стриктно спазване на закона, зачитане на
основни права и свободи на гражданите и утвърждаване принципите на правовата
държава.
Неспазването на служебната етика, незачитането на установения
обществен ред може да има за последица намаляване или загуба на общественото
доверие в полицията, да доведе до липса на обществена подкрепа за цялостната
полицейска дейност”. Затова се изисква деянието да е „уронващо престижа”,
т.е. не е задължително престижът вече да е уронен,. В цитираното Тълкувателно
постановление е направено тълкуване, че: „е достатъчно поведението да е от
такова естество, че реално да застрашава с намаляване или загубване на доверие
от страна на обществото в полицейската институция. Не е необходимо деянието да
е извършено на публично място. Но е задължително действията да са станали или
да е възможно да станат достояние и на други лица, което би се отразило
негативно върху авторитета на Министерството на вътрешните работи.”.
В конкретния казус, деянието на служителя Янев и
съпричастността на И.Т. са станали достояние на обществеността, като негови
свидетели са и други служители на МВР, разследващите органи от следствения
отдел и районната прокуратура в гр. Малко Търново, гражданите и съседите в
сградата, в която са отглеждани растенията. Гражданските лица са разпитани в
хода на сл. дело № 104/2019г. и са узнали за участието на полицейските
служители.
Подобно поведение на
полицейски служител се отразява негативно върху авторитета на МВР. Това е така,
защото очакванията на обществото към полицаите е те да осъществяват дейността
на МВР спазвайки принципите посочени в чл.3 от ЗМВР и по-конкретно: спазване
на Конституцията,
законите и международните договори, по които Република България е страна.
Установеното поведение на жалбоподателя - нарушаването на
правилата, определени в Етичния кодекс за поведение на държавните служители в
МВР, е тежко нарушение на служебната дисциплина, което по никакъв начин не би
следвало да е пример за подражание, поради което и законодателят го е
квалифицирал като дисциплинарно нарушение (чл.
203, ал.1, т.13 от ЗМВР), което се наказва с най-тежкото дисциплинарно
наказание. Нарушаването дори само на едната от посочените разпоредби на Етичния
кодекс за поведение на държавните служители в МВР е достатъчно, за да се
приеме, че в случая е налице нарушение на служебната дисциплина по смисъла на
чл. 194, ал.2, т.4 от ЗМВР. За така извършеното нарушение - неспазване на
етичните правила и уронване на престижа на службата, законодателят е предвидил
налагане на наказание "уволнение" - съгласно чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР.
Съдът счита, че правилно е приложен материалният закон и
санкцията на жалбоподателя е наложена законосъобразно. В случая директорът на
ГД „Гранична полиция“ МВР е издал оспорената заповед след надлежно установяване
на извършено дисциплинарно нарушение и правилно е определена правната му
квалификация. Спазена е и целта на закона, доколкото в настоящия случай се
касае за нарушение на основни принципи в държавната служба, а именно респект
към закона, чрез даване на личен пример от страна на служителите. Наложеното
дисциплинарно наказание от своя страна предполага и прекратяване на служебното
правоотношение на служителя, съгласно нормата на 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР, като ЗМВР не оставя в дискрецията на органа преценка по
целесъобразност относно вида и размера на наказанието, нито го обуславя от
формата на вината от субективна страна.
Предвид изхода на
спора, на ГДГП при МВР се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100.00 лв., определен съгласно чл. 78, ал.8 от ГПК, във вр.
чл. 37, ал.1 от ЗПП и чл. 24
от Наредбата за заплащане на правна помощ.
Воден от горното, на основание чл. 172, ал.2 от АПК,
Административен съд Бургас,
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.П.Т., ЕГН ********** *** против
заповед № 3282з-2340/31.08.2020г. на директора на Главна дирекция „Гранична
полиция“ при Министерство на вътрешните работи, с която на И.П.Т. е наложено
дисциплинарно наказание "уволнение", за извършено от него нарушение
на служебната дисциплина по смисъла на чл.
203, ал. 1, т. 13, чл. 204, т. 3, вр. чл. 194, ал. 2, т. 4, чл. 197, ал.
1, т. 6 от ЗМВР и на основание чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР е прекратено
служебното му правоотношение.
ОСЪЖДА И.П.Т., ЕГН ********** ***, да заплати на Главна
дирекция „Гранична полиция“ при МВР юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
(сто) лева.
Съдия: