РЕШЕНИЕ № 89
гр. Монтана,
21 февруари 2023 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА,
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 10.02.2023 г., в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ КАМАРАШКА
ЧЛЕНОВЕ: БИСЕРКА БОЙЧЕВА
РЕНИ
ЦВЕТАНОВА
при секретаря Димитрана
Димитрова, в присъствието на прокурор Галя Александрова, като разгледа
докладваното от съдия Рени Цветанова КАНД № 27 по описа за 2023 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.
Образувано
е по постъпила касационна жалба от Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Монтана,
представляван от Е*** И.-Началник, адрес ***, против Решение № 249/28.11.2022
г. по АНД № 20221630200445/2022 г. по описа на Районен съд – гр. Монтана, с
което е отменено Наказателно постановление № 22-0996-000150/38.02.2022 г. на
Началник сектор ПП към ОДМВР – Монтана, с което на Д.А.И. ***, му е наложено
административно наказание, затова че отказва да му бъде извършена проверка с
тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози и не
изпълни предписание за химико-токсикологично лабораторно изследване.
Касационният жалбоподател не споделя изводите на въззивния съд, като ги
счита за неправилни при следните мотиви: При спиране от полицейските органи на
лицето Д.А.И., същият е бил с разширени зеници и неадекватен. След приканване
от контролните органи за извършване на тест с полеви тест DRUGCHECK 3000 STK 6,
същият е започнал теста, поставяйки в устата си тампона за взимане на проба, но
след разясняване на процедурата при положителен резултат от тестването, водачът
е изхвърлил тампона и самото тестване не е осъществено, като И. е заявил, че
отказва да се тества, което е и отбелязано в талона за изследване № 090940. С
издаване на талона му е предоставена възможност да докаже липсата на извършено
административно нарушение на ЗДвП посредством даване на проби за медицинско и
химическо изследване за употреба на наркотични вещества или техни аналози. Законът
предвижда в условията на алтернативност две форми на изпълнителното деяние, с
които се осъществява състава на административно нарушение по чл. 174, ал. З от ЗДвП „отказ за установяване употребата на упойващи вещества от водачите на МПС“,
а именно: 1. отказ на водача на МПС да му бъде извършена проверка за употребата
на наркотични вещества или техни аналози и 2. неизпълнение на предписанието за
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техните аналози. Лицето не се е възползвало от тази
предоставена възможност за лабораторно изследване, като по този начин е
извършило деяние, съставомерно по чл. 174, ал. З от ЗДВП. Що се касае до
посоченото от районния съд процесуално нарушение в административнонаказателното
производството, то касаторът счита, че такова не е налице. АУАН е съставен в
съответствие с разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от Наредба № 1/19.07.2017 г. за
реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози. Тази норма изрично допуска съставяне на
АУАН веднага след извършване на контрол с техническо средство или тест и това е
така, защото е възможно нарушителят изрично да откаже да даде кръвна проба или
да не се яви в определеното време в посоченото от контролните органи медицинско
заведение. В случая с АУАН е установен отказ на водача да бъде проверен с тест
за установяване на употреба на наркотични вещества и е издаден талон за
медицинско изследване. С НП вече е установен и отказа от извършване на
медицинско изследване. Въззивният съд в решението си не е съобразил и
поведението на водача при извършване на полицейската проверка, като го е
интерпретирал неправилно и в противоречие с правилото на чл. 2 от Наредба № 1/19.07.2017
г., където е посочено, че „проверяваното лице е длъжно да изпълнява точно
дадените му от контролните органи разпореждания и указания, а неизпълнението на
това задължение се приема за отказ на лицето да му бъде извършена проверка“. Обжалва
решението и в частта, с която сектор ПП към ОДМВР – Монтана е осъден да заплати
на жалбоподателя сума в размер на 500 лева, представляваща разноски за
адвокатски хонорар, като счита, че така присъденият размер не съответства на
действителната фактическа и правна сложност на делото. Поради това моли
касационната инстанция, ако не уважи касационната жалба и остави в сила
решението на въззивния съд, то да намали размера на присъдения адвокатски
хонорар до минималния такъв, определен в Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения – чл. 18, ал. 2 във вр. с чл. 7, ал. 2. С
оглед на изложеното моли да бъде постановено
решение, с което да бъде отменено решението на РС – Монтана по АНД №
20221630200445/2022 г. като неправилно и незаконосъобразно и се потвърди изцяло
издаденото Наказателното постановление. В с.з.,
редовно призован по реда на чл. 137 и сл. от АПК и в срока
по чл. 56, ал. 3 от ГПК, касаторът изпраща процесуален представител юрк. Димитрова,
с пълномощно по делото, която поддържа касационната жалба по мотиви изложени в
нея.
От ответника по касационната
жалба Д.А.И., постоянен адрес ***, чрез адвокат Д.Ц. – МАК, със съдебен адрес ***,
офис № 14, е постъпил писмен отговор по касационната жалба с вх. №
11758/29.12.2022 г., в който заявява, че счита касационната жалба за
неоснователна, а постановеното решение на РС - Монтана за законосъобразно,
обосновано и правилно, като моли касационната инстанция да отхвърли жалбата
като неоснователна и потвърди решението на РС – Монтана. В с.з., редовно
призован по реда на чл. 137 и сл. от АПК и в срока по чл. 56, ал. 3 от ГПК, се
явява лично и с адв. Д.Ц., с пълномощно по делото. Поддържа изложеното в
отговора на касационната жалба, без да излага допълнителни доводи. Моли да му
бъде присъдено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция на осн. чл.
38 от Закона за адвокатурата. Лично ответникът заявява, че никога не е пушил и
употребявал „такива неща“.
Прокурор от ОП – Монтана дава
мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна, а атакуваното решение на РС
– Монтана правилно и законосъобразно. В хода на проведеното административнонаказателно
производство са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Извършеното нарушение не е доказано по
несъмнен и категоричен начин. Това прави издаденото наказателно постановление
незаконосъобразно и същото правилно е било отменено от районния съд. Решението
на районния съд е правилно обосновано и мотивирано и предлага да бъде
потвърдено.
Административен
съд – Монтана, в качеството си на касационна инстанция, като взе предвид
наведените в жалбата доводи и като съобрази разпоредбата на чл. 218 от АПК,
приема следното:
Касационната
жалба е подадена в установения с чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок, от
надлежна страна имаща правен интерес от обжалване, срещу подлежащ на касационна
проверка валиден и допустим съдебен акт, при което същата е процесуално
допустима.
С обжалваното решение Районен съд – Монтана е отменил обжалваното пред него HП № 22-0996-000150/38.02.2022 г. на Началник сектор ПП към ОДМВР – Монтана поради допуснати нарушения на административнопроцесуалните правила при установяване на административното нарушение. Въззивният съд е възприел, че административнонаказващият орган не е приложил правилно закона, като е приел, че е налице доказано административно нарушение по смисъла на чл. 174, ал. З от ЗДвП. Проверката за употребата на наркотични вещества или техни аналози у И. като водач на МПС не е извършена съгласно законните изисквания на чл. 174, ал. 4 от ЗДвП, респ. Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (Загл. изм. - ДВ, бр.81 от 2018г.), действаща към времето на съставяне на АУАН и издаване на НП. Въззивният съд установява, че АНО неправилно е квалифицирал извършеното нарушение и го е санкционирал позовавайки се на санкционната разпоредба на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Счита, че за административнонаказаното лице няма несъмнени данни по административнонаказателната преписка и настоящето дело, да е отказал проверка за употреба на наркотични вещества и техни аналози, а талон за изследване по чл. З, ал. 2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. не е следвало да се издава, тъй като не са били налице условията за това, изрично цитирани в чл. З, ал. 2 (Изм. - ДВ, бр. 81 от 2018 г.) - „При съставянето на акт за установяване на административно нарушение за установена с техническо средство концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и при попълване на протокол за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози контролният орган попълва и талон за изследване по образец съгласно приложение № 1”. В процесния случай протокол за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози правилно не е бил съставен, не е следвало да се съставя и талон за изследване. Районният съд намира, че нарушението не е доказано по несъмнен начин, защото кредитира обясненията на водача, подкрепени от показанията на св. Райчев и частично от показанията на съставителя на талона за изследване № 090940 - св. Ц*** В*** И.. Районният съд приема, че на практика водачът е бил проверен за употребата на наркотици или техни аналози чрез тест DRUGCHECK 3000 STK 6, резултатът е бил отрицателен, но впоследствие отново по указание на проверяващите пътни полицаи е следвало да бъде тестван, като по време на второто по ред тестване с DRUGCHECK 3000 STK 6, водачът (на 20 г. към 30.01.2022 г., заекващ и притеснителен по характер), притеснен от това, че следва да даде и кръвна проба и евентуално да бъде задържан за 24 часа, ако тестът се окаже положителен, заявил, че се „гаврят“ с него и отказал повече съдействие на проверяващите, които приели, че е налице отказ по смисъла на чл. 174, ал. З от ЗДвП, съставили АУАН и издали неправилно талон за изследване по чл. З, ал. 2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. Въззивният съд намира административното нарушение по чл. 174, ал. З от ЗДвП за недоказано по несъмнен начин, а доказателствената сила на съставения АУАН за оборена. Излага се, че е без правно значение отразеното в талон за изследване № 090940, защото такъв не е следвало да се съставя, защото не са били налице условията за това съгласно чл. З, ал. 2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. В подкрепа на извода, че процесното нарушение не е доказано по несъмнен начин е и посоченото в писмо № 996000-2936/14.11.2022 г. по описа на Сектор ПП към ОДМВР - Монтана, а именно, че на 30.01.2022 г. нарядът на Сектор ПП е бил назначен в дежурство с патрулен автомобил, който не бил оборудван с автоматизирана информационна система „Видеозаснемане на охранителната дейност и пътния контрол“ и поради това не може да се предостави видеозапис по повод на съставения АУАН серия GA бл. № 569364/31.01.2022 г. Възприето е, че при установяване на административното нарушение по чл. 174, ал. З от ЗДвП (в редакция слез изм. - ДВ, бр.77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г.), е допуснато съществено процесуално нарушение, формалното приложение на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН от АНО, е довело до недоказаност на административното нарушение и ограничаване правото на защита на нарушителя. Липсата на възражения в АУАН или след това по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, не следва да се тълкува във вреда на нарушителя и не освобождава АНО от задълженията му по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН. Не е доказана по безспорен начин и самоличността на нарушителя, както и неговата вина – след покана в хода на полицейска проверка, при налични според проверяващите видими данни за употреба на наркотични вещества, водачът да е отказал да му бъде извършена проба за употреба на наркотични вещества и техните аналози с тест DRUGCHECK 3000 STK 6. Според районния съд неправилно е бил приложен материалния закон, което е имало за последица ограничаване правото на защита на нарушителя и в крайна сметка недоказаност на извършеното административно нарушение.
Предмет на касационен контрол е
постановеното съдебно решение и съответствието му с материалния закон,
евентуално допуснати съществени процесуални нарушения на съда. Настоящата
инстанция намира, че решението е валидно и допустимо, но постановено при
неправилно прилагане на закона. Не се споделя изводът на въззивния съд, че при
установяване на административното нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е
допуснато съществено процесуално нарушение, а именно формално е приложен чл.
52, ал. 4 от ЗАНН от АНО, което да е довело до недоказаност на
административното нарушение и ограничаване правото на защита на нарушителя,
така също и, че по безспорен начин не е доказана самоличността на нарушителя и
неговата вина.
От фактическа
страна касационната инстанция възприема, че НП № 22-0996-000150/18.02.2022 г. е
изготвено въз основа на съставен АУАН № 569364, серия GA от 30.01.2022 г.,
затова че в с. Вирове по ул. „Г*** Д*** “ срещу № 42 лек автомобил марка „А*** “
модел „А4 А*** “ с per. № М*** бил спрян за полицейска проверка, в хода на
която било прието от проверяващите пътни полицаи, че установеният водач Д.А.И. отказва
да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества или техни аналози, на
30.01.2022 г. в 04:05 ч. с техническо средство DRUGCHECK 3000 STK 6. Бил
издаден талон за изследване № 090940, като в АУАН е отразено, че водачът бил с
разширени зеници и неадекватен. Със спорното НП на Д.А.И. е наложено
административно наказание глоба на осн. чл. 174, ал. 3, пр. второ от ЗДвП в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 24 месеца. На основание Наредба № Iз-2539/17.12.2012 г. на МВР на
наказаното лице са отнети 12 контролни точки. В законоустановения срок
административнонаказаното лице е обжалвало връченото му НП, като е изложил
доводи по отношение констатираното с АУАН и НП нарушение. В същата ответникът
по касационната жалба не отрича, че е бил спрян за проверка от контролните
органи на ПП при ОДМВР на описаните дата, час и място. Излага подробни мотиви в
подкрепа на това защо счита, че не е извършил вмененото му нарушение. От това
касационната инстанция прави безспорен извод, че лицето е било изцяло наясно за
какво точно нарушение му е съставен АУАН, въз основа на който е издадено и
спорното НП на началника на сектор ПП при ОДМВР – Монтана, с което на същия е
наложено административно наказание.
При извършената от
полицейските органи проверка на лицето е
започнало извършване на тест с полеви тест DRUGCHECK 3000 STK 6, като същият е
започнал, но не е довършил теста, като заявил, че отказва, което
изрично е отбелязано в талона за изследване № 090940,
приложен на л. 6 от въззивното дело. С издаване на талона му е
предоставена възможност да докаже липсата на извършено административно
нарушение на ЗДвП посредством даване на проби за медицинско и химическо изследване
за употреба на наркотични вещества или техни аналози, което също не е направено
от ответника по касационната жалба. Правилно и
съобразно разпоредбата на чл. 2 от Наредба 1/19.07.2017 г., съгласно която проверяваното лице е
длъжно да изпълнява точно дадените му от контролните органи разпореждания и
указания, а неизпълнението на това задължение се приема за отказ на лицето да
му бъде извършена проверка, на място е
съставен АУАН, с който е установен отказ на водача да бъде проверен с тест за
установяване на употреба на наркотични вещества и е издаден талон за медицинско
изследване. С НП вече е установен и отказът от извършване на медицинско
изследване. С тези свои действия Д.А.И. е осъществил състава на разпоредбата на
чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, която гласи, че водач на моторно превозно средство,
трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест
за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не
изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно
изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или
техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.
Правилно
въззивният съд приема, че липсата на възражения в АУАН или в 7-дневния срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, не
следва да се тълкува във вреда на административнонаказаното лице. Този правен
извод, обаче има значение, тогава когато в съдебното производство от административнонаказаното
лице се представят доказателства, оборващи констатациите на съставения АУАН,
какъвто настоящият случай не е. В тази връзка единствено и само наличието на
възражения/твърдения, респ. жалба не е достатъчно да обори съставеният акт. В
тази връзка показанията на свидетеля Р*** за видяното и чуто от него, не са
достатъчни да установят пълните обстоятелства по даване на годна проба с цел
установяване употребата на наркотични вещества.
Въззивният съд абсолютно
необосновано и несъответно на материалния закон приема, че талонът за
изследване е неправилно издаден, като се позовава на чл. З, ал. 2 от Наредба №
1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози, във връзка с чл. 174, ал. 4
от ЗДвП. Съставът на този съд не е отчел разпоредбата на чл. 3а, т. 1 от същата Наредба № 1/2017
г., която гласи, че установяването на употребата на наркотични вещества или
техни аналози – с медицинско и химико-токсикологично
лабораторно изследване, когато лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или тест.
За този
състав не е ясен изводът на първоинстанционния съд, че нарушението не е
доказано по несъмнен начин. Отказът от даване на проба изрично е отразен върху
издаденият Талон за медицинско изследване, който талон е издаден в съответствие
с действащите правни норми и съставлява годно доказателствено средство. Същевременно
на това следва да се отбележи, че предприемането на действия за извършване на
тест за употребата на наркотични вещества, но недовършването му е своеобразна
форма на отказ от даване на проба. Нещо повече дори водачът формално да извърши
всички действия по даването на проба, когато тази проба не е дадена по начин,
за да бъде отчетена обективно от техническото средство (по една или друга
причина), то това е абсолютно основание за издаване на талон за изследване. Основание
за издаване на талона може да бъде, както отказ на водача, така и физическото
му състояние, което не позволява извършването на проверка с техническо средство
или тест, като в случая са били налице и двете основания. В тази връзка в АУАН и НП е посочено, че водачът е с
разширени зеници и е неадекватен, поради това не е много ясно от какво е бил притеснен
същият и дали не е от това, какви биха били резултатите от изследването, в
случай че направи годен тест според дадените му указания.
Въззивният
съд необосновано не е кредитирал свидетелските показания на свидетеля Ц*** Ц., който
установява, че техническо средство DRUGCHECK 3000, с който е следвало да бъде
извършена проверка на жалбоподателя няма описваното от него топче. Такова топче
има техническо средство DRUGCHECK 5000, какъвто тест не е предоставян за
изследване и който тест има различен механизъм на изследване от предоставения
на водача, а именно: DRUGCHECK 3000. Навсякъде в съставените документи (АУАН,
НП, Талон за изследване) е посочвано техническо средство DRUGCHECK 3000. Показанията
на свидетеля са в съответствие с издадения талон за медицинско изследване и изрично
отразената в него воля на водача, а именно, че отказва да даде проба, за което
надлежно се е подписал.
По разбиране на касационната инстанция правилно и в съответствие с материалния закон
и процесуалните правила е постановеното Наказателно постановление №
22-0996-000150/38.02.2022 г. на Началник сектор ПП към ОДМВР – Монтана. При
извършената на място проверка и съставяне на АУАН № 569364, серия GA от
30.01.2022 г., не са допуснати процесуални нарушения от страна на проверяващите
служители на сектор ПП при ОДМВР – Монтана. Съдът констатира, че са спазени всички
процесуални изисквания при установяване на нарушението, без да са допуснати
съществени процесуални нарушения, които да са довели до ограничаване правото на
защита
на административнонаказаното лице, респ. да са довели до неизясняване на
фактическата обстановка или недоказване на извършеното нарушение.
От страна на
ответника по касационната жалба не са представени безспорни доказателства,
оборващи доказателствената сила на констатираното със съставения
административен акт, поради което съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП АУАН № 569364, серия GA от 30.01.2022 г. има силата на
доказателство, въз основа на което е постановено НП №
22-0996-000150/38.02.2022 г.
Касационната инстанция намира, че АУАН и НП са издадени от компетентните
длъжностни лица и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42
и чл. 57 от ЗАНН. Налице е съответствие между фактическата обстановка,
констатирана от контролните органи и правната квалификация, дадена от
административнонаказващия орган.
Деянието
не разкрива белезите на маловажен случай по дефиницията на § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН. Липсват доказателства
за това, че същото представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от същия вид и правилно
от АНО не е приложена разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. За пълнота следва да се
отбележи, че съгласно представена от ОДМВР – Монтана пред въззивната инстанция
Справка за нарушителя/водач, на ответника по касационната жалба за периода от
2019 г. до настоящия момент са съставени 19 на брой наказателни постановления и
16 броя фишове по ЗДвП, от което съда прави обосновано заключение за редовно
нарушаване правилата за движение по пътищата от страна на
административнонаказаното лице.
Извършването
от Д.А.И., съставомерно от обективна и субективна страна деяние, правилно
квалифицирано като административно нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, се
потвърждава от събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни
доказателства. По изложените съображения обжалваното НП №
22-0996-000150/38.02.2022 г. на Началник на сектор ПП при ОДМВР – Монтана се
явява законосъобразно издадено и като такова следва да бъде потвърдено, а
решението на въззивния съд отменено като неправилно.
Водим
от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ, вр. чл. 222, ал.
1 от АПК, настоящият касационен състав при Административен съд – Монтана
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Решение
№ 249/28.11.2022 г. по АНД № 20221630200445/2022 г. по описа на Районен съд –
гр. Монтана и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 22-0996-000150/18.02.2022 г. на Началник сектор ПП към ОДМВР –
Монтана.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: