Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 35

гр. София, 12.03.2018 год.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Софийският окръжен съд, търговско отделение, V състав, в публично съдебно заседание на тринадесети февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНИТА ЯНКОВА

 

при секретаря Магдалена Букина, като разгледа докладваното от съдията т.д. № 142 по описа за 2016 година на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

ИЩЦИТЕ - Р.Я.С. с ЕГН **********, А.А.С. с ЕГН **********, Г.Я.Я. с ЕГН **********, Ъ.Т.Р. с ЕГН ********** и Д.Т.Р. с ЕГН **********, последните две чрез тяхната майка и законен представител Г.Я.Я. с ЕГН **********,***, Р. област, ул. „Юрий Гагарин” № 28, са предявили срещу „З.к.О.– клон Б.” К. ЕИК .субективно и обективно съединени искове с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм., бр.102/29.12.2015 год., в сила от 01.01.2016 год. – приложим на осн. §22 от ПЗР на КЗ, обн. ДВ, бр.102/29.12.2015 год., в сила от 01.01.2016 год./ – за заплащане на обезщетение в размер на по 200 000 лева за всеки от ищците за причинени им неимуществени вреди – душевни страдания и разстройство, остра стресова реакция, потиснатост, безпокойство, изострена чувствителност и ранимост, настъпили вследствие на смъртта на техния син, съпруг и баща Т.Р.Я., причинена при ПТП, настъпило на 04.06.2016 год. по път ІV-49014 /с. П.– с. Д., Р.област/ на км 16 + 417м по вина на Г.Й., гражданин на Република Т.– водач на лек автомобил марка „Ауди”, модел „А8” с ДК № РР 5659 ВА, със застрахователна полица № BG/28/115001521985 за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, сключена с ответника, валидна от 06.06.2015 год. до 05.06.2016 год., ведно със законната лихва върху сумите от деня на увреждането, 04.06.2016 год., до окончателното им заплащане.

Претендират се и направените по делото разноски.

Ищците твърдят в исковата си молба, че при пътнотранспотно произшествие, настъпило на 04.06.2016г., била причинена смъртта на техния син, съпруг и баща Т.Р.Я., вследствие на което търпят неимуществени вреди.

Твърдят, че на посочената дата – 04.06.2016г., Г.Й. при управление на л.а. марка „Ауди”, модел „А8” с д.к.№ РР 5659 ВА по път IV-49014 (км 16 + 417 м) виновно нарушил правилата за движение по пътищата, като управлявал превозното средство със скорост, несъобразена с конкретната пътна обстановка  и  със  законовите  ограничения,   изгубил   контрол  над управляваното от него МПС, вследствие на което автомобилът напуснал платното за движение и се ударил в крайпътно дърво. При инцидента загинали двама пътници, сред които и Т.Р.Я..

По случая било образувано ДП №330-ЗМ-205/2016г. по описа на ОД МВР - Разград, пр.пр. №1690/2016г. по описа на Окръжна  прокуратура – гр.Разград.

При управлението на процесния л.а.  марка „Ауди”, модел „А8” с д.к.№ РР 5659 ВА, водачът Й. нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл. 20, ал. 2 и чл. 21, ал. 1 от ЗДвП - като се движил със скорост, несъобразена с конкретните пътни условия и законови ограничения; чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП - като създал опасност за живота и здравето на участниците в движението и чл. 20, ал. 1 от ЗДвП - като не контролирал непрекъснато управляваното от него МПС. Изложено е още в исковата молба, че водачът имал възможност да предотврати настъпването на ПТП, ако не бил нарушил посочените правила за движение по пътищата.

            Причина за настъпването на смъртта на Т.Р.Я. били множеството несъвместими с живота травми, намиращи се в причинна връзка с настъпилото ПТП.

            Поддържа се от ищците, че прекият деликвент извършил деянието виновно, при форма на вината непредпазливост. Не предвиждал настъпването на общественоопасните последици, че ще причини ПТП, в резултат, на което ще загине починалият Т.Р.Я., но бил длъжен и могъл да ги предвиди и предотврати, ако не бил допуснал посочените нарушения на правилата за движение по пътищата.

            Ищците твърдят, че преживяват изключително тежко загубата на своя съпруг, баща и син. Изживявали стрес, потиснатост, безпокойство, изострена чувствителност, ранимост, вътрешна опустошеност, безсилие пред обстоятелствата и усещане за разрив в отношенията с другите и живота като цяло.

Ищците сочат, че отговорността на застрахователя - ответник в настоящото производство - „З.к.О.– клон Б.” К. била ангажирана от сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” за процесния л.а. марка „Ауди”, модел „А8” с д.к.№ РР 5659 ВА с полица № BG/28/115001521985, валидна от 06.06.2015 г. до 05.06.2016 г. Последното обуславящо и предявения пряк иск срещу застрахователя.

Ищците молят съда, да постанови решение, с което да осъди ответното дружество, да им заплати обезщетение в размер на по 200 000 лева за всеки от тях за причинените им неимуществени вреди – душевни страдания и разстройство, остра стресова реакция, потиснатост, безпокойство, изострена чувствителност и ранимост, настъпили вследствие на смъртта на техния син, съпруг и баща Т.Р.Я., причинена при ПТП, настъпило на 04.06.2016 год. по път ІV-49014 /с. П.– с. Д., Р. област/ на км 16 + 417м по вина на Г.Й., гражданин на Република Т. – водач на лек автомобил марка „Ауди”, модел „А8” с ДК № РР 5659 ВА, със застрахователна полица № BG/28/115001521985 за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, сключена с ответника, валидна от 06.06.2015 год. до 05.06.2016 год., ведно със законната лихва върху сумите от деня на увреждането, 04.06.2016 год., до окончателното им заплащане.

            В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът „З.к.О.– клон Б.” К. е подал писмен отговор, чрез процесуалния представител юрк. Н.К., с който оспорва предявените искове изцяло по основание и размер.

            На първо място в депозирания отговор на исковата молба ответникът твърди, че ищците не са доказали  възникването на отговорността на ЗК О.” КЧТ и правото на обезщетение за неимуществени вреди причинени от водача на лек автомобил марка „Ауди”, модел „А8” с ДК № РР 5659 ВА. Твърди, че не е доказано и деликтното поведение от страна на Г.Й., както и причинно-следствената връзка между поведението на водача на МПС и претърпените увреждания от пострадалото лице. Сочи се, че за доказване на  наличието на деликтно поведение на застрахования при ответното дружество водач на проценото МПС е представен единствено протокол за ПТП с пострадали лица от 04.06.2016г., който не съдържал данни за причините, поради които било настъпило ПТП, а единствено било посочено, че причините за инцидента били в процес на изясняване. Ответникът поддържа, че представеното доказателство не свидетелствало по какъвто и да е начин за наличие на виновно и противоправно поведение от страна на Г.Й..

            Ответникът поддържа съпричиняване от страна на пострадалия, който бил без поставен обезопасителен колан, в размер на 50% за настъпване на вредоносния резултат.

            Твърди, че към момента на настъпване на процесния инцидент Г.Й. бил управлявал лекия автомобил марка „Ауди”, модел „А8”, ДК № РР5659ВА под въздействие на алкохол, което обстоятелство било известно на пострадалия Т.Р.Я., но въпреки това същият се съгласил да се вози при Г.Й.. С оглед изложеното, ответникът поддържа, че Т.Р.Я. бил длъжен да съобрази своето поведение с голямото опиянение на водача на лекия автомобил, но не го бил направил. В тази връзка твърди, че пострадалото лице в резултат на настъпилото ПТП е допринесло в значителна степен за претърпените от ПТП увреждания, поради което и че е налице съпричиняване за настъпването им от страна на Т.Р.Я. в размер на 50%.

            На следващо място ответникът оспорва размера на предявените искове като завишени и несъответстващи на чл.52 ЗЗД.

            Моли предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло, а разноските да бъдат възложени върху ищците.

            Оспорва като неоснователни и предявените искове по чл. 86 ЗЗД, с оглед неоснователността на главните искове.

            При отхвърляне на предявените искове, моли да му бъдат присъдени и сторените по делото разноски, включително и за юрисконсултско възнаграждение. В случай, че претендираното от ищците адвокатско възнаграждение надвишава минималните размери предвидени в Наредба №1 от 09.06.2004г., моли същото да бъде счетено за прекомерно и да бъде намалено.

            Софийски окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

            След приключване на размяната на книжа между страните по реда на чл.367 – чл.373 от ГПК с молба от 28.06.2017 год. пълномощникът на ищците е представил заверен препис от влязла в сила на 15.06.2017 год. присъда № 61/25.11.2016 год. на ОС – Разград, постановена по НОХД № 259/2016 год., ведно с мотиви към нея. Видно от присъдата, със същата Г.Й. с ЕГН **********, турски гражданин, със статут на постоянно пребиваващ в Република Б., е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343, ал.3, предл.1-во и предл.4-то, б.„б“ във вр. с ал.1 във вр. с чл.342, ал.1 от НК – за това, че на 04.06.2016 год. по път ІV-49014 /с. П.– с. Д., Р. област/ на км 16 + 417м, при управлението на МПС – лек автомобил марка „Ауди”, модел „А8” с ДК № РР 5659 ВА, е нарушил правилата за движение по пътищата по чл.20, ал.1 от ЗДП, чл.21, ал.1 от ЗДП и чл.73, ал.1 от ПЛЗДП и по непредпазливост е причинил смъртта на Т.Р.Я. с ЕГН ********** и на А.О.В. с ЕГН **********, и двамата от с. В., Р. област, като деянието е извършено след употреба на алкохол, в пияно състояние – с концентрация на алкохол 1.99 на хиляда, като на осн. чл.36 от НК и чл.54 от НК е бил осъден на наказание лишаване от свобода за срок от седем години и на осн. чл.343г от НК му е наложено наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от десет години.

            Видно от мотивите към присъдата на наказателния съд, обвързваща с оглед разпоредбата на чл.300 от ГПК настоящия, разглеждащ гражданските последици от деянието, прието е, че на 04.06.2016 год. подсъдимият Й., заедно със С. Й., С.В., Г.Я., Т.Я., както и А.В., отишли на сватба в град З., придвижвайки се с два леки автомобила. Подсъдимият управлявал л.а. „Ауди”, модел „А8” с ДК № РР 5659 ВА, собственост на съпругата му – С. Й..*** отново се придвижили със същите автомобили, а от с. В.към град Р. продължили само подсъдимият с управлявания от него л.а. „Ауди”, Т.Р.Я. и А.О.В.; видно от мотивите, прието е, че Т.Я. пътувал на задна седалка с поставен обезопасителен колан, а А. В.– на предна дясна седалка – вероятно без поставен обезопасителен колан.

            Около 19.30 часа подсъдимият Й. управлявал описаното МПС по път ІV-49014 /с. . – с. Д./, когато на км 16 + 417м, навлизайки в ляв завой със скорост 155 км/ч загубил контрол над автомобила и той напуснал лентата за движение, преминал през лентата за насрещно движение, левия банкет и продължил движението си край пътя. Впоследствие автомобилът изминал 22 метра, движейки се косо под ъгъл 9-10 градуса и се ударил приплъзващо с лявата си страна в крайпътно дърво, продължил да се движи косо наляво и напред, изминавайки още 32 метра и се ударил в друго дърво с лявата си задна половина.  Ударът бил със значителна сила, поради което автомобилът се преобърнал по таван и спрял движението си след 11 метра, като се запалил. Тялото на А.В.изхвръкнало от колата и паднало на около метър от нея, а тялото на Т.Я. останало на мястото си в купето. Водачът на автомобила Й. също изхвръкнал от купето и паднал на земята.

Непосредствено след произшествието на мястото се озовал друг водач на МПС – св. Г.П., която спряла и слязла от автомобила си за да окаже помощ на пострадалите. Свидетелката констатирала, че подсъдимият единствен бил в съзнание, а пътниците в автомобила – Т.Я., намиращ се на задната седалка и А. В. – извън купето, били починали. Смъртта на Т.Я. се установява и от представения по делото препис –извлечение от акт за смърт, издаден на 05.06.2016г. от кметство с.П., Община Р..

Описаната фактическа обстановка се потвърждава както от приобщените по делото писмени доказателства, представени с молба на ищците от 22.05.2017 год. – скица на ПТП, протоколи от 04.06.2016 год., 05.06.2016 год. и 09.06.2016 год. за огледи на ПТП и протокол от 09.06.2016 год. за оглед на веществени доказателства, изготвени по ДП № 330-ЗМ-205/2016 год. по описа на ОД МВР – Разград, така и от заключението по допуснатата по настоящото дело комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, неоспорено от страните. Видно от заключението на КСМАТЕ е, че към момента на ПТП, пострадалият Т.Р.Я. е бил с поставен обезопасителен колан, но въпреки това е настъпила смърт. Установява се още от заключението на посочената експертиза, че травматичните увреждания констатирани при извършената аутопсия на трупа на Т.Р.Я. са следните: тежка съчетана черепномозъчна, шийна и гръднокоремна травма изразяваща се в травматична деформация на главата с открито многофрагментно счупване на костите на черепния покрив, от които голяма част са липсвали, липсващо мозъчно вещество, разполовяване на главата наполовина до основата на носа, счупване на ниво 4-5-ти шийни прешлени, травматично разкъсване на сърцето и околосърдечната торбичка, на белия дроб двустранно, множествено счупване на ребра, разкъсване на слезката, диафрагмата и черния дроб, контузия на средостението, бъбреците и чревния опорак. Установява се, че тази тежка съчетана травма е довела до смъртта на Т.Я..

При отчитане на механизма на пътнотранспортното произшествие заключението на КСМАТЕ сочи, че деформациите на автомобила и локализацията на травматичните увреждания довели до смъртта на Т.Р.Я. са такива, че са щели да бъдат  наблюдавани независимо дали лицето е било с поставен обезопасителен колан или не.

            В отговор на въпросите, поставени от ищците с ДИМ, експертите сочат, че част от получените от Т.Р.Я. травми при ПТП – разкъсване на слезката и увреждане на черния дроб, които самостоятелно биха довели до смъртта му, биха могли да бъдат причинени и при правилно поставен обезопасителен колан. Сочи се, че при висока скорост на движение на автомобила в момента на удара същият рязко задържа тялото на пасажера при движението му напред, при което се получава ударна деформация в предно задно направление на коремната и гръдната стена, а коланът действа като твърдо тяло с ограничена контактна повърхност. При тези условия е възможно да се получи разкъсване на слезката и да последва масивен вътрешнокоремен кръвоизлив и смърт, както и увреждане на черния дроб със същите последици.

            За установяване на твърдените в исковата молба неимуществени вреди с определението си по чл.374 от ГПК съдът по искане на ищците е допуснал събиране на сочените с и.м. гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели – Д. Е. Б. – на 62 години и Н. С. К. – на 37 години, и двамата без родство с ищците. Свидетелите сочат, че ищците – родители и съпруга и деца на починалия Т.Р.Я., много тежко и болезнено възприели вестта за смъртта му. Св. Б.установява, че на погребението на Т. са припадали родителите и съпругата му, наложило се лекар да им поставя инжекции. Свидетелите сочат, че до смъртта на Т.Р.Я. семейството му било много задружно и сплотено – живеели в общо домакинство с родителите му, съпругата му и децата им. След смъртта на Т. според свидетелите ищците се затворили в себе си. Не искали да споделят, не излизали и не контактували много с хора. Преживяли много тежко смъртта на Т., направо семейството се сринало.

            Свидетелката Б.  установява още, че починалият Т. е бил грижовен баща, опората на къщата, защото баща му не бил добре, с високо кръвно, с краката не бил добре. Майката на Т. след смъртта му започнала да получава припадъци. Съпругата му също не била добре, всички вземали лекарства заради нервната система. Съпругата му се опитвала да се държи на крака. Много добре се грижела за децата им. Интересувала се от уроците им в училище, да се учат децата и доколкото може, мъчела се да им помогне. Свидетелката сочи, че децата на Т. много трудно възприели смъртта му, особено  малката му дъщеря - тя постоянно плачела. Голямата дъщеря мълчала, обаче вътрешно изживява нещата. Главата й постоянно била наведена. Малката дъщеря на Т. питала все за баща си. Ищците ходели на гробищата, плачели.

            Свидетелката К. излага, че мъката на ищците била огромна. Т. им липсвал. Живели със спомените за него. Децата също се затворили в себе си. Те също не общували много с други. Баща им липсвал и на тях.   Постоянно споменавали, че баща им ако бил жив, къде щели да отидат, какво щели да направят, какво са правили преди.

            Видно от представените с исковата молба удостоверения за раждане от ***г. и от 18.02.2005г., издадени от Община И. е, че Д. Т.  Р. и Ъ.Т.Р. са деца на починалия Т.Р.Я. и на ищцата Г.Я.Я.. Обстоятелството, че ищцата Г.Я.Я. е съпруга на Т. се установява от представеното с исковата молба удостоверение за наследници № 186/08.06.2016 год., издадено от кметство с. В., Община З.. Представените с исковата молба удостоверения за родствени връзки, издадени от Община З. на 12.08.2016г. установяват, че Т.Я. е син на ищците Р.Я.С. и А.А.С..

От представената с и.м. справка от 02.08.2016 год. от база данни на информационен център към Гаранционен фонд се установява, че за автомобила с ДК № РР 5659 ВА, управляван при ПТП от Г.Й., е била сключена с ответника застрахователна полица № BG/28/115001521985 за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, валидна от 06.06.2015 год. до 05.06.2016 год. – т.е. към датата на ПТП, 04.06.2016 год.

            При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи :

            Съгласно разпоредбата на чл.223, ал.1 от КЗ /отм., бр.102/29.12.2015 год., в сила от 01.01.2016 год./ с договора за застраховка „Гражданска отговорност” застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя се реализира чрез заплащане на обезщетение на увреденото лице, което обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането, а също и на лихви за забава, когато застрахованият е отговорен пред увредения за тяхното плащане.

С разпоредбата на чл.226, ал.1 от КЗ /отм., бр.102/29.12.2015 год., в сила от 01.01.2016 год. – приложима на осн. §22 от ПЗР на КЗ, обн. ДВ, бр.102/29.12.2015 год. с оглед момента на сключване на застрахователния договор с полица № BG/28/115001521985/ е уредено правото на пряк иск в полза на пострадалото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на прекия причинител, като отговорността на застрахователя е обусловена от и е еднаква по обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност”, както и да са налице всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди. В конкретния случай ищците следва да установят и че са от кръга на лицата – наследници и близки на починалия при ПТП, които имат право на обезщетение за причинените им неимуществени вреди вследствие на загубата на техния съпруг и син.

В настоящия случай с оглед приложението на чл.300 от ГПК за настоящия съд, разглеждащ гражданските последици от деянието, е задължително постановеното от наказателния съд с приложената по делото влязла в сила на 15.06.2017 год. присъда № 61/25.11.2016 год. на ОС – Разград, постановена по НОХД № 259/2016 год. – относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновност на дееца. От горното следва, че към момента на постановяване на настоящото решение с оглед разпоредбата на чл.235, ал.3 от ГПК и зачитайки така постановената след предявяване на исковете присъда на наказателния съд, съдът следва да приеме за установени : първо, извършеното виновно от Г.Й. деяние,  съставляващо престъпление по чл.343, ал.3, предл.1-во и предл.4-то, б.„б“ във вр. с ал.1 във вр. с чл.342, ал.1 от НК; второ, настъпилата като пряк резултат от ПТП смърт на сина, съпруга и бащата на ищците Т.Р.Я..

По делото бе установен и последният елемент от фактическия състав за ангажиране на отговорността на застрахователя по предявения пряк иск по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ – обстоятелството, че за автомобила марка „Ауди”, модел „А8”, с ДК № РР 5659 ВА, управляван при ПТП от Г.Й., е била сключена с ответника застрахователна полица № BG/28/115001521985 за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, валидна от 06.06.2015 год. до 05.06.2016 год. – т.е. застрахователното правоотношение е съществувало към момента на настъпване на ПТП, 04.06.2016 год.

            Съдът намира за неоснователни възраженията на ответника по чл.51, ал.2 от ЗЗД за съпричиняване на вредоносния резултат от наследодателя на ищците, който със своите действия, респ. бездействия да е допринесъл съществено за настъпване на вредоносния резултат – като е пътувал в автомобила без поставен обезопасителен колан и знаейки, че водачът Г.Й. го управлява под въздействие на алкохол. В случая ответникът следва да установи не само твърдените действия, респ. бездействия на пострадалия, но и причинната връзка между тях и настъпилия вредоносен резултат, което не бе сторено. В горния смисъл е и трайната практика на ВКС, изразена както в ППВС № 17/1963 год., така и в решения № 99/08.10.2013 год. на ВКС по т.д. № 44/2012 год., II т.о., ТК, № 206/12.03.2010 год. по т.д. № 35/2009 год. на II т.о., № 59/10.06.2011 год. по т.д. № 286/2011 год. на I т.о. и № 98/24.06.2013 год. по т.д. № 596/2012 год. –

„Изводът за наличие на съпричиняване на вредата не може да почива на предположения, а намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт по правилото на чл.51, ал.2 ЗЗД изисква доказани по безспорен начин конкретни действия или бездействие на увреденото лице, с които то обективно да е способствало за появата на вредоносния резултат, като е създало условия за настъпването му или го е улеснило.“.

В настоящия случай бе установено по категоричен начин, че към момента на ПТП Т.Я. е пътувал с поставен обезопасителен колан /заключението по назначената по настоящото дело КСМАТЕ/. Вещите лица по КСМАТЕ сочат още, че летален изход би могъл да настъпи и при разкъсване на слезката с последващ масивен вътрешнокоремен кръвоизлив, както и при увреждане на черния дроб, които биха могли да бъдат причинени и при правилно поставен обезопасителен колан – коланът действа като твърдо тяло с ограничена контактна повърхност при висока скорост на движение на автомобила в момента на удара; същият рязко задържа тялото на пасажера при движението му напред, при което се получава ударна деформация в предно задно направление на коремната и гръдната стена.

Ответникът не ангажира никакви доказателства и в подкрепа на второто от горните две възражения по чл.51, ал.2 ЗЗД – че пострадалият е допринесъл за съпричиняване на вредоносния резултат, като е пътувал в автомобила, управляван от водача Г.Й., знаейки, че последният е под въздействие на алкохол. Обстоятелството, че Й. към момента на ПТП е бил с концентрация на алкохол 1.99 на хиляда, сочено в присъдата на ОС – Разград /в същата не се сочи дали е концентрация в кръвта или в издишвания въздух/, не предполага знанието за горното у пътника в автомобила Т.Я.. Знанието на пострадалия – начинът, по който е възприел това обстоятелство и дали изобщо го е възприел, евентуално може да бъде установено с гласни доказателства, каквито ответникът не ангажира своевременно в настоящото производство, но гласните доказателства ще бъдат резултат на субективната преценка на евентуални свидетели и няма да бъдат категорично доказателство.

Доказани по основание, предявените искове по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ са доказани отчасти и по размер.

Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. При определяне на обезщетението се съобразяват характера и тежестта на вредите, тяхното проявление във времето и цялостното неблагоприятното отражение на увреждащото деяние в патримониума на увредените лица.

В настоящия случай неимуществените вреди са във формата на психически болки и душевни страдания за ищците, поради смъртта на Т.Я. – техен син, съпруг и баща. Характерът и тежестта на същите бяха установени от показанията на свидетелите Д.Е.Б. и Н.С.К.– ищците са преживели изключително тежко загубата на своя близък, с когото са поддържали непрекъснати контакти и са имали близки човешки взаимоотношения. Съдът отчита както вида на родствената връзка между починалия и ищците – последните са деца, съпруга и възходящи от първа степен, неговите най-близки роднини, така и обстоятелството, че са живели заедно и са поддържали силна връзка, основана на обич и взаимно уважение.

Съобразявайки горното, съдът приема, че за репатриране на неблагоприятните последици от увреждащото събитие съобразно възприетия с чл.52 от ЗЗД принцип на справедливостта необходимата и достатъчна сума, която ответникът следва да заплати на всеки от ищците, е в размер на 150 000 лева. Исковете са доказани по размер до тази сума, която съдът следва да осъди „З.к.О.– клон Б.” К. да заплати на всеки от ищците Р.Я.С. с ЕГН **********, А.А.С. с ЕГН **********, Г.Я.Я. с ЕГН **********, Ъ.Т.Р. с ЕГН ********** и Д.Т.Р. с ЕГН **********, на последните две лица, чрез тяхната майка и законна представителка Г.Я.Я., като отхвърли същите за разликата до пълния им предявен размер от 200 000 лева. Събраните по делото доказателства не установиха обстоятелства, налагащи извод за различни по вид или тежест неимуществени вреди за всеки ищец поотделно, поради което присъдените суми следва да са в еднакъв размер.

            Тъй като отговорността на застрахователя по чл.226, ал.1 от КЗ е тъждествена по обем с тази на прекия причинител на непозволеното увреждане, в полза на ищците следва да се присъди и законна лихва върху обезщетението от датата на увреждането – 04.06.2016 год., в който момент съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД е настъпила изискуемостта на вземането.

            По отношение на държавните такси и разноски :

            Тъй като с определение № 519/01.09.2016 год. на осн. чл.83, ал.2 от ГПК ищците са били освободени от заплащане на държавни такси и разноски по настоящото производство, то с оглед изхода на делото и на осн. чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да се осъди да заплати по сметка на съда дължимата държавна такса върху уважения размер на исковете от 30 000 лева, както и сумата от 300 лева, съставляваща изплатени разноски от бюджета на съда – за възнаграждение на в.л. по допуснатата КСМАТЕ.

            В хода на производството по делото ищците не са направили разноски и такива не следва да им се присъждат.

Тъй като, видно от представения по делото договор за правна помощ от 22.05.2017 год., сключен между ищците и Адвокатско дружество „Ч., П. и И.“, същият е за оказване на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА на безплатна адвокатска помощ за процесуално представителство по делото, то на осн. чл.38, ал.2 от ЗА съдът следва да определи размер на адвокатското възнаграждение съобр. правилата на чл.36, ал.2 от ЗА и чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – в размер на 27 180.00 лева с начислен ДДС /минималният размер по чл.7, ал.2, т.5 при интерес от 150 000 лева за всеки уважен иск/, като осъди ответника да заплати тази сума на адвокатското дружество.

Доколкото възнаграждението за процесуално представителство е определено от съда на осн. чл.38, ал.2 от ЗА – а не заплатено от ищеца, съдът не дължи произнасяне по бланкетното искане на ответника по чл.78, ал.5 от ГПК.

Тъй като ответникът е представляван по делото от юрисконсулт, дължимото му на осн. чл.78, ал.8 от ГПК възнаграждение, определено съобр. чл.37 от ЗПП, който препраща към разпоредбата на чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, е в максималния размер от Наредбата – 300 лева, което в случая следва да бъде увеличено по реда на чл.25, ал.2 с 50 на сто, доколкото материалният интерес е над 10 000 лева, т.е. така определеното от съда възнаграждение е в размер на 450 лева. С оглед на горното и на осн. чл.78, ал.3 и 8 от ГПК ищците следва да се осъдят да заплатят на ответника сумата от 112.50 лева, съставляваща разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете. Ответникът е направил и разноски за възнаграждение на вещи лица в размер на 400 лева. Предвид на това и на основание, чл.78, ал.3 от ГПК ищците следва да се осъдят да заплатят на ответника и сумата от 100 лева, съставляваща разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете.

            Воден от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

ОСЪЖДА на осн. чл.226, ал.1 от КЗ /отм., бр.102/29.12.2015 год., в сила от 01.01.2016 год. – приложим на осн. §22 от ПЗР на КЗ, обн. ДВ, бр.102/29.12.2015 год./ и чл.86, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.84, ал.3 от ЗЗД „З.к.О.– клон Б.” К. ЕИК. да заплати на Р.Я.С. с ЕГН **********,***, Р.област, ул. „Юрий Гагарин” № 28, сумата от 150 000 лева /сто и петдесет хиляди лв./, съставляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди – душевни страдания и разстройство, остра стресова реакция, потиснатост, безпокойство, изострена чувствителност и ранимост, настъпили вследствие на смъртта на неговия син - Т.Р.Я., причинена при ПТП, настъпило на 04.06.2016 год. по път ІV-49014 /с. П.– с. Д., Р.област/ на км 16 + 417м по вина на Г.Й., гражданин на Република Т. – водач на лек автомобил марка „Ауди”, модел „А8” с ДК № РР 5659 ВА, със застрахователна полица № BG/28/115001521985 за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, сключена с ответника, валидна от 06.06.2015 год. до 05.06.2016 год., ведно със законната лихва върху сумите от деня на увреждането, 04.06.2016 год., до окончателното им заплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата до пълния му предявен размер от 200 000 лева /двеста хиляди лв./.

ОСЪЖДА на осн. чл.226, ал.1 от КЗ /отм., бр.102/29.12.2015 год., в сила от 01.01.2016 год. – приложим на осн. §22 от ПЗР на КЗ, обн. ДВ, бр.102/29.12.2015 год./ и чл.86, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.84, ал.3 от ЗЗД „З.к.О.– клон Б.” К. ЕИК . да заплати на А.А.С. с ЕГН **********,***, Р.област, ул. „Юрий Гагарин” № 28, сумата от 150 000 лева /сто и петдесет хиляди лв./, съставляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди – душевни страдания и разстройство, остра стресова реакция, потиснатост, безпокойство, изострена чувствителност и ранимост, настъпили вследствие на смъртта на нейния син - Т.Р.Я., причинена при ПТП, настъпило на 04.06.2016 год. по път ІV-49014 /с. П.– с. Д., Р. област/ на км 16 + 417м по вина на Г.Й., гражданин на Република Т.– водач на лек автомобил марка „Ауди”, модел „А8” с ДК № РР 5659 ВА, със застрахователна полица № BG/28/115001521985 за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, сключена с ответника, валидна от 06.06.2015 год. до 05.06.2016 год., ведно със законната лихва върху сумите от деня на увреждането, 04.06.2016 год., до окончателното им заплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата до пълния му предявен размер от 200 000 лева /двеста хиляди лв./.

ОСЪЖДА на осн. чл.226, ал.1 от КЗ /отм., бр.102/29.12.2015 год., в сила от 01.01.2016 год. – приложим на осн. §22 от ПЗР на КЗ, обн. ДВ, бр.102/29.12.2015 год./ и чл.86, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.84, ал.3 от ЗЗД „З.к.О.– клон Б.” К. ЕИК . да заплати на Г.Я.Я. с ЕГН **********,***, Р. област, ул. „Юрий Гагарин” № 28, сумата от 150 000 лева /сто и петдесет хиляди лв./, съставляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди – душевни страдания и разстройство, остра стресова реакция, потиснатост, безпокойство, изострена чувствителност и ранимост, настъпили вследствие на смъртта на нейния съпруг - Т.Р.Я., причинена при ПТП, настъпило на 04.06.2016 год. по път ІV-49014 /с. П.– с. Д., Р. област/ на км 16 + 417м по вина на Г.Й., гражданин на Република Т. – водач на лек автомобил марка „Ауди”, модел „А8” с ДК № РР 5659 ВА, със застрахователна полица № BG/28/115001521985 за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, сключена с ответника, валидна от 06.06.2015 год. до 05.06.2016 год., ведно със законната лихва върху сумите от деня на увреждането, 04.06.2016 год., до окончателното им заплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата до пълния му предявен размер от 200 000 лева /двеста хиляди лв./.

ОСЪЖДА на осн. чл.226, ал.1 от КЗ /отм., бр.102/29.12.2015 год., в сила от 01.01.2016 год. – приложим на осн. §22 от ПЗР на КЗ, обн. ДВ, бр.102/29.12.2015 год./ и чл.86, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.84, ал.3 от ЗЗД „З.к.О.– клон Б.” К. ЕИК . да заплати на Ъ.Т.Р. с ЕГН **********,***, Р.област, ул. „Юрий Гагарин” № 28, чрез нейната майка и законна представителка Г.Я.Я. с ЕГН ********** сумата от 150 000 лева /сто и петдесет хиляди лв./, съставляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди – душевни страдания и разстройство, остра стресова реакция, потиснатост, безпокойство, изострена чувствителност и ранимост, настъпили вследствие на смъртта на нейния баща - Т.Р.Я., причинена при ПТП, настъпило на 04.06.2016 год. по път ІV-49014 /с. П.– с. Д., Р.област/ на км 16 + 417м по вина на Г.Й., гражданин на Република Т. – водач на лек автомобил марка „Ауди”, модел „А8” с ДК № РР 5659 ВА, със застрахователна полица № BG/28/115001521985 за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, сключена с ответника, валидна от 06.06.2015 год. до 05.06.2016 год., ведно със законната лихва върху сумите от деня на увреждането, 04.06.2016 год., до окончателното им заплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата до пълния му предявен размер от 200 000 лева /двеста хиляди лв./.

ОСЪЖДА на осн. чл.226, ал.1 от КЗ /отм., бр.102/29.12.2015 год., в сила от 01.01.2016 год. – приложим на осн. §22 от ПЗР на КЗ, обн. ДВ, бр.102/29.12.2015 год./ и чл.86, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.84, ал.3 от ЗЗД „З.к.О.– клон Б.” К. ЕИК . да заплати на Д.Т.Р. с ЕГН **********,***, Р. област, ул. „Юрий Гагарин” № 28, чрез нейната майка и законна представителка Г.Я.Я. с ЕГН ********** сумата от 150 000 лева /сто и петдесет хиляди лв./, съставляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди – душевни страдания и разстройство, остра стресова реакция, потиснатост, безпокойство, изострена чувствителност и ранимост, настъпили вследствие на смъртта на нейния баща - Т.Р.Я., причинена при ПТП, настъпило на 04.06.2016 год. по път ІV-49014 /с. П.– с. Д., Р. област/ на км 16 + 417м по вина на Г.Й., гражданин на Република Т. – водач на лек автомобил марка „Ауди”, модел „А8” с ДК № РР 5659 ВА, със застрахователна полица № BG/28/115001521985 за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, сключена с ответника, валидна от 06.06.2015 год. до 05.06.2016 год., ведно със законната лихва върху сумите от деня на увреждането, 04.06.2016 год., до окончателното им заплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата до пълния му предявен размер от 200 000 лева /двеста хиляди лв./.

ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.6 от ГПК „З.к.О.– клон Б.” К. ЕИК . да заплати по сметка на Софийски окръжен съд сумата от 30 300 лева /тридесет хиляди и триста лв./, съставляваща дължима за производството по делото държавна такса и изплатени разноски от бюджета на съда.

ОСЪЖДА на осн. чл.38, ал.2 от ЗА „З.к.О.– клон Б.” К. ЕИК . да заплати на Адвокатско дружество „Ч., П. и И.“ със седалище и адрес на управление ***, БУЛСТАТ., сумата от 27 180 лева с начислен ДДС /двадесет и седем хиляди, сто и осемдесет лв./, съставляваща определено от съда по реда на чл.38, ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство по делото.

ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.3 и 8 от ГПК, Р.Я.С. с ЕГН **********, А.А.С. с ЕГН **********, Г.Я.Я. с ЕГН **********, Ъ.Т.Р. с ЕГН **********, чрез нейната майка и законна представителка Г.Я.Я. с ЕГН ********** и Д.Т.Р. с ЕГН **********, чрез нейната майка и законна представителка Г.Я.Я. с ЕГН **********,***, Р.област, ул. „Юрий Гагарин” № 28, да заплатят на „З.к.О.– клон Б.” К. ЕИК . сумата от 112.50 лева /сто и дванадесет лв. и петдесет ст./, съставляваща определено от съда възнаграждение по чл.78, ал.8 от ГПК съразмерно с отхвърлената част от исковете, както и сумата от 100 лева /сто лева/ , съставляваща направени от ответника разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

СЪДИЯ :