Присъда по дело №3886/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 32
Дата: 16 декември 2021 г. (в сила от 16 декември 2021 г.)
Съдия: Тони Гетов
Дело: 20211100603886
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от частен характер
Дата на образуване: 6 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 32
гр. София, 07.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО V ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на шести декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Вера Чочкова
Членове:Тони Гетов

Мирослав Стоянов
при участието на секретаря Цветанка Б. Делова
като разгледа докладваното от Тони Гетов Въззивно наказателно дело от
частен характер № 20211100603886 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ОТМЕНЯВА присъда от 01.07.2021г., постановена по НЧХД №
10419/2019г. по описа на СРС, НК, 18 състав и вместо това ПОСТАНОВИ:
ПРИЗНАВА подсъдимата Д. Н. Д., родена на ****г. в гр. Варна,
българка, българска гражданка, с висше образование, разведена, неосъждана,
ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „**** ЗА НЕВИННА в това, че: в
периода от 09.00ч. на 21.06.2019г. до 09.00ч. на 16.08.2019г. в гр. София, ул.
**** при условията на продължавано престъпление, като родител на
малолетния Л. Б. Ц. ЕГН **********, не е изпълнила съдебно решение № 477
от 19.11.2014г. на Софийски окръжен съд, ГО, Първи въззивен състав по гр.д.
204/2014г„ влязло в сила на 08.12.2015г„ с което е потвърдено Решение на
Районен съд - Своге по гр.д. № 9/2013г. в частта относно режима на лични
контакти между бащата Б. Н. Цв. и детето Л.Б. както следва:
- на 21.06.2019г. в 09.00ч„ в гр.София, ул. ****, като родител на малолетния
Л.Б. Ц. ЕГН **********, не е изпълнила съдебно решение № 477 от
19.11.2014г. на Софийски окръжен съд, ГО, Първи въззивен състав по гр.д.
204/2014г., влязло в сила на 08.12.2015г„ с което е потвърдено Решение на
Районен съд — Своге по гр. д. № 9/2013г. в частта относно режима на лични
контакти между бащата Б. Н. Цв. и детето Л.Б. Ц., като не предала на бащата
1
малолетния Л.Б. Ц. на адреса, на който живее Б. Н. Цв. - гр. София, ул. **** за
осъществяване на лични контакти с бащата Б. Н. Цв. в периода от 09.00ч. на
21.06.2019г. /третия петък на месец юни 2019г./ до 19.00ч. на 22.06.2019г.
/третата събота на месец юни 2019г./;
- на 16.08.2019г. в 09.00ч., в гр.София, ул. ****, като родител на
малолетния Л.Б. Ц. ЕГН ********** не е изпълнила съдебно решение № 477
от 19.11.2014г. на Софийски окръжен съд, ГО, Първи въззивен състав по гр.д.
204/2014г„ влязло в сила на 08.12.2015г„ с което е потвърдено Решение на
Районен съд - Своге по гр. д. № 9/2013г., в частта относно режима на лични
контакти между бащата Б. Н. Цв. и детето Л.Б. Ц., като не предала на бащата
малолетния Л.Б. Ц. на адреса, на който живее Б. Н. Цв. - гр. София, ул. ****,
за осъществяване на лични контакти с бащата Б. Н. Цв. в периода от 09.00ч.
на 16.08.2019г. /третия петък на месец август 2019г./ до 19.00ч. на
17.08.2019г. /третата събота на месец август 2019г./ и я оправдава по
повдигнатото обвинение по чл. 182, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 НК.
ОСЪЖДА Б. Н. Цв. на основание чл.190 ал.1 от НПК да заплати
направените по делото разноски за изплащане на възнаграждения на вещи
лица в размер на 684 лв. / шестстотин осемдесет и четири лева /.
ОСЪЖДА Б. Н. Цв. да заплати на Д. Н. Д. направените разноски по
делото в размер на 800лв. / осемстотин лева /, както и държавна такса в
размер на 5 / пет / леваза всеки служебно издаден изпълнителен лист на
основание чл.190 ал.2 от НПК
Присъдата е окончателна.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към присъда по в.н.ч.х.д. № 3886/21 г. по описа на СГС, НО, V-ти
въззивен състав

С Присъда № 20150161 от 01.07.2021 г. по н.ч.х.д. № 10419/19 г. Софийският
районен съд, Наказателно отделение, 100 състав, е признал подсъдимата Д. Н. Д. за
ВИНОВНА в това, че: в периода от 09.00ч. на 21.06.2019г. до 09.00 на 16.08.2019г. в гр.
София, ул. „******* при условията на продължавано престъпление - с две деяния, които
осъществяват поотделно състав на едно и също престъпление и са извършени през
непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на
вината, при което последващото се явява от обективна и субективна страна продължение
на предшестващото, като родител на малолетния Л.Б. Ц. ЕГН **********, не е изпълнила
съдебно решение № 477 от 19.11.2014г. на Софийски окръжен съд, ГО, Първи въззивен
състав по гр.д. 204/2014г., влязло в сила на 08.12.2015г., с което е потвърдено Решение на
Районен съд - Своге по гр.д. № 9/2013 г. в частта относно режима на лични контакти
между бащата Б. Н. Цв. и детето Л.Б. Ц., като е определен режим на свиждане както
следва: от 09.00ч. на 18 октомври до 19.00ч. на 25-ти октомври; от 09.00ч. на 16 декември
до 19.00ч. на 26-ти декември; от 09.00ч. на 18-ти февруари до 19.00ч. на 22-ри февруари;
от 09.00ч. на 29 март до 19.00ч. на 09 април; от 09.00ч. на 23 май до 19.00ч. на 27 май,
както и всеки първи и трети петък и събота от месеца – от 09.00 часа в петък до 19.00ч. в
събота, и с което е било определено при осъществяване режима на лични контакти
майката Д. Н. Д. да предава на бащата Б. Н. Цв. детето на адреса, на който живее бащата -
гр. София, ул. „*******, след което да го взема от там, както следва:
-на 21.06.2019г. в 09.00ч., в гр.София, ул. „*******, като родител на малолетния Л.Б.
Ц. ЕГН ********** не е изпълнила съдебно решение № 477 от 19.11.2014г. на Софийски
окръжен съд, ГО, Първи въззивен състав по гр.д. 204/2014г., влязло в сила на 08.12.2015г., с
което е потвърдено Решение на Районен съд - Своге по гр. д. № 9/2013г. в частта относно
режима на лични контакти между бащата Б. Н. Цв. и детето Л.Б. Ц., като е определен режим
на свиждане както следва: от 09.00ч. на 18 октомври до 19.00ч. на 25-ти октомври; от 09.00ч.
на 16 декември до 19.00ч. на 26-ти декември; от 09.00ч. на 18-ти февруари до 19.00ч. на 22-
ри февруари, от 09. 00 часа на 29 март до 19.00ч. на 09 април; от 09.00ч. на 23 май до 19.00ч.
на 27 май, както и всеки първи и трети петък и събота от месеца - от 09.00ч. в петък до
19.00ч. в събота, и е което е било определено при осъществяване на режима на лични
отношения Д. Н. Д. да предава на бащата Б. Н. Цв. детето на адреса, на който живее - гр.
София, ул. „*******, като не предала на бащата малолетния Л.Б. Ц. за осъществяване на
лични контакти с бащата Б. Н. Цв. в периода от 09.00ч. на 21.06.2019г. /третия петък на
месец юни 2019г./ до 19.00ч. на 22.06.2019г. /третата събота на месец юни 2019г./;
-на 16.08.2019г. в 09.00ч., в гр.София, ул. „*******, като родител на малолетния Л.Б.
Ц. ЕГН ********** не е изпълнила съдебно решение № 477 от 19.11.2014г. на Софийски
окръжен съд, ГО, Първи въззивен състав по гр.д. 204/2014г., влязло в сила на 08.12.2015г„ с
което е потвърдено Решение на Районен съд - Своге по гр. д. № 9/2013г. в частта относно
режима на лични контакти между бащата Б. Н. Цв. и детето Л.Б. Ц., като е определен режим
на свиждане както следва: от 09.00ч. на 18 октомври до 19.00ч. на 25-ти октомври; от 09.00ч.
на 16 декември до 19.00ч. на 26-ти декември; от 09.00ч. на 18-ти февруари до 19.00ч. на 22-
ри февруари; от 09.00 часа на 29 март до 19.00ч. на 09 април; от 09.00ч. на 23 май до 19.00ч.
на 27 май, както и всеки първи и трети петък и събота от месеца - от 09.00ч. в петък до
19.00ч. в събота, и с което е било определено при осъществяване на режима на лични
отношения Д. Н. Д. да предава на бащата Б. Н. Цв. детето на адреса, на който живее - гр.
София, ул. „*******, като не предала на бащата малолетния Л.Б. Ц. за осъществяване на
лични контакти е бащата Б. Н. Цв. в периода от 09.00ч. на 16.08.2019г. /третия петък на
месец август 2019г./ до 19.00ч. на 17.08.2019г. /третата събота на месец август 2019г./ -
престъпление по чл. 182, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 НК, поради което и на основание чл. 182, ал.
2, вр. чл. 26, ал. 1 НК и чл. 54 НК съдът й е наложил наказание „пробация“ при следните
1
пробационни мерки:
- по чл. 42а, ал. 2, т. 1 НК - задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от
ШЕСТ МЕСЕЦА два пъти седмично;
-по чл. 42а, ал. 2, т. 2 НК - задължителни срещи е пробационен служител за срок от
ШЕСТ месеца;
СРС е наложил наказание „глоба“ в размер на 2000 /две хиляди/ лева.
На основание чл. 189, ал. 3 НПК съдът е ОСЪДИЛ Д. Н. Д. да заплати по сметка на
СРС направените по делото разноски за изплащане на възнаграждения на вещи лица в
размер на 684 /шестстотин осемдесет и четири лева/ лева, както и да заплати направените от
частния тъжител Б. Н. Цв. разноски в общ размер на 812 /осемстотин и дванадесет/ лева.
Срещу така постановената присъда е подадена въззивна жалба от защитника на
подсъдимата Д.. С нея се релевират доводи за неправилност и незаконосъобразност на
атакувания съдебен акт, както и явна несправедливост на наложеното наказание.
Изтъкват се аргументи, че размера на наказанието „глоба“ е несъразмерно тежък и би
затруднил подсъдимата в посрещането на разходите по нуждите на двете й деца. В
допълнението към въззивната жалба защитата в лицето на адв. К. излага критика срещу
преценката на предходната инстанция да кредитира свидетелските показания на К.П.,
тъй като свидетелят представя твърдения, които се отнасят до различен от
инкриминирания период. Отправят се доводи, че частният тъжител е пренебрегвал
другото си дете. Изтъква се, че Л. Ц. е на възраст, на която може сам да изрази своите
възприятия и емоции, свързани с личния контакт с неговия баща. В тази връзка
защитата посочва, че към момента на даване на показания от страна на Л. Ц. се е
установило страх от баща му, което обстоятелство е потвърдено и от вещите лица по
изготвената СППЕ. Защитата анализира свидетелските показания на К. Ц.а, като отчита
нейната пристрастност като съпруга на частния тъжител. Отправя се критика по
отношение на преценката на съда да не кредитира свидетелските показания на Л. Ц. и да
не се довери на СППЕ. Посочва се, че подсъдимата е положила грижа за осъществяване
на срещите между сина й и частния тъжител, но е било налице нежелание от страна на
детето да посети баща си. Защитата излага доводи, че е редно да бъде взет предвид
интереса на детето и неговите чувства и емоции по време на режима на лични контакти
с родителя, тъй като дейността на контакт между родителя и детето представлява
двустранна връзка. В допълнението на въззивната жалба се излагат още доводи, че
присъдата не е мотивирана по отношение на субективната страна. Защитата изразява
несъгласие и по отношение на така определеното спрямо подсъдимата наказание, като
излага аргументи, че продължителния период от време на изпълнение на пробационните
мерки ще ангажира допълнително подсъдимата и ще ограничи времето, през което
подсъдимата полага грижи за децата си. Защитата посочва още, че така определения
паричен размер на наказанието глоба не е съобразен с имущественото състояние на Д.Д.
и би лишил от финансови средства децата й. В заключение моли съда да отмени
първоинстанционната присъда и да постанови нов съдебен акт, с който да оправдае
подзащитната му.
С депозираната въззивна жалба не са отправени искания за събиране на
доказателства.
Пред тази инстанция е постъпило писмено становище по въззивната жалба от
страна на частния тъжител, в който се навеждат доводи за правилност на
първоинстанционната присъда. Изразява съгласие с кредитирането от страна на
районния съд на свидетелските показания на П., Г., М. и Ц.а, като посочва, че не
съответства на истината твърдението на защитата, че твърденията на свидетеля П.
засягат по-ранен етап, свързан с посещенията на детето при частния тъжител. Оспорва
твърдението наведено във въззивната жалба, че детето му се е страхувало от него, като
2
посочва, че експертизата е установила, че детето използва заучени фрази, неприсъщи за
възрастта му, както и че има външно влияние и постоянен стремеж за защита на майка
му. Не се съгласява с анализа на защитата на свидетелските показания на Ц.а, като
посочва, че свидетелката е присъствала на инкриминираните дати с него и има преки
впечатления по отношение на личните контакти с детето. Изразява критика по
отношение на твърденията на свидетеля Б., като посочва, че същият излага лъжливи и
манипулативни твърдения. Посочва в своя защита, че подсъдимата не спазва системно
съдебното решение, установило режима на личен контакт. В заключение намира, че така
наложеното наказание на подсъдимата е справедливо определено и моли съда да
потвърди така постановената присъда.
В проведеното закрито заседание на 14.10.2021 година въззивният съд по реда на
чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага
разпит на подсъдимата, свидетели и експерти пред настоящата инстанция, както и
ангажирането на нови доказателства.
В публичното съдебно заседание на 06.12.2021 г. защитникът на подсъдимата
моли съда да отмени първоинстанционния съдебен акт, като се придържа към
подадената въззивна жалба. Най -общо посочва, че причината за неизпълнение на
съдебното решение не се корени в поведението на подсъдимата, а в нежеланието на
детето да се среща с баща си, което и към настоящия момент не проявява желание да се
вижда с родителя си.
Подсъдимата Д. иска от съда да бъде оправдана, като посочва, че частният
тъжител се държи лошо с общото им дете Л. Ц.. В тази връзка коментира показанията на
Л. Ц., както и заключението на вещите лица по изготвената СППЕ, като излага
твърдения, че предходната инстанция не е коментирала в частта относно нежеланието
на детето да се вижда с баща си.
Адвокат В., упълномощен от частния тъжител, моли съда да потвърди
първоинстанционната присъда. Изразява становище, че твърденията на подсъдимата
съставляват една защитна позиция, която не отговаря на истината.
Частният тъжител иска от съда да потвърди първоинстанционния съдебен акт и
да приеме, че подсъдимата е действала с умисъл при неизпълнението на съдебното
решение. Изтъква, че малкият му син е подложен на системна манипулация от страна на
майка си и брат си.
Въззивният съд, като съобрази събраните пред двете съдебни инстанции
доказателства и доказателствени средства, данните от способите за доказване, както и
становищата на страните, намери за установено следното:
Постановената от СРС присъда е неправилна относно признанието на
подсъдимата Гергана Атанасова за виновна по така повдигнатото и обвинение от
частен характер.
При самостоятелната преценка на доказателствената съвкупност настоящият
въззивен състав, в рамките на правомощията му да прави нови фактически
установявания, прие фактическа обстановка, която се припокрива частично с
изложената от контролираната инстанция в посочения смисъл:
Д. Н. Д. е родена на **** г. в гр. Варна, българка, българска гражданка, с
висше образование, разведена, неосъждана, с настоящ адрес гр. София, ул. „*********
вх. ************, с ЕГН **********. Подсъдимата Д. и
частния тъжител Б.Ц. сключили брак през месец юли 1998 г. Двамата имат две общи
деца - Б.Ц., роден на *******. и Л. Ц., роден на *******
Д.Д. и Б.Ц. прекратили брачното си правоотношение по взаимно съгласие с
3
решение на Районен съд – Своге от 09.03.2010 г. по гр.д. № 86/2010 г., влязло в сила на
същата дата. С решението било одобрено споразумение относно родителските права
спрямо двете деца. Съгласно него родителските права били предоставени на майката и
бил определен следния режим на лични отношения на бащата – Б.Ц. с децата – всяка
първа и трета събота и неделя на месец бащата взима децата от 09.00 часа на първия
ден до 20.00 часа на втория ден, 20 дни през лятото, както и по всяко време при
изричното съгласие на майката. Частният тъжител Ц. започнал
да живее на семейни начала със свидетелката К. Л. Ц.а и нейния син. Двамата
сключили брак през 2013 година. На сватбеното тържество присъствали двамата сина
на тъжителя.
Отношенията между частния тъжител и подсъдимата били силно влошени след
развода им и към настоящия момент. В резултат на което са образувани и водени
множество дела с предмет режим на личните отношения между частния тъжител и
децата, родителски права, дела по Закона за защитна от домашното насилие, както и
били подавани многократно сигнали до социалните служби и до прокуратурата.
С решение на РС – Своге по гр. д. № 9/2013 г. от 24.10.2013 съдът изменил
определения режим на лични контакти между частния тъжител и двете му деца, като по
отношение на Л. Ц. определил да се виждат от 09.00ч. на 18 октомври до 19.00ч. на 25-ти
октомври, от 09.00ч. на 16 декември до 19.00ч. на 26-ти декември; от 09.00ч. на 18-ти
февруари до 19.00ч. на 22-ри февруари; от 09.00ч. на 29 март до 19.00ч. на 09 април; от
09.00ч. на 23 май до 19.00ч. на 27 май, както и всеки първи и трети петък и събота от месеца
- от 09.00ч. в петък до 19.00ч. в събота. С решението било отхвърлено искането на майката
за ограничаване режима на лични контакти между бащата и децата. Било отхвърлено и
искането на майката за даване на разрешение по отношение на детето Л. Ц. да напуска
пределите на Република България, придружаван само от майка си или придружаван от друго
лице, само със съгласието на майка си, без да е необходимо съгласието на бащата.
С Решение № 477 от 19.11.2014г. по гр.д. № 204/2014г. на СОС, ГО- Първи въззивен
състав, Решението на PC- Своге по гр. д. № 9/2013г. било частично потвърдено. Решението
на PC- Своге било отменено в частта относно това, че децата следвало да се взимат и връщат
от тъжителя и вместо това било постановено - при осъществяване на режима на лични
контакти с децата, те да се предават от подсъдимата в дома на тъжителя на адрес гр. София,
ул. „******* и да се взимат от този дом.
С Решение на районен съд Костинброд от 04.06.2014 г. по молба от частния тъжител
Ц. е била издадена заповед за защита срещу подсъдимата по гр.д. № 81/2014г. - да се
въздържа от насилие спрямо тъжителя Б. Н. Цв. и детето Л. Ц.. С посоченото решение съдът
определил временно местоживеене на Л. Ц. при баща си – тъжителя Ц. за срок от шест
месеца.
През пролетта на 2015 г. Д.Д. заедно с Л. Ц. били в Англия заедно с Б.Ц., който учил
там. На 16.11.2015 г. Кралският съд, Странд, Лондон издал решение, с което постановил Л.
Ц. да бъде върнат в България.
След като бил върнат в България, Л. Ц. останал да живее при баща си до месец август
2016г., тъй като подсъдимата Д. трябвало да остане при големия си син Б. в Англия, защото
му предстояли важни изпити. През периода в дома на баща си Л. Ц. се чувствал
некомфортно и искал да се чува и вижда с майка си.
През лятото на 2016 г. Л. Ц. заедно с частния тъжител отишъл на почивка на Черно
море. По време на почивката свидетелят Ц. се е чувствал уплашен и неспокоен, поради
поведението на баща си, който го загубил на плажа и злоупотребявал с алкохола.
През месец януари 2017 г. Л. Ц. бил заведен пред дома на частния тъжител. В
присъствието на свидетелката К. Ц.а детето отказало да влезе в къщата, тъй като е
страхувало, че ще му се случи нещо лошо.
През месец февруари 2017 г. детето било заведено отново пред дома на баща си, като
там присъствали социални работници от Отдел „Закрила на детето“ Красно село. При това
посещение Л. Ц. не е имал желание да слезе от автомобила на майка си и е изразил
4
колебание относно желанието си да остане при баща си, като накрая е отказал да остане при
него.
През април месец 2017 година свидетелката К. Ц.а, заедно със сина й Кристиян и
частния тъжител посетили училището на Л. Ц., за да го видят. Ц.а и нейния син влезли в
класната стая, говорили с класния ръководител на Л. Ц. и направили опит да осъществят
комуникация с детето. Л. Ц. изразил нежеланието си да общува с тях, като тичал и крещял в
стаята, след което свидетелката и нейния син напуснали класната стая.
Междувременно Л. Ц. продължил да няма желание и да изпитва страх да се среща с
неговия баща.
На 21.06.2019 г. в 09.00 часа, както и на 16.08.2019 г. в 09.00 часа подсъдимата Д. не
завела по-малкия си син при частния тъжител. Причината за това била, че Л. Ц. изразявал
нежелание да осъществява контакт с баща си. На посочените дати частния тъжител бил
заедно с настоящата си съпруга К. Ц.а, свидетелката М. Г. и К.П., който извършвал къщна
работа в дома на Б.Ц.. Установявайки, че Л. Ц. няма да дойде Б.Ц. не направил опит да се
свърже с него или Д.Д..
За да достигне до крайния извод в настоящото наказателно производство,
контролиращата съдебна инстанция се позова на - свидетелските показания на М.Б. Г., К.В.
П., К. Ю. М., К. Л. Ц.а /кредитирани частично/, Л.Б. Ц., Б. Б. Ц., обяснения на Д.Д., писмени
доказателства и способи за доказаване - изпълнителен лист по гр.д. № 9/2013г. на PC -
Своге /л. 5 от съдебно производство пред СРС/, Решение на СОС, ГО по гр.д. № 204/2014г.
/л. 11-14 от СП пред СРС/, присъда по НЧХД № 9153/2019г. на СРС, НО, 122 състав /л. 193-
197 от СП на СРС/, Заповед за незабавна защита по гр.д. № 10030/2017г. на СРС, 139 състав
/л. 199 от СП пред СРС/, Решение на Кралския съд, Странд, Лондон от 16.11.2015г. /л. 200-
204 от СП пред СРС/, Заповед за незабавна защита от 04.06.2014г. на PC Костинброд /л. 247
от СП пред СРС/, Решение на PC - Костинброд по гр.д. № 81 от 2014г. от 04.06.2014г. /л.
248-250 от делото/, Изпълнителен лист по гр.д. № 80031/2015г. на СРС, 139 състав /л. 251 от
СП пред СРС /, Приложение II от Регламент /ЕО/ № 2201/2003 на Съвета от 27.11.2003г. /л.
252-254 от СП пред СРС/, Протоколно определение по гр.д. № 80031/2015г. на СРС, 139
състав от 01.03.2017г. /л. 255-264 от делото/, снимков материал /л. 245-268 и л. 489-490 от
СП пред СРС/, решение от 29.03.2019г. на СГС, ГО, 2- ри брачен въззивен състав по гр.д. №
5567/2018г. /л. 269-280 от СП пред СРС/, Заявление от ИД на СФК „Царско село” до съда /л.
300 от СП пред СРС /; Решение от 18.05.2018г. по гр.д. № 80031/2015г. на СРС, ГО, 139
състав /л. 311-313 от СП пред СРС/, заключителен доклад от Институт по социални
дейности и практики - Център за обществена подкрепа /л. 356-358 от СП пред СРС/, писмо
от СОС ведно с приложени към него: 2 бр. решения на PC - Своге по гр.д. № 9/201 Зг. и
Решение на СОС № 477 от 19.11.2014г. по гр.д. № 204/2014г., Определение № 422 от
03.07.2015г. на ВКС, Трето ГО, по гр.д. № 3311/2015г. и Определение на ВКС, Четвърто ГО
по гр.д. № 4392/2015г. /л. 398-412 от СП пред СРС/ справка за съдимост /л. 387 от СП пред
СРС/, присъда по НЧХД № 20393/2019г. на СРС, НО, 122 състав /л. 425-427 от СП на СРС/,
Решение от 09.03.2010г. на PC - Своге по гр.д. № 86/2010г. /л. 429-430 от СП на СРС/,
комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза /л. 439 - 453 от СП пред СРС/,
присъда по НЧХД 17025/2019 г. на СРС, НО, 108 състав /л. 470 - 472 от СП на СРС/, справка
от СРС, ГО вх. № 21038149 от 30.06.2021г. ведно с приложени към нея извадка от СУД и
СУСД, от разносна книга за 2021г., копие от писмо изх. № 25321 от 07.04.2021г., препис от
определение от дата 21.04.2014г. /л. 522-529 от СП пред СРС.
От приобщената доказателствена съвкупност се установи с категоричност,че
частният тъжител и подсъдимата са били в брачни отношения в продължение на 12
години. Двамата имат две деца – Б.Ц. /21г. към настоящия момент/ и Л. Ц. /13 г. към
настоящия момент/, видно от приложеното удостоверение за раждане на Л. Ц.. От
приобщеното като писмено доказателство съдебно решение на Районен съд – Своге от
09.03.2010 г. по гр.д. № 86/2010 съдът изведе данни за прекратяване на семейните
отношения между Б.Ц. и Д.Д.. От приобщения съдебен акт се установи и определеният
от съда режим на виждане между частния тъжител и сина му Л. Ц., местоживеенето на
детето, както данни относно месечната издръжка на детето.
5
Съдът извлече данни за настъпила промяна на режима на лични контакти с
решение на РС – Своге по гр. д. № 9/2013г. и Решение на СОС, ГО по гр.д. №
204/2014г. В последния посочен съдебен акт съдът е постановил подсъдимата да води
двете деца на адреса посочен от частния тъжител в установения от съда времеви
период.
Като безспорен факт съдът установи обтегнатите отношения между частния
тъжител и подсъдимата Д., които намират проявление и отражение по повод
контактите им във връзка с общите им деца и изпълнение на режима на срещи между
децата и Б.Ц.. В тази посока в хода на наказателното производство е събрана обилна
доказателствена съвкупност състояща се в гореизброените съдебни актове, свързани с
промяна на режима на лични контакти, наказателни производства от частен характер
по чл. 182 от НК, производства по Закона за защита от домашно насилие,
гражданскоправни спорове, както и изготвените доклади от различни институти по
социални дейности, от които се черпят сведения за наличието на трудности в
общуването между частния тъжител и неговия син Л. Ц..
По отношение на инкриминираните дати съдът се присъединява към преценката
на предходната инстанция досежно обстоятелството, че на 21.06.2019г. в 09.00ч. и на
16.08.2019г. в 09.00ч. не се е осъществил режима на лични контакти между частния
тъжител и неговия син Л. Ц.. Това обстоятелство не се оспорва в хода на съдебното
производство, а и се установява по безспорен начин и от свидетелските показания на
всички разпитани лица. В тази насока съдът кредитира показаният на М. Г., К.П. и К.
М.. При анализа на свидетелските им показания съдът отчита обстоятелството, че
тримата свидетели са в близки отношения с частния тъжител, ходят си редовно на
гости. Г., П. и М. излагат твърдения, че на инкриминираните дати са били на гости при
частния тъжител. Свидетелката Г. дава сведения относно децата на частния тъжител,
като посочва, че не е виждала никога големия син на Б.Ц.. За Л. Ц. излага твърдения,
че е засичала детето преди 5 -6 години. За изведените от частния тъжител периоди,
свидетелката изтъква, че Б.Ц. не е предприел никакви действия, за да се свърже със
сина си и да установи причината поради която същият не е при него. За това
обстоятелство съдът почерпи информация и от К.П.. Двамата свидетели излагат общи
сведения относно отношенията между частния тъжител и неговия син Л. Ц. като
изтъкват, че няколко години преди инкриминирания период са виждали Л. Ц. в дома на
баща му, като по техни възприятия считат, че детето се е чувствало добре и е било
щастливо при баща си. В тази връзка свидетеля П. посочва и случай по-близък до
инкриминирания период, за който споделя, че Л. Ц. не е желаел да слезе от автомобила
на майка си, като се е колебаел дали да остане при баща си, като накрая е преценил, че
не желае. По отношение на посочено събитие свидетелят изтъква, че детето не е
искало да остане след като майка му го е попитала няколко пъти, като в показания си в
хода на съдебното заседание на 27.10.2020 г. излага твърдения, че подсъдимата е
започнала да отчуждава децата. По отношение на изложената информация, че
подсъдимата е започнала да отчуждава Л. Ц. съдът прецени да не се довери на
показанията на свидетеля, тъй като от една страна отчита, че същият е в близки
отношения с частния тъжител. От друга страна, съдът констатира, че това твърдение се
намира в противоречие с изложеното от страна на Л. Ц. и Б.Ц., които дават
еднопосочна информация, свързана с нежеланието на Л. Ц. да посещава баща си.
Съдът отчита, че липсата на желание от страна на детето се извлича и от показанията
на К.П. в частта относно едно от посещенията на Л. Ц. при баща си, когато детето не е
желаело да остане. Обстоятелство, наведено от свидетеля П., че детето е изявило
нежелание след като майка му го е попитала не следва да се тълкува като опит на
подсъдимата Д. да окаже натиск върху детето си да не остава при баща си, тъй като е
видно, че на посочената дата същата е положила усилия да изпълни задължението си
6
да съдейства при срещите на частния тъжител с детето му, като е закарала Л. Ц. до
дома на бившия си съпруг и по-малкия им син им сам е изразил нежелание да посети
баща си.
Информация относно неосъществените посещения на Л. Ц. при баща си дава и
свидетелката К. М.. Същата е запозната с режима на лични контакти между частния
тъжител и неговия по-малък син. Изтъква, че е била в дома на частния тъжител на
посочените инкриминирани дати. По отношение на направеното твърдение, че Б.Ц. се
е свързал със социалните, за да съобщи, че не е успял да се види със сина си на
21.06.2019 г. съдът констатира, че се намира в противоречие с информацията изложена
от другите двама свидетели, присъствали в дома на частния тъжител на същия ден,
които твърдят, че Б.Ц. не е реагирал и не е предприел конкретни действия.
Свидетелката излага твърдения, че е чувала за ситуация пред училището на Л. Ц.,
когато същият е искал да си тръгне с баща си и свидетелката Ц.а, като посочва, че там
е била и подсъдимата, която не му е позволила това да се случи. Съдът не се доверява
на свидетелските показания в тази им част, тъй като К. М. излага обстоятелства, които
същата не е възприела лично, а чрез разказите на частния тъжител и свидетелката Ц.а.
При анализа на свидетелските показания на К. Ц.а, настоящата инстанция взе
предвид, че същата е в семейни отношения с частния тъжител, с оглед на което би
могла да излага субективни твърдения, повлияни от близостта и с Б.Ц.. Свидетелката
излага обща информация относно отношенията и с частния тъжител, както и за
неговите деца. К. Ц.а излага твърдения за какъв период от време Л. Ц. е живял с тях,
както и за съдебните дела, водени за режима на личните отношения и относно
родителските права. Свидетелката излага подобно на К.П. информация относно
конкретна дата от режим за свиждане между нейния съпруг и Л. Ц., като посочва, че
детето не е искало да остане при баща си, тъй като се страхувало. Същата посочва, че
Л. Ц. е бил разколебан и след въпрос от подсъдимата е отказал да остане при тях.
Относно инкриминираните дати посочва кои лица са били заедно с нея и частния
тъжител и също са констатирали, че Л. Ц. не е бил доведен. Свидетелката дава
сведения относно отношенията между съпруга й и неговия по-малък син, като посочва,
че двамата са привързани един към друг. Ц.а излага твърдения, че частният тъжител е
посещавал психолог във връзка с възникналото отчуждение със сина му. Това
обстоятелство се потвърждава от приобщения заключителен доклад от Института по
социални дейности и практики – Център за обществена подкрепа. От същия съдът
установи настъпило затруднение при частния тъжител относно общуването му с по-
малкия му син след раздялата с майка му. По отношение на контактите на частния
тъжител с големия му син свидетелката посочва, че голямото дете на частния тъжител
не е идвало в дома им от 2013 година. К. Ц.а излага информация и относно
поведението на Л. Ц. през април 2017 година, когато е отишла заедно със сина си и
частния тъжител в училището на детето. Л. Ц. е изразил нежелание да се видят и да
общуват по между си. Свидетелката излага своите възприятия по отношение на
поведението на Л. Ц. при посещение в дома на своя баща, като посочва, че детето
първоначално се е държало резервирано и отчуждено, след което се е отпускало. Съдът
кредитира в по-голямата част свидетелските показания на К. Ц.а. По отношение на
нейните показания за отношенията между частния тъжител и Л. Ц. и това, че двамата
имат силна емоционална връзка и че никога е нямало негативни събития между тях,
съдът намира, че посочените твърдения не се отнасят за инкриминирания времеви
период, тъй като се събра достатъчно обилна доказателствена съвкупност, от която се
установи, че отношенията между частния тъжител и по-малкия му син са влошени.
В тази насока са и изложените твърдения от страна на Л. Ц. и Б. Б. Ц.. Самият Л.
Ц. излага твърдения, че му е неприятно да прекарва време с баща си и изпитва страх.
Свидетелят дава информация, че баща му го е заплашвал, че няма да го върне при
7
майка му, както и че „правителството ще се стовари върху нас“. Споделя, че когато е
трябвало да живее при него е искал да чува майка си и се е разстройвал, че не я е
виждал. Излага информация, че е наясно, че има режим на лични контакти с баща си,
като посочва и дните, които следва да е при него. Свидетелят твърди, че когато
наближи времето за виждане с частния тъжител майка му го е питала дали желае, но
той е заявявал категорично, че не иска да се вижда с баща си. Пред предходната
инстанция Л. Ц. дава информация за конкретна почивка на морето с него, като описва,
че баща му го е забравил на плажа и че е употребявал системно алкохол, като описва,
че един от дните го е заварил припаднал в заведение. Л. Ц. дава сведения, че е наясно,
че отношенията между родителите му не са добри. Свидетелят посочва също така, че
има мобилен телефон и че баща му се свързва с него по телефона. Съдът кредитира
изцяло свидетелските показания на Л. Ц.. Годността на свидетеля да дава достоверни
твърдения се установява и от назначената и изготвена комплексна съдебно
психиатрична и психологична експертиза. За да достигнат до крайния си извод,
експертите са анализирали данни от наказателното производство, както и резултатите
от извършеното психологично изследване по отношение на Л. Ц., с оглед на което
вещите лица са имали преки впечатления и от конкретното емоционално състояние на
детето. Съгласно заключението на същата Л. Ц. може да възпроизвежда правилно и в
хронологичен ред обстоятелства от обективната действителност, като експертите не са
констатирали данни в личността на свидетеля към внушаемост и склонност към
фантазмени преживявания. Достоверността на твърденията на Л. Ц. намират опора и в
свидетелските показания на неговия брат – Б.Ц.. Пред предходната инстанция
свидетелят посочва, че брат му не е ходил при баща им, тъй като няма желание и го е
страх. Б.Ц. излага сведения за поведението на частния тъжител и това, че баща им е
шофирал в нетрезво състояние в негово присъствие. Свидетелят дава информация
относно почивката на брат си с баща им в Слънчев бряг, като излага идентични
твърдения като по-малкия си брат, свързани с поведението на баща им.
В тази връзка при преценката на обясненията на подсъдимата с оглед на
двойствената им природа като доказателствено средство и средство за защита, съдът
прецени, че следва да кредитира при изграждане на крайните си изводи. Д.Д. излага
твърдения, че детето й не иска да се вижда баща си и това е причината тя да не го
води. Подсъдимата разказва подробно защо синът й не иска да посещава баща си, като
хронологично извежда различни ситуации, които са били с травматичен характер след
развода с частния тъжител. Д.Д. дава сведения относно поведението и отношението на
частния тъжител към децата му. По отношение на инкриминираните дати
подсъдимата посочва, че с детето са били в София, но Л. Ц. категорично е отказвал да
се види с баща си. Д.Д. излага сведения, че синът й ходи на училище в петък по време
на учебната година и й се е налагало да избира между това да заведе сина си на
училище или да изпълни съдебното решение, тъй като същото не е съобразен с
нуждите на детето към настоящия момент. Подсъдимата посочва, че Л. Ц. е посещавал
психолог с цел да преодолее нежеланието да се среща с баща си, но въпреки това
отношението спрямо частния тъжител не се е променило.
Въз основа на направения доказателствен анализ на гласните доказателствени
средства въззивният съдебен състав се разграничава от преценката на предходната
инстанция да не кредитира свидетелските показания на Л. Ц.. Разсъжденията на съда,
че Л. Ц. се е чувствал добре и е бил обгрижван по време на посещенията си при
частния тъжител се опровергават, както от твърденията на самото дете, така и от тези
на брат му – Б.Ц., който дава подробна информация за поведението на баща им и
причините, поради които той също не поддържа близки отношения с родителя си.
Констатациите на районния съд, че подсъдимата е манипулирала сина си и го е
настройвала срещу собствения му баща не се споделят от въззивния съд. Това
8
обстоятелство се оборва от показанията на Б.Ц., както и от заключението на
назначената съдебно психиатрична и психологична експертиза, която изрично
извеждат, че Л. Ц. не е склонен да си измисля твърдения и може да възпроизвежда
обстоятелства от обективната действителност.
Въззивният съд не споделя преценката на районния съд, че Л. Ц. използвал
несвойствени за възрастта му изрази и думи като родителски права , които са му
насадени или чути, като въз основа на това прави заключение, че му е повлияно.
Настоящата инстанция счита, че е нормално свидетелят да е запознат и да използва
терминология като родителски права, тъй като след развода на родителите му между
тях са водени достатъчни много дела, на част от които е разпитван, с оглед на което е
житейски обяснимо да е наясно и да е възприел част от тези думи в своя речников
запас.
По отношение на писмените доказателства съдът кредитира приобщените
съдебни актове, въз основа на които извлече данни за датата на прекратяване на
брачното правоотношение между частния тъжител и подсъдимата, за режима на лични
контакти между Б.Ц. и сина му, както и за обтегнатите отношения между бившите
съпрузи.
В тази връзка съдът се присъединява към становището на предходната
инстанция да не вземе предвид приобщените СПЕ, назначени и изготвени в хода на
други съдебни производства, както и към преценката на СРС да окачестви като
неотносими изброените в мотивите доказателства.
По отношение на съдебното минало на
подсъдимата Д., съдът даде вяра на приложената по делото справка за съдимост, от
която се изведе данни за липса на предишни осъждания, с оглед на което към датата
на извършване на престъпните посегателства, подсъдимата е с чисто съдебно
минало.
Настоящата инстанция се довери на изготвената комплексна съдебно
психиатрична и психологична експертиза, въз основа на която се установи годността
на Л. Ц. да излага свидетелски показания.
Предвид изложените факти и анализа на събраните доказателства съдебният
състав на СГС достигна до различен краен извод от този на проверяваната инстанция
относно липсата на съставомерност на престъплението, за което е повдигнато
обвинение от частен характер на Д.Д. по чл. 182, ал. 2 от НК.
От обективна страна субектът на престъплението има особено качество, това
следва да е родител, респективно друг сродник, за който съдебният акт се отнася. В
настоящия случай съобразно приобщеното копие от удостоверение за раждане
подсъдимата Д.Д. е майка на малолетното дете Л. Ц..
Безспорно се установи наличие на влязло в сила съдебно решение № 477 от
19.11.2014 г. на СОС, ГО, с което са преуредени въпросите, свързани с режима на
личните отношения. Като съгласно решението режимът на личните отношения се
състои майката – Д.Д. да предава Л. Ц. в дома на тъжителя, находящ се в гр. София,
ул. „******* и да ги взима от там на установените дати - от 09.00ч. на 18 октомври до
19.00ч. на 25-ти октомври, от 09.00ч. на 16 декември до 19.00ч. на 26-ти декември; от
09.00ч. на 18-ти февруари до 19.00ч. на 22-ри февруари; от 09.00ч. на 29 март до
19.00ч. на 09 април; от 09.00ч. на 23 май до 19.00ч. на 27 май, както и всеки първи и
трети петък и събота от месеца - от 09.00ч. в петък до 19.00ч. в събота.
Установи се също така, че на инкриминираните дати, а именно на 21.06.2019г. в
09.00ч. и на 16.08.2019г. в 09.00ч.,които времеви отрязъци съвпадат с предвиденото в
съдебното решение, с което е изменен режима на виждане между Л. Ц. и частния
9
тъжител, тези срещи между детето и неговия баща не са осъществени. В тази връзка
са всички ангажирани по делото доказателствени източници.
По отношение на първия времеви период на 21.06.2019 г. в 09.00 часа съдът
установи, че е налице обективно пречка, въз основа на която подсъдимата не е могла
да изпълни така постановения режим на свиждания между частния тъжител и Л. Ц..
Обстоятелството, че инкриминираната дата – 21.06.2019 г. е учебен ден не е без
значение. В случая подсъдимата е била възпрепятствана да изпълни съдебното
решение, тъй като на инкриминираната дата в посочения час Л. Ц. е следвало да бъде
на училище. С оглед на което изпълнявайки на посочената дата съдебното решение
подсъдимата е била изправена пред възможността да накърни интересите на детето,
свързани с образованието му.
От друга страна, съдът установи, че Л. Ц. не желае да се среща с баща си.
Разпитан пред предходната инстанция, свидетелят излага подробни твърдения, че
изпитва страх и нежелание да общува с частния тъжител, същият посочва и
причините, поради които не иска да гостува и да прекарва време с частния тъжител.
За това обстоятелство се събра достатъчен обем от доказателства, които установиха,
че отношенията между частния тъжител и Л. Ц. не са пълноценни и в тяхното
общуване има затруднения и отдалеченост от страна на детето. Тази отчужденост
между частния тъжител и неговия син съществува от продължителен период от
време. В хода на наказателното производство се събраха данни, че за да се преодолее
настъпилото отчуждение са били предприети срещи с психолог, на които да
присъстват частния тъжител и сина му, както и посещения на детето в дома на баща
му в присъствието на служител от отдел „Закрила на детето“, но същите не са била
резултатни. От друга страна, съдът не се съгласява с преценката на предходната
инстанция, че зад нежеланието на Л. Ц. да общува с баща си е в резултат на
манипулативни действия от страна на подсъдимата. В тази връзка съдът отчита, че
подсъдимата сама признава, че тя има желание да изпълнява режима на лични
контакти. За това свидетелства и обстоятелството, че същата напомня на детето си
преди предстоящите срещи с баща му и го пита дали иска да отиде, на който въпрос
Л. Ц. е отговарял отрицателно. От друга страна, въззивният съд взема предвид, че
частния тъжител не проявява достатъчно активност по отношение на контактите с по-
малкия си син. Същият не е направил опит да се свърже с подсъдимата или със сина
си, който има мобилен телефон, за да разбере причината, поради която не е доведен
при него, за да се видят. Липсата на активност съдът извлече и съобразно
свидетелските показания на М. Г. и К.П., които са били на гости на инкриминираните
дати при частния тъжител. Двамата свидетели излагат твърдения, че Б.Ц. не е
предприел никакви действия да установи контакт с майката на сина си или с детето
си. Настоящата инстанция отчита обстоятелството, че със съдебното решение от
19.11.2014 г. на СОС, ГО, съдебната инстанция е създала задължение на подсъдимата
да води сина си до дома на баща му. Това не следва да се тълкува в посока, че
другият родител не трябва да проявява необходимата активност, свързана с
предстоящи срещи с детето си, тъй като връзката между родител и дете е двустранна
и за нея следва да бъдат полагани усилия и от двете страни, за да се запази.
Въз основа на изложените по-горе фактически и правни съображения съдът
счита направената въззивна жалба за основателна и призна подсъдимата Д.Д. за
невиновна по повдигнатото й обвинение от частен характер.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 190, ал.1 от НПК, направените по
делото разноски следва да останат за сметка на частния тъжител Б.Ц..

Така мотивиран съдът постанови своята присъда.
10


11
Съобщи за изтекли лични данни