Номер 245817.08.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаI състав
На 17.08.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Невин Р. Шакирова
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно частно гражданско дело №
20203100502127 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 вр. чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК.
Образувано е по повод частна жалба на А. Х. Г. срещу Определение № 9730 от
03.08.2020г. по гр.д. № 6688/2020г. по описа на ВРС, ХХXV-ти състав, с което на
основание чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за
освобождаване от задължението за внасяне на държавна такса в размер на 20 лв., дължима за
водене на делото и на депозит в размер на 300 лв., за изготвяне на автотехническа
експертиза.
В частната жалба са наведени доводи за неправилност на определението по аргумент,
че целта на разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК е улесняване достъпа до гражданския
съд на лица, пострадали от престъпление. Изрично разпоредбата урежда освобождаването
от предварително плащане на разноските от ищците по искове за вреди от непозволено
увреждане от престъпление, за което има влязла в сила присъда. Ищецът – частен
жалбоподател е пострадал от противоправно деяние, извършено от М. Ж. К. , а именно: на
21 срещу 22.11.2019г. в гр. Варна, чрез разрушаване на преграда за защита на имот – срязал
мек таван на л.а. „Фолксваген голф“ 3, с рег. № В 8593 ВВ, собственост на ищеца, използвал
е неустановено режещо техническо средство за което деяние е признат за виновен в
извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от
НК, като наказателното производство е приключило със Споразумение № 136/11.03.2020г.
по НОХД № 884/20202г. по описа на ВРС, 28 – ми състав. Налице е влязла в сила присъда за
деяние, съставляващо престъпление, от което ищецът понесъл вреда. Моли в тази връзка да
се отмени обжалваното определение, като бъде освободен от заплащане, както на държавна
такса, така и депозит за експертиза в производството по реда на чл. 207 от ГПК.
При служебна проверка, съдът констатира, че частната жалба е подадена в срока по
чл. 275, ал. 1 от ГПК срещу обжалваем акт – определение, което попада в хипотезата на чл.
274, ал. 1, т. 1 от ГПК, от страна с правен интерес от обжалване и удовлетворява
изискванията за съдържание по чл. 275, ал. 2 от ГПК, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения:
Производството пред ВРС е образувано по повод предявена от А. Х. Г. молба с
правно основание чл. 207 и сл. от ГПК с искане за предварително събиране на
доказателства, които да обезпечат доказването по бъдещ иск с правно основание чл. 48, ал. 1
вр. 45 от ЗЗД, предявим от молителя срещу Ж. Г. К. , в качеството му на баща и законен
представител на непълнолетния М. Ж. К. за обезщетяване на имуществени вреди, понесени
от молителя в причинно следствена връзка от непозволено повреждане на собствената му
движима вещ – лек автомобил „Фолксваген голф“ 3, с рег. № В 8593 ВВ – мек таван и задна
седалка, вследствие на деяние, съставляващо престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4 вр. чл.
194, ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, в извършването на което М. Ж. К. е признат за виновен
с влязла в сила присъда /Споразумение № 136/11.03.2020г./ по НОХД № 884/20202г. по
описа на ВРС, 28 – ми състав. Отправил искане в тази връзка за допускане обезпечаване на
доказателства посредством назначаване на комплексна автотехническа експертиза, която да
даде заключение за нанесените имуществени вреди по лекия автомобил и тяхната стойност,
както и за неибходимите видове работи за поправяне на вредите и тяхната стойност.
С Определение от 28.07.2020г. ВРС допуснал събирането на поисканото
доказателство, определил депозит в размер на 300 лв., вносим от молителя.
На 31.07.2020г. молителят депозирал молба, с която отправил искане на основание
чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК да бъде освободен от заплащане на такси и разноски по делото.
В обжалваното определение ВРС приел, че искането е неоснователно доколкото в
конкретния случай не е налице фактическият състав на чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК –
претендираните вреди не са елемент от състава на престъплението, за което ответникът е
признат за виновен, по силата на одобреното споразумение. Ето защо приел, че е
неприложима хипотезата за недължимост на такси по л. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК, поради което
оставил без уважение искането, предоставяйки срок на ищеца за внасяне на държавна такса
по делото в размер на 20 лв.
ВОС, за да се произнесе съобрази следното:
Съгласно чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК такси и разноски по производството на делата не се
внасят от ищеца – по искове за вреди от непозволено увреждане от престъпление, за което
има влязла в сила присъда. Разноските по производството в този случай се плащат от
сумите, предвидени от бюджета на съда /чл. 83, ал. 3 от ГПК/. В изброените по чл. 83, ал. 1
от ГПК случаи ищците са освободени от заплащане на такси и разноски по силата на закона
и поначало не е необходим нарочен акт на съда след извършване на преценка дали са се
осъществили конкретни факти. Доколкото в случая на основание нарочно искане е
постановен изричен преграждащ акт, то същият подлежи на контрол в хипотеза на чл. 274,
ал. 1, т. 1 от ГПК.
Правилно в обжалваното определение ВРС е приел, че за да е налице фактическият
състав на освобождаване от такси и разноски в хипотезата на чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК е
необходимо да е налице идентичност между деянието, съставляващо престъпление, за което
е налице влязла в сила присъда и деянието, в причинна връзка с което ищецът твърди да са
настъпили претендираните за обезщетяване пред гражданския съд вреди.
Установено е по делото, че със Споразумение № 136 от 11.03.2020г. одобрено по
НОХД № 884/2020г. по описа на ВРС, 28-ми състав е прието, че М. Ж. К. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4 вр. чл.
194, ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, а именно на 21/22.11.2019г. в гр. Варна чрез
разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот – срязан мек таван на
описания лек автомобил, чрез използване на режещо техническо средство, отнел чужди
движими вещи /подробно описани/, всички на обща стойност 170.34 лв. от владението на А.
Х. Г. , без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като макар и
непълнолетен разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи
постъпките си. Съгласно текста на споразумението причинените от деянието имуществени
вреди са възстановени. По аргумент от чл. 381, ал. 3 от НПК ако вредите не бяха
възстановени, споразумението не би било допустимо.
Бъдещият иск, обезпечаване на доказателства по който се претендира в рамките на
настоящото производство от друга страна, има за предмет ангажиране на личната
отговорност на родителя свързана с надзора, който това лице е задължено да упражнява над
неспособния/непълнолетния за вреди от деяние, изразяващо се в увреждане цялостта на
собствена на ищеца движима вещ – лек автомобил – мек таван и задна седалка. По делото
липсват твърдения, както и доказателства за това деяние, съставляващо престъпление по чл.
216, ал. 1 от НК да е налице влязла в сила присъда.
Т.е. налице е влязла в сила присъда за престъпление кражба, извършено от
непълнолетния Мартин Костадинов, а бъдещият иск с правно основание чл. 48, ал. 1 вр. чл.
45 от ЗЗД предявим срещу Живко Костадинов, като родител на Мартин Костадинов има за
предмет обезщетяване на вреди от престъпление – противозаконно повреждане на чужда
движима вещ, за което не е налице влязла в сила присъда. При това положение, ищецът по
бъдещия иск, молител в производството по чл. 207 и сл. от ГПК не може да се ползва от
привилегията, въведена с нормата на чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК. Същият би бил освободен от
заплащане на такса по силата на чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК ако вредите, по повод на които
възнамерява в бъдещото исково производство да претендира обезщетение, са елемент от
фактическия състав на престъплението, установено с влязлото в сила споразумение срещу
виновния извършител. Доколкото със споразумението деликвентът Ж. Г. К. не се е признал
за виновен в извършване на престъпление, от което са произлезли твърдяни съставомерни
вреди за ищеца, то последният не е от категорията ищци по смисъла на чл. 83, ал. 1, т. 4 от
ГПК. На общо основание същият дължи държавни такси по образуваното производство,
както и разноските по събиране на поискани доказателства.
Обжалваното определение е правилно и не страда от визираните в жалбата пороци.
Частната жалба като неоснователна следва да се остави без уважение.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на А. Х. Г. срещу Определение № 9730
от 03.08.2020г. по гр.д. № 6688/2020г. по описа на ВРС, ХХXV-ти състав, с което на
основание чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за
освобождаване от задължението за внасяне на държавна такса в размер на 20 лв., дължима за
водене на делото и на депозит в размер на 300 лв., за изготвяне на автотехническа
експертиза
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване по аргумент от чл. 274, ал. 4 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________