РЕШЕНИЕ
№ 1296
гр. Пловдив, 23.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Павел Т. Павлов
при участието на секретаря Даниела Й. Тошева
като разгледа докладваното от Павел Т. Павлов Гражданско дело №
20225330107971 по описа за 2022 година
Иск с правно основание чл.422 във връзка с чл.415, ал.1, т.1 и чл.124, ал.1 от ГПК.
Ищецът „Пеев Транс 81“ ЕООД – гр. Раковски, моли съдът да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение на ответното дружество, че
последното дължи на ищеца сумата 1 080 лева с ДДС – главница, дължима по
фактура № ****/********* г., издадена във връзка с извършена от ищеца
транспортна услуга, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на постъпване на заявлението в съда – ********** г. до изплащане на
вземането, която сума е било разпоредено ответникът да заплати на ищеца със Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № ****/****** г., издадена по частно
гр. дело № *****/****** г. по описа на ПРС - ХІХ гр. състав, по изложените в исковата
молба съображения. Претендира разноски – включително и тези, направени в заповедното
производство.
Ответникът „Марко - 2003“ ЕООД - гр. Пловдив оспорва иска и моли съдът да го
отхвърли като недопустим, неоснователен и недоказан, по изложените в отговора на
исковата молба и в писмена защита съображения. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед
на наведените от страните доводи, намира за установено следното:
Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени
1
доказателства е видно, че със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК № *****/********* г., издадена по частно гр. дело № *****/******г. по описа на ПРС
- ХІХ гр. състав, е било разпоредено ответното дружество да заплати на дружеството-ищец
сумата 1 080 лева – главница, дължима за период от ********** г. по Договор
за транспортна услуга от ************ г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда –
************* г. до изплащане на вземането, както и разноските по делото в
размер на 25 лева държавна такса и държавна такса в размер на 300 лева.
В срока по чл.414 от ГПК ответникът е подал възражения срещу посочената Заповед
за изпълнение, поради което и ищцовото дружество е подало искова молба за установяване
на вземанията си по заповедта в срока по чл.415, ал.1, т.1 от ГПК.
Както вече бе посочено, със Заповедта за изпълнение е било разпоредено ответникът
да заплати на ищеца сумата 1 080 лева – главница, дължима за период от
************* г. по Договор за транспортна услуга от *************** г.,
а по настоящето дело ищецът иска да бъде признато за установено по отношение на
ответника, че той му дължи сумата 1 080 лева с ДДС – главница, дължима по
фактура № ****/************* г., издадена във връзка с извършена от
ищеца транспортна услуга.
От страна на ищеца не са представени каквито и да е доказателства, от които да се
установява, че между страните е бил сключван на *********** г. Договор за транспорта
услуга, на който ищецът е основавал претенцията си в заповедното производство (още
повече, че дори да се приеме, че такъв Договор е бил сключен, ищецът твърди, че
ответникът му дължи главницата от ********** г., а Договорът, въз основа на който се
твърди, че е възникнало това задължение, е бил сключен повече от три години след това –
на ************ г.).
Не са представени по настоящето дело каквито и да е доказателства, от които да се
установява, че ищецът е извършил транспорта услуга, във връзка с която да е била издадена
посочената фактура, на която ищецът основава претенцията си по настоящето дело – нещо
повече, от заключението от ********** г. на вещото лице по **** М. М., се установява, че
посочената фактура не е била осчетоводена в счетоводството на ответното дружество, не е
отразена в месечния му дневник за покупки, воден по реда на ЗДДС, а начисленият ДДС по
нея не е включен в сумата и ответникът не е ползвал правото си на пълен данъчен кредит по
тази фактура.
При така установената фактическа обстановка, доколкото от събраните по делото
доказателства не се установява между страните да е бил сключван на ************ г.
Договор за транспортна услуга, нито – да е била извършвана такава, а освен, че фактурата,
на която ищецът основава вземанията си, не е подписана от Законния представител на
ответното дружество, но и същата е била издадена преди датата на сключване на твърдения
2
Договор за транспортна услуга, на който ищецът е основавал претенцията си в заповедното
производство, съдът намира, че искът се явява неоснователен и недоказан и като такъв
следва да се отхвърли.
С оглед на изхода от спора ищецът следва да заплати на ответника направените
разноски за производството по делото в размер общо на 420 лева – платени депозит за ****
и адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Пеев Транс 81“ ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Раковски, Пловдивска обл., ул. „Трети
март“ № 26, представлявано от ************** П. Г. П., със съдебен адрес: гр. П., ул.
„*************“ № ***, ет.**, адв. М. Х., против „Марко - 2003“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ЖК „Тракия“,
бл.84, вх.Г, ет.3, ап.12, представлявано от ************** С. М. Н., със
съдебен адрес: гр. П., ул. “**********” № ***, адв. М. Б., иск с правно основание чл. 422
във връзка с чл.415, ал.1, т.1 и чл.124, ал.1 от ГПК – за признаване за установено по
отношение на ответника, че той дължи на ищеца сумата 1 080 лева с ДДС – главница,
дължима по фактура № ****/******** г., издадена във връзка с извършена от
ищеца транспортна услуга, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на постъпване на заявлението в съда – ************ г. до
изплащане на вземането, която сума е било разпоредено ответникът да заплати на
ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №
*****/********** г., издадена по частно гр. дело № ****/******* г. по описа на ПРС - ХІХ
гр. състав, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА „Пеев Транс 81“ ЕООД, с посочените ЕИК, седалище и адрес
на управление, Законен представител и съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА
„Марко - 2003“ ЕООД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление,
Законен представител и съдебен адрес, направените разноски за производство
по делото В РАЗМЕР НА 420 лева.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЛЕД влизане в сила на решението ДА СЕ ВЪРНЕ на ПРС – ХІХ гр. състав частно гр. дело
№ 4468/2022 г., ЗАЕДНО със заверен препис от настоящето съдебно решение.
3
Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________
4