РЕШЕНИЕ
№817/20.4.2021г. гр. Пловдив 20.04.2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XXV състав в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и първа
година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : М.
ЗЛАТАНОВА
при секретаря СТАНКА ЖУРНАЛОВА, като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 263 по описа за 2021 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на Глава Х от АПК във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движението по
пътищата.
Образувано е по жалба на М.Г.П., ЕГН **********,***,
чрез адв. Д.,***, Ч/З, против Заповед за налагане на
принудителна административна мярка № 20-1030-003535/27.12.2020г., издадена от на Началник група към ОД на МВР – Пловдив, Сектор Пътна полиция-
Пловдив, с която на жалбоподателката е
наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б."а" от
Закон за движение по пътищата /ЗДвП/- прекратяване на регистрацията на пътно
превозно средство за срок от 6 месеца.
Жалбоподателката оспорва
заповедта като незаконосъобразна, немотивирана и издадена при допуснати съществени процесуални
нарушения. Твърди, че не е спазена необходимата форма, като органът не е
посочил фактически основания за издаване на заповедта. Излага доводи, че не е посочено
времето и мястото на извършване на нарушението. Счита, че неправилно е
определен субектът на ПАМ, тъй като с фактическото прилагане на мярката по
чл.171 т.2а от ЗДвП, собственикът на автомобила се лишава от възможността да го
ползва съобразно неговото предназначение. Твърди, че изобщо отсъства описание
на деянието, а именно „допускане“. Изложени са подробни съображения, че към
датата на връчване на оспорената ПАМ, П. не е могла да знае, че П.Р.П.е бил
лишен от право да управлява МПС. Подчертава се, че срещу П. изобщо не е
съставян АУАН. Иска се отмяна на заповедта. Претендира разноски.
Ответникът по жалбата – Началник
група към ОД на МВР – Пловдив, Сектор Пътна полиция- М.М., не взема становище по жалбата.
Съдът, като разгледа становищата и
възраженията на страните по делото,намери за установено следното:
Жалбата е подадена от лице с правен интерес – адресат
на заповедта. Заповедта е връчена на М.П. на 22.01.2021г. (видно от направеното
в нея отбелязване), а жалбата е подадена на 01.02.2021г. в рамките на преклузивния срок. Поради това жалбата е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
С процесната заповед
№ 20-1030-003535/27.12.2020г., Началник група към ОД на МВР –
Пловдив, Сектор Пътна полиция- Пловдив е наложил принудителна
административна мярка на М.Г.П., в качеството й на собственик на лек автомобил
БМВ 520 Д с рег.№ ****, изразяваща се в "прекратяване на регистрацията на
пътно превозно средство за срок от шест месеца“. Като правно основание за
издаването й, административният орган е посочил разпоредбата на чл.171, т.2а,
б.“а“ от Закон за движение по пътищата.
За да наложи на тази мярка, ответният
орган е съобразил, че на 27.12.2020 г., около 10:45 часа, в гр.Пловдив, ул.
"Найчо Цанов", срещу №3, л. а. БМВ 520 Д с рег.№ ****, собственост на
жалбоподателката, е управляван от лицето П.Р.П., който е лишен от
правоуправление по реда на чл.171 т.1 б.“д“ от ЗДвП със ЗППАМ №
20-1030-003414/13.12.2020г. За нарушението бил съставен АУАН № АА 787893/27.12.2020г., с който са
отнети СРМПС част II и 2 бр.
рег.табели **** на МПС. В АУАН е посочено,
че водача на МПС е нарушил разпоредбите на
чл.150а от ЗДвП.
Въз основа на този АУАН е издадено и НП
№ 20-1030-015230 от 12.01.2021г., с което на П.Р.П.за описаното нарушение е наложена
глоба в размер на 100 лв. (по чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП).
По делото и адм.
преписка са представени: справка за автомобил, справка за нарушител/водач на М.Г.П.
и на П.Р.П.; заповед № 317з – 391 от 06.02.2017г. на директора
на ОД на МВР – гр. Пловдив относно оправомощаване на
длъжностни лица от ОД на МВР – Пловдив да прилагат с мотивирана заповед
принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5,
б. „а“ и т. 6 от ЗДвП (лист 29); Заповед №8121з-1524 от 09.12.2016г. на
Министъра на вътрешните работи; Заповед № 8121К-6152 от 07.05.2020г. на
Министъра на вътрешните работи
Съгласно чл.168, ал.1 от АПК,
законосъобразността на оспорения административен акт се преценява на всички
основания по чл.146 от АПК, а именно: дали актът е издаден от компетентен
административен орган и в установената форма, спазени ли са административнопроизводствените
правила и материално-правните разпоредби по издаването му, съобразен ли е актът
с целта на закона.
Оспорената заповед за прилагане на
принудителната административна мярка /ПАМ/, е издадена от компетентен орган – Началник
група към ОД на МВР – Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, гр. Пловдив, съобразно
нормата на чл.172, ал.1 ЗДвП и Заповед №317з-391 от 06.02.2017г.
на Директора на ОД на МВР-Пловдив, издадена на основание Заповед №
8121з-1524/09.12.2016г. на Министъра на вътрешните работи, с която началниците
на групи в сектор „Пътна полиция“ в ОД
на МВР - Пловдив са оправомощени
да издават заповеди за прилагане на принудителни административни марки по чл.
171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5, б. „а“ и т. 6 от ЗДвП. Във връзка с компетентността на органа, издал оспорените заповеди по
делото е представена и Заповед № 8121К-6152 от 07.05.2020г. за преназначаване
на М.В.М.на длъжност началник на група в сектор „Пътна полиция“.
Съдът констатира, че заповедта е
издадена в предвидената от закона писмена форма и съдържа необходимите
реквизити /по аргумент от чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и чл. 59, ал. 2 АПК/.
Приложеният по делото Акт за
установяване на административно нарушение №
АА787893/27.12.2020г. е съставен от длъжностно лице – мл.автоконтрольор към ОД МВР-Пловдив, сектор „Пътна полиция“ ,
който акт съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП има доказателствена
сила до доказване на противното, а по смисъла на чл.179, ал.1 ГПК е официален
удостоверителен документ. Следва да се отбележи, че актът поставя началото на
административно наказателно производство съобразно чл.36, ал.1 ЗАНН, което може
да приключи с издаване на наказателно постановление. Съгласно трайната и безпротиворечива практика на ВАС административно
наказателното производство по ЗАНН е отделно и независимо от административното
производство по налагане на ПАМ по ЗДвП, като евентуалната нередовност в реквизитите
на АУАН съгласно чл.42 ЗАНН и допуснати съществени процесуални нарушения при
съставянето му, могат да бъдат обсъждани при съдебното обжалване на
наказателното постановление по реда на чл.59 – 63 ЗАНН. Прилагането на ПАМ
не съставлява административнонаказателна санкция и не се подчинява на режима на
ЗАНН. Заповедта за прилагане на предвидената от закона ПАМ е вид
административна принуда без санкционни последици. Същата по своето правно
естество е утежняващ индивидуален административен акт, налага се въз основа на
предвидените в закона предпоставки и се регулира от нормите на АПК.
Във връзка с възражението на жалбоподателката, че АУАН не й е съставян, следва да се
отбележи, че като част от производство по установяване правопораждащия
отговорността състав на административно нарушение, съставянето на АУАН
предхожда актовете на компетентните органи по чл. 172, ал. 1 и чл. 189 ЗДвП, с
които окончателно се решава въпросът за отговорността. Независимо, че двете
производства са самостоятелни и се подчиняват на различен правен режим, имат
общ правопораждащ факт - извършено нарушение по ЗДвП.
В случая, според съдържанието на приложимата разпоредба на чл.171 т.2а б.“а“ от ЗДвП, принудителната административна мярка прекратяване на регистрацията на
пътно превозно средство се налага на собственик, който управлява моторно
превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно
превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за
управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл.
69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно
превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства
– за срок от 6 месеца до една година. Следователно, за да се наложи ПАМ на
основание чл. 171, т.2а, б.“а“, изр. последно от ЗДвП, е необходимо да се
установи, че водачът на МПС управлява същото без да е правоспособен, не
притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право
да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или
свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т.
1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния
кодекс, а също така, че управлява чуждо МПС със знанието и без
противопоставянето на собственика. Предхождащ издаването на ПАМ се явява
съставянето на АУАН на водача на автомобила, а не на собственика. Както бе отбелязано по-горе редовно съставеният АУАН
се ползва с презумптивна доказателствена
сила относно отразените в съдържанието му правнорелевантни
факти, които съставляват основание за прилагане на ПАМ.
Отделно от това следва да се отбележи,
че в настоящия случай, няма доказателства, а и не се твърди, че процесният автомобил е управляван без знанието на
собственика или без да е дадено съгласие. Единствените доводи на жалбоподателката в тази насока са, че към датата на
връчването на ПАМ не е могла да знае, че Р.П.е бил лишен от право да управлява
МПС. Но същественото в случая е не дали към момента на връчването на процесната ЗПАМ жалбоподателката
е могла да знае, че П.е бил лишен от правоуправление, а дали към момента на
управление на процесното МПС П.е бил лишен от
правоуправление, което обстоятелство не се и оспорва от жалбоподателката.
Необходимо е да се отбележи, че относимата разпоредба
за налагане на тази ПАМ не включва в хипотезиса си
изискването собственикът на МПС да е допуснал или предоставил управлението на
МПС на друго лице, както е при нормата на чл. 171, т.2, б.„м“ от ЗДвП. В
тази насока възраженията на жалбоподателката са
неоснователни.
Видно от приложената по делото справка
за нарушител/водач на лицето П.Р.П., свидетелството му за управление на МПС е
отнето на 13.12.2020г. и върнато на 29.12.2020г. на основание платени всички
дължими глоби. А в таблицата „ЗППАМ-и“ от справката се установява, че на
13.12.2020г. му е наложена ПАМ „временно отнемане на свидетелството за
управление на МПС до заплащане на дължимата глоба – чл.171 т.1 б.Д от ЗДвП, със
статус отпаднало основание, което е обяснимо с оглед посоченото на стр.1 отгоре
от справката, плащане на всички дължими глоби. От приложените писмени
доказателства към административната преписка се установява, че описаната в
заповедта фактическа обстановка е правилно установена, на която съответства
посочената правна норма на чл. 171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП. В тази връзка
съдът счита за неоснователно възражението, че неправилно е определен субектът
на ПАМ, тъй като с фактическото прилагане на мярката по чл.171 т.2а от ЗДвП,
собственикът на автомобила се лишава от възможността да ползва го ползва
съобразно неговото предназначение. Приложената превантивна ПАМ не засяга
правото на собственост на автомобила, а ограничава използването му за определен
срок, респ. не рефлектира върху правото на разпореждане, а на управление на
МПС. И това е логично, тъй като именно с превозното средство е извършено
нарушението, чието преустановяване ПАМ цели чрез спирането му от движение.
Доколкото административния орган е наложил мярката
за минималния
предвиден в закона срок, то не е налице необходимост от излагане на мотиви в
тази насока. Напълно неотносими са съдебните решения
на ВАС, на които се е позовала жалбоподателката, тъй
като касаят случаи при които ПАМ е наложена за максимално предвидения в закона
срок.
В заключение, наложената принудителна мярка е съобразена и с целта на закона. Същата е
приложена, за да се осигури безопасността на движението по пътищата и да се
предотврати и преустанови извършването на административни нарушения по Закона
за движението по пътищата.
По изложените
съображения, съдът намира жалбата за неоснователна, съответно оспорената
заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б.„а“
от ЗДвП за законосъобразна.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването на М.Г.П., ЕГН **********, срещу Заповед за
налагане на принудителна административна мярка № 20-1030-003535/27.12.2020г., издадена
от на Началник група към ОД на МВР – Пловдив, Сектор Пътна
полиция- Пловдив, с която е наложена принудителна административна мярка
по чл.171, т.2а, б."а" от Закон за движение по пътищата -
прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство за срок от 6 месеца.
Решението е окончателно.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: