Р Е Ш Е Н И Е № 260025
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. ПЛОВДИВ, 11.02.2021 г .
Пловдивският апелативен съд, търговско отделение в открито
заседание от двадесет и девети януари през две хиляди и двадесет и
първа година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА
РАДКА ЧОЛАКОВА
при участието на секретаря Катя
Митева, като разгледа докладваното от съдия Радка Чолакова, възз.търг.дело №461 описа на
ПАС за 2020 г.,
намери следното:
Производство по чл. 258 и следв.
от ГПК.
Образувано е по повод въззивна
жалба от З.Л.И. АД против постановеното
решение №50 от 14.04.2020 г. по т.д.№168/2019 г. по описа на Окръжен съд Пазарджик
в частта му, с която са уважени исковете на С.И.А. и К.З.А. за разликата над
2 500 лв. до 40 000 лв. за всеки един поотделно.
Жалбоподателят е останал недоволен
от така постановеното решение, като то счита за незаконосъобразно, постановено
в противоречие на материалния и процесуалния закон, както и необосновано.
Изложил е съображения, че присъдените суми, представляващи застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди, са
завишени, поради недоказаност, че същите са над нормативно определения
лимит по пар.96 от ПЗР на КЗ, в сила от 07.12.2018 г., че са прекомерни и не е
взето предвид направеното възражение за принос на настъпване на вредоносния резултат от пострадалия.
Моли да се отмени решението в
обжалваната му част - за разликата над 2 500 лв. до 40 000 лв. за
всеки един от ищците С.И.А. и К.З.А., като се отхвърлят предявените искове в
тази част. Претендират разноските, вкл. юрисконсултско възнаграждение.
Срещу въззивната жалба не е е постъпил
отговор от С.И.А. и К.З.А., но същите, чрез процесуалния им представител
адвокат Р.М., са взели становище в с.з., като считат същата за неоснователна.
Молят се да се остави без уважение,
като се потвърди решението в обжалваната част. Претендират разноските. Моли се
и за присъждане на адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция на
основание чл.38 от ЗАдв.
Третото
лице помагач на ответника О.А.Ч. не е представил отговор и не е взел становище
по въззивната жалба.
Съдът, след като се запозна с акта, предмет на
обжалване, наведените оплаквания, както и
след преценка на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното:
Решението е връчено на
жалбоподателя на 05.06.2020 г. Въззивната жалба срещу него е подадена по пощата на 19.06.2020 г. в срок от надлежна страна срещу подлежащ на
въззивно обжалване
валиден съдебен акт.
С решението по т.д.№168/2019 на
Окръжен съд Пазарджик е осъдена З.Л.И.
АД да заплати на С.И.А. и К. З.А., на всеки един по
40 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили от смъртта на техния внук Н.А.Ч. на 29.10.2017 г., причинена вследствие на ПТП от същата дата, с делинквент О.А.Ч., управлявал л. а. М. „***“, модел „*** *“, рег. № ** **** **, застрахован
по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със законната лихва за забава от
23.04.2019 г. до окончателното изплащане на сумите, на основание
чл. 432, ал. 1 от КЗ, като са отхвърлени исковете за разликата над уважените по 40 000 лв. до претендираните по 50 000 лв.
Предмет на въззивно обжалване е уважителната част на решението за
разликата над 2 500 лв. до 40 000 лв. за всеки един поотделно. Спори
се за размера на застрахователното обезщетение за неимуществени вреди и има ли
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия.
Ищците
са бабата и дядото по майчина линия на починалия при ПТП на 29.10.2017 г. Н.А.Ч., причинено от О.А.Ч., управлявал л. а. М. „***“,
модел „*** *“, рег. № ** **** **, застрахован при ответника по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Посочват, че са предявили
претенциите си пред застрахователя на 23.04.2019 г., като не се е стигнало до
плащане, поради което са сезирали съда.
Твърдят,
че с внука им била създадена особено
близка и трайна житейска връзка, като изпитват
значителни морални болки и страдания от загубата на своя внук.
Посочват, че понасят изключително тежко загубата на внука си, тъй като
той израснал с тях, те се грижили за него от малък и помагали в отглеждането
му. Имали силно изградена връзка по-между си, обичали се, подкрепяли се и
живеели в разбирателство. Внук им бил опора и радост. Обичал да прекарва
свободното си време при тях. Имали общи занимания и интереси. Помагал им в
ежедневието и ги обгрижвал. Търсел тяхното внимание и подкрепа. Допитвал се за
съвети. Били силно привързани, отнасяли се към него и го възприемали като свой
роден син.
След смъртта му ритъмът и животът им са изцяло
подчинени на скръбта от голямата загуба. Преживяват я тежко, често плачат, станали мрачни,
затворени в себе си, трудно влизат в контакт с хора извън семейството. Ще
скърбят до края на живота си, болката им няма да отшуми до края на живота им.
Моралните им страдания са огромни и неописуеми и ще ги съпътстват през целия им
живот.
Ответникът оспорва исковата молба и изложените
твърдения в нея в представения отговор. Прави възражение за съпричиняване, а
именно, че починалият е допринесъл за вредоносния резултат, тъй като не е ползвал
обезопасителен колан, като пътник в МПС, в нарушение на чл.137 от ЗДвП. Също
така доброволно се е превозвал в МПС, като сам се е поставил в риск, возейки се
при шофьор, който е негов роднина и добър познат, знаейки, че е без
свидетелство за правоуправление и с движение с превишена скорост, без да вземе
отношение по този факт.
За установяване на твърденията в
исковата молба и възраженията в отговора за допуснати доказателства за
установяване механизма на ПТП, вредоносния резултат, отношенията в семейството
и изпитаните болки и страдания.
От
данните по делото е несъмнено установено настъпването на ПТП и смъртта на Н.А.Ч. на 29.10.2017 г., като негов резултат. В този смисъл са и изводите от
назначената комплексна съдебно-медицинска експертиза. От същите се установява,
че при огледа на местопроизшествието
тялото на починалия Н.Ч. е било намерено на предна дясна седалка,
закопчано с предпазен колан. Не са описани „коланни травми“, тъй като МПС се е
ударило странично в дървото при установения механизъм на ПТП – страничен удар и
рикошет, последван от преобръщане през таван. При този механизъм и при
положение, че МПС е без покрив/кабрио/, правилно поставен колан би бил
ефективен само, доколкото би задържал пострадалия към седалката и той няма да
изпадне от автомобила. Той не би могъл да бъде от полза в хода на страничното търкаляне, в частност във фаза, когато е обърнат по таван нагоре с
колелата. При установения механизъм на
ПТП и изчислена скорост на
автомобила преди удара – 120 км/ч няма
вероятност за предотвратяване или намаляване на получените увреждания чрез
поставен предпазен колан.
Съдът
кредитира тези изводи, като компетентни и неоспорени от страните. Въз основа на тях несъмнено се установява, че Н.А.Ч. е бил с поставен обезопасителен колан, както и че предпазният колан не би имал значение за предотвратяване или намаляване на
получените увреждания в конкретния случай. Той е използвал посоченото предпазно средство и не е
нарушил нормата на чл.137 от ЗДвП. С
оглед така направения извод, не се установява
възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалия чрез непоставяне на предпазен обезопасителен колан.
На следващо място, ответникът възразява, че
пострадалият сам се е поставил в риск, тъй като доброволно се е превозвал в
МПС, возейки се при негов близък шофьор и роднина, знаейки, че не притежава
правоспособност да шофира и с движение с превишена скорост, без да вземе
отношение по този факт. Т.е. ответникът се позовава на рисково поведение от страна
на пострадалия. В този случай следва да се прецени дали пострадалият е знаел,
че пътува с водач на МПС, който е нямал свидетелство за правоуправление, и
въпреки това е избрал да пътува с него, като свободно е изразил своята воля за
това, или е имал възможност да узнае това с оглед дължимата грижа, която трябва
да прояви. В случая не се установяват посочените обстоятелства. Пострадалият и
делинквентът имат една и съща фамилия, но от това не следва извод за роднински
отношения по-между им. Този факт подлежи на доказване при носене на
доказателствената тежест от страна на ответника, като не е доказан в настоящото производство. Не се установяват
и близки отношения по-между им, както и знание за обстоятелството от страна на Н.Ч.,
че делинквентът нямал шофьорска книжка. Единствените доказателства в тази
връзка са свидетелските показания на свидетелите К.Й. и А.А., които са
непротиворечиви досежно обстоятелство, че О. и Н.не били приятели. От
показанията на първия се установява, че знае, че двамата не били приятели. О.
познавал от улицата, като го виждал няколко пъти с колата. Нямал общо с него.
От показанията на втората се установява, че двамата са се познавали, но не били
приятели. Имали си различни компании и не общували. Били на различна възраст,
не били съседи или съученици. Снимали се на сватбата на О. и абитуриентския бал
на Н., но на тези мероприятия се канели
и идвали всички, както и се снимали, което било обичайно за тях. С оглед възрастта на О.Ч. към момента на ПТП –
18 г. и 9 месеца, той е могъл да бъде
правоспособен водач съгласно чл.151 от ЗДвП и при проявяване на дължимата грижа
пострадалият не е бил длъжен да предполага, че водачът няма правоспособност да
управлява МПС. Нямал е и задължения във връзка с висока скорост при установения
механизъм на ПТП. Ето защо, не може да се приеме, че пострадалият сам се е поставил в риск в конкретния случай,
като възражението на ответника в тази връзка се явява неоснователно и
недоказано.
С оглед
гореизложеното не се установява наличието на фактическия състав на чл.51,ал.2
от ЗЗД и поради това следва да се пристъпи към преценяване на фактическият
състав на чл.52 от ЗЗД. Тъй като оплакванията във въззивната жалба са относно
размера на дължимото застрахователно обезщетение, следва да се присъди към
обсъждане на този въпрос на база събраните по делото доказателства.
По делото са разпитани като свидетели на
страната на ищците А.С., К.Й., А.А. и Л.Я..
От
показанията на първия свидетел, племенник на ищцата, се установява, че Н.Ч. от раждането си до завършване на осми
клас е живеел при баба си и дядо си, отгледан е от тях. Около 15-годишната си
възраст, когато Н.е бил в 8-ми клас, се преместил да живее при майка си и баща
си, които си купили апартамент, подпомогнати финансово от ищците. След като се отделил от баба си и дядо си,
пострадалият често ги посещавал след училище, а през почивните дни оставал да
преспива у тях, като им помагал с работата в магазин за хранителни стоки, който
ищците държали. Поддържа, че Н.е отгледан от баба си и дядо си понеже е първият
внук от мъжки пол. До преместването в закупения апартамент и родителите на Н.са
живели в едно домакинство в къщата на ищците, като полагали много грижи за него
– всичко каквото е нужно за дрехи, храна, за лекарства, за учебници, пари,
мобилен телефон. След завършването на 12 клас ищците направили абитуриентски
бал на Н.. Родителите на Н.са нямали достатъчно средства и затова основно
помощта е била оказвана от бабата и дядото. Когато разбрали за смъртта на Н.,
ищците припаднали в двора на болницата. На майката било съобщено по-късно. На
гроба ищците направили голям паметник „като къща“. След смъртта на внука им
ищците затворили магазинчето. Променили се. Все едно и те са се загубили. Само
за Н.говорили.
От показанията на втория свидетел, братовчед на пострадалия,
се потвърждава, че от раждането до 15-годишната си възраст Н.е бил отгледан от
ищците. Не е живял през това време с родителите си. Те живеели отделно в
апартамент, купен от ищците 4-5 години преди смъртта на Н.. Н.бил първият им
внук от мъжки пол и затова се отглеждал от баба си и дядо си, а не от
родителите си. Много се грижили ищците за него, много му помагали. Едва след
като завършил осми клас Н.отишъл да живее при родителите си, но и тогава често
ходел при ищците, помагал им в техния хранителен магазин. След смъртта на Н.ищците
затворили магазина, много се променили, трудно живеели, всеки ден били на
гробищата, постоянно плачели. Свидетелят счита, че те са били в шок, не искат и
няма за кой да се грижат. Твърди, че когато е ходел на гробището, ищците винаги
били там. Направили много голям
паметник на гроба, с покрив.
От показанията на третия
свидетел, снаха в семейството, също се потвърждава, чепървоначално всички живеели заедно в една къща – ищците, Н.и неговите
родители – Л.и А.. Ищците имали магазинче, от където получавали доходите си и
помагали на останалите си роднини. Посочва, че понеже са турци, при тях било
прието първият внук от мъжки пол да се обгрижва повече. Затова и родителите му
, и ищците много се грижели за Н., много
го обичали, като бабата и дядодо
полагали повече грижи, даже смятали да оставят къщата и магазинчето на
него. Дядото водил Н.на училище, купувал му тетарадки и дрехи. Н.помагал в
магазинчето. Бил много паметно и умно
дете. След като се преместил при родителите си, продължил да посещава дядо си и
баба си, като оставал събота и неделя да преспива у тях. Продължил да им помага
в магазинчето. Те му направили абитуриентския бал. В болницата, след като
разбрали, че Н.починал, ищците загубили съзнание и паднали на земята, не го
очаквали. Преди смъртта били много весели хора, празнували заедно празници,
сега били много зле, отпаднали, затворили магазинчето, всеки ден били на
гробището. Направили голяма гробница за Н., „да не го вали“. След инцидента
ищците били много изнервени, не искали да общуват, само за Н.говорели, не могат
да го забравят, от бебе са го отгледали. Всяка сутрин отиват на гробищата.
От показанията
на четвъртия свидетел, зет в семейството, се установява, че познава ищците от
1977 г. Знае за катастрофата. Когато отишли в болницата, разбрали, че Н.починал.
Всички роднини били в болницата. К. и С. припаднали. Твърди, че откакто се
родил Н., ищците се грижели за него. Гледали го като родители – давали му пари
за училището, дрехи му купували, тетрадки. Всички живеели заедно – родителите Л.и
А., ищците, Н.. На 4-5 годишна възраст родителите на Н.започнали сезонна работа
през лятото в С.. През това време ищците се грижели за Н.– „Н.с дядо си и баба
си живяха някъде 7-8 години заедно“.
След това свидетелят сочи, че Н.живял с баба си и дядо си до 8-ми клас. На 2-3
години ищците го „вземат“ да го гледат. След като родителите купуват
апартамента, Н.се премества с тях, но продължил да ходи при баба си и дядо си,
помагал им, продавал в магазинчето след училище. С помощта на ищците родителите
на Н.си купили апартамент. Преди инцидента ищците били весели хора, сега не
може да се разговаря с тях, само мълчали, все плачели. Само за Н.се говорело.
Затворили магазинчето, нямали желание да продават. Свидетелят подчертава, че
ищците се грижели и за друга си внучка – М., сестрата на Н., но Н.обичали
повече, повече го гледали, защото бил момче.
От така
събраните доказателства се установяват отношенията между ищците, като баба и
дядо, с пострадалия, техен внук. Те се грижили за него от раждането му, като
първородно момче в семейството, и в съответствие с техните вяра и традиции.
Грижите им били като на родители. Първоначално внук им живеел с тях, но
впоследствие се преместил при майка си и баща си. Грижите от страна на дядото и
бабата продължили, като включително те му купували необходимите неща и
финансирали абитуриентския му бал. Той им отвръщал със същото - помагал им в
магазина дори, когато вече не живеел при тях. След смъртта му се променили,
затворили магазина, говорили все за внука си, непрестанно ходили на гробищата.
За тези
отношения свидетелските показания не си противоречат. Ето защо, следва да бъдат взети
предвид при преценяване на претърпените
болки и страдания на ищците.
В чл.52 от ЗЗД се урежда възмездяването на неимуществените
вреди – по справедливост, но винаги с преценка на конкретни обективно
съществуващи обстоятелства. Когато се
претендират в резултат на деликт, при който е причинена смърт, следва да се
отчетат конкретните обстоятелства, при които е настъпила смъртта, като вида на
увреждането, интензитета му, в каква степен тези обстоятелства са се възприели от ищците и как са се
отразили върху психиката и емоциите им. Следва да се имат предвид родствените
отношения между починалия и ищците, близостта между тях, чувствата в резултат
на смъртта и след това, отражението върху психиката и начина на живот. От
значение са и нормативно определените лимити на застрахователните обезщетения,
социално икономическите и обществени условия в страната, както и всички
обстоятелства, имащи значение в конкретния случай.
Преценявайки
всички посочени обстоятелства спрямо установените отношения между ищците и
техния внук, общуването между тях, което е и в съответствие с вярата и обичаите
им, привързаността им, грижите, които взаимно си полагали, отражението на
смъртта върху ищците първоначално и към настоящия момент, коренната промяна на
начина им на живост, моралните им страдания, които ще са до края на живота им, съдът намира, че справедливо обезщетение за неимуществени
вреди – болки и страдания, се явява сумата от по 40 000 лв. за всеки един
от тях.
До същите изводи и размери за
застрахователно обезщетение е достигнал и първоинстанционният съд, поради което
неговото решение следва да бъде потвърдено. Не са налице оплакванията във
въззивната жалба, вкл. и относно приложението на пар.96 от
ПЗР на КЗ.
Съгласно пар.96, ал.1 от ПЗР на ЗИД
на КЗ, в сила от 07.12.2018 г., обезщетението за претърпени неимуществени вреди
на лицата по чл.493а, ал.4, т.е. на други лица, които са имали създадена трайна и дълбока емоционална връзка
с починалия, се определя в размер на 5000 лв. до влизане в сила на
методика по чл.493а, ал.2. Тази разпоредба не следва да намери
приложение, поради противоречие с норми на общностното право. По силата на
пар.7,т.2 от ДР на ЗИД на КЗ, в сила от
16.02.2018 г., КЗ въвежда
изискванията на посочените директиви, в т.ч. на Директива 2009/103/ЕО относно Гражданска
отговорност на автомобилистите при използване на МПС и за контрол върху
задължението за сключване на такава застраховка.
Съгласно чл.9,ал.1 от посочената
директива със заглавие“Минимални суми“, без да се засягат всякакви по-високи гаранции,
които държавите-членки могат да предвиждат, всяка държава-членка изисква
застраховката, посочена в член 3, да бъде задължителна най-малко по отношение
на следните минимални суми:
а) в случай на телесно увреждане — минимална застрахователна сума 1 000 000 EUR
за пострадал или 5 000 000 EUR за събитие, независимо от броя на пострадалите;
б) в случай на имуществени вреди—1 000 000 EUR за застрахователно събитие,
независимо от броя на пострадалите.
Ако е необходимо, държавите-членки могат да въведат преходен период, приключващ
най-късно на 11 юни 2012 г., в рамките на който да приведат техните минимални
застрахователни суми в съответствие с размерите, предвидени в първа алинея.
Държавите-членки, които въвеждат такъв преходен период, информират Комисията за
това и посочват продължителността на преходния период.
Въпреки това, най-късно до 11 декември 2009 г. държавите-членки увеличават
размера на гаранциите, така че те да достигнат най-малко половината от размера,
предвиден в първа алинея.
Въведеният с параграф 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на КЗ лимит на
максималното обезщетение, което може да се получи при застраховка Гражданска
отговорност на автомобилистите противоречи на чл.9,ал.1 от директивата, тъй
като е значително по-нисък от минималния
размер на застрахователната сума и от предварително уговорените между страните
застрахователни лимити. Като противоречаща на европейското законодателство,
тази норма не следва да се прилага от съда, а приложение следва да намери
общностното право.
С решение на Съда на Европейския
съюз от 24.10.2013 г. по дело С277/12, постановено по преюдициално
запитване, е прието, че "държавите-членки трябва да упражняват своята
компетентност в тази област при спазване правото на Съюза и че разпоредбите на
националното право, които уреждат обезщетяването при произшествия при
използване на моторни превозни средства, не могат да лишат посочените по-горе
директиви от тяхното полезно действие". Постановено е в решението, че
"чл. 3, пар. 1 от Директива 72/166 и чл. 1 и 2 от Втора директива 84/5 трябва да се тълкуват
в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която
задължителната застраховка Гражданска отговорност при използването на моторни
превозни средства покрива обезщетението за неимуществени вреди, дължимо
съгласно националната правна уредба на гражданската отговорност за смъртта на
близки членове на семейството, настъпила при пътнотранспортно произшествие,
само до определена максимална сума, която е по-малка от посочените в чл. 1, пар. 2 от Втора директива 84/5".
Посочената директива е кодифицирана с Директива 2009/103/ЕО. Решението по преюдициалното запитване е задължително на
основание чл.633 от ГПК.
Пар.96, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на КЗ не съответства
на разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от Директива 2009/103/ЕО, поради
което определеният максимален размер на
обезщетение в него не следва да се прилага.
Следва да се отбележи ,че
посочената директива е транспонирана в националния закон – КЗ от 2005 г./отм./,
в сила от 11.06.2012 г. до 31.12.2015
г._Съгласно чл.266 от КЗ/отм./, задължителната застраховка Гражданска
отговорност се сключва за следните
минимални застрахователни суми:
1.за неимуществени и имуществени
вреди вследствие на телесно увреждане или смърт - 2 000 000 лв. за
всяко събитие при едно пострадало лице, 10 000 000 лв.- при две или
повече пострадали лица,
2.за вреди на имущество-
2 000 000 лв. за всяко събитие.
Транспонирана е и в действащия КЗ. В чл.492 е посочен размерът на
минималната застрахователна сума/лимит на отговорност/, както следва :1.за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или
смърт – 10 420 000 лв. за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите
лица, 2.за вреди на имущество (вещи) – 2 100 000 лв. за всяко събитие,
независимо от броя на увредените лица.
С оглед на гореизложеното, обжалваното
решение следва да бъде потвърдено.
По отношение на разноските - пълномощникът на ответниците е поискал
заплащане на адвокатско възнаграждение
по силата на чл.38,ал.2 от ЗАдв. Приложени са списък по чл.80 от ГПК,
пълномощни и договори за правна помощ пред въззивната инстанция, от които се
установява, че е уговорено безплатно възнаграждение на основание чл.38,ал.1,т.2
от ЗАдв. Съгласно чл.7,ал.2, т.4 от
Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, следва да се присъди адвокатско възнаграждение –
по 1 655 лв. за двамата ответници, или общо се дължи възнаграждение в размер на
3 310 лв., а с включен ДДС – 3 972 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА постановеното решение №50 от 14.04.2020 г. по
т.д.№168/2019 г. по описа на Окръжен съд Пазарджик в частта му, с която е осъдена З.Л.И. АД на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ да заплати на С.И.А. и на К. З.А.
разликата над
2 500 лв. до 40 000 лв. за всеки един поотделно, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили от смъртта на техния внук Н.А.Ч. на 29.10.2017 г., причинена вследствие на ПТП от същата дата, с делинквент О.А.Ч., управлявал л. а. М. „***“, модел „*** *“, рег. № ** **** **, застрахован
по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със законната лихва за забава от
23.04.2019 г. до окончателното изплащане на сумите, което решениуе е взето при участието на трето лице
помагач на страната на З.Л.И. АД – О.А.Ч..
ОСЪЖДА З.Л.И. АД да заплати на адвокат Р.М.
адвокатско възнаграждение на основание
чл.38 от ЗАдв. в размер на 3 972 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: