РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК
РЕШЕНИЕ
№ 510/3.8.2018г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, ІІ състав в открито заседание на шести юли през две хиляди и осемнадесетата
година в състав:
СЪДИЯ :
ГЕОРГИ ПЕТРОВ
при
секретаря А. М., като разгледа докладваното от съдията докладчик Петров адм.
дело №477 по описа на съда за 2018 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на
производството, жалбата и становищата на страните :
1. Производството е по реда
на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 72, ал. 4 от Закон за Министерство на вътрешните
работи /ЗМВР/
2. Образувано е по Жалба
на Б.К.Ч., ЕГН **********,*** с посочен съдебен адрес ***, срещу Заповед за
задържане на лице № 133 от 23.03.2018г., издадена от П.К. Б., на длъжност мл.
автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“, при Областна дирекция на МВР,
Пазарджик.
Поддържа
се, че в случая не е налице законово основание за издаване на обжалваната
заповед.
Възразява
се, че в случая не са спазени изискванията на закона, относно формата в която
следва да бъде обективирано властническото волеизявление.
Сочи
се още, че от изложеното в заповедта, не става ясна целта която е преследвана с
нейното постановяване.
Иска се
оспорената заповед да бъде отменена като незаконосъобразна и съответно, да се
присъдят извършените разноски по производството.
3. Ответника, младши експерт П.К.Б., на длъжност мл.
автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“, при Областна дирекция на МВР,
Пазарджик., чрез процесуалния представител юрк. П. е на становище, че жалбата е
неоснователна. Поддържа се, че в заповедта е издадена от компетентния за това
орган, спазена е изискваната от закона форма. Не са налице нарушения на
материалния и процесуалния закони. Спазена е целта на закона с прилагане на
процесната мярка.
Иска
се жалбата да бъде отхвърлена, като се присъдят сторените разноски по
производството.
ІІ. За допустимостта :
4. Жалба е подадена в предвидения за това преклузивен
процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата
се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. За фактите :
5. Въз основа на обжалваната заповед, Ч. е задържан за
срок от 24 часа в помещение за временно задържане в РУ Пазарджик, на основание чл. 72, ал. 1, т.1 от ЗМВР за
извършено престъпление по чл. 316, във връзка с чл. 308, ал. 2 от НК по ЗМ №
331 от 23.03.2018г. по описа на Районно управление Пазарджик.
В
обстоятелствената част на заповедта е описано, че на същата дата, около
16:20часа, на автомагистрала Тракия, км. 89+600 е спрян за проверка лек
автомобил „Ауди А6“, с рег. № …, управляван от Б. Ч., като същият представя
неистински документ – Свидетелство за управление на МПС с № *********- D, испански образец.
С оглед
установяване на качеството си на полицейски орган по смисъла на чл.72 от ЗМВР,
от страна на ответника е представен Акт за встъпване в длъжност от 08.04.2016г.
на държавния служител, младши инспектор П. К. Б..
Приложени
са още :
-
Декларация съставена от Б. Ч. в 16:20часа на 23.03.2018г., за това, че е
запознат с правата си и желае адвокатска защита, има „паник атака“, не желае
медицински преглед от лекар за негова сметка, но иска преглед от лекар служебно; желае член от
семейството му или друго лице да бъде уведомено за задържането му; уведомен е
за правото на свиждания; няма нужда от специална хранителна диета. Ч. е
декларирал, че при задържането му, устно е запознат с правата по чл. 72, чл. 73
и чл. 74 от ЗМВР ;
- Протокол
за обиск на лице от 23.03.2018г., 16:20часа ;
- Книга за
задържани лица в която с пореден запис
138 от 23.03.2018г., е вписан Б.Ч.. Като основание за задържането е вписано 316
от НК.
6. С писмо вх. № 3275 от 07.06.2018г., от Районен съд
Пазарджик са изпратени и съответно приобщени по делото, материалите по Бързо
производство № 331/2018г. на РУ Пазарджик и по н.о.х.д. № 624 по описа на
районния съд за 2018г., както следва :
- Докладна
записка рег. № 1006р-4868 от 27.03.2018г. изготвена от мл. инспектор Б.и
адресирана до Началник Сектор „ПП“, Пазарджик, относно задържано лице Б.Ч.. В
същата е описано, че на 23.03.2018г., около 16:20часа, на автомагистрала
Тракия, км. 89+600 в посока гр. Пловдив е спрян за проверка лек автомобил „Ауди
А6“, с рег. № …, с водач Б. К.Ч.. Същият е управлявал лекият автомобил без
включени светлини през деня. Водача е представил лична карта и Свидетелство за
управление на МПС с № *********- D, испански образец. Направена е справка в
работна станция за отдалечен достъп (РСОД), при което е установено, че
българското свидетелство за управление на МПС на Ч. е отнето за отнети
контролни точки. Приложени са копия от въпросните документи;
- В хода на
образуваното Бързо производство №
331/2018г. по описа на РУ на МВР, Пазарджик е назначена техническа експертиза,
заключението по която е, че испанско свидетелство за управление на МПС на
Б.К.Ч. с № *********- D е неистинско. Същото не е издадено от официален
държавен орган ;
- Протоколно
Определение от 17.05.2018г., постановено по н.о.х.д. № 624 по описа на
Пазарджишки районен съд за 2018г., с което е вписано споразумение за това, че
Б.Ч. се признава за виновен за това, че на 23.03.2018г., на автомагистрала
Тракия км. 89+600, съзнателно е ползвал пред А.П., мл. автоконтрольор в Сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР, Пазарджик от неистински официален документ СУМПС
испански образец с № *********- D, издадено на името на Б.К.Ч., като от него за
самото му съставяне не може да се търси наказателна отговорност – престъпление
по чл. 316, във връзка с чл. 308, ал. 2, във връзка с ал. 1, във връзка с чл.
54, ал. 1 от НК, като обвиняемият е съгласен да му бъде наложено наказание
„лишаване от свобода“ за срок от пет месеца. На основание чл. 66, ал. 1 от НК,
изтърпяването на наказанието е отложено за срок от три години.
ІV. За правото :
7. Според чл.72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, полицейските
органи могат да задържат лице за което
има данни, че е извършило престъпление.
Нормата
възлага компетентността за прилагане на въпросната принудителна мярка на
полицейските органи, а това според чл. 57, ал. 1 от ЗМВР са органите на Главна
дирекция „Национална полиция“, Главна дирекция „Борба с организираната
престъпност“, Главна дирекция „Гранична полиция“, областните дирекции, дирекция
„Миграция“, дирекция „Вътрешна сигурност“, дирекция „Международно оперативно
сътрудничество“, Специализирания отряд за борба с тероризма и звената „Общинска
полиция“, които пряко осъществяват някоя от дейностите по чл. 6, ал. 1, т. 1 -
3, 7 и 8 от закона.
Каза се,
представен е Акт за встъпване в длъжност от 08.04.2016г. на държавния служител,
младши инспектор Петър Кръстев Барабаров.
Това ще
рече, че същият е бил материално и местно компетентен полицейски
орган, в правомощията на кого е било да приложи процесната принудителна мярка.
8. На следващо място, нормата на чл.72,
ал. 1, т. 1 от ЗМВР ясно сочи, че прилагането на мярката принудително задържане
не е задължителна последица от констатирането на данни за извършено престъпление
от конкретно лице, а възможност включена в правомощията на полицейския орган,
която следва да бъде упражнена в
случаите, когато осъществяването на функциите му по противодействие на
престъпността (чл. 2, ал. 1
от ЗМВР) налагат
това. Разбира се, принудителната мярка, следва да бъде прилагана при
съблюдаване на принципите посочени в чл. 3, ал. 1 от ЗМВР, относно спазване на Конституцията, законите
и международните договори, по които Република България е страна, зачитане и
гарантиране на правата и свободите на гражданите и тяхното достойнство и пряко
свързаният с тях принцип на „съразмерност“
(чл. 6 от АПК), като при постановяването и осъществяването на
принудителното задържане, следва да се
пристъпва добросъвестно и справедливо, без да се засягат права и законни
интереси в по-голяма степен от най-необходимото за постигане на
конкретната цел.
9. Възможността да се извърши преценка
в контекста на изложените съображения, без съмнения налага заповедта за
прилагане на мярката принудително задържане да бъде надлежно обоснована.
Поради тази
именно причина, в чл. 74, ал. 1 и ал. 2, т. 2 от ЗМВР е установено изискването,
властническото волеизявление да бъде обективирано в писмена форма, като се изложат фактическите и правните основания за
задържането.
В случая тези
обстоятелства са посочени в необходимата пълнота в обстоятелствената част на
заповедта.
Конкретно е
описано деянието, мястото и времето през което то е осъществено – на
23.03.2018г., около 16:20часа, на автомагистрала Тракия, км. 89+600 Б. Ч.,
управлява лек автомобил „Ауди А6“, с рег. № …, като представя неистински
документ – СУМПС с № *********- D, испански образец.
Посочена е
правната квалификация на деянието – престъпление по чл. 316, във връзка с чл.
308 от Наказателния кодекс.
Очевидно,
описани са данни, които са достатъчни за да обосноват, напълно основателно
предположение, че Ч. е извършил престъпление от общ характер.
Необходимостта
при това положение от образуване на досъдебно производство и предприемане на
незабавни процесуални действия по установяване на релевантните по казуса факти,
очевидно обосновават необходимостта от прилагане на процесната принудителна
мярка.
10. Както се посочи в предходния раздел
от настоящото решение, назначената в хода на наказателното производство
експертиза е с категорично заключение относно факта, че СУМПС с № *********- D,
испански образец е неистинско, доколкото същото не е издадено от конкретен
държавен орган.
Съответно
каза се, че Ч. се е признал за виновен в извършването на процесното деяние,
като нему е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от пет месеца.
Това ще
рече, че данните въз основа на които полицейският орган Барабаров е издал
процесната заповед са истинни и обосновават приложението на разпоредената
принудителна мярка.
11. Изложеното до тук е достатъчно за
да се формира извод, че оспореният акт е постановен от снабденият с
правомощията за това орган, спазена е формата в която следва да бъде
обективирано властническото разпореждане, правилно е приложен материалния
закон, като не са допуснати нарушения на административно производствените
правила. Като краен резултат е спазена целта, която закона преследва с
прилагането на принудителни мерки от категорията на процесната такава.
V. За разноските :
12. С оглед констатираната
неоснователност на жалбата, на ответната администрация се дължи заплащане на
разноски за осъществената юрисконсулска защита. На основание чл. 8, ал. 2, т. 3
от Наредбата № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, те се констатираха в размер на 400,00лв.
Ето защо,
Съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването на Б.К.Ч., ЕГН **********,*** с посочен съдебен
адрес ***, срещу Заповед за задържане на лице № 133 от 23.03.2018г., издадена
от П. К.Б., на длъжност мл. автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“, при
Областна дирекция на МВР, Пазарджик.
ОСЪЖДА Б.К.Ч., ЕГН **********,***, да
заплати на Областна Дирекция на МВР, Пазарджик, сумата от 400,00лв. /четиристотин
лв./, представляваща възнаграждение за осъществена юрисконсулска защита
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България в
четиринадесет дневен срок от датата на получаване на съобщаването за
изготвянето му от страните.
Административен
съдия : /П/
С
решение № 8318 от 04.06.2019 г.по адм. дело № 13074/2018 г. на ВАС - ОСТАВЯ
В СИЛА изцяло решение № 510/03.08.2018 г., постановено по адм. дело № 477/2018
г. на Административен съд - гр. Пазарджик. Решението не подлежи на обжалване.