Р Е Ш Е Н И Е
№ 92
гр. Силистра, 20 март 2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Силистренският районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на двадесети февруари 2013 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ П.
При секретаря И.
П. И. като разгледа докладваното от
районния съдия гр.д. № 728 по описа на съда за
Ищецът Г.С.Г.
твърди, че е абонат на ответника на основание сключен договор за продажба на ел. енергия относно
недвижим имот, находящ се в с. И.,
общ. С., ул. „Йо. Д.” № .. Твърди, че от началото на м. февруари
Ответникът „Е. – П.о П.” АД изразява становище, че предявеният срещу него иск за установяване недължимостта на сумата от 623,02 лв. е неоснователен, тъй като при проверка на СТИ, отчитащо потреблението на енергия в имота на ищеца, извършена на основание чл. 61 от ОУ на ДПЕЕМ (въз основа на която бил съставен констативен протокол № 381391 от 04.06.2010 г.) бил констатиран пропуск при отразяване показанията на потребената от ищеца ел. енергия, изразяващ се в неотчитане на последната цифра на показанията на електромера, което водело до фактуриране на занижени количества такава за периода от 22.05.2010 г. до 20.04.2011 г. Твърди, че стойността на действителното количество потребена и незаплатена от ищеца енергия за посочения период възлиза на сумата от 623,02 лв., както и че през периода от 22.07.2011 г. до 22.08.2011 г. консумацията му била на стойност 21,24 лв., поради което счита, че неговият абонат му дължи посочените две суми и че предявеният иск за установяване на обратното следва да се остави без уважение. При отхвърляне на иска претендира направените по делото разноски, а в случай, че същият бъде уважен моли съда да съобрази поставените в негова тежест разноски за адвокатски хонорар с разпоредбите на чл. 78, ал. 5 ГПК, 36 ЗА и чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
След като прецени събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и от правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
По делото не се спори, че ищецът е абонат на ответното дружество, с което е сключил договор за доставка на ел. енергия за имот, находящ се в с. И., общ. С., ул. „Й. Д.” № .. От протокол от 04.06.2010 г., изготвен от служители на „Е. ОН Б. М.” АД се установява, че поради повреда на СТИ, отчитащо потребената в имота на ищеца ел. енергия, същото било подменено с ново такова, което било монтирано при нулеви начални показания. От заключението на назначената експертиза става ясно, че подмененото измервателно устройство е било петцифрено, а новопоставеното – шестцифрено, като тази промяна по погрешка не била отразена в компютърната програма на „Е. ОН Б. М.” АД. Ищецът заплащал стойността на начисляваната му от „Е. ОН Б. П.” АД електроенергия до формиране на сметката му за отчетния период от 23.03.2011 г. до 20.04.2011 г., определена във фактура № ********** от 29.04.2011 г., която се оказало, че значително надхвърля предходната му консумация, достигайки сумата от 623,02 лв.
От приетото по делото заключение на назначената съдебно – техническа експертиза се установи, че поради пропуск промяната на вида на СТИ, отчитащо потребената в имота на ищеца ел. енергия, да бъде отразена в компютърната програма на „Е. ОН Б. М.” АД, новото измервателно устройство продължило да се приема като петцифрено, каквото всъщност било предходното такова. Допусната грешка довела до неправилно изчисляване на консумираната от абоната енергия, тъй като при въвеждането на показанията на измервателното устройство в отчетната програма на еректроразпределителното дружество, количеството изразходени кв.ч. в дома на ищеца се оказало десетократно занижено. След констатиране неверността на въведените параметри на СТИ, въз основа на които се определя количеството потребена от конкретния абонат енергия, ответникът на базата на подадена от „Е. ОН Б. М.” АД информация коригирал сметките на ищеца като му начислил и стойността на действително изразходеното през предходните месеци (от 22.05.2010 г. до 20.04.2011 г.), но незаплатено количество енергия, което съставлявало на разликата между общо потребените за периода кв.ч. и количеството, чиято стойност била заплатена при текущото погасяване на задълженията на абоната по договора.
От няколкократните безуспешни опити на назначените по делото вещи лица да се снабдят с показанията на процесното СТИ за перида на грешното отчитане се налага извода, че въпреки предприетото от ответното дружество оспорване на исковите претенции, същото не е проявило готовност да съдейства за изясняване на механизма на допуснатата грешка при отчитането на изразходеното от потребителя количество електроенергия. Заключението на вещото лице (самото то изпълнено с немалко грешки) също не съдържа ясен отговор на спорните въпроси, вместо което налага необходимост от извършване на допълнителни пресмятания. Въпреки това съдът кредитира възпроизведеното по – горе становище на вещото лице, че поради погрешното въвеждане на параметрите на СТИ в информационната система на „Е. ОН Б. М.” АД изразходените от ищеца кв.ч. ел. енергия през периода от 22.05.2010 г. до 20.04.2011 г. са били десетократно занижени, тъй като това становище съответства на данните за потреблението на ищеца през процесния период, като се вземат предвид следните изчисления: Количеството 3859 кв.ч. дневна и нощна ел. енергия, изразходено според данните от експертизата за периода от 23.03.2011 г. до 20.04.2011 г. представлява сбора от количеството изразходена от абоната енергия за периода от 22.05.2010 г. (поставянето на новия електромер) до 20.04.2011 г. (т.е. десетократно увеличените месечни стойности на потреблението през този период, а именно 4282 кв.ч.), от което е извадено това количество енергия (в случая 423 кв.ч.), чиято стойност абонатът в течение на този период е заплатил (4282 кв.ч. – 423 кв.ч. = 3859 кв.ч.). Следва да се отбележи, че умноженото по десет количество енергия, посочено в експертизата като текущо потребление за периода от 22.05.2010 г. до 22.03.2011 г. (дори след като от него се извадят заплатените преди това 423 кв.ч.) също не дава коригираното количество от 3859 кв.ч., тъй като същото очевидно включва и потреблението за отчетния период от 23.03.2011 г. до 20.04.2011 г. (в конкретния случай 52 кв.ч. – 39 кв.ч. дневна и 13 кв.ч. нощна електроенергия), което неминуемо е съобразено при определянето на общото количество потребена и незаплатена от абоната енергия. Изчисляваното по този начин потребление в имота на ищеца е в синхрон и с резултатите от направена на 25.05.2011 г. проверка на СТИ, при която е засечено общо изразходеното към този момент количество енергия, считано от датата на монтиране на измервателното устройство (а именно 1458 кв.ч. нощна и 2980 кв.ч. дневна), които резултати са документирани в протокол от същата дата. Обстоятелството, че СТИ, касаещо имота на ищеца, действително е отчело за периода от 22.05.2010 г. до 20.04.2011 г. претендираното спрямо ищеца количество енергия (включително и незаплатените 3859 кв.ч.), се потвърждава и от огледа на електромера, извършен от вещото лице на дата 09.01.2013 г., при който то е установило, че устройството сочи общо потребление от 3292 кв.ч. дневна и 1626 кв.ч. нощна енергия (общо 4921 кв.ч.), които стойности надхвърлят резултатите от междинната проверка от 25.05.2011 г. (1458 кв.ч. нощна и 2980 кв.ч. дневна, т.е. общо 4438 кв.ч.).
Според чл. 25 от ОУ на ответника за договорите за продажба на електрическа енергия в случай, че “Е. – П. М.” АД с констативен протокол уведоми писмено “Е. – П. П.” АД за неправилно фактуриране вследствие грешки при отчитане на използваните количества ел. енергия, “Е.– П. П.” АД извършва корекция на сметката и изпраща в седемдневен срок справка на потребителя за дължимите суми и срокове за заплащане. Съгласно чл. 39 от ОУ на договорите за пренос на ел. енергия през електроразпределителните мрежи на “Е. – П. М.” АД в случай на допусната грешка при въвеждане на информация за техническите характеристики на средствата за измерване “Е. – П. М.” АД изготвя справка и предоставя информация на “Е. – П. П.” АД за разликата между фактурираната и реално пренесена ел. енергия за периода от датата на допускане на грешката до момента на установяването й, но за не повече от 90 дни, като установяването на грешката става с констативен протокол. Цитираните две клаузи се явяват относими към конкретния случай, тъй като определят периода, за който е допустимо “Е. – П. М.” АД (с предишно наименование „Е. ОН Б. М.” АД) да прави корекция на разликата между фактурираната и реално пренесена ел. енергия, при положение че тази разлика се дължи на неправилно въвеждане на техническите характеристики на средствата за измерване, и съответно периода, за който въз основа на корекцията на електроразпределителното дружество “Е. – П. П.” АД би могло да коригира сметките на своите абонати. В настоящото производство се установи, че именно неправилното въвеждане на параметрите на подмененото СТИ в имота на ищеца е обусловило неточното отчитане на потреблението в дома му, каквато теза и самият ответник застъпва, поради което буди недоумение обстоятелството, че противно на собствените му общи условия той предявява претенция, която надхвърля период от 90 дни от датата на констатиране на грешката и в действителност обхваща целия период на тази грешка. Отделно от това по делото не бе представен визирания в чл. 39 от ОУ на ДПЕЕЕМ констативен протокол, чрез който допуснатата грешка е била установена, тъй като протоколът от 04.06.2010 г., който според ответника установява грешката, в действителност отразява друго обстоятелство - подмяната на СТИ в имота на ищеца, т.е. монтажа на новото шестцифрено СТИ, а не некоректното отчитане на неговите показания пред определен период от време. При тази ситуация съдът счита, че като момент на установяване на грешката следва да се приеме 20.04.2011 г. – последният ден на отчетния период, по отношение на който грешката е изправена, тъй като ответникът не съумя да докаже по – ранен момент, в който същата е била забелязана. Действително вещото лице посочва друга по – ранна дата на извършване на корекцията (19.02.2011 г.), която съдът приема за недостоверна, тъй като не става ясно въз основа на какви данни вещото лице е възприело тази дата и тъй като не е логично коригираното количество електроенергия да се впише едва в последващ отчетен период (от 23.03.2011 г. до 20.04.2011 г.), а не в отчетния период, който непосредствено следва датата на установяване на грешката, а именно периода от 19.02.2011 г. до 22.03.2011 г. От изготвената експертиза и представените по делото справки, както от коментираните по – горе в мотивите на съдебното решение изчисления, става ясно, че през периода от три месеца преди установяването на грешката ищецът е консумирал общо 89 кв.ч. дневна ел. енергия и 33 кв.ч. нощна (50 кв.ч. дневна и 20 кв.ч. нощна енергия за отчетния период от 23.01.2011 г. до 18.02.2011 г., 0 кв.ч. дневна и 0 кв.ч. нощна енергия за отчетния период от 19.02.2011 г. до 22.03.2011 г. и 39 кв.ч. дневна и 13 кв.ч. нощна енергия за отчетния период от 23.03.2011 г. до 22.03.2011 г.), от които е заплатил стойността на 5 кв.ч. дневна и 2 кв.ч. нощна енергия. При тези обстоятелства се оказва, че ищецът дължи на ответното дружество стойността на 84 кв.ч. дневна ел. енергия и 31 кв.ч. нощна, която възлиза на общата сума от 19,04 лв. Поради изложените причини съдът приема, че за процесния период от 22.05.2010 г. до 20.04.2011 г. ищецът дължи на ответното дружество именно тази сума и че искът му за установяване недължимостта на горницата над 19,04 лв. до 623,02 лв. се явява основателен и следва да се уважи. Следва да се добави, че показанията на допуснатия по искане на ищеца свидетел за установяване на обстоятелството, че притежаваните от него електроуреди не са в състояние да изразходят начислената му ел. енергия, не биха могли да обосноват цялостното уважаване на предявения иск, тъй като отчитането от СТИ на потребление на ел. енергия в имота означава, че такава енергия е консумирана в него, като евентуалната възможност тя да е потребена от незаконно присъединено към ел. инсталацията на ищеца лице не е от значение за отговорността на абоната за заплащане на нейната стойност. За въпросния тримесечен период е излишно да се коментира и евентуална неизправност на СТИ (на каквато ищецът изрично не се позовава), тъй като установеното потребление приблизително съответства на изразходеното през предходната година количество енергия, която освен това се е измервала от друго към настоящия момент подменено измервателно устройство.
Съдът счита, че претенцията на ищеца за установяване недължимостта и на сумата от 21,24 лв., представляваща консумирана в имота му ел. енергия за периода от 22.07.2011 г. до 22.08.2011 г. е неоснователна, тъй като доставката на енергия на тази стойност е отчетена от монтираното в имота СТИ и тъй като от заключението на вещото лице стана ясно, че електрозахранването в обекта е прекратено едва от 23.08.2011 г. Разпитаните по делото свидетели за установяване на по – ранен момент на прекъсване на енергоподаването в имота съвсем не бяха категорични относно точния месец, през който това прекъсване се е състояло, поради което показанията им не са в състояние да опровергаят посочените по – горе данни, установяващи, че до 22.08.2011 г. в дома на ищеца се е ползвала електроенергия.
Поради уважаването на предявеният иск в по – голямата му част на основание чл. 78, ал.1 ГПК върху ответника следва да се възложат направените по делото разноски съразмерно на уважената част от иска в размер на 46,87 лв. за държавна такса и 187,50 лв. за адвокатски хонорар, който не следва да бъде редуциран, тъй като не надвишава максималния допустим размер според чл. 7, ал. 2, т. 1 във вр. § 2 ДР на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва да се присъдят разноски съразмерно на отхвърлената част от иска в размер на 7,50 лв. за адвокатски хонорар и 18,76 лв. за експертиза.
Воден от горното и на основание чл. 235 ГПК, Силистренският районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Г.С.Г. с ЕГН ********** *** не дължи на “Е. – П.П.” АД с ЕИК . и адрес на управление гр. В., район В. В.к, бул. “В.. В.к” № ., В. Т.. - Г, представлявано от Б. Г. М., Б. Д. П. и П. С. С., сумата от 603,98 лв. (шестстотин и три лв. и 98 ст.), явяваща се част от претендераната спрямо него сума от 623,02 лв., представляваща стойността на изразходена в имот, находящ се в с. П.. И., общ. С., ул. “Й. Д.” № ., и незаплатена от ищеца електроенергия за периода от 22.05.2010 г. до 20.04.2011 г., начислена след установена грешка в отчитането на показанията на СТИ в електроснабдения имот, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният иск за недължимост на сумата от 623,02 лв. за горницата над 603,98 лв.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска, предявен от Г.С.Г. с ЕГН ********** *** против “Е. – П. П.” АД с ЕИК . и адрес на управление гр. В., район В. В.к, бул. “В.. В.к” № ., В. Т.. - Г, представлявано от Б. Г. М., Б. Д. П. и П. С. С, чрез който ищецът моли съда да установи, че той не дължи на ответника сумата от 21,24 лв. (двадесет и един лв. и 24 ст.), представляваща стойността на изразходена в имот, находящ се в с. П. И., общ. С.а, ул. “Й. Д.” № ., електроенергия за периода от 22.07.2011 г. до 22.08.2011 г.
ОСЪЖДА “Е. – П. П.” АД с ЕИК . и адрес на управление гр. В., район В. В.к, бул. “В.. В.к” № ., В. Т.. - Г, представлявано от Б. Г. М., Б. Д. П. и П. С. С, да заплати на Г.С.Г. с ЕГН ********** *** направените по делото разноски в размер на 46,87 лв. за държавна такса и 187,50 лв. за адвокатски хонорар, като ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на разноски за сумите над посочените по - горе.
ОСЪЖДА Г.С.Г. с ЕГН ********** *** да заплати на “Е. – П. П.” АД с ЕИК . и адрес на управление гр. В., район В. В.к, бул. “В.. В.к” № ., В. Т.. - Г, представлявано от Б. Г. М., Б. Д. П. и П. С. С, направените по делото разноски в размер на 7,50 лв. за адвокатски хонорар и 18,76 лв. за експертиза, като ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на разноски за сумите над посочените по - горе.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Силистренски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………...
/М. П./