Р
Е Ш Е Н И Е
Номер
...............2021г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски районен
съд, XXXVI – ти състав
На осемнадесети март две хиляди двадесет и първа година
В
публично заседание
Районен съдия: Теодора Шишкова
Секретар: Неше Реджепова
като
разгледа докладваното от съдията
а.н.д. № 317 по описа за
2021 година, установи следното:
Производството е по реда на чл. 59
и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „С. Л.“ ЕООД, представлявано от Р.А., депозирана чрез адв.
И.Г. против Наказателно постановление №
23-00010987 от 30.11.2020г., издадено от началника на Отдел
„Контрол" в РД „АА" - Варна, с което на основание чл. 104, ал.7 от ЗАвП на дружеството е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 2000 /две хиляди/ лева за нарушение на
чл.91в, т.2, пр.2 от ЗАвП.
В жалбата се моли за отмяна на НП като
незаконосъобразно и неправилно. Сочат се допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, доколкото актът и постановлението са съставени,
предявени и подписани от упълномощено лице, на което законовият представител на
дружеството не е делегирал правомощията да подписва и получава такива. Актът и
постановлението не били връчени и подписани от управителя на дружеството, който
го представлява като юридическо лице и е негов единствен представител по закон.
Управителят на дружеството не бил предоставял правомощия на пълномощника за
подписване и получаване на съставени срещу него или представляваното от него
предприятие актове за установяване на административни нарушения или наказателни
постановления, поради което се иска отмяна на НП и присъждане на сторените по
делото разноски.
В съдебно заседание въззивното дружество се представлява от своя процесуален
представител- адв.Ив.Г., който поддържа жалбата и
моли за отмяна на НП на посочените в жалбата основания, като допълва, че
законът не е регламентирал срок нито в разпоредбата на чл. 91в, нито в
разпоредбата на чл. 104, ал.7 ЗАвП. Претендира за
присъждане на сторените по делото разноски.
Въззиваемата страна, редовно
призована, в съдебно заседание не се представлява.
С
оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
На дружеството – жалбоподател „С. Л.“ ЕООД, ЕИК: *********,
представлявано от Р.А., притежаващо лиценз на Общността за
извършване на превоз на товари, била извършена комплексна проверка от
длъжностни лица към РД “Автомобилна администрация” гр. Варна, сред които и св.Б.И..
На 17.07.2020г. до дружеството била изготвена Покана
изх.№50-00-554/2/17.07.2020г. от Директора на РД“АА“-Варна. Поканата била
изготвена на основание чл.91б, т.1 от ЗАвП във връзка
с чл.12, ал.4 и ал.5 от Наредба № Н-14 от 27.08.2009г. на МТИТС и била
адресирана до управителя на дружеството.
Тя съдържала писмено разпореждане до въззивника
в 7-дневен срок , да предостави в РД “АА” гр. Варна документи във връзка с
проверка на документацията относно транспортната дейност на дружеството за
периода от 01.01.2020г.
до 31.05.2020г.
В цитираната
покана подробно бил изложен списък с исканите документи и информация сред
които: т.6 от раздел 1 информация на магнитен носител, извлечена от дигиталната
карта на водача.
В поканата било посочено още, че документите следва да се
представят в РД „АА“-Шумен, като бил посочен и съответен адрес, както и била
упомената отговорността, която се носи при непредставяне на изискуемите
съгласно чл.97, ал.1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвП/.
Поканата била връчена на 29.07.2020г. на г-н Х. Т. -лице
легитимиращо се като упълномощено от управителя на дружеството.
До изтичане на 7-дневния срок-05.08.2020г. визиран в
горепосочената наредба за представяне на изисканите документи, въззивното дружество не представило в административната
сграда на РД“АА“-Варна нито един от документите и информацията посочени в
поканата.
Тези документи и информация били представен в
администрацията на Областен отдел „АА“-Шумен на 07.08.2020г. с приемо-предавателен протокол. След представената информация
липсвала такава на магнитен носител-извлечение от дигиталната карта на водача Р.В.
И.. Исканата информация не била представена до приключване на проверката.
При горните констатации на 18.09.2020 год. срещу въззивното дружество св.И. съставен АУАН, в който било
посочено, че същото е нарушило разпоредбата на чл.91в, т.2, пр.2 от ЗАвП като приел, че нарушението е извършено в гр.Варна на
06.08.2020 год., която дата се явява денят следващ датата, на която е изтекъл
срокът за предоставяне на информацията с визираната по-горе покана.
Актът бил предявен и връчен още същия ден на упълномощено
от представляващия въззивното дружество лице, което
го подписало без възражения. В срока по чл.44 от ЗАНН не били подадени и
писмени възражения пред АНО.
Впоследствие
въз основа на така съставения АУАН било издадено и обжалваното понастоящем НП
на началника на отдел „Контрол“ при РД „Автомобилна администрация” –гр.Варна, в
което били възприети изцяло фактическите и правните констатация дадени от
актосъставителя, като на основание чл. 104 ал.7 от ЗАвП
наложил на въззивото дружество административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 лева за нарушение на чл.91в, т.2, пр.2 от ЗАвП.
Наказателното
постановление било връчено на упълномощено лице на 14.12.2020г.. В
законоустановения 7-дневен срок, на 15.12.2020г. /видно от входящия номер на
жалбата/, в РС-Варна била депозирана жалба срещу горепосоченото НП.
Гореописаното се
установява от приобщените материали по делото -
от показанията на свидетеля И., дадени в съдебно заседание, които съдът кредира като изцяло съответстващи на останалите налични по
делото писмени доказателства - ауан, покана, приемо- предавателен протокол, заповед, пълномощно,
информация от паметта на тахограф и от останалите
приети по делото писмени доказателства.
Съдът, предвид становището
на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,
обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание,
прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна
страна –лице спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона
7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване
на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган-
Началника на отдел „Контрол“ в РД „Автомобилна администрация” –гр.Варна.
Лицата, осъществяващи контрол по спазване на правилата за извършване на
обществен превоз на пътници и товари и за извършване на превози за собствена
сметка, както и на техническата изправност на пътните превозни средства, с
които се извършват превозите, са посочени в разпоредбата на чл. 91, ал. 3, т.
5 ЗАвП и това
са длъжностните лица от Изпълнителна агенция "Автомобилна
администрация", каквото безспорно качество притежава и актосъставителя
И.. Със Заповед № РД-08-30/24.01.2020 год. /приложена към преписката/ министъра
на транспорта, информационните технологии и съобщения е делегирал правомощия на
началниците на отдели „Контрол“ в РД"АА" да издават НП за нарушения
по ЗАвП без да обвързва тези правомощия с територията
на която са извършени нарушенията. В случая НП е издадено от Пламен Димитров в
качеството му на началник отдел“Контрол“ в РД „АА“-Варна, поради което е
издадено от компетентен орган.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.
Безспорно
АУАН е съставен в присъствието на един свидетел и това е З.Ю.присъствал при
установяване на нарушението и съставяне на АУАН–видно съдържанието на АУАН.
Актът е съставен в присъствието на един свидетел, но това нарушение не е от
категорията на съществените, водещи до опорочаване на производството, тъй като
то не рефлектира пряко върху правото на защита на наказания субект да разбере
за какво точно нарушение е наказан.
При цялостна проверка на атакуваното НП, съдът достигна до извод за
основателност на жалбата и наличие на основания за отмяна на НП, поради
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до нарушаване
правото на защита на обвинения субект и неправилно приложение на закона.
Разпоредбата на чл. 104, ал. 7 от ЗАП за която
е ангажирана отговорността на въззиника, предвижда
отговорността на превозвач, който не съхранява (предл.
1) тахографските листа, разпечатките и извлечените
данни от дигиталния тахограф или картата на водача за
период 365 дни или отказва да ги предостави за проверка (предл.
2) на контролните органи.
В
конкретния случай няма спор, че жалбоподателят „С. Л." ЕООД е „превозвач” по смисъла на §
1, т.5 от ЗАвПр, който дефинира, че „превозвач” е
всяко физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, което извършва
обществен превоз на пътници и товари с помощта на превозни средства,
предназначени за тази цел. Въпросното качество не се оспорва от жалбоподателя,
а и се доказва от факта, че същият притежава Лиценз №18608 за международен
превоз на товари, валиден до 01.01.2028г.
Не е спорно между страните и , че дружеството не е
представило на проверяващите в срокът посочен в поканата извлечение от
дигиталната карта на водача Дионисиев.
Съобразно
разпоредбата на чл. 91в, т. 2 от ЗАвПр превозвачите,
ръководителите на предприятия и лицата, извършващи превози за собствена сметка,
са длъжни да съхраняват най-малко една година след тяхното приключване и да
предоставят за проверка от контролните органи: 1. тахографските
листове от аналогови тахографи; 2. информацията,
извлечена от паметта на дигиталния тахограф и от
картата на водача; 3. пътните листове. Съобразно разпоредбата на чл. 38 от Наредба
Н-3 от 07.04.2009 год. превозвачите и лицата, извършващи превоз за собствена
сметка, извличат данните от паметта на дигиталния тахограф
и картата на водача, с изключение на подробните данни за скоростта: 1.
най-малко един път на 90 дни - за данните от паметта на дигиталния тахограф; 2. най-малко един път на 28 дни - за данните от
картата на водача.
За да бъдат съхранени
данните от картата на водача за срок от най-малко 12 месеца, съобразно
изискването на т. ii) от приложимия регламент, данните следва да бъдат
извлечени от картата на водача, съобразно изискването на т. i) от същия
регламент по реда на чл. 38 от Наредба Н-3 от 07.04.2009 год..
Следва
да бъде посочено, че законодателна уредба не предвижда срок за предоставяне на
информацията, извлечена от картата на водача, в каквато насока са и
възраженията на процесуалния представите на въззивника.
Нещо повече - съгласно чл. 10, § 5, б. „а”, т. „ii” от Регламент (ЕО) №
561/2006 г. превозвачът следва да осигури достъп до тази информация пряко или
дистанционно от помещенията на предприятието, което е в потвърждение на извода,
че за изпълнение на задължението не следва да се предоставя срок.
В
контекста на всичко гореизложено посочената
правна квалификация на деянието съпоставена с фактическите обстоятелства
описани в АУАН, възпроизведени и в НП, сочат на неяснота на предявеното
обвинение, в който смисъл са възраженията на въззивното
дружество.
Нито в АУАН, нито във впоследствие издаденото НП не са
посочени обстоятелствата, при които е извършено нарушението, което
възпрепятства проверката по същество относно изпълнението на задължението по
чл.91в, т.2 от ЗАвПр, като АНО не е посочил формата
на изпълнителното деяние, като не е посочил нарушеното от дружеството
предложение посочено в правната норма на чл.104, ал.7 от ЗАвПр.
Както се посочи по-горе, санкционната разпоредба на чл.104, ал.7 от закона
предвижда налагане на имуществена санкция на превозвач, който не съхранява за
период 365 дни или отказва да предостави за проверка от контролните органи извлечените
данни от дигиталния тахограф или картата на водача
т.е. сред възможните форми на
изпълнителното деяние няма „не е спазил
законоустановения срок да представи“, както е посочил АНО в случая.
Неясно остава фактът на това непредставяне в срок дали се
отнася до несъхраняването им (поради неизвличани или друго) или в отказ от
представянето им
Налице е пълна неяснота в какво се състои съставомерното
бездействие на дружеството-превозвач, поради което същото не е могло да
разбере за извършването на какво
административно нарушение му е
повдигнато обвинение и съответно не е могло да реализира правото си на защита в пълен обем.
Горното възпрепятства и съда да извърши проверка има ли
допуснато нарушение и правилно ли е било
санкционирано същото. Недопустимо е санирането на горните пороци да стара по
тълкувателен път от материалите по АНП. Допуснато е съществено процесуално
нарушение в административнонаказателното
производство, което е основание за незаконосъобразност на издаденото НП и влече
неговата отмяна.
Наред
с това, съдът намира за основателни и възраженията на дружеството-жалбоподател,
свързани с ненадлежното връчване на АУАН.
Видно от
приложените по АНП доказателства АУАН е връчен на упълномощено лице - Хр. Т.,
легитимиращ се като пълномощник на дружеството съгласно нотариално заверено
пълномощно рег.№3290/30.11.2017г. на нотариус рег.№715 при Нотариалната камера,
упълномощен от управителя на възз.дружество. Управител
и представляващ дружеството в случая е господин Р.А., който е упълномощил Т.
съобразно отразеното в пълномощното да представлява дружеството пред редица
институции в това число и пред ИА „Автомобилна администрация“.
Видно обаче от съдържанието на пълномощното същият има право да получава и предава
документи, свързани с дейността на дружеството от и на физически, юридически
лица и организации, от учреждения, да получава
кореспонденции и пощенски/или куриерски пратки до дружеството.
Никъде в пълномощното не е посочено, че Т. има право да получава
и подписва АУАН издадени от ИА „АА“, като по отношение на тази институция той е
оправомощен единствено във връзка с регистрацията,
бракуването на автомобилите на дружеството, както и във връзка с издаването
международен лиценз, но не и да участва в административни процедури свързани
със съставяне на АУАН.
Връчването на АУАН на лице без представителна власт да
представлява дружеството във връзка с процедура по реализиране на адм.отговорност е
равносилно на невръчване на АУАН.
Ето защо съдът намира, че при връчване на АУАН са
допуснати процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, които опорочават
административно-наказателното производство още при започването му и са
самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление.
От
събраните по делото доказателства следва извод, че АУАН не е бил предявен на
нарушителя и следователно наказващият орган е издал наказателно постановление в
нарушение на чл.52, ал.2 от ЗАНН, който разпорежда изрично, че ако актът не е
бил предявен на нарушителя, наказващият орган го връща веднага на
актосъставителя.
С
оглед изложеното, подадената жалба се явява основателна, а атакуваното
наказателно постановление – незаконосъобразно, поради което следва да бъде
отменено.
Съгласно
разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на
издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски по
реда на Административнопроцесуалния кодекс.
С оглед изхода на
настоящото административно-наказателно производство следва да се уважи
претенцията на процесуалния представител на въззивника
за заплащане на сторени разноски за адвокатско възнаграждение. От съдържанието
на приложения на л. 4-гръб договор за правна защита и съдействие от 14.12.2020
г. и приложените пълномощни се установява, че жалбоподателят е възложил на
адвокат И.Г. *** оказването на правна защита и съдействие, изразяващи се в
процесуално представителство пред Районен съд Варна по обжалване на процесното НП. Договореното адвокатско възнаграждение е в
размер на 370 лева, като е заплатен авансово и данъкът и е заплатено в брой при подписване на
договора сумата от 407 лв. ( с включен данък по ЗДДФЛ), т. е. разходът е реално
направен.
В случая
възражение за прекомерност е направено от Директора на РД“АА“-Варна, в придружителното писмо, с което преписката е изпратена в
съда. Затова съдът следва да отбележи, че минималните размерите на адвокатските
възнаграждения са уредени в Раздел IV от Наредба № 1 от 7.09.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Съгласно Наредбата, в редакцията й от ДВ бр.68 от 31 Юли 2020г., когато
административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е
наложено имуществено обезщетение, възнаграждението за адвокатско възнаграждение
се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията,
съответно обезщетението. Съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата ((изм. - ДВ, бр.
2 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 2014 г., отм. относно изменението с бр. 28
от 2014 г. с Решение № 13062 от 03.10.2019 г. и Решение № 5419 от 08.05.2020 на
ВАС - ДВ, бр. 45 от 2020 г., в сила от 15.05.2020 г., изм. - ДВ, бр. 68 от 2020
г.-31.07.2020г.) за защита по дела с определен интерес възнаграждението при
интерес от 1000 до 5000 лева е 300 лв. + 7 % за горницата над 1000 лв.. В
случая е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лв. и минималното адвокатско
възнаграждение, съобразно горепосочения текст от наредбата е над 300лв.- 370
лв. /изчислено по горепосочената формула/. Предвид цитираното по-горе
възражението за прекомерност се явява неоснователно, още повече, че в
проведените по делото съдебни заседания,процесуален представител се е явявал.
Затова следва да се уважи претенцията на процесуалния представител на въззивника, като на последния следва да бъдат
присъдени съдебните разноски за
адвокатско възнаграждение, направени по настоящото дело, в размер от 407,00лева,
включващи заплатения от жалбоподателя авансов данък по ЗДДФЛ.
Така мотивиран и на основание
чл.63, ал.1, ал.3 и ал.4 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 23-0001097 от
30.11.2020г., издадено от началника на Отдел „Контрол" в РД
„АА" - Варна, с което на „С. Л."
ЕООД, представлявано от Р.А., ЛНЧ: ****** ***, на основание чл. 104,
ал.7 от ЗАвП е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 2000 /две хиляди/ лева за нарушение на
чл.91в, т.2, пр.1 от ЗАвП
ОСЪЖДА Регионална дирекция „Автомобилна администрация” –гр.Варна да
заплати на „С. Л." ЕООД,
представлявано от Р.А., ЛНЧ: ****** *** сумата от 407,00 /четиристотин и седем/ лева,
представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи
на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му пред Административен съд – гр. Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: