Решение по дело №449/2019 на Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

 

гр. Кюстендил, 30.09.2019 г.

 

КЮСТЕНДИЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, в закрито заседание от тридесети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ БОГОЕВА

                                                         ЧЛЕНОВЕ: ЙОЛАНДА ЦЕКОВА

                                                                                  КАЛИН ВАСИЛЕВ-мл. съдия

 

 

 Като разгледа докладваното от младши съдия Василев в. гр. д. №449/2019г. по описа на Окръжен съд - Кюстендил и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 437, ал. 1, вр. с чл.435, ал.1, т.3, пр. второ  от ГПК.

Производството е образувано по жалба с вх. №324/22.07.2019г. /на ДСИ при Районен съд – Кюстендил/ от  В.П.Х.,***, против Постановление от 04.07.2019г. на ДСИ Б. Стайков, с което се прекратява производството по изп. дело №7/2009г. по описа на СИС при КРС.

В жалбата се сочи, че след като през 2016г. е попълнила заявление, което представила пред Агенцията по вписвания в гр. Видин, то през 2017г. получила отказ за вписване на ликвидация на търговско дружество, което е неин длъжник по изпълнително дело. Причина за отказа бил липсващи обстоятелства в заявлението. Намира, че това действие било ангажимент на съдебния изпълнител, като счита че Решение №261/2016г. по описа на КОС съдържа такъв извод. Твърди, че е предявила жалби до КнОС и САС с искане да й се даде възможност да посочи пропуснатите обстоятелства. Иска от Окръжен съд – Кюстендил да й даде указания как да отстрани пропуснатото в заявлението, входирано в Агенцията по вписванията, и разрешение за внасяне на допълнение в заявлението.

  Съдебният изпълнител е приложил мотиви, съгласно чл.436, ал.3, изр. второ от ГПК. В тях  се сочи, че с оглед решение на КОС по в.ч.гр.д. №261/2016г. е извършил  задълженията си, съобразно §5в, ал.1 и ал.2 от ПЗР от Закона за търговския регистър – дал е указания на взискателя по изп. дело №7/2009г. по описа на СИС при КРС – В.Х.. Издал е удостоверение, което същата да представи пред ТР на АП.  Съдебният изпълнител изтъква, че удостоверението относно обстоятелството, че е започнало изпълнително производство с взискател В.Х. и длъжник „***“ ЕООД, БУЛСТАТ:*********, не е взето от взискателя и все още стои приложено по изпълнителното дело. Добавя, че съдебният изпълнител няма задължения да внася удостоверения от името на взискателя, да внася такси от негово име и да открива процедура за вписване на ликвидация. Наред с посоченото счита, че производството е недопустимо, тъй като не се обжалва акт на СИ, а дружеството-длъжник не съществува в правния мир. 

 

   Кюстендилският окръжен съд, след служебна проверка на валидността и допустимостта в обжалваната част на Постановление от 04.07.2019г. по изп. д. номер 7/2009г. по описа на СИС при КРС и след като се запозна с доказателствата по делото и становищата на страните, съдът намира следното:

 

 Въз основа на изпълнителен лист от 20.12.2008г., издаден по ч.гр.д. номер 1499/2008г. по описа на КРС и молба от Х. е образувано изп.д. номер 7/2009г. по описа на СИС при Районен съд – Кюстендил, за сумите: 3300 лв. – по договор за доставка на мокро-солени кожи и мораторна лихва в размер на 2103 лв. за периода 02.02.2004г. – 05.11.2008г. С постановление от 11.04.2016г. на СИ е прекратено изпълнителното производство, поради липса на годен правен субект. Постановлението е обжалвано пред Окръжен съд – Кюстендил. С Решение от 02.06.2016г. по в.ч.гр.д. номер 261/2016г. по описа на КОС е отменено атакуваното постановление и изпълнителното дело е върнато на съдебния изпълнител за извършване на процесуалните действия по §5в, ал.1 и ал.2 от ПЗР на Закона за търговския регистър.  В изпълнение на цитираното решение на КОС съдебният изпълнител е дал указания на Х., че може да иска издаване на удостоверение, за това че съществува изпълнително производство между нея и дружеството длъжник и, също така, й е указано да подаде заявление за вписване на ликвидация на „***“ ЕООД в Търговския регистър. Съобщението с указанията й е връчено на 24.06.2016г. Въз основа на молба от името на взискателя СИ е издал на 12.08.2016г. удостоверение за наличното изпълнително производство и отново е указал подаването на заявление за вписване на ликвидация в ТР на Агенцията по вписвания и изрично е посочил, че ликвидацията следва да се впише в 2-месечен срок от изготвяне на удостоверението. В.Х. подала в Търговския регистър  заявление за вписване на обстоятелства относно прекратяване и ликвидация  по образец Б6. От Агенцията по вписвания на 19.09.2016г. са издали отказ по подаденото заявление. Мотивът за отказа е, че в заявлението не са посочени никакви обстоятелства за вписване, както и че липса удостоверение за уведомяване на териториална дирекция на НАП, съобразно чл.77 ДОПК. Отказът на Агенцията по вписванията е подлежал на обжалване пред Окръжен съд – Кюстендил. По твърденията, изложени в допълнително изискани от съда писмени доказателства, след като отказа на АП е обжалван пред КОС, последният с Решение №14 от 14.02.2018г. по т.д. 1/2018г. е оставил без уважение жалбата. Решението на КОС, отново по твърдения на жалбоподателя, е обжалвано пред Апелативен съд – София, откъдето все още няма произнасяне по жалбата.   

 

 

     На база изложеното, съдът намира от правна страна следното:

    Държавният съдебен изпълнител е прекратил производството по изпълнително дело 7/2009г. по описа на СИС при КРС, поради  установено наличие на предпоставка по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК –взискателят – В.Х., не е поискала извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. Анализирайки представеното копие от изпълнителното дело е видно, че на 11.04.2016г. е прекратено делото, поради липса на годен правен субект. След обжалване пред Окръжен съд-Кюстендил е отменено постановлението и е върнато на ДСИ за извършване на процесуални действия по пар. 5в, ал.1 и а.2 от ПРЗ на ЗТР. На 13.06.2016г. са дадени указания от ДСИ на Х. за снабдяване с удостоверение от Търговския регистър. Х. е поискала снабдяване с такова удостоверение, поради което на 12.08.2016г. и е било издадено от ДСИ. Видно от посочената по-горе фактическа обстановка Х. е предявила в ТР заявление за вписване в ликвидация. Тя е получила отказ за вписване, който обжалва, понастоящем пред Апелативен съд – София.

   Срокът по чл.433, а.1, т.8 от ГПК е процесуално-преклузивен, а не е давностен и поради това не се отразява върху самото материално право /вземането по изпълнителния лист/, а само на упражненото по делото право на сезиране от взискателя да иска изпълнение. Съответно дори и да се констатира това основание за прекратяване няма пречка да се инициира нов изпълнителен процес, защото прекратяването не погасява вземането, нито обезсилва изпълнителното основание или изпълнителния лист – Решение 232 от 04.10.2013г. по гр.д. 3046/2013г. III г.о. на ВКС – ГК.

      Смисълът на разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК е да бъде санкциониран  в чисто процесуален план /по-горе изяснихме, че материалното право не се погасява/ взискателят, поради своето бездействие, продължило повече от две години, поради това, че в този период не е поискал никакви принудителни действия спрямо длъжника. В такъв аспект би било налице „десезиране” на съдебният изпълнител. Съдебният изпълнител правилно би приложил разпоредбата, ако в този период взискателят действително е бездействал, но в случая не е така и на съдебния изпълнител му е било служебно известно, че взискателят веднъж е поискал предишното прекратяване да бъде отменено от съда, което е станало и на следващо място е поискал /в унисон с решението на КОС/ издаването на удостоверение, което да му послужи пред ТР на АВ. В този смисъл в периода визиран от нормата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, взискателят юридически не е могъл да предприеме каквито и да е принудителни действия спрямо длъжника, чрез съдебния изпълнител, преди да финишира процедурата по вписването на заявлението за ликвидация на длъжника си. Т.е. не е налице бездействие от страна на взискателя за срок от две и повече години и не следва санкцията да бъде прекратяване на изпълнителното дело – в този смисъл Решение 451 от 29.03.2016г. по гр.д. 2306/2015г. на IV г.о. на ВКС – ГК. Двугодишният срок следва да тече от отпадане пречката за насочване на принудителни действия. В настоящия случай, при все че взискателят е започнал, но не е довършил процедура по ликвидация спрямо длъжниковото дружество / спорът по отказа за вписване е висящ пред Апелативен съд – София/, то не следва да се прекратява изпълнителното дело.

    Ето защо, настоящият състав на Окръжен съд – Кюстендил, ще отмени Постановлението от 04.07.2019г. по изпълнително дело 7/2009г. по описа на СИС при КРС като незаконосъобразно и ще върне делото на същия за продължаване действията по него.       

  

    По обжалваемостта:

    На основание чл. 437, ал. 4, изр. второ от ГПК настоящото решение не подлежи на обжалване.

   Водим от горното, съставът на Кюстендилския окръжен съд,

 

РЕШИ:

 

       ОТМЕНЯ Постановление от 04.07.2019г. по изпълнително дело 7/2009г. по описа на СИС при КРС, с което е прекратено производството.

     Връща делото на СИС при КРС за продължаване действията по него.

      Решението не подлежи на обжалване.

 

                                                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                                                       ЧЛЕНОВЕ:1.

                                                                                                                          2.