Р Е Ш Е Н И Е №
2625
24.06.2019 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр. състав, в
открито съдебно заседание на петнадесети май две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя
Грудева, като разгледа докладваното от
съдията гр. д. № 10355/2018 г. по описа на същия съд, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по исков спор .
Искове на „ Марж
Трейд„ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в Пловдив,
ул. Порто Лагос № 47 ет. 5, против Д.Б.К., ЕГН **********, с адрес *** , с
правно основание в чл. 79, чл. 86, чл. 92 от ЗЗД, вр. с чл. 422 ГПК.
Исковете са допустими като установителни
, предвид това , че в полза на ищеца има издадена заповед за изпълнение по реда
на чл. 410 от ГПК за процесното вземане, която обаче е връчена на длъжника –
ответник при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК,
спазен е срока по чл. 422 от
същия кодекс от страна на ищеца и има идентичност между вземането , така ,
както е описано в заповедта за плащане , от една страни , в исковата молба – от
друга.
Ищецът дружество черпи права от два
договора.
Най-напред твърди, че между ответника, като кредитополучател и третото на спора лице „Рива Кредит“ ООД, ЕИК
*********, в качеството на кредитор, бил сключен договор за кредит № ***, по
силата на който К. получил назаем сума
от 400 лв. , която се задължил да върне , заедно с добавка – печалба на
кредитора , до 09.09.2015 година включително. Договорен бил годишен лихвен процент 41%, по който начин
общата стойност на задължението главница и лихви станала 441.90 лв.,
платими на кредитора на пет равни месечни вноски от 88.38 лв. с падеж на
девето число на месеците от май до септември 2015 год. При неизпълнение било
уговорена предсрочна изискуемост на цялото вземане на кредитора. Сумата от 400 лв. е изплатена на К. по банков
път, в деня на сключване на
договора.
Първата вноска е платена в срок, след което
ответникът преустановил плащанията. Втората вноска е останала неплатена, при
което ответника изпаднал в забава да изпълни задължението си по договора,
считано от падежната дата на втората вноска. Съобразно уговореното кредитът
станал предсрочно изискуем, считано от 09.06.2015 г. Имало извършени частични
плащания след тази дата , но те не били достатъчни да погасят цялото вземане.
Към датата на исковата молба останали за
плащане 46.73 лв. от втората вноска , от третата - 79.91 лв., от четвъртата - 82.64 лв., от петата 85.46 лв. , и от
лихвата по седмата - 5.74
лв. и от петата вноска - 2.92 лв. Претендира се и законна лихва в
размер на 55.62 лв. за периода 07.08.2015 год. /датата на последното извършено
плащане/ - до 14.06.2017 год.
Твърди се и тристранен договор под № ***, между
„Рива кредит“, Д.К. и „Марж трейд“ ООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в Пловдив, ул. Порто Лагос №
47 , последният – като гарант, по силата на който ищецът се задължил да
обезпечи пред кредитора изпълнението на задълженията по договора за кредит № ***,
срещу което имал право да получи от кредитополучателя възнаграждение в размер
от 202.50 лв. Твърди се, че въз основа на този договор отговорността на гаранта
е ангажирана, той е платил , има право да получи пълния размер на платеното
като гаранция и възнаграждението, встъпвайки в правата на удовлетворения
кредитор. Ищцовото дружество поканило ответника
да плати, но плащане не постъпило. Затова „Марж Трейд“ ООД се снабдило със
заповед за изпълнение на парично задължение, издадена по ч. гр. дело
№13289/2017 год., по описа на Районен съд Пловдив, ІІ бр. състав, която заповед
била връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Иска се да се установи по реда на чл.
422 от ГПК вземане на кредитора за
следните суми: 294,74 лв. дължима главница по договор за кредит, 8.66 лв.
договорна лихва по договор за кредит от 09.08.2015 г. до 09.09.2015 г.; 5.41
лв. законна лихва върху главницата за периода 09.06.2015 г. – 07.08.2015г.; 55.62
лв. законна лихва за периода от 07.08.2015 год. – 14.06.2017 год.; сумата от 81
лв. остатък от възнаграждение по договор за гаранция и 28.23 лв. неустойка по
чл. 12 от договор № *** , законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 24.08.2017 г. до
окончателното плащане, както и разноските по спора.
Ответникът оспорва иска чрез о. п..
Възразява, че исковата молба е нередовна, възразява че основание да се ангажира
гражданската отговорност на ответника няма, тъй като липсвало между него и
ищеца облигационно правоотношение.
Алтернативно , възразява се, че е
прекомерен размера на договореното кредиторово
възнаграждение и че договорите са недействителни на основанието
по чл. 22 от Закона за потребителския
кредит, тъй като отсъствали подписани на
всяка страница общи условия по договора за кредит, а имало и неравноправни
клаузи , в частност - въведените
задължения за представяне на обезпечения под формата на гаранция или
поръчителство. Завишен бил и размера на възнаграждението , дължимо по договор №
*** заради предоставянето на гаранцията. Нямало посочване в договора за кредит на това, как бил
формиран годишна процент на разходите, нямало информация за правото на
потребителя при погасяване на главницата да получи погасителен план. Моли се
искът да бъде отхвърлен и да се присъдят на ответника сторените по делото
разноски.
Вещото лице по проведената
графологична експертиза дава заключение , че подписите , положени под общите
условия на към договор за кредит ***, е положен от Д.К..
За да се произнесе по съществото на спора ,
съдът съобрази следното от фактическа и правна страна :
Съществуването на двата процесни договора е
доказано вън от съмнение от приложените на л. 3-10 и 11- 15
от делото копия, заверени от страната. Съществуването им не е спорен
факт, няма и спор, че заемната сума по договор *** е
получена от ответника по делото. За последното обстоятелство има и годно писмено доказателство – разписка на
л. 10 от делото. Не се спори , че К. е в
забава да плати и по двата договора, като на
л. 16 от делото е приложено копие от уведомление до ответника за
обявяване на кредита за изцяло предсрочно изискуем. Не се спори, че К. е
получил това уведомление, като на следващата страница фигурира и копие от
товарителницата, с която това връчване е извършено ; дори да приемем, че К. не е бил уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост, към датата
на подаването на заявлението за издаване на заповед за плащане , е изтекъл и
срока на договора за кредит.
Или има между страните
облигационни правоотношения ( договори ) като източници на задължения на
ответника да плати търсените суми.
На следващо място, уговорената лихва по
кредитния договор № *** съставлява всъщност възнаграждение на кредитора за
ползването от страна на кредитополучателя на заемните парични средства за
определен отново в договора период от време. Тя се изчислява като процент от
заетите средства на годишна база , при х/360 за всеки от дните , и понеже се
касае за сложна лихва , начислявана само върху невърнатия остатък от заетите
средства, то общия й размер не достига до уговорените 41 % от заемните
средства. Затова и неоснователно е възражението на ответната страна , че
клаузата ,с която такова възнаграждение е уговорено, е недействителна поради противоречие
с правилата за потребителската защита, поради прекомерност - стойността на
кредиторовото възнаграждение не
надхвърля четвърт от стойността на главницата. В тази връзка , няма как да се
каже също така , че са нарушени правилата , установени със Закона за
потребителския кредит, макар процесния договор да попада в приложното поле на
този нормативен акт. Изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.
1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал.
1, т. 7 - 9 от ЗПК са спазени ; отсъстват данни на ответника да е бил предоставен за
запознаване стандартен европейски формуляр съобразно приложение № 2 към ЗПК, но
това не води до недействителността на договора, тъй като неспазването на чл. 5
от ЗПК не е въведено от чл. 22 от същия закон като основание за недействителност
на договора за потребителски кредит. Предвид заключението на вещото лице по
проведената експертиза , което съдът кредитира изцяло, няма как да се сподели
възражението на ответната страна , че
договорът за кредит е недействителен на основанието по чл. 22 от Закона за потребителския
кредит и поради неподписване на общите условия
към него.
След като гаранцията е била осигурена, то няма как да се сподели и
друго виждане на ответника – че кратките
срокове за представяне на обезпечение водят до недействителност на договора за
кредит. Дори да се приеме обаче, че
клаузата на чл. 15.2 от същия е
недействителна или нищожна , това не може по никакъв начин да рефлектира върху
съществуването на договора за гаранция , доколкото гаранцията се осигурява от трето на договора за кредит лице , с
отделен договор като волеизява на длъжника.
За кредитодателя отсъства законово или
договорно задължение да посочва в договорите си при общи условия от какви точно
компоненти се състои годишния лихвен процент по договора , доколкото те са
установени от закона. непосочването не води до недействителност на договора,
общия размер на ГПР е посочен.
Тъй
като в договора за кредит има изрично уговорени като елемент на погасителния
план дати на падеж на отделните вноски, то е без значение дали ответника е
получил поканата от кредитора да заплати дължимото по договора за кредит под № ***,
за да се сбъдне уговореното в договора за гаранция. Не се спори, че
гарантираните сума са платени от страна на ищцовото дружество на изначалния
кредитор, като по този начин ищеца се суброгира в правата на последния; последното обуславя наличието на
активната му процесуална легитимация като носител на правото на иск за
вземанията. Плащайки на ”Рива Кредит „ ООД, гарантът се суброгира в правата
на удовлетворения кредитор и от датата
на плащането, всички постъпили в негов патримониум средства се отнасят до
погасяване на вземането му по договора за гаранция, задължението на ответника
към кредитодателя е погасено чрез плащане от трето лице , което има интерес да
изпълни.
Затова
исковете са основателни.
Разноските се понасят от ответната страна ,
по списък на л. 20 от делото.
Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
Признава за установено, че в отношенията
между страните, Д.Б.К., ЕГН **********, с адрес ***, дължи на „ Марж Трейд„ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в Пловдив , ул.
Порто Лагос № 47 ет. 5, плащане на следните суми, за които е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение от дата 06.10.2017г. по ч. гр. дело № 13289/2017
г.: сумата от 294.74 лв. дължима главница по договор за кредит № ***, 8.66 лв.
договорна лихва по договора от 09.08.2015 г. до 09.09.2015 г.; 5.41 лв. законна
лихва върху главницата за периода 09.06.2015 г. – 07.08.2015г.; 55.62 лв.
законна лихва за периода от 07.08.2015 год. – 14.06.2017 год.; сумата от 81 лв.
остатък от възнаграждение по договор за гаранция № 125 и 28.23 лв. неустойка по
чл. 12 от договор № *** , както и
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението –
24.08.2017 г. до окончателното плащане.
Осъжда Д.Б.К., ЕГН **********, с адрес ***,
да заплати на „Марж Трейд„ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в Пловдив, ул. Порто Лагос № 47 ет. 5, разноски по
двете дела в общ размер от 1150 лева.
Решението подлежи на обжалване пред състав
на Окръжен съд гр. Пловдив, в срок от две седмици от датата на връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!ВГ