Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София,
08.06.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на трети юни през две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №5418/2019
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от Р.И.С., с която е предявен срещу ЗК Л.И.АД иск
с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за сумата от 35000 лв., представляваща неплатена
част от обезщетение за
неимуществени вреди по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
от произшествие, осъществено на 06.07.2018 г. Претендира законната лихва от изтичане
на срока по чл.497, ал.1, т.1 КЗ и разноските.
Ищецът
твърди, че е пострадал при произшествие, осъществило се на 06.07.2018 г. по
вина на лице, гражданската отговорност на което е застрахована при ответника. След
извършено плащане от ответника на обезщетение в размер на 4800 лв. претендира
разликата до пълния предявен размер на дължимото обезщетение.
Ответникът
оспорва иска по основание и размер. Оспорва застрахованият водач да е извършил
нарушение на правилата за движение, с което да е причинил произшествието. Твърди,
че с плащането в размер на 4800 лв. е погасил в пълна степен дължимото
задължение. Позовава се на съпричиняване.
Съдът, след
като се запозна със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното от
фактическа и правна страна:
По иска по
чл.432, ал.1 КЗ:
Установява
се от писмените доказателства Констативен протокол за ПТП от 06.07.2018 г., Скица
и Фотоалбум) и
авто-техническата експертиза, че на 06.07.2018 г. в гр. София, на бул. Цар
Освободител, е настъпило пътно-транспортно произшествие при следния механизъм:
мотоциклет „Ямаха“ с рег.№******, се е движил в
посока от бул. Васил Левски към бул. Евлоги и Христо Георгиеви в лявата пътна
лента, предназначена за насрещно движение, със скорост от около 50 км/ч. Приближавайки
към мястото на настъпване на произшествието в пътните ленти в посоката му на
движение е имало спрели автомобили и той се е движил в ляво от тях – в лентата
за насрещно движение. В този момент пострадалият пешеходец Р.И.С. е предприел
пресичане от дясно на ляво за посоката на мотоциклета, като е преминал през
лентите със спрени автомобили и навлизайки в лентата за насрещно движение е
настъпило пътнотранспортното произшествие, като мотоциклетиста с предната част
на мотора е ударил пешеходеца от лявата му страна. Ударът е настъпил в лентата
за насрещно движение. Причина за настъпване на произшествието са субективните
действията на водача на мотоциклета, който се е движил върху пътната лента за
насрещно движение и със скорост, несъобразена с конкретните условия на
видимост, при което не е бил в състояние да спре при възникване на опасност.
Неоснователни са възраженията на ответника, че не е налице деликт, тъй като
ударът е бил непредотвратим за мотоциклетиста. Действително, съобразно приетата
по делото експертиза, за водача на мотоциклета ударът е бил непредотвратим,
независимо с каква скорост се е движел пешеходецът, тъй като от момента, в
който е имал видимост към пешеходеца, отстоянието му до мястото на удара е по-малко от опасната зона, при
движение с 50 км/ч – за него ударът е предотвратим при скорост, не по-висока от
21 км/ч. Това сочи, че при движение покрай спрели автомобили и в лентата за
насрещно движение, водачът е следвало да избере скорост, която ще му позволи да
спре при възникване на опасност – не повече от 21 км/ч. Пешеходецът, който в
този момент е пресичал не по установения ред – не на указаното за това място,
при липса на пешеходна пътека, при навлизане върху пътната лента не е имал
възможност да вижда приближаващия мотоциклет, а след преминаването пред
спрелите автомобили е имал възможност да забележи приближаващия го мотоциклет. Поради
което съдът приема, че Д.П.С., при управление на мотоциклет „Ямаха“ с рег.№******, е нарушил правилата за движение,
установени в чл.15, ал.1 и чл.20, ал.2 ЗДвП, с което е причинил процесното
произшествие.
От
заключението на съдебно-медицинската експертиза се установява, че от
произшествието ищецът е получила травматични увреждания: повърхностна травма на окосмената част на главата с последвало хронично
постравматично главоболие и световъртеж, фрактура на главичката
на лявата лъчева кост, разкъсно-контузна рана на
лявата предмишница, контузия и хематом на лявата
подбедрица. Посочените травматични
увреждания отговарят на описания по-горе механизъм и са в причинно-следствена
връзка с произшествието, като се срещат често при пешеходци, пострадали при
ПТП, включително травмата на главата, която макар и открита по-късно, е в
следствие на претърпяното произшествие. На пострадалия е оказана спешна
медицинска помощ и лечение в УМБАЛ „Царица Йоанна“ София. Освен установеното
счупване на главичката на лявата лъчева кост, при ищеца други увреждания не са
били констатирани. По спешност под локална анестезия раната на лявата предмишница е била хирургично обработена и зашита, след
което левият горен крайник е бил временно обездвижен с гипсова лонгета. Поради появило се упорито главоболие, световъртеж
и изтръпване на горните крайници, пострадалият е провел изследване на главния
мозък „електроенцефалография“ на 25.07.2018 г. Поставена му е диагноза „Повърхностна
травма на окосмената част на главата. Хронично постравматично
главоболие. Постравматична енцефалопатия“. Според
вещото лице обаче липсват установени и описани в медицинската документация
прояви за постравматична енцефалопатия, поради което
тази диагноза е погрешно поставена.
Мекотъканните увреждания
при ищеца са отзвучали окончателно за срок около 10-12 дни. Счупената лъчева
кост е зараснала за срок от 25 дни, след което ищецът е започнал раздвижване на
увредения крайник. Общо лечебният и възстановителен период при ищеца е приключил
за срок до 2 месеца. Пострадалият С. е търпял - болки и страдания, като
най-интензивни болките са били през 2-3 седмици след злополуката, както и 2-3
седмици по време на проведеното възстановяване на движенията на лявата лакътна
става. Търпял е и главоболие и световъртеж за период от около 30 дни. През
останалите периоди ищецът е търпял само периодично явяващи се болки в областта
на левия лакът - най вече при обща преумора и при рязка промяна на времето
(студено и влажно време), които болки са налагали често да ползва седативни и
обезболяващи средства. Наред с претърпените болки в продължение на първите 30
дни ищецът не е можел да си служи напълно с лявата ръка и е имал дискомфорт при
обслужването си. Към момента ищецът много рядко търпи единични болки в левия
лакът и то само при извършване на ротационни движения на лявата предмишница. От претърпените телесни увреждания при ищеца е
останал малък линеен белег - 6 см. на лявата предмишница
от получената рана. Фрактурата на главичката на лявата лъчева кост е зараснала
окончателно, а движенията на лявата лакътна става вече са възстановени в пълен
обем и сила. Липсват клинични или документални данни за някакви постравматични негативни последици от претърпяната травма в
областта на главата.
От
показанията на свидетеля Емил Стоянов, приятел на ищеца, се установява, че възстановяването
му на ищцата е преминало тежко – бил е умърлушен, подтиснат и стресиран, имал е
болки. Свидетелят го е подпомагал – пазарувал му е, водил го е до магазина,
носил му е чантата.
По
изложените съображения съдът приема, че е налице деликт по смисъла на чл.45 ЗЗД. Установи се деянието на водача на мотоциклет „Ямаха“
с рег.№******, което съдът намира за противоправно – в нарушение на чл.15, ал.1
и чл.20, ал.2 ЗДвП.
Съдът
намира, че от писмените доказателства, съставени от органите на досъдебното
производство, и от съдебно-медицинската експертиза безпротиворечиво се
установява причинната връзка между ПТП и травмите на ищцата. Поради това следва
да се приеме, че е налице деликт, извършен от Д.П.С.,
при управление на мотоциклет „Ямаха“ с рег.№******.
Безспорно е
по делото, че към момента на процесното ПТП за мотоциклет „Ямаха“
с рег.№****** е сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите между собственика на автомобила и ответника, поради което съдът
приема, че към момента на произшествието е било налице валидно правоотношение
по застраховка „Гражданска отговорност“ между собственика на автомобила и
ответника, по силата на което ответникът е задължен да покрие причинените от
делинквента вреди на трети лица.
По
изложените съображения съдът приема, че в полза на ищеца е възникнало вземане
за застрахователно обезщетение за причинените му неимуществени вреди,
представляващи физически болки и страдания.
При
определяне на размера на вземането и на основание чл.52 ЗЗД съдът съобрази
обективни и доказани по делото факти: вида на уврежданията – едно счупване и
няколко мекотъканни увреждания; интензитет и
продължителност на болката – интензивна за период до 2-3 седмици, период на
възстановяване от 2 месеца и как уврежданията са се отразили на ищеца с оглед
неговата възраст, начин на живот и среда. Лечението на ищеца е протекло в
рамките на 2 месеца, налице пълно възстановяване на здравето му. При така
установените факти и преценявайки вида и характера на травматичното увреждане,
отнасяйки го към възрастта и начина на живот на пострадалата и съобразявайки
начина на настъпване на произшествието и неминуемо настъпилите при това шок и
негативни емоционални преживявания, намира, че справедливото обезщетение
възлиза на сумата от 25000 лв.
Основателно
е възражението на ответника за съпричиняване. От заключението на авто-техническата
експертиза по делото се установява, произшествието е настъпило на булевард, в
близост до два пешеходни подлеза и на място, което не е установено за пресичане
от пешеходци. Също така след преминаване през реда на спрели автомобили, ищецът
е имал възможност да забележи приближаващият се мотоциклет, макар за него това
да не е предвидимо препятствие, доколкото той се е движил в лентата за насрещно
движение – т.е. не от страната от която се очаква да се приближават движещи се
автомобили. Ето защо съдът приема, че с пресичането си не по установените в
чл.113 и сл. ЗДвП ищецът е допринесъл за настъпване на произшествието и
вредите, като съдът оценява приноса му на 1/4 (25%). Ето защо определеното
обезщетение следва да се намали до сумата от 18750 лв.
От дължимото
обезщетение следва да се приспадне доброволно платеното преди процеса
обезщетение в размер на 4800 лв.
С оглед
изложеното съдът приема, че искът е основателен за сумата от Поради това искът
е основателен за сумата от 13950 лв.
Ищецът има право на законна лихва върху дължимото
обезщетение.
Разпоредба на чл.429, ал.3 КЗ ограничава отговорността на застрахователя за
дължимите от делинквента лихви върху обезщетението,
като началото на периода на забава се поставя, считано от датата на
уведомяването на застрахователя от застрахования за настъпването на застрахователното
събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 или от датата на уведомяване или на предявяване
на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. По
делото не е представена претенцията до застрахователя, но не се спори по
делото, че плащането на обезщетението от 4800 лв. е извършено на 01.03.2019 г.
(платежното нареждане е приложено на л.56). Поради което съдът приема, че към
тази дата ответникът е уведомен за настъпване на застрахователното събитие и от
тази дата – 01.03.2019 г. застрахователят дължи лихва за забава.
По разноските:
На ищеца следва да се присъдят направените
разноски за държавна такса и експертизи – за сумата от 350 лв.
На процесуалния представител на ищцата следва да
се присъди на основание чл.38, ал.2 ЗА адвокатско възнаграждение, съразмерно с
уважената част от исковете – за сумата от 755.69 лв., включващ ДДС.
Ответникът следва да бъде осъден да плати по
сметка на СГС на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 458 лв. – държавна такса и
100 лв. – разноски.
Поради което
Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗК Л.И.АД, ЕИК:******, да заплати на Р.И.С., ЕГН:**********, както следва:
на основание чл.432, ал.1 КЗ, сумата
от 13950 лв.,
представляваща неплатена част от обезщетение за неимуществени вреди по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите за произшествие, осъществено на 06.07.2018
г., заедно със законната лихва от 01.03.2019
г. до окончателното изплащане на сумата,
на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата
от 350 лв., представляваща съдебни разноски,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 35000 лв.
ОСЪЖДА ЗК Л.И.АД, ЕИК:******, да заплати на адв. Н. Н. Д., адв. № **********, на
основание чл.38, ал.2 ЗА, сумата от 755,69
лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна
помощ с включен ДДС.
ОСЪЖДА ЗК Л.И.АД, ЕИК:******, да заплати по сметка на Софийски градски съд, на
основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата от 458
лв., представляваща държавна такса и сумата от 100 лв., представляваща разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: