№ 2769
гр. С., 19.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20241110119130 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявен от ЗД „Б.И АД, ЕИК ... гр. С., бул. „Д.
В.” № .. представлявано от С.П. и КК.К., срещу М. В. В., ЕГН **********, иск за
заплащане на сумата 429,88 лв. - престирано на застраховано лице застрахователно
обезщетение по застраховка „ГГ.о.“ за вредите, причинени на лек автомобил „К. С.” с
peг. № .. от настъпило на 12.08.2019 г. ПТП, с включени 25 лева ликвидационни
разходи, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба –
04.04.2024 г., до окончателното й погасяване и за сумата.
Ищецът твърди, че на 12.08.2019 г. в гр. Б., ул. Ш.“ 74 е реализирано ПТП с
участието на МПС „О А“ с рег, № .., управлявано от М. В. В. и два леки автомобила,
които били паркирани, единият от които бил лек автомобил „К. С.“ с рег. № ... Твърди,
че съгласно протокол за ПТП № .../12.08.2019 г., съставен от органите на МВР, причина
за ПТП е виновно поведение на ответника М. В., който при управление на лек
автомобил „О А“ с рег, № .. променя посоката си на движение и блъска паркираното
МПС „К. С.“ с рег. № .., в следствие на удара отскача и блъска и другото паркирано
МПС без да притежава необходимата правоспособност за управление на МПС. Твърди,
че лек автомобил „О А” е бил застрахован по застраховка „ГГ.о.” при ищеца със
застрахователна полица № BG/02/1..., която била валидна към момента на събитието. В
дружеството била заведена преписка по щета, като след направена оценка било
изплатено застрахователно обезщетение в размер на 404,88 лева на собственика на
увреденото имущество и били направени разходи във връзка с образуваната щета в
размер на 15 лева. Претендира платеното обезщетение в размер на 429,88 лева, с
включени 15 лв. ликвидационни разноски за обработка на щетата, ведно със законната
лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане.
Ответникът М. В., чрез назначения особен представител адв. П., в депозиран в
срока по чл.131 ГПК отговор на исковата молба, оспорва иска по основание и размер.
Оспорва представените към исковата молба документи, като твърди, че не доказват
образувана преписка по щета, нито изплатено застрахователно обезщетение. Оспорва
1
механизма на ПТП и причинно-следствената връзка. Прави искане за отхвърляне на
предявения иск.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и
правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 500, ал. 2, изр. 1, пр. 1
КЗ. Съгласно посочената разпоредба застрахователят има право да получи платеното
обезщетение заедно с платените лихви и разноски от лицето, управлявало моторното
превозно средство, когато не притежава правоспособност за управление на съответната
категория моторно превозно средство.
Предпоставките за уважаването на иска са: 1. ищецът да е бил застраховател по
застраховка „ГГ.о.“ за лек автомобил „О А”. в срока на покритие на застраховката
ответникът, управлявайки застрахования автомобил, да е предизвикал ПТП; 3. от ПТП
да са настъпили вреди за трето лице в твърдяния размер; 4. ответникът да не
притежавал към процесната дата правоспособност за управление на съответната
категория МПС; 5. ищецът да е изплатил обезщетение на третото лице за вредите,
претърпени от ПТП; 6. ответникът да не е изплатил на ищеца това обезщетение.
Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК установяването на първите пет предпоставки
от фактическия състав на претендираното спорно материално право е в тежест на
ищеца, а при тяхното доказване ответникът следва да установи плащане на
задължението си.
В случая се установява от представената на л. 25-26 от делото застрахователна
полица наличието на валидна застраховка „ГГ.о.“ за лек автомобил „О А“, с рег, № ..,
сключена между собственика и ЗК „Б.И“ АД, с период на застрахователното покритие
до 04.08.2020 г.
Съгласно чл. 477, ал. 1 КЗ обект на застраховане по задължителната застраховка
„ГГ.о.“ на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически
и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни
превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското
законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата, а
според ал. 2 по задължителната застраховка „ГГ.о.“ на автомобилистите застраховани
са собственикът, ползвателят и държателят на моторното превозно средство, за което е
налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което извършва
фактически действия по управлението или ползването на моторното превозно средство
на законно основание. Следователно ответникът има качеството на застраховано лице
по посочената застраховка.
Същевременно по силата на чл. 500, ал. 2, изр. 1, пр. 1 КЗ застрахователят има
право да получи платеното обезщетение заедно с платените лихви и разноски от
лицето, управлявало МПС, когато не притежава правоспособност за управление на
съответната категория МПС. Основанието на този регресен иск е фактът на изплащане
на обезщетение на третото увредено лице по силата на застраховката и даденото от
закона право на регрес срещу всяко лице, управлявало МПС към момента на
настъпване на застрахователното събитие, а не само срещу лицето, сключило със
застрахователя застраховката „ГГ.о.“ на автомобилистите. Въз основа на правото,
произтичащо от закона, застрахователят по застраховка „ГГ.о.“ на автомобилистите
встъпва след плащането на застрахователно обезщетение в правата на увреденото лице
спрямо застрахования, като упражнява тези права от свое собствено име.
От Протокол за ПТП № .../12.08.2019 г. (л. 7 по делото) г. и от приетото и
неоспорено от страните заключение по изготвената САТЕ, което съдът кредитира
изцяло като обективно и всестранно изготвено и извършения разпит по делегация на
свидетеля Я. К. И. се установява, че произшествието е настъпило на 12.08.2019 г.,
2
около 21;20 часа, в гр. Б., когато лек автомобил „О А“, с рег, № .. се движи по ул. „Ш.“
и в района на № водачът губи контрол над управлението на превозното средство и
реализира ПТП с паркирания от дясната му страна автомобил „К. С.” с peг. № ...
Вследствие на удара „К. С.” с peг. № .. се измества напред и ударя паркирания пред
него автомобил „Ф. П.“, рег. № ...
В Протокола за ПТП е отразено, че произшествието е настъпило поради
недостатъчен контрол и промяна посока движението на ППС и блъска паркираното
МПС „К. С.“, в следствие на което отскача и блъска друго паркирано МПС. Макар
протоколът да е съставен от орган на полицията, той няма качеството на официален
свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179 ГПК по отношение на отразените в
него обстоятелства, касаещи механизма на настъпване на ПТП, тъй като тези
обстоятелства не са непосредствено възприети от длъжностното лице. Ето защо в тази
част Протоколът за ПТП няма обвързваща материална доказателствена сила, а следва
да се цени наред с останалите доказателства по делото.
Извършвайки съвкупна оценка на писмените доказателства по делото, сред
които е не само Протоколът за ПТП, но и Уведомление за настъпило застрахователно
събитие, административно-наказателната преписка, образувана въз основа на протокол
за ПТП № ... / 12.08.2019 г., събраните гласни доказателства посредством разпита на
свидетеля Я. И., както и на заключението на съдебната автотехническа експертиза,
прието без възражения от страните, което съдът кредитира като пълно, обективно и
компетентно изготвено, съдът приема за установено от фактическа страна, че ПТП е
настъпило при следния механизъм: че произшествието е настъпило на на 12.08.2019 г.,
около 21;20 часа, в гр. Б., когато лек автомобил „О А“, с рег, № .. се движи по ул. „Ш.“
и в района на № водачът губи контрол над управлението на превозното средство и
реализира ПТП с паркирания от дясната му страна автомобил „К. С.” с peг. № ...
Вследствие на удара „К. С.” с peг. № .. се измества напред и ударя паркирания пред
него автомобил „Ф. П.“, рег. № ... Ответникът не е ангажирал никакви доказателства за
провеждане на насрещно доказване по отношение на установените от посочената
доказателствена съвкупност причина и механизъм на ПТП.
Следователно ответникът е реализирал противоправно поведение, изразяващо се
в управление на моторно превозно средство в нарушение на правилата за движение по
пътищата и в частност – в нарушение на чл. 20, ал. 1 ЗДвП като неправоспособен
водач, за което с наказателно постановление, приложено към изисканата
административно-наказателната преписка, образувана въз основа на протокол за ПТП
№ ... / 12.08.2019 г. (л. 106 по делото му е наложено наказание. От изисканата АНД от
ОД на МВР – Б. се изяснява, че ответникът е неправоспособен водач.
Вината на ответника се предполага до доказване на противното съгласно чл. 45,
ал. 2 ЗЗД, като в случая не е проведено обратно доказване на законовата презумпция.
Настъпването на вреди по лек автомобил „К. С.” се установява от Протокола за
ПТП и Описа-заключение по застрахователната преписка, преценени съвкупно.
От приетото по делото заключение на ССчЕ, което съдът кредитира изцяло като
обективно и всестранно изготвено се установява, че е налице изплащането на
застрахователно обезщетение от ищеца в полза на увреденото лице в размер на 404,88
лева.
От заключението на съдебно автотехническата експертиза е видно, че всички
увреждания по лек автомобил „К. С.“ от техническа гледна точка са в причинна връзка
с механизма на ПТП, като към датата на застрахователното събитие размерът на
щетите възлиза на 453,48 лв., т.е. изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение
на увреденото лице е по-малко от действителния размер на вредите.
Следователно от събраните по делото доказателства по един безспорен и
несъмнен начин се установява, че ответникът като неправоспособен водач на лек
автомобил със своето действие е осъществил деликт по смисъла на чл. 45, ал. 1 ЗЗД,
3
обезщетението за нанесените от който имуществени вреди е изплатено на увреденото
лице от ищеца в качеството му на застраховател по застраховка „ГГ.о.“ на
автомобилистите, поради което и на основание чл. 500, ал. 2, изр. 1, пр. 1 КЗ за него е
възникнало регресно вземане срещу делинквента-ответник.
По изложените съображения предявеният иск следва да бъде уважен в пълния
му размер. Върху посочената сума се дължи и законната лихва, считано от предявяване
на иска – 13.04.2021 г., до окончателното плащане.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има само ищецът. На същия се
дължат на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК разноски в общ размер на 1730,00 лв.,
както следва: 50,00 лв. – държавна такса, 400 лв. – депозит за особен представител на
ответника, 400 лв. – депозит за вещо лице за СТЕ, 350 лева- депизт за ССчЕ, 50 лева –
депозит за свидетел и 480 лв. – адвокатско възнаграждение. За неоснователно съдът
намира възражението на ответника за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. В. В., ЕГН **********, с адрес: гр.Я. ж.к. „ГГ.Б“, бл, вх., ет, ап да
заплати на „ЗД Б.И АД, ЕИК ... със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Д. Б.“
№ .., на основание чл. 500, ал. 2 КЗ сумата от 429,88 лв. - престирано на застраховано
лице застрахователно обезщетение по застраховка „ГГ.о.“ за вредите, причинени на лек
автомобил „К. С.” с peг. № .. от настъпило на 12.08.2019 г. ПТП, с включени 25 лева
ликвидационни разходи, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на
исковата молба – 04.04.2024 г., до окончателното й погасяване и за сумата.
ОСЪЖДА М. В. В., ЕГН **********, с адрес: гр.Я. ж.к. „ГГ.Б“, бл, вх., ет, ап да
заплати на „ЗД Б.И АД, ЕИК ... със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Д. Б.“
№ .. на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата от 1730,00 лева – разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4