Решение по дело №1259/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на ЕТ „Венко – В. Гюзелев“ , ЕИК *********, представлявано от В. Я. Г., против решение № 448/16.06.2024 г, постановено по а. н. д. № 1119/2024 г. по описа на Районен съд – Бургас, в частта, с която е потвърдено наказателно постановление № 22 от 19.02.2024 година на директор на Басейнова дирекция „Черноморски район“, в частта, в която на основание чл. 200, ал. 1, т. 4 от Закона за водите (ЗВ) за нарушение на чл. 48, ал. 1, т. 11 от ЗВ е наложена имуществена санкция в размер на 150 лв. за неизмерване на водните нива в шахтов кладенец ШК 1 „Венко-Венко Гюзелев - Бургас“, съгласно т. 2 от Раздел „Изисквания към програмата за мониторинг“.

С касационната жалба се сочи, че решението е необосновано, неправилно и е постановено при несъобразяване със събрания доказателствен материал. Твърди се наличие на маловажен случай, както и че административнонаказаващият орган е проявил неоправдана строгост. Иска се отмяна да решението в оспорената му част, както и присъждане на направените разноски.

В съдебно заседание, касаторът редовно призован, не се явява и не се представлява. С касационната жалба се търси уважаването й и присъждане на сторените в производството разноски.

Ответната страна – директор на Басейнова дирекция „Черноморски район“, редовно уведомен, не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

А. съд - Бургас, XIX състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл. 218 АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

Н. 15.01.2024 г. е била извършена контролна проверка на място и по документи, по изпълнение на условията в Разрешително № 2152 0373/ 11.05.2016 г. за водовземане от подземни води, чрез съществуващи водовземни съоръжения, издадено от Директора на БДЧР, с титуляр ЕТ „ВЕНКО - В. ГЮЗЕЛЕВ“, водовземно съоръжение шахтов кладенец ШК 1 „Венко-Венко Гюзелев-Бургас“, с дълбочина 8 м., разположен в ПИ с [идентификатор] ПЗ „Север“ по КККР [населено място], с цел на водовземането: за напояване на земеделски култури, с начален срок на действие 20.05.2016 г. и краен срок на действие 20.05.2026 г. В хода на извършване е констатирано, че в периода 01.01.2023 г. - 31.12.2023 г. касаторът не е извършил измерване на нивата на подземните води във водовземно съоръжение шахтов кладенец ШК 1 „Венко-Венко Гюзелев- Бургас“ по време на работа на помпата в началото на всеки сезон, преди включването й, съгласно т. 2 от Раздел „Изисквания към програмата за мониторинг“, удостоверено с представения дневник на обекта.

Н. следващо място е констатирано от представения протокол от изпитване №2310/ 28.08.2023г. на подземни води за 2023г., че при извършено изпробване в периода 01.08.2023 г. -30.09.2023 г. липсват показатели за концентрация на разтворен кислород и магнезий, съгласно т.3 от Раздел „Изисквания към програмата за мониторинг“.

Нарушенията за [жк], ал. 1, т. 11 от ЗВ, във връзка с чл. 200, ал. 1, т. 4 от ЗВ.

За да постанови оспореното съдебно решение въззивният съд е приел, по отношение на първото нарушение (предмет на настоящото производство), че жалбоподателят е извършил нарушението, а именно, че не извършил измерване на нивата на подземните води по време на работа на помпата в началото на сезона, съгласно изискванията на разрешителното. В решението е посочено, че правилно АНО е приложил санкционната норма на чл. 200, ал. 1, т. 4 от ЗВ като относима. Относно размера на наказанието, е прието, че така определеният размер се явява справедлив с оглед липсата на предходни нарушения, както и че с така наложеното наказание ще бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН да се предупреди и превъзпита нарушителя, както и генералната превенция за въздействие върху обществото. По тези съображения НП в тази му част е потвърдено.

Така постановеното съдебно решение в оспорената, потвърдителна част е правилно.

Настоящият касационен състав намира същото за съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка и въз основа на събраните доказателства е формирал вътрешното си убеждение. В хода на съдебното следствие са събрани писмени доказателства, които заедно с възраженията на жалбоподателя, съдът е разгледал и обсъдил всестранно и обективно, поради което на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК, настоящият състав препраща към тези мотиви, без да е необходимо тяхното преповтаряне.

Съдебният състав споделя установената от районния съд фактическа обстановка, както и направените въз основа на нея правни изводи. Правилно въззивният съд е приел, че в случая са били налице законовите предпоставки за издаване на НП срещу касатора.

Настоящият състав намира за неоснователни възраженията, че касаторът е изпълнил вменените му в разрешителното, раздел „Изисквания към програмата за мониторинг“, т. 2 задължения за измерване на нивото на подземните води ежемесечно по време на работа на помпеното оборудване и и в началото на всеки сезон пред включване на помпеното оборудване. Видно от представения дневник в него са отчетени данните за разхода на водомера по месеци, задължение залегнало в т. 1 от раздел „Изисквания към програмата за мониторинг“ на разрешителното, но не и санкционираното неизмерване на нивото на подземните води.

Неоснователно е и възражението, че е налице маловажност на извършеното нарушение. В случая не са налице основания за приложение на чл. 28 ЗАНН. Предвид характера и вида на обектите, за които се предоставя водоползване, се засягат широк кръг обществени отношения, поради което Закона за водите въвежда разрешителен режим. Целта на закона е да осигури интегрирано управление на водите в интерес на обществото и за опазване на здравето на населението, поради което не следва да се прилага чл. 28 ЗАНН.

Предвид изложеното, настоящият касационен състав намира съдебното решение за съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка и въз основа на събраните доказателства е формирал вътрешното си убеждение.

Предвид изложеното по-горе, възраженията в касационното производство се явяват неоснователни. В този смисъл, неоснователно е и искането на касатора за отмяна на обжалваното решение, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. І-во АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Бургаският административен съд XIX-ти състав,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В С. решение № 448/11.06.2024г., постановено по а.н.д. №1139/2024г. по описа на Районен съд – Бургас, в частта, с която е потвърдено наказателно постановление № 22 от 19.02.2024 година на директор на Басейнова дирекция „Черноморски район“, в частта, в която на основание чл. 200, ал. 1, т. 4 от Закона за водите (ЗВ) за нарушение на чл. 48, ал. 1, т. 11 от ЗВ е наложена имуществена санкция в размер на 150 лв. за неизмерване на водните нива в шахтов кладенец ШК 1 „Венко-Венко Гюзелев - Бургас“, съгласно т. 2 от Раздел „Изисквания към програмата за мониторинг“.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.