Р Е
Ш Е Н
И Е
град Ловеч, 11.09.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, осми наказателен състав в открито заседание на двадесет и четвърти
август, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАНКА ВУТОВА
при секретаря: ВАЛЯ ДОЧЕВА, като разгледа докладваното от
съдията НАХД №618 по описа за 2020 година и за да се произнесе, съобрази :
С
наказателно постановление №11-0001405 от 07.07.2020
година на инж. Митко Лалев Митев - Директор на Дирекция “Инспекция по труда”
със седалище гр. Ловеч е наложена на „А.К.“ ЕООД, ……….., гр. П., представлявано
от Г.Н.М., ЕГН ********** - управител, в качеството и на работодател на
основание чл.416, ал.5 от Кодекса на труда във връзка с чл.414, ал.3 от КТ,
имуществена санкция в размер на 1500.00 лева, за това, че на 15.04.2020 г. е извършена проверка в обект „Магазин за
бяла техника" в град Ловеч, ул. „Цачо Шишков" № 26, експлоатиран от „А.К."
ЕООД, град П.. При проверката в обекта е заварено на работа лицето М.Д.М. ЕГН ********** - почиства с препарат фурна „Snaige". При проверката М. собственоръчно попълва и подписва декларация,
в която посочва, че работи в предприятие „А.К." като „продавач -
консултант", като извършва следната работа - продава, почиства и поддържа
магазина, има установено работно време от 09:30 ч. до 18:30 ч. и в деня на
проверката е започнал работа в 09:30 ч., има установено работно място и не е
подписвал никакъв договор с фирмата. Изискано е дружеството да представи
документи в Д ИТ. На 27.04.2020 г. в Д ИТ Ловеч
е представена документацията, изискана с призовка от 15.04.2020 г.
Документацията е входена в деловодството съгласно
опис с вх. № ВХ20036263/27.04.2020 г. Представен е трудов договор № 5 от
15.04.2020 г., сключен с М.Д.М. за
изпълняване на длъжността „продавач - консултант" със задължение лицето да
постъпи на работа на 15.04.2020 г. Данните, посочени от М.Д.М. в попълнената и подписана от него декларация
по време на проверката в обекта, в частта, че лицето не е подписвало никакъв
договор с фирмата са потвърдени и от Г.Н.М. - управител на „А.К." ЕООД. От
направените при проверките констатации е установено, че лицето М.Д.М. е полагало труд със средства и материали,
осигурени от „А.К." град П., съобразно създадената от работодателя
организация на работа и работно време, под негов контрол, като риска от
извършваната работа е за сметка на дружеството. Поради това
са налице условията
за съществуването на трудово правоотношение
и е следвало за предоставяната от М.М. работна сила
като „продавач - консултант", с него да бъде сключен писмен трудов
договор, преди да постъпи на работа. В резултат на гореизложеното е установено,
че „А.К." ЕООД, град
П. в качеството си на
работодател е извършило нарушение на трудовото законодателство, като не е
сключило писмен трудов договор с М.Д.М. ЕГН **********, преди датата на постъпване на
работа на лицето - 15.04.2020 г., за предоставяната от него работна сила като
„продавач - консултант" в експлоатирания от дружеството обект „Магазин за бяла
техника", намиращ се в град Ловеч, ул. „Цачо Шишков" № 26, с което е
нарушен чл.62, ал.1 във вр. с чл.61, ал.1 от Кодекса
на труда.
На 04.06.2020 г. в Д ИТ -Ловеч е постъпило възражение срещу АУАН №
11-0001405/21.05.2020 г., в което се твърди, че извършеното нарушение не води
до никакви вредни последици за работника и за бюджета. Възражението е
неоснователно, тъй като нарушението е от изрично посочените в разпоредбата на
чл.415в, ал.2 от Кодекса на труда, поради което то не може да бъде
квалифицирано като маловажно.
Посочено е, че към преписката са приложени: Уведомление
по чл. 26, ал. 1 от АПК от 15.04.2020 г.; протокол за оглед от 15.04.2020 г.;
декларация от М.М.; призовка от 15.04.2020 г.; опис
от 27.04.2020 г.; трудов договор № 5/15.04.2020 г.; справка от НАП; служебна
бележка № 5/15.04.2020 г.; длъжностна характеристика; 1 стр. от книга за
начален инструктаж; ПВТР; протокол № ВХ20038626/29.04.2020 г.; писмо № ИЗХ20031779/04.05.2020 г.; товарителница; писмо №
ВХ20044085/14.05.2020 г.; протокол за неявяване № ДОК20004217/21.05.2020 г.;
справка от Търговския регистър.
Недоволен
от наказателното постановление останал
жалбоподателят „А.К.“ ЕООД, ЕИК….., гр. П., представлявано от Г.Н.М., която
го обжалва в срок и излага, че НП е незаконосъобразно. Излага, че липсва
компетентност на актосъставителят
и на наказващия орган, както и мотиви на
АНО да обоснове и определи наложеното наказание. Излага, че липсва състав на
извършено нарушение. Сочи, че поради ограниченията, продиктувани от заповедта
на здравния министър във връзка с коронавируса,
търговския обект не е работил с граждани. Сочи, че действително провела
разговори с лицето М.М., който желаел да работи в
търговския обект като продавач – консултант, но се били разбрали, че ще го
назначат на работа по трудов договор след като започнат да работят с граждани.
Сочи, че тъй като седалището на фирмата се намирало в гр. П. му били
предоставили ключ за търговския обект, но в никакъв случай не му били нареждали
и позволявали да влиза в магазина и да извършва каквито и да било действия без
техни указания. Сочи, че в деня на проверката на административните органи той
случайно бил в магазина, без да работи, като по – късно ги бил информирал за
извършената проверка. Излага, че указали пълно съдействие на компетентните
органи за извършената проверка, и че ако е налице нарушение, то същото било
извършено от М.М., а не от тях.
В
съдебно заседание жалбоподателят, р. пр., се представлява от адв. Палев от АК П., който
излага, че било постигнато съгласие между работодателят и св. М. за изпълнение на трудовите му задължения,
които да започнат на 16.04.2020 г. Излага, че самият свидетел бил потвърдил, че
отишъл в обекта на 15.04.2020 г. единствено за да го дезинфекцира, тъй като се
страхувал от вируса. Сочи, че на този ден не били извършвани продажби и
обичайните задължения, и че ако някой бил нарушил законодателството, то това
бил св. М. в качеството му на работник.
Моли за решение в този смисъл.
Ответникът
– Д “ИТ” гр. Ловеч, редовно призовани се представляват директора на ДИТ гр.
Ловеч инж. Митев, които моли да се отхвърли жалбата като неоснователна и се
потвърди НП. Представя писмени бележки, в които са посочени подробни
съображения за отмяна на обжалваното НП.
От
събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите В.П.Ц.
и П.Н.Н., от становището на процесуалния представител
на жалбоподателят и становището на ответника, съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:
На 21.05.2020
год. бил съставен Акт № 11-0001405 за установяване на административно нарушение
от св. В.П.Ц. в присъствието на св. П.Н.Н. срещу „А.К.“
ЕООД, ЕИК ….., гр. П., представлявано от Г.Н.М., ЕГН ********** - управител, в
качеството и на работодател, за това, че на 15.04.2020 г. е извършена проверка в обект „Магазин за бяла техника"
в град Ловеч, ул. „Цачо Шишков" № 26, експлоатиран от „А.К." ЕООД,
град П.. При проверката в обекта е заварено на работа лицето М.Д.М. ЕГН ********** - почиства с препарат фурна „Snaige". При проверката М. собственоръчно попълни и подписа декларация,
в която посочи, че работи в предприятие „А.К." като „продавач -
консултант", като извършва следната работа - продава, почиства и поддържа
магазина, има установено работно време от 09:30 ч. до 18:30 ч. и в деня на
проверката е започнал работа в 09:30 ч., има установено работно място и не е
подписвал никакъв договор с фирмата. Изискано е дружеството да представи
документи в Д ИТ. На 27.04.2020 г. в Д ИТ Ловеч
е представена документацията, изискана с призовка от 15.04.2020 г.
Документацията е входена в деловодството съгласно
опис вх. № ВХ20036263/27.04.2020 г. Представен е трудов договор № 5 от
15.04.2020 г., сключен с М.Д.М. за
изпълняване на длъжността „продавач - консултант" със задължение лицето да
постъпи на работа на 15.04.2020 г. Данните, посочени от М.Д.М. в попълнената и подписана от него декларация
по време на проверката в обекта, в частта, че лицето не е подписвало никакъв
договор с фирмата са потвърдени и от Г.Н.М. - управител на „А.К." ЕООД. От
направените при проверките констатации е установено, че лицето М.Д.М. е полагало труд със средства и материали,
осигурени от „А.К." град П., съобразно създадената от работодателя
организация на работа и работно време, под негов контрол, като риска от
извършваната работа е за сметка на дружеството. Поради това
са налице условията
за съществуването на трудово правоотношение и е следвало за
предоставяната от М.М. работна сила като „продавач -
консултант", с него да бъде сключен писмен трудов договор, преди да
постъпи на работа. В резултат на гореизложеното е установено, че „А.К."
ЕООД, град П. в качеството си на работодател е извършило
нарушение на трудовото законодателство, като не е сключило писмен трудов
договор с М.Д.М. ЕГН **********, преди
датата на постъпване на работа на лицето - 15.04.2020 г., за предоставяната от
него работна сила като „продавач - консултант" в експлоатирания от дружеството обект „Магазин за бяла
техника", намиращ се в град Ловеч, ул. „Цачо Шишков" № 26, с което е
нарушен чл.62, ал.1 във вр. с чл.61, ал.1 от Кодекса
на труда.
В акта е направен следния опис на писмени материали: Уведомление от 15.04.2020 г.; протокол за оглед от
15.04.2020 г.; декларация от М.М.; призовка от
15.04.2020 г.; опис от 27.04.2020 г.; трудов договор № 5/15.04.2020 г.; справка
от НАП; служебна бележка № 5/15.04.2020 г.; длъжностна характеристика; 1 стр.
от книга за начален инструктаж; ПВТР; протокол № ВХ20038626/29.04.2020 г.; писмо № ИЗХ20031779/04.05.2020 г.; товарителница; писмо №
ВХ20044085/14.05.2020 г.; протокол за неявяване № ДОК20004217/21.05.2020 г.;
справка от Търговския регистър.
В акта
не е вписано възражение. В законоустановения срок е
депозирано писмено възражение, което е приложено по делото. Въз основа на акта
за нарушение е постановено обжалваното наказателно постановление.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:
От
показанията на св. Ц. и св. Н., както отчасти и от показанията на св. М. дадени в с.з. и приложените по делото
писмени доказателства, се установява, че на 15.04.2020 г. в 10.55 часа Ц. и Н.
извършили проверка по работни места в обект „Магазин за бяла техника" находящ се в град Ловеч, ул. „Цачо Шишков" № 26,
експлоатиран от „А.К." ЕООД, град П.. Установява се, че на обекта заварили
лицето М.Д.М. ЕГН **********, който
почиствал с препарат фурна „Snaige". Установява
се, че в хода на проверката М.
собственоръчно попълнил и подписал декларация, в която посочил, че работи в
предприятие „А.К." като „продавач - консултант", като в деня на
проверката бил започнал работа в 09:30 ч., че има установено работно време от
09:30 ч. до 18:30 ч., установено работно място, както и че не е подписвал
никакъв договор с фирмата, и че работата му се състои в това да продава,
почиства и поддържа магазина. На работодателя чрез св. М. била изпратена призовка, като по реда на
чл.26, ал.2 от АПК управителят М. била уведомена по телефона за започване на
проверката. Установява се, че на 27.04.2020 г. в Д ИТ Ловеч от „А.К.“ ЕООД,
гр. П. представили изисканата им с посочената по – горе призовка документация, която
била входена в деловодството на ДИТ гр. Ловеч
съгласно опис с вх. № ВХ20036263/27.04.2020 г. За завареното при проверката
лице бил представен трудов договор № 5 от 15.04.2020 г., за изпълняване на
длъжността „продавач - консултант" със задължение лицето да постъпи на
работа на 15.04.2020 г. Установява се, че данните, посочени от св. М. в попълнената и подписана от него
декларация по време на проверката в обекта, в частта, че не е подписвал никакъв
договор с фирмата били потвърдени от Г.Н.М. - управител на „А.К." ЕООД,
която в проведен телефонен разговор описан в Протокол за телефонен разговор с
вх. №20038626/29.04.2020 г., заявила, че подписите в представения за св. М. трудов договор били положени след
проверката по работни места, което се потвърждава и от показанията на св. М. дадени в хода на съдебното следствие. С
оглед на така представените писмени доказателства и констатациите по работни
места относно полагането на труд от М. инспекторите
на Дирекция „ИТ” гр. Ловеч направили преценка, че в случая става въпрос за
предоставяне на работна сила, което може да бъде извършвано само по трудово
правоотношение. Ловеч. В следствие на което на жалбоподателят била изпратена
покана за съставяне на АУАН за констатираното нарушение, който не изпратил
представител и в негово отсъствие бил съставен АУАН с № 11-0001405 от
21.05.2020 г. за извършено нарушение на чл.62, ал.1 във вр.
с чл.61, ал.1 от Кодекса на труда, като след съставянето на акта последния бил
връчен по предвидения от закона ред на управителят на наказаното дружество.
Съдът намира, че от приложените
по делото доказателства: Уведомление
по чл. 26, ал. 1 от АПК от 15.04.2020 г.; протокол за оглед от 15.04.2020 г.;
декларация от М.М.; призовка от 15.04.2020 г.; опис
от 27.04.2020 г.; трудов договор № 5/15.04.2020 г.; справка от НАП; служебна
бележка № 5/15.04.2020 г.; длъжностна характеристика; 1 стр. от книга за
начален инструктаж; ПВТР; протокол № ВХ20038626/29.04.2020 г.; писмо № ИЗХ20031779/04.05.2020
г.; товарителница; писмо № ВХ20044085/14.05.2020 г.; протокол за неявяване №
ДОК20004217/21.05.2020 г.; справка от Търговския регистър и
показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че е извършено
нарушение на чл.62, ал.1 във вр. с чл.61, ал.1 от
Кодекса на труда. Съдът кредитира в цялост показанията на св. Ц. и св. Н.,
които пресъздават свои непосредствени възприятия, придобити в хода на
направената проверка. Съдът дава вяра на показанията на тези две свидетелки,
като ги приема за последователни, непротиворечи относно главния факт на
доказване, безпристрастни и обективни. Показанията на тези две свидетелки не се изключват взаимно и описват
една и съща фактическа обстановка, като същите се потвърждават и от
събраните по делото писмени доказателства. Начина, по който тези
свидетели изясниха фактите от направената на жалбоподателят проверка дава
основание да се приеме, че последните дават достоверни показания за
констатациите от проверката. Свидетелите са категорични, че нарушението е установено след извършена проверка относно оформяне на трудовото
правоотношение между жалбоподателят и М.М.. В тази
връзка са и цитираните по - горе писмени доказателства приобщени като
доказателства по делото.
От
показанията на разпитаните по делото свидетели Ц. и Н. и от събраните по делото
писмени доказателства, безспорно се установи, че жалбоподателят, в качеството
си на работодател е осъществил състава на административното нарушение, визирано
в разпоредбата на чл.62, ал.1 във вр. с чл.61, ал.1
от Кодекса на труда, като в качеството си на работодател, е извършил нарушение
на трудовото законодателство, като не е сключил писмен трудов договор с М.М. за предоставяната от него работна сила
като „продавач -
консултант" в обект „Магазин за бяла техника" находящ се в град Ловеч, ул. „Цачо Шишков" № 26,
експлоатиран от „А.К." ЕООД, град П. преди датата на постъпване на работа
на лицето – 15.04.2020 г.
При
съставянето на АУАН и издаването на НП са спазени разпоредбите на ЗАНН и КТ.
Спазени са сроковете за издаване на НП. АУАН е съставен от служител, който е
упълномощен с надлежна заповед за това, а НП е издадено от компетентно лице. В
тази връзка и предвид направеното с жалбата възражение относно компетентността
на актосъставителят и АНО по делото са представени
Заповед №ЧР – 877/07.07.2017 г. на Изпълнителния
директор на ГИТ, Заповед №З-0035/29.01.2014 г. на Изпълнителния директор на
ГИТ, длъжностна характеристика за длъжността „Старши инспектор“ В ДИТ гр.
Ловеч, подписана от актосъставителят – св. Ц., копие
от сл. карта №1011041, длъжностна характеристика за длъжността „Главен
инспектор“ В ДИТ гр. Ловеч подписана от св. Н. и копие на сл. карта №10111043
от които по безспорен начин се
установява компетентността на актосъставителят да съставя
АУАН за нарушения на КТ, както и компетентността на АНО да издава НП, поради
което направените в тази връзка възражения се явяват неоснователни. Съдът
намира, и че АУАН и НП съдържат всички задължителни реквизити съгласно ЗАНН и
са надлежно връчени на нарушителя. Не е допуснато съществено процесуално
нарушение при издаването на наказателно постановление, обуславящо неговата
незаконосъобразност, изразяващо се в неспазване на императивните изисквания на
нормата на чл. 57 от ЗАНН.
От
доказателствата по делото безспорно се установява, че в случая е налице трудово
правоотношение между „А.К." ЕООД, град П. и св. М.М.,
във връзка с извършваната от последния
работа в обект „Магазин за бяла техника" находящ
се в град Ловеч, ул. „Цачо Шишков" № 26. Безспорно е установено по делото,
че М. е извършвал работа на осигурен от
жалбоподателят обект, който има характера на работно място по смисъла на &1,
т.4 от ДР на КТ. Безспорно е установено по делото, а и не се оспорва от
страните, че в обект „Магазин за бяла техника" находящ
се в град Ловеч, ул. „Цачо Шишков" № 26, св. М. е бил заварен да почиства с препарат фурна
„Snaige", че обекта е бил отворен и че във него
безпрепятствено е можело да влиза всеки. Безспорно е установено и че обекта е
бил отворен в 9.30 ч. а проверката е започнала в 10.55 ч., поради което
показанията на св. М., че е отишъл в
обекта само за да го почисти и дезинфекцира и в този ден не следвало да работи
тъй като трябвало до обяд да посети личния си лекар и да си направи изследвания
се явяват обслужващи защитната теза на жалбоподателят и съдът не кредитира
същите.
Съдът намира,
че в хода на съденото следствие не се установи попълнената от св. М. декларация да е с невярно съдържание, или
да не е попълнена или подписана от него. От друга страна поначало декларацията
няма решаваща роля за преценката на наказващия орган дали е налице
административно нарушение или не, а по - скоро чрез попълването й се цели
лицето да заяви конкретни обстоятелства, които в хода на проверката и на
административно наказателното производство да бъдат проверени и съпоставени с
останалите писмени и гласни доказателства. Съдът намира, че в случая НП не е
издадено единствено въз основа на декларацията попълнена от св. М., тъй като актосъставителят
и свидетелят по акта са извършили проверка на място, присъствали са през цялото
време докато е продължила същата, придобили са непосредствени впечатления от
обстановката и извършваната от завареното лице в обекта дейност, като
впоследствие поради непредставяне към момента на проверката на документи, от
които да се установи дали завареното на проверката лице е ангажирано с трудова
дейност с работодателят, и че с него е сключен трудов договор преди
постъпването му на работа е била насрочена документална проверка в ДИТ, за
която е бил призован работодателя. При извършената документална проверка в хода
на която е бил представен от работодателя сключен със св. М. трудов договор от 15.04.2020 г. и след
проведен телефонен разговор с управителят на наказаното дружество, който е
заявил, че трудовия договор със св. М. е
подписан след проверката от органите на ДИТ гр. Ловеч са били изяснени всички
обстоятелства, касаещи констатираното нарушение и съответно е съставен АУАН.
Неоснователни са изложените в
жалбата и доразвити от адв. Палев
възражения, че по време на проверката
извършена на 15.04.2020 год. св. М. не
бил започнал да изпълнява трудовите си задължения, а че се намирал самоволно в
обекта, за да го почисти, тъй като се страхувал от коронавирус,
както и че последния следвало да започне да изпълнява трудовите си задължения
от 16.04.2020 г., каквато била уговорката с работодателят. Тези твърдения
противоречат на събраните по делото гласни /показанията на свид.
Н. и свид. Ц./ и писмени доказателства, в това число
собственоръчно попълнена от М. декларация
на основание чл.44, ал.1 и ал.2 от АПК и чл.402, ал.1, т.3 от КТ видно от която
М. е постъпил на работа на 15.04.2020
год., а съгласно чл.63, ал.4 от КТ именно на тази дата той е започнала да
изпълнява задълженията си по трудовия договор от който също е видно, че М. е следвало
да започне работа на 15.04.2020 г. В тази насока е и представената от
жалбоподателят служебна бележка №5/15.04.2020 г. от която е видно, че на 15.04.2020
г. на св. М. е проведен начален инструктаж, както и
копие на извадка от книга „Инструктаж на работното място, периодичен инструктаж,
извънреден инструктаж“, от който е видно, че на св. М. е бил проведен инструктаж на работното
място на 15.04.2020 г.
Съдът не
кредитира показанията на св. М., в
частта, в която заявява, че е отишъл в магазина на своя глава на 15.04.2020 г.
за да почисти, че в този ден не е работил, и че реално е следвало да започне
работа на 16.04.2020 г., тъй като така депозираните показания противоречат на
собственоръчно попълнената от него Декларация на осн.
чл.44, ал.1, и ал.2 от АПК и чл.402, ал.1, т.3 от КТ, на показанията на св. Н.
и св. Ц., на останалите събрани писмени доказателства, както и на част от
показанията му дадени в с.з. от които се установява „..Уговорката ми с нея беше
да започна работа от 15.04.2020 г…“. Не на последно място в декларацията
изрично е отбелязано, че за деклариране на неверни данни декларатора носи
наказателна отговорност по чл.313 от НК, а св. М. и сам в с.з. заяви, че той лично е попълнил
декларацията, че почерка, както и подписа са негови, че той е посочил часа, в
който е започнал работа, и че единствено попитал проверяващите „коя дата е днес“,
като написал датата, която те му посочили. В хода на съдебното производство не
се събраха, каквито и да са доказателства, които да опорочават цитираната по -
горе декларация и да я правят негодно доказателствено
средство. Служителите на Д ИТ гр. Ловеч са спазили изискванията на АПК и КТ и
правилно в съответствие с изискванията на нормативната уредба са накарали М. да попълни тази декларация в деня на
проверката. Още повече, че и св. Н. и св. Ц., са категорични, че са заварили
св. М. в обекта да почиства с препарат
фурна. Обърканите и противоречиви отговори на св. М. в хода на съдебното следствие, относно
това, кога последния е следвало да започне работа в обекта, и какво е правил
там на 15.04.2020 г., както и наблюденията на съда,
че въпреки наличието на противоречия в показанията на последния, същия притежава
интелектуален капацитет, позволяващ му да отрази самостоятелно и адекватно
данните в декларацията, а те изцяло опровергават противоречието в неговите показания
в хода на съдебното следствие, дава основание на съда да не кредитира
показанията на този свидетел дадени в хода на съдебното следствие в тази част,
и да цени същите като опит да подпомогне защитната теза на жалбоподателят.
Въпреки
представеният в хода на документалната проверка трудов договор от 15.04.2020 г.,
съдът намира, че жалбоподателят е допуснал нарушение на визирания в НП текст от
КТ. От представеното по делото копие от трудов договор № 5/15.04.2020 г. се
установява, че М. е следвало да постъпи
на работа на 15.04.2020 г., като работник на длъжността „продавач - консултант”,
в обект в гр. Ловеч, експлоатиран от “А.К.” ЕООД гр. П.. От представената
справка от НОИ, се установява, че уведомление за сключен трудов договор с М. е прието на 15.04.2020 г. в 14.07.08 ч., а
проверката видно от съставения протокол за оглед е започнала в 10.55 ч. и е
приключена в 11.20 часа, като през това време М. не е напускал работното място на което е
бил заварен да престира труд. Така събраните по
делото доказателства сочат на безспорния извод, че към часа на извършената
проверка между св. М. и работодателят не
е имало сключен писмен трудов договор. Съгласно чл.63, ал.1 от КТ,
работодателят е длъжен да представи на работника или служителя преди
постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от
двете страни, и копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от
Териториалното поделение на НАП. Във тази връзка е и чл. 63, ал.2 от КТ, който
предвижда, че работодателят няма право да допуска до работа работника или
служителя, преди да му представи документите по ал.1. В случая отговорността на
жалбоподателя е била ангажирана именно за това, че е нарушил абсолютната
забрана по чл.62, ал.1 във вр. с чл.61, ал.1 от КТ да
не допуска до работа работник или служител преди да му връчи екземпляр от
сключения трудов договор. Наведените от адв. Палев доводи, че по
време на проверката извършена на 15.04.2020 год. М. не е престирал
труд за жалбоподателят е неоснователно. Това твърдение противоречи на събраните
по делото гласни /показанията на св. Н. и св. Ц./ и писмени доказателства, а
именно: представеното копие от трудов договор /видно от което М. е постъпил на работа на 15.04.2020 год., а
съгласно чл.63, ал.4 от КТ именно на тази дата той е започнала да изпълнява
задълженията си по трудовия договор/, декларацията на М., в която той собственоръчно е попълнил, че
работи във “А.К.” ЕООД гр. П., като
продавач консултант, и че е започнал работа на 15.04.2020 год. в 09.30 часа. И
не на последно място в представения по делото трудов договор е отбелязана дата
на постъпване на работа на 15.04.2020 год., като именно на тази дата на М. е проведен и начален инструктаж, а този вид
инструктаж съгласно чл.10 от Наредба №3 за инструктажа на работниците и
служителите по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана се
провежда в деня на постъпване на работа. Анализа на събраните по делото
доказателства сочи, че последните по безспорен начин подкрепят констатацията на
контролните органи, че св. М. в момента на
проверката, която е била извършена на 15.04.2020 г., в обект, стопанисван от
жалбоподателят е изпълнявал трудовите си функции – престирал
е работна сила.
В случая
отговорността на ЕООД за нарушението по чл.62, ал.1 във вр.
с чл.61, ал.1 от КТ е без виновна и при преценката дали е извършено нарушение
наказващия орган не следва да взема предвид наличието или липса на вина у
нарушителя, нито да определя нейната форма, единствено и достатъчно за
ангажиране на административно наказателната отговорност е установяване на
поведение, което представлява нарушение на законови задължения, поради което
съдът, счита, че наказващия орган е действал законосъобразно, квалифицирайки
извършеното от „А.К.” ЕООД, гр. П., като административно нарушение, предвид на
което е и невъзможно да се вземе предвид текста на чл.11 от ЗАНН във вр. с чл.9 от НК. Съгласно ЗИДКТ ДВ бр. 48 от 13.06.2006
год., в сила от 01.07.2006 год. е предвидено наказание “Имуществена санкция” за
работодатели ЮЛ и ЕТ, което съответства с принципа въведен с чл.83, ал.1 от ЗАНН за т. нар. без виновна, обективна отговорност на търговците, регистрирани
по ТЗ. По изложените по – горе съображения, съдът намира, че се явяват
неоснователни направените от адв. Палев
възражения, че св. М. самоволно на
15.04.2020 г. е отишъл в обекта, и че ако някой в случая бил следвало да носи
отговорност то това било св. М., а не
работодателят.
Безспорно от събраните по делото
доказателства, а това не е спорно и между страните по делото, се установява, че
трудовият договор със св. М., е сключен
след проверката на служители от Д ”ИТ” гр. Ловеч, поради което съдът намира за
безспорно установено по делото, че жалбоподателят в качеството си на
работодател е допуснал нарушение на чл.62, ал.1 във вр.
с чл.61, ал.1 от КТ.
И не на
последно място, съгласно чл.416, ал.1, изречение второ от Кодекса на труда
редовно съставените актове по този кодекс имат доказателствена
сила до доказване на противното. В настоящото производство не се събраха
доказателства, които да оборят изложените обвинителни факти в акта за
установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно
постановление. Тезата на жалбоподателят и неговия процесуален представител, че св.
М., към момента на проверката не е работел
в обекта, че е отишъл там на своя глава с цел само да направи дезинфекция, и че
уговорката с работодателят е била да започне работа от 16.04.2020 г. остана
изолирана и не кореспондираща със събраните по делото писмени и част от
гласните доказателства, поради което съдът я цени като защитна такава.
Съдът
намира, че нарушението, и в АУАН, и в НП е формулирано пълно, точно и ясно,
като е налице съответствие между описанието на нарушението и правната му
квалификация. Конкретното административно нарушение и извършването му от
жалбоподателят са доказани по безспорен и несъмнен начин. В съдебно заседание
жалбоподателят не ангажира доказателства, които да оборят констатациите,
изложени в АУАН и НП. Съдът не констатира съществени процесуални нарушения,
допуснати в хода на административно - наказателното производство. Както в АУАН,
така и в НП е описано пълно и точно извършеното нарушение, датата и мястото на
което е извършено обстоятелствата, при които е осъществено и законните разпоредби,
които са нарушени, като са посочени и доказателствата, които го потвърждават.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че констатациите в
акта за установяване на административно нарушение съответстват на
действителното положение и от събраните доказателства се установява по
безспорен начин, че действително жалбоподателят е допуснал нарушение на чл.62,
ал.1 във вр. с чл.61, ал.1 от КТ.
Съдът намира, че както в акта, така и в
обжалваното НП не е налице несъответствие между описанието на нарушението и
правната му квалификация. Тук изрично следва да бъде посочено, че както в
съставения АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП, описаното деяние е
квалифицирано като нарушение чл.62, ал.1 във вр. с
чл.61, ал.1 от КТ, а не като самостоятелно нарушение само на чл.61, ал.1 от КТ,
или само на чл.62, ал.1 от същия кодекс. Нормата на чл.61, ал.1 от КТ ясно и недвусмислено регламентира, че „Трудовият договор се сключва между
работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа.”, докато
нормата на чл.62, ал.1 от КТ регламентира единствено и еднозначно изискването
за форма на трудовия договор, а именно - трудовият договор се
сключва в писмена форма. Тук следва да се посочи, че всъщност, така
изписана, правната норма на чл.62, ал.1 във вр.
с чл.61, ал.1 от КТ придава задължителен характер
на писмената форма, под която следва да се сключи трудовия договор,
уреждащ трудовите правоотношения между работника или служителя и работодателя,
т.е. от анализа на тази разпоредба следва, че не може да има сключен трудов
договор в устна форма и писмената форма на този договор всъщност е и
форма за неговата действителност. Казано по друг начин, липсата на писмена
форма на трудовия договор, всъщност, е равнозначна въобще на липса на сключен трудов
договор и ако един работник или служител е постъпил на работа без сключен
трудов договор в писмена форма, то ще е налице нарушение именно на нормата на
чл.62, ал.1 от КТ, която въвежда единствено задължителното изискване за
писмената форма на трудовия договор във връзка с чл.61, ал.1 от КТ, която
въвежда императивното изискване за сключване на трудовия договор между
работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа.
Предвид
изложеното, настоящата инстанция намира, че обжалваното НП следва да се потвърди
като законосъобразно.
В случая
въпроса за разноските не следва да се обсъжда, тъй като такива не са претендирани.
Водим от
горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №11-0001405 от 07.07.2020
година на инж. Митко Лалев Митев - Директор на Дирекция “Инспекция по труда”
със седалище гр. Ловеч, с което е наложена на „А.К.“ ЕООД, ЕИК *********, гр.
П., представлявано от Г.Н.М., ЕГН ********** - управител, в качеството и на
работодател на основание чл.416, ал.5 от Кодекса на труда във връзка с чл.414,
ал.3 от КТ, имуществена санкция в размер на 1500.00 лева, за нарушение на чл.62, ал.1 във вр. с чл.61, ал.1 от Кодекса на труда, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд гр. Ловеч по реда
на АПК, в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ