Р Е Ш
Е Н И Е № 288
гр.Видин, 25.07.2017г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Видинският районен съд, гражданска колегия, 4- ти състав в публичното заседание на двадесет и девети юни през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Милена Каменова
при секретаря Г.Начева
като разгледа докладваното от съдия Каменова по гр.дело №. 616 по описа за 2017г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 128 от КТ и за лихва по чл. 86 от ЗЗД.
Делото е образувано по искова от П.С.П. ***, против ”Диализен център Екзарх Антим I” ЕООД, ЕИК: *********, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 128 от КТ и чл. 86 от ЗЗД.
Претенциите на ищеца произтичат от възникнало трудово правоотношение с ответника. Посочва се, че ищецът работи при ответника по силата на Трудов договор № 008/08.03.2012г. Ищецът поддържа, че не са му изплатени трудови възнаграждения за м. февруари 2015г., м.март 2015г., м.април 2015г., м.май 2015г. и м.юни 2015г. На 21.08.2015г. сключил с работодателя си анекс към трудовия договор. С анекса било уговорено, че неизплатените възнаграждения в общ размер на 1684.45 лв. ще бъдат изплатени на ищеца на 7 равни вноски, всяка от 240.60 лв., с анекс били уговорени и падежи вноските.
Ищецът поддържа, че не са му изплатени и трудовите възнаграждения за месеците: ноември и декември 2016г. и януари 2017г. в общ размер на 1 100.43 лв.
Иска да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати дължимото трудово възнаграждение от м. февруари 2015г до м. юни 2015г. в общ размер на 1684.45 лева, ведно с лихва за забава от падежа на всяко вземане до подаване на исковата молба в съда в общ размер от 215.98лв., както и дължими трудови възнаграждения за месеците: ноември и декември 2016г. и януари 2017г. в общ размер на 1 100.43 лв., ведно с лихва за забава от падежа на всяко вземане до подаване на исковата молба в съда в общ размер на 19.60 лева, както и лихви върху посочените главници от завеждането на делото в съда до окончателното им плащане. Представят се писмени доказателства. Претендира се и направените по делото разноски.
Ответникът уведомен по реда на чл.50, ал.2 във вр.с чл.47, ал.1 ГПК не е подал отговор в законния срок и не е ангажирал доказателства.
С протоколно определение от 29.06.2017г. е допуснато изменение на исковата претенция и същата се счита предявена за неизплатени трудови възнаграждения от м. 02.2015г. до м. 06.2015г., м. 11 и м. 12 2016г. и м.01.2017г. в общ размер 2 794.40 лева.
По делото са събрани гласни и писмени доказателства, назначена и изслушана е съдебно – счетоводна експертиза, приложено е гр.дело № 363/2017г.
С оглед данните по делото, съдът намира за установено следното:
Страните се намират в трудови правоотношения по силата на Трудов договор № 008/08.03.2012г. и Анекс към допълнително споразумение, като ищецът работи на длъжност санитар. След започване на работа при ответника, ищецът получавал трудовото си възнаграждение със закъснение. На 21.08.2015г. ищецът сключил с работодателя си анекс към трудовия договор. С анекса било уговорено, че неизплатените възнаграждения ще бъдат изплатени на 7 равни вноски, всяка от 240.60 лв., с анекса били уговорени и падежи на вноските.
От разпита на св.Емил Каменов е видно, че същият е колега на ищеца. Имало е забавяне в заплащането на трудовите възнаграждения и не само по отношение на ищеца, но и по отношение на други работници.
Съдът кредитира показанията на свидетеля като обективни и кореспондиращи си с писмените данни по делото.
Вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, която Съдът възприема като обективно и компетентно изготвена и не е оспорена, дава заключение за размера на неизплатените трудови възнаграждения за процесния период, за размера на лихвата.
При така установената фактическа обстановка Съдът намира предявените искове с правно основание чл.128 от КТ и чл.86 ЗЗД за основателни и доказани.
Съгласно чл.124 от КТ задължението на работодателя по трудовото правоотношение е да заплаща възнаграждение на работника или служителя за извършената работа, а според чл.128 от КТ той е длъжен да прави това в установените срокове. Същото се дължи и на основание чл.242 от КТ, според който положеният труд по трудово правоотношение е възмезден. Безспорно се установи наличието на трудово правоотношение между ищеца и ответника. Ответникът не е ангажирал доказателства, че е изплатил дължимите суми на ищеца в установените срокове.
Размерът на дължимите суми се установява от заключението на вещото лице.
При това положение, ответникът ще следва да бъде осъден да заплати сумата за периода от м.02.2015г. до м.06.2015г., м.11 и м.12 2016г. и м.01.2017г. в общ размер на 2 794.40 лева.
С оглед уважаване на исковете за неплатени трудови възнаграждения, основателна се явява и претенцията за лихва за забава върху тези суми от падежа им до подаване на исковата молба в съда – 05.03.2017г. Според заключението на вещото лице, лихвата за забава възлиза на сумата от 235.58 лева.
Предвид уважаване на главните искове, основателни и доказани се явяват и исковете с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за присъждане на законната лихва върху главниците от датата на предявяване на исковете до окончателното издължаване.
На осн. чл. 78, ал.6 от ГПК, ответникът следва да понесе направените по делото разноски, както следва: за вещо лице в размер на 70.00 лева, държавна такса в общ размер от 161.77 лв. /111.77лв. + 50лв./, както и 5 лв. държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200.00 лева, както и разноските по обезпечение на бъдещ иск в размер на 40.00 лв.
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК ще следва да се допусне предварително изпълнение на решението по отношение на трудовото възнаграждение.
Воден от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Диализен център Екзарх Антим I“ ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. София, район Триадица, ж.к. Стрелбище, ул. Червена роза № 40, ап. 6, ЕИК *********, да заплати на П.С.П.,***, сумата от 2 794.40 лева /две хиляди седемстотин деветдесет и четири лева и четиридесет ст./, представляваща неизплатено трудово възнаграждение на ищеца за периода от м.02.2015г. до м.06.2015г., м.11.2016г. и м.12.2016г. и м.01.2017г, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяването на иска в съда – 06.03.2017г. до окончателното издължаване.
ОСЪЖДА „Диализен център Екзарх Антим I“ ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. София, район Триадица, ж.к. Стрелбище, ул. Червена роза № 40, ап. 6, ЕИК *********, да заплати на П.С.П.,***, сумата от 235.58 лева /двеста тридесет и пет лева и петдесет и осем ст./, представляваща лихва за забава върху всяко просрочено трудово възнаграждение, считано от падежа на всяко вземане до подаване на исковата молба в съда – 05.03.2017г.
ОСЪЖДА „Диализен център Екзарх Антим I“ ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. София, район Триадица, ж.к. Стрелбище, ул. Червена роза № 40, ап. 6, ЕИК *********, да заплати на П.С.П.,***, сумата, сумата от 240.00 /двеста и четиридесет/ лева – от която 200 лева разноски за адвокатско възнаграждение и 40 лв. – разноски по обезпечението на бъдещ иск.
ОСЪЖДА „Диализен център Екзарх Антим I“ ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. София, район Триадица, ж.к. Стрелбище, ул. Червена роза № 40, ап. 6, ЕИК *********, да заплати по сметка на ВРС, сумата в общ размер от 231.77 лева /двеста тридесет и един лева и седемдесет и седем ст./ - от която 161.77 лева държавна такса и 70.00 лева възнаграждение за вещо лице, както и 5.00 лева държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК предварително изпълнение на решението по отношение на присъдените суми за трудово възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Видински окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: