№ 256
гр. София, 06.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело
№ 20211000503437 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК и е образувано по въззивна
жалба на А. В. И., гражданин на Руската федерация (чрез адв. А. от АК-Варна) против
Решение от 10.09.2021 г. по гр.д. 15933/2017 г. по описа на Софийски градски съд (СГС), с
което е отхвърлена исковата му претенция по чл. 124, ал. 1 ГПК да бъде признато за
установено, че той е собственик на лек автомобил марка „Бентли“ модел „Континентал“ с
вписан идентификационен номер (VIN) SCBCR63W75C028893 купе
№ SCBCR63W75C028893, цвят сив, руски регистрационен номер ***.
А. И. атакува решението на СГС изцяло и с доводи за неговата неправилност.
Сочи, че били налице предпоставките да се уважи предявеният от него положителен
установителен иск, като доводите му са свързани основно с това, че бил закупил автомобила
в Русия, което давало собственически права върху процесната движима вещ. Желае отмяна
на атакувания акт и постановяване на друг, с който исковата му претенция да бъде уважена.
Претендира разноски.
Въззивната жалба се оспорва като неоснователна от ответника в първата
инстанция „ЛЛойдс Ъндъррайтърс Лондон” – чуждестранно юридическо лице от
Великобритания, чрез клона му в Швейцария, гр. Цюрих, ул. „Сефелдщрасе“ № 7 (чрез адв.
М. от САК) с писмен отговор по чл. 263, ал. 1 ГПК. Намира, че решението на Софийски
градски съд е правилно и трябва да се потвърди. Претендира също разноски.
Въззивната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, като не са
1
събирани нови доказателства пред настоящата инстанция поради липсата на предпоставките
по чл. 266, ал. 2 и 3 ГПК.
От материалите по делото САС намери следното от фактическа и правна страна:
Делото е образувано по предявен от А. В. И. срещу „Ллойдс Ъндъррайтърс Лондон”
чрез Генералното представителство за Швейцария /клон на чуждестранен търговец/
положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване за
установено, че ищецът е единствен собственик на лек автомобил марка „Бентли“ модел
„Континентал“ с идентификационен номер (VIN) SCBCR63W75C028893 купе
№ SCBCR63W75C028893, цвят сив, руски регистрационен номер ***.
Ищецът И., твърди че на 02.02.2016 г. е купил от друг руски гражданин С. В. Д. лек
автомобил марка „Бентли“ модел „Континентал“ с идентификационен номер (VIN)
SCBCR63W75C028893 купе № SCBCR63W75C028893, цвят сив, руски регистрационен
номер ***. Сделката е била слючена на територията на Руската федерация и за нея били
издадени паспорт за собственост на МПС и свидетелство за регистрация. На 26.06.2016 г.
автомобилът, управляван от пълномощник на ищеца, бил задържан на ГКПП - Капитан
Андреево, на излизане от страната по посока Република Турция. По проведено досъдебно
производство се установило, че номерът на двигателя, поставен на процесния автомобил
СКН 0000631ЕЕ10184К, съответства на номера на рамата на друг автомобил
„Бентли“ Суперспорт, с рама 8CBCO63W9AC066836, регистриран в Швейцария, който е
бил предмет на кражба на 07/08.08.2013 г. Ищецът твърди, че е собственик на процесния лек
автомобил с марка „Бентли“, модел „Континентал и рама SCBCR63W75C028893, като се
позовава на представените регистрационни документи, издадени в Руската федерация.
На основание горните обстоятелства, ищецът И. прави искане до съда да признае за
установено, че ищецът е собственик на лек автомобил марка „Бентли“ модел „Континентал“
с идентификационен номер (VIN) SCBCR63W75C028893 купе № SCBCR63W75C028893,
цвят сив, руски регистрационен номер ***.
Ответникът, чрез свой представител по пълномощие адв. М., оспорва иска с възражение, че
е собственик на задържания на ГКПП-Капитан Андреево л.а.
„Бентли Континентал Суперспорт“ с рама № SCBCG63W9AC066836 c рег. № ***, тъй като
колата, застрахован от ответника, е бил предмет на кражба на 07/08.08.2010 г. в Швейцария,
за която ответникът е заплатил застрахователно обезщетение.
По делото е представен договор за покупко-продажба на превозно средство, сключен на
02.02.2016 г. в гр. ***, Руска федерация, между лицето С. В. Д. като продавач и ищеца А. В.
И. като купувач. За автомобила е издадено свидетелство за регистрация на транспортно
средство от с отбелязване на собственик А. В. И. и индивидуализиращи признаци на
автомобила: идентификационен номер (VIN) SCBCR63W75C028893; марка, модел
„Бентли Континентал“, категория В, година на производство 2005, модел на двигателя:ВЕВ,
010765, номер на рама – няма, каросерия №SCBCR63W75C028893Q цвят сив, мощност на
двигателя 560кВт (411,88 к.с) работен обем на двигателя 5993 см³, тип двигател бензин,
2
производител:Бентли. На 26.06.2016 г. на ГКПП - Капитан Андреево автомобилът бил иззет
от владението на лицето А. Б. с протокол за доброволно предаване, съставен от служител на
ГКПП, поради съмнение за интервенция върху номера на рамата на автомобила. По
образувано досъдебно производство била изготвена съдебно-трасологична експертиза, която
установила, че видимият номер на рамата е бил набит, след като оригиналният бил изцяло
заличен. В мотивите на постановление за спиране на досъдебното производство е изложено,
че действителната идентификация на автомобила е лек автомобил „Бентли“, модел „Super
sports GT 463 Coupe“, рама № SCBCG63W9AC066836, двигател № CKH00631, предавателна
кутия с №MFU0005948Z100412D, цвят антрацит, година на производство 2010 г. и дата на
първа регистрация 17.06.2010 г.
За доказване на своите твърдения, оспорващи претенцията на ищеца, ответникът „ЛЛойдс
Ъндъррайтърс Лондон“ е представил договор за лизинг № 15779566 (D1) с
лизингополучател CFS Customized Financial Services AG Швейцария, с предмет на договора
лек автомобил марка „Бентли“, модел „КонтиненталСуперспортс“ цвят сив металик и
посочен идентификационен номер 416.936.262. Представено е и пълномощно, с което
лизингополучателят CFS Customized Financial Services AG декларира, че МПС е било
откраднато на 07-08 август 2010 година, лизингополучателят е бил обезщетен от ответника
„Лондон Ъндъррайтърс Лондон“, а лизингополучателят упълномощава дружеството-
посредник /наричано още с термина adjuster по щетата/ „Топлис и Хардинг“, Швейцария -
„да прибере намереното МПС от българските власти и да го върне от България.”
По делото в първата инстанция е назначена и изготвена съдебно-трасологическа експертиза
за установяване номера на рамата на автомобила. Според заключението на вещото лице,
номерът на рамата на автомобила SCBCR63W75C028893 e поставен чрез отстраняване
(изрязване) на метален панел с неправилна форма на предишния автентичен панел.
Експертизата е установила, че действителният модел и номер на двигателя не е отбелязаният
в документа на МПС ВЕВ 010765, а СКН 000631. Експертизата не е установила
действителния номер на рамата на изследваното МПС. Според изявлението на вещото лице
при изслушването на експертизата (том II, л. 605 от първоинстанционното дело) се
констатира, че установеният и вписан в документите на автомобила номер на рамата е
автентичен, но панелът, върху който е номерът на рамата, е сменен.
Придобиването на собственост или друго вещно право върху вещ се урежда от
правото на държавата по местонахождението на вещта по време на действието, което
обуславя придобиването на вещта, съгласно чл. 65, ал. 1 КМЧП. Процесният автомобил е
бил предмет на договор за покупко-продажба, сключен на територията на Руската
федерация. Договорът е бил сключен в обикновена писмена форма, изискуема според статия
161, ал. 1, т. 1 от Гражданския кодекс на Руската федерация, приложим за формата на
сделката на основание чл. 61, изр. 2 КМЧП. Поради това, представеният по делото договор е
бил годен способ за придобиване на правото на собственост върху автомобила.
Следващото изискване, което следва да бъде изпълнено за преценката дали е възникнало
правото на собственост на въззивника върху процесния автомобил, е неговата
3
индивидуализация в договора за покупко-продажба. Съгласно чл. 143, ал. 1 от Закона за
движението по пътищата и чл. 2 т. 2 от Регламент № 19/2011 от 11.01.2011 г. на
Европейската комисия, превозното средство, произведено в държава членка на ЕС, се
идентифицира с идентификационен номер (VIN), присвоен на превозното средство от
производителя. Този идентификационен номер се поставя на рамата (шасито) и е уникален
за всяко превозно средство, съгласно част Б т. 1.2 и 1.3 от Приложение 1 на Регламент №
19/2011 на ЕК. В конкретния случай, в договора запокупко-прподажба на транспортно
средство, сключен на територията на Руската федерация, е вписан идентификационен
номер (VIN)SCBCR63W75C028893. От материалите по досъдебното производство,
приложени като писмени доказателства по гражданското дело, и от изготвената по
същото съдебно-трасологическа експертиза, се установява, че този идентификационен
номер, макар и автентичен, не е поставен от производителя на процесното МПС, а
принадлежи на друго МПС. Установен е номер на двигателя на автомобила СКН 000631, от
заключението на съдебно-трасологичната експертиза по делото (том II, л. 600 от делото на
СГС). От писмо на МВР – дирекция „Международно оперативно сътрудничество“ (том II, л.
517 пак там) се установява, че този номер на двигателя съответства на автомобил с
идентификационен номер (VIN)SCBCG63W9AC066836. Според вещото лице,
идентификационният номер на автомобила, поставен върху шасито - е бил отстранен чрез
цялостно изрязване на панела, върху който е бил поставен. Независимо от това, безспорно
се установява, че VIN номерът SCBCR63W75C028893, вписан в договора за покупко-
продажба на МПС и документите за регистрация на МПС в Руската федерация, нe e
идентификационният номер на автомобила, който е бил задържан и иззет в ГКПП - Капитан
Андреево. Действителният идентификационен номер на процесния автомобил не е бил
вписан в договора за покупко-продажба и документите за регистрация на МПС. Това
означава, че вещно-прехвърлителният ефект на договора и последващата регистрация на
МПС не е настъпил и ищецът не е придобил правото на собственост върху автомобила.
Неоснователни са всички оплаквания във въззивната жалба на И.. Няма спор, че според
общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК, той е лицето, което следва да проведе пълно и главно
доказване на обстоятелството, че той е собственик на процесната движима вещ. Правен
интерес от завеждането на иска безспорно е налице, при наличие на съответната активна и
пасивна правна легитимация, но въззивникът-ищец не е доказал пълно и главно
собствеността върху вещта. Автомобилът, който е задържан от граничните власти е
произведен през 2010 г., а И. е представил документи за автомобил, произведен през 2005 г.
Не подлежи на съмнение, а в този смисъл е и категоричното и единодушно мнение на
всички експерти, че процесното МПС по външни и вътрешни белези, оборудване, ел.
кабели, окачване, двигател и други, е на автомобил, който е произведен през 2010 г.
Категоричен е извода и на вещите лица, че е налице промяна на оригиналния номер на
рамата на колата и това е сторено преди задържането на автомобила от граничните власти.
Кога и от кой е извършено това е правно ирелевантно предвид предмета на делото.
Налице е съвпадение в изводите на първите две инстанции, поради което решението
4
на СГС се явява правилно и ще следва да се потвърди изцяло.
Право на разноски за втората инстанция има въззиваемото лице, което претендира
такива в размер на 2800 (две хиляди и осемстотин) лева, представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение – по списък по чл. 80 ГПК. Няма възражения за прекомерност на
заплатения адвокатски хонорар и той следва да се възложи в тежест на А. И..
Мотивиран от горното, Софийски апелативен съд, ГО, VII състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 10.09.2021 г. по гр.д. 15933/2017 г. по описа на Софийския
градски съд.
ОСЪЖДА А. В. И., гражданин на Руската федерация на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
да заплати на „ЛЛойдс Ъндъррайтърс Лондон” – чуждестранно юридическо лице от
Великобритания, чрез клона му в Швейцария, гр. Цюрих, ул. „Сефелдщрасе“ № 7 (чрез адв.
С. М. от САК и съдебен адрес в България – гр. София, бул. „***“ № 4, партер) разноските за
настоящата инстанция в размер от 2800 (две хиляди и осемстотин) лева, представляващи
заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5