№260117
гр.
Силистра, 25.11.2020 год.
Силистренският
окръжен съд, гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и пети ноември, две хиляди
и двадесета година, в състав:
Председател: Пламен Неделчев
Членове: Кремена
Краева
мл. съдия Огнян Маладжиков
като
изслуша доклада на съдия Неделчев по в.ч.гр. д. № 361/2020 год. и за да се произнесе,
взе предвид следното :
Производство
по чл. 413, ал. 2 от ГПК.
Производството
е образувано по частна жалба на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. България № 49, бл. 53Е, вх.
В, срещу Разпореждане № 1703 на РС - Силистра от 24.09.2020г., постановено по
ч.гр.д. № 891/2020 г., с което е отхвърлено искането му за издаване заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, против И.М.И.,
относно заявената сума за лихва за забава върху сумата от 752,29 (седемстотин
петдесет и два лева и двадесет и девет стотинки), представляваща възнаградителна
лихва по договор за потребителски кредит № ********** от 06.05.2010. която
лихва за забава е начислена за периода от 07.06.2008г. до 06.05.2010г. в размер
на 301,11 лв. (триста и един лева и единадесет стотинки), както и за сумата над
30,25 лв. за държавна такса и над 41.70 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Жалбоподателят
счита постановеният съдебен акт за неправилен излага съображения в подкрепа на
становището си. Моли съда да отмени разпореждането и да върне делото на районния съд за издаване
на заповед за изпълнение за сумите, предмет на жалбата.
ОС,
вземайки предвид оплакванията на частния жалбоподател и данните по делото, прие
за установено следното:
Частната
жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, разгледана по същество е не основателна
по следните съображения:
За
да постанови обжалваното определение първостепенния съд е съобразил, че
претендираната със заявлението за издаване на заповед за изпълнение сума
представляваща лихва за забава върху дължимото възнаграждение по договор за
кредит сключен между страните в размер на 752,29 лв. за периода от 07.06.2008г.
до 06.05.2010г. в размер на 301,11 лв., надхвърля съществено действителния
размер на законната лихвата върху тази сума. Съдът приел, че е налице противоречие
между конкретизираната в заявлението претенция на заявителя и нормата на чл.
86, ал. 1 от ЗЗД, тъй като простото изчисление на дължимата лихва не
съответства на размера претендиран от заявителя, което го мотивирало да
отхвърли искането. Съдът е приел също, че отказът за издаване на заповед за
изпълнение следва да се отнесе към цялото вземане на кредитора, тъй като
спецификите на заповедното производство не позволяват да се определи
действителния размер на обезщетението за забава за периода, за който то се
претендира.
Въззивникът
не споделя аргументите на заповедния съд. В жалбата е посочена съдебна практика
очертаваща правната характеристика на
понятието „противоречие със закона“ и различните хипотези в които то намира
проявление. Жалбоподателят приема, че законосъобразното осъществяване на
фактите, на които искането по чл. 410 от ГПК, се основава, е извън обхвата на
проверката при произнасяне по основателността на заявлението по чл.410 от ГПК.
В тази връзка се сочи, че заповедният съд не разполага с правомощия на този
етап от производството да се произнася по валидността на сделката, от която
заявителят черпи права.
Процесуалният
представител на въззивника намира, че заповедния съд неправилно е отхвърлил
заявлението му досежно лихвата за забава. Развиват се подробни мотиви, че
законна лихва за забава се дължи тъй като договорното възнаграждение
представлява цената за ползване на отпуснатата парична сума, докато лихвата за
забава представлява обезщетение за допуснатото от длъжника неизпълнение. Поради
това кредиторът на основание чл. 33 от ЗПК, и общите условия е начислил и
претендира обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху
просроченото плащане за периода, посочен в заявлението.
По
тези съображения въззивникът намира атакуваното разпореждане за неправилно и
моли въззивния съд да го отмени.
Заповедното
производство е инициирано със Заявление по чл. 410 от ГПК, подадено от ПРОФИ
КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК: *********, срещу И.М.И.. Предмет на заявлението са
следните суми: 752.29лв. представляващо неплатено договорно възнаграждение
дължимо за периода от 06.12.2008г. до 06.05.2010г.; 301.11лв. лихва за забава
от 07.06.2008г. до 06.05.2010г.; 760.44лв. законна лихва върху главницата за
периода от 06.05.2010г. до 13.08.2020г., като за периода от 13.03.13.07.2020г.
такава не е начислявана предвид чл. 6 от ЗМДВИППП.
Сезиран
със заявлението заповедния съд издал заповед за изпълнение за следните суми
752.29лв.
представляващо неплатено договорно възнаграждение дължимо за периода от
06.05.2010г. до 13.08.2020г.;
760.44
лв. представляваща законната лихва върху горната главница за периода от
06.05.201г. до 13.08.2020. с изключение на периода от 13.03.13.07.2020г.
Законната
лихва върху същата сума от 17.08.2020г. до окончателното изплащане
30.25лв. държавна такса и
41.70
лв. адвокатски хонорар.
Заповедния
съд отхвърлил искането за лихва за забава върху сумата от 301.11лв.
представляваща законната лихва начислена върху главницата от 752.29лв. неплатено
договорно възнаграждение дължимо за периода от 06.05.2010г. до 13.08.2020г.
начислена за периода от 07.06.2008г. до 06.05.2010г., както и за сумите
претендирани над 30.25лв. държавна такса
и 41.70 лв. адвокатски хонорар.
Единственият
мотив на заповедния съд да отхвърли претенцията, е че претендирания от
заявителя размер от 301.11лв. значително надхвърля изчисления с on line калкулатор за лихви
размер. Първостепенният съдебен състав не е изтъквал други доводи освен този,
като в тази връзка развитите във въззивната жалба аргументи не кореспондират с
мотивите на атакуваното по настоящем разпореждане.
След
извършено пресмятане с калкулатор за лихви ОС установи, че законната лихва
дължима върху сумата от 752.29лв. начислена за периода от 07.06.2008г. до
06.05.2010г. следва да е 188.24лв., а не както е поискано със заявлението -
301.11лв. В тази връзка ОС намира, че правилно заповедния съд е отказал да
включи и тази част от претенцията в издадената заповед за изпълнение отчитайки
характера на заповедното производство и липсата на възможност за частично
удовлетворяване на претенцията. Реципрочното намаляване на претендирането със
заявлението деловодни разноски също е правилно с оглед изхода от въззивното
частно производство.
Съобразявайки
изложеното ОС намира жалбата за неоснователна, което го мотивира да я отхвърли
и да потвърди атакуваното с нея разпореждане.
Воден
от горното, Окръжен съд – Силистра
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА
Разпореждане № 1703 на РС - Силистра от 24.09.2020г., постановено по ч.гр.д. №
891/2020 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.