№ 3859
гр. София, 19.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 18-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:АНГЕЛ Ф. П.
при участието на секретаря М. Ф. МЛ.
като разгледа докладваното от АНГЕЛ Ф. П. Административно наказателно
дело № 20211110210743 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на раздел V към глава III от ЗАНН. Образувано е по жалба на Я.
И. Ц. (чрез процесуален представител) срещу НП № 21-4332-009890 от 20.05.2021 г.,
издадено от Г. ВЛ. Б., началник-група към ОПП – СДВР, с което на жалбоподателя за
нарушения, квалифицирани съответно по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП (пункт 1 от
постановлението) и по чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП (пункт 2 от постановлението), на
основание съответно чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП и чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП са наложени
административни наказания глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 24 месеца - по пункт 1 - и глоба в размер на 200 лева - по пункт 2. От страна
на жалбоподателя (чрез процесуалния му представител) се оспорва фактическата обстановка
по НП и се излагат конкретни доводи за нарушаване на процесуалния закон, с искане за
отмяна (цялостна или поне частична – относно пункт 1) на постановлението и присъждане
на разноски. Административно-наказващият орган на практика не взема отношение.
От писмените доказателствени материали (обсъждайки и гласните /виж по-долу!/, с
изричното уточнение, че разпитът на актосъставителя и свидетеля/свидетелите по АУАН не
е задължителен – арг. от чл. 14, ал. 2 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН, като в случая обективната
истина може да бъде установена и се установява и без такъв разпит) - освен
оправомощаването на актосъставителя и наказващия орган (в това число като се установява,
че конкретният наказващ орган се е явявал началник именно на група "Административно-
наказателна дейност" в ОПП - СДВР) с писмена (и подписана) заповед на министъра на
вътрешните работи съответно за съставяне на АУАН и за издаване на НП по ЗДвП - се
установява по напълно несъмнен начин описаната в НП като препратка към АУАН
1
фактическа обстановка, към която съдът препраща (забрана за използване на подобна
техника за излагане на приетата от съда фактическа обстановка липсва в релевантната
нормативна уредба), както и (се установява още) че срещу жалбоподателя (роден през 1961
г.) към 06.05.2021 г. имало издадени и влезли в сила общо 20 НП за нарушения на правилата
за движението по пътищата, като за последно такова НП било влязло в сила през 2013 г.
Съдът не дава вяра на обясненията на жалбоподателя (макар и кратки, такива има, като
същите се явяват практически препращане към жалбата) и показанията на св. Н.М. в хода на
съдебното следствие. Касае се за заинтересованото в най-голяма степен от изхода на
производството лице - въззивникът Ц., респективно за доведен от последния свидетел - св.
М., поради което не може да бъде направен извод в смисъл, че коментираните гласни
доказателствени средства изхождат от безпристрастни лица. Особено силно впечатление
правят две неща:
Св. Н.М. не е посочен като пътник в автомобила, управляван от Ц., в наличната по делото
докладна записка до началника на 06 РУ – СДВР, като в същата докладна записка е описана
съответната проверка на лек автомобил и установяването на водача му и на конкретен
пътник - лицето К. Н. - с отбелязване на данни за самоличността им – три имена, ЕГН и
адрес - без да се посочи като установен пътник в процесния автомобил и г-н М., като липсва
логика в това Н. да бъде посочен като пътник в докладната записка с данни за неговата
самоличност, но това да не бъде сторено и по отношение на св. М., ако той действително е
пътувал (в това число и на задна седалка – не се касае за превозно средство със значителни
размери от типа на автобус и пр.) в съответния автомобил и изобщо ако е наблюдавал
събитията, за които разказва при разпита си в съдебно заседание. Дори ако следваше да се
приеме, че г-н Н.М. действително е пътувал в проверявания лек автомобил, то с оглед
останалите елементи на излагания тук анализ показанията му не би следвало да бъдат
кредитирани, поне що се отнася до релевантните за делото въпроси, а именно как точно е
протекла съответната полицейска проверка (а и относно това, че въззивникът през
съответния ден не е бил употребил алкохол /тук не се коментира дали се е касаело за
наказуема концентрация, с уговорката, че все пак св. Н.М. допълва съответния си отговор в
смисъл, че не е видял Я. Ц. да пие алкохол през въпросния ден).
На следващо място, както свидетелят, така и жалбоподателят (последният посредством
препращането към жалбата, за което вече стана дума), сочат наличие на повреда на
техническото средство, с което е следвало да се извърши проверка на водача Я. Ц. за
употреба на алкохол, но от официален източник (липсва всякаква логика конкретно тази
информация да е недостоверна, имайки предвид освен официалния й характер още и това, че
същата изхожда от длъжностно лице, различно от полицейските служители, за които има
данни, че са участвали в процесните събития) се установява (от съответната нарочно
изискана от съда справка), че ремонт на визираното техническо средство не е бил извършван
(което не би било логично при наличие на твърдяната в жалбата и от св. М. повреда).
По-нататък, отделен е въпросът и за това, че на водача в хипотези като процесната при
всяко положение не само се връчва екземпляр от съответните АУАН и талон за изследване,
но и оставащият у контролния орган екземпляр се подписва от проверявания водач, т. е.
2
липсва логика и в това служителите на МВР да са се надявали просто, че водачът ще
подпише предоставените му документи без да отрази възражение в смисъл, че отказ за
даване на проба чрез техническото средство (какъвто се описва и в акта, и в талона) не е
имало. Липсва логика и в това служителите на 06 РУ – СДВР, от страна на чийто екип е бил
спрян за проверка визираният по-горе лек автомобил, да приложат с цел да се „заяждат“
своеобразна конспиративна схема по отношение на водача Ц., включвайки в нея и
служители на МВР от друго звено (ОПП – СДВР) и то пред свидетел (посочен изрично в
споменатата по-горе докладна записка), с целия очевиден риск за професионалната им
кариера, какъвто неминуемо би бил налице при подобна хипотеза.
От друга страна, в споменатата по-горе докладна записка е отбелязано, че г-н Ц. е лъхал на
алкохол и е споделил, че е употребил известно количество. Същевременно талонът за
изследване, където изрично фигурира отбелязване за отказ да се даде проба чрез съответното
техническо средство, при всяко положение е бил предявен и подписан от нарушителя, т. е.
липсва логика в това последният да не се е запознал най-малкото с обстоятелството, че се
твърди, че е отказал пробата (изложеното тук се отнася съответно и до АУАН, който също е
подписан от Я. Ц.). Доколкото талонът се издава в повече от един екземпляра (водачът Ц. с
подписа си е удостоверил и това, че същият талон му е бил връчен), то липсва всякаква
логика (дори и при нечетливост на документа, доколкото липсата на текст в единия
екземпляр на място, където в съответния друг екземпляр текст има, е недотам трудно
установима като обстоятелство даже и при много лошо качество на съответното копие)
записът за отказа да бъде направен на по-късен етап (т. е. да се касае практически за
документна подправка и то с целия риск в тази връзка за професионалната кариера на
съответния служител на МВР), след връчването на екземпляр от обсъждания талон на
проверявания водач.
Логична причина водачът да откаже да се подложи на проверка за употреба на алкохол
(независимо от това евентуално колко важно е за него това да може правомерно да
управлява МПС с оглед професионалната му дейност) се явява опасението от нейния
резултат при положение, че Ц. е споделил пред ораните на МВР, че е употребил алкохол и
че същият е лъхал на алкохол (съгласно доказателствените материали, които съдът
кредитира на база на излагания тук анализ).
В жалбата, към която въззивникът на практика препраща в обясненията си, дадени в хода на
съдебното следствие (а и изобщо от страна на въззивника), не се твърди дори
предприемането на опит да се посети медицинското заведение (указано в съответния талон)
и да се даде кръвна проба (например чрез търсене на таксиметров превоз, като не се сочат и
причини евентуално за това подобен превоз да не е могло да бъде осигурен).
Несъхраняването на видеозаписи от страна на МВР във връзка с изтичане на указан в
конкретни вътрешни правила срок за съхранение не се явява причина съдът да се съмнява в
достоверността на изложеното в процесния АУАН, респективно в коментираната по-горе
докладна записка.
Така - в обобщение – съдът дава вяра на версията относно процесните събития, изложена в
АУАН и в съответната докладна записка, за сметка на противоречащата й версия, изходяща
3
от жалбоподателя и св. М..
При така установената фактическа обстановка наказващият орган правилно е приложил
материалния закон частично по първия пункт (виж по-долу!) и напълно по втория пункт от
постановлението (виж по-горе досежно прилагането на материалния закон съгласно НП!), в
това число като – що се отнася до пункт 2 от постановлението – съвсем очевидно (за този
извод не са необходими знания от кръга по чл. 144, ал. 1 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) е
налице хипотеза по пар. 6, т. 72 от ДР на ЗДвП (компроментираното до степен счупване
челно стъкло относително лесно може да се счупи допълнително, така че да нарани водача
или съществено да се затруднят концентрацията на последния и възможностите му за
възприемане на пътя пред него, включително като това се случи внезапно, т. е. налице е
неизправност, която е от естество да засегне безопасността на превозното средство или да
породи риск за други участници в движението по пътищата) и при всяко положение не е
налице хипотеза по чл. 28 от ЗАНН – независимо дали съгласно предходната или сега
действащата редакция на ЗАНН – в това число имайки предвид негативното значение за
обществената сигурност, което имат административни нарушения като процесните
(конкретните) две (без да се пренебрегва значението като отегчаващо обстоятелство на
данните за дисциплината на г-н Ц. като водач на МПС, пък макар и за последно съответното
НП срещу него в тази връзка да е било влязло в сила през 2013 г., като изводите на съда
досежно въпроса за прилагането на чл. 28 от ЗАНН биха останали същите и без отчитане на
така коментираното обстоятелство като отегчаващо). От текста на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП
(съобразявайки употребената дума „или“) е видно, че отказът на водача да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта
е напълно достатъчен за осъществяване на съответния състав на административно
нарушение (като се има предвид и това, че извършването на проверката с техническо
средство – от гледна точка на нейния резултат - може да има своето значение дори и при
последващо медицинско изследване). Впрочем само за такъв отказ е съставен процесният
АУАН; АУАН или заместващ правен акт по чл. 36, ал. 2 от ЗАНН за неизпълнение на
предписание за медицинско изследване не е съставян в случая. Последното води до извода,
че е налице съществено (ограничаващо процесуално право на жалбоподателя) нарушение на
процесуалните правила, доколкото сред тези права е и правото на съответното лице да не му
бъде налагано с НП наказание за обвинение, каквото не му е било повдигнато преди това, т.
е. наказващият орган е нарушил принципната забрана (от която има изключения, но случаят
не е такъв) за концентриране на правомощия на констатиращ административно нарушение
орган и на санкциониращ орган, като това нарушение на процесуалните правила може и
следва да бъде отстранено от съда, явяващ се въззивна инстанция в административно-
наказателното производство (макар и първа съдебна инстанция в същото производство) чрез
съответното изменение на НП (виж и по-долу досежно извода за необходимост от
изменение на НП в частта по неговия пункт 1!). Отделен е въпросът за това, че ако следваше
да се приеме, че е налице неправомерен отказ за даване на кръвна проба, то това евентуално
административно нарушение щеше да се явява различно от отказа за извършване на
проверка с техническото средство и би подлежало на отделно санкциониране. Следва
4
изрично да се уточни, че ангажирането на отговорността на въззивника на база на
настоящото решение, що се отнася до пункт 1 от НП, за административно нарушение,
извършено във връзка с отказа от проверка с техническо средство, но не и във връзка с отказ
за кръвно изследване, не се явява недопустимо и по арг. от чл. 287 от НПК вр. чл. 84 от
ЗАНН, доколкото от процесуалното поведение на жалбоподателя, респективно на неговия
процесуален представител, е видно, че защита е била осъществявана при всяко положение –
що се отнася до пункт 1 от НП - и по отношение на обвинение, единствено визиращо отказа
за проверка със съответното техническо средство, но не и неизпълнение на предписание за
друго изследване (държейки сметка в тази връзка и за тълкувателната практика на бившия
ВС, която е съответно приложима и при актуалната нормативна уредба, по въпроса за това
кога изменението на обстоятелствената част на обвинението се явява съществено, т. е. кога
съответното отклонение от страна на съда спрямо обвинението във фактически план се
явява съществено, така че да е необходимо съответното изменение на обвинението, който
въпрос има решаващо значение при обсъждането на това кога е налице съществено
изменение спрямо фактите по административно-наказателното обвинение, включително в
контекста на разпоредбата на чл. 84 от ЗАНН).
Дори и предоставеният на нарушителя екземпляр от АУАН да е бил нечетлив, на същия
нарушител актът при всяко положение (видно от съответния подпис) е бил предявен в
оригиналния (първичния) му вариант и доколкото не се касае за административно-
наказателно обвинение, отличаващо се с някаква сериозна фактическа и/или правна
сложност, то не би могло и в такъв случай (на нечетливост) да се приеме, че е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, ограничило процесуалните права на
жалбоподателя, т. е. последният при всяко положение е имал реалната възможност да
упражни процесуалното си право на защита по същество срещу отправеното му обвинение
(съобрази и уредбата по чл. 335, ал. 2 вр. чл. 348, ал. 3 от НПК вр. чл. 84 вр. чл. 63, ал. 3 вр.
ал. 2 вр. ал. 1 от ЗАНН!), включително и посредством отправяне на възражение при самото
съставяне на акта или в съответния указан в ЗАНН срок след това.
Що се отнася до компетентността на актосъставителя и наказващия орган, то същата следва
от разпоредбите съответно на чл. 189, ал. 1 вр. чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и чл. 189, ал. 12 вр.
чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
При извършената от съда цялостна и служебна проверка по реда на чл. 314 от НПК вр. чл.
84 от ЗАНН и при съобразяване на уредбата по чл. 63, ал. 7, т. 1 вр. ал. 2, т. 4 вр. ал. 1 вр. чл.
58д, т. 1 от ЗАНН – касателно първия пункт от обжалваното постановление, респективно
при съобразяване на уредбата по чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 1 от ЗАНН
– касателно втория пункт от същото постановление, се стига до изводите, че НП следва да
бъде изменено в частта по пункт 1 с прилагане на закон за същото административно
нарушение (без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението), като бъде
постановено, че административното нарушение се състои само в отказа за извършване на
проверка с техническото средство (налице е именно хипотеза, визирана в чл. 63, ал. ал. 7, т.
1 от ЗАНН, доколкото изменението има своя правен смисъл с оглед пределите на действие
на НП), съответно – че атакуваното постановление следва да бъде потвърдено в частта по
5
неговия втори пункт.
При този изход на делото и при прилагане на уредбата по чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН вр. чл. 143,
ал. 1 и чл. 144 от АПК (уредбата е нова спрямо тълкувателната практика на бившия ВС
касателно въпроса за разноските в съдебното производство по обжалване на НП, поради
което визираната тълкувателна практика поне отчасти /включително по обсъжданите тук
въпроси относно конкретното производство/ е загубила своето значение) разноски в полза
на жалбоподателя (за адвокатско възнаграждение на един адвокат, каквито са направени в
размер на 200 лева, видно от съответния приложен договор, имащ ролята и на разписка, като
съответният адвокат е участвал реално в производството) следва да се присъдят и то в
пълния претендиран размер, което следва по арг. от уредбата чл. 18, ал. 4 и ал. 2 вр. ал. 1 и
вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
При формулиране на диспозитива на настоящото решение в частта за разноските следва да
се съобрази това коя структура на МВР има качеството на юридическо лице съгласно ЗМВР.
Мотивиран от всичко изложено, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НП № 21-4332-009890 от 20.05.2021 г., издадено от Г. ВЛ. Б., началник-група към
ОПП – СДВР, в ЧАСТТА по неговия пункт 1, като прилага закон за същото
административно нарушение (чл. 174, ал. 3 от ЗДвП) без съществено изменение на
обстоятелствата на нарушението, а именно като постановява, че административното
нарушение се състои само в отказа за извършване на проверка с техническото средство.
ПОТВЪРЖДАВА постановлението в ЧАСТТА по неговия пункт 2.
Осъжда СДВР да заплати от бюджета си на жалбоподателя Я. И. Ц. сумата от 200 лева –
разноски по делото за възнаграждение на един адвокат.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-град в 14-дневен
срок от деня на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6