№ 3788
гр. София, 15.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20211110136122 по описа за 2021 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД вр. чл.45, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът АТ. К. Л. твърди, че на 30.05.2021 г. е предоставил на внука си АТ. К. Л., ЕГН
**********, собствения си лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. №
*******. Сочи, че на 02.06.2021 г., около 13.10 ч., в гр. София, на ул. „Пиер Дегейтър“, с
посока на движение от ул. „Тинтява“ към ул. „Вълко Радински“, в района на № 12, е
реализирано пътнотранспортно произшествие, при което посочения автомобил, управляван
от внука на ищеца, преминава през необезопасена и несигнализирана дупка на пътното
платно, като вследствие на това по автомобила са нанесени вреди по предна дясна гума и
предна дясна алуминиева джанта. Сочи, че при настъпване на събитието пътното движение
било интензивно, поради което водачът се движел непосредствено зад голям микробус, като
след възприемане на препятствието своевременно предприел маневра за спиране на
автомобила, но не успял да спре безопасно и преминал през дупката. Твърди, че след като
водачът слязъл от автомобила, установил, че дупката била подготвена за асфалтиране и била
с насрещен режещ ръб. Непосредствено след настъпване на произшествието водачът
съобщил за същото на телефон за спешни случаи. Мястото било посетено от полицейски
служители, които след като извършили оглед и заснемане, съставили протокол за ПТП №
1781533, в който били описани щетите по автомобила. Ето защо моли съда да осъди
ответника да му заплати сумата от 455,61 лв., представляваща обезщетение за причинените
имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на събитието – 02.06.2021 г., до
окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.
Ответникът, в срока за отговор на исковата молба, оспорва предявения иск по
основание и размер. Поддържа, че от изложеното от ищеца не се установявало, че щетите по
автомобила били в резултат от преминаването му през необезопасена дупка на пътното
платно, както и да е налице твърдяната причинна връзка с настъпване на вреди вследствие
на сочената неравност на пътното платно и неизпълнение на законовите изисквания на
Столична община да поддържа общинската пътна мрежа. Излага съображения, че към
процесната дата състоянието на пътното платно отговаряло на експлоатационните
1
изисквания, а преди датата на процесното събитие били извършени ремонтни работи на пътя
въз основа на възлагателно писмо с рег. № СОА20-ВК08-7051/2/22.06.2020 г. Счита исковата
претенция за недоказана, доколкото от страна на ищеца не били представени доказателства,
установяващи неравност на пътната настилка. Релевира доводи срещу размера на
претендираните имуществени вреди. Ето защо моли съда да отхвърли предявения иск.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира от фактическа страна следното:
Въз основа на съвкупната преценка на писмените доказателства по делото – протокол
за ПТП, скица на ПТП, декларация за ПТП, докладна записка, и гласните доказателства чрез
разпита на свидетеля АТ. К. Л., чийто показания следва да бъдат ценени като
последователни, убедителни, житейски логични, кореспондиращи с останалия
доказателствен материал по делото и имащи първичен характер, настоящият съдебен състав
приема за установено по несъмнен начин, че на 02.06.2021 г., около 13:10 часа, А.Л. при
управление на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № *******, в гр.
София, по ул. „Пиер Дегейтър“, с посока от ул. „Тинтява“ към ул. „Вълко Радински“, в
района срещу № 12, преминал през необезопасена и необозначена дупка на пътното платно
в посочения участък, в резултат на което на автомобила били причинени имуществени
вреди – увреждания на предна дясна гума и предна дясна алуминиева джанта.
От заключението на вещото лице по допуснатата САТЕ, което съдът кредитира като
обективно и компетентно, се установява, че всички увреждания по л.а. „Фолксваген“, модел
„Голф“, с рег. № *******, описани в исковата молба и отразени протокола за ПТП, се
намират в пряка причинно-следствена връзка с механизма на процесното събитие.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна
страна:
Отговорността по чл. 49 от ЗЗД е особен вид безвиновна и обективна отговорност за
чужди противоправни и виновни действия, като тази отговорност има гаранционно-
обезпечителен характер. Според чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква
работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази
работа. Касае се за уреден от закона случай на гаранционно-обезпечителна отговорност за
вреди, причинени виновно от другиго, за разлика от деликтната отговорност за лични
виновни действия по чл. 45 ЗЗД. Отговорността по чл. 49 ЗЗД е обективна в смисъл, че тя не
произтича от вината на възложителя на работата, а от тази на изпълнителя на същата.
За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД е необходимо
наличието на следните предпоставки: 1) правоотношение по възлагане на работа, 2)
осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическото лице - пряк изпълнител на
работата с необходимите елементи (деяние, вреда - имуществена и/или неимуществена,
причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина), 3) вредите да са
причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа - чрез
действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия за
изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или
характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата
работа, но са пряко свързани с него (така - ППВС № 9/1966 г.). Във всички случаи на
непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД),
като в тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен
начин липсата на вина на прекия извършител. Противоправността не подлежи на доказване,
доколкото изводът за наличието й не е фактически, а представлява правна преценка на
деянието, вредата и причинната връзка между тях от гледна точка на действащите
разпоредби. Останалите елементи от фактическия състав трябва да се докажат от
2
претендиращия обезщетението, съобразно правилата за разпределение на доказателствената
тежест.
Когато се твърди, че вредите са причинени от бездействие, за да е противоправно
бездействието, то на деликвента трябва да е предписано нормативно задължение за
действие. Следователно, за да е противоправно бездействието на служители на Столична
община, то трябва да има правна норма, която да ги задължава да извършват дейност по
поддържане на пътното платно на процесния пътен участък в гр. София. Съгласно
разпоредбата на § 7, т. 4 от ПЗР на ЗМСМА общинските пътища, улиците, булевардите,
площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване са
общинска собственост. По силата на разпоредбата на чл. 31 от Закона за пътищата (ЗП)
изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от
общините, а съгласно разпоредбата на чл. 167, ал. 1 от ЗДвП лицата, които стопанисват пътя
го поддържат в изправно състояние, като сигнализират незабавно препятствията по него и
ги отстраняват във възможно най-кратък срок. Според § 6, т. 37 от ДР на ЗДвП,
"препятствие на пътя" е нарушаване целостта на пътното покритие, както и предмети,
вещества или други подобни, които се намират на пътя и създават опасност за движението.
В конкретния случай, общината чрез своите служители не е изпълнила задълженията си за
поддръжка, която се изразява в осигуряване на безопасно и удобно движение по пътя през
цялата година и предпазването му от преждевременно износване (§ 1, т. 14 от ДР на ЗП). От
събраните по делото гласни доказателства се установява, че в участъка, в който е настъпило
събитието, е имало дупка, т.е. служители на ответника не са констатирали своевременно и
не са отстранили неравностите. Следователно налице са основания за ангажиране на
отговорността на ответника за виновно бездействие на служителите му.
В конкретния случай от събраните по делото доказателства несъмнено се установява
наличието на предпоставките на чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД, ангажиращи обезпечително-
гаранционната отговорност на ответника, а именно: противоправно бездействие на лица, на
които ответникът е възложил работа, представляващо неизпълнение на нормативно
изискване за ремонт и поддържане на общинските пътища на територията на гр. София,
включително и чрез обезопасяването на неравната асфалтова повърхност (чрез поставяне на
обозначителна табела или ограждането й); причиняване на имуществени щети по собствения
на ищеца автомобил, изразяващи се в увреждания на предна дясна гума и предна дясна
алуминиева джанта; причинно-следствена връзка между противоправното деяние и
вредоносния резултат. Поради неопроверганата презумпция по чл. 45, ал. 2 ЗЗД
бездействието се явява и виновно.
Вредите са доказани по несъмнен и категоричен начин въз основа на ценените
доказателства, поради което ответникът носи отговорност за обезвредата им.
Съгласно разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ обезщетението трябва да бъде равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. По силата на
разпоредбата на чл. 400, ал. 1 КЗ за действителна се смята стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, а съгласно, ал. 2 на
същата норма - за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, без прилагане на
обезценка. При предявена по съдебен ред претенция за заплащане на застрахователно
обезщетение, съдът следва да определи същото по действителната стойност на вредата към
момента на осъществяване на застрахователното събитие, т. е. по пазарната цена на същата,
като ползва заключение на вещо лице, без да е обвързан от минималните размери по
методиката към Наредба № 24/2006 г. на КФН (в т. см. и константната съдебна практика,
обективирана в решение № 79/02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г. на ВКС, І ТО, решение №
52/08.07.2010 г. до т. д. № 652/2009 г. на ВКС, І ТО, решение № 115/09.07.2009 г. по т. д. №
627/2008 г. на ВКС, ІІ ТО; решение № 209/30.01.2012 г. по т. д. № 1 069/2010 г. на ВКС, II
3
ТО, решение № 235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, ІІ ТО и др., приложима и
по отношение на действащия КЗ). Щом вещото лице сочи, че детайлите на лек автомобил
„Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № *******, са увредени и се нуждаят от подмяна, то
заплащането на стойността им е дължимо. Обезщетението трябва да съответства на това,
което увреденият следва да разходва, за да възстанови предхождащото увреждането
състояние. Следователно меродавни са средните пазарни цени, по които това
възстановяване може да се извърши, включително цените на нуждаещите се от подмяна
части. В заключението на съдебната автотехническа експертиза е посочено, че стойността
необходима за възстановяване на уврежданията по л.а. „Фолксваген Голф“, изчислена на
база средни пазарни цени към датата на ПТП е 422,28 лв., формирана, както следва: 116,67
лв., представляваща 70% от предната дясна гума, 220,83 лв. – стойност на нова предна дясна
джанта, 14,40 лв. за демонтаж и монтаж на увредените детайли, т.е. 351,90 лв. + 70,38 лв.
ДДС. В проведеното на 22.10.2021 г. открито съдебно заседание вещото лице заяви, че
посочената цена от 116,67 лв. е за 70 % от гумата, тъй като имало амортизация на същата в
зависимост от нейната година на производство, като цената за чисто нова гума възлиза в
размер на 166,67 лв. без ДДС. В този смисъл настоящият съдебен състав приема, че
стойността на ремонта на увредения автомобил по средни пазарни цени - с нови части, без
отчитане на овехтяване (в който смисъл е и константната съдебна практика), възлиза на
482,28 лв. с вкл. ДДС (166,67 лв. + 220,83 лв. + 14,40 лв. + 20% ДДС). Следователно и
предвид принципа на диспозитивното начало в гражданския процес релевираната претенция
се явява основателна до пълния предявен размер от 455,61 лв. и подлежи на уважаване,
ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане
на сумата.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да се
присъдят претендираните разноски за държавна такса в размер на 50 лв., за САТЕ в размер
на 350 лв. и за адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв. с вкл. ДДС, т.е. общо 760лв.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Столична община, с код по Булстат: *******, с адрес: АДРЕС,
представлявана от кмета Й.А.Ф., да заплати на АТ. К. Л., ЕГН **********, с адрес: ГРАД,
УЛИЦА на основание чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, сумата от 455,61 лв., представляваща
вземане за обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на
предна дясна гума и предна дясна джанта на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел
„Голф“, с рег. № *******, причинени от попадане на автомобила в необезопасена и
необозначена дупка на пътното платно в гр. София, на ул. „Пиер Дегейтър“, в района на №
12, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането - 02.06.2021
г., до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Столична община, с код по Булстат: *******, с адрес: АДРЕС,
представлявана от кмета Й.А.Ф., да заплати на АТ. К. Л., ЕГН **********, с адрес: ГРАД,
УЛИЦА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 760 лв., представляваща сторените
разноски в производството пред СРС.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4
5