Решение по дело №225/2023 на Окръжен съд - Сливен

Номер на акта: 90
Дата: 18 май 2023 г. (в сила от 18 май 2023 г.)
Съдия: Пламен Димитров Стефанов
Дело: 20232200600225
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 25 април 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 90
гр. С., 18.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет
и трета година в следния състав:
Председател:Мартин Д. Данчев
Членове:Яница С. Събева Ченалова

Пламен Д. Стефанов
при участието на секретаря Нина Б. Кънчева
в присъствието на прокурора В. Д. Б.
като разгледа докладваното от Пламен Д. Стефанов Въззивно частно
наказателно дело № 20232200600225 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С Определение от 05.04.2023 г. по ЧНД № 326/2023 г. по описа на
Районен съд С. е определил на осъдения И. Р. И. едно общо наказание по
влезли в сила присъди по НОХД № № 862/2022г., 942/2022г., 748/2022г.,
1012/2022г., 1379/2022г., 1306/2022г., 1391/2022г. на Районен съд С., а именно
най-тежкото от тях "Лишаване от свобода“ за срок от ОСЕМ месеца, като на
осн. чл.24 от НК е увеличил така определеното общо наказание с ЧЕТИРИ
месеца и е определил така увеличеното общо наказание от ЕДНА година
„Лишаване от свобода“ осъдения И. да изтърпи при ОБЩ РЕЖИМ.
Срещу така постановения съдебен акт е подадена частна жалба от адв.
Д. Д. от АК-С. – служебен защитник на осъдения И. Р. И., в която се изразява
несъгласие с атакуваното определение в частта относно приложението на
чл.24 от НК. Изразява се становище за неправилност на определението, като в
противоречие с материалния закон е приложен чл.24 от НК. Според
жалбоподателя е налице една група съвкупност на седемте присъди, но
наказанията в тази съвкупност не са от един и същи вид /едно от наказанията
е „Пробация“ а останалите „Лишаване от свобода“/, поради което и
приложението на чл.24 от НК според защитата е недопустимо.
Настоява се за изменение на определението по отношение
приложението на чл.24 от НК, като определеното общо наказание на
1
осъдения И. не бъде увеличавано с една втора, а в останалата част
определението да бъде потвърдено като правилно.
В съдебно заседание се явяват редовно призованите осъдения И. и
служебния му защитник адв. Д. Д. от АК-С.. Поддържат жалбата и молят да
бъде уважена.
Представителя на Окръжна прокуратура С., счита че жалбата е
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Поради изложеното
моли за потвърждаване на атакуваното определение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните и след като извърши цялостна служебна проверка
на обжалвания съдебен акт съобразно изискванията на чл. 314 от НПК,
намери за установено от фактическа страна следното:
Осъдения И. Р. И. а осъждан с влезли в сила седем присъди както
следва:
1. С Присъда №118 от 28.09.2022г. по НОХД № 862/20222 г. на РС-С.,
влязла в сила на 1.10.2022г. е признат за виновен и осъден за извършено на
13.04.2022г. престъпление по чл.195 ал.1 от НК и му е наложено наказание
"Лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, чието изпълнение на основание
чл.66 ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от 3 години.
2. С Присъда №138 от01.11.2022г. по НОХД № 942/2022г. на РС-С.,
влязла в сила на 17.11.2022г. е признат за виновен и осъден за извършено в
периода 23.03.-25.03.2022г. престъпление по чл.194 ал.3 от НК и му е
наложено наказание "Пробация", изразяваща се в следните пробационни
мерки:
- „Задължителна регистрация по настоящ адрес” - за срок от 6 месеца, с
периодичност определена от съда 2 пъти седмично;
- „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” - за срок от 6
месеца.
3. С Присъда №141 от 03.11.2022г. по НОХД № 748/2022г. на РС – С.
влязла в сила на 22.11.2022г. е признат за виновен и осъден за извършено в
периода 18 – 20.05.2022г. престъпление по чл. 195 ал.1 от НК и му е
наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 8 месеца, което да
изтърпи при първоначален ОБЩ режим.
4. С присъда №14 от23.01.2023г. по НОХД № 1012/2022г. на РС –С.
влязла в сила на 08.02.2023г. е признат за виновен и осъден И. Р. И. за
извършено престъпление на 30.06.2022г. по чл. 195 ал.1 от НК и му е
наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 8 месеца , което да
изтърпи при първоначален ОБЩ режим.
5. С Присъда №17 от 26.01.2023г. по НОХД №1379/2022г. на Районен
съд С., влязла в сила на 13.02.2023г. за престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и 7 от
НК, извършено на 04.08.2022г. му е наложено наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от осем месеца, което да изтърпи при първоначален общ
2
режим, като го е признал за виновен и за извършено на същата дата
престъпление и по чл.216, ал.1 от НК и му е наложил наказание 4 месеца
лишаване от свобода при първоначален общ режим и на осн. чл.23 от НК
съдът му е определил общо наказание „Лишаване от свобода“ за срок от осем
месеца, което да изтърпи при първоначален общ режим.
6. С Присъда № 27 от 09.02.2023г. по НОХД №1306/2022г на Районен
съд С., влязла в сила на 21.02.2023г. за извършено на 28.08.2022г.
престъпление по чл.216, ал.1 от НК му е наложено наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от 4 месеца, което да изтърпи при първоначален общ режим.
7. С Присъда № 22 от 03.02.2023г. по НОХД1391/2022г на Районен съд
С., влязла в сила на 21.02.2023г. за извършено престъпление на 05.08.2022г.
по чл.195, ал.1 т.3 и 7 от НК му е наложено наказание „Лишаване от свобода“
за срок от 8 месеца, което да изтърпи при първоначален общ режим.
Съдът съобразявайки цялостната престъпна дейност, обществената
опасност на деянията на И. и с оглед удовлетворяване на критерия за
справедливост е стигнал до извода, че следва да се приложи разпоредбата на
чл.24 от НК, като увеличи така определеното общо наказание „ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА“ с ЧЕТИРИ МЕСЕЦА и е определил така увеличеното общо
наказание от ЕДНА година „Лишаване от свобода“ осъдения И. да изтърпи
при ОБЩ РЕЖИМ. Със същото определение съдът е приспаднал от така
определеното и увеличено общо наказание времето през което И. е бил
задържан или е изтърпявал наказание „Лишаване от свобода“ или „Пробация“
по която и да е от присъдите.
Въз основа на приетото за установено от фактическа страна, съдът
направи следните правни изводи:
За да постанови определението си, Районен съд С. изяснил всички правно
значими обстоятелства, свързани с влезлите в сила присъди по НОХД № №
862/2022г., 942/2022г., 748/2022г., 1012/2022г., 1379/2022г., 1306/2022г.,
1391/2022г. на Районен съд С. срещу осъдения И. и обосновано е приел , че са
налице основанията на чл.25 от НК. Настоящият състав се солидаризира с
приетото от Районен съд С., че са налице основанията за прилагане на чл.25
от НК по отношение на горепосочените влезли в сила присъди, групирал ги е
в една съвкупност и е определил общо наказание най тежкото от тях
„Лишаване от свобода“ за срок от 8 месеца.
Напълно основателно Районния съд отчел факта, че се касае за
определяне на общо наказание по седем наказателни производства за
престъпления основно против собствеността - кражби, унищожаване и
повреждане, което сочи за упоритостта от страна на осъдения и липса на
поправяне от негова страна и с оглед постигане целите на генералната и
специална превенция е увеличил общата наказание с една втора, а именно с
четири месеца.
Настоящия състав напълно споделя изложеното от Районен съд С.,
като следва да се отбележи и факта, че несамо се касае за определяне на общо
3
наказание по седем наказателни производства, а и обстоятелството, че така
определените наказания не са много големи по своя размер. При
законодателно установените граници на престъпленията свързани с кражба по
чл.195, ал.1 т.3 и 7 от НК от една до десет години в одобрените споразумения
наказанията на И. са били индивидуализирани под минималния размер
съответно шест месеца и осем месеца лишаване от свобода. Настоящия
състав намира, че увеличаването на определеното общо наказание по реда на
чл. 24 от НК в конкретния случай е оправдано именно с оглед на силно
обремененото съдебно минало на осъденото лице, както и с факта, че въпреки
всички осъждания преди деянията по настоящата кумулация, И. Р. И. е
продължил престъпната си дейност. Същият е с висока степен на обществена
опасност. С висока степен на обществена опасност са и деянията, за които той
е осъден по цитираните по-горе наказателни производства. При това
положение съвсем правилно и обосновано районния съд е стигнал до извода,
че за постигане целите на наказанието и в частност за поправянето и
превъзпитанието на осъденото лице, както и за изолирането му от
обществото, с оглед да му бъде попречено да върши престъпления, е
оправдано определеното му общо наказание „Лишаване от свобода“ за срок
от осем месеца да бъде увеличено с още 4 месеца “Лишаване от свобода“.
Не увеличаването на определеното общо наказание в конкретния
случай и предвид направените по-горе констатации относно обществената
опасност на лицето, както и на извършените от него деяния, на практика би
обезсмислило шест от наложените седем наказания. Не е без значение и
обстоятелството, че прилаганата до този момент спрямо И. наказателна
репресия не е дала никакъв положителен резултат, доколкото той продължава
да върши престъпления и наложените му до този момент наказания в този си
вид и размер не са допринесли за неговото поправяне и превъзпитаване, още
по-малко са му попречили да върши престъпления. В тази връзка правилно
Районния съд е преценил, че е необходимо да бъде засилена наказателната
репресия спрямо това лице и същият за по-продължително време да бъде
изолиран от обществото. Това от една страна би му попречило да върши
престъпления, от друга страна би способствало да се повлияе
предупредително и превантивно по отношение на останалата част на
обществото.
Правилно първоинстанционния съд е определил, че общото и увеличено
наказание И. следва да изтърпи при първоначален общ режим и на основание
чл.25 ал.2 и ал.3 от НК времето през което осъденият И. е бил с мярка
„Задържане под стража“, изтърпявал е наказание „Лишаване от свобода“ или
наказание „Пробация“, по която и да е от горепосочените присъдите
включени в съвкупността следва да се приспадне.
Въззивния съд не приема съображенията на защитата на подсъдимия, че
е налице нарушение на материалния закон изразяващо се в обстоятелството,
че щом за едно от извършените престъпления е наложено наказание
„Пробация“, не може да намери приложение разпоредбата на чл.24 от НК.
4
Такова нарушение се претендира от защитата на осъдения, според която за да
се увеличи наказанието по чл. 24 НК, трябва задължително за всички
престъпления да е наложено наказание от един и същи вид.
Според утвърдената съдебна практика на Върховния касационен съд е
достатъчно най-малко за две от извършените престъпления да е наложено
наказание от един и същи вид, за да може да бъде увеличено. Не е посочено
изискването за всички извършени от дееца престъпления да му е наложено
наказание от един и същи вид. Няма и разум и в такова едно изискване, тъй
като това би означавало деецът, извършил много престъпления, за едно от
които му е наложено друг вид наказание, да се постави в по-благоприятно
положение от този, извършил само две престъпления, за които му е наложено
наказание от един и същи вид. В конкретния случай едно от наказанията е
„Пробация“ а останалите шест „Лишаване от свобода“ и не е налице
претендираното нарушение на материалния закон.
С оглед изложеното и след като при цялостната служебна проверка на
определението въззивният съд не констатира неправилно приложение на
материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила или
необоснованост, даващи основание за отмяна му, намира че същото следва да
бъде изцяло потвърдено.
По изложените съображения и на основание чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 от
НПК, Окръжен съд С.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно Определение №551 от 05.04.2023 г. по
ЧНД № 226/2023 г. на Районен съд С..
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5