Решение по дело №1116/2018 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: 140
Дата: 11 март 2019 г. (в сила от 7 ноември 2019 г.)
Съдия: Христина Петкова Юрукова
Дело: 20187150701116
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 29 ноември 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 140/11.3.2019г..

 

гр. Пазарджик,

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Административен съд – Пазарджик, VI състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети февруари, две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                                  Съдия: Христина Юрукова

 

при секретаря Тодорка Стойнова, като разгледа докладваното от съдия Юрукова административно дело № 1116 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава десета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 27, ал. 4 от Закон за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и чл. 166 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалба на Х.М., ЕГН **********, с адрес ***, против Акт за установяване на публично държавно вземане № 13/121/06816/3/01/04/01, с изх. № 01-6500/1447 от 24.10.2018г., издаден от изпълнителен директор на ДФ“Земеделие“, с който е определено задължение в размер на 95 838, 20 лева. Жалбоподателят оспорва акта с възражения за незаконосъобразност поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила - липсва мотивирано решение на управляващия орган, не е спазена установената форма и липсват мотиви, и поради нарушение на материалния закон, изразяващи се в погрешно възприемане на фактите, респективно неприложимост на финансовата корекция, както и определянето й в такъв размер. В съдебно заседание жалбата се поддържа от адвокат М., представя се становище по съществото на спора и се претендират разноски.

Ответникът - Изпълнителния директор на Държавен фонд земеделие, чрез процесуалния си представител - старши юрисконсулт И., в писмено становище оспорва жалбата и моли същата да се отхвърли като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Оспорва се размера на адвокатското възнаграждение на жалбоподателя.

Съдът, като разгледа становищата и възраженията на страните по делото и след преценка на доказателствата по приложената административна преписка, намери за установено следното: 

 

 

 

 

Жалбоподателят е бил одобрен кандидат за участие по мярка 121 „Модернизиране на земеделските стопанства“ от програмата за „Развитие на селските райони за периода 2007-2013г.(ПРСР), подкрепена от Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони(ЕЗФРСР)“.  Сключен е Договор № 13/121/06816 от 20.08.2014г., като на основание чл. 35, ал. 2 от Наредба № 8 от 03.04.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Модернизиране на земеделските стопанства“ от програмата за „Развитие на селските райони за периода 2007-2013г., подкрепена от Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони“ ДФ „ЗЕМЕДЕЛИЕ“ е предоставил финансова помощ. Помощта е в размер на 50% от одобрените и реално извършени от Х.М. разходи, свързани с осъществяване на проект № 13/121/06816 от 05.07.2013г. По делото са представени документите по заявка за плащане по договор  Договор № 13/121/06816 от 20.08.2014г., ведно с придружаващите я документи, от които и счетоводни документи по изпълнение на проекта.

Представен е контролен лист за посещение на място от 03.06.2015г. Посочено е, че дейностите са извършени. Не са вписани други забележки.

Налична е кореспонденция от 11.07.2015г. на ДФЗ и М., която е съпроводена от документи по счетоводна отчетност, свързана със сключения договор.

На л. 418 от делото съгласно Писмо за оторизация на плащането сумата от 76 670, 56 лева е 80% финансиране от ЕЗФРСР и националното съфинансиране е в размер на 19 167, 64 лева, 20%.

До Х.М. е изпратено уведомително писмо за одобрение № 4029 с изх. № 01-6500/7737/18.08.2015г., с което се уведомява за изплатена сума от 95 838, 20 лева, като е посочена дата на плащане 17.07.2015г.

Министърът на земеделието и храните е получил от своя заместник писмо с изх. № 10-189/21.02.2017г. с информация за наложена мярка 5.4, съгласно чл. 40, ал. 6 от Наредба № 1 от 07.02.2013г. за прилагане на правилата на биологичното производство на растения животни и аквакултури, растителни, животински продукти, продукти от авквакултури и храни, тяхното етикетиране и контрола върху производството и етикетирането. Приложен е списък, като сред данните на Биоагричерт Италия България ЕООД на 6 място е Х.М., като е посочена нередност 4.9 Употреба на неразрешени продукти за растителна защита.

Една година след писмото на зам.-министъра до министъра на ЗХ, изпълнителният директор на ДФЗ е изпратил до Х.М. уведомление с изх. № 01-6500/1447 от 27.02.2017г. на основание чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ за открито производство по налагане на финансови корекции. Писмото е връчено, видно от Известие за доставяне на 20.08.2018г.

Изпратено е възражение от Х.М. с вх. № 01-6500/1447 от 14.09.2018г.

Установява се, че е сключен Договор за контрол и сертификация между Х.М. и „Биоагричерт Италия България“ЕООД(като орган за контрол и сертификация) на 08.11.2013г., който съгласно Удостоверение от 19.02.2018г. е прекратен от дата 19.02.2018г.

На 20.02.2018г. е сключен договор между „Биосертифкейшън“ЕООД(контролиращо лице) и Х.М..

„Биосертифкейшън“ЕООД(контролиращо лице) е издало сертификационно писмо с № 194/27.08.2018г. за ЗП Х.М., за удостоверяване на обстоятелството, че ЗП е подложил дейността си на контрол за биологично производство и е в съответствие с изискванията на Регламент № 834/07/ ЕО и Регламент № 889/08/ ЕО.

„Биоагричерт България Италия“ЕООД е издало сертификационно писмо № 117/17.03.2017г. на ЗП Х.М. за включване на оператора в системата за контрол.

„Биоагричерт България Италия“ЕООД е издало сертификационно писмо от 26.05.2015г. на ЗП Х.М. за включване на оператора в системата за контрол.

„Биоагричерт България Италия“ЕООД е съставило Инспекторски доклад за производството от 16.03.2017г.(л. 466), като е посочена дата от предходна инспекция 08.07.2016г., като са посочени сведения от предходната инспекция: небиологичен посадъчен материал, непълна документация, ГПП, наличие на забранени вещества в анализи. Посочено е, че е извършена проверка на всички парцели на стопанството съгласно ГПП от 24.01.2017г. Обобщението на инспекцията е, че операторът с биологично производство на орехи и лавандула. Парцел № 56531-1219-2-6 е започнал нов преходен период от 14.07.2016г. Новите парцели са в конверсия първа година. Годен за биологично производство. Не са взети проби, няма несъответствия.

„Биоагричерт България Италия“ЕООД е съставило Инспекторски доклад за производството на 09.10.2017г.(л.464), като е посочено че няма несъответствия и препоръки от предходна инспекция. Проверени са парцелите на 18.08.2017г. Дадени са препоръки да се водят редовно дневници на стопанството; да се съобщава за всяка промяна в стопанството; да се представи протокол от ОСЗ за нанесени щети, ако бъзе свикана комисия за установяването им. Краткото обобщение на инспекцията е, че оператор с парцели с биологичен статут и такива в преход.

Административният орган е възприел в мотивите на оспорения административен акт, че наложената мярка 5.4, като установено нарушение е употреба на неразрешени продукти за растителна защита, и не е с посочена продължителност. Същевременно при извършена справка на 23.02.2018г. в база данни на производителите, преработвателите и търговците на земеделски продукти и храни, Х.М. не фигурира.

Обсъжда ни са инспекторските доклади и е счетено, че не е представено сертификационно писмо за 2016г., удостоверяващо, че за 2016г. е налице спазването на всички нормативни изисквания, определени в Регламент ЕО № 834/2007г.

Административният орган е счел, че проектът на ползвателят Х.М. е получил приоритет по някой от критериите за оценка № 2, 4, 5, 6 и 9 от Приложение № 8 към чл. 25, ал. 5 и чл. 31, ал. 2, т. 2 от Наредба № 8 от 03.04.2008г. и това е станало основание за избора му пред останалите кандидати по мярка по реда на чл. 34 от Наредба № 8/03.04.2008г. Ползвателят е длъжен да поддържа съответствие с условията и изискванията за получаване на точки по всеки един от критериите, които са станали основание за този избор за период  5 години, считан от датата на сключване на договора.

На 12.09.2018г. е извършена справка в База данни на производителите, преработвателите и търговците на земеделски продукти и храни, произведени по биологичен начин, се установява че Х.М. е вписана под № 285 с договор 19.02.2018г.

Позовавайки се на чл. 51 и чл. 52 от Наредба № 8/03.04.2008г. изпълнителният директор на ДФЗ е упражнил правомощието си по чл. 166 от ДОПК във вр. с чл. 20а от ЗПЗП и е определил на Х.М. подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 95 838, 20 лева. Даден е срок за доброволно изпълнение, след което ще бъде начислявана лихва.

Въз основа на установеното съдът прави следните изводи:

Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това срок,видно от приложената към АУПДВ обратна разписка, и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 166, ал. 1 от ДОПК установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. В ал. 3 на същата разпоредба е посочено, че актът за публично общинско вземане се обжалва по административен ред пред кмета на общината, а за публично държавно вземане - пред ръководителя на съответната администрация по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Според разпоредбата на чл. 148 от АПК, административният акт може да се оспори пред съда и без да е изчерпана възможността за оспорването му по административен ред, освен ако в специален закон или в кодекса е предвидено друго. В приложимия Закон за подпомагане на земеделските производители не е предвиден друг ред за обжалване, освен предвидения в чл. 166, ал. 3 от ДОПК, поради което не е налице изискване за задължително обжалване по административен ред, като процесуална предпоставка за допустимост на съдебно обжалване.

Съгласно чл. 27, ал. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители, вземанията на Разплащателната агенция, които възникват въз основа на административен акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на ДОПК. Нормата препраща към чл. 166 на ДОПК, според който установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. Ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публичното вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично вземане, който се издава по реда за издаване на административен акт, предвиден в Административнопроцесуалния кодекс. Ако в съответния закон не е определен органът за издаване на акта, той се определя от кмета на общината, съответно от ръководителя на съответната администрация. В случая изпълнителният директор на ДФЗ, като ръководител на администрацията, е натоварен да издава актовете за установяване на публични държавни вземания.

С оглед гореизложеното съдът счита, че оспореният административен акт е издаден от  компетентен орган. Спазена е нормата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, тъй като административният акт съдържа фактическите и правни основания за издаването му. Спазени са административнопроизводствените правила и съгласно чл. 73, ал. 2 ЗУСЕСИФ, преди издаване на АУПДВ е предоставен срок на оспорващия за писмени възражения по основателността и размера на корекцията и са подадени такива, които са обсъдени в административния акт.

Съгласно чл. 51, ал. 1 от Наредба № 8/03.04.2008г. в случай че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, РА може да поиска връщането на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта.

Тоест съгласно изискванията на наредбата следва да бъде установено неизпълнение на нормативни или договорни задължения от страна на земеделския производител, за да са налице основания РА да поиска връщане на изплатените суми.

С писмото си по чл. 26 от АПК изпълнителният директор е посочил, че при извършена проверка в База данни на производителите, преработвателите и търговците на земеделски продукти и храни, броизведени по биологичен начин е установено, че  Х.М. не фигурира. Не е посочено кога е извършвана справката. Съдът е дал указания на ответника по делото да изясни обстоятелствата, свързани с извършените проверки, направените справки в база данни, евентуална кореспонденция със сертифициращите органи. В изпълнение на съдебните указания, дадени по реда на чл. 171 от АПК, процесуалният представител на ответника е представил извлечение от база данни. Съдът установява, че на  л. 435 по делото е налице справка база данни отнасяща се до друго лице. Зададено е име „М.“, като резултатът от търсенето е М. А. М.. Не е посочено търсене на Х.М. в дата 23.02.2018г. При следващите извлечения от направена справка в База данни, л. 470 и 471 по  делото, се установява, че Х.М. е с договор  biocertification от 19.02.2018г.

От процесуалния представител на ответника е посочено, че основание за издаване на процесния акт е липсата на сертификационно писмо за 2016г.

 От мотивите на оспорения акт се установява, че земеделският производител е получил приоритет по проекта за земеделски производител със сертифицирано биологично производство. Като задължение по сключения с Фонда договор Х.М. е следвала да поддържа съответствие с условията и изискванията за получаване на точки по критериите, които са станали основание за този избор за период от 5 години. Като нарушена разпоредба на сключения между фонда и Х.М. договор е посочена от административния орган точка 4.34. След извършена справка в База данни на производителите, преработвателите и търговците на земеделски продукти и храни, произведени по биологичен начин е установено, че Х.М. е вписана под номер 285 с договор от 19.02.2018г., но тъй като не е поддържано съответствието с този критерий на подбор, то ползвателят за 2016г. не е поддържал съответствие след сключването на договора за финансово подпомагане и поради това дължи 100 % от изплатената финансова помощ по проекта.

         Видно от представените договори със сертифициращи органи, от 08.11.2013г. до 19.02.2018г. е налице сключен договор между „Биоагричерт Италия България“ЕООД и Х.М.. В последствие сключен договор за контрол и сертификация № 236 на 20.02.2018г. между ЗП Х.М. и „Биосертификейшън“ЕООД. Представени са сертификационни писма № 194/27.08.2018г.; № 117/17.03.2017г.; от 26.05.2015г. Съгласно представения инспекторски доклад за производство от 16.03.2017г. няма издаден сертификат. Като несъответствия са посочени „0“.

         От установеното до тук е видно, че ползвателят не е представил доказателства за спазване на съответствия с критериите за подбор за 2016г.  Същевременно обаче се доказа, че ЗП присъства в Базата данни. Наличните по делото доказателства не водят до извода, че ЗП липсва при справката от 23.02.2018г., доколкото е зададено търсенето на „М.“, а не на „Х.М.“. Съдът формира извод, че  поради липсата на доказателства от страна Х.М., а именно не е представила сертификационно писмо от 2016г., е налице неизпълнение на задълженията по договор, съответно в правомощие на административният орган е да иска възстановяването на платените суми като последица от неизпълнение на условията на поетия ангажимент. Същевременно обаче неизпълнението на ангажиментите следва да бъде обсъдено като вид, степен и продължителност при определяне на финансовата сума, която може да бъде поискана за връщане.

         Съгласно чл. 51, ал. 2 от Наредба № 8/03.04.2008г. в случаите по ал. 1 РА определя размера на намалението на помощта, като взема предвид вида, степента и продължителността на неизпълнението. Степента на неизпълнението по даден проект зависи от неговите последици за дейността като цяло. Продължителността на неизпълнението зависи от времето, през което траят последиците, или възможността за отстраняване на тези последици по приемлив начин.

          Никъде в оспорения акт не са посочени, обсъдени и съобразени видът, степента и продължителността на неизпълнението. Определено е връщане на 100% от изплатената финансова помощ по проекта. Липсата на мотиви по отношение на наложената финансова корекция, която е изискана за възстановяване с процесния акт, води до нарушение на редица принципи – на правна сигурност, на съразмерност, на публичност и прозрачност, на последователност и предвидимост. Видно е, че ЗП е изпълнявал ангажиментите си по договора в изминалите 5 години, като по делото липсва сертификационно писмо за 2016г. Същевременно по делото са налице данни, че няма установени несъотвествия при проверките през март 2017г., като е налице вписване на ЗП в Базата данни на производителите, преработвателите и търговците на земеделски продукти и храни, произведени по биологичен начин.

След като законодателят е предвидил задължение при определяне размера на намалението на помощта да се взема предвид вида, степента и продължителността на неизпълнението, административният орган е бил длъжен и еследвало да обоснове защо е определил сумата да бъде възстановена в размер на 100% от изплатената финансова помощ по проекта. Съдът не следва да тълкува съображенията на административния орган, а те следва да бъдат изложени в мотивите, като съдът следва да преценява дали те съответстват и обосновават разпореденото в административния акт. Като не е направил това, административният орган не е обосновал упражняването на предоставеното му правомощие в съответствие с целта на закона. Изискването за мотивиране на административните актове обезпечава правилно упражняване на съдебния контрол за законосъобразност и осигурява възможност на страните за защита. Административният орган следва да изложи мотиви за решението да иска възстановяване в посочения размер – 100%, за да може съдът да провери и установи дали са налице основанията за определяне на съответния размер на финансова корекция, подлежащ на възстановяване, съответно да провери дали е спазен принципът на съразмерност и справедливост. Така установената липса на мотиви в тази насока предпоставя отмяната на обжалвания административен акт. 

Предвид изхода на делото и претенциите на страните за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че такива се следват на жалбоподателя и същите се констатираха в размер на 3405 ( три хиляди четиристотин и пет лева) лв. – адвокатски хонорар и 10 лева държавна такса. Съдът счита за неоснователно възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответника, с оглед разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004г. и правната сложност на делото. Неоснователна се явява претенцията на оспорващия за присъждане на разноски за транспортни разходи, пощенски услуги и такса за банкови преводи.  Отговорността за разноски е обективна и следва да обезщети разноските, направени по делото и възнаграждението на един адвокат, като в обхвата й не попадат други облигационни вземания на страните. Липсва легално определение на понятието „разноски“. Граматическото и логическо тълкуване на чл. 143 от АПК и чл. 78 и сл. от ГПК, налагат извод, че под "разноски" в процеса следва да се разбират тези парични средства, които са изразходени от страната във връзка с извършването на определени процесуални действия. Разходите за извършване на фактическите действия на страните и техните процесуални представители по транспорт, пощенски разход и др. подобни не представляват такива разноски. Заплащането на разходи по повод пътуване до седалището на компетентния съд е извън обхвата на отговорността за разноски. Поради изложеното в тази си част искането ще следва да бъде оставено без уважение.

Предвид горепосоченото и на основание чл. 172, ал. 1 вр. ал. 2 предл. второ от АПК, Административен съд - Пазарджик, шести състав:

 

РЕШИ:

 

Отменя Акт за установяване на публично държавно вземане № 13/121/06816/3/01/04/01, с изх. № 01-6500/1447 от 24.10.2018г., издаден от изпълнителен директор на ДФ“Земеделие“, с който е определено задължение в размер на 95 838, 20 лева.

Осъжда Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция да заплати на Х.М. разноски по делото в размер на 3405 ( три хиляди четиристотин и пет лева) лв. – адвокатски хонорар и 10 лева държавна такса.

Отхвърля искането на Х.М. за присъждане на разноски за банкова такса, пощенски разход и пътни разходи за гориво.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

СЪДИЯ: /п/

 

С РЕШЕНИЕ № 15109 от 07.11.2019 г. по адм. дело № 6151/2019 г. на ВАС- Първо отделение:

ОТМЕНЯ решение № 140/11.03.2019 г. на Административен съд Пазарджик по адм. д. № 1116 по описа за 2018 г., и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА на Х. М. срещу акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 13/121/06816/3/01/04/01, с изх. № 01-6500/1447 от 24.10.2018г., издаден от изпълнителен директор на ДФ“Земеделие“.
ОСЪЖДА Х. М., ЕГН ********** да заплати на Държавен фонд „Земеделие“ деловодни разноски в размер 200 лева.
Решението не може да се обжалва.