№ 31
гр. Кюстендил, 04.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, IV СЪСТАВ, в публично заседание
на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Веселина Д. Джонева
Членове:Елисавета Г. Деянчева
Мина Цв. П.
при участието на секретаря Галина Г. К.
като разгледа докладваното от Мина Цв. П. Въззивно гражданско дело №
20241500500068 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален
кодекс (ГПК).
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 10529/13.11.2023 г., депозирана от А. Г.
Е., ЕГН: **********, със съдебен адрес: гр. София, ***, чрез процесуалния
представител адв. С. С., против решение № 474/18.10.2023 г., постановено по гр. дело
№ 2008/2022 г. по описа на Районен съд – Дупница, с което първоинстанционният съд
е отхвърлил предявените от ищцата и настояща въззивница искове с правно основание
чл. 109 ЗС за осъждане на ответниците да премахнат газова инсталация, барака и
гълъбарник, изградени в поземлен имот с идентификатор 68789.16.450 по КККР на гр.
Дупница, като е осъдил ищцата да заплати на ответниците С. М. С. и И. Н. П. съдебно-
деловодни разноски в размер на 1500 лв.
С въззивната жалба така постановеното решение се обжалва изцяло като
неправилно поради постановяването му при съществени нарушения на
съдопроизводствените правила и необоснованост. Въззивникът поддържа, че
първоинстанционният съд е допуснал редица съществени процесуални нарушения при
разглеждане на делото, довели до непопълване на същото с относим и допустим
доказателствен материал от значение за изясняване на обективната истина. По-точно
първоинстанционният съд не е изготвил доклад по делото, който да съдържа
императивно изискуемите по закон реквизити, а именно: квалификация на всички
претендирани от ищцата права и възраженията срещу отговора на ответниците;
разпределение на доказателствената тежест между страните; указания за кои
обстоятелства не се сочат доказателства; произнасяне по всички направени
доказателствени искания. Твърди се, че неоснователно съдът е отказал назначаването
1
на съдебно-техническа експертиза, която да се произнесе относно законосъобразността
на монтираната газова инсталация и нейното въздействие върху собствеността на
въззивницата. Неоснователно и без да изложи мотиви районният съд бил отхвърлил и
искането за допускане до разпит на един свидетел при режим на довеждане за
установяване на фактите изложени в исковата молба относно газовата инсталация.
Сочи се, че изтъкнатите процесуални нарушения са довели до постановяване на
решение при неизяснена фактическа обстановка.
По отношение на газовата инсталация, чието премахване се иска, се излагат
твърдения, че за изграждането не е одобряван инвестиционен проект, а монтажът
не е изпълнен нито съобразно работния проект, нито съгласно сключения договор с
фирмата Аресгаз. Поддържа се, че изградената газова инсталация е външна, като
монтираните газопроводни тръби са необезопасени, опасват изцяло жилищната сграда
по фасадната стена на първия етаж собственост на въззивницата, отстоят на по-малко
от 10 см. от електрическите кабели, захранващи сградата, при изискване това
разстояние да бъде най-малко 80 см., като по този начин се създава реална опасност от
инциденти, застрашаващи собствеността на Е.. Допълва се, че газопроводни тръби
преминават и на по-малко от 25 см. от прозорците . Твърди се, че външната връзка от
уличния газопровод до фасадата на сградата е монтирана върху мрежеста, нестабилна
дворна ограда, отстояща на 120 см. от терена, което създава риск за преминаващите
през дворното място. Сочи се, че за безопасността на газовата инсталация не е
изградена мълниезащита, поради което, предвид близостта на тръбите до електрически
кабели, се създава предпоставка при всяка по-силна буря да възникне искра и да
настъпят непоправими щети върху цялата сграда, включително и на първия етаж.
Акцентира се, че не е изграден комин, който да отвежда димните/парните газове,
отделящи се при използване на газта, над билото на сградата. Конкретизира се, че в
момента за отвеждането на газовете се ползва тръба, излизаща от кухнята на
апартамента на втория етаж, която обгазява собствения на въззивницата трети етаж от
сградата, особено при наличие на вятър. Допълва се, че от споменатата тръба тече
вода, която наводнява дворната пътека за изход от сградата и причинява неудобства.
Поддържа се, че съгласно Наредба № 15/28.07.2005 г. за правила и норми за
проектиране, изграждане и експлоатация на съоръжения за пренос и разпределение на
топлинна енергия, димните газове следва да бъдат отвеждани над нивото на зоната за
дишане и по-точно над билото на сградата. На последно място се твърди, че доколкото
тръбите на газовата инсталация минават върху фасадната стена на първия етаж,
същите възпрепятстват нейното поддържане и ремонтиране, нарушават естетическия
вид и нейното предназначение. Сочи се, че районният съд е отхвърлил предявения
иск касателно процесната газова инсталация с аргумент, че същата е била изградена от
оторизирана фирма. Поддържа се, че това обстоятелство е без значение за предмета на
спора, като при преценката относно наличието и степента на неблагоприятно
въздействие върху имота на въззивницата следва да се съобрази законността на
монтажа, което може да се осъществи единствено посредством изготвяне на
заключение от специалист.
По отношение на масивната постройка, чието премахване се иска, се поддържа,
че районният съд не е обсъдил всички доказателства и доводи на въззивницата във
връзка с наличието на неправомерно въздействие върху собствеността , дължащо се
на същата. Твърди се, че от приетото по делото писмо от Община Дупница № 94-К-
444/1/ от 09.07.2008 г. е видно, че второстепенната постройка на допълващо
2
застрояване при закупуване на имота от въззиваемите е имала размери 290 см. на 240
см. и височина 130 см., а новопостроената такава, чието премахване се иска, е с
размери 220 см. на 230 см. и височина над 225 см., от които 70 см. са над покрива на
собствения на въззивницата гараж. Твърди се, че изводът на първоинстанционния съд,
че новата сграда не засенчва прозорците на собствения на въззивницата първи етаж от
къщата, с оглед на който и е отхвърлен предявеният иск, противоречи на горните
данни. Поддържа се, че засенчването е вследствие на височината на покрива на новата
постройка и не зависи от разстоянието до жилищната сграда. Твърди се също така,
че процесната постройка на допълващо застрояване представлява строеж от шеста
категория по смисъла на ЗУТ, който е изпълнен без необходимото разрешение за
строеж, поради което постройката е незаконна и подлежи на премахване. На следващо
място въззивницата поддържа, че покривът на новопостроената сграда е със 70 см. над
този на гаража , поради което всичкият водосбор се излива върху покрива на нейния
гараж, което от своя страна разрушава керемидите и навлажнява стените.
Въззивницата претендира да бъдат премахнати и незаконно изградените
елементи на процесния гълъбарник - бетонова площадка, винкели, метална врата и
покрив от мрежа, като излага аргументи, че въззиваемият С. продължава да храни
гълъби върху бетоновата площадка, които пък замърсяват двора.
Съобразно изложеното моли съдът да отмени изцяло обжалваното решение и
вместо него да постанови друго, с което да уважи предявените искове с правно
основание чл. 109 ЗС. Претендира разноски.
В срока по чл. 263 ГПК ответниците в първоинстанционното производство - С.
М. С. и И. Н. П. са подали отговор на въззивната жалба, с който изцяло я оспорват.
Противопоставят се на твърденията на въззивницата за необоснованост на решението
и за постановяването му при съществени процесуални нарушения. Оспорват
твърдението, че районният съд не е изпълнил задълженията си свързани с изготвяне на
доклад по делото, като сочат, че въззивницата (тогава в качеството си на ищца) е
депозирала изрично становище във връзка с доклада по делото и отговора на исковата
молба. Поддържат, че обжалваното решение е мотивирано – съдът е изложил
съображения за отхвърлянето на иска.
Оспорват предприетото от тях строителство да е нарушило правото на
собственост на въззивницата чрез създаване на ограничения и затруднения за ползване
на собствените имоти по-големи от обичайните. Във връзка с претенцията за
премахване на газовата инсталация сочат, че по делото е предоставена информация от
„Аресгаз“ ЕАД, в качеството му на лицензиант за дейностите разпределение и
снабдяване с природен газ, относно реда за присъединяване на клиентите към
газоразпределителната мрежа и конкретно тяхното присъединяване. Допълват, че по
делото е налична и документацията, съгласно която е извършено присъединяването. С
оглед на това оспорват като неоснователно твърдението на въззивницата, че монтажът
на газовата инсталация не е изпълнен съобразно работния проект и договора с
„Аресгаз“ ЕАД. Поддържат, че, освен че газовата инсталация е изградена съгласно
изготвения проект, същата е одобрена, въведена в експлоатация и ежегодно се
обслужва технически, поради което е неоснователно твърдението относно
3
необезопасеността на газопроводните тръби. Оспорват се тръбите да отстоят на по-
малко от 10 см. от електрически кабели, захранващи сградата, което от своя страна да
създава реална опасност от инциденти. Застъпва се, че газовете от системата не
излизат от пригодена за комин тръба, а от специален, предвиден за такава газова
инсталация от затворен тип коаксиален комин. Сочи се, че въззивницата е дала
съгласие за газифициране на втория жилищен етаж на сградата и дори е присъствала
при монтирането на инсталацията.
Във връзка с претенцията за премахване масивната постройка (барака) се излагат
твърдения, че въззиваемите са решили да ремонтират първоначално съществувалата
постройка, тъй като тя била в лошо състояние – полуразрушена и опасна за ползване.
Поддържа се, че наличната понастоящем такава представлява второстепенна
постройка на допълващо застрояване и е изградена на мястото на преди
съществувалата. Застъпва се, че наличието на процесната барака не нарушава
владението и пълноценното ползване от страна на Е. на собствеността .
По изложените съображения молят въззивната жалба да бъде оставена без
уважение и първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендират
разноски.
Подадена е също така въззивна частна жалба с вх. № 350/11.01.2024 г. от С. М. С.
и И. Н. П., срещу определение № 1248/28.12.2023 г., постановено по гр. дело №
2008/2022 г. по описа на РС – Дупница. С обжалваното определение е оставено без
уважение искането на ответниците в първоинстанционното производство,
обективирано в молба с вх. № 9699/23.10.2023 г., за изменение на решението на
районния съд в частта за разноските.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа страна следното:
От представения по делото нотариален акт за собственост на недвижим имот,
придобит по наследство и делба № 6, том IV, рег. № 4188, дело № 570 от 2005 г. от
17.09.2005 г. на нотариус Л.С., с район на действие РС – Дупница се установява, че А.
Г. Е. е собственик на първи жилищен етаж със застроена площ от 97 квадратни метра,
заедно с 3/4 (три четвърти) идеални части от двете избени помещения (стая и мазе),
ведно с 1/2 (една втора) идеална част от общите части на двуетажната масивна
жилищна сграда с идентификационен № 68789.16.450.4 и гараж с идентификационен
№ 68789.16.450.2, със застроена площ от 21 квадратни метра, които сгради са
построени върху общински терен при отстъпено право на строеж в поземлен имот с
идентификационен № 68789.16.450 (шестдесет и осем хиляди седемстотин осемдесет и
девет точка шестнадесет точка четиристотин и петдесет), с площ от 349 (триста
четиридесет и девет) квадратни метра пространство, с трайно предназначение:
урбанизирана и начин на трайно ползване - ниско застрояване, находящ се в гр.
Дупница, ул. „Стара планина“ № 4, при съседи на имота: улица с идентификационен №
68789.16.446, жилищен блок с идентификационен № 68789.16.303, имот с
идентификационен № 68789.16.305 и имот с идентификационен № 68789.16.451. От
представената по делото спогодба от 11.01.1971 г., сключена между бащата на А. Е. –
Г.Е.М., и Н.И.С. се установява, че описаните в нотариалния акт 3/4 (три четвърти)
идеални части от двете избени помещения (стая и мазе) представляват едно мазе и
една стая в подпокривното пространство на къщата, изградена откъм западното било
на покрива. В спогодбата е уговорено изграждането на плътна ограда по една от
границите на поземления имот (тази откъм запад-югозапад), в който се намира къщата,
4
която ограда да послужи за приспособяването на навес за отоплителни материали. В
депозираната искова молба се съдържат изявления, водещи до извод, че уговорените
навеси за отоплителни материали са били изградени, но под формата на постройки
състоящи се от четири ограждащи стени и покрив. Именно разрушаването и
повторното изграждане (но по-висока) на една от тези масивни постройки (бараки), се
твърди че представлява неоснователно действие, което пречи на Е. да упражнява
правото си на собственост върху горепосочения първи жилищен етаж от къща.
С горепосочената спогодба от 11.01.1971 г. е разпределено и ползването на
съсобствения между страните поземлен имот, като в частност е уговорено дворното
място откъм входната врата за гаражите (частта му намираща се на запад-югозапад) да
остане за общо ползване с ивица откъм С.К. за засаждане на лози като наследодателят
на въззивницата Г.М. ползва половината от ивицата откъм входната врата, а
праводателят на въззиваемите - Никола Стоянов ползва ивицата откъм гаража.
Установява се при съвкупната преценка на доказателствата по делото, че именно в
съответната разпредЕ. му половина от ивицата, всеки от съсобствениците е изградил
своята постройка за съхранение на отоплителни материали (барака).
Установява се от договор за продажба на недвижим имот – частна общинска
собственост от 19.08.2019 г., че А. Е. също така е собственик на 1/2 (една втора)
идеални части от 320/350 ид. части (триста и двадесет от триста и петдесет) идеални
части от собствеността на Община Дупница в поземлен имот с идентификатор
68789.16.450 (землище шестдесет и осем хиляди седемстотин осемдесет и девет,
кадастрален район шестнадесет, имот четиристотин и петдесет), град Дупница,
община Дупница, област Кюстендил, по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № 300-5-56/30.07.2004 г. на изпълнителния директор
на АГКК, последно изменение със заповед: КД-14-10-70/16.05.2005 г. на началника на
СК- Кюстендил, адрес на поземления имот: гр.Дупница, ул. ***, с площ на целия имот
от 350 кв. м. (триста и петдесет квадратни метра), трайно предназначение на
територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.),
стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 2228, квартал 97, парцел XIII,
представляващ УПИ XIII-2228 (тринадесет, образуван от имот две хиляди двеста
двадесет и осем), квартал 97 по регулационния план на град Дупница, утвърден със
заповед №374/30.04.1991 г., при съседи на имота: 68789.16.303, 68789.16.451,
68789.16.446 и 68789.16.305.
Видно от представения по делото нотариален акт за покупко-продажба на
недвижими имоти № 108, том I, рег. № 1807, дело № 113 от 2020 г. от 14.04.2020 г. на
нотариус Деница Гърнева, с район на действие РС – Дупница се установява, че И. Н.
П. и С. М. С. са собственици на: 1/ самостоятелен обект в сграда с идентификатор №
68789.16.450.4.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Дупница,
община Дупница, област Кюстендил, с адрес на имота: гр. Дупница, ул. „Стара
планина“ № 4, ет. 2, който обект се намира на втори етаж в сграда с идентификатор
68789.16.450.4, разположена в поземлен имот идентификатор №68789.16.450; площ на
обекта: 97 квадратни метра, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж – няма,
под обекта – обект № 68789.16.450.4.1, над обекта – обекти № 68789.16.450.4.3 и №
68789.16.450.4.4, ведно с мазе № 3 и с ½ идеални части от общите части на сградата;
2/ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 68789.16.450.4.3 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на град Дупница, община Дупница, област Кюстендил,
който обект се намира на трети етаж в сграда с идентификатор 68789.16.450.4,
разположена в поземлен имот идентификатор №68789.16.450; площ на обекта: 37,55
5
квадратни метра, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж – обект №
68789.16.450.4.4, под обекта – обект № 68789.16.450.4.2, над обекта – няма; 3/
173,75/350 идеални части от поземлен имот с идентификатор 68789.16.450 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на град Дупница, община Дупница,
област Кюстендил, с адрес на поземления имот: гр. Дупница, ул. ***, с площ на целия
имот от 350 кв. м. (триста и петдесет квадратни метра), трайно предназначение на
територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.),
стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 2228, квартал 97, парцел XIII,
представляващ УПИ XIII-2228 (тринадесет, образуван от имот две хиляди двеста
двадесет и осем), квартал 97 по регулационния план на град Дупница, утвърден със
заповед №374/30.04.1991 г., при съседи на имота: 68789.16.303, 68789.16.451,
68789.16.446 и 68789.16.305.
По делото е представено писмо от Община Дупница с изх. № 94-А-
108(3)/01.09.2022 г. видно от което при извършена на 15.07.2022 г. от служители на
отдел „Устройство на територията“ при Община Дупница контролна проверка е
установено, че процесната волиера (клетка от мрежа, служеща за затваряне на птици),
разположена пред бараката на въззиваемите, е премахната.
Видно от договор за присъединяване № 105-01-972/11.06.2020 г., сключен между
„Аресгаз“ ЕАД, в качеството му на газоразпределително дружество (ГРД) и С. М. С. и
протокол № **********/02.07.2020 г., към газоразпределителната мрежа на ГРД е
присъединен обект, находящ се в гр. Дупница, на адрес: ул. ***, ет. 2.
Присъединяването е осъществено след подадено заявление от въззиваемия С., към
което е приложен протокол от 27.05.2020 г., подписан от въззивницата Е., в който е
обективирано съгласието на всички собственици на самостоятелни обекти в сградата
за газификация на втория етаж на същата. По делото е представен и работен проект за
изграждане на обект: Газификация на гр. Дупница, подобект: Вътрешна газова
инсталация на С. М. С. на ул. ***, ет. 2.
При разглеждането на делото пред първоинстанционния съд, по същото е
изготвена съдебно-техническа експертиза (СТЕ) от вещото лице инж. Й.А., която
въззивният състав кредитира като обективна и компетентно изготвена. В същата се
посочва, че пред Община Дупница е подадена нотариално заверена декларация с рег.
№ 2364/03.06.2022 г., съгласно която изграденият строеж на мястото на
съществуващата постройка в УПИ XIII-2228, кв. 97 по регулационния план на гр.
Дупница, идентичен с имот с идентификатор 68789.16.450 по кадастралната карта на
гр. Дупница, представлява второстепенна постройка на допълващото застрояване –
лека постройка, и се използва за съхранение на отоплителни материали. При оглед на
място е установено, че новоизградената барака е с размери 2.20 х 2.30 м. При
изграждането е използвана оградната стена на съществуваща на място барака,
собственост на ищцата. Височината на бараката откъм дворното място е 2.25 м, от
които 0.70 м е над бараката, собственост на ищцата. За част от задната стена на
бараката е използвана съществуваща стара тухлена стена, поставен е бетонов пояс и с
итонг е завишена височината, която е общо 2.20 м, измерена откъм западната фасада.
Новоизградените стени са от итонг, а покривната конструкция е дървена с
профилирана ламарина като част от нея продължава и над свободната площ между
бараката и гаража на ищцата. Част от покривната ламарина е над гаража, собственост
на ищцата. Новопостроената барака отговаря на изискванията на чл. 151, ал. 1, т. 3
ЗУТ, доколкото за изграждането не се изисква разрешение за строеж. Същата е на
отстояние 8.20 м. от жилищната сграда с идентификатор 68789.16.450.4 и не закрива
6
прозорците на първи етаж.
По делото е изготвена СТЕ от вещото лице инж. Е. Л., със задача да бъдат
остойностени действията по премахване на новоизградената барака и на всички
елементи от изградения в процесния поземлен имот гълъбарник, която експертиза
въззивният съд кредитира, доколкото я смята за пълна, обективна и компетентно
изготвена. В констативно-съобразителната част на същата е посочено, че бараката
представлява масивна постройка с едно помещение. Стените са от итонг, облицован
с фибран отвътре и отвън. Покривът е стоманобетонова плоча по наклона, върху която
е монтирана дървена скара, върху която е захванато покривно метално ЛТ покритие.
Подът е с бетонова настилка. В постройката има електрическа инсталация - 4
контакта, 1 разклонителна кутия, 1 ключ и 1 лампа. Източно до постройката, към
двора е бил изграден гълъбарник от метална конструкция с мрежа, върху бетонова
площадка с бетонов бордюр. В момента на огледа гълъбарникът е частично
демонтиран - останали са металният скелет, бетоновата настилка и бордюра.
Стойността на действията по премахване на изградената масивна постройка на
мястото на разрушената барака в ПИ с идентификатор 68789.16.450 по КККР на гр.
Дупница и на всички елементи от изградения гълъбарник в същия ПИ, а именно -
бетонова площадка и винкели, които заместими действия се иска ответниците
(настоящи въззиваеми) да бъдат осъдени да извършат, е 1000 лв., от които 603,58 лв. за
премахване на масивната постройка, 218,79 лв. за премахване на гълъбарника и 180 лв.
за извозване на строителните отпадъци.
За нуждите на настоящото производство са изготвени СТЕ и допълнителна СТЕ
от вещото лице инж. Б. Т., в които са дадени отговори на въпроси, касаещи процесната
газова инсталация, изградена на адрес: гр. Дупница, ул. ***. Съдът кредитира същите
като пълни, обективни и компетентно изготвени въпреки съдържащите се в тях
противоположни по смисъл отговори на едни и същи въпроси, като отчита, че
промяната в становището на вещото лице се дължи на извършена преработка на
газовата инсталация, извършена във времето между двете му посещения на обекта –
това от 11.06.2024 г. и осъщественото на 09.11.2024 г. Именно поради извършването на
корекции по газовата инсталация, съдът намира за необходимо да коментира
единствено отговорите на поставените въпроси, съобразени с актуалното състояние на
инсталацията.
Вещото лице е установило, че на регулационната линия на урегулирания
поземлен имот с идентификатор 68789.16.450 по КККР на гр. Дупница, с
административен адрес: гр. Дупница, ул. ***, в югозападния ъгъл, на границата със
съседният имот е разположено ГРИТ (газоразпределително и измерителното табло).
От това табло е газозахранен абонатът намиращ се на втория етаж в сграда с
идентификатор 68789.16.450.4. Газозахранването е извършено чрез прокарване на
стоманени тръби, с обезпечение на отвеждане на електроимпулси (тъй нареченото –
заземяване), за да не се допусне евентуално предаване на електрически импулси по
трасето при допир или досег с неизолирани електрически проводи, съоръжени със
съответните фасонни части и газова арматура. От ГРИТ, от което се извършва и
газозахранването, е проведена по южната граница на имота захранваща тръба. Тръбата
е проведена от вътрешната страна на процесния имот на височина +1.4 м от кота терен,
като е закрепена конструктивно чрез метални скоби към стоманобетонните колове
носещи оградната мрежа между двата имота, след което е закрепена по фасадно към
сградата, на приблизителна височина +1.4 м от кота терен. Тръбата се издига
вертикално по фасадата на приблизителна височина +3.8 м от кота терен и преминава
7
над прозорците, собственост на въззивницата, на разстояние 0.4 м. Така инсталирана
стоманена тръба опасва сградата от три страни. На запад височината на хоризонтално
прокарване на газопровода е 4.05 м от кота терен до точката през която захранва
горивните устройства на абоната, помещаващ се на втория етаж на сградата.
Опасвайки сградата, газозахранващата тръба не комуникира със силови електрически
кабели с напрежение 220 вт, по причина, че е поместена в обсадна електроизолираща
тръба. За газозахранващата инсталация за битово газозахранване с природен газ, в
състоянието, в което се намира към 09.11.2024 г., може да се приеме, че съответства на
правилата за безопасно изграждане и експлоатация на инсталациите за битово
газоснабдяване. Газовата инсталация е изградена върху обща част – фасадата на сграда
с идентификатор 68789.16.450.4. В ОСЗ, проведено на 10.12.2024 г., вещото лице
разяснява, че в една своя част инсталацията минава по стената на сградата, изкачвайки
се до нивото на котата на плочата между първия и втория етаж, след което влиза при
консуматора на въззиваемите. Никоя част от инсталацията не минава по имущество,
изключителна собственост на въззивницата. Предвид корекциите направени в
инсталацията към 09.11.2024 г., изграждането на същата не се е отразило
неблагоприятно върху собствения на въззивницата първи етаж на сградата. От
приложените по делото документи, както и при извършените на 11.06.2024 г. и на
09.11.2024 г. огледи, не се установява наличие на изграден комин над билото на
сградата за отвеждане на отпадните продукти при експлоатация на газовата
инсталация. Такъв, обаче, не е и необходим. По този въпрос в проведеното на
22.10.2024 г. ОСЗ вещото лице пояснява, че по принцип не се проектира комин за
отвеждане на конденза, който се отделя при изгарянето на природния газ, а се
инсталира тръба, която се отвежда или във водосток, или на отстояние от фасадата, за
да не се мокри последната. Допълва се, че това дали при използване на системата
парата отива към прозорците на третия етаж на сградата, зависи от наличието на вятър
и посоката му в конкретния момент. Към 09.11.2024 г., газовата инсталация, не
уврежда собствените на въззивницата обекти в процесната жилищна сграда.
Стойността на заместимите действия по премахване на изградената газова инсталация,
които се иска въззиваемите да бъдат осъдени да извършат, е 480 лв.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпитите на свидетелите С.Б.,
Б.Д., Г.И. и В.П., чиито показания съдът кредитира като логични и непротиворечиви в
частите, в които пресъздават лично възприети факти и не противоречат на останалите
събрани по делото доказателства, в частност на изготвените по делото експертизи.
Показанията на свидетеля И. съдът преценява в светлината на чл. 172 ГПК, доколкото
същият е син на въззивницата.
От свидетелските показания се установява, че в края на месец май 2020 г.
въззивницата Е. е дала съгласието си имотът на въззиваемите да бъде газоснабден
посредством изграждането на газова инсталация. През м. август Е. заминала и се
върнала в гр. Дупница на следващата година, когато започнала да изразява
недоволство от вече изградената към онзи момент газова инсталация. От показанията
на свидетеля И. се установява, че въззивницата се е оплаквала, защото се е страхувала,
че нещо може да избухне, всичко можело да стане. Установява се също, че тръбата,
отвеждаща парните изпарения, е поставена на балкона на въззиваемите, но на близко
разстояние (по-малко от един метър) от третия етаж на сградата. Свидетелят И. сочи,
че в собствените на въззивницата помещения, находящи се на третия етаж от
жилищната сграда, живеел вуйчо му, който имал дихателни проблеми. Когато майка
му се върнала в Дупница, брат се оплакал от изпаренията от газовата инсталация и
8
това наложило преместването му на първия етаж. От показанията на свидетеля Д. се
установява, че тръбата, отвеждаща парните изпарения, не е насочена към етажа на
въззивницата. Съдът не кредитира показанията на свидетеля И. в частта, в която
същият заявява, че имало огромни течове от газовата инсталация по стената на двора,
доколкото същите не се подкрепят от останалия събран по делото доказателствен
материал, като същите включително пряко противоречат на заявеното от свидетелката
Панчева, че никога не е виждала конденз по стените на къщата.
По отношение на бараката от свидетелските показания се установява, че и преди
в поземления имот е имало две бараки, всяка от които е била собственост на една от
страните по делото, но първоначално те били еднакви. Въззиваемите разрушили своята
барака и на нейно място построили нова, която е с около 50-60 см по-тясна, но за
сметка на това е по-висока от преди съществувалата. Новоизградената барака е на
нивото на гаража на Е., като покрива на бараката опира в този на гаража и го застъпва
на 15-20 см. Свидетелите Б. и Д. са единодушни, че новата барака не засенчва първия
етаж на жилищната сграда. Свидетелят Д. пояснява, че къщата се намира между два
блока, като, ако тя е в сянка, по-скоро това се дължи на близостта на блоковете.
Във връзка с процесния гълъбарник свидетелката Б. заявява, че преди пред
бараката е имало мрежа и железни колове, но вече мрежата е свалена. Останали са
само коловете. Свидетелката е виждала гълъби, но това било отдавна. Към момента на
разпита вече нямало гълъби.
Други допустими и относими доказателства по делото не са представени.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав
намира от правна страна следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, доколкото е постановено
от компетентен съд, в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по
граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна
защита. При постановяването му не е допуснато нарушение на императивни
материални норми.
Преценено по същество, решението е правилно, като съображенията за това са
следните:
Предявени за разглеждане са искове с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане
на ответниците (настоящи въззиваеми) да премахнат: 1/ изградена на втория етаж от
двуетажна жилищна сграда с идентификатор 68789.16.450.4 по КККР на гр. Дупница
външна газова инсталация, преминаваща по фасадата на първия етаж; 2/ изградена
масивна постройка на мястото на разрушена барака в ПИ с идентификатор
68789.16.450 по КККР на гр. Дупница, както и 3/ всички елементи от изграден
гълъбарник в същия ПИ, а именно – бетонова площадка, винкели, врата и покрив от
мрежа, за които се твърди, че пречат на ищцата да упражнява правото си на
собственост върху 1/2 ид.ч. от поземления имот с идентификатор 68789.16.450 и
самостоятелни обекти в сграда с идентификатори 68789.16.450.4.1 и 68789.16.450.4.4.
За уважаването на иск по чл. 109 ЗС е необходимо да бъде доказана
неоснователността на действията на ответника (в случая на въззиваемите), както и че
чрез същите се създават пречки за собственика-ищец да упражнява правото си на
9
собственост в неговия пълен обем или то се смущава. С оглед нормата, обективирана в
чл. 50 ЗС, противоправно е единствено въздействието, което създава пречки за
използването на имота на ищеца по-големи от обикновените. Търсената защита с иска
по чл. 109 ЗС трябва да съответства на нарушението и да се ограничава до
преустановяване на онези действия или състояния, в които се състои неправомерното
въздействие върху вещното право на ищеца, без да се нарушава правната сфера на
нарушителя и да се ограничават неоснователно неговите права (така решение №
50110/02.01.2023 г. по гр. д. № 4712/2021 г., II ГО на ВКС).
Във връзка с иска за премахване на изградена на втория етаж от двуетажна
жилищна сграда с идентификатор 68789.16.450.4 по КККР на гр. Дупница външна
газова инсталация, преминаваща по фасадата на първия етаж, съдът намира следното:
Според твърденията на въззивницата, пречките, които създава газовата
инсталация са свързани на първо място с изграждането в разрез с нормативните
изисквания, което било предпоставка за настъпването на инциденти. Във връзка с това
се конкретизира, че монтираните газопроводни тръби са необезопасени, отстоят на по-
малко от 10 см. от електрически кабели, не е изградена мълниезащита, а връзката от
уличния газопровод до фасадата на сградата е монтирана върху мрежеста, нестабилна
дворна ограда и на отстояние 120 см. от терена. Предвид преработката на газовата
инсталация, извършването на която беше доказано посредством изготвената по делото
допълнителна СТЕ, гореизброените твърдения се оказват фактически неверни. От
експертното заключение се установи, че газозахранването в процесния имот вече се
осъществява чрез прокарване на стоманени тръби, с обезпечение на отвеждане на
електроимпулси, захранващата тръба е проведена на височина +1.4 м от кота терен, но
е закрепена стабилно за стоманобетонните колове носещи оградната мрежа
посредством метални скоби. Опасвайки сградата, газозахранващата тръба не
комуникира със силови електрически кабели, тъй като е поместена в обсадна
електроизолираща тръба. Експертът е категоричен в становището си, че процесната
газозахранващата инсталация за битово газозахранване с природен газ, в състоянието,
в което се намира към 09.11.2024 г., съответства на правилата за безопасно изграждане
и експлоатация на инсталациите за битово газоснабдяване. При така даденото
заключение съдът приема, че не е налице неоснователно действие на ответниците,
изразяващо се в изграждането на процесната газова инсталация в разрез с
нормативните изисквания, като предвид липсата на първата предпоставка за уважаване
на иска на посоченото основание е безпредметно обсъждането на останалите.
На следващо място въззивницата твърди, че процесната газова инсталация
създава пречки свързани с липсата на изграден комин, който да отвежда газове,
отделящи се при използване на инсталацията, над билото на жилищната сграда.
Конкретно твърди, че към момента за отвеждането на газовете се ползва тръба,
излизаща от кухнята на апартамента на втория етаж, която обгазява собствения на Е.
трети етаж, както и че от въпросната тръба тече вода, която наводнява дворната пътека
за изход от сградата. От изготвената по делото допълнителна СТЕ, както и от
обясненията, дадени от вещото лице Т. в съдебно заседание, се установява, че
действително при работата на инсталацията се отделя пара, която не се отвежда чрез
комин, а посредством тръба. Същата се намира на балкона на въззиваемите, на по-
малко от метър от третия етаж на сградата, но не е насочена към етажа на въззивницата
(св. И. и Д.). Вещото лице посочва, че липсата на комин не представлява недостатък на
газовата инсталация, тъй като такъв не е необходим и пояснява, че по принцип за
отвеждане на конденза не се проектира комин, а се инсталира тръба, която се отвежда
10
или във водосток, или на отстояние от фасадата, за да не се мокри последната. По
делото не са налични данни подкрепящи твърдението на въззивницата, че от
въпросната тръба тече такова количество вода, което да наводнява дворната пътека за
изход от сградата. Въпреки че само по себе си отвеждането на отделящата се пара
посредством тръба не е в нарушение на нормативни изисквания, предвид данните, че
понякога – в зависимост от наличието и посоката на вятъра, същата отива към
прозорците на помещението на въззивницата, находящо се на третия етаж на къщата,
следва да се направи преценка дали така описаното въздействие е неоснователно. Не
всяко въздействие върху имот може да обоснове основателност на предявен по реда на
чл. 109 ЗС иск, а само онова въздействие, което засяга неоснователно обекта,
принадлежащ на предявилото иска лице и посредством което обективно се създават
пречки за установения правен режим на ползване на имота и по този начин се
накърняват правата на собственика и се създават пречки правото на собственост да
бъде упражнявано в пълен обем (така решение № 150/25.05.2011 г. по гр. д. №
551/2010, II ГО на ВКС). Настоящият състав приема, че конкретното въздействие
върху имота на Е. не представлява неоснователно такова. Този извод се основава на
факта, че липсват данни изпаренията да препятстват ползването на жилищните площи,
собственост на въззивницата, според тяхното предназначение, предвид характера на
изпаренията – парни такива и техния обем, за който следва да се приеме, че не е голям,
предвид показанията на свидетелката Панчева, че никога не е виждала конденз по
стените на къщата. Фактът, че братът на въззивницата се е оплакал от изпаренията от
газовата инсталация свидетелства за субективното му отношение към същите, но не
доказва, че те обективно застрашават живота или здравето и възпрепятстват
ползването на жилището по предназначение. Въздействието не следва да се приема за
неоснователно и защото отделянето на пара е обичайна последица от
функционирането на една газова инсталация, а за изграждането на процесната
въззивницата е дала изричното си съгласие, като по този начин е съдействала за
възникването на състоянието, срещу което търси защита в настоящото производство.
По изложените съображения съдът приема за неоснователна претенцията за
премахване на газовата инсталация поради създаване на пречки за ползването на
жилището на въззивницата вследствие липсата на комин, който да отвежда над билото
на сградата газовете, отделящи се при използване на инсталацията.
Отправено е искане за премахване на газовата инсталация и по причина, че тя
създава пречки за поддържане и ремонтиране на фасадната стена на първия етаж, по
която минават тръбите и нарушава естетическия вид на последната. Аргумента за
нарушаване естетичния вид на фасадната стена, съдът намира за неотносим в
настоящото производство, доколкото евентуалното загрозяване не пречи на Е. да
упражнява в пълен обем правото си на собственост и да ползва притежаваните от нея
жилищни обекти според предназначението им. То потенциално би могло да доведе до
нарушаване на друг вид право, но не и на защитимото посредством иск по чл. 109 ЗС
право на собственост. Във връзка с твърдението за създаване на пречки за поддържане
и ремонтиране на фасадната стена на първия етаж, по която преминават част от
тръбите на газовата инсталация са събрани доказателства посредством изготвеното
заключение по допълнителната СТЕ и разясненията, дадени от вещото лице в ОСЗ,
проведено на 10.12.2024 г. Установява се, че след провеждането по южната граница на
поземления имот, газозахранващата тръба е закрепена по фасадата на къщата, на
приблизителна височина +1.4 м от кота терен. След това тръбата се издига вертикално
по фасадата на приблизителна височина +3.8 м от кота терен (до нивото на плочата
между първия и втория етаж) и преминавайки над прозорците, собственост на
11
въззивницата, на разстояние 0.4 м, опасва сградата от три страни. Съгласно чл. 38, ал.
1 ЗС, при сгради, в които етажи или части от етажи принадлежат на различни
собственици (какъвто е настоящият случай), външните стени са общи на всички
собственици. Бидейки собственик на самостоятелни обекти в процесната сграда,
въззивницата е легитимирана да претендира защита, в случай че неоснователно е
засегната възможността да упражнява правото си на собственост върху общи части
на сградата. Действително по делото е установено въздействие върху външните стени
на къщата, посредством използването им не по предназначение – за закрепване на
газозахранваща тръба. Не може да се приеме, обаче, че въпросното въздействие е
неоснователно. Въззивницата е дала съгласието си за газоснабдяване на
самостоятелния обект, находящ се на втория етаж. Предвид че газовата инсталация е
изградена след построяването на сградата и същата захранва единствено втория етаж,
разумното очакване е, че захранващата тръба ще премине по външно трасе. Следва да
се отбележи и че дори да усложнява извършването на ремонтни дейности по стените,
по които минава, наличието на тръбата не го възпрепятства, т.е. въздействието не е по-
голямо от обикновеното съгласно чл. 50 ЗС. След преработването на инсталацията,
газозахранващата тръба отстои на 0.4 м от прозорците на въззивницата, като няма
данни това обстоятелство да пречи на Е. да използва жилището си по предназначение.
По изложените съображения съдът намира за неоснователно искането за
премахване на изградената на втория етаж от двуетажна жилищна сграда с
идентификатор 68789.16.450.4 по КККР на гр. Дупница външна газова инсталация,
преминаваща по фасадата на сградата.
Във връзка с иска за премахване на изградена масивна постройка на мястото на
разрушена барака в ПИ с идентификатор 68789.16.450 по КККР на гр. Дупница, съдът
намира следното:
Въззивницата твърди, че разрушаването на старата барака и изграждането на
нейно място на нова, но по-висока се отразява негативно на собствените гараж и
първи етаж от жилищната сграда. По отношение на гаража отрицателното въздействие
се изразявало в изливане на водосбора от бараката на въззиваемите върху покрива на
гаража, което от своя страна водило до разрушаване на керемидите и навлажняване на
стените. Следва да се отбележи, че се наблюдава разминаване в твърденията на Е. по
въпроса за височината на покрива на бараката в исковата молба и във въззивната жалба
- в исковата молба е посочено, че покривът на бараката на ответниците лежи върху
този на гаража на ищцата, а във въззивната жалба се твърди, че покривът на бараката
„е с 0.70 м над гаража“. От приетото по делото заключение, изготвено от вещото лице
А. се установява, че височината на бараката изградената на мястото на преди
съществувалата е 2.25 откъм дворното място и 2.20 откъм западната фасада.
Покривната конструкция е дървена с профилирана ламарина и продължава над
свободната площ между бараката и гаража на ищцата, като част от покривната
ламарина е над гаража, собственост на ищцата. От показанията на свидетелката Б. се
установява, че ламарината застъпва покрива на гаража на дълбочина 15-20 см. По
делото не са налице данни, че така изграденият и разположен покрив на
новопостроената барака причинява увреждане на гаража на въззивницата.
Разпростирането на ламарината над гаража предоставя допълнителна защита на същия
в тази част, а не го уврежда. Неоснователно е и твърдението, че водосбора от бараката
се излива върху гаража на ищцата. Това е така, тъй като покрива на бараката е под
наклон - от двора към западна фасада. Изводът следва от констатацията, че височината
на бараката е различна откъм източната и западната страна. Предвид, че положената
12
ламарина е профилирана, логично оттичането става по посока западната фасада, а не
по посока гаража, който видно от приложените по делото скици се намира на север от
бараката.
Относно твърдението, че бараката засенчва първия етаж от къщата, съдът намира,
че същото се опровергава от събраните по дело доказателства. То противоречи на
показанията, дадени от свидетелите Б. и Д., които са единодушни, че засенчване не се
получава. Показанията са в синхрон и със становището на вещото лице А., която
посочва, че предвид отстоянието на бараката от жилищната сграда – 8.20 м,
второстепенната постройка не закрива прозорците на първия етаж на къщата. Уместна
е бележката направена във въззивната жалба, че наличието или липсата на засенчване
не се определя единствено от разстоянието между двете сгради, но и от височината на
всяка от тях, но предвид, че в най-високата си част бараката е едва 2.25 м, съдът не
намира причина да се съмнява в даденото от вещото лице становище. Следва да се
посочи също така, че във височина новоизградената барака е на нивото на гаража на
Е.. За разлика от бараката, обаче, видно от приложените скици, гаражът се намира по-
близко до жилищната постройка, поради което трудно може да се приеме, че
потенциалното засенчване на първия етаж на къщата би се дължало именно на
изравняването във височина на бараката на въззиваемите с гаража на въззивницата.
По делото се доказа, че новата барака е изградена на мястото на старата, а
именно в частта от двора, която е опредЕ. за ползване от въззиваемите. Аргументът, че
постройката е изградена без необходимото разрешение за строеж не е достатъчен за
уважаването на иска, ако не се доказва, че това обстоятелство представлява пречка за
упражняването на правото на собственост на ищцата в пълен обем. За пълнота следва
да се посочи, че от събраните по делото доказателства не се установява постройката да
е такава, за изграждането на която е необходимо издаването на разрешение за строеж.
Искът не може да се приеме за основателен и единствено по мотив, че височината на
бараката не съответства на уговорките, съдържащи се в спогодбата от 1971 г.,
доколкото предмет на изследване не е спазването на договорни задължения, а налице
ли е неоснователно въздействие върху обект, собственост на въззивницата.
Гореизложеното обосновава извод за неоснователност на искането за премахване
на масивната постройка, изградена на мястото на разрушена барака в ПИ с
идентификатор 68789.16.450 по КККР на гр. Дупница.
Във връзка с иска за премахване на изградените елементи на гълъбарник -
бетонова площадка, винкели, метална врата и покрив от мрежа, в ПИ с идентификатор
68789.16.450 по КККР на гр. Дупница, съдът намира следното:
Оплакването на настоящата въззивница е, че въззиваемият С. продължава да
храни гълъби върху наличната към момента бетонова площадка - част от съществувал
гълъбарник, което води до замърсяване на двора. Изразено е и опасение, че може
отново да бъде опъната мрежа, като по този начин гълъбарникът бъде възстановен. По
делото е установено, че действително пред новопостроената барака (в източна посока)
е била обособена волиера - клетка от мрежа, служеща за затваряне на птици, която към
настоящия момент е частично демонтирана, като на мястото са останали металният
скелет (винкели), бетоновата настилка и бордюра. Свидетелката Б. посочва, че преди е
виждала гълъби, но това било отдавна – вече ги нямало. При така установените
обстоятелства съдът намира за неоснователно искането за премахване на изградените
елементи от съществувал гълъбарник. Няма данни изграждането на бетонова
площадка и метален скелет в частта от двора, разпредЕ. за ползване на въззиваемите,
13
да възпрепятства въззивницата да упражнява спокойно и в пълен обем правото си на
собственост върху който и да е от обектите , находящи се в гр. Дупница, на ул. ***.
Храненето на гълъби, което поведение реално ищцата посочва като пречещо , не е
зависимо от наличието на бетонова площадка , а начините, по които може да бъде
използвана същата са многобройни и хипотетични, но същественото е, че към
настоящия момент няма данни площадката и металното скеле да въздействат по
негативен начин върху собствените на въззивницата обекти. За пълнота следва да се
отбележи, че видно от показанията на свидетелката Б. в процесното дворно място вече
няма гълъби, поради което е безпредметно искането за премахването на
съществуващите елементи от някогашния гълъбарник целящо постигането на същия
резултат.
С оглед гореизложеното и при съвпадение на изводите на двете съдебни
инстанции, решението на първоинстанционния съд следва да се потвърди.
По разноските:
С оглед резултата от обжалването, отговорността за разноски следва да бъде
понесена от въззивницата. За производството пред настоящата инстанция
въззиваемите претендират и доказват извършването на такива в размер на 2450 лв., от
които 2000 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение и 450 лв. – възнаграждение за
вещото лице Т. за изготвяне на допълнителната СТЕ, поради което същите следва да
им бъдат присъдени.
Във връзка с разноските пред първоинстанционния съд и по отношение на
подадената частна жалба с правно основание чл. 248, ал. 3 ГПК, настоящият състав
приема следното:
Постановеното от РС – Дупница определение по реда на чл. 248 ГПК е валиден и
допустим акт. Преценен по същество той е и правилен.
Производството по чл. 248 от ГПК е способ за защита срещу неправилно
присъждане на разноски, чрез допълване на съдебния акт, когато те не са присъдени,
или чрез неговото изменение, когато са определени неправилно. В конкретния случай
в частната жалба срещу определение № 1248/28.12.2023 г., по гр. дело № 2008/2022 г.
по описа на РС – Дупница, се излагат аргументи за неправилност на съдебния акт. По
същество се застъпва, че първоинстанционният съд не е съобразил обстоятелството, че
и двамата ответници са били защитавани от адвокат, като с всеки е сключен отделен
договор за правна защита и съдействие. Уговореното адвокатско възнаграждение е в
размер на 1500 лв. за всеки или общо 3000 лв. за двамата ответници. С отговора на
частната жалба същата се оспорва по аргумент, че предвид текста не става ясно
претенцията на кого от ответниците за присъждане на разноски не е била уважена.
Поддържа се също, че в представените договори за правна защита и съдействие
заплащането на адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лв. единствено е било
уговорено, но не са ангажирани доказателства за реалното заплащане на такова над
500 лв. от страна на всеки ответник.
Съдът приема за основателен аргумента изложен в отговора на частната жалба,
че не са налице доказателства, свидетелстващи всеки от ответниците да е заплатил
пълния размер на уговореното възнаграждение. По делото са представени два
договора за правна защита и съдействие, сключени съответно между И. П. и С. С. от
една страна и адв. И. И. от друга. В договорите по идентичен начин е посочено, че
възнаграждението по всеки от тях (в размер на 1500 лв.) е изплатено напълно и в брой
– 500 лв. на 24.01.2023 г. и 1000 лв. - на 30.03.2023 г. Предвид начина, по който
14
уговорката е формулирана и доколкото и двата договора са сключени на 24.01.2023 г.,
съдът приема, че в същите е предвидено всеки от ответниците да заплати дължимото
от него адвокатско възнаграждение на две вноски – 500 лв. при сключването на
договора и 1000 лв. – на 30.03.2023 г. Подписаните на 24.01.2023 г. договори служат за
разписки за платените от ответниците суми в размер на по 500 лв. от всеки. Липсват,
обаче, доказателства, че уговорените вноски от по 1000 лв. действително са били
заплатени, поради което не следва същите да бъдат възлагани в тежест на ищцата.
Изложеното очертава липсата на основание за уважаване на молбата и
произнасянето на РС - Дупница в този смисъл е правилно. Като неоснователна,
частната жалба следва да се остави без уважение.
Когато делото има за предмет задължение за заместимо действие - какъвто е
настоящият случай, цената на иска представлява паричната оценка на разходите за
материали и труд, необходими за осъществяването на действието, върху който размер
се определя дължимата държавна такса (така т. 1 от тълкувателно решение №
4/6.11.2017 г. по тълк. д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС). Посредством изготвените по
делото СТЕ от вещите лица Л. и Т. се установи, че стойността на действията по
премахване на изградената масивна постройка (барака) се оценява на 603,58 лв., на
тези по премахване на всички елементи от изградения гълъбарник - на 218,79 лв., а
разходите за материали и труд за премахването на газовата инсталация са в размер на
480 лв. Предвид изхода на спора, установената цена на всеки от предявените искове и
факта, че не е заплатена държавна такса за разглеждането им пред
първоинстанционния съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, въззивницата А. Е. (ищца в
първоинстанционното производство) следва да бъде осъдена да заплати по сметка на
РС - Дупница държавна такса в размер на общо 150 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 474/18.10.2023 г., постановено по гр. дело №
2008/2022 г. по описа на Районен съд – Дупница, с което първоинстанционният съд е
отхвърлил предявените от А. Г. Е., ЕГН: **********, с адрес: гр. Дупница, ул. ***, ет.
1 и съдебен адрес: гр. София, *** искове с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на
С. М. С., ЕГН: ********** и И. Н. П., ЕГН: ********** и двамата с адрес: гр.
Дупница, ул. ***, ет. 2 и съдебен адрес: гр. Благоевград, *** да премахнат: 1/ изградена
на втория етаж от двуетажна жилищна сграда с идентификатор 68789.16.450.4 по
КККР на гр. Дупница външна газова инсталация, преминаваща по фасадата на първия
етаж; 2/ изградена масивна постройка на мястото на разрушена барака в ПИ с
идентификатор 68789.16.450 по КККР на гр. Дупница, както и 3/ всички елементи от
изграден гълъбарник в същия ПИ, а именно – бетонова площадка, винкели, врата и
покрив от мрежа, които пречат на ищцата да упражнява правото си на собственост
върху 1/2 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 68789.16.450 и самостоятелни
обекти в сграда с идентификатори 68789.16.450.4.1 и 68789.16.450.4.4.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК А. Г. Е., ЕГН: **********, да заплати на
С. М. С., ЕГН: ********** и И. Н. П., ЕГН: ********** сумата от 2450 лв. (две хиляди
15
четиристотин и петдесет лева) - разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК А. Г. Е., ЕГН: **********, да заплати по
сметка на Районен съд – Дупница сумата от 150 лв. (сто и петдесет лева) – държавна
такса за разглеждане на исковете от първоинстанционния съд.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от С. М. С., ЕГН: ********** и И. Н. П.,
ЕГН: **********, частна жалба с вх. № 350/11.01.2024 г. срещу определение №
1248/28.12.2023 г., постановено по гр. д. № 2008/2022 г. по описа на РС – Дупница, с
което е отхвърлена като неоснователна молба вх. № 9699/23.10.2023 г., съдържаща
искане за изменение на решение № 474/18.10.2023 г., постановено по същото дело, в
частта му за присъдените разноски.
В частта имаща характер на определение, с което е оставена без уважение
въззивната частна жалба, решението подлежи на обжалване пред Върховния
касационен съд в едноседмичен срок от получаване на съобщението до страните, че е
изготвено.
В останалата му част въззивното решение може да бъде обжалвано пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от получаване на съобщението до
страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16