Решение по дело №489/2024 на Административен съд - Плевен

Производството е по реда на чл. 62, ал.3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.

Административното дело е образувано по жалба А. Ц. И. , ЗООТ Белене срещу заповед № Л-2161/22.05.2024 година на зам. главен директор на ГД „ИН“ за преместване в ЗООТ Ловеч.

В жалбата посочва, че иска да доизтърпи наказанието си в ЗООТ към Затвора Белене, тъй като работи като марикировач, мияч на стол ЩАБ и е платена длъжността и условията са добри. Моли д се отмени заповедта, защото работи .

Представен е писмен отговор от ответника, в който се посочва, че заповедта е законосъобразна, тъй като са налице данни относно постоянен адрес на лицето в гр. Русе, област Русе и с оглед заповед на гл. директор от 2017 г. , то лишени от свобода от тази област следва да изтърпяват наказанието си в Затвора Ловеч. Посочва, че е налице хипотезата на чл. 58 от ЗИНЗС, тъй като място на изтърпяване на наказанието се определя съгласно заповед на главен директор и изискването за площ по чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС.Моли за отхвърляне на жалбата и присъждане на разноски – 100 лева за юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание оспорващият – А. Ц. И. , ЗООТ Белене се явява лично и моли за отмяна на заповедта и не претендира разноски.

Ответникът – зам.главен директор на ГД „Изпълнение на наказанията”, гр. София, редовно призован, се представлява от ст. юрк Х., която намира жалбата за неоснователна и моли за отхвърлянето й, тъй като са налице доказателства относно постоянен адрес на лицето на територията на област Русе и следва да изтърпява наказанието в Затвора Ловеч. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

Административен съд - Плевен, шести състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства в тяхната цялост съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Със заповед № Л- 2161/22.05.2024 година на зам.гл. директор на ГД „Изпълнение на наказанията”, гр. София, е разпоредено И. да бъде преведен в ЗООТ към затвора град Ловеч за доизтърпяване на наказанието.

Заповедта е връчена на 28.05.2024 година и в срок е подадена жалба, която е допустима, и разгледана по същество е основателна.

Заповедта е издадена от компетентен орган по см. на чл. 62, ал. 1 от ЗИНЗС в хипотеза на делегиране на правомощия от главен директор на ГДИН на зам. главен директор на ГДИН да издава заповеди по чл. 58 от ЗИНЗС с оглед т. 6 на заповед № Л-4743/08.11.2022 г. на гл. директор на ГДИН , с която се възлага на ст. комисар Цв. Ц., зам.главен директора на ГД „Изпълнение на наказанията“ да премества лишени от свобода от едни затвор в друг в случаите на чл. 58 от ЗИНЗС или прави отказ за преместване.

Съдът намира, че същата противоречи на материалния закон.

Съгласно чл. 58, ал. 1 от ЗИНС осъдените се разпределят в местата за лишаване от свобода по ред, определен от главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" съобразно възможността да изтърпяват наказанието най-близо до постоянния си адрес и изискването на чл. 43, ал. 4..

По реда на чл. 58 от ЗИНС Главният директор на ГДИН има правомощие да разпредели осъдените за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в съответния затвор, затворническо общежитие от открит или закрит тип според първоначално определения им режим и съобразно останалите два критерия – постоянен адрес и спазване на изискването за минимална жилищна площ. Това се прави само при първоначалното разпределение на л. св. за изтърпяване на наказанието и затова в настоящия случай е неприложим този ред.

Приложена е заповед №Л-919/1 от 08.03.2017 г. на гл. директор на ГДИН София относно разпределение на лишените от свобода по затвори, поправителни домове и затворнически общежития и съгласно т. 3.5 в осъдените лишение от свобода от открит тип затворническо общежитие „В.Търново“ към затвора –гр.Ловеч се настаняват лишени от свобода от област В Търново, Русе, Ловеч, Шумен Габрово.

В оспорения акт като основание за преместване е посочен чл. 58 от ЗИНЗС– постоянен адрес на лицето на територията на област Русе, която съгласно заповедта предполага изтърпяване на наказанието в друг затвор, но това е относимо към първоначално разпределение на лишените от свобода, като в случая не е налице хипотеза на първоначално настаняване, тъй като оспорващият изтърпява наказание в Затвора Белене, а и в оспорения акт се посочва, че се премества в ЗООТ към затвора Ловеч за „доизтърпяване на наказанието“ т.е. не е налице хипотеза на чл. 58 от ЗИНЗС, а хипотеза на преместване.

Към преписката е приложена заповед № Л-1242/19.04.2024 г. на началник на затвор Белене и адм. преписка към нея , с която е преместен И. от Затвора Белене в ЗООТ към Затвора Белене в условията на общ режим, като съгласно заповедта от 2017 година т. 4.1 осъдените лишени от свобода от закрит тип де настаняват в затвора гр. Белене – лишени от свобода от област Русе, Разград, Добрич и Силистра т.е. И. е настанен именно според адреса си в област Русе в Затвора Белене при първоначално изтърпяване на наказанието и при промяна на режим на изтърпяване на наказание е налице преместване, но не по см. на чл. 58 от ЗИНЗС, а правното основание е чл. 62 от ЗИНЗС.

Съгласно чл. 62, ал. 1 от ЗИНЗС преместването на лишени от свобода от един затвор в друг се извършва със заповед на главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията": 1. при включване в обучения, в курсове за придобиване на специалност, за повишаване на квалификацията или за работа – при изявено желание от лишения от свобода; 2. при настаняване на лечение в болнично заведение по лекарско предписание; 3. по молба на близките или на лишения от свобода при промяна на постоянния адрес на семейството или на лицата, с които осъденият поддържа контакти; 4. по предложение на началника на затвора при възникване на психологическа несъвместимост, конфликти със служители или лишени от свобода - пострадали или близки на пострадалите от извършеното престъпление, или при наличието на други важни съображения, свързани с ресоциализацията, с безопасността на лицето и сигурността в местата за лишаване от свобода; 5.при необходимост с цел съобразяване с изискванията на чл. 43, ал. 4; в този случай се взема предвид и желанието на лишения от свобода, но в случая не е налице нито една от изчерпателно посочените хипотези на преместване.

Предвид горепосоченото оспорената заповед е незаконосъобразна като издадена в противоречие с материалноправните разпоредби и следва да бъде отменена.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд – град Плевен, шести състав,

РЕШИ:

Отменя заповед № Л-2161/22.05.2024 година на зам. главен директор на ГДИН .

Решението да се съобщи на страните.

Решението е окончателно.