Решение по дело №844/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК вр. чл.63в ал.1 от ЗАНН.

Образувано е по подадена касационна жалба с вх. № 5752/13.04.2023г. от „Онасисс“ ЕООД, ЕИК *** представлявано от М.Н.Е., чрез адв. Г.Г., срещу Решение № 258/15.02.2023 г., постановено по АНД № 4714/2022 г. по описа на Районен съд – Варна, ХІІІ-и състав, с което е изменено НП № 03-2200802/24.08.2022г. на Директор Дирекция „Областна инспекция по труда“ Варна, с което на „Онасисс“ ЕООД, ЕИК *** е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2000 (две хиляди) лева, на основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл.414, ал. 1 от Кодекса на труда, като се намалява размера на „имуществената санкция“ на 1500 (хиляда и петстотин) лева.

Касаторът сочи, че решението на ВРС е неправилно и незаконосъобразно, по съображения, изложени в жалбата. Счита, че съдът е приложил неправилно материалния закон. Моли за отмяна на решението и за отмяна на НП. Счита, че нарушението не е достатъчно подробно индивидуализирано, поради което е налице нарушение на процесуалните правила. Заявява, че ВРС неправилно е приложил материалния закон. Твърди, че наложеното наказание, макар и изменено , се явява несправедливо.

Ответната страна -Директор на дирекция "ИТ"Варна оспорва жалбата. Претендира разноски.

Представителят на ОП – Варна, счита оспореното решение за правилно и законосъобразно.

Касационната жалба е подадена в срок, пред надлежен съд от страна, която има интерес от оспорване на въззивното решение, поради което е процесуално допустима.

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Районен съд – Варна е Наказателно постановление № 03-2200802 от 24.08,2022година, издадено от Директора на Дирекция "Инспекция по труда" - гр. Варна, с което на дружеството е наложено административно наказание "Имуществена санкция" в размер на 2 000 /две хиляди/ лева, на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда, за нарушение на чл.63,ал.2 от Кодекса на труда.

Административнонаказателната отговорност на касатора е ангажирана за това, че на 07.07.2022 г. в 13.50 часа, служители на ДИТ - Варна, един от които св. П. Б., извършили проверка по спазване на трудовото законодателство на строителен обект - изграждане на силозна база за съхранение на зърно, находящ се в ПИ 67489.69.25, в землището на с.Слънчево, общ.Аксаково, обл.Варна. В хода на проверката се установило, че " Онасисс" ЕООД е подизпълнител на обекта.

При влизане в обекта служителите видели 11 лица в строителния обект, които връзвали арматура в един от изграждащите се силози. Служителите на Д"ИТ"-Варна описали всички установени на обекта работници, които изпълнявали служебните си задължения, в констативен протокол. Един от тях бил А. М., който посочил единният си граждански номер. Той заявил още, че работи като общ работник, с работно време от 08.00ч. до 17.00ч. с уговорено трудово възнаграждение от 710 лв. на месец и че има трудов договор. След съставяне на протокола работника М. лично го подписал. В протокола били вписани посочените от него данни за работно време, длъжност и трудово възнаграждение. Всичко установено при проверката св. П. Б. описал в Протокол № ПР 2222524/01.08.2022г., с който дал и съответните предписания. Проверката продължила няколко часа и към 15.47 часа проверяващите служители на ДИТ-Варна все още се намирали на строителния обект.

След приключване на проверката на място била насрочена и допълнителна документална проверка. В хода на документалната проверка е представен трудов договор по отношение на работника М. с дата на сключване 07.07.2022г.. Поради това е и изискано уведомление за регистриран трудов договор между процесните страни, но регистрацията в НАП била от същата дата 07.07.2022г., но в час предхождащ приключване на проверката на място в 15:47:03 часа.

Предвид горното, св. Б. - служител на ДИТ-Варна приема, че М. на 07.07.2022г. е допуснат до работа на длъжност „ строител жилища” преди да му бъде предоставено копие от уведомлението по чл.62, ал.З от КТ, заверено от ТД на НАП, поради което съставил АУАН срещу въззивното дружество в който описал приетото за установено нарушение. АНО съставил протокол от извършената проверка в които констатирал, че спрямо това лице има сключен трудов договор, като за това не е било изпратено уведомление до НАП.

Въз основа на издадения АУАН е издадено и атакуваното наказателно постановление. С него административно-наказващият орган изцяло възприема констатациите, описани в акта, както и правната квалификация на нарушението по чл.63 ал.2 от Кодекса на труда. За него и на основание чл.416 ал.5 вр. чл.414 ал.З от КТ на въззивното дружество е наложена „Имуществена санкция” в размер на 2000лв.

За да измени НП, ВРС приема, че правилно административнонаказващия орган е приложил материалния закон, като е съотнесъл установените фактически констатации към хипотезата на правната норма. От показанията на св.Б. и от писмените доказателства по делото, по безспорен и категоричен начин се установява, че е осъществено вмененото нарушение.

На касатора е повдигнато обвинение за извършено нарушение на чл.63 ал.2 от КТ. Видно от събраните доказателства по административната преписка, е че работникът е посочил, че работи по трудов договор на длъжност „общ работник ” с определено трудово възнаграждение.

Също според представената към административната преписка справка от ТД на НАП, е подадено уведомление за сключен трудов договор, но в 15.47 часа, или по време на извършената проверка в обекта в който лицето е полагало труд. От това ВРС прави извод, че към дата на проверката на работника не е било предоставено копие от уведомлението по чл. 62 ал.3 от КТ, с което е осъществен състава на посоченото нарушение. Като е допуснал до работа лицето преди да му бъде връчено копие от завереното в ТД НАП уведомление, на 07.07.2022г. в село Слънчево, обл.Варна работодателят е извършил нарушение по чл. 63 ал.2 КТ, което е наказуемо по чл. 414 ал.3 от КТ. Съставът на нарушението е осъществен, както ако не е връчено копие от уведомлението, така и ако не е връчен екземпляр от трудовия договор. Това е така, т.к. законът изисква кумулативно на лицето да са връчени и договор и копие от уведомлението. Невръчването на което и да е от двете осъществява състава на административното нарушение, като в случая не са връчени и двете.

Съгласно разпоредбите на чл.62, ал.3 от КТ „В тридневен срок от сключването или изменението на трудовия договор работодателят или упълномощено от него лице е длъжен да изпрати уведомление за това до съответната териториална дирекция на НАП.

С оглед изменение на КТ, не са налице предпоставките на чл.415в от КТ за ангажиране на отговорност за маловажно нарушение. ВРС не е констатирал отегчаващи отговорността обстоятелства, които да обосноват имуществена санкция в размер от 2000 лева. Съдът приема, че наказание над минималния размер не е съответно на тежестта на нарушението. Според съдът не са отчетени смекчаващите отговорността обстоятелства, а именно това, че нарушението е отстранено незабавно след установяването му и че от него не са настъпили вредни последици както и обстоятелството, че липсват доказателства за други НП издадени на въззивното дружество. Тези смекчаващи отговорността обстоятелства мотивирали ВРС да измени имуществената санкция в минимален размер от 1500 лева, предвиден за работодател. Такова наказание е достатъчно, за да се въздейства превъзпитателно предупредително и възпиращо на дееца и на останалите членове на обществото.

Настоящият съдебен състав намира, че приетата от РС-Варна фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените по делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите на НПК. При постановяването на съдебното решение, съдът е изследвал всички обстоятелства по установяване на административното нарушение и налагане на административното наказание. Съдът, в съответствие с изискванията на чл.84 от ЗАНН, във връзка с чл. 14 от НПК, е постановил своето решение по вътрешно убеждение и представените писмени доказателства. Изложените в касационната жалба оплаквания, идентични с възраженията, направени и пред първата инстанция, настоящият съдебен състав намира за неоснователни.

Видно от представената към административната преписка справка от ТД на НАП Варна, е било подадено уведомление за сключен трудов договор на 07.07.22г. в 15,47ч. , и е било прието на дата на проверката, но малко след нея , тъй като нарушението е осъществено на 07.07.22г., но в 13,50ч., видно от констативния протокол, приложен към преписката. От това може да се направи извод, че към началото на проверката на работника не е било предоставено копие от уведомлението по чл. 62 ал.3 от КТ, с което именно е бил осъществен състава на посоченото нарушение.

Като е допуснал до работа лицето, преди да му бъде връчено връчи копие от завереното в ТД НАП уведомление, работодателят е извършил нарушение по чл. 63 ал.2, което е наказуемо по чл. 414 ал.3 от КТ. Съставът на нарушението е осъществен, както ако не е било връчено копие от уведомлението, така и ако не е връчен екземпляр от трудовия договор. Това е така, т.к. законът изисква кумулативно на лицето да са били връчени и договор и копие от уведомлението. Невръчването на което и да е от двете осъществява състава на административното нарушение, като в случаят не са връчени и двете.

Обжалваното решение е правилно като постановено при отсъствието на наведеното с жалбата касационно основание по чл.348,ал.1,т.1 от НПК – нарушение на материалния закон.

Съгласно разпоредбите на чл.62, ал.3 от КТ „В тридневен срок от сключването или изменението на трудовия договор работодателят или упълномощено от него лице е длъжен да изпрати уведомление за това до съответната териториална дирекция на НАП.” Касаторът не е спазил посочената разпоредба на закона, поради което правилно му е наложена имуществена санкция.

При извършената от касационния съд служебна проверка не се констатираха пороци относно допустимостта и валидността на обжалваното решение, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

По тези съображения настоящата инстанция намира, че решението на районния съд е постановено в съответствие с материалния закон и при стриктното съблюдаване на съдопроизводствените правила. В този смисъл, касационната жалба се явява неоснователна, а решението на въззивния съд, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.

Претенцията на ответната страна за присъждане на разноски е неоснователна, тъй като по делото не е осъществено активно процесуално представителство, а само формално, което се изразява в оспорване на жалбата и искане за разноски, поради което такива не следва да се присъждат.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. І-во АПК, във връзка с чл. 63в ЗАНН, съдът

РЕШИ :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 258/15.02.2023 г., постановено по АНД № 4714/2022 г. по описа на Районен съд – Варна, ХІІІ-и състав.

Решението е окончателно.

	Председател:
	Членове: