Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Варна,
…………...2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
административен съд, ШЕСТИ състав, в публично заседание на четиринадесети март
две хиляди двадесет и втора година в
състав:
Председател: ИВЕТА ПЕКОВА
и при участието на секретаря
Галина Георгиева, като разгледа докладваното от съдията Ивета Пекова адм.дело N 2475 по описа за 2021 год., за да се
произнесе, взе предвид:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. АПК вр. чл.118, ал.1 и ал.3 от КСО.
Образувано е по жалба на С.Ц.Н., ЕГН **********,***
против решение № 1040-02-203/27.10.2021г. на директора на териториално поделение
– Бургас на Национален осигурителен институт, с което е потвърдено разпореждане
№ О-02-000-00-01462867/20.04.2021г. на ръководителя по изплащането на
обезщетенията и помощите на ТП на НОИ - Бургас, с което на основание чл.40, ал.3
от КСО и чл.47, ал.1 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от
държавното обществено осигуряване й е отказано отпускане на парично обезщетение
за временна неработоспособност поради майчинство по болничен лист №
Е20210793055.
Жалбоподателката
твърди, че решението е незаконосъобразно. Счита, че оспореното решение не е
мотивирано, тъй като съдържа единствено обикновена ретроспекция на
административната преписка и не съдържа каквито и да било правни изводи по
същество на оплакванията й. Намира, че липсата на писмени доказателства не
доказва липса на търговска дейност, а доказва неизпълнение на задължението за
водене на счетоводни и търговски книги от страна на дружествата „Д Комплекс сървисес“
ЕООД и „Политур 2016“ ЕООД, които към момента са в производства по
несъстоятелност. Твърди, че при предходно извършвана проверка на осигурителя
„Политур 2016“ ЕООД контролните органи на ТД на НАП гр. Варна посочват, че
дружеството е било редовно проверявано до 30.06.2019г., като са установени
задължения в особено големи размери, а необосновано в настоящото производство се
твърди, че считано от 01.07.2019г. няма документална следа дружеството да е
извършвало търговска дейност. Твърди, че има качество осигурено лице и не е
спорно, че за периода от м.02.2020г. до м.02.02.2021г., който е релевантен в
производството за отпускане на обезщетение по реда на чл.50 от КСО, данни по
чл.5, ал.4, т.1 от КСО са подавани от осигурителя „Д Комплекс Сървисис“ ЕООД,
както и че за периода от м.07.2019г. до м.01.2020г., който също е относим към
това производство, такива данни са подавани и от осигурителя „Политур 2016“ ЕООД.
Не оспорва факта, че задължителни предписания №ЗД-1-03-00903408/02.04.2021г.,
адресирани до осигурителя „Политур 2016“ ЕООД, са влезли в законна сила на
05.08.2021г., а по жалба на „Д Комплекс сървисес“ ЕООД срещу задължителните
предписания № ЗД-1-03-00903399/02.04.2021г. е образувано дело в АС - Бургас, за
което няма данни дали е приключило. Счита, че задължителните предписания за
деклариране на данни от осигурителя нямат обуславящо значение, тъй като нямат
характер на правно релевантен факт, определящ наличието на осигурително
правоотношение и неговото съдържание, т.е. на факт от значение за преценката на
осигурителния й статус и изпълнение на чл.40, ал.1 от КСО. Твърди, че липсата
на самостоятелна проверка на фактите в хода на административното производство
от страна на органа обуславят нарушение на задължението по чл. 35 от АПК да се
изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая. Намира, че е можела да
попълни т.нар. „анкета“ дистанционно и да я представи на проверяващия
инспектор. Моли съда да отмени обжалваният акт и върне преписката с указания по
тълкуването и прилагане на закона, както и да бъде осъден административният
орган да й заплати разноски за защита по делото в хипотезата на безплатна
правна помощ.
Ответникът
по жалбата – директорът на ТП – Бургас на НОИ, чрез процесуалният си
представител ю.к. Ч.-П., в писмено становище с.д. 3760/08.03.2022г., оспорва жалбата
като неоснователна. Счита, че след като дружествата – осигурители не са
извършвали дейност, лицата по трудови правоотношения, включително С.Н., също не
са упражнявали трудова дейност, за която да подлежат на осигуряване и не са
осигурени лица по смисъла на § 1, ал.1, т.3 от ДР на КСО и чл.48а от КСО. Твърди,
че не са представени доказателства за реално извършвана трудова дейност от
страна на жалбоподателката. Моли жалбата да бъде отхвърлена и прави възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
След
като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото,
становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл.168, ал.1
от АПК, административният съд приема за установено от фактическа страна
следното:
С вх.
№ Р14-02-000-00-**********/07.04.2021г. в ТП на НОИ - Бургас е представено
удостоверение приложение № 9 от осигурителя „Д Комплекс Сървисес“ ЕООД, ЕИК
*********, гр. Созопол относно правото на парично обезщетение по болничен лист
№ Е20210793055, издаден на С.Н. за изплащане на парично обезщетение за временна
неработоспособност поради майчинство за периода от 05.04.2021г. до 28.05.2021г.
Органите на НОИ са установили, че в 24 - месечният период, от който следва да
се изчисли паричното обезщетение за временна неработоспособност, влиза период,
за който са подавани данни по чл.5, ал.4, т.1 от КСО за С.Н. от осигурителя
„Политур 2016“ ЕООД.
При извършена
проверка в информационната система на НОИ е установено, че „Д Комплекс Сървисес“ЕООД
гр. Созопол не е внасяло осигурителни вноски от месец юли 2019г. В Търговския
регистър няма данни за подаден ГФО за 2019г., регистрирани са уведомления по
чл.62 от КТ - 66 договора с общо 61 лица с код на икономическа дейност 68.32 -
„Управление на недвижими имоти“, като за някои от лицата са подавани данни с
висок месечен осигурителен доход. За „Политур 2016“ЕООД е установено, че в Търговския
регистър са подадени ГФО за 2016г. и 2017г.; в дружеството са регистрирани
уведомления по чл.62 от КТ - 266 договора с общо 221 лица с код на икономическа
дейност 55.10 – „Хотели и подобни места за настаняване“, като данните по чл.5,
ал.4 от КСО за някои от лицата са подавани с висок месечен осигурителен доход.
В приход на ДОО за периода от м.02.18г. до м.02.2020г. не са постъпвали суми за
осигурителни вноски.
Констатирано
е, че документите на посочените дружества се намират на територията на гр. Варна,
поради което е поискано извършване на проверка по делегация от ТП на НОИ –
Варна.
От
констативен протокол № КП-5-03-00901689/30.03.2021г. се установява, че е
извършена проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на „Д
Комплекс Сървисес“ЕООД, като в протокола са описани представените документи и
установените факти и обстоятелства. При проверката е представена годишна
оборотна ведомост за 2019г. и 2020г. В годишната оборотна ведомост за 2019г.
осигурителят е декларирал в салдо по сметка „Разходи за осигуровки“ начислени и
изплатени осигуровки в размер на 4177.92 лв. без крайно салдо, а в годишната
оборотна ведомост за 2020г. са декларирани начислени и изплатени осигуровки в
размер на 38199.34 лв. Съгласно справка за декларирани в данни в Персонален
регистър и внесени в Приход суми за ДОО за периода 2019г. е установено, че
липсват внесени вноски за ДОО за 2019г. в размер на 4810.02лв. и за 2020г. в
размер на 37593.40лв. Представени са и съобщение с № 0300И00761308/04.04.2020г.
за подадена ГДД по чл.92 от ЗКПО за 2019г.; присъствени форми за периода
02.2020г. - 12.2020г.; трудови договори сключени с 36 лица, включително и със С.Н.;
фишове за изплатени възнаграждения за част от лицата, включително и за С.Н. за
периода 02.2020г. - 09.2020г. За извършване на проверката не са представени
фишове за заплати за периода м.10.2020г. - м.12.2020г. Не са представени
никакви банкови и счетоводни документи - приходни и разходни касови ордери,
фактури, договори с контрагенти, договор за наем или документ за собственост за
посоченият в трудовите договори като адрес на месторабота: гр. Варна, ул.„***“48,
платежни нареждания, месечни оборотни ведомости, аналитичен и хронологичен
регистър на каса, банка, персонал, клиенти.
От ТД
на НАП - Бургас е предоставена осигурителна информация, съгласно която за
дружеството няма данни за регистрирани фискални устройства, няма данни за
регистрирани продажби с фискални устройства, има подадена декларация по чл.92
от ЗКПО за 2019г. без ГФО, данните за уведомленията по чл.62, ал.5 от КТ и
данни с декларации образец № 1 по Наредба Н- 8/отменена/, нова Наредба
Н-13/17.12.2019г. са подавани с квалифициран електронен подпис чрез Г.И.С.за
периода 07.2019г.-11.2020г., няма информация за активна банкова сметка, ***вижимо
и/или недвижимо имущество.
Издадени
са задължителни предписания № ЗД-1-03-00903399/02.04.2021г. до осигурителя „Д
Комплекс Сървисес“ ЕООД за заличаване на подадените данни по чл.5, ал.4, т.1 от КСО за 67 лица, между които и С.Н. за периода м.02.2020г.- м.02.2021г.
От констативен
протокол № КП-5-03-00901703/30.03.2021г. се установява, че е извършена проверка
по разходите на ДОО на „Политур 2016“ЕООД, при която е констатирано, че съгласно
в търговския регистър има подадени ГФО за 2016г. и 2017г. и няма подаден
годишен финансов отчет за 2018г. и 2019г. С писмо изх. №
Ц1030-03-745#2/07.12.2020г. е изискано предоставяне на осигурителна информация
за дружеството, а именно данни за регистрирани и въведени в експлоатация
електронни касови апарати, данни от регистрирани продажби, данни за подадена
ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2019г. и приложение към нея, данни за активни банкови
сметки, данни за работещ обект, информация за издадени фактури от регистрирани
по ЗДДС и отразени доставки към регистрирани по ЗДДС лица, подадена от
собственика ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за 2019г., във връзка с което от ТД на НАП
уведомяват, че дружеството има подадени ГДД по чл.92 от ЗКПО за периода 2016г.
- 2018г., няма подадена ГДД за 2019г., от предоставена справка за задължено
лице - обобщени обороти фискални устройства е видно, че няма регистрирани
обороти за периода м.06.2019г. – м.12.2020г. Установено е, че на „Политур 2016“ЕООД
са извършвани проверки за периода до 30.06.2019г. по постъпили сигнали от
сектор „КП-1“ и „КП-2“ във връзка с представени заявления за отпускане на
парични обезщетения за безработица и представени Приложения №9 и Приложения №10
от НПОПДОО, приключили с констативни протоколи № КВ-5-03-00791865/29.07.2020г.
и № КВ-5-03-0079182/30.07.2020г., в които е констатирано, че за периода след
01.07.2019г. не са представени доказателства за осъществявана дейност на
дружеството, като не са представени исканите за проверката документи. От
извършена справка „трудови договори“ е установено, че дружеството е сключило
267 договора с общо 222 лица през периода 05.2016г. - 12.2020г. Проверката е
извършена във връзка с установяване на извършваната от дружеството дейност и
съответно основанието за осигуряване за наетите в дружеството лица след
01.07.2019г. Съгласно справка от регистъра на трудовите договори, С.Ц.Н. има
подадено уведомление за сключен трудов договор, считано от 20.10.2016г. с
прекратяване от 04.02.2020г. чрез „Политур 2016“ЕООД. Лицето е назначено в „Д
Комплекс Сървисес“ ЕООД от 03.02.2020г. За лицето са представени Приложения № 9,
като в база за изчисление влиза осигурителния стаж от „Политур 2016“ ЕООД и „Д
Комплекс Сървисес“ ЕООД. За проверката от осигурителя или упълномощено от него
лице не са предоставени абсолютно никакви документи. Въз основа на
гореизложените констатации и липсата на представени счетоводни и банкови
документи, трудови договори, ведомости за заплати, приходни и разходни касови
ордери, фактури, договори с контрагенти, договор за наем, платежни нареждания,
месечни оборотни ведомости, аналитичен и хронологичен регистър на каса, банка,
персонал, клиенти, контролният орган на ТП на НОИ - Варна заключава, че не може
да се удостовери по безспорен начин извършвана от дружеството дейност.
Издадени
са задължителни предписания №ЗД-1-03-00903408/02.04.2021г. до осигурителя
„Политур 2016“ ЕООД за заличаване на подадените данни по чл.5, ал.4, т.1 от КСО
за 43 лица, между които и С.Н. за периода м. 07.2019г. - м. 01.2020г.
От разпореждане
№ О-02-000-00-01462867/20.04.2021г. на ръководителя по изплащането на
обезщетенията и помощите на ТП на НОИ – Бургас се установява, че на основание
чл.40, ал.3 от КСО и чл.47, ал.1 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи
от държавното обществено осигуряване /НПОПДОО/ на С.Н. е отказано отпускане на
парично обезщетение за временна неработоспособност поради майчинство по
болничен лист № Е20210793055 - предмет на настоящото производство. В мотивите
си органът е взел предвид констатираните обстоятелства, че лицето не е полагало
труд и не е извършвало реална трудова дейност при тези осигурители и за
цитираните периоди – „Д Комплекс Сървисес“ЕООД за периода 03.02.2020г. до
датата на разпореждането и с „Политур 2016“ЕООД от 20.10.2016г. до 03.02.2020г.,
поради което не е възникнало осигуряване по смисъла на чл.10 КСО при тези
осигурители и не следва да се подават данни за осигурителен стаж и доход по
чл.5, ал.4, т.1 КСО.
От
жалба вх. № 1012-03-181/10.05.2021г. се установява, че жалбоподателката е
оспорила издаденото разпореждане № О-02-000-00-01462867/20.04.2021г. пред директора
на ТП на НОИ.
С
решение № 1040-02-126/05.07.2021г. директорът на ТП на НОИ – Бургас, като е
взел предвид, че не са приключили окончателно административните производства по
издадените задължителни предписания на контролен орган на ТП на НОИ - Варна №
ЗД-1-03-00903399/02.04.2021г. до осигурителя „Д Комплекс Сървисес“ЕООД и
№ЗД-1-03-00903408/02.04.2021г. до осигурителя „Политур 2016“ ЕООД за заличаване
на подадените данни по чл.5, ал.4, т.1 от КСО за С.Н. и поради преюдициалното
им значение по отношение на производството по преценка законосъобразността на
издаденото разпореждане за отказ по болничен лист № Е20210793055 е спрял административното
производство по разглеждане на подадената жалба по реда на чл.117, ал.3 от КСО.
Решението е обжалвано и с в влязло в сила определение № 2150/27.08.2021г. по адм.
дело № 1581/2021г. по описа на Административен съд - Варна е отменено. С писмо вх.
№ 1012-02-181#13/27.09.2021г. Административен съд - Варна е изпратил на
директора на ТП на НОИ Бургас преписката и влязлото в сила определение за
изпълнение.
С
решение № 1040-02-203/27.10.21г. директорът на ТП на НОИ-Бургас, като е взел
предвид, че наличието на трудов договор е предпоставка за възникване на трудово
правоотношение, но за да възникне осигурително правоотношение са необходими и
основанията по чл.10 КСО в тяхното кумулативно проявление и предвид
констатираните обстоятелства от контролен орган на ТП на НОИ-Варна при извършените
проверки на „Д Комплекс Сервисес“ЕООД и „Политур 2016“ЕООД и служебно събраната
информация, че дружествата не са извършвали дейност, поради което и лицата по
трудови правоотношения, включително жалбоподателката, не са упражнявали трудова
дейност, за която да подлежат на осигуряване и не са осигурени лица по смисъла
на §1 ал.1 т.3 ДР на КСО и чл.48а КСО е потвърдил обжалваното разпореждане на
ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите на ТП на НОИ-Бургас.
От
решение №36/11.06.2021г. на ОС-Бургас по т.д.№ 183/21г. се установява, че е
обявена неплатежоспособността на „Д Комплекс Сервисес“ЕООД с начална дата-
04.12.2019г. и е открито производство по несъстоятелност по отношение на
дружеството, обявено е в несъстоятелност, като е постановено прекратяване на
дейността му, прекратени са правомощията
на органите на дружеството и производството е спряно.
С
решение №53/13.07.2021г. на ОС-Бургас по т.д.№ 200/21г. е обявена
неплатежоспособността на „Политур 2016“ЕООД с начална дата- 25.03.2021г. и е
открито производство по несъстоятелност на дружеството, като производството е
спряно.
В с.з.
са представени доказателства от търговско дело № 200/2021г. на ОС-Бургас във
връзка с производството по обявяване на „Политур 2016“ЕООД в несъстоятелност, а
именно молба на основание чл.626 ТЗ, баланс към 31.12.2020г., ОПР за периода
01.01.2020г.-31.12.2020г., баланс към 31.03.21г., ОПР за периода 01.01.21г.-
31.03.2021г., опис и оценка на активите и пасивите към датата на входиране на
молбата в съда, списък на кредиторите, счетоводна експертиза, справка
задължения към персонала, справка на задълженията към 28.04.2021г.
От
показанията на св. П. се установява, че се е запознал със С.Ц.Н. на работното им
място; бил е служител във фирма „Синчец ММ“, след това бил прехвърлен в
„Политур 2016“ ЕООД; започнал работа на 26.05.2016г. в „Политур 2016“ ЕООД на
длъжност монтьор на компютърна апаратура и се занимавал с онлайн търговия и с
поддръжка на интернет системата на „***“ и впоследствие на х-л „***“ в к.к.
„Златни пясъци“; жалбоподателката постъпила на работа през есента на 2017г.,
като не си спомня на каква длъжност е постъпила, може би като офис асистент, защото
всички били назначавани на такава длъжност. Свидетелят установява, че е въвел С.
в сферата, в която работят- препродажба на артикули; дейността, която трябвало
да извършва и трябвало да й покаже е как да намира продукти, които могат да се препродават с печалба.
Работното място първоначално било в х-л „***“, след което и в х-л „***“, а
впоследствие били преместени в центъра на гр. Варна, ул. „***“. Офисът се
намирал в самия център, имало английска академия в същата сграда. Свидетелят работил
във фирмата до месец март 2019г., със стандартно работно време от 9 до 17 ч.
Работата била свободна и по всяко време можело да се почива, имали и два
почивни дни, но имали и допълнително работно време, ако трябвало да довършат
някаква работа. Свидетелят заяви, че от неговите осигуровки не са заплащани
ДЗПО.
При така
изложената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
С решение
№ 1040-02-203 от 27.10.2021г. директорът на териториално поделение – Бургас на
Национален осигурителен институт е потвърдил разпореждане №
О-02-000-00-01462867/20.04.2021г. на ръководителя по изплащането на
обезщетенията и помощите на ТП на НОИ – Бургас, с което на основание чл.40, ал.3 от КСО и чл.47, ал.1 от
Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено
осигуряване на жалбоподателката е отказано отпускане на парично обезщетение за
временна неработоспособност поради майчинство по болничен лист № Е20210793055.
Решението
е връчено по пощата на адв. Я.К., упълномощен от С.Н., на 28.10.2021г.- видно
от известие за доставяне, а жалбата до съда е подадена на 11.11.2021г. по ел.
поща, видно от писмо изх. №1030-02-3791#6/23.11.2021г.
Жалбата
е подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице и при наличие на
интерес от обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество,
същата е неоснователна, поради следните съображения:
Обжалваното
решение е издадено от компетентен орган, съгласно чл.117, ал.3 вр. ал.1, т.2,
буква „е“ от КСО – директора на ТП – Бургас на НОИ, в обема на предоставените
му правомощия, и в предвидената в чл.117, ал.3, изречение първо от КСО форма – мотивирано
решение. Същото съдържа всички реквизити, визирани в чл.59, ал.2 от АПК.
Оспореното
решение съдържа фактически и правни основания за постановяването му. Издадено е
в предвидената от закона писмена форма и съдържа мотиви, които предоставят
възможност за разбиране на причините, които са обусловили съдържанието на акта.
Същите са изложени в степен, достатъчна да обезпечи и възможността за съдебен
контрол спрямо приложението на материалния закон. В оспореното Решение № 1040-02-203 от
27.10.2021г. са изложени подробни мотиви, които съгласно чл.97, ал.1, изр.
второ от АПК се приемат като част от мотивите на разпореждането, предмет на
контрол за законосъобразност, поради което неоснователно е възражението, че актът
не съдържа каквито и да е мотиви, а съдържа единствено ретроспекция на
административната преписка.
Разпореждането
е постановено след изясняване на всички относими факти и обстоятелства,
съгласно изискването на чл. 53 от АПК, въз основа на които е установено, че С.Н.
не е имала качеството на осигурено лице при „Политур 2016“ ЕООД и „Д Комплекс
Сървисес“ ЕООД, включително и за риска майчинство. Във връзка с горното съдът
намира, че жалбоподателката е имала възможността да направи всичките си
възражения и да наведе доводи, както в хода на административното, така и в хода
на настоящото производство. Жалбоподателката е раполагала и с възможността да
представи доказателства в подкрепа на твърденията си, както пред административния
орган, така и в хода на съдебното производство, но такива не са ангажирани. Не
е нарушено правото й на участие в производството, както и изискването по чл.35
от АПК за пълно изясняване на случая и съобразяване на всички посочени от
страните в административното производство факти, обстоятелства и доказателства.
Възраженията й в жалбата за допуснато нарушение са неоснователни.
Не се
установи в хода на административното производство да са допуснати нарушения на
административнопроизводствените правила от категорията на съществените, които
да са основание за отмяна на оспореният акт.
Оспореният
акт е законосъобразен като издаден в съответствие с материалния закон и с целта
му поради следните съображения:
Страните
не спорят, че жалбоподателката има регистриран в НАП трудов договор.
Спорът
касае обстоятелството дали до момента на издаване на болничен лист №
Е20210793055 на С.Н. за изплащане на парично обезщетение за временна
неработоспособност поради майчинство за периода от 05.04.2021г. до 28.05.2021г.,
който е представен по надлежен ред за изплащане, жалбоподателката следва да се
счита за „осигурено“ по смисъла на КСО лице, т.е. дали реално е полагала
труд/упражнявала е трудова дейност в „Политур 2016“ ЕООД и „Д Комплекс Сървисес“ЕООД,
с оглед правото й да получи парично обезщетение в резултат на временна
неработоспособност.
Съгласно
разпоредбата на чл.48а от КСО осигурените лица за общо заболяване и майчинство
имат право на парично обезщетение за бременност и раждане вместо трудово
възнаграждение, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този
риск.
Съгласно
чл.49, ал.1 от КСО дневното парично обезщетение при бременност и раждане се
определя в размер на 90 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение
или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими
осигурителни вноски, а за самоосигуряващите се лица - внесени осигурителни
вноски за общо заболяване и майчинство за периода от 24 календарни месеца,
предхождащи месеца на настъпване на временната неработоспособност поради бременност
и раждане. Дневното парично обезщетение не може да бъде по-голямо от
среднодневното нетно възнаграждение за периода, от който е изчислено
обезщетението, и по-малко от минималната дневна работна заплата, установена за
страната, и се определя по реда на чл.41, ал. 2 - 5.
Съгласно
§ 1, ал.1, т.3 от ДР на КСО „осигурено лице“ е физическо лице, което извършва
трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл.4 и чл.4а,
ал.1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването на
лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл.10, продължава и през
периодите по чл.9, ал.2, т.1 - 3 и 5. Самоосигуряващите се лица се смятат за
осигурени за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски по
чл.6, ал.8, а лицата по чл.4а се смятат за осигурени за времето, през което са
внесени дължимите осигурителни вноски.
Съгласно
чл.10, ал.1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да
упражняват трудова дейност по чл.4 или чл.4а, ал.1 и за който са внесени или
дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.
С
оглед действащото законодателство и по аргумент от чл.10, ал.1 от КСО и § 1,
ал.1, т.3 от ДР на КСО, за да се приеме, че едно лице е „осигурено” по смисъла
на закона, то за същото следва да се установи наличието на предвидените в
закона кумулативни предпоставки, а именно лицето да подлежи на задължително
осигуряване, което означава, че същото следва да е лице със сключено трудово
или служебно правоотношение, тъй като въз основа на това правоотношение за него
се внасят и/или дължат осигурителни вноски и да е започнало да упражнява
трудова дейност като работник/служител по това правоотношение, което продължава
до датата на неговото прекратяване. Други изисквания, извън посочените законодателят
не предвижда и не включва в хипотезата на приетата правна норма.
В
случая се оспорва наличието на кумулативното изискване упражняване на трудова
дейност, т.е. изпълнение на трудови задължения и полагането на наемен труд по
сключено годно трудово правоотношение. От събраните по делото доказателства не се
установи жалбоподателката да е упражнявала трудови функции в „Политур 2016“ ЕООД
и „Д Комплекс Сървисес“ЕООД и обективно да е полагала наемен труд.
Наличието
на трудов договор е предпоставка за възникване на трудово правоотношение, но за
да възникне осигурително правоотношение са необходими още и основанията
изброени в чл.10 от КСО в тяхното кумулативно проявление. Безспорно е, че едно
от условията, на които е необходимо да отговаря лицето, за да се счита за
осигурено, е да извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително
осигуряване по чл. 4 от КСО.
Наличието
на трудов договор само по себе си не е достатъчно, за да възникне осигурително
правоотношение с произтичащите от него права на обезщетение, тъй като липсва
идентичност между трудовото и осигурителното правоотношение. Изискването на
законовата разпоредба на КСО, съдържаща определението за „осигурено лице“ е
лицето да упражнява трудова дейност. Следователно лицето трябва не само да има
сключен трудов договор и валидно възникнало трудово правоотношение, но и реално
да осъществява трудова дейност в рамките на това правоотношение. Съгласно
константната съдебна практика защитими са само трудови и осигурителни права,
които реално са възникнали, като наличието на трудов договор не е достатъчно
условие за възникване правото на обезщетение, а е необходимо лицето реално да е
осъществявало трудова дейност.
Не са налице доказателства жалбоподателката действително да е
осъществявала трудова дейност за посочените осигурители.
Твърдяните
факти подлежат на доказване от страната, която претендира от тях изгодни за нея
правни последици по арг. от чл.154, ал.1 от ГПК, в случая от жалбоподателката. Твърдението
за липса на трудова дейност съставлява отрицателен факт, като на доказване
подлежи положителния насрещен факт от страната, която се ползва от него. Такова
доказване в случая не бе проведено.
Нито в
хода на административното, нито в хода на съдебното производство жалбоподателката
представи сключени трудови договори с дружествата-осигурители и длъжностни
характеристики към тях. В жалбата й не се съдържа и твърдение на каква длъжност
е работила, с какво работно място, задължения и уговорено трудово
възнаграждение. Доказателства за изпълнение на конкретни трудови функции от
страна на оспорващата не се събраха.
Съгласно
разпоредбата на чл.63, ал.1 от КТ работодателят е длъжен да предостави на
работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения
трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл.62,
ал.3 от КТ, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за
приходите, като според ал. 2 на този член работодателят няма право да допуска
до работа работника или служителя, преди да му предостави документите по ал. 1.
Т.е. в случая жалбоподателката следва да разполага с тези доказателства и е
имала възможност да ги ангажира по делото, като представи и длъжностна
характеристика, която да установява основните й трудови задължения, както и
други писмени доказателства, които реално установяват извършването на трудова
дейност, както и че е получавала работна заплата.
Горните
изводи не се променят и от показанията на свидетеля П., който твърди, че
жалбоподателката е проучвала в интернет продукти за препродаване с цел печалба.
В показанията на свидетеля липсва конкретност, не става ясно на кое работно
място, какви продукти и в кои електронни сайтове е извършвала търсене жалбоподателката,
по чие нареждане и в какъв период от
време. Липсва информация и по отношение на това, към кого и по какъв начин
жалбоподателката е отчитала свършената от нея работа през съответния работен
ден. Недоказани са и конкретната длъжност, изпълняваните трудови функции на
жалбоподателката и обема и вида на нейните задължения. Показанията на свидетеля
са непоследователни и противоречиви. От една страна да твърди, че я е обучавал,
а от друга, че не знае на каква длъжност е работила жалбоподателката. Съгласно
показанията му П. е работил в „Политур 2016“ ЕООД до месец март 2019г. и следователно
не разполага с информация след този
период дали дружеството е осъществявало търговска дейност, съответно дали
жалбоподателката е полагала труд за този работодател. Освен това предвид чл.164,
ал.1, т.2 от ГПК правнозначимите факти относно обстоятелствата по чл.10, ал.1 и
§ 1, т. 3 ДР на КСО не могат да се опровергават със свидетелски показания. Следователно
не се събраха доказателства, че жалбоподателката реално е полагал труд по
трудов договор с „Политур 2016“ ЕООД, в какво се изразява положения от нея
труд, какви задължения е имала, къде ги е изпълнявала, получавала ли е трудово
възнаграждение и начина на неговото изплащане.
По
отношение на полаган труд в „Д Комплекс Сървисес“ ЕООД от жалбоподателката не
са ангажира никакви доказателства.
В подкрепа
на горните изводи са и констатираните обстоятелства от контролен орган на ТП на
НОИ – Варна при извършените проверки на дружествата „Д Комплекс Сървисес“ ЕООД
и „Политур 2016“ ЕООД, че последните не са представили никакви доказателства за
осъществявана дейност - счетоводни и банкови документи - приходни и разходни
касови ордери, фактури, договори с контрагенти, договор за наем, платежни
нареждания, месечни оборотни ведомости, аналитичен и хронологичен регистър на
каса, банка, персонал, клиенти.
От служебно
изисканата информация от ТД на НАП е видно, че за „Политур 2016“ ЕООД няма
подадена ГДД за 2019г., от предоставена справка за задължено лице - обобщени
обороти фискални устройства е видно, че няма регистрирани обороти за периода
06.2019 г.-12.2020г. В ТР не са обявени ГФО за 2019г. и 2020г.
За „Д
Комплекс Сървисес“ ЕООД няма данни за регистрирани фискални устройства, няма
данни за регистрирани продажби с фискални устройства, има подадена декларация
по чл. 92 от ЗКПО за 2019 г. и 2020г. без обявени ГФО в ТР, няма информация за
активна банкова сметка, ***/или недвижимо имущество.
Тези констатации
не са оспорени от жалбоподателката, в това число и Констативни протоколи №КП-5-03-00901689/30.03.2021г.
и №КП-5-03-00901703/30.03.2021г., които представляват официални документи,
ползващи се с материална доказателствена сила, съгласно чл.179, ал.1 от ГПК, което
обосновава и извод, че дружествата посочени за осигурители не са извършвали
дейност по смисъла на ТЗ за процесните периоди. Не са налице и първични счетоводни документи /разходни
касови ордери, платежни нареждания или вносни бележки/, удостоверяващи реалното
престиране на трудово възнаграждение, поради което не може да се приеме за
установено и че жалбоподателката е получавала в действителност такова.
Следователно
за посочените периоди от м.07.2019г.-м.02.2021г., са налице условията, при
които едно предприятие може да се определи като предприятие, което не е
осъществявало дейност – не е извършвало сделки по чл.1, ал.1 от ТЗ, няма
признат приход за периода, не е осъществявана дейност, свързана с инвестиции,
производство и др. и не са осъществявани покупки на стоки и услуги с цел
получаване на доходи и печалби.
Ирелевантно
е обстоятелството дали дружествата – осигурители са обявени в несъстоятелност. Представените
документи от търговското дело за несъстоятелност на „Политур 2016“ ЕООД не
установява, че дружеството е извършвало търговска дейност в областта на
продажбата на търговски артикули след 01.07.2019г., напротив в цялата преписка
по несъстоятелността се твърди, че дружеството е упражнявало търговска дейност
в областта на туризма. От представеният списък за задължения на „Политур 2016“
ЕООД към персонала е видно, че по отношение на жалбоподателката за периода от м.07.2019г.
до м.12.2019г. същата е получавала месечно средно около 550 лв., а за м.
01.2020г. сумата е 2653.91лв., което с оглед описаните финансови трудности се
явява нелогично и се налага обоснования извод, че в случая се цели получаване
на парично обезщетение без да са изпълнени изискванията на закона за
упражняване на трудова дейност и внасяне на дължимите осигурителни вноски, за
които не е спорно, че не са внесени.
Неоснователно
е възражението на жалбоподателката, че осъществяването на търговска дейност от
страна на нейните работодатели няма отношение към качеството й на „осигурено
лице“. След като дружествата не са извършвали дейност, лицата по трудови
правоотношения, включително С.Н., също не са упражнявали трудова дейност, за
която да подлежат на осигуряване и не са осигурени лица по смисъла на § 1,
ал.1, т.3 от ДР на КСО и чл. 48а от КСО.
Жалбоподателката
не е изпълнила и задължението си по чл.108, ал.2 от КСО, съгласно който
физическите и юридическите лица са длъжни да представят на контролните органи
на НОИ исканите от тях документи, сведения, справки, декларации, обяснения и
носители на информация, свързани със спазване на осигурителното законодателство
във връзка с дейността, възложена на Националния осигурителен институт, както и
да оказват съдействие при изпълнението на служебните им задължения, поради
което неоснователни са възраженията й, че административният орган не е положил
необходимите грижи и не е изяснил фактическата обстановка по арг. от чл.35 от АПК, което да съставлява съществено процесуално нарушение.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че обжалваното решение не страда от пороци, водещи до неговата
нищожност или незаконосъобразност. Оспореният акт е законосъобразен, а жалбата
е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Водим от горното и на
основание чл.172, ал.2 от АПК, вр. чл.118, ал.3 от КСО, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Ц.Н.,
ЕГН ********** *** против решение № 1040-02-203/27.10.2021г. на директора на
териториално поделение – Бургас на Национален осигурителен институт, с което е
потвърдено разпореждане № О-02-000-00-01462867/20.04.2021г. на ръководителя по
изплащането на обезщетенията и помощите на ТП на НОИ – Бургас.
Решението
е окончателно.
СЪДИЯ: