Р Е Ш Е Н И Е 

 

Номер ………..                          01.07.2020 г.                                       град К.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

К. районен съд                                  II  граждански състав

На петнадесети юни                                                  година две хиляди и двадесета

В публичното заседание в следния състав

 

                                                                               

                                                                       

                                                                                  Председател: С.Г.

                                                                                               

                                                                                                                                            

 

Секретар: М.М.

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия С.Г. гражданско дело № 2204 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Предявен е иск  за прекратяване  на граждански брак с правно основание чл.49, ал.1 от Семейния кодекс /СК/.

 

В исковата молба ищецът твърди, че той и ответницата сключили граждански брак на *** г. в гр. К.. От брака си нямали родени деца.

Сочи, че в началото бракът им потръгнал, но в последствие отношенията им се влошили. Разбрали, че имали несходство в характерите. Всеки имал свои виждания за съдържанието на семейните отношения. В периода от сключване на брака до окончателната раздяла се събирали и разделяли три пъти, като опитвали да превъзмогнат различията си, но всички опити останали безуспешни. Това довело до окончателна раздяла, която датирала от г., когато ответницата се върнала да живее в У., предвид което неможело да бъде открита на посочения адрес, където живели заедно с ищеца.

Твърди, че между него и ответницата била прекъсната всякаква фактическа и духовна връзка. Настъпило пълно отчуждение един от друг. След окончателната им раздяла всеки имал свой личен живот, поради което запазването на брака било невъзможно.

Съпружеската им връзка била изцяло прекъсната и бракът им нямал дължимото според закона и морала съдържание, поради което брачната връзка останала само формална. Налице било дълбоко и непоправимо разстройство по смисъла на закона.  

Предвид гореизложеното моли да бъдат призовани на съд с ответницата и след като Съдът се убеди в твърдените обстоятелства, че ответницата не живее на посочения в страната адрес и се намира в У., да приложи реда за призоваване по чл. 48, ал 1 от ГПК чрез неофициален раздел на Държавен вестник, и след като се убеди в истинността на изложеното да постанови съдебно решение, с което да прекрати брака между страните като дълбоко и непоправимо разстроен, без да се произнася по въпроса за вината. В съдебно заседание ищецът Р.С.М. моли съда да прекрати брака му с ответницата, поради това, че не живеели заедно, дори не се чували, а и това било желанието на двамата. В съдебно заседание ищецът моли съдя да прекрати гражданския брак между него и ответницата като дълбоко и непоправимо разстроен.

 

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от адвокат А.Т., в качеството ѝ на особен представител на ответницата О.Г.Г..

 

Счита предявения иск за допустим. От представеното доказателство по делото – Удостоверение за сключен граждански брак № /*** г. безспорно се установявало, че налице бил сключен граждански брак между ищеца и ответницата.

Заявява, че няма връзка с ответницата по делото и изготвя настоящия отговор единствено въз основа на представените писмени доказателства по делото. Сочи, че не разполага с информация относно факта дали от сключения брак между страните са родени деца.

В тази връзка, към момента на подаване на настоящия отговор няма искания за събиране на гласни и писмени доказателства. Заявява, че ще се ползва от представените и  поисканите от ищеца доказателства. В съдебно заседание адвокат А. Т. в качеството й на особен представител на ответника моли  съда да уважи предявеният иск като основателен.

 

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и  доводите на страните, приема за установена следната фактическа обстановка :

 

Видно от представеното по делото удостоверение за сключен граждански брак, страните са сключили граждански брак на *** г. в град К., за което е съставен акт за граждански брак №  от същата дата. От брака си нямат родени деца.

 

За изясняване на обстоятелствата по делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите С.К.С. и Н.В.Б.  /майка на ищеца/.

 

От показанията на свидетелката С.се установява, че с Р. били приятели от пролетта на миналата година. От Р. знаела, че той се бил запознал със съпругата си на морето  след което заживели заедно. Заявява, че съпругата му постоянно искала да си ходи в У.. „Първо си дошла с детето, Р. не е баща на това дете“. Сочи, че Р. и помогнал да запише  детето на училище. Свидетелката заявява, че след това ответницата пак си тръгнала, „пак се върнала“. Сочи, че последния път О. казала на Р., „че ще си дойде след три дни и го е лъгала и въртяла и оттогава не поддържат връзка“. Знаела, че той не поддържа никакви контакти с нея и нямали контакт помежду си от около година и половина. Свидетелката заявява, че „никога не съм я виждала“.

 

От покаянията на свидетелката  Б. /майка на ищеца/ се установява, че Р. и О. се запознали по интернет, след което тя дошла да живее в К. „в моето жилище дойдоха“. Живели заедно няколко месеца след това „тя си отиде, после пак се върна, подписаха граждански брак“. Твърди, че отначало страните живеели много добре „но тя каза, че не харесва града държавата и просто през месец си ходеше в У. и после пак се връщаше“. Заявява, че О.  „от година и половина се  е прибрала и оттогава не си е идвала.“. Сочи, че страните по делото не поддържали никаква връзка помежду си „взаимно се блокираха“.

 

Показанията на свидетелката Б. следва да бъдат преценени с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК, предвид родствената й връзка с ищеца по делото. След тази преценка съдът счита, че следва да кредитира показанията на свидетелката изцяло, тъй като същите са безпротиворечиви, логични и взаимнодопълващи се и се подкрепят от събрания по делото доказателствен материал.

 

С оглед на така събраните доказателства, съдът намира, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен. Съгласно чл. 14 от СК, отношенията между съпрузите се изграждат на основата на взаимното уважение, общи грижи за семейството и разбирателство. Съпрузите не са могли да адаптират характерите си и вижданията си за брака, което е довело до неразбирателство. Различията в приоритетите и във виждането за задълженията на семейството, които различия се дължат на възпитанието, нравите, личностовите особености са довели до разногласия между страните, до конфликти, прерастващи в спорове. Между тях няма любов, доверие, взаимно уважение и загриженост един към друг. Създадената семейна атмосфера не е случайно или временно явление, продиктувано от обикновени, временни и преходни недоразумения. Тя е проявление на установилото се между съпрузите отчуждение непоносимост. Съпрузите не са в състояние чрез взаимно разбирателство и общи усилия да осигурят благополучието на семейството си. Нещо повече, те не желаят да постигнат това, защото поведението на ищеца и на ответницата е трайно установено. Разстройството на брака е непоправимо, тъй като е изключена всякаква възможност за неговото преодоляване и същото е намерило израз в съществуващата фактическа раздяла повече от година и половина, която е задълбочила отчуждението между съпрузите. Двамата отдавна са престанали да полагат усилия за запазването на брака, при което може да се направи извод, че той съществува само формално, което не е в ничий интерес. Поради изложеното съдът счита, че запазването на брака е невъзможно и същият следва да бъде прекратен, като дълбоко и непоправимо разстроен.

 

Съгласно чл.49, ал.3 от СК съдът не следва да се произнася относно вината за разстройството на брака,  тъй като никой от съпрузите не е поискал това.

 

Съгласно разпоредбата на чл. 329 от ГПК съдебните разноски по брачните дела са възлагат върху виновния или недобросъвестния съпруг. Когато няма вина или недобросъвестност или и когато и двамата съпрузи са виновни или недобросъвестни, разноските остават в тежест на всеки от тях, както са ги направили. По изложените по – горе съображения разноските  остават за страните така като са ги направили.

Страните следва да заплатят дължимата държавна такса поравно при решаване на делото.

 

Следва да бъде определена държавна такса при решаване на делото в размер на 40.00 лева, платима по равно от страните.

 

Воден от горните мотиви, съдът

 

 

Р   Е   Ш   И   :

 

 

ПРЕКРАТЯВА  гражданския брак между Р.С.М., ЕГН ********** *** и О.  Г.  Г., родена на ***г., гражданка на У., сключен с акт за граждански брак №/***г. в град К., като дълбоко и непоправимо разстроен.

 

ОСЪЖДА Р.С.М., ЕГН ********** *** да заплати в полза на  бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – К., сумата от 20.00 лева представляваща държавна такса.

 

ОСЪЖДА О.  Г.  Г., родена на ***г., гражданка на У. да заплати в полза на  бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – К., сумата от 20.00 лева представляваща държавна такса.

 

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му пред Окръжен съд - С.

 

 

 

 

 

                      Районен съдия: