Определение по дело №668/2024 на Административен съд - Търговище

Произнасянето е по реда на чл. 145 и сл АПК във връзка с чл. 46, ал.1 от Закона за чужденците в Република България/ЗЧРБ/ .

Производството е образувано по жалба на К. Н. [ЕГН], с постоянен адрес : с. Величка, общ. Омуртаг, обл.Търговище, [улица], действащ чрез процесуалния си пълномощник адв. А. Д. Х.-Ч. от АК-Търговище, против Заповед за налагане на принудителна административна мярка №363з-2575/22.11.2024г., издадена от ВПД Директора на ОДМВР-Търговище.

След извършване на проверка за редовност на постъпилата жалба съдът установи, че същата отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 АПК, поради което е редовна.

Относно допустимостта на жалбата съдът установи, че същата е подадена срещу акт, който подлежи на обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 46, ал.1 от ЗЧРБ. Жалбата е подадена в рамките на 14-дневния срок за обжалване на оспорения административен акт, предвид датата на връчването му – 04.12.2024г., отразена върху самата заповед и удостоверена с подписа на лицето – адрес на акта, и датата на входиране на жалбата при административния орган – 10.12.2024г. Същата се подава от лице – адресат на оспорения акт, имащо правен интерес от обжалване на последния, и действащо чрез упълномощен процесуален пълномощник. Предвид посочения в оспорения административен акт постоянен адрес на адресата му в съдебния район на Административен съд - Търговище, съгласно чл. 46, ал.1 от ЗЧРБ във вр.с чл. 133 ал.1 от АПК спорът е родово и местно подсъден на АдмСТ. При така направената констатация за редовност и допустимост на жалбата следва да се насрочи открито съдебно заседание за разглеждането й с призоваване на конституираните страни и да се извърши процедурата по чл. 163 ал. 2 АПК като се укаже на административния орган, издал оспорения акт, възможността в 14-дневен срок от получаване на препис от настоящото определение да представи писмен отговор и посочи доказателства, като приложи към отговора писмените доказателства, с които разполага. Следва да се съобщи на страните проект за доклад по делото. Съдът намира, че направеното в жалбата искане за изискване на цялата административна преписка по заявление за предоставяне на право на постоянно пребиваване на чужденец в Р България, адресирана до Директора на Дирекция “Миграция“- София, към МВнР на Р. България, не следва да бъде уважено, тъй като предмет на разглеждане по настоящия спор са факти, реализирани след издаване на решението за предоставяне право на пребиваване, а не обстоятелствата, обусловили това разрешение. В случая от значение е единствено основанието и вида на разрешеното пребиваване в страната, които могат да се установят чрез изискване препис на това решение, а не на цялата преписка.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

КОНСТИТУИРА като страни в настоящото производство:

К. Н. [ЕГН], с постоянен адрес : с. Величка, общ. Омуртаг, обл. Търговище, [улица], действащ чрез процесуалния си пълномощник адв. А. Д. Х.-Ч. от АК-Търговище, в качеството на жалбоподател/оспорващ, и

ВПД Директора на ОДМВР-Търговище, в качеството на ответник по оспорването.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 07.02.2025 г. от 10.00 ч. в зала №5 на Съдебна палата - Търговище, за която дата да се призоват страните на посочените по делото адреси.

УКАЗВА на ВПД Директора на ОДМВР-Търговище възможността му по чл.163 ал.2 от АПК във вр.с чл. 46, ал.1 от ЗЧРБ в 14-дневен срок от получаване на преписа на настоящото определение да представи писмен отговор по жалбата и посочи доказателства, като приложи към отговора писмените доказателства, с които разполага.

СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

1.Обстоятелства, на които се основават страните - жалбоподателят оспорва Заповед за налагане на принудителна административна мярка №363з-2575/22.11.2024г., издадена от ВПД Директора на ОДМВР-Търговище, с доводи, попадащи в отменителните основания по чл. 146 т.3 и т.4 АПК. Според жалбоподателя е допуснато съществено нарушение на административно производствените правила, водещо до ограничаване правото му на защита, изразяващо се в неспазване на процедурата по надлежно уведомяване на същия за започнатото срещу него административно производство за отнемане право на пребиваване на чужденец в Р. България Същият твърди, че в оспорената заповед не бил посочен начина на връчване на съобщението за започване на това производство, като заявява, че до връчване по реда на чл. 18а ал.10 АПК се стигало едва след изчерпване на хипотезата по предходната разпоредба на чл. 18а ал.9 АПК, а на посочения от жалбоподателя адрес в с. Величка имало лице, което можело да получи изпратеното до него съобщение. Визира като нарушение на материалния закон несъобразяването на административния орган с представените от жалбоподателя документи относно причините, поради които не е пребивавал в Р България в периода от 23.08.2020г. до 30.08.2021г. и които били изцяло от здравословно естество. Счита, че заболяването му от Covid 19 в края на м.декември 2020г. и инцидентът, при който получил фрактури на 03.06.2021г., попадали в понятието „извънредни обстоятелства“ по смисъла на §1 т.7 от ДР на ЗЧРБ. Оспорва като незаконосъобразна и констатацията на органа за липса на „трайно привързване“ с Република България като твърди, че е роден в Република България и има среда и близки, роднини и приятели в тази държава. Поради изложените съображения моли за отмяна на оспорената заповед и претендира присъждане на съдебни разноски.

С оспорената Заповед за налагане на принудителна административна мярка №363з-2575/22.11.2024г., издадена от ВПД Директора на ОДМВР-Търговище, на основание чл.39а, ал.1, т.1 във връзка с чл.40 ал.1,т.6 и чл.44 ал.1 от ЗЧРБ на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка : „отнемане правото на пребиваване в Република България“.

2. Правна квалификация на спора – жалбата е с правно основание чл. 46 ал.1 от Закона за чужденците в Република България във вр.с чл. 145 и сл АПК.

3. Кои права и кои обстоятелства се признават – не са налице такива.

4. Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване – не са налице такива.

5. Как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти:

УКАЗВА на ответната страна – ВПД Директора на ОДМВР-Търговище, че съгласно чл.170 ал.1 от АПК носи тежестта за доказване, че оспореният акт е издаден от компетентен орган и при спазване на всички процесуални правила, както и да установи съществуването на фактическите основания, посочени в оспорената заповед. В изпълнение на възложената тежест на доказване следва да представи и доказателства за материалната и времева компетентност на длъжностното лице, издало оспорената заповед към 22.11.2024г., а именно : на С. П., посочен като ВПД Директор на ОДМВР-Търговище; да представи доказателства за уведомяването на жалбоподателя за започване на административното производство, завършило с издаване на оспорената заповед, в т.ч. доказателства за спазване поредността на процедурата по чл. 18а ал. 8 и ал.9 АПК; да докаже наличието на хипотезата на чл.40 ал.1,т.6 от ЗЧРБ по отношение на жалбоподателя, а именно, че същият е отсъствал от територията на държавите - членки на Европейския съюз, за период от 12 последователни месеца.

УКАЗВА на оспорващия, че съгласно чл.154 ал.1 от ГПК във вр. с чл. 144 АПК и чл. 46, ал.1 от ЗЧРБ носи тежестта на доказване относно изложените в жалбата твърдения, от които черпи за себе си благоприятни правни последици, в т.ч. да докаже възражението си, че отсъствието му от Р България в периода от 23.08.2020г. до 30.08.2021г. се дължи на обстоятелства, попадащи в хипотезите на обявено извънредно положение или на разрешено постоянно пребиваване по чл. 25, ал. 1, т. 6, 7, 8, 13, 16 и чл. 25г от ЗЧРБ.

ЗАДЪЛЖАВА ответната страна – ВПД Директора на ОДМВР-Търговище, до датата на насроченото открито съдебно заседание да представи :

1/ заверен препис на акта, с който на жалбоподателя е било разрешено пребиваване в Република България, с цел установяване на основанието и вида на разрешеното пребиваване, а именно на Решение рег.№ 689744/13.08.2019 г. на Дирекция „Миграция“ - гр.София.;

2/ информация за това обжалвана ли е по административен ред Заповед за налагане на принудителна административна мярка №363з-2575/22.11.2024г., издадена от ВПД Директора на ОДМВР-Търговище, и ако е налице такова обжалване, да предостави информация за статуса на производството и резултата от същото.

Оставя без уважение направеното в жалбата искане за изискване на цялата административна преписка по заявление за предоставяне на право на постоянно пребиваване на чужденец в Р. България, адресирано до Директора на Дирекция “Миграция“-София, към МВнР на Р. България.

По доказателствените искания на страните, съдът ще се произнесе в насроченото по делото открито съдебно заседание, съгласно чл.171 ал.6 изр.2 от АПК във вр. с чл. 46, ал.1 от ЗЧРБ.

Препис от настоящото определение да се изпрати на страните.