№ 7718
гр. София, 14.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20241110124373 по описа за 2024 година
намира, че на основание чл. 140, ал. 3 ГПК следва да съобщи на страните проекта за
доклад по делото:
Предявени са от „Шиле“ ООД срещу М. В. Х. осъдителен иск с правно основание чл.
92, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 10 244 лева, представляваща неустойка за
неизпълнение на договорно задължение по чл. 2.2.2 от предварителен договор за покупко-
продажба на МПС от 29.11.2023 г. и насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал.
1, предл. 1 ЗЗД, предявен от М. В. Х. срещу „Шиле“ ООД за заплащане на сумата от 5 000
лева, представляваща заплатена по договора част от продажната цена на МПС при наличие
на договорно основание по чл. 4.4 за нейното връщане, ведно със законната лихва от
подаването на насрещната искова молба в съда – 12.08.2024 г., до окончателното плащане.
Ищцовото дружество твърди, че на 29.11.2023 г. между него, в качеството му на
продавач и ответника М. В. Х., в качеството му на купувач, е сключен предварителен
договор за покупко-продажба на МПС, собственост на „Шиле“ ООД – лек автомобил
„марка“, модел „. модел .“, шаси № номер, цвят: бял металик. Посочва се, че по силата на
договора ответникът се е задължил да закупи от ищеца посоченото МПС при уговорена
обща продажна цена в размер на сумата от 174 900 без вкл. ДДС и 209 880 лева с вкл. ДДС.
Поддържа се, че съгласно клаузите на чл. 2.2.1 и чл. 2.2.2 от договора продажната цена
следвало да бъде заплатена на две части: капаро в размер на 5000 лева в деня на подписване
на договора и останалата част от продажната цена в размер на 204 880 лева – в срок до
10.01.2024 г. Излага се, че М. Х. не изпълнил договорното си задължение и не е заплатил в
срок втората част от продажната цена, поради което неизпълнение не бил сключен
окончателен договор за покупко-продажба на МПС. В исковата молба се твърди, че съгласно
клаузата на чл. 4.3 от договора „Шиле“ ООД има правото едностранно да развали договора
без предизвестие, като задържи първата част от уговорената продажна цена. Сочи, че при
неплащане от страна на купувача на втората част от последната и на основание клаузата на
чл. 4.2 от предварителния договор същият дължи на продавача неустойка в размер от 5 % от
сумата по чл. 2.2.2 от договора. Излага се, че в случая, поради допуснатото неизпълнение от
Х. на задължението му за заплащане в срок на втората част от продажната цена на
автомобила, с писмено уведомление - покана „Шиле“ ООД развалило договора и поканило
ответника да му заплати сумата от 10 244 лева, представляваща неустойка за неизпълнение
на договорно задължение по чл. 2.2.2 от сключения между страните предварителен договор.
Посочва се, че поканата е връчена на ответника на 05.03.2024 г., като до изтичане на
предоставения с нея срок, а и до настоящия момент, плащане на дължимата неустойка не
последвало. С тези съображения „Шиле“ ООД отправя искане за осъждане на ответника да
1
му заплати сумата от 10244 лева, предсставляваща неустойка по чл. 4.3 от предварителен
договор за покупко-продажба на МПС от 29.11.2023 г.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът М. В. Х., чрез
пълномощника си адв. В., оспорва предявения иск като неоснователен с довод, че не дължи
процесната неустойка в размер от 10244 лева. Не оспорва и признава, че между ответника и
ищцовото дружество е сключен предварителен договор за покупко-продажба на МПС от
29.11.2023 г., по силата на който Х., като купувач, се е задължил да закупи от ищеца, като
продавач, следното МПС – л.а. марка модел, шаси номер, двигател 20170111, обем на
двигателя: 4395, мощност 390 kw/530 к.с., брой места 4+1, цвят: бял металик. Посочва, че
съгласно клаузата на чл. 2.1 от договора единичната цена на автомобила възлиза на 174 900
лева без ДДС, съотв. 209 880 с вкл. ДДС. Не оспорва, че съгласно чл. 2.2 от договора
плащането на цената се извършва на два пъти: капаро в размер на 5000 лева в деня на
подписване на договора, а останалата част от продажната цена в размер на 204 880 лева – в
срок до 10.01.2024 г. По същество с отговора не се оспорват по съдържание и клаузите на
договора, предвиждащи възможността за едностранното му прекратяване - разваляне от
продавача без предизвестие и със задържане на дадената сума като капаро – в случай, че
сделката не се осъществи в срок до 20 работни дни – чл. 4.2 от договора, както и
задължението за купувача да заплати на продавача неустойка в размер на 5 % от сумата на
втората вноска - при незаплащане на последната в предвидените срок и условия за това –
чл. 4.2. от договора. Ответникът М. Х. поддържа, че съгласно клаузата на чл. 4.4 от
предварителния договор в случай, че лизинговата компания, която ще ползва купува, откаже
предоставяне на лизинг по вина на продавача, последният дължи връщане на предадената
като капаро сума от купувача. Посочва, че е предприел необходимите действия за
финансиране закупуването на лекия автомобил, като поискал финансиране от третото за
спора лице „Смартауто Лизинг“ АД. Излага, че последното отказало да финансира
покупката поради невключване в предмета на дейност на дружеството-продавач „Шиле“
ООД на внос и продажба на МПС, доколкото „Смартауто Лизинг“ АД работи само с
официални вносители и проверени доставчици на автомобили. Ето защо ответникът счита,
че така извършения отказ е по причини, за които отговаря ищецът, поради което на
20.12.2023 г. му се обадил по телефона и му заявил, че разваля предварителния договор
поради извършения от третото за спора дружество отказ от финансиране. Излага, че още на
следващия ден - 21.12.2023 г., на специализирания сайт mobile.bg ищцовото дружество
публикувало обява за продажба на лекия автомобил, предмет на процесния договор. Не
оспорва, че с покана, връчена му на 05.03.2024 г., чрез ЧСИ Георги Дичев, ищецът е поканил
ответника да заплати претендираната неустойка и е заявил, че разваля процесния договор.
М. Х. твърди, че не дължи така претендираната сума, тъй като заплащането на втората част
от дължимата продажна цена се оказало невъзможно поради отказа на „Смартауто Лизинг“
АД да го финансира по причини, за които отговорност следва да носи ищцовото дружество.
С тези доводи ответникът отправя искане за отхвърляне на иска като неоснователен.
Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК от ответника М. В. Х. е депозирана насрещна искова
молба (като приложение към писмения отговор) с предявена насрещна осъдителна
претенция срещу ищеца по първоначалния иск „Шиле“ ООД за заплащане на сумата от 500
лева. В насрещната искова молба са изложени идентични твърдения с тези в писмения
отговор относно сключването на предварителния договор между страните с конкретния му
предмет и обект, уговорената покупно-продажна цена на автомобила и начина на
заплащането й, относно съдържащите се в договора клаузи за едностранното му
прекратяване от продавача и дължимостта на неустойка при допуснато неизпълнение на
задължението на купувача за заплащане на втората част от цената на МПС. Посочва се също,
че от ищеца по насрещните искове и купувач по договора за предприети действия за
осигуряване на финансиране за закупуване на МПС, като отново са изложени твърденията в
отговора относно постановения отказ и причината за това. С насрещната искова молба М. Х.
излага, че в случая е налице хипотезата, уговорена в чл. 4.4 от договора, според която ако
лизинговата компания, която ще ползва купувачът, откаже лизинг по вина на продавача, то
2
последният ще върне капарото на купувача. Твърди, че доколкото клаузата на чл. 4.4 не
предвижда купувачът да използва конкретно посочено лизингово дружество или каквито и
да е други изисквания, и доколкото отказът на „Смартауто Лизинг“ АД да финансира ищеца
е извършен именно по причини, за които ответното дружество отговаря, то последното
дължи на ищеца връщане на сумата от 5000 лева, заплатена от него като капаро и част от
общо дължимата по договора продажна цена. С тези съображения ищецът по насрещния иск
отправя искане за осъждане на ответника да му заплати сумата от 5000 лева, представляваща
заплатена по сключения между страните договор част от дължимата се продажна цена,
поради наличие на договорно основание по чл. 4.4 за нейното връщане, ведно със законната
лихва от подаването на насрещната искова молба в съда – 12.08.2024 г. до окончателното
плащане.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор на насрещната искова
молба ответникът „Шиле“ ООД, чрез управителя на дружеството, оспорва предявения иск
като неоснователен. Оспорва като невярно твърдението на ищеца относно заплащане на
капаро в размер от 5000 лева. Отрича отговорността на „Шиле“ ООД за отказа на
лизингодателя да предостави финансиране на ищеца, като счита, че представянето на един
отказ от страна на „Смартауто Лизинг“ АД не е от естество да обоснове извод за
изпълнение от М. Х. за точно и добросъвестно изпълнение на задълженията си, с грижата на
добър стопанин съгласно изискването на чл. 63 ЗЗД. Посочва, че съгласно чл. 3а, ал. 1 от
ЗКИ лицата, извършващи по занятие дейност по финансов лизинг, следва да бъдат вписани
в публичния Регистър на финансовите институции при БНБ, а в случая „Смартауто Лизинг“
АД не е вписан в този Регистър, поради което е налице отказ от дружество, което не
извършва по занятие дейност по финансов лизинг. С тези доводи ответникът отправя искане
за отхвърляне на иска като неоснователен. Претендира присъждане на разноски.
Съдът, при извършената по реда на чл. 140 ГПК служебна проверка за редовността
на исковата молба на всяка от страните и допустимостта на предявеното със същата искане,
намира, че на ищцовото дружество следва да бъдат дадени указания да уточни твърди ли да
е изпълнило насрещните си договорни задължения по процесния предварителен договор,
както и кога според уговорката между страните е следвало да се осъществи окончателното
прехвърляне на собствеността върху МПС.
Същевременно, съдът намира насрещната искова молба на ответника за редовна, а
предявената със същата осъдителна претенция за допустима. Последната е родово подсъдна
на районния съд като първа инстанция и е налице е връзка с първоначалния иск, обусловена
от възникване на притезанията от едно спорно правоотношение.
Ето защо, насрещната искова молба и предявената със същата осъдителна претенция
следва да бъде приета за съвместно разглеждане в процеса с първоначалната искова молба.
На ответника по насрещния иск „Шиле“ ООД следва да бъдат дадени указания да
подпише подадения отговор на насрещната искова молба (чрез законния си представител
или чрез пълномощник с представено пълномощно за учредена представителна власт по
настоящото дело), или с писмена молба чрез законния си представител да потвърди
действието по подаване на писмения отговор, в противен случай същото ще се счита за
ненадлежно извършено – арг. чл. 101, ал. 3 ГПК.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК, съдът разпределя между страните
доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти по предявените осъдителни
искове, както следва:
По иска с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване,
наличието на следните обстоятелства: 1). възникнало между страните облигационно
правоотношение, породено от процесния предварителен договор за покупко-продажба на
МПС от 29.11.2023 г. с твърдяното съдържание, определено от конкретните права и
задължения на страните; 2). изпълнение на насрещните си задължения по договора; 3).
наличие на валидно уговорена клауза за неустойка при неизпълнение на задължение от
3
купувача за заплащане в срок на продажната цена на МПС в цялост; 4). размера на
претендираната неустойка.
При установяване на посочените обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже
възраженията си, в т.ч., наличието на твърдените обстоятелства, обуславящи
невъзможността за изпълнение на задължението си по договора по причина, за която
отговаря ищецът, обусловили и разваляне на договора от ответника; че е платил вземането, в
случай, че твърди това.
По насрещния иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване,
наличието на следните обстоятелства: 1). възникнало между страните облигационно
правоотношение, породено от процесния предварителен договор за покупко-продажба на
МПС от 29.11.2023 г. с твърдяното съдържание, определено от конкретните права и
задължения на страните; 2). изпълнение на задълженията си по договора, в т.ч., че в деня на
сключване на договора е заплатил част от дължимата се продажна цена в размер на сумата
от 5000 лева; 3). наличие на основание за нейното връщане въз основа на посочената
договорна клауза, конкретно предприемане на действия по осигуряване финансирането
покупката на МПС, отказ за предоставяне на лизинг за закупуване на автомобила от
лизингова компания по причина, за която носи отговорност продавача.
УКАЗВА на ищеца по насрещния иск, че не сочи доказателства относно заплащане
в полза на ответното дружество на сумата от 5000 лева, определена като капаро – част от
дължимата се продажна цена за процесното МПС, което плащане е осъществено в деня на
сключване на предварителния договор.
При установяване на посочените обстоятелства, в тежест на ответника е да установи
основателността на възраженията си, както и, че е платил вземането, в случай, че твърди
това.
С оглед твърденията на страните и конкретните оспорвания, направени с отговорите
на исковата молба, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК съдът отделя като безспорни
и ненуждаещи се от доказване между страните следните обстоятелства: че на 29.11.2023 г.
между „Шиле“ ООД, в качеството му на продавач и М. В. Х., в качеството му на купувач, е
сключен предварителен договор за покупко-продажба на лек автомобил марка „марка“,
модел „. модел .“ срещу заплащането на обща продажна цена в размер от 174 900 без вкл.
ДДС и 209 880 лева с вкл. ДДС, с уговорка за заплащането й на две части: капаро в размер
на 5000 лева в деня на подписване на договора и останалата част от продажната цена в
размер на 204 880 лева – в срок до 10.01.2024 г.; наличието на уговорена клауза за заплащане
на неустойка при неплащане в уговорените размер и срок от купувача на втората част от
продажната цена на МПС, равняваща се на 5 % от стойността й; наличие на договорна
клауза за връщане на платената част от цената – капаро при отказ за предоставяне на лизинг
на купувача по вина на продавача.
По доказателствените искания:
Представените от страните писмени материали съдът намира за относими към
предмета на спора и необходими за правилното му разрешаване, поради което следва да
бъдат приети като доказателства по делото.
Искането на ответника по първоначалния иск за събиране на гласни доказателствени
средства чрез разпит на един свидетел при режим на довеждане за установяване единствено
на посоченото обстоятелство в отговора на исковата молба относно последващо
публикуване на обява за процесното МПС, като неотносимо към предмета на спора и
разпределената доказателствена тежест в процеса следва да бъде оставено без уважение.
Исканията на ответника по насрещния иск, обективирани в отговора на насрещната
исковата молба за задължаване по реда на чл. 190, ал. 1 и чл. 192, ал. 1 ГПК, съответно на
ищеца за представяне на документ относно платена сума от 5000 лева, респ. на третото за
процеса лице "Смартауто Лизинг“ АД на заповед за вписването си в регистъра на
4
финансовите институции при БНБ по чл. 3а ЗКИ следва да бъдат оставени без уважение,
доколкото по реда на чл. 190 ГПК/чл. 192 ГПК страната/трето за процеса лице може да бъде
задължена да представи конкретен съществуващ документ, за който се твърди, че е в нейно
държане, с оглед прилагане на правните последици по чл. 190, ал. 2/ чл. 192, ал. 2 ГПК в
случай на неоснователното му непредставяне. В настоящия случай се иска представянето на
документи при липса на твърдения такива да са изготвени и да се намират в държане на
ищеца/третото за процеса лице, предвид и изричното оспорване в отговора на насрещния
иск за липсата на осъществено плащане, съотв. за липса на регистрация на лицето в
Регистъра на финансовите институции, за които обстоятелства се изисква задължаването им
за представяне на съответния документ.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, с
призоваване на страните.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за съвместно разглеждане в производството по настоящото дело с
първоначалната искова молба и предявената със същата осъдителна искова претенция,
насрещната искова молба с предявения със същата осъдителен иск с правно основание чл.
79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, предявен от М. В. Х. срещу „Шиле“ ООД за заплащане на сумата от
5000 лева, представляваща заплатена по договора част от продажната цена на МПС при
наличие на договорно основание по чл. 4.4 за нейното връщане, , ведно със законната лихва
от подаването на насрещната искова молба в съда – 12.08.2024 г. до окончателното плащане.
УКАЗВА на ищеца „Шиле“ ООД най-късно в о.с.з. да уточни твърди ли да е
изпълнило насрещните си договорни задължения по процесния предварителен договор,
както и кога според уговорката между страните е следвало да се осъществи окончателното
прехвърляне на собствеността върху МПС.
УКАЗВА на ответника по насрещния иск „Шиле“ ООД най-късно в о.с.з. да
подпише подадения отговор на насрещната искова молба (чрез законния си представител
или чрез пълномощник, в който случай да представи пълномощно за учредена
представителна власт по настоящото дело), или с писмена молба, чрез законния си
представител да потвърди действието по подаване на писмения отговор.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 14.04.2025 г. от
11:20 часа, за която дата и час да се призоват страните, на които да се връчи препис от
настоящото определение, обективиращо проекта за доклад по делото, а на ищците – с
препис от подадените писмени отговори.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото представените от
страните писмени материали.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника по първоначалния иск за
събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на един свидетел при режим на
довеждане за установяване на обстоятелството, посочено в отговора на исковата молба.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ответника по насрещните искове по чл.
190, ал. 1 и чл. 192, ал. 1 ГПК.
УКАЗВА на страните, че могат да вземат становище по дадените указания и проекто
– доклада най–късно в първото по делото открито съдебно заседание.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ, като
ги ПРИКАНВА към доброволното му уреждане. При постигане на спогодба дължимата
държавна такса за разглеждане на делото е в половин размер. КЪМ СОФИЙСКИ
РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“, която предлага безплатно провеждане на
5
медиация.
УКАЗВА на страните, че:
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК ако живее или замине за повече от един месец в чужбина е
длъжен да посочи лице в седалището на съда, на което да с връчват съобщенията – съдебен
адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България; същото задължение имат
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 когато
лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се
смятат за връчени.
- съгласно чл. 41 ГПК ако отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщил по
делото или на който веднъж му е връчено съобщение, е длъжен да уведоми съда за новия си
адрес; такова задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване;
същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на задължението по ал. 1, както и когато
страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми съда,
или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения се прилагат към
делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо лице,
което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето
е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се
прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6