Р Е Ш Е Н И Е
№
……….
гр.
Варна, 20.09.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ, XLIХ – ти състав, в публично заседание проведено на дванадесети
септември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Д.Д.
при секретаря
Милена Узунова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 6302 по описа
за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно
съединени искове от Д.М.Д., с ЕГН ********** и адрес *** срещу „Ч.М.“ АД, с ЕИК
****и седалище и адрес на управление ***, с
правно основание чл. 357, ал. 1, вр.
чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване на уволнението извършено със Заповед № 015/17.03.2017 г. на Изпълнителния
директор на „Ч.м." АД-Варна за незаконно и неговата отмяна; ИСК с правно
основание чл. 357, ал. 1, вр.
чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението
длъжност „Машинен оператор на ММ с ЦПУ" в предприятието на ответника И ИСК
с правно основание чл. 357, ал. 1 вр. чл. 344 ал.
1 т. 3 КТ за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за оставане на ищеца без работа в резултат на
това уволнение за срок от шест месеца в размер на 1 760 лева ( хиляда и седемстотин шестдесет лева), ведно с лихвата за
забава от деня на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на
сумата. Моли за присъждане на сторените по делото разноски.
Обстоятелства, от които се твърди,
че произтича претендираното право:
В исковата молба ищецът твърди, че е
бил с ответника в трудово правоотношение по силата на трудов договор № 057
от 31.10.2016 г., който му е връчен на 01.11.2016год. По силата на този
договор, на основание чл.68, ал.1, т.2, във вр. с чл.70, ал.1 от КТ, ищецът
приема да изпълнява длъжността „Машинен оператор на ММ с ЦПУ" с код по НКПД 72232020, НКИД:2651. Мястото му на работа е Направление
„РЛТ“ цех „Програмна обработка“ град Варна. Работното му време е 8 часа, като
договорът се сключва за определена работа: за изпълнение на поръчка №190170 със
срок на изпълнение – 01.11.2017г., със уговорен в полза на работодателя срок за
изпитване от 6 /шест/ месеца. Съгласно договора трудовото възнаграждение на
ищеца е 440лв., с периодичност на изплащането – ежемесечно до 25-то число на
следващия месец. Трудовият договор е в сила от 01.11.2016год. Страните са се
договорили, че ако договорът не бъде прекратен при усл. на чл.71, ал.1 от КТ от
страна на работодателя в 6-месечен срок, то той се счита за окончателно
сключен. Съгласно постигнатите в договора клаузи, срокът за предизвестие при
прекратяване на договора е 3 месеца, но не повече от остатъка от срока на
договора.
Ищецът твърди, че фактически е
изпълнявал трудовите си задължения до 14.03.2017г., когато поради заболяване е
излязъл в отпуск заради временна нетрудоспособност, като му е бил издаден
болничен лист №Е20178800356/14.03.2017г. със срок на отпуска до 02.04.2017г. в
уверение на това. Твърди, че бил уведомен по телефон от служител в дружеството-работодател,
че е прекратено трудовото му правоотношение. На 22.03.2017г. ищецът лично
получил Заповед
№ 015/17.03.2017 г. на
Изпълнителния директор на „Ч.м." АД-Варна за
прекратяване на трудовото му правоотношение на осн.чл.71, ал.1 от КТ, като
причина за прекратяване е посочено: „прекратен в срока на изпитание”. Ищецът твърди, че процесната заповед се явява
незаконосъобразна, защото е издадена и в период на ползван от него отпуск за
временна нетрудоспособност, поради заболяване и по тази причина се ползва със
закрилата на Закона. Приема, че не е изтекъл срока на договора, поради което
работодателят няма право да го прекрати. Твърди, че не са му били налагани
каквито и да е дисциплинарни наказания и е изпълнявал съвестно задължението си.
В срока за отговор по реда на чл.131
от ГПК, ответникът депозира писмен отговор. С писмения отговор ответникът
изразява становище за допустимост и неоснователност на исковете. Ответникът
не оспорва твърденията на ищеца, относно трудовия договор №057 от 31.10.2016г. и
заеманите от него длъжности. Изтъква, че в подписания между тях трудов договор е била уговорена клауза
за изпитване в полза на работодателя, съгласно която: трудовият договор се
счита за окончателно сключен, ако не бъде прекратен по чл.71, ал.1 КТ в срок до
шест месеца в полза на работодателя. Твърди, че със Заповед №015 от
17.03.2017г. на изпълнителния директор на „Ч.м." АД, издадена на основание чл.71, ал.1 КТ, трудовото правоотношение с ищеца е прекратено в срока за изпитване, като Заповедта е получена лично
от ищеца на 22.03.2017г. Изтъква, че съгласно константата
съдебна практика, за да се прекрати действието на трудовия
договор е достатъчно писменото изявление на страната, в чиято полза е уговорен
срокът, да достигне до насрещната страна, без да се излагат причините,
мотивирали страната да прекрати договора. Счита, че с
изпращане на заповедта за прекратяване на ТД и нейното получаване от ищеца,
работодателят е изпълнил регламентираните си задължения по закон да уведоми
работника, че прекратява трудовото правоотношение. Приема за
неоснователно
възражението на ищеца, че уволнението е незаконно, тъй като е уволнен по време
когато същият е бил в болнични. Твърди, че закрилата на
работниците и служителите при уволнение, уредена в текста
на чл.З33КТ не обхваща прекратяване на трудовото правоотношение
на основание чл.71 КТ, а единствено конкретно посочените случаи по чл. 328, ал. 1, точки 2, 3, 5 ,11 и чл.
330, ал. 2, т. 6 КТ. Освен
това изтъква, че приложения към исковата молба болничен лист не е
представен от работника в „Ч.м." АД въпреки вмененото му
задължение, съгласно чл.9, ал.1 от Наредбата за медицинската експертиза. Счита предявените искове
за възстановяването на ищеца на работа и за осъждането на „Ч.м." АД да
заплати на ищеца обезщетение по чл.344, ал.1,т.З вр. чл.225, ал.1 КТ за
неоснователни, тъй като счита, че не са налице предпоставките на незаконно
уволнение. Поради
неоснователността на предявения главен иск, моли съда да отхвърли,
като неоснователен и предявения акцесорен иск за присъждане на лихви за забава.
В съдебно заседание исковете се поддържат.
В съдебно заседание ответникът, чрез
процесуалния си представител моли за отхвърляне на исковете и присъждане на
сторените по делото разноски.
Съдът като съобрази събраните по
делото доказателства и приложимите към спора правни норми, намира за установено
от фактическа страна следното:
Няма спор между страните, а и от
приетия по делото трудов договор №057 от 31.10.2016г. се установява, че ищецът е бил назначен при ответното дружество на
длъжността„Машинен
оператор на ММ с ЦПУ" със срок на изпитване 6 месеца
до 01.05.2017год.
Със Заповед №015 от 17.03.2017г. на изпълнителния директор на „Ч.м." АД,
издадена на основание чл.71, ал.1 КТ трудовото правоотношение с ищеца Д.М.Д. е прекратено в срока за
изпитване, считано от 20.03.2017год.
От приетите по делото болнични
листи/л.3, л.97 и л.98/ се установява, че ищецът е бил в отпуск, поради
временна нетрудоспособност от 14.03.2017год. до 02.04.2017год., от
03.04.2017год. до 10.04.2017год. и от 15.04.2016год. до 05.05.2017год.
Като доказателства по делото бяха
приети:
болничен лист от 14.03.2017 г., заповед № 015 от 17.03.2017 г., уведомление за
прекратяване на трудов договор от 21.03.2017 г., служебна характеристика,
трудов договор № 057/31.10.2016 г., удостоверение изх. №
20170217105730/17.02.2017г., касов бон от Агенция по вписвания, длъжностна
характеристика на длъжността Машинен оператор. четири броя фишове за
работна заплата, трудов договор № 057/31.10.2016 г., заповед № 015 от
17.03.2017 г., за прекратяване на трудов договор, обратна разписка за получена
заповед № 015 от 17.03.2017 г., дневник на приети болнични листове, справка
относно БМТВ на ищеца, заповед № 015 от 17.03.2017 г., известие за доставка от
22.03.2017 г., заключение за пригодност издадено на 28.10.2016 г., служебна
бележка № 40 от 01.11.2016 г., декларация от 21.11.2016 г., длъжностна
характеристика от 01.11.2016 г., молба до изп.директор на „Ч.м.“ АД от
21.10.2016 г., автобиография от 21.10.2016 г., карта за предварителен
медицински преглед от 26.10.2016 г., диплома № 0021738 от 15.07.1993 г.,
свидетелство за професионална квалификация от 15.07.1993 г., трудов договор №
057/31.10.2016 г., уведомление по чл. 62, ал.5 от КТ, декларация от 01.11.2016
г., болничен лист № Е20178800356,
регистрационна карта от бюрото по труда, два броя фискални бонове, болничен
лист № Е 20170105076, болничен лист № Е20167007020, разписка за входящи номера в Министерство на
здравеопазването, сертификат за професионален тренинг и тест, трудов договор №
127/03.08.2017 г., два броя производствени задания – участък РПО, писмо от
Дирекция“Инспекция по труда“ изх.№ 17006755 от 23.01.2017 г., определение на
ВОС от 07.2017 г., искова молба с вх.№ 12173/2017 г., трудов договор №
54/20.07.2017 г., решение № 1959/15.05.2017г.
От приложената и приета от съда
справка от счетоводството на ответното дружество е видно, че начисленото
месечно брутно трудово възнаграждение на ищеца е било както следва: м.
11.2016г. – 480,75лв. за 17 отработени дни; за м.12.2016г. – 447,18лв. за 20
отработени дни; за м.01.2017г. – 79,43лв. за 5 дни болнични за сметка на работодателя;
за м.02.107г. – 50,04лв. за 3 дни болнични за сметка на работодателя; за
м.03.2017г. – 212,71лв. за 1 отработен ден и 9 дни платен отпуск.
Към доказателствата по делото са
приети заверени копие от регистрационна карта на ищеца в Дирекция „Бюро по труда“
към Агенция по заетостта, с дата на регистрация – 09.11.2016г. – т.е. по време
на изпълняване на задълженията му по процесния трудов договор, от която се
установява, че ищецът е регистриран, като безработен.
Приложени са копия на трудови
договори, от които е видно, че междувременно ищецът е започнал работа по
трудово правоотношение.
Така
установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
За да бъде уважен главният иск с
правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ, следва да се констатира
незаконосъобразност на уволнението, на формално или материалноправно основание,
съобразно критериите за посоченото прекратително основание.
Трудовото правоотношение на ищеца е
прекратено на основание чл.71,ал.1 от КТ, т.е. в изпитателния срок, уговорен в
полза на ответното дружество. Договорът за изпитване в конкретния случай е
сключен, като предшестващ сключването на окончателен трудов договор за
неопределено време. В трудовия договор е упоменат срок за изпитване 6м. Няма
спор между страните, че трудовият договор е подписан и влязъл в сила на
01.11.2016г., когато е и фактическото начало на изпълнение на трудовите функции
от страна на ищеца.
От момента, когато валидно е
възникнало трудовото правоотношение на ищеца, до датата на прекратяване на
трудовия договор не е изтекъл уговорения в полза на работодателя изпитателен
срок. Предвид на това и използвайки уговорения в негова полза срок на изпитване,
работодателят е прекратил валидно трудовото правоотношение на ищеца.
Съобразно
трайно установената съдебна практика, обективирана и в решения, постановени на
осн.
чл. 290 ГПК, трудовият договор със
срок за изпитване не е срочен трудов договор, а самостоятелен вид трудов
договор. Според разпоредбата на чл. 70, ал.1 КТ, когато работата изисква да се провери годността на
работника или служителя да я изпълнява, окончателното приемане на работа може
да се предшества от договор със срок за изпитване до шест месеца. Такъв договор може да се сключи и когато работникът или служителят
желае да провери дали работата е подходяща за него. С
включването на клауза за изпитване страните по трудовото правоотношение имат
възможност да преценяват в определен срок доколко е уместно окончателното им
обвързване от трудов договор. Срок за изпитване може
да се уговори при сключване както на договор за неопределено време, така и при
всички видове срочни трудови договори. Видът на
трудовия договор е без значение за валидността на клаузата за изпитване. В
срока на изпитване работодателят извършва преценка за годността на служителя да
изпълнява възложената му работа, която преценка не подлежи на съдебен контрол,
а до изтичане на срока за изпитване разполага с правото да прекрати трудовия
договор без предизвестие при условията на чл. 70, ал.1 КТ във
всеки момент от изпълнението му. За да възникне валидно уговорката за
изпитване, в съдържанието на трудовия договор, освен задължителните реквизити
по чл.66, ал.1 КТ, следва по ясен и недвусмислен начин, че трудовото
правоотношение е със срок за изпитване - да се отрази, че договорът се сключва
при условията на чл. 70, ал.1 КТ или да се възпроизведе
текстово основното съдържание на текста. Предвид
изложеното, съдът намира, че процесния договор отговаря на установените в
съдебната практика изисквания: в него изрично е посочена законовата разпоредба
/чл. 70 КТ/, уреждаща възможността за възникване на договор
със срок за изпитване, а също така е посочен и срокът за изпитване. Работодателят, в чиято полза е направена уговорката със срок за изпитване,
може законосъобразно и без да излага конкретни мотиви да прекрати трудовото
правоотношение с работника или служителя най-късно до края на работния ден, в
който изтича реално отработеният изпитателен срок.
Трудовият договор с ищеца е
прекратен на 20.03.2017год., т.е. до изтичане
на уговорения изпитателен срок с реално изпълнение на работата – 01.05.2017г. Съгласно константната съдебна практика утвърдена с Решение № 620/18.10.2010 г. на ВКС по гр.
д. № 1716/2009г, IV г. о., ГК. и Решение №429/2015г. на
ВКС по гр. дело № 132 по описа за 2015 година,
постановени по реда на чл. 290 от ГПК, договор със срок на
изпитване може да бъде прекратен от работодателя и до изтичане на срока, когато
срокът е уговорен в негова полза,
дори и в случаите когато работникът е в отпуск поради временна
нетрудоспособност. Разпоредбата на чл. 71, ал. 1 КТ по категоричен начин
предвижда, че до изтичане на срока за изпитване, страната, в чиято полза е
уговорен, може да прекрати договора без предизвестие.
Предвид
гореизложеното настоящия съдебен състав приема, че заповедта с която трудовото правоотношение
на ищеца е прекратено е правомерна и законосъобразна. Предвид на това искът за признаване на прекратяващата трудовото
правоотношение на ищеца заповед за незаконосъобразна и нейната отмяна следва да
се отхвърли.
При този изход от спора по главния
иск неоснователни се явяват претенциите
на ищеца, заявени по реда на чл.344, ал.1, т.2 от КТ за възстановяване на
заеманата преди уволнението длъжност и присъждане на обезщетение по реда на
чл.225,ал.1 от КТ, на основание чл.344,ал.1,т.3 от КТ.
Предвид липсата на претенция за присъждане на разноски от страна
на ответното дружество, съдът не присъжда такива.
Мотивиран от гореизложените
съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените
от Д.М.Д.,
с ЕГН ********** и адрес *** срещу „Ч.М.“ АД, с ЕИК ****и седалище и адрес на
управление ***, с правно основание чл. 357,
ал. 1, вр. чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване на
уволнението извършено със Заповед № 015/17.03.2017 г. на Изпълнителния директор на „Ч.м."
АД-Варна за незаконно и
неговата отмяна; ИСК с правно основание чл. 357,
ал. 1, вр. чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на
заеманата преди уволнението длъжност „Машинен оператор на ММ с ЦПУ" в
предприятието на ответника и
ИСК с правно основание чл. 357, ал. 1 вр. чл. 344 ал.
1 т. 3 КТ за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за оставане на ищеца без работа в резултат на
това уволнение за срок от шест месеца в размер на 1 760 лева ( хиляда и седемстотин шестдесет лева), ведно с лихвата за
забава от деня на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на
сумата.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: