№ 1101
гр. София, 01.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Диана Коледжикова
Членове:Камелия Първанова
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Диана В. Аначкова
като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско
дело № 20211000501854 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.
С решение № 260043/24.03.2021г, постановено по т.д.№ 171/2020г на СОС, е
осъдено „Бул Инс” АД с ЕИК *********, да заплати на Д. А. И. сумата от 10 000лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди-болки и страдания,
търпени в резултат на причинени при ПТП, настъпило на 13.08.2017г, телесни увреждания,
ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 13.12.2019г до
окончателното плащане, като е отхвърлен акцесорният иск за плащане на обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху сумата от 10 000лв. за периода 12.09.2019г до
12.12.2019г и исковата претенция за главница за разликата от 10 000лв. до 26 000лв., ведно
със законната лихва от 12.09.2019г. Осъдено е „Бул Инс” АД да заплати на П. С. П. сумата
от 10 000лв., представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди-болки
и страдания, търпени в резултат на причинени при ПТП, настъпило на 13.08.2017г, телесни
увреждания, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от
13.12.2019г до окончателното плащане, като е отхвърлен акцесорният иск за плащане на
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 10 000лв. за периода
12.09.2019г до 12.12.2019г и исковата претенция за главница за разликата от 10 000лв. до
26 000лв., ведно със законната лихва от 12.09.2019г. Осъдено е „Бул Инс” АД да заплати на
В.П. П., действаща като малолетна чрез своята майка и законен представител П. С. П.,
сумата от 10 000лв., представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени
вреди-болки и страдания, търпени в резултат на причинени при ПТП, настъпило на
13.08.2017г, телесни увреждания, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху сумата от 13.12.2019г до окончателното плащане, като е отхвърлен акцесорният иск за
плащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 10 000лв. за
периода 12.09.2019г до 12.12.2019г и исковата претенция за главница за разликата от
10 000лв. до 26 000лв., ведно със законната лихва от 12.09.2019г. Осъдени са Д. А. И., П. С.
1
П. и В.П. П., действаща като малолетна чрез своята майка и законен представител П. С. П.,
да заплатят по равно на „Бул Инс” АД сумата от 2 902.15лв. за разноски за адвокатско
възнаграждение с вкл. ДДС, съразмерно с отхвърлената част от исковете, както и общата
сума от 246.15лв. за направени по делото разноски за възнаграждения на вещи лица
съразмерно с отхвърлената част от исковете. Осъдено е „Бул Инс” АД да заплати по сметка
на СОС държавна такса в размер 1200лв. върху уважения размер на исковете, както и
деловодни разноски /възнаграждения за вещи лица/ в размер на 153.85лв. съразмерно с
уважената част от исковете.
Решението е обжалвано от ЗД „Бул Инс” АД, представлявано от адв. А. И. от САК, в
частта му, с която са уважени исковите претенции за обезщетение за неимуществени вреди
за сумите, за Д.И. над 5 000лв., В.П. над 3 000лв., П.П. над 2 000лв., ведно с лихвата за
забава и разноските, с доводи, че е нарушен материалния и процесуалния закон и, че е
неправилно. Излага доводи, че определените обезщетения са завишени по размер, в
противоречие на чл.52 ЗЗД. Сочи, че от представената медицинска документация не може да
се направи извод, че освен разкъсно-контузната рана в лявата теменно-тилна област на
главата, за която няма данни за индивидуализацията й, за другите телесни увреждания няма
достатъчно доказателства, че са във връзка с инцидента. По отношение на В.П. поддържа,
че не е претърпяла травма, че не е била в детско столче, че дори и при наличие на мозъчно
сътресение оздравителният период не е бил по-дълъг от 15-20 дни. За П.П. сочи, че не е
изяснено дали след ПТП е била в безсъзнателно състояние, тъй като свидетелските
показания са противоречиви, като и при нея оздравителният период е в рамките на 15-20дни.
Претендира да се отмени решението в обжалваната му част и да се присъдят направените по
делото разноски.
Ответниците по жалбата- П. С. П., Д. А. И. и П. С. П., чрез адв.К.Д. от САК, са
оспорили същата като неоснователна. Сочат, че правилно съдът е приел, че вследствие на
ПТП ищците са получили травматични увреждания, които да бъдат репарирани с
присъдения по справедливост размер на обезщетение. Позовават се на заключението на
вещото лице, съгласно което Д. А. И. е получила зееща разкъсноконтузна рана на главата в
лявата тилнотеменна област на главата, както и коренчова увреда на лумбо-сакралния отдел,
за В.П. П.-контузия на главата и мозъчно сътресение, за П. С. П.-контузия на главата в
челноскулната област на главата вляво и мозъчно сътресение. Съобразени са конкретните
икономически условия и нивата на застрахователно покритие, продължителността на
възстановителния период и съдебната практика. Претендират да се остави без уважение
въззивната жалба и да се присъдят разноски.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и
против обжалваем съдебен акт. Разгледана по същество въззивната жалба е частично
основателна.
Ищците по делото-Д. А. И., П. С. П. и В.П. П., действаща като малолетна чрез своята
майка и законен представител П. С. П., са посочили, че на 13.08.2017г е настъпило ПТП
между л.а. „Ауди”, управляван от А. С. В. и л.а. „Мерцедес”, в резултат на което са
пострадали като пътници в л.а. „Ауди”. Лекият автомобил „Ауди” с рег. № ********
излязъл от път без предимство и се ударил в движещият се в дясна лента по АМ „Тракия”
т.а. „Мерцедес” 1812” с рег. № ******. Виновен за настъпването на ПТП е водачът на л.а
„Ауди”, който имал задължителна застраховка при ответното дружество. Причинени им
били телесни увреждания-на Д. А. И.–разкъсно-контузна рана на главата парието-
окципитално вляво, увреждане на лумбо-сакралните коренчета вдясно. Била е настанена в
болница от 13.08.2017г до 16.08.2018г. и определено медикаментозно лечение. Имала
главоболие и болки на мястото на травмата на главата, сънливост, отпадналост, повишена
светлочувствителност, раздразнителност, силни болки в кръста, двустранно, разпростиращи
се по задната повърхност на дясното бедро, болки във врата и тила, изтръпване на
2
крайниците, страх от превозване с автомобил, променила се негативно психиката й. Имала
нужда от помощта на близките в ежедневието си.
В.П. П., пътувала в детско столче, на задната седалка, е получила комоцио церебри,
контузио капитис. Била в болница от 13.08.2017г до 16.08.2018г. В продължение на 4 месеца
е била вяла и отпаднала, имала болки, плачела, трудно пазела равновесие, била сънлива,
неспокойна.
П. С. П. е получила комоцио церебри и контузио регио фронто-зигоматици
син.капитис /мозъчно сътресение и контузия в лявата челно-яблъчна област на главата,
загубила за кратко време съзнание/. След инцидента се оплаквала от постоянно главоболие
и световъртеж, сънливост и изостряне на болките, отпадналост, повишена
светлочувствителност, повишена раздразнителност, загуба на координация на мускулите и
шум в ушите. Имала нужда от помощта на близките си в ежедневието. Променила се
психиката й. Страда от нарушения на съня, понижено настроение, тревожност, нарушение
на паметта и вниманието, затруднена концентрация, страх да се вози на автомобил, да се
движи по улиците, чувство за безпомощност и малоценност, което се е отразило негативно
върху психиката й.
Ищците са претендирали за всяка една по 26 000лв. за обезщетение за
неимуществени вреди-болки и страдания, ведно със законната лихва върху сумите от
12.09.2019г. до окончателното плащане.
Ответникът по делото- ЗД „Бул Инс” АД е оспорил исковите претенции,
настъпването на деликт, наличието на виновно противоправно поведение у сочения като
виновен водач и механизма на ПТП. Възразил е срещу размера на претендираните
обезщетения. Навел е възражение за съпричиняване по отношение на ищците Д. А. И. и П.
С. П., че са пътували без поставени обезопасителни колани и че са се качили в претоварен с
пътници автомобил, а по отношение на ищцата В.П. П., че е пътувала без поставен
обезопасителен колан и необезопасена в детско столче.
С решението си първоинстанционният съд е уважил частично исковите претенции за
обезщетения за неимуществени вреди за сумата от по 10 000лв., като е отхвърлил същите за
разликата до 26 000лв. Приел е, че не е налице съпричиняване от страна на пострадалите в
ПТП ищци.
Безспорно между страните по делото е, че между виновното за настъпилото ПТП
лице и ответното дружество е била сключена застраховка „Гражданска отговорност”, че е
настъпило ПТП на 13.08.2017г, в което са причинени телесни увреждания на ищците.
Пред въззивната инстанция спорни въпроси са-размерите на обезщетенията
неимуществени вреди и дали е налице съпричиняване от страна на пострадалите.
По делото е изслушано заключение по КСМАТЕ, съгласно която се установява въз
основа на представените доказателства по делото, че на 13.08.2017г. към 12.00 ч., в зоната
на 13-ти километър на автомагистрала „Тракия”, в землището на с.Нови хан, е настъпило
ПТП, като от нерегламентиран земен пътен ръкав за вход и изход от автомагистралата,
намиращ се в дясно на платното за движение в посока София– Пловдив, в лентата за
принудително спиране навлязъл лек автомобил „Ауди” с рег. № ********, управляван от А.
С. В.. От нерегламентиран път излязъл лек автомобил „Ауди”, като веднага след
навлизането в платното за движение по автомагистралата, преминал диагонално през
лентата за принудително спиране и навлязъл изцяло в дясната лента за движение по
автомагистралата в посока София-Пловдив, към който момент достигнал скорост на
движение около 30 км./ч. В същото време и условия за движение в дясната си пътна лента
по автомагистралата в посока София-Пловдив със скорост около 78 км./ч. се движел товарен
автомобил „Мерцедес” с рег. № ********, управляван от Ц. М. С., при което настъпил удар
между челната дясна част на товарния автомобил и лявата задна част на лекия автомобил.
Ударьт настъпил в зоната на дясната част на дясната лента за движение в посока София-
3
Пловдив. При удара лекият автомобил бил отхвърлен в посока напред и вдясно и след това
се установил на място, а товарният автомобил продължил движението си в спирачен режим
в посока напред и впоследствие също се установил на място. Причината за възникване на
ПТП от техническа гледна точка са субективните действия на водача на лек автомобил
„Ауди, който при навлизане в автомагистралата не пропуснал движещото се по нея ППС -
товарен автомобил „Мерцедес”. В резултат на ПТП Д. А. И. е получила зееща разкъсно-
контузна рана на главата в лявата тилно-теменна област на главата; В.П. П. е получила
контузия на главата и мозъчно сътресение; П. С. П. е получила контузия на главата в челно-
скулната област на главата вляво и мозъчно сътресение. Травматичните увреждания и при
трите ищци се дължат на удари с или върху твърди тъпи предмети, които са съпроводени и
със сътресение на тялото. Сроковете за възстановяване предвид мекотъканния характер на
уврежданията са в рамките на около 15-20 дни. В рамките на този срок са били налице болки
и страдания, като техният интензитет е бил най-силен в началото и постепенно са
затихнали. Предвид мекотьканния характер на уврежданията не може да има в бъдеще
болеви усещания, както и трайни или постоянни последици за здравето и живота на ищците.
При ищцата Д. А. И. е било налице хронично заболяване на гръбнака, което впоследствие се
е обострило, т. е. травмата е настъпила на фона на това заболяване на гръбнака и тъй като
при сътресението на тялото, получено при удара, наличните хронични страдания могат да се
обострят, не е изключено това обостряне при ищцата за известен период от време да се е
дължало на увреждането, получено при ПТП. По делото няма данни дали ищците Д. А. И. и
П. С. П. към момента на ПТП са били с поставени предпазни колани, а ищцата В. П.
П.-в детска обезопасителна седалка /столче/, но от заключението на вещите лица се
установява, че при конкретния механизъм на ПТП - силен удар на лекия автомобил отзад,
носенето на обезопасителен колан не би предотвратило получаването на констатираните
травматични увреждания.
Свидетелят А. С. В. е дал показания, че е управлявал лекия автомобил, в който са
били пострадалите. Д. е имала спукана глава, П. е била в несвяст и не е можел да я събуди
20 минути. Дъщеря й била изпаднала в кома и се събудила след 15мин. След като са излезли
от болница, Д. е имала болки в главата, виело й се свят, не можела е да работи, изпитвала е
страх. В. не е можела да ходи, падала, не можела да говори добре. П. има остатъчни болки в
стомаха и кръста.
При наличието на всички елементи от състава на чл.432, ал.1 от КЗ се установява, че
пострадалите са претърпели неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и
страдания, свързани с причинените им от ПТП телесните увреждания, поради което следва
да се ангажира отговорността на застрахователното дружество. С Постановление
№4/23.12.1968г.на Пленума на ВС и съдебната практика на ВКС по чл.290 от ГПК-напр.
решение №130/8.07.2013г. на ВКС по т.д.№669/2012г., решение №151/12.11.2013г. на ВКС
по т.д.№486/2012г, ІІ Т.О., ТК, решение №88/9.07.2012г. на ВКС по т.д.№1015/2011г, ІІ Т.О.,
ТК, решение №199/30.11.2016г. на ВКС по т.д.№2432/2015г., ІІ Т.О се приема, че
справедливостта като критерий за определяне размера на обезщетението при деликт, не е
абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка при мотивирано изложение, а не
изброяване на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства, като характер на
увреждането, начин на извършването му, интензитета и продължителността на търпимите
болки и страдания, допълнително влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания. На тази база следва да се прецени обезщетението за
неимуществени вреди за претърпените болки и страдания.
За ищцата Д. А. И. се установява, че при ПТП е получила зееща разкъсно –контузна
рана на главата в лявата тилно-теменна област, като в резултат на налично хронично
заболяване на гръбнака, същото се е обострило, като възраженията, че не е настъпило това
увреждане е неоснователно, тъй като вещото лице установява връзка на същото с
настъпилия пътен инцидент. В.П. П.-контузия на главата и мозъчно сътресение, а П. С. П.–
контузия на главата в челно-скулната област и мозъчно сътресение. И при трите ищци
срокът за възстановяване е бил 15-20 дни, като не са настъпили усложнения, не са налице
4
остатъчни увреждания. Имали са болки и след изписване от болницата.
При съобразяване на изложените мотиви съдът намира, че обезщетението за
претърпените неимуществени вреди следва да се определи за Д. А. И. на 8 000лв., за П. С. П.
-6 0000лв. и за В.П. П. 5 000лв., ведно със законната лихва върху сумата от 13.12.2019г до
окончателното плащане.
По отношение на възражението съдът съобрази съдебната практика, че не всяко
нарушение на установените в ЗДвП и ППЗДвП правила за движение по пътищата е
основание да се приеме съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, водещо до
намаляване на дължимото се за същия обезщетение. По обективния характер на
съпричиняването е налице задължителна съдебна практика-т.7 от ППВС №17/1963г., в което
е акцентирано върху предпоставките за намаляване на обезщетението за вреди от
непозволено увреждане-допринасяне от страна на увредения за тяхното настъпване и пряка
причинна връзка между поведението му и настъпилия вредоносен резултат. Приносът
следва да бъде доказан по категоричен начин от страната, която е направила възражение за
съпричиняване, при условията на пълно главно доказване, а не и да е предполагаем. За да е
налице принос на увредения към щетата, е необходимо нарушенията да са в пряка причинна
връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният да е тяхно следствие. / Така
Решение №206/12.03.2010г на ВКС по т.д.№35/2009г, II Т.О., ТК, решение №154/31.10.2011г
на ВКС по т.д.№977/2010г, II Т.О., ТК, решение № 45/15.04.2009г по т.д.№525/2008г на II
Т.О., решение №159/24.11.2010г по т.д.№1117/2009 и решение №58/29.04.2011г по т.д.
№623/2010г на II Т.О./ От заключението на вещите лица се установява, че е ирелевантно
дали ищците са ползвали обезопасителни колани и дали В.П. е била в детско столче за
настъпилите увреждания.
Въз основа на изложеното следва да се отмени решението на първоинстанционния
съд в частта му, с която е уважена исковата претенция за Д. А. И. за разликата от 8 000лв. до
10 000лв., за П. С. П. за разликата от 6 000лв. до 10 000лв., и за В. П. П. за разликата от
5 000лв. до 10 000лв., ведно със законната лихва от 13.12.2019г до окончателното
изплащане. Следва да се потвърди в останалата му обжалвана част.
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция следва да бъде осъдено на
основание чл.38, ал.2 ЗАдв. ЗД „Бул Инс” АД с ЕИК ********* да заплати на адвокат К.М.
Д. от САК, с № **********, сумата от 508.50лв. за адвокатско възнаграждение пред
въззивната инстанция. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение по
чл.78, ал.5 ГПК е неоснователно, тъй като претендираното такова е към минималния размер
по Наредба №1 за размерите на адвокатските възнаграждения.
Въззивното дружество е направило искане за присъждане на разноски в размер на
внесената държавна такса за въззивно обжалване, но ищците по делото са освободени от
заплащане на същата, поради което не следва да бъдат осъждани същите.
С оглед изхода на спора следва да се отмени решението в частта му, с която е
осъдено „Бул Инс” АД с ЕИК ********* да заплати на адв. К.Д. от САК, с № **********, за
адвокатско възнаграждение за разликата от 957.31лв. до 1511.55лв.
За разноски на „Бул Инс” АД, направени за адвокатско възнаграждение пред първата
инстанция, претендираната сума от 4 500лв. следва да се намали на основание чл.78, ал.5
ГПК поради прекомерност, претендирана в размер на 3 930лв. съгласно чл.78, ал.5 ГПК.
Съобразно изхода на спора следва да се осъдят Д. А. И., П. С. П. и В.П. П. да заплатят на
застрахователното дружество допълнително сумата от 682.01лв. за адвокатско
възнаграждение пред първата инстанция и сумата от 57.85лв. за възнаграждения за вещи
лица.
Следва да се отмени решението в частта му, с която е осъдено ЗД „Бул Инс” да
заплати по сметка на Софийски градски съд сумата за разликата от 760 до 1200лв за
5
държавна такса и за разликата от 96лв. до 153.85лв. за деловодни разноски/ възнаграждения
за вещи лица/.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260043/24.03.2021г, постановено по т.д.№ 171/2020г на СОС, В
ЧАСТТА му, с която е осъдено „Бул Инс” АД с ЕИК *********, да заплати на Д. А. И.
сумата за разликата от 8 000лв. до 10 000лв., на П. С. П. за разликата от 6 000лв. до
10 000лв., за В.П. П. за разликата от 5 000лв. до 10 000лв., представляващи застрахователни
обезщетения за неимуществени вреди-болки и страдания, търпени в резултат на причинени
при ПТП, настъпило на 13.08.2017г, телесни увреждания, ведно с обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху сумата от 13.12.2019г до окончателното плащане, в частта
му, с която е осъдено „Бул Инс” АД с ЕИК ********* да заплати на адв. К.Д. от САК, с №
**********, за адвокатско възнаграждение за разликата от 957.31лв. до 1511.55лв., в частта
му, с която е осъдено ЗД „Бул Инс” да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата за
разликата от 760 до 1200лв за държавна такса и за разликата от 96лв. до 153.85лв. за
деловодни разноски/ възнаграждения за вещи лица/, КАТО ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковата претенция по чл.432, ал.1 КЗ, предявена от Д. А. И., срещу
„Бул Инс” АД за обезщетение за неимуществени вреди-болки и страдания, търпени в
резултат на ПТП от 13.08.2017г за разликата от 8 000лв до 10 000лв., ведно с обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху сумата от 13.12.2019г до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ исковата претенция по чл.432, ал.1 КЗ, предявена от П. С. П., срещу
„Бул Инс” АД за обезщетение за неимуществени вреди-болки и страдания, търпени в
резултат на ПТП от 13.08.2017г за разликата от 6 000лв. до 10 000лв., ведно с обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху сумата от 13.12.2019г до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ исковата претенция по чл.432, ал.1 КЗ, предявена от В.П. П., чрез
нейната майка и законен представител П. С. П., срещу „Бул Инс” АД обезщетение за
неимуществени вреди-болки и страдания, търпени в резултат на ПТП от 13.08.2017г за
разликата от 6 000лв. до 10 000лв., ведно с обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху сумата от 13.12.2019г до окончателното плащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му обжалвана част.
В необжалваната му част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. ЗД „Бул Инс” АД с ЕИК ********* ДА
ЗАПЛАТИ на адвокат К.М. Д. от САК, с № **********, сумата от 508.50лв. за адвокатско
възнаграждение пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА Д. Атаносова И., П. С. П., и В.П. П., чрез нейната майка и законен
представител П. С. П., ДА ЗАПЛАТЯТ на „Бул Инс” АД, допълнително сумата от 682.01лв.
за адвокатско възнаграждение пред първата инстанция и сумата от 57.85лв. за
възнаграждения за вещи лица.
Решението може да се обжалва с касационна жалба в едномесечен срок от връчването
му на страните при условията на чл.280 ГПК пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
6
1._______________________
2._______________________
7